Решение по дело №171/2023 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 234
Дата: 14 декември 2023 г.
Съдия: Полина Пенкова
Дело: 20234200100171
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Габрово, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело №
20234200100171 по описа за 2023 година
Ищецът „Банка ДСК“ АД е предявил срещу ответника И. Ю. Д. иск по чл.422
ГПК за сумата от: 39 316,22 лева - главница по Договор за кредит от 09.04.2020 г. ; 4520,02
лева - договорна лихва за периода от 10.06.2020 г. до 28.04.2022 г. ; 554,63 лева - лихва за
забава от 10.06.2020 г. до 28.04.2022 г.; 218,42 лева - законна лихва за периода от 29.04.2022
г. до 19.05.2022 г.;120 лева - разходи по изискуем кредит; законна лихва върху главницата,
считано от 20.05.2022 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до
окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се излагат твърдения ,че на 09.04.2020 г. между „Банка ДСК" АД
като кредитор и ответникът И. Ю. Д. като кредитополучател ,е сключен договор за кредит за
текущо потребление от 09.04.2020 г. Предоставен е кредит в размер на 40 000лв. при
променлив лихвен процент в размер на 6,05 % годишно или 0.02% на ден, формиран от
стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен
процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над един ден до 2
години" 0.150 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 5.900 % при изпълнение на условията по програма
ДСК Престиж Плюс, подробно описани в Приложение № 2 към договора . При нарушаване
на условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или
частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката,
съгласно условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в
резултат от неизпълнението на условията, е променливият лихвен процент, приложим по
стандартни потребителски кредити в размер на референтният лихвен процент към
съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,30 %. Годишният процент
на разходите (ГПР) по кредита е в размер на 6,59 % ГПР и може да бъде променян при
1
предпоставките, предвидени в Общите условия. Кредитът се усвоява еднократно в срок до
30 дни след сключване на Договора и погасява чрез разплащателна сметка ***, с титуляр
ответникът. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца. Падежната дата за издължаване
на месечните вноски е 10-то число на месеца. Крайният срок за погасяване на задължението
е 09.04.2030 г., с погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Неразделна част
са и Общите условия по договори за кредити за текущо потребление и извлечение от
Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които „Банка ДСК" ЕАД прилага по
извършвани услуги на клиента, които кредитополучателят е приел (съгласно чл. 21 от
договора) и получил при сключването на договора. Съгласно т.18.2 от Общите условия към
договора за кредит от 09.04.2020 г. при допусната забава в плащанията на главница и/или на
лихва над 90 дни, настъпват обективните предпоставки за предсрочна изискуемост на целия
непогасен остатък от главницата. Съгласно т.18.т.1 при забава в плащането на месечна
вноска от деня следващ падежната дата, определена в договора , частта от вноската,
представляваща главница ,се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка в размер
на 10 /десет/ процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска
до седмия ден след падежната дата, надбавката не се прилага.
Поради преустановяване на погасяването на задължението за заплащане на
месечните вноски по договора за кредит и при наличие на предпоставките по т.18.2 от
Общите условия, „Банка ДСК" ЕАД е обявила предсрочната изискуемост на
кредитополучателя, с покана- уведомление с изх. на БДСК № 01-20-7005/13.04.2022 г.,
връчена чрез ЧСИ *** с per. № 733 към КЧСИ и район на действие ОС - Габрово, връчена на
18.04.2022 г. на длъжника И. Ю. Д., чрез снаха му /съпруга на брат му/ Ф.Б., която е приела
със задължение да я предаде.
Ако се приме, че не е надлежно обявена предсрочна изискуемост на вземанията,
ищецът се позовава, че с връчване на препис от настоящата искова молба на ответника,
кредиторът „Банка ДСК" АД обявява вземанията си по процесния кредит за предсрочно
изискуеми и на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК да се съобрази това обстоятелство при
постановяване на решение по делото, като се прави позоваване и на практика на ВКС .
Въз основа на подаденото на 20.05.2022 г. от „Банка ДСК" АД заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК е образувано ч. гр.
дело №526/2022 г. по описа на PC - Севлиево. По посоченото дело са издадени Заповед №
288/20.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист № 280 от
20.08.2022 г. в полза на заявителя „Банка ДСК" АД срещу кредитополучателя И. Ю. Д. ,за
следните суми: 39 316,22 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението - 20.05.2022 г. до окончателното плащане ; 4520,02 лева - договорна лихва за
периода от 10.06.2020 г. до 28.04.2022 г. ; 554,63 лева - лихва за забава от 10.06.2020 г. до
28.04.2022 г.; 218,42 лева - законна лихва за периода от 29.04.2022 г. до 19.05.2022 г. и 120
лева - разходи по изискуем кредит; 894,59 лева - разноски по ч. г. д. № 526/2022 г. по описа
на PC – Севлиево за държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На основание издадените по ч. гр. д. № 893/2022 г. по описа на PC - Севлиево
2
изпълнителни титули , по молба на заявителя „БАНКА ДСК" АД срещу длъжника И. Ю. Д.,
е образувано изпълнително дело № 885/2022 г. по описа на ЧСИ *** с per. № 734 на КЧСИ,
район на действие ОС - Габрово. На длъжника И. Ю. Д. е връчена заповедта за незабавно
изпълнение с покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 885/2022 г. по
описа на ЧСИ *** per. № 734 на КЧСИ, с район на действие ОС - Габрово, след което на
заявителя „Банка ДСК" АД са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ако се приеме, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на длъжника
преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, се
прави искане да се съобрази разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение №
8/02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Поддържа се ,че поради неплащане в срок на дължимите месечни вноски
съгласно погасителен план, са настъпили обективните предпоставки за предсрочна
изискуемост на кредита съгласно т. 18.2 от Общите условия.
Претендира се да бъде постановено решение , с което се признае за установено
съществуването на парично вземане на ищеца срещу ответника И. Ю. Д. , произтичащо от
Договор за кредит за текущо потребление от 09.04.2020 г., за което вземане са издадени
Заповед № 288/20.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист №
280 от 20.05.2022 г. по ч. гр. дело № 526/2022 г. по описа на PC - Севлиево за следните суми:
- 39 316,22 лева - главница по Договор за кредит от 09.04.2020 г. ;
- 4520,02 лева - договорна лихва за периода от 10.06.2020 г. до 28.04.2022 г. ;
- 554,63 лева - лихва за забава от 10.06.2020 г. до 28.04.2022 г.;
- 218,42 лева - законна лихва за периода от 29.04.2022 г. до 19.05.2022г.;
-120 лева - разходи по изискуем кредит;
- законна лихва върху главницата, считано от 20.05.2022 г. - датата на подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателно изплащане на задължението;
както и да се присъдят на ищеца направените разноски за заповедното и
исковото производство.
В депозирания писмен отговор от особения представител на ответника се
оспорва предявеният иск по чл.422 ГПК като неоснователен и недоказан. Твърди се, че е
налице противоречие относно датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита
, като в извлечението от счетоводните книги е посочена 29.04.2022г., а според разписката
поканата-уведомление до длъжника е връчена на 18.04.2022г. на лице, посочно като снаха на
ответника. В извлечението е отразено като първа неплатена вноска 10.06.2020г. Оспорва се
начинът на връчване на поканата уведомление и настъпването на предсрочната изискуемост
на кредита. Сочи се, че съгласно чл.18.2 от ОУ се изпраща уведомление до криента на
посочения от него адрес за кореспонденция. Твърди се ,че приложената покана –
уведомление, връчена чрез ЧСИ, не е изготвена по надлежния ред и не съдържа данни за
точния размер на дълга, поради което не може да се приеме за редовно уведомление за
3
обявяване предсрочна изискуемост, като се сочи и съдебна практика на ВКС .Оспорва се
възможността исковата молба да служи за надлежно уведомяване , тъй като то следва да
предшества подаването на заявлението по чл.417 ГПК. Уведомяването на длъжника след
това, включително и в хода на исковото производство, има за последица настъпване на
изискуемостта към този момент, но променя основанието ,на което е издадена заповедта ,
което е недопустимо съгласно т.11б от ТР№4/2013г. на ОСГТК. Твърди се ,че не са
осъществени изискуемите се условия за настъпване на предсрочната изискуемост , а именно
предпоставките по чл.18.2 от ОУ към договора за кредит, като в случая съдържанието на
поканата не е станало известно на длъжника. Поради това не е налице обявена предсрочна
изискуемост на кредита. Не са представени доказателства относно погасяванията по кредита
и размера на непогасената част и от кога длъжникът е изпаднал в забава и спрямо коя част
от задължението си. Посоченият в договора ГПР 6,59% не е ясно нито какво конкретно
включва, нито как е формиран в конкретния случай. В ОУ също е записано общо какво
включва. Несъобразяването на договора с изискването на чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК
представлява самостоятелно основание по чл.22 ЗПК за недействителност на договора и
приложимост на чл.23 ЗПК. Поради това се оспорва претендираното от ищеца вземане по
основание и по размер. Твърди се ,че не е ясно как са формирани посочените в исковата
молба суми за главница и лихви. Оспорва се и претенцията за дължими разходи за изискуем
кредит, както и за разноски.
Съдът, като взе предвид наведените от страните доводи и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
От представените писмени доказателства се установява, че ответникът И. Ю. Д. , в
качеството си на кредитополучател, е сключил на 09.04.2020г. договор за кредит за текущо
потребление с „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор, при Общи условия като неразделна част от
договора и приложен погасителен план, двустранно подписани. Съгласно клаузите на
договора кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит за текущо потреблениев
размер на 40000 лева., със срок на издължаване 120 месеца. Падежната дата на месечните
вноски е уговорена на 10-то число на месеца. Съгласно чл.8 от договора кредитът се
олихвява с променлив лихвен процент в размер на 6,05% годишно или 0,02% на ден .В тази
договорна клауза е описан и начинът на формиране на лихвения процент ,както и условията
,при които се променя. Договорено е , че годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита
е 6,59% и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.
Предвидено е обезпечение на кредита със залог върху вземания. С подписване на договора
кредитополучателят е декларирал, че своевременно му е предоставена преддоговорната
информация по чл.5 от ЗПК и Общите условия. В чл. 13 кредитополучателят е декларирала
съгласие да получава информация за управлението на кредита, включително и при забава
/просрочие на задълженията, чрез SMS съобщения на посочен мобилен номер. Посочено е,
че неразделна част от договор са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които "Банка ДСК"ЕАД, прилага по извършвани услуги на клиента, които
4
кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.
В Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление е
предвидено, че дължимите месечни вноски за лихва и главница се събират служебно на
падежната дата от кредитора от авоара по разплащателната сметка на кредитополучателя,
открита в "Банка ДСК"ЕАД. При просрочие вноските се събират при всяко постъпване на
суми по разплащателната сметка до погасяването му. В чл. 18.1 е регламентирано, че при
забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в
договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В чл. 18. 2 е
определено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни,
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Тези последици
настъпват автоматично, а ако законът го изисква - след уведомление до кредитополучателя,
изпратено до послединя посочен от него адрес за кореспонденция. От датата на изискуемост
на кредита , целият непогасен остатък от главницата се олихвява със законната лихва по
чл.86 ЗЗД . В т. 19. 1 са посочени случаите, в които кредиторът има право да превърне
кредита в предсрочно изискуем, първият от които е при всяко неплащане в срок на
уговорените погашения по лихва и/или главница. Тогава, съгласно т. 19. 2 изискуемият
кредит се отнася в просрочие и се олихвява по реда на т. 18. 3. В чл.7.1 от ОУ е определен
начинът на формиране на променливия лихвен процент , а в чл.9.1 на ГПР .
Приложена е тарифа за такси по кредити за текущо потребление, в която в т. 5 са
предвидени разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв.
Кредиторът Банка ДСК е иницирала заповедно производство, с подадено заявление
по чл.417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№526/2022г. по описа на РС-Севлиево и е
издадена заповед №288 от 20.05.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК , с която е разпоредено длъжникът И. Ю. Д. да заплати на
кредитора сумата от 39 316,22 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението - 20.05.2022 г. до окончателното плащане , 4520,02 лева - договорна
лихва за периода от 10.06.2020 г. до 28.04.2022 г. , 554,63 лева - обезщетение за забава от
10.06.2020 г. до 28.04.2022 г.; 218,42 лева - законна лихва за периода от 29.04.2022 г. до
19.05.2022 г. ,120 лева – заемни такси по изискуем кредит; 894,59 лева - разноски за
заплатена държавна такса за заповедното производство и 150лв. юрисконсултско
възнаграждение.
В представеното извлечение от счетоводни книги за процесния договор е посочено
като дата на настъпване на изискуемостта 29.04.2022г. поради забава в плащанията на
дължими вноски и обявяване предсрочната изискуемост на длъжника. Посочени са 23 бр.
непогасени вноски през периода 10.06.2020 г.- 10.04.2022 г., общо в размер на 10060,50лв.
Представена е покана-уведомление от кредитора Банка ДСК до длъжника И. Ю. Д. ,с
адрес : гр.Севлиево ,ул.*** /посоченият адрес на кредитополучателя в сключения с банката
договор/ , връчена чрез връчител при ЧСИ на 18.04.2022 г. , като е удостоверено ,че е
5
връчена на лицето Ф.Б., снаха /съпруга на брат му/, със задължение да предаде. С нея Банка
ДСК е уведомила адресата , че поради забава в погасяване на задълженията по сключения
договор за банков кредит на 09.04.2020г., отпуснат в размер на 40 000 лв.,и на основание
предвидените в него условия, обявява кредита за предсрочно изскуем, като от датата на
получаване на поканата цялата непогасена главница по договора става дължима и върху нея
се начислява законна лихва.
От заключението на ССчЕ се установява, че отпусната сума по кредита е изцяло
усвоена на 09.04.2020 г. Извършени са три плащания – на 13.04.2020, на 21.08.2020 и на
15.03.2021,г., с които общо е погасена главница от 683,78лв. и лихва от 341,31лв., като какво
е погасено с всяка от тези три вноски е посочено на стр.3 от заключението. Към датата на
подаване на заявлението на 19.05.2022г. непогасената главница е 39316, 22лв., договорната
лихва за периода 10.06.2020-28.04.2022г. е 4520,02лв., а лихвата за забава за същия период е
554,63лв. , отразено в табличен вид на стр.4-5 от заключението. За периода 29.04.2022г.-
19.05.2022г. законната лихва върху главницата е 218,42лв. Вещото лице е посочило размера
на договорната лихва по чл.8 от процесния договор за периода 10.06.2020-18.04.2022г. –
4556,74лв. , отразено в табличен вид на стр.6-7 от заключението /л.93-94 от делото/ и за
същия период лихвата за забава по т.18.1 от ОУ върху непогасената главница – 536,51лв.
От събраните по делото доказателства не се установява за процесния договор за
кредит за текущо потребление от 09.04.2020г. да е осъществено някое от визираните в чл.22
ЗПК основания по чл.10 и чл.11 от ЗПК, обосноваващи неговата недействителност.
Твърдението на пълномощника на ответника, че има неяснота относно начина, по
който се формира ГПР ,е неоснователно. В чл.9.1 и 9.2 от ОУ е посочено , чрез изброяване,
какво включва ГПР и какво не се включва в него.
Клазута на чл.8 от процесния договор ,съгласно която кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент, в случая не се явява договорена във вреда на потребителя, тъй
като от изготвената ССчЕ е видно, че за периода на действие на договора до обявяване за
предсрочно изискуем , от 15.07.2020г. се е прилагал по-нисък лихвен процент от
първоначално договорения от 6,05%.
Установено по делото е ,че отпуснатият по договора кредит от 40 000лв. е усвоен
изцяло от кредитополучателя / констатациите на ССчЕ/, като за него се е породило
задължението да погасява кредита при договорените условия в чл.5 и чл.7 от договора.
От доказателствата по делото се установява, че към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК на 19.05.2022 г. кредиторът е обявил кредита за предсрочно
изискуем, като предсрочната изискуемост е настъпила не на сочената от ищеца дата
29.04.2022 г., а на 18.04.2021г. ,когато е връчено волеизявлението на банката съгласно
изискванията на чл.46 ГПК, като връчването е извършено на адреса, който е бил съобщен от
кредитополучателя при сключване на процесния договор, както е уговорено в чл.16 от
същия. От доказателствата по делото се установява,че ищецът е преустановил плащането по
процесния договор на 15.03.2021г., към който момент е направил само три вноски,
6
последната от които за сумата от 80лв. До обявяване на кредита за предсрочно изискуем на
18.04.2021г. се е осъществило основанието на 18.2 от ОУ , даващо право на кредитора да го
обяви за предсрочно изискуем – допусната забава в плащанията на главница и лихва над 90
дни .
Неоснователно е възражението на ответника, направено чрез особения представител,
че няма надлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем .
Съгласно т. 18 от ТР№4/2013г на ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора , което настъпва с волеизявление на една от страните при
едновременно наличие на две предпоставки – обективния факт на неплащане на дължими
суми по кредита и упражняване от кредитора на правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на
изявлението от длъжника, ако към този момент са се осъществили обективните факти
,обуславящи настъпването й.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем ,в случая е извършено на
18.04.2022г. с връчване на поканата-уведомление до длъжника ,в която е обективирано
волеизявлението на банката ,че обявява кредита за предсрочно изискуем поради забавата в
погасяване на задълженията по договора, считано от получаването й. Връчването е
извършено чрез съпругата на брата на адресата , която е поела задължение да я предаде.
Няма данни да е извършено в нарушение на изискванията по ГПК, и при уговорения начин
по чл.16 от процесния договор. Няма законово въведени императивно реквизити на
уведомлението до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Като страна
по договора същият е запознат с поетите с него задължения , датите на падеж и дължимите
вноски, както и дали е погасявал същите или не. Ако за кредитополучателя има някаква
неяснота за размера на дълга, разполага с възможност да получи безплатна информация за
състоянието на кредита на основание чл.14 от ОУ. Доколкото в поканата изрично е
обективирано волеизявлението на ищеца ,че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем поради забава в погасяване на задълженията по договора за банков
кредит, това волеизявление е породило правно действие, като няма законово взменено
задължение на кредитора в поканата подробно да индивидуализира просрочените
задължения./ р. № 60118 от 15.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2848/2019 г., I т. о., ТК и др./.
От данните по делото се установява, че към датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК по ч.гр.д.№526/2022г. на РС-Севлиево , както и към датата на връчване на
поканата на 18.04.2022г., е осъществена предпоставката по чл.18.2 от ОУ за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем – допусната забава в плащанията над 90 дни.
От приетото заключение на ССчЕ се установява,че непогасената главница е
39 316,22лв. , като не се твърди и не се установява това задължение да е погасено чрез
плащане . С оглед на това предявеният иск по чл.422 ГПК за процесното вземане, за което е
издадена заповед по чл.417 ГПК, следва да бъде уважен.
Договорната лихва от 4520,02лв. с издадената заповед по чл.417 ГПК е присъдена за
7
периода 10.06.2020 г. – 28.04.2022г. Тъй като предсрочната изискуемост на кредита е
обявена на 18.04.2022г., то договорната лихва е дължима до тази дата. Съгласно ССчЕ за
периода 10.06.2020 г. - 18.04.2022г. договорната лихва по чл.8 от процесния договор е в
размер на 4556,74лв. , като предвид диспозитивното начало следва за този период да се
присъди до заявения от ищеца размер от 4520,02лв. или иска по чл.422 ГПК следва да се
уважи до претендирания размер от 4520,02лв., като дължима за периода 10.06.2020г -
18.04.2022г.., като за остатъка от периода 19.04.2022г.- 28.04.2022г. се отхвърли ,че е
дължима и за този период.
Не е недействителна поради неравноправност във вреда на потребителя и клаузата на
чл.18.1 от ОУ, която предвижда при допусната забава на месечната вноска, от деня следващ
платежната дата , частта от вноската ,представляваща главница, да се олихвява с
договорения лихвен процент , увеличен с надбавка за забава от 10 процентни пункта. В
случая санкционирането под формата на наказателна надбавка и възлагането й в тежест на
неизправния кредитополучател, не нарушава изискването за добросъвестност, нито
противоречи на чл.33,ал.2 ЗПК, тъй като санкцията е за виновно неизпълнение на
задължението за плащане в срок на дължимите погасителни вноски по кредита за главница ,
поради което е допустимо неизправната страна да бъде санкционирана ,като предвидения
размер на надбавката за забава от 10 процентни пункта не надхвърля размера на законната
лихва за забава. Начисляването на договорна лихва върху просрочената главница е поради
продължаването да се ползва от кредитополучателя тази сума, тъй като при забавено
плащане размерите на главницата по вноски с пропуснат падеж, които не са били
предвидени като неплатен остатък за следващ месец, няма да бъдат олихвени по общия ред и
за тях следва да се извърши отделно начисляване на договорна лихва като възнаграждение
поради продължаващото ползване на тези средства от кредитополучателя.
От заключението на ССчЕ се установява ,че претендираната от ищеца за исковия
период санкционна лихва по чл.18.1 от ОУ е в размер на 536,51лв. за периода 10.06.2020 –
18.04.2022г. и в този размер искът по чл.422 ГПК следва да бъде уважен .
Върху непогасената главница ,след обовяване на кредита за предсрочно изискуем на
18.04.2022г., за исковия период 29.04.2022г.-19.05.2022г. дължимата законна лихва е 218,42
лв. съглсано ССчЕ.В тази част искът по чл.422 ГПК следва да се уважи.
Относно претендираната такса от 120лв.:
В приложената към договора тарифа е включена такса от 120 лв. , с посочено
основание "разходи при изискуем кредит". Уговорката, гарантираща на кредитора такова
допълнително вземане не съответства на изискванията за валидност. Този разход не е
обявен конкретно в договора, както изисква чл.11 т.7 от ЗПК , а в тарифа за допълнителни
услуги, съпътстващи кредитирането. Основанието за събирана на такава такса изключва
връзката й с някаква допълнителна услуга, която да може да се прецени като престация,
получена срещу допълнително възнаграждение по смисъла на чл.10а, ал.4 ЗПК. В самата
тарифа таксата от 120 лв, е определена като разход, предназначен да компенсира кредитора
за дейности, изцяло в негов интерес, които е извършил или възнамерява да извърши за
8
сметка на клиента си, ако той допусне просрочие на изискуемо плащане. Подобно
обезщетение противоречи на забраната за ангажиране на отговорност на потребителя за
вреди от неизпълнение над законната лихва за забава (чл.33, ал.1 ЗПК ). Съгласно чл.10а и
чл.19,ал.3 и чл.33 от ЗПК освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, няма
основание на потребителя да се възлагат и други плащания като допълнителни такси и
фиксирани по размер разходи. Също така фиксирането на размера на таксата , не е
обосновано с някакъв обективен критерий ,нито с реалното извършване на разходи при
изискуем кредит, които да съответстват на този размер, което е предпоставка за допускане
на неоснователно разместване на блага с присъждане на такава, без реално да има
направени такива разходи от кредитора .
По изложените съображения предявения иск по чл.422 ГПК за сумата от 120лв. –
разходи за изискуем кредит , следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно
уважената искова претенция. В заповедното производство разноските са в размер на
1044,59лв., като съразмерно уважената част на иска дължими от ответника са в размер на
1042лв. За исковото производство направените разноски за д.т., депозит за вещо лице и за
особен представител са общо в размер на 3414,59лв., както и определено юрисконсултско
възнаграждение от 150лв., като съразмерно уважената част на иска по чл.422 ГПК следва да
се присъди на ищеца сумата от 3554лв.
На основание изложеното ,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Ю. Д. , ЕГН**********, от гр.Севлиево
,ул***, дължи на „БАНКА ДСК“АД , ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление :
гр.София, ул.“***, на основание договор от 09.04.2020 г. за кредит за текущо потребление ,
сумата от 39 316,22 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението - 20.05.2022 г. до окончателното плащане ,сумата от 4520,02 лева - договорна
лихва за периода от 10.06.2020 г. до 18.04.2022 г. , сумата от 536,51 лева - обезщетение за
забава за периода от 10.06.2020 г. до 18.04.2022 г.; сумата от 218,42 лева - законна лихва за
периода от 29.04.2022 г. до 19.05.2022 г. , за които вземания е издадена заповед за
изпълнение №288 от 20.05.2022г. по ч.гр.д.№526/2022г. по описа на РС-Севлиево.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА ДСК“АД , ЕИК121830616, иск по чл.422 ГПК
в останалата част – да се признае за установено ,че И. Ю. Д. ,ЕГН**********, от
гр.Севлиево ,ул***, дължи на ищеца сумата в размер над 536,51лв. до размер на 554,63лв.
обезщетение за забава за периода от 10.06.2020 г. до 28.04.2022 г. и договорна лихва от
4520,02лв. за периода от 19.04.2022г. до 28.04.2022г. , като и за сумата от 120лв.- разходи
при изискуем кредит, като неоснователен и недоказан .
ОСЪЖДА И. Ю. Д. ,ЕГН**********, от гр.Севлиево ,ул***, да заплати на „БАНКА
ДСК“АД , ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.“***, сумата
9
от 3554лв. разноски за исковото производство пред настоящата инстанция и сумата от
1042лв. разноки за заповедното производство, съразмерно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
10