№ 62
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Люб. Ц. Р.
като разгледа докладваното от Камен Иванов Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600086 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.424 ал.1 вр.чл.422 ал.1 НПК,като е образувано по
искане на осъдения П. Н. З.,с установена самоличност,ЕГН ********** за възобновяване на
наказателното производство по внохд №565/2021 година на Окръжен съд гр.Кюстендил и
нохд №144/2021 година на Районен съд гр.Дупница.
В подаденото искане сочи наличие на основания,разписани в чл.422 ал.1,т.5 НПК, като
анализ на оплакванията на осъденото лице,релевирани в стореното искане, обобщаващо
препращат към оплакване по чл.422 ал.1,т.5 НПК вр.с касационни основания по чл.348
ал.1,т.1 ,т.2 и т.3 НПК–нарушение на материалния закон,съществено нарушение на
процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание.
С присъда №260057/14.09.2021 година,постановена по нохд №144/2021 година по
описа на Районен съд гр.Дупница,подсъдимият П. Н. З.,роден на ******** година в гр.
Дупница,живущ в гр.***,област ***,българин,български гражданин ,осъждан-
амнистиран,основно образование,вдовец,пенсионер,ЕГН ********** ,понастоящем в затвор
гр. Бобов дол,е признат за виновен в това,че на 24.10.2020 година ,около 17,00 часа в
гр.Дупница,в къща,находяща се на ул.“Владимир Вазов“№16 е извършил действия с цел да
възбуди полово желание без съвкупление /опипвал по гърдите/ с лице,ненавършило 14
години-М.В. Н.,родена на ******** година, ЕГН **********,като за това употребил
сила,поради което на основание чл.149 ал.2, т.1, пр.1 вр.ал.1 НК и чл.54 вр.чл.37 ал.1,т.1а
НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години.
1
Определен е първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание.
С присъдата,на основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК,съдът е приспаднал времето,през което
П.З. е бил задържан по ЗМВР и под стража,считано от 25.10.2020 година.
На основание чл.53 НК съдът се е произнесъл за вещественото доказателство по
делото.
Подсъдимият П. Н. З.,ЕГН ********** е осъден,на основание чл.189 ал.3 НПК,да
заплати в полза на Държавата направени по делото разноски в размер на 365 лева,които да
внесе по сметка на ОД-МВР гр.Кюстендил,както и да заплати сумата 50 лева по сметка на
РС гр.Дупница.
С Решение №63/20.12.2021 година,постановено по внохд №565/2021 година на
Окръжен съд гр.Кюстендил,присъдата е била потвърдена.
В искането са сторени оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон,за
допуснати съществени нарушения на процесуални правила,довели до нарушаване правата
му и за явна несправедливост на наложеното наказание.
Оплакванията са развити в следните насоки:
1.Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила,изразило се в липса
на задълбочен анализ на противоречиви доказателствени източници /гласни показания на
св.М. М./,довело по същество до липса на мотиви към постановения първостепенен съдебен
акт.В тази връзка се твърди необективен анализ на целия доказателствения обем ,без
обективно,пълно и всестранно изясняване предмета на доказване в наказателно-правния
спор.Твърди нарушение на чл.13 НПК и чл.14 НПК,доколкото не е разкрита обективната
истина по делото.
Твърди се нарушение на правата на осъдения,свързани в конкретика единствено с
проведен негов разпит на 25.10.2020 година.
2.Материалният закон не е приложен правилно,защото осъдителната присъда е
постановена на основата на неизяснена фактическа обстановка,която е изградена на
предположения,без наличие на „годни“ доказателства за осъществено деяние,при
недоказано авторство на деянието.
3.Сторено е бланкетно оплакване,че наложеното наказание е явно несправедливо.
На основа на горното се обосновава /по същество,с оглед тълкуване мотивите и
сторената претенция към настоящия съд/ искане за отмяна на въззивното решение
,възобновяване на производството по внохд №565/2021 година на Окръжен съд гр.
Кюстендил и отмяна на постановената първоинстанционна присъда,като делото се върне на
първия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Сторено е алтернативно искане да се отмени въззивното решение,да се възобнови
производството по внохд №565/2021 година на Окръжен съд гр.Кюстендил като се отмени
първоинстанционната присъда,а осъдения бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
2
Пред настоящия съд на осъдения е назначен служебен защитник,с оглед нормата на
чл.94 НПК.Поддържа доводите,изложени в искането.Излага съображения ,свързани с
направените оплаквания за нарушения на процесуалните правила,нарушение на
материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание,без да конкретизира по
отделните оплаквания.
Осъденият П.З. поддържа подаденото лично от него искане за възобновяване на
наказателното производство,именувано „молба“ и доводите,изложени в него,както и
заявеното от защитника си.
Поддържа искането си и при предоставената му последна дума.
Представителят на САП изразява становище за неоснователност на направените
оплаквания и искания.Намира,че не са налице предпоставките на Закона за възобновяване
на наказателното производство по внохд №565/2021 година по описа на Окръжен съд гр.
Кюстендил.Намира,че не са допуснати твърдените от осъденото лице и защитата му
процесуални нарушения.
След като прецени изложените доводи в стореното искане на осъдения П.З.,като
съобрази наведените за възобновяване основания и като прецени лично изразеното
становище на страните по делото,Софийският апелативен съд намери,че искането е
процесуално допустимо,а разгледано по наведените оплаквания,намери следното:
Следва да се подчертае,че настоящата извънредна инстанция няма правомощие при
проверката си да изменя проверяваните и приети от съдилищата по делото фактически
положения,включително да изгради своя самостоятелно възприета фактическа обстановка.
Предметът на извънредната проверка е изрично очертан в нормата на чл.422 ал.1,т.5 вр.
чл.348 ал.1,т.1-3 НПК,както по основанията за проверка,така и касателно подлежащите на
такава проверка съдебни актове.Изрично е посочено,че предмет на тази проверка е
наличието или не на допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 НПК,като
включва проверка за нарушение на материалния закон-ако законът е приложен неправилно
или не е приложен закон,който е трябвало да се приложи,ако е допуснато нарушение на
процесуалните правила,довело до ограничаване на процесуалните права на страните,ако не е
отстранено,ако липсват мотиви на проверяваните съдебни актове или протокол от съответно
съдебно заседание,ако съдебните актове са постановени от незаконен състав или тайната на
съвещанието е била нарушена.
Предметът на проверка ясно е очертан и с оглед разписаното в чл.422,ал.1,т.5 вр.
чл.348,ал.1,т.3вр.ал.5 НПК,касателно явна несправедливост на наложени наказания.
Предметът на проверка е свързан с начина,по който е изградено вътрешното убеждение на
решаващия съд и/или въззивния съд,и преценка дали то е основано на обективно
,всестранно и пълно изследване на всички правно-релевантни факти и обстоятелства по
делото.В този смисъл право на конкретната съдебна инстанция по същество е да кредитира
едни доказателствени източници за сметка на други,поставяйки ги в основата на
фактическите си констатации,като във връзка с гореизложеното съществено нарушение на
3
процесуалните правила ще е налице,когато не са изложени съображения,относно оценката
на доказателствените материали,когато те са оценени едностранчиво и тенденциозно или са
сторени изводи на основата на негодна или несъществуваща доказателствена основа.
Настоящият съд установи при проверката си,че след проведено съдебно следствие,на
основа на събран и надлежно проверен доказателствен обем,първият съд е възприел за
установени от него ясно описани факти,възприети и от въззивната съдебна инстанция.
Преповтаряне на фактическата обстановка не се налага.
По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения в искането на
осъдения.
САС споделя акцентирани и изложени от молителя и защитата му,макар и
изключително лаконични,принципни съображения,че съдебният акт следва да почива на
пълно,всестранно и обективно изследване на релевантни за предмета на доказване факти и
обстоятелства,включени в нормата на чл.102 НПК,които да се подложат на задълбочен
анализ във взаимовръзката им при спазване на процесуалните стандарти,разписани от
Законодателя.
В конкретния наказателно-правен спор,преди да разгледа възраженията по същество на
спора,свързани с нарушението на материалния закон и явна несправедливост на наложеното
наказание,настоящият съд дължи отговор на поставени въпроси за наличие на допуснати и
неотстранени съществени процесуални нарушения,включително на такива ,довели до
нарушаване правата на осъденото лице.
За пълнота следва да се посочи,без да са налице възражения от осъдения и защитата му
в тази насока,че изготвеният обвинителен акт отговаря на изискванията и стандартите
,разписани в нормата на чл.246 ал.2 НПК.Ясно са очертани фактическите рамки на
обвинението,позволяващи предаденото на съд лице да разбере в какво и въз основа на какви
доказателствени източници е обвинен в извършване на конкретното престъпление.
Следва да се посочи,че е проведено редовно разпоредително съдебно заседание,в
което еднозначно са решени въпросите,поставени за разглеждане от нормата на чл.248 ал.1
НПК при спазване правата на предаденото на съд лице.Вън от преценката на съда в това
производство,по силата на чл.248 ал.4 НПК,стоят единствено твърдения за нарушения ,
свързани с допускането,събирането,проверката и оценката на доказателства и
доказателствени средства.Видно е,че първият съд е обективирал краен резултат на
доказателствения процес по ясен и несъмнен начин.Волята и вътрешното убеждение на
първостепенния съд е възможно да бъдат проследени в еднаква степен от страните в процеса
и от настоящия извънреден състав.
Процесуалното развитие на делото насетне сочи следното:
По въззивен протест и подадени въззивни жалби от подсъдимия З. и защитника му-
адв.Е. Д. е било образувано въззивно наказателно производство.
С определение №207/29.10.2021 година,постановено по внохд №565/2021 година по
4
описа на ОС гр.Кюстендил,след проведено закрито съдебно заседание състав на съда е
намерил,че въззивните жалби и въззивният протест са подадени в срока по чл.319 НПК ,
проверил е тяхната допустимост и съответност по форма и съдържание на нормата на
чл.320 НПК,и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
За това открито съдебно заседание подсъдимият е призован от затвора гр.Бобов дол
,доколкото е безспорно,че е задържан под стража,защитниците му по договор за правна
помощ-адв.Е. Д. и адв.Е.А.,двамата с посочени съдебни адреси,частния обвинител М.М. и
майка и К.Е.,както и ОП гр.Кюстендил.
В съдебно заседание,проведено на 25.11.2021 година подсъдимият П.З. е доведен от
затвора гр.Бобов дол и представен пред въззивния съд.
Макар редовно призовани за разглеждане на наказателното дело пред въззивния
съд,адв.Д. и адв.А. не са се явили и не са посочили причини за това.
Не се е явил частния обвинител М.М. и К.Е.,редовно призовани.
Явил се е представител на ОП гр.Кюстендил.
Подсъдимият е заявил,че желае делото да се разгледа,въпреки неявяване на
защитниците му.
Становище по даване ход на делото представителят на КОП не е заявил,а след даване
ход на делото и доклад от председателя на съдебния състав,е поддържал протеста.
Подсъдимият П.З.,след доклад на въззивните жалби от председателя на съдебния
състав,е поддържал подадената от него жалба/именувана възражение/.
Съдът е дал ход на съдебни прения,изслушал е становището на прокурора и на
подсъдимия З.,осигурил е последна дума на подсъдимото лице,и след тайно съвещание е
обявил,че ще се произнесе с решение.
Това е сторил с Решение №63/20.12.2021 година.
На основа гореизложеното следва да се посочи,че въззивният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните такива.Видно е,че П.З. е
задържан под стража и като задържано лице е представен чрез началника на затвора
гр.Бобов дол пред въззивния съд.Защитниците му не са се явили,но въпреки това,при
условията на задължителна защита,въззивният съд е дал ход на делото и го е решил по
същество.Вярно е,че защитниците на З. са били редовно призовани и не са се явили без да
сочат причини за това.Вярно е и това,че самият З. е заявил становище делото да се разгледа
в отсъствие на защитниците му.
На сетне,като е разгледал делото без да осигури защитник за П.З.,възивният съд е
нарушил процесуалния закон и правилата,разписани в чл.94 ал.1 т.6 НПК,допуснал е
съществено процесуално нарушение,което е нарушило правото на защита на подсъдимият
тогава П.З..
В нормата на чл.329 НПК действително е записано,че по дела от общ характер
участието на прокурора е задължително/ал.1/,като е посочено в ал.2,че по дела с обвинение
5
за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително, с
изключение на случаите по чл.269 ал.3 НПК.Пак в чл.329 ал.3 НПК е посочено,че
“неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на
делото“.
Безспорно е,че ,макар редовно призовани за разглеждане на наказателното дело пред
въззивния съд,адв.Д. и адв.А. не са се явили и не са посочили причини за това,като не се е
явил частния обвинител М.М. и К.Е.,редовно призовани.
Разпоредбата на чл.94 ал.1 т.6 НПК,обаче е специална,по отношение нормата на чл.329
НПК.Видно е от разписаното в чл.94 ал.1,т.6 и ал.3 НПК задължение на орган на досъдебно
производство или съд да осигури защитник на предадения на съд,когато адвокатска защита
е задължителна/вж.по арг. на чл.94 ал.2 вр.ал.1,т.4 и т.5 НПК/. Съгласието на подсъдимия З.
не освобождава съда от задължение да му назначи служебен защитник,щом договорните му
защитници не са се явили пред съда,защото адвокатската защита е задължителна.Правна
възможност е предпоставяла отлагане разглеждането на делото и осигуряване явяването на
договорните защитници на П.З..
Неизпълнението на това задължение от страна на съда представлява съществено
процесуално нарушение,което е довело до нарушаване правото на защита на З. в съдебното
производство пред въззивния съд /вж.Р№837 от 27 ноември 1991 година по н.д. №721 от
1991 година,2-ро н.о./.Съдебната практика е еднозначна и непротиворечив в тази насока.
Въззивният съд не е имал правомощие да разгледа и реши делото в отсъствие на
защитник на подсъдимия тогава П.З.,независимо от волеизявлението на подсъдимото лице.
Изпълнявайки задължението си да прецени дали са допуснати и други процесуални
нарушения от категорията на съществените,вън от посоченото по-горе,настоящият съд
преценява като неоснователно оплакването за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила,изразило се в липса на задълбочен анализ на противоречиви
доказателствени източници /напр.гласни показания на св.М. М./,довело до липса на мотиви
към постановената присъда и на мотиви към въззивния съдебен акт.
Безспорно,вж.Р№249/17.05.2011 година по н.д.№1395/2011 година на ВКС,липсата на
мотиви съставлява винаги съществено нарушение на процесуалните правила,доколкото се
отнася до същностни въпроси,свързани с приложението на материалното право и
рефлектира върху правото на защита на подсъдимото лице,като го нарушава,поради
невъзможност да се разбере съдебната воля,а като последица води до нарушаване на
материалния закон,по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 НПК.
В конкретния случай такова процесуално нарушение,още повече съществено по своя
характер,не се открива.
Необосновано е твърдението,че липсва обективен анализ на доказателствените
източници.Настоящият съд намира,че и първият съд и въззивната съдебна инстанция
обективно,пълно и всестранно са изяснили предмета на доказване в наказателно-правния
спор.Събрани и проверени са възможните доказателствени източници,обсъдени са при
6
спазване стандартите,разписани от Законодателя.Дадени са отговори на поставените
въпроси от подсъдимият,тогава З. и защитата му.Не се установяват нарушения на
разписаното в чл.13 НПК и чл.14 НПК.
Необосновано е твърдението,че са нарушени правата на осъдения П.З.,с оглед
проведен негов разпит на 25.10.2020 година.Конкретни оплаквания в тази насока не се сочат
от осъдения,от защитата му,а и настоящата съдебна инстанция не констатира нарушаване на
неговите права.
По оплакването за нарушение на материалния закон и по оплакването за явна
несправедливост на наложеното наказание:
САС намира,че при констатираното допуснато съществено процесуално нарушение
във връзка с чл.94 ал.1,т.6 вр.ал.3 НПК,довело до нарушаване правото на защита на
осъдения П.З. е в невъзможност,до отстраняването му по надлежен ред,да даде
аргументиран отговор на оплакването за допуснато нарушение на материалния закон ,
твърдяно като самостоятелно възобновително основание по чл.348 ал.1,т.1 НПК или на
твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание.Безспорно намирайки,че при
въззивното разглеждане на делото е допуснато описаното по-горе съществено процесуално
нарушение,то въззивният съд е поставен в невъзможност да даде отговор на оплакването за
допуснато нарушение на материалния закон, и на оплакването за явна несправедливост на
наложеното наказание.
В заключение се налага извод,че са налице основания за възобновяване на съдебното
производство по внохд №565/2021 година на Окръжен съд гр.Кюстендил,защото са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон/нарушение по чл.94 ал.1,т.6 вр.
ал.3 НПК/.На това основание постановеното въззивно Решение №63/20.12.2021 година,
постановено по внохд №565/2021 година на Окръжен съд гр.Кюстендил следва да се отмени
като незаконосъобразно и се възобнови наказателното производство,като делото се върне на
въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
С оглед изложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение №63/20.12.2021 година,постановено по
внохд №565/2021 година на Окръжен съд гр.Кюстендил.
Възобновява наказателното производство по внохд №565/2021 година на Окръжен съд
гр.Кюстендил и връща делото на Окръжен съд гр.Кюстендил за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8