№ 442
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно търговско
дело № 20225001000408 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 261615/15.04.2022 г. от ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК
.... против решение № 260031/21.03.2022 г., постановено по т. д. № 19/2021 г. по описа на
ОС – Стара Загора в частта, с която е осъдено ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес
на управление: гр. С., район В., ул. „С. С.“ № 7, ет. 5 да заплати на Н. Ц. А. ЕГН **********
от с. Е., община К., ул. „Т.“ № 12а сумата в размер на 50 000.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания
и неудобства, вследствие на увреждания от ПТП на 25.07.2020 г., ведно със законна лихва,
считано от 11.08.2020 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното в съответната част и да отхвърли исковата претенция над размера от 25 000.00
лева. Претендират разноски.
Ответникът счита, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432 във връзка с чл. 493
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени от Н. Ц. А. ЕГН ********** от с. Е., община К., ул. „Т.“ № 12а против
ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. „С. С.“ №
1
7, ет. 5.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата от 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
на увреждания от ПТП на 25.07.2020 г., в с. Е., на кръстовището на ул. „П.М.“ с ул. „А.“,
при което Н. П. - водач на л. а. „Х.А.“ с рег. № ... нарушил правилата за движение по
пътищата, като не пропуснал идващия от дясната му страна Н. Ц. А., управляващ
мотоциклет „П.“ с рег. № ..., което довело до падане на последния и причиняване на
наранявания. Претендира разноски.
Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 25.07.2020 г., в с. Е., на кръстовището на ул.
„П.М.“ с ул. „А.“, Н. П. - водач на л. а. „Х.А.“ с рег. № ... нарушил правилата за движение по
пътищата, като не пропуснал идващия от дясната му страна Н. Ц. А., управляващ
мотоциклет „П.“ с рег. № ..., което довело до падане на последния и причиняване на
наранявания.
Според заключението на техническата експертиза (л. 151 – 157 от делото на ОС),
на 25.07.2020 г., около 14.00 часа, в с. Е., по ул. „П.М.“ в посока от север на юг, се е движил
мотоциклет „П.” с водач Н. А.. В същото време, по ул. „А.“ от изток на запад се е движил л.
а. „Х.А.” с рег. № ..., управляван от Н. С. П.. На кръстовището с ул. „П.М.“ водачът е спрял
пред пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Водачът на
мотоциклета е възприел спрелият автомобил и е продължил движението си направо.
Когато мотоциклетът е бил в непосредствена близост до кръстовището с ул. „А.“,
водачът на автомобила е предприел маневрата „Завиване наляво”, без да се съобрази със
скоростта на движение и разстоянието, на което се е намирал. Навлязъл е в кръстовището и
е продължил движението си в посока юг, към гр. К., разполагайки МПС в пътната лента, в
която се е движил мотоциклета, като по този начин е създал опасност за движението му. За
да предотврати удар в автомобила, мотоциклетистът е задействал спирачната система с
максимално спирачно усилие, в резултат на което мотоциклетът е загубил напречна
устойчивост. Водачът е загубил контрол над управлението му и е изпаднал от мотоциклета
върху пътната настилка на лявата си страна. Мотоциклетът се е установил в покой, паднал
на лявата си страна. Вследствие на ПТП водачът на мотоциклета Н. А. е получил
травматични увреждания.
ПТП не е запазено и няма изготвен протокол за оглед на местопроизшествието.
Не са налични необходимите данни, за да се изчисли скоростта на двете моторни превозни
средства към момента на настъпване на катастрофата. По данни на водача на мотоциклет
„П.”, скоростта му на движение непосредствено преди ПТП е била около 35-40 км/ч.
В материалите по делото има данни, че водачът на л. а. „Х.” е потеглил след като
е спрял на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”, извършил е
маневрата „завиване наляво” и след като е чул трясък е погледнал в огледалото за обратно
виждане. Възприел е изпадналия мотоциклетист и се е върнал да му окаже съдействие.
2
Скоростта на л. а. „Х.” непосредствено преди ПТП е била променлива величина във всеки
един момент — от 0 до около 35 км/ч. ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, при
ясно време. В материалите по делото има данни, че е нямало препятствия, които да
ограничават видимостта на водачите един към друг (показанията на водача на автомобила в
съдебно заседание от 02.11.2021 г.).
Видимостта на участниците в ПТП е била неограничена и са имали техническата
възможност взаимно да се възприемат. ПТП е възникнало на прав, хоризонтален участък от
пътя. Пътната настилка е с асфалтово покритие и към момента на възникване на ПТП е била
суха.
Според експертизата, мотоциклет „П.” се е движил в западната пътна лента на ул.
„П.М.”, в посока от север на юг - към гр. К.. Автомобил „Х.” се е движил по ул. „А.” в
посока от изток на запад. На кръстовището с ул. „П.М.” автомобил „Х.” е предприел
маневрата „Завиване наляво” и е продължил движението си на юг, в западната пътна лента
на ул. „П.М.” - към гр. К..
Мотоциклет „П.” се е движил по ул. „П.М.”, в посока от север на юг - към гр. К..
Водачът на мотоциклет „П.” е бил на път с предимство. Преди да предприема маневрата
„завиване наляво”, автомобил „Х.” се е движил по ул. „А.” в посока от изток на запад. На
кръстовището с ул. „П.М.” е бил на второстепенен път.
Посоките на движение на двете МПС и пътните знаци, на които са се намирали,
са нанесени в мащабната скица, приложена към заключението.
Процесното събитие е настъпило в западната пътна лента на ул. „ П.М.”.
Техническата причина пострадалият да загуби контрол над мотоциклета е предприетото
аварийно спиране от водача му, с цел да предотврати удар в л. а. „Х.”, който внезапно е
навлязъл в лентата му на движение. Предпазната каска на водача е била правилно поставена,
тъй като в материалите по делото няма данни да е изпаднала от главата на пострадалия.
Според експертизата, в материалите по делото няма данни какво е било
облеклото на пострадалия към момента на възникване на ПТП.
Предназначението на предпазната екипировка е да осигури защита на тялото на
пострадалия при падането му и да осигури липсата на директен контакт с пътната настилка
или с други препятствия. В материалите, приложени по делото няма данни, дали
мотоциклетът е имал направен годишен технически преглед.
Мотоциклетът е имал функциониращи спирачки. Именно тяхната употреба е
причина мотоциклетът да загуби устойчивото си положение на пътя, а водачът да загуби
контрол над управлението му.
Пострадалият се е движил по път с предимство и е възприел спрелия на пътен
знак „Спри! Пропусни движещите по пътя с предимство” л. а. „Х.”. Към този момент
автомобилът не е бил опасност за движението му. Пострадалият е нямал техническа
възможност да предвиди внезапното навлизане на л.а. „Х.“ в кръстовището. Автомобил „Х.”
се е явил като преграда за траекторията на движение на мотоциклет „П.” и е поставил в
3
невъзможност водачът А. да предприеме своевременно, преднамерено и плавно спиране.
Пострадалият не е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Според експертизата, техническата причина за възникване на ПТП са
субективните действия на водача на л.а. „Х.”, който преди да предприеме пресичане на
кръстовището и да изпълни маневрата „Завиване наляво” не се е съобразил със скоростта и
разстоянието на приближаващия от дясната му страна и движещия се по път с предимство
мотоциклет „П.” и по този начин е принудил водачът му да предприеме аварийно спиране.
Водачът на процесния автомобил е имал техническата възможност да не допусне
ПТП, като преди да навлезе в зоната на кръстовището и преди да предприеме маневрата
„Завиване наляво“, се съобрази с разстоянието, посоката и скоростта на движение на
движещия се отдясно, по пътя с предимство мотоциклет „П.“.
При това положение, съдът намира, че водачът на л. а. „Х.А.“ с рег. № ..., в
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е предприел маневра завиване на ляво, като не се е
съобразил със скоростта и разстоянието на приближаващия от дясната му страна и
движещия се по път с предимство мотоциклет „П.”. Нарушена е и разпоредба на чл. 46, ал. 2
от ППЗДвП, в която е посочено, че пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни
средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако
няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство.
Следователно допуснатите нарушения от водача на л. а. „Х.А.“ с рег. № ..., са в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че
презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е оборена – налице е вина.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза (л. 142 – 149 от
делото на ОС), ищецът Н. Ц. А. е получил следните травматични увреждания: счупване на
горния край на раменната кост - многофрагментно, контузия и охлузвания в областта на ляв
лакът, ляво коляно и подбедрица.
След осъществяване на множество лабораторни изследвания: ПКК с ДКК,
биохимия, урина и консултации с кардиолог и анестезиолог е назначена терапия. Подготвен
е за оперативно лечение. На 29.07.2020 г. под обща анестезия е извършена оперативна
интервенция, изразяваща се в частична смяна на раменна става - без циментно
имплантиране на хумералното стъбло. Ранният следоперативен период е протекъл с
ежедневно контролиране на общото и локално състояние. Дехоспитализиран е на 31.07.2020
г. с препоръка да носи ортопедичната ортеза още 20 дни и провежда пасивна рехабилитация
на рамото, със съвсем леко натоварване на мускулатурата. При осъществения личен преглед
на 18.01.2022 г. ищецът е обяснил, че след този период е провел дълга, активна
рехабилитация под контрол на частен рехабилитатор в гр. К..
Ищецът Н. А. е ползвал имобилизация на лявата раменна става с ортопедична
ортеза за около 4 седмици. След това е провел рехабилитация за 60-90 дни. През този 4
месечен период той се е нуждаел от чужда помощ (особено през първите 3 месеца) при
4
ежедневните битови дейности.
На 18.01.2022 г., вещото лице е извършило преглед на ищеца, като е установил
следното: Раменната мускулатура е леко хипотрофична. Захватът на дланта и пръстите е
възможен, но с намалена мощ. Лявата раменна (ендопротезирана) става е със силно
ограничени движения - активната абдукция е възможна до 30 гр., а пасивната - с чужда
помощ до 45 гр. Нормата за това движение е 160-180 гр. Аддукцията е 10 гр. Външна
ротация - 0 гр., вътрешна ротация - 3-5 гр. Така описаните и измерени амплитуди на
движение характеризират 20-30 % използваемост на раменната става. Според заключението,
това означава чувствителен двигателен дефицит на лявата ръка. При опит със силово
въздействие да се увеличи амплитудата на всяко едно от движенията, болката е много
осезаема. Ищецът е съобщил, че не може да извършва силови дейности с участие на
раменната става и мускулатура. На същата настъпва лесна уморяемост. При застудяване
локалната болка в рамото се усилва. Предвид давността на травмата и оперативната
интервенция експертизата смята, че за в бъдеще дори и провеждане на нова рехабилитация
движенията не биха се увеличили осезаемо. Ищецът съобщава, че при усилие на раменната
мускулатура получава тремор на цялата ръка, т.е. използваемостта на ръката е силно
ограничена.
В острия момент, при самото падане травмата, изразяваща се в счупване на
горния край на раменната кост, е силно болезнен акт. Болката предизвиква стягане на
раменната мускулатура, което също е много болезнено. Тя продължава до прихващането на
ръката към гръдния кош в положение да виси на шията. Тогава започва постепенно
затихване на болковия синдром. Всяко размърдване, изправяне, лягане е свързано с
движение в рамото и също води до силна болка. След оперативната интервенция болката е
много силна през първите 3 дни, като след това постепенно затихва. След сваляне на
имобилизацията и започване на опити за самостоятелно движение на рамото чрез
собствената мускулатура отново болката се засилва за около 10-15 дни. Следващият период
се характеризира с постепенно снижаване на болковия синдром.
Представената към съдебната документация медицинска такава е твърде оскъдна.
Представен е само един амбулаторен лист №2776/05.08.20г, издаден от ОПЛ, който
констатира обективното състояние на лявото рамо - с имобилизация, с пресен шев в
областта на раменната става, с ескориации в левия лакът, лявото коляно и лявата половина
на гръдния кош, с оток и ограничени движения в дясно коляно. Предписана му е
обезболяваща и противовъзпалителна терапия. Няма документирани периодични контролни
прегледи от лекуващия ортопед.
Според вещото лице, предвид полученото многофрагментно счупване и
механизма на получаването на травмата на ищеца при процесното ПТП, може да се направи
извода, че дори и да имаше поставени протектори на раменната област, те не биха защитили
скелета на рамото и пак би се стигнало до многофрагментно счупване.
Към момента на процесното ПТП е съществувало валидно застрахователно
правоотношение с ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на
5
валидност от 31.03.2020 г. до 30.03.2021 г., по силата на което ЗАД “О.-З.“ АД е поело
задължение да обезщети увредените при използването на увреждащия л.а. „Х.А.“ с рег. № ...
трети лица, което обстоятелство се установява от представената справка от Гаранционен
фонд (л. 17 от делото на ОС).
Ищецът е предявил претенциите си за изплащане на обезщетение пред
застрахователя и такова не е плащано (л. 16 – 17 от делото на ОС).
Налага се общият извод, че е осъществено пълно и главно доказване на
елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
380 от КЗ.
Налице е противоправно поведение от страна на водача на процесното МПС,
вреди, причинна връзка и вина. Установява се и наличието на застрахователно
правоотношение.
Спорът е относно размера на обезщетението за причинените вреди.
В исковата молба се твърди, че като резултат от процесното ПТП, на ищеца са
причинени силни болки и страдания. Възстановителният период е бил съпътстван с много
неудобства и ограничения при извършването на ежедневните битови дейности, било е
невъзможно сам да се обслужва. Нуждаел се от помощ при извършването на елементарни
ежедневни дейности - обличане, тоалет, миене, пазаруване, готвене. Преди процесното ПТП
ищецът е бил активен, работещ, в добро здравословно състояние, но поради травмите,
получени при инцидента за дълъг период от време е бил лишен от възможността да работи,
да извършва обичайните си дейности, бил е лишен от обичайния си начин на живот. Освен
болките, ищецът е изживял и силен стрес по време на пътния инцидент, който в съвкупност
с получените от него физически травми се отразява изключително негативно на
здравословното и емоционалното му състояние и ще остане за цял живот в неговото
съзнание.
Към момента на увреждането ищецът е бил на 56 години.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза(л. 142 – 149 от
делото на ОС), вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил счупване на горния край
на раменната кост - многофрагментно - контузия и охлузвания в областта на ляв лакът, ляво
коляно и подбедрица. Извършена е оперативна интервенция частична смяна на раменна
става - без циментно имплантиране на хумералното стъбло. Към настоящия момент, лявата
раменна /ендопротезирана/ става е със силно ограничени движения, което води 20-30 %
използваемост на раменната става. Вещото лице прави категоричен извод, че за в бъдеще,
дори и провеждане на нова рехабилитация, движенията не биха се увеличили осезаемо.
От свидетелските показания се установява, че лечебният и възстановителен
период на ищеца е бил труден и продължителен, ищецът се е нуждаел от чужди грижи и
помощ, не е можел да се обслужва сам. Преди процесното ПТП ищецът е бил физически
здрав и активен - спортувал активно, карал ски, ходил в планината на туризъм, играел
футбол, играел тенис. След инцидента ищецът не можел да осъществява тези двигателни
6
активности. Процесното ПТП, както и уврежданията, които е получил, са променили в
негативна насока и професионалния живот на ищеца, тъй като същият бил електротехник,
имал собствен бизнес, при който голяма част от необходимите дейности е вършел сам, а сега
се нуждае от чужда помощ при извършване на същите дейности.
С оглед установената фактическа обстановка относно възрастта на пострадалия,
вида, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания, най – вече
неблагоприятната прогноза за развитието на възстановителния процес, личните и
професионални ограничения от увреждането и при приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52
от ЗЗД, въззивният съд намира, че сумата от по 50 000.00 лева е най-справедлив общ
паричен еквивалент на интензитета на причинените неимуществени вреди.
Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
изразяващо се в това, че пострадалият е управлявал мотоциклета с превишена и
несъобразена скорост, не е пътувал с изправен мотоциклет, поради което е загубил баланс и
не е успял да спре ефективно, както и че не е пътувал с нужната екипировка, не е използвал
гръбни, гръдни и протектори за врат.
За да е налице каквото и да е съпричиняване от страна на пострадалия е
необходимо да е установен конкретен принос от негова страна, без който не би се стигнало
до неблагоприятния резултат.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е възможно за намаляване на обезщетението за
вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна
връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което
обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика -
т. 7 на ППВС № 17/63 г.
По делото не е установено, че ищецът е управлявал мотоциклета с превишена
скорост или че мотоциклетът не е бил изправен. Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на това основание предполага доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Тежестта за
доказване на възражението за съпричиняване е на ответното дружество, което в настоящия
случай не установи наличието на нито едно от горепосочените възражения.
Разпоредбата на чл. 137е от ЗДвП задължава водачите на мотоциклети да
използват единствено предпазна каска. Същевременно липсва нормативно вменено
задължение за мотоциклетистите за ползване на защитно облекло и протектори, а и според
7
заключението на съдебномедицинска експертиза, полученото многофрагментно счупване и
механизма на получаването на травмата, дори и да имаше поставени протектори на
раменната област, същите не биха защитили скелета на рамото и пак би се достигнало до
многофрагментно счупване.
Следователно не е налице съпричиняване и определеното обезщетение следва да
бъде присъдено в пълен размер.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение, следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК .... със
седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. „С. С.“ № 7, ет. 5 да заплати на адвокат
П. К. от САК със съдебен адрес: гр. К., ул. „С.“ № 6, офис № 10, в качеството на
пълномощник на Н. Ц. А. ЕГН ********** сумата от 2 436.00 лева с включен ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция,
определено по реда на чл. 38 от ЗА и чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Пълномощно (л. 5 от делото на ОС) и доказателства за регистрация по ДДС (л.
161 от делото на ОС).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260031/21.03.2022 г., постановено по т. д. №
19/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която е осъдено ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК
.... със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. „С. С.“ № 7, ет. 5 да заплати на
Н. Ц. А. ЕГН ********** от с. Е., община К., ул. „Т.“ № 12а сумата в размер на 50 000.00
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки, страдания и неудобства, вследствие на увреждания от ПТП на 25.07.2020 г.,
ведно със законна лихва, считано от 11.08.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район В., ул. „С. С.“ № 7, ет. 5 да заплати на адвокат П. К. от САК със съдебен адрес: гр. К.,
ул. „С.“ № 6, офис № 10, в качеството на пълномощник на Н. Ц. А. ЕГН ********** сумата
от 2 436.00 (две хиляди четиристотин тридесет и шест) лева с включен ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция,
определено по реда на чл. 38 от ЗА и чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9