№ 1153
гр. *, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д. ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120202165 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Д. С. М. с ЕГН: **********, с адрес:
гр. *, кв. „*”, ул. „*“ *, чрез адв. * от АК-*, срещу Наказателно постановление № 21-0769-
005719/10.05.2022 г., издадено от Началник група на ОДМВР-гр.*, Сектор „Пътна полиция“,
с което за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182,
ал.1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 800 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради
допуснати процесуални нарушения, както и поради материална незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, като се представялва от
адв. *, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Административно - наказващият орган се представлява от юрк. *, която моли за
потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване, тъй като
видно от разписката на НП, същото е връчено на жалбоподателя на 25.05.2022 г., а жалбата
е подадена на 07.06.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
Лек автомобил „БМВ“ с per. № * бил собственост на „*„ ЕООД със законен
представител Д. С. М.. Свидетелката Й. И. Й. имала нужда да използва автомобил на
16.01.2021 г., тъй като нейният имал повреда, поради което чрез лицето * * Г.а се свързала с
Д. М., който й предоставил горепосочения лек автомобил.
На 16.01.2021 г. в 16:05 часа в гр.*, по главен път ПП І-9, км. 238+819, до „Гробищен
парк”, в посока към улица „Транспортна”, автоматизирано техническо средство ARH CAM
1
S1 с фабр. № 11743d1, засякло и заснело, движещ със скорост от 112 км/ч. (116 км/ч преди
приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача) автомобил - „БМВ” с рег. № *, който бил
управляван от Й.. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак
В26 ограничение на скоростта до 50 км/ч. Въпросното нарушение било записано на снимка
№ 0092453.
Образуваната за нарушението преписка била изпратена в Първо РУ ОДМВР * за
установяване на М., в качеството му на законен представител на фирма „ * „ ЕООД, който да
попълни декларация по чл. 188 от ЗДвП .
В декларация по чл. 188 от ЗДвП от 09.02.2021 г. (л. 26) М. декларирал, че ползвател
на от дата 16.01.2021г. в 16:05 часа е лицето * ЕГН: **********.
В декларация по чл. 188 от ЗДвП от 02.03.2021 г. (л. 26) лицето * * Г.а с ЕГН:
**********, декларира от името на * ЕГН: **********, че той е управлявал МПС на
процесната дата и час. * * Г.а е дъщеря на *, като същата имала пълномощно с peg.
№5290/06.12.2017г. (л. 27).
Впоследствие, на 28.10.2021 г. * * Г.а попълнила друга декларация по чл. 188 от
ЗДвП като декларирала, че *, не е извършил нарушението по чл. 21 от ЗДвП на 16.01.2021 г.
в 16:05 часа, а според нея МПС „ БМВ“ с per. № * е управлявано от * И. Й. ЕГН: **********
от гр. *, ж.к. „ *“ *.
Бил проведен телефонен разговор от полицейски служител с * Й., в който същата
категорично отрекла да познава *.
На 03.12.2021г. , служител на сектор ПП ОД МВР * мл. автоконтрольор Н. А.
посетил адрес в гр. * , ж.к. „*“ * , с цел установяване на *. На адреса, видно от изготвена
докладна записка, А. е разговарял с лицето *, която му е заявила, че преди около шест
години се е разделила с *, с който е живяла на семейни начала и към днешна дата не знае
къде се намира.
Проведен бил телефонен разговор със * * Г.а по мобилен номер *, същият
предоставен от *, на А.. От проведеният разговор с Г.а, А. е установил адрес гр. *, ж.к.“ * “
бл. *. След като е установил адреса, А. се е срещнал с Г.а и баща й * *.
От Г.а било снето сведение на 03.12.2021 г., в което същата заявява, че *, нейния
баща е със заболяване , според нея „инсулт“, и тъй като е била помолена от собственика на
автомобила и от * И. Й., които познава, да „помогне“ със нейната книжка, същата е
декларирала нейният баща и е предоставила копие на СУМПС на * с № ********* пред
служители на Второ РУ ОД МВР * на 03.02.2021г.
На 10.12.2021 г. в сектор ПП ОД МВР * бил призован Д. С. М., който декларирал
повторно, в декларация по чл.188 от ЗДвП, че ползвател на МПС от 16.01.2021 г. в 16:05
часа е * И. Й. ЕГН:**********.
Впоследствие, на 17.12.2021 г. Н. А.- мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“
съставил на М. АУАН с № 430925 за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Било подадено
писмено възражение от М., в което се посочва, че нарушението било извършено от Й. Й..
Техническото средство, към датата на заснемане на нарушението било годно и
калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение (л.39) и Протокол за проверка
(л. 40).
По делото е приложен протокол по реда на чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
2
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените
по преписката снимки. По отношение на показанията на актосъставителя следва да се
отбележи, че съдът кредитира същите, като записаното в АУАН, че М. е нарушител не
почива на негови преки наблюдения, а се касае за оценка въз основа на множество събрани
доказателства. Съществени по делото се явява показанията на Й. Й., като съдът ги кредитира
изцяло. По-конкретно, съдът намира, че действително тя, след съдействието на * Г.а, е
управлявала процесното МПС на 16.01.2021 г. В подкрепа на нейните твърдения са
обстоятелството, че с декларацията си от 28.10.2021 г. * Г.а е декларирала, че именно Й. е
управлявала автомобила, т.е. двете се познават. Нещо повече, в първата си декларация от
02.03.2021 г. * Г.а е декларирала, че баща й е управлявал автомобила, макар същият да не е
бил в състояние. В сведението на л. 23 Г.а е посочила, че тя е направила това, защото била
помолена да помогне, тъй като Й. не можела да ходи на работа без кола. Всички тези
обстоятелства сочат, че именно Й. е управлявала автомобила на процесната дата и час, като
нейните показания не са единствено версия, целяща да снеме отговорността от М..
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – * –
Началник група Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.*, а АУАН е съставен от
компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Съдът намира, че е спазен тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на
АУАН. За да се приеме, че нарушителят е известен (визирайки преценката на АНО) следва
на разположение на органа да са всички данни, от които да се направи този извод. Видно е
от материалите по делото (напр. декларация на л. 20), че до 10.12.2021 г. са извършвани
ралзични действия, свързани с установяването на водача на МПС на посочената в
постановлението дата и час, които действия са взети предвид от актосъставителя. От това
следва, че издаденият на 17.12.2021 г. АУАН е съобразен с тримесечния срок по ЗАНН.
Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната последваща
техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е притежавало
техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване,
регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в
състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си.
Налице е и Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), както и снимка по чл.
10, ал. 3 от Наредбата.
Независимо от горното обаче, съдът приема, че наказателното постановление е
материално незаконосъобразно, като неправилно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя М..
На първо място, и в АУАН, и в НП е записано, че собственикът не бил посочил кой е
управлявал автомобила на 16.01.2021 г., поради което се налага наказание на М.. От това
описание, което поначало не страда от пороци може да се направи извод, че отговорността
на М. е ангажирана в качеството му на собственик, т.е. на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.
От доказателствата по делото, които са били налични още преди съставянето на акта, обаче
се установява, че всъщност заснетият автомобил е собственост на „*“ ЕООД, а М. е
управител на това дружество, т.е. неговата отговорност е следвало да се ангажира на
основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Такива признаци обаче не се съдържат в обстоятелствената
3
част на постановлението, която очертава рамките на доказване. Поради това и на практика
по делото не се установяват част от твърдените от АНО обстоятелства имащи значение за
отговорността на жалбоподателя, поради което и същото се явява материално
незаконосъобразно.
По-същественото е обаче, че се установява по безспорен начин, че друго лице е
управлявало автомобила на процесната дата и час. Съгласно разпоредбите на чл. 188, ал. 1 и
ал. 2 не се налага наказание на собственика- физическо лице, респ. на законен представител
на юридическо лице, ако те посочат кой е управлявал автомобила. Иначе казано,
отговорността по чл. 188 от ЗДвП е презумптивна, като е предвиден механизъм тази
презумпция да бъде оборена. В конкретния случай, действително първоначално М. е подал
декларация, в която като ползвател е бил посочен * *. Впоследствие обаче, както М., така и
* Г.а са посочили, че ползвател на 16.01.2021 г. е била Й. Й.. По отношение на последната
обаче не са били положени усилия да попълни декларация по чл. 188 от ЗДвП, при което на
практика не е била попълнена доказателствената съвкупност по преписката. Не става ясно
защо това не е сторено при положение, че преди това в продължение на месеци е бил търсен
* * именно, за да посочи дали той е управлявал автомобила, или не. За Й. е отразено
единствено, че в телефонен разговор е питана дали познава * *, което тя е отрекла. Не е била
питана обаче дали познава Д. М.. Действително, възможността да се посочват други
ползватели на автомобила във връзка с едно нарушение не бива да се довежда до положение,
в което да се посочват множество различни лица без видима връзка, като съответните органи
следва да преценят дали се касае за шиканиране на процеса. В случая обаче е имало
категорични данни, че Й. може да е съпричастна към извършване на нарушението, тъй като е
била посочена от две лица като евентуален извършител. Нещо повече, * Г.а изрично е
записала в сведение, че е помогнала, защото Й. трябвало да пътува до работа с автомобил.
При това положение е следвало да се положат още усилия за установяване на обективната
истина, като изводът на проверяващите органи, че всичко е било с цел М. да избегне
отговорност се явява необоснован, като всъщност се установява, че целта е била да бъде
избегната отговорността на Й..
При горепосоченото съдът счита, че не са били налице предпоставките за приложение
на презумпцията по чл. 188 от ЗДвП по отношение на М., като възможността да се
установява кое лице е управлявало МПС не е била преклудирана, поради което и съдът
намира, че следва да бъдат кредитирани твърденията на Й. в съдебно заседание. Същите са
изложени след предупреждение за наказателната отгворност по чл. 290 от НК. Имайки
предвид, че за невярно деклариране във връзка с чл. 188 от ЗДвП също се носи наказателна
отговорност, то може да се предположи, че още в производството по издаване на акта Й. е
можела да посочи, че тя е управлявала автомобила. Така или иначе, не са били предприети
действия в тази насока, като въпросът за конкретният ползвател е останал отворен и е
установен в хода на съдебното следствие. След като се установява, че именно Й. е
управлявала автомобила на 16.01.2021 г., то наказателното постановление спрямо М. се
явява материално незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая са представени договор за правна защита и платежно (л. 7 и л.8), в които е
отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. По делото е
направено възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното от страната
4
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая, претендираният размер съответства на
минимално предвидения размер в Наредбата към датата на договарянето му, който е 300 лв.
Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от
органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-* да заплати сторените в
настоящото производство разноски в цялост по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, *кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-005719/10.05.2022 г., издадено от
Началник група на ОДМВР-гр.*, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 21,
ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП на Д. С. М. с
ЕГН: **********, с адрес: гр. *, кв. „*”, ул. „*“ *, е наложено наказание глоба в размер на
800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-* да заплати на Д. С. М. с ЕГН: **********, с адрес: гр. *, кв. „*”,
ул. „*“ *, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
(триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5