Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 07.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Наказателно отделение, ІV въззивен състав, в публично съдебно заседание на
четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АТАНАС Н. АТАНАСОВ
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при участието на
секретар Силва Абаджиева, като разгледа докладваното от младши съдия Дончева
в.н.ч.д. № 3319 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа на НПК.
Образувано
е по повод въззивна жалба на частния тъжител Е.И.Ц., чрез поверениците ѝ
адв. К. и адв. М., срещу определение от 20.06.2019 г. по н.ч.х.д. № 1817/2019
г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 93-ти състав, с което на
основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК съдът е прекратил
наказателното производство по делото, като приел, че частният тъжител и
неговите повереници не са се явили в откритото съдебно заседание без уважителни
за това причини, макар че същите били редовно уведомени за датата и часа на
съдебното заседание. Според жалбоподателката, атакуваният съдебен акт е
неправилен, тъй като в действителност откритото съдебно заседание по делото
било насрочено за 20.06.2019 г. от 10.30 часа, а не от 10.00 часа, поради което
съдът процедирал незаконосъобразно като в 10.11 часа пристъпил към разглеждане
на делото и приел, че частната тъжителка и поверениците ѝ не се явяват.
По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното определение и
за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, а именно на
подсъдимия Ц.А. и на защитника му, от страна на които с вх. № 1049651 от
22.07.2019 г. по делото е подадено писмено становище, в което са изложени
съображения за неоснователност на подадената жалба и е направено искане за
потвърждаване на атакуваното прекратително определение на районния съд.
В открито съдебно заседание жалбоподателката Е.Ц., редовно
призована, не се явява. Явяват се поверениците ѝ адв. М. и адв. К., които
изразяват становище, че поддържат изцяло подадената въззивна жалба, изложените
в нея съображения за неправилност на атакувания съдебен акт и направеното
искане за неговата отмяна.
Подсъдимият Ц.А., редовно призован, не се явява. Явява се
защитникът на подсъдимия – адв. Е.Д., която моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а обжалваното определение да се потвърди. Поддържа, че
доказателствата по делото сочат, че съдебното заседание пред първоинстанционния
съд е било насрочено за 20.06.2019 г. от 10.00 часа, както е отразено в
протокола от предходното съдебно заседание. Защитникът допълва, че по време на
съдебното заседание пред районния съд, страните са разполагали с възможност да
следят воденето на протокола на монитори, които са пред банките, както и че
самата тя се е явила за заседанието навреме и е присъствала в съдебната зала.
Освен това, часът на съдебното заседание бил изписан на таблото пред залата,
както и на централното табло в сградата на съда.
Софийски градски съд,
като взе предвид доводите за неправилност на обжалвания съдебен акт и искането
на жалбоподателя, становището на насрещната страна и събраните по делото
доказателства, въз основа на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
По повод тъжба на Е.И.Ц., срещу Ц.А.А. е образувано н.ч.х.д.
№ 1817/2019 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 93-ти състав. С
разпореждане от 21.02.2019 г. е даден ход на тъжбата, а разглеждането на делото
е насрочено в открито съдебно заседание на 28.03.2019 г. от 10.00 часа, за
която дата и час страните са били редовно призовани, видно от съдържанието на
съдебния протокол /л. 17 н.ч.х.д./. С оглед изявление за възможно постигане на
споразумение между страните, съдът е отложил разглеждането на делото за
09.05.2019 г. от 10.00 часа. От приложения по делото протокол от проведено на
09.05.2019 г. съдебно заседание се установява, че поверениците на частния
тъжител – адв. М. и адв. К. и защитникът на подсъдимия – адв. Е.Д. са се явили
и са поискали повторно отлагане разглеждането на делото за друга дата с оглед
осигуряване на възможност за постигане на споразумение. Предвид така
направените искания, заявеното желание и готовност за сключване на споразумение
между страните, съдът е отложил разглеждането на делото, като е предложил
датата 13.06.2019 г. от 10.00 часа, но защитникът на подсъдимия е информирал
съда, че в същия ден и час е ангажирана по друго дело и следва да се яви в
съдебно заседание в гр. Стара Загора. В протокола от съдебното заседание, проведено
на 09.05.2019 г. е отразено, че с оглед изявлението на адв. Д., съдът е отложил
разглеждането на делото за 20.06.2019 г. от 10.00 часа, като изрично е
отбелязал, че за тази дата и час присъстващите в залата се считат уведомени,
както и че частният тъжител Ц. ще се счита уведомена чрез адв. М. и адв. К., а
подсъдимият ще се счита уведомен чрез адв. Д..
От съдържанието на протокола от проведеното на 20.06.2019 г.
открито съдебно заседание се установява, че на поименното повикване в 10.11
часа частният тъжител Е.Ц. не се е явила, както и че не са се явили нейните
повереници – адв. М. и адв. К., а се е явила единствено адв. Д. – защитник на
подсъдимия Ц.А.. Поради неявяването без уважителни за това причини на частния
тъжител и на неговите повереници, които са били редовно уведомени за датата и
часа на съдебното заседание, районният съд, позовавайки се на чл. 289, ал. 1,
вр. чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК е прекратил наказателното производство по
делото.
След извършената проверка и анализ на събраните по делото
доказателства, въззивният съд приема, че първата съдебна инстанция е
процедирала законосъобразно като е
прекратила производството по делото от частен характер.
Съгласно чл. 289, ал. 1 от НПК съдът прекратява
наказателното производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2-10 и ал. 5 от НПК,
а в конкретния случай приложима се явява именно разпоредбата на чл. 24, ал. 5
от НПК и в частност т. 5 на същата, тъй като става въпрос за образувано
наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, в открито съдебно
заседание по което не са се явили частният тъжител и неговите двама повереници,
въпреки че същите са били редовно уведомени за датата и часа на същото.
Не може да се сподели като основателно твърдението на
поверениците на жалбоподателката, че в действителност те са били уведомени за
датата 20.06.2019 г., но за по-късен час, а именно за 10.30 часа, с което се
обяснява неявяването им на поименното повикване в съдебната зала в 10.11 часа.
Това твърдение не се подкрепя от каквито и да е доказателства, а тъкмо обратно
– същото се опровергава по категоричен начин от съдържанието на протокола от
проведеното на 09.05.2019 г. от 10.00 часа открито съдебно заседание, в което
разглеждането на делото е отложено за 20.06.2019 г. от 10.00 часа. В протокола
от 09.05.2019 г. /л. 19 н.ч.х.д./ изрично е отбелязано, че първоначално съдът е
предложил разглеждането на делото за 13.06.2019 г. от 10.00 часа, но поради служебен
ангажимент на адв. Д. на същата дата и час, съдът е отложил делото за
20.06.2019 г. от 10.00 часа.
По същество в жалбата, станала повод за образуване на
настоящото в.н.ч.д., се твърди, че районният съд е отложил разглеждането на
делото за 20.06.2019 г. от 10.30 часа, като е отразил в протокола нещо
различно, а именно, че разглеждането на
делото се отлага за 20.06.2019 г. от 10.00 часа, което станало причина за
неявяването на поверениците на тъжителката в съдебната зала в 10.00 часа. Това твърдение
не се възприема за съответстващо на действителността, доколкото протоколът от
проведеното на 09.05.2019 г. открито съдебно заседание доказва дата и часа, за
които е отложено разглеждането на делото. Поради това настоящият съдебен състав
приема, че действителната дата и час на последното открито съдебно заседание по
н.ч.х.д. № № 1817/2019 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 93-ти
състав е именно 20.06.2019 г. от 10.00 часа, а не както се твърди в подадената жалба.
В
тази връзка следва да се отбележи, че съдържанието на протокола от 09.05.2019
г. не е било оспорено в срока по чл. 312, ал. 1 от НПК. При това положение и
доколкото страната не е упражнила по установения в закона ред правото си да
иска внасяне на поправки и/или допълнения в съдебния протокол, пред настоящата
инстанция тя не би могла, влизайки в ролята на свидетел, да постигне
установяване на факти за извършените или за неизвършените в съдебното заседание
процесуални действия, различни от отразените в този протокол. На общо основание
протоколът от съдебното заседание от 09.05.2019 г. е доказателствено средство и
установява процесуалните действия, реализирани в съдебното заседание, както и
редът, по който тези действия са били реализирани (чл. 131 от НПК) и единствено
въз основа на него е възможна проверка за това дали при разглеждането,
съответно при отлагане разглеждането на делото са били спазени процесуалните
правила, гарантиращи правата на страните в производството. При извършената
въззивна проверка, от съдържанието на съдебния протокол от 09.05.2019 г., не се
потвърждава претендираното от жалбоподателката процесуално нарушение. Следва да
бъде взето предвид и обстоятелството, че разглеждането на делото пред районния
съд е отлагано два пъти поради желанието на страните да постигнат споразумение
помежду си, като при всяко отлагане разглеждането на делото, съдът е определял
часа 10.00 часа, т. е. районният съд е възприел идентичен подход при
насрочването на заседанията.
В
допълнение на това, въззивният съд отчита фактът, че на поименното повикване в
10.11 часа на 20.06.2019 г. се е явила адв. Д. в качеството ѝ на защитник
на подсъдимия, което означава, че същата е била информирана за часа на
съдебното заседание. Последното обстоятелство се потвърждава от адв. Д. в
изявлението ѝ пред въззивния съд, в което разяснява, че часът на
съдебното заседание е бил посочен, както на централното табло в сградата на
съда, така и на таблото пред съдебната зала. В тази връзка не без значение е и
изявлението на поверениците на жалбоподателката, че в действителност на
20.06.2019 г. в 10.00 часа те са били в сградата на Софийски районен съд, но
пред друга зала, тъй като не желаели да бъдат фотографирани от репортер на
вестник „Телеграф“. С така направеното отбелязване, поверениците потвърждават,
че са се намирали в сградата на съда в 10.00 часа, но пред друга съдебна зала, което
означава, че дори да са смятали, че началото на съдебното заседание е от 10.30
часа, те са имали възможност да се информират от информационните табла в
сградата, че действителният час е 10.00 часа. Още повече, че изцяло по свой
избор поверениците са решили да стоят пред друга зала, а не пред тази, в която
е предстояло разглеждането на делото, като по този начин сами са се лишили от
възможността да се явят своевременно в заседанието пред първоинстанционния съд.
По
изложените съображения, въззивният съдебен състав намира жалбата за
неоснователна, а атакуваното определение на районния съд за правилно, поради
което и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, съдът,
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 20.06.2019 г. по н.ч.х.д. № 1817/2019 г. на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 93-ти състав, с което на основание чл. 289, ал. 1,
вр. чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК съдът е прекратил наказателното производство по
делото.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.