Р Е Ш Е Н И
Е № 257
гр.Видин, 01.04.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично
заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Д. Д.
Членове:
при
секретаря О. П. и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа
докладваното от съдия Д. гр.дело № 1572 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от ““БНП П.П.Ф С.А, П.” чрез „БНП П.П.Ф С.А.”, клон Б.,
ЕИК ,със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. “М. ”, Б.П С., сгр. 14, с която против В.Н.Х. ***, ЕГН ********** е предявен
иск с правно основание по чл. 422 ГПК.
Твърди се от ищеца, че с
Договор за потребителски заем с № CREX- 14969437 от 30.06.2017 г. на
ответника е отпуснат паричен кредит в размер на 816.41 лева.
Поддържа се, че сумата,
предмет на договора е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от
договора, с което ищеца е изпълнил задължението си по него.
Сочи, че ответника е
удостоверил с подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението”, получаването
на сумата по договора, както и че въз основа на чл. 1 от същия договор за
ответника възниква задължението да погаси заема на 12 месечни вноски - всяка по
79.46 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с
оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен
процент, посочени в параметрите на договора.
Излага се, че ответникът е
преустановил плащането на вноските по кредита на 05.02.2018 г., като към тази
дата са погасени 6 месечни вноски, а така също и че на основание чл. 3 от
договора вземането става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателя
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска.
Твърди се, че въпреки
настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил
задължението си, като това принудило кредитора да изпрати покана за доброволно
изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и го поканил да
го погаси. Поканата била изпратена на адрес, който е деклариран в договора,
като се сочи, че съгласно чл. 7 от същия, всички изявления на кредитора се
считат за узнати от кредитополучателя ако бъдат изпратени на адреса, посочен в
договора.
Твърди се, че ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа
на което е образувано ч. гр. д. № 883/2019 г. по описа на ВРС, и по което е
издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47
от ГПК.
Сочи се, че последната
погасителна вноска по съставения между страните погасителен план е била на
05.07.2018 г., т.е. към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК
по кредита е изтекла и последната падежна дата, въз основа на което ищецът
счита вземането за изискуемо на посоченото основание.
Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 439.03 лева - главница, 37.73
лева - възнаградителна лихва, 45.43 лева - законна лихва за забава за периода
от 05.03.2018 г. до 11.03.2019 г. на основание чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и
направените разноски.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез
назначения му особен представител, оспорва предявения иск по основателност и
размер. Релевира възражение за нищожност на договора за кредит, като сочи, че липсва представителна власт, че е
налице неравноправност и нищожност на клаузите по договора, като развива
подробни съображения за това. Оспорва се също така приложената последна покана,
като сочи, че в същата няма данни кой е издателят и в какво качество. ,като по
изложените доводи моли за отхвърляне на иска
По делото са събрани писмени доказателства, назначена
и приета е съдебно-икономическа експертиза,
приложено е ч.гр.д. № 883/2019 г. по описа на РС - Видин.
В молба вх. № 2932/28.02.2020
г., ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното: в резултат на подадено от страна
на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 883/2019 г. по описа на ВдРС, по което на 28.03.2019 г., срещу ответницата е
издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 693/28.03.2019 г. за 439.03 лева-главница, представляваща неизпълнено
задължение по Договор за потребителски заем с номер CREX-14969437 от 30.06.2017 г., сключен между страните, 37.73 лева–възнаградителна
лихва за периода от 05.02.2018 г. до 05.07.2018 г., 45.43 лв.–мораторна лихва
за периода от 05.03.2018 г. до 11.03.2019 г., както и законната лихва върху
главницата от постъпване на заявлението в съда 25.03.2019 г. до изплащане на
вземането, както и сумите 25.00 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Не се спори относно издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника
за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 883/2019 г. по описа на ВдРС,
по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47
ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия установителен иск.
От представения по делото
препис на Договор за потребителски кредит CREX-14969437, е видно, че на 30.06.2017 год. „БНП П.П.Ф” ЕАД като кредитор е отпуснало паричен кредит
на ответника като кредитополучател
в размер на 816.41 лева. В договора е посочено, че кредита е отпуснат за
закупуване на климатик на стойност 799.00 лева, с включена застрахователна
премия от 67.41 лева.
Съгласно договореното,
ответникът е следвало в срок до 05.07.2018 г. да погаси заема на 12 месечни
вноски, всяка по 79.46 лева, които вноски съставляват изплащане на главницата
по заема и възнаградителна лихва. В договора с подписа си ответникът е
удостоверил получаването и в частност плащането на сумата.
Според чл. 8 от договора, погасителните вноски,
посочени в полетата „месечна погасителна вноска“ и „брой погасителни вноски“,
трябва да бъдат платени не по-късно от определените дати, наречени „падеж“ и
посочени в групата „погасителен план“.
Според уговореното между страните в чл. 3 от Договора,
при забава на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този Договор надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост.
Според чл. 7 от
Договора, всички изявления на Кредитора, отправени към Кредитополучателя, се
считат узнати от Кредитополучателя, ако бъдат доставени на адрес, съответно
изпратени по факс или до адрес на електронна поща, или съобщени по телефон, представени
от Кредитополучателя. Посочено е още, че Кредитополучателят удостоверява чрез
подписването на настоящия договор изричното си съгласие за получаване на
съобщенията, отправени от Кредитора по начините и чрез средствата, описани в
предходното изречение,както и че
договорът се прекратява с изпълнението на всички задължения на Кредитополучателя
или при предсрочно изпълнение на задължението.
Към договора е приложен и Сертификат, издаден на 30.06.2017
г. удостоверяващ, че между ответника, от една страна, като застрахован, и
застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон Б.“ и „Кардиф Общо
застраховане, Клон Б.“, е сключен договор за застраховка „Закрила на плащанията
Плюс“, при упоменати застрахователни рискове. Като трето ползващо се от
договора лице е посочено ищцовото дружество.
По делото са приети като писмени доказателства и:
извлечение по кредит, последна покана от 16.11.2018 г. до ответницата за
изпълнение при предсрочна изискуемост, която
видно от върнатата разписка е връчена на ответницата. Представен е и препис на
фактура дубликат от 30.06.2017 г. за закупената от ответника стока, по която
като получател е вписан ответника, фигурира подпис за получател и дата на
получаване на стоката 30.06.2017 г.
Вещото лице по назначената и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, от което се установява,че дължимите се:- главница, възнаградителна и мораторна лихва,
са в претендирания размер,както и че ответницата е осъществила 6 погасителни вноски/последната
на 05.01.2018 г./ на обща стойност 476.76 лв.,с която сума е погасена част от
главницата в размер 377.38 лв. и част от
договорната лихва в размер на 37.73 лв..
Исковата претенция намира своето основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК, в което производство ищеца следва да докаже и установи
съществуването на вземането си и размерът му, респективно, че ответника дължи сумите, за които в
заповедното производство е издадена съответната заповед за изпълнение.
Така предявеният иск във вр.с чл.240 ЗЗД е допустим, а по същество и основателен по следните съображения:
С оглед данните по делото е безспорно, че между страните е възникнало
облигационно отношение във връзка с даден паричен заем.
По несъмнен начин се доказа, че страните са обвързани
по силата на сключения между тях Договор за потребителски заем с № CREX- 14969437 от 30.06.2017 г. г. въз основа на
който ищецът, като кредитор, е предоставил
на ответника, като кредитополучател, паричен заем в общ размер на 816.41 лв.
Безспорно е, че ищецът е изпълнил задължението си
да предостави договорения кредит на ответника, който го е усвоил и което се установява от договора и полагането на подпис от страна на кредитополучателя в раздел
„удостоверявания”.
Не се спори, а
и от заключението на вещото е видно, че по кредита е изплатена сумата от 476.76
лв.,като от дължимите се 12 вноски са
изплатени 6 бр., като по погасителния план последната платена вноска е тази с
падеж на 05.01.2018 г..
С оглед
изложеното се налага извод, че ищецът е изправна страна по договора за заем,
тъй като е изпълнил поетото задължение да отпусне уговорения размер на заема на
ответницата,която обаче от своя страна
не е изпълнила поетото насрещно задължение да погаси в уговорения срок
всички дължими се месечни вноски по
кредита.
Доказателства
за относно цялостно изпълнение на задълженията на ответницата по процесния
договор не се ангажираха,поради което и
с установеното съдът приема, че същата е неизправна страна.
Поради гореизложеното, предявеният установителен иск се явява основателен и доказан и като такъв ще следва
да бъде уважен като ще следва да се признае за установено, че БНП П.П.Ф”
С.А., П. рег. № , чрез „БНП П.П.Ф” С.А, клон Б. притежава право на
вземане към В.Н.Х. *** в размер на сумата от 439.03 лева-главница по кредита,както
и за сумата от 37.73 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.02.2018
г. до 05.07.2018 г.
Тъй като
ответницата е неизправна страна по договора и е изпаднала в забава, същата
дължи и лихва за забава върху просрочената главница, за периода от 05.03.2018
г. до 11.03.2019 г., в размер от 45.43 лева.
Във връзка с
направените възражения и с оглед служебната преценка за неравноправност на
договорни клаузи настоящия състав приема следното: договора отговаря на законовите
изисквания по ЗПК, и в частност чл.11 ал.1 т.7-12,поради което надлежно
обвързва страните и не е недействителен.
Договорът
отговаря и на изискванията за форма и съдържание по ЗЗП,като клаузите от същия са предмет на
индивидуална договорка между страните/обективиран е индивидуален погасителен план с посочени
размер,брой, периодичност на погасителните вноски,падеж и т.н./,поради което
чл.146 от ЗЗП е неприложим и в тази връзка не е налице неравноправност.
Не се разкрива
неравноправност и при уговорените- годишен процент на разходите и на
възнаградителната лихва.
Към момента на
сключване на процесния договор – 30.06.2017 г. е била приета разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.),
съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република Б.. Годишният
процент на разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19,
ал.1 ЗПК.
С приемането на
посочените разпоредби е поставена „рамка” по отношение на уговорките при
потребителските кредити за размера на лихвите и съответно при нарушение на
законовата разпоредба клаузите в договора за дължимостта на всеки един от
компенентите на ГПР са нищожни.
Преди приемане
на посочената норма, като критерий за действителност на уговорките за
възнаградителна лихва са служели общо установените нравствено-етични правила на
морала, или добрите нрави. Именно принципът за еквивалентност в насрещните престации
при двустранните договори е залегнал при приемането на посочените разпоредби,
като свободата на договаряне при договорите за потребителски кредит е
ограничена с оглед обстоятелството, че едната страна по договора – потребителя
кредитополучател, е по-слабата икономически страна в правоотношението.
Накърняване на
добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната
страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от
по-неблагоприятното й положение.
Затова, при
преценка нарушени ли са добрите нрави при уговорката за ГПР и лихвен процент ,
съдът намира, че меродавна е именно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК с
регламентираните в нея „рамки”. Затова и уговорената лихва в размер на 28.89 % и ГПР- 33.04 %, не
противоречи на добрите нрави с оглед изложените по-горе съображения,а по тази
причина не е и неравноправна. Напротив,
тя е съобразена със законовите изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, с установените
нравствено-етични правила на морала, като ограничаващи договорната свобода.
В случая
възнаградителната лихва,
представляваща по естеството си договорна лихва,се дължи,както се посочи по-горе
, в размера в който е уговорена и посочена в погасителния план.
Задължението по
настоящия договор не е цедирано,поради което възражението за неравноправност,
по смисъла на чл.143 т.15 ЗЗП ,на клаузата по чл.13 от договора,даваща
възможност на кредитора да прехвърли правата си
на трето лице по всяко време без да уведомява кредитополучателя,е
неотносимо към процесното вземане.В тази връзка и с оглед изложеното по-горе такова се
явява и
възражението за неравноправност на цитирания член от договора по смисъла
на чл.143 т.18 от ЗЗП .
В случая
последната падежна дата по договора е 05.07.2018 г.,така че към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК/25.03.2019 г./ вземането е ликвидно и
изискуемо,поради което оспорването
относно настъпване на предсрочната изискуемост е без значение.
Отделно и за
яснота следва да се отбележи,че по делото са налице доказателства относно уведомяване
за предсрочната изискуемост/ покана до длъжника, връчена с обратна разписка на 19.11.2018
г.,т.е преди подаване на заявлението..
По отношение на възражението на ответника за
липса на представителна власт на клона на ищеца ,съответно и на пълномощника му
следва да се отбележи следното:действително клонът не разполага със самостоятелна правосубектност – нито
материална, нито процесуалноправна – по аргумент от чл. 27 от ГПК,
като единственото изключение се съдържа в § 1 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, който признава на
клоновете възможността самостоятелно да встъпват в трудови правоотношения в
качеството им на работодатели.Няма спор, че регистрационният режим, предвиждащ
вписването на клоновете в търговския регистър съгласно чл. 17
и 17а от ТЗ
не им дава възможност за самостоятелно участие в оборота както и за това, че
чрез дейността на тези поделения само се улеснява встъпването на юридическото
лице на търговеца в правоотношения с останалите субекти на гражданското и търговското
право.
В случая обаче именно юридическото лице принципал в разглеждания казус
е посочено, като ищец по иска,а не клона ,което и с оглед на представените доказателства се установява по делото .
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
5/2014 г., ОСГТК висящата недействителност при договор сключен от лице без
представителна власт е установена в защита на мнимо представлявания и само той
може да се позове на нея.
Насрещната страна по договора и
третите лица не могат да се позовават на тази недействителност. Съгласно чл.
301 от ТЗ „Когато едно лице действа от името на търговец без представителна
власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването.“
В тази връзка следва да се отбележи, че дори извършените действия да са
без представителна власт,както твърди ответната страна, то да възрази за това
има право само лицето, твърдящо, че е
ненадлежно представлявано, но не и трето, спрямо това отношение, лице.
При това положение възражението на ответната страна за липса на представителна
власт следва да се остави без уважение.
Ето защо
исковата претенция като основателна следва да бъде уважена като се признае за
установено, че ответникът дължи претендираната парична сума.
Във
връзка с изложеното предявеният иск следва да бъде уважен като се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер от 439.03
лева-главница, 37.73 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
05.02.2018 г. до 05.07.2018 г., 45.43 лева-законна лихва за забава за периода
от 05.03.2018 г. до 11.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК/ 25.03.2019 г./ до окончателното изплащане на дължимите суми.
С оглед изхода на делото ответницата
следва да понесе направените от ищеца разноски
в настоящето производство,а именно: 125.00 лв.-платена държавна такса, 80.00 лв.-депозит за
вещо лице, 300.00
лв. за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 ЗПП, в размер на 100.00 лв., или сумата в общ размер от
605.00 лв..
Съгласно задължителните
указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
В случая разноските по ч.гр.д.№ 883/19 г. по описа на ВдРС са в
общ размер от 75.00 лв./ 25.00 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение/,и за която сума ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца.
Водим
от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Н.Х. ***,
ЕГН **********,
че дължи на „БНП П.П.Ф С.А.”, чрез „БНП П.П.Ф С.А.”, клон Б., ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. М. 4, Б.П С., сгр. следните суми:
-сумата
в размер от 439.03
лева/главница/;
-сумата от 37.73
лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 05.02.2018 г. до 05.07.2018 г..
-сумата от 45.43 лв.- лихва
за забава за периода от 05.03.2018 г. до 11.03.2019 г.,
ведно
със законната лихва върху главницата , считано от 25.03.2019 г.
/датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 883/2019 г. по описа на ВдРС/
до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА
В.Н.Х. ***, ЕГН **********ДА
ЗАПЛАТИ на „БНП
П.П.Ф С.А.”, чрез „БНП П.П.Ф С.А.”, клон Б., ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
М. 4, Б.П С., сгр. 14 сумата в общ размер от 75.00 лв., направени
разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 883/2019 г. по описа на
РС-Видин.
ОСЪЖДА
В.Н.Х. ***, ЕГН **********ДА
ЗАПЛАТИ на „БНП
П.П.Ф С.А.”, чрез „БНП П.П.Ф С.А.”, клон Б., ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
М. 4, Б.П С., сгр. 14 сумата в общ размер на 605.00 лв.,
направени в настоящето производство разноски за:125.00 лв.-платена
държавна такса, 80.00 лв.-депозит за вещо лице, 300.00 лв. за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв./.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след
влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№
883/2019 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: