№ 5851
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110210395 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Г. Г., с ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление №23-4332-010046/06.06.2023 г., с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от
Закона за движението по пътищата му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 700,00
(седемстотин лева) лева и наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ в срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата без да се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения
и се оспорва фактическото установяване, извършено от административно-наказващия орган
и достигнатият от него извод досежно авторството на нарушението. Излага се твърдение, че
за контрол върху спазването на правилата за скоростта е използвано техническо средство –
руско производство, чийто софтуер не е тестван в реални условия не е преминал през
регистрационни и лицензионни процедури на територията на Република България. В
допълнение се възразява срещу липсата на проведен метрологичен контрол.
Жалбоподателят счита, че към момента на заснемането АТСС е била поставена на по-
кратко разстояние от изискуемото спрямо знака, въвеждащ ограниченията на скоростта,
поради което и измерените от нея стойности са се отнасяли за разположение на автомобила
извън зоната на действие на ограничителния знак. Формулирана е молба за отмяна на
издадения санкционен акт.
В съдебното заседание жалбоподателят е редовно призован. В предпоследното
съдебно заседание се представлява от адв. Й – САК, с пълномощно. В заседанието, в което е
даден ход по същество, процесуалният представител не се явява.
Въззиваемата страна – Началник Сектор „Пътна полиция“ – СДВР, редовно
призована, не изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия
закон.
1
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 26.05.2022 г., в 21:19 часа, в гр.София, по Околовръстен път, в района до №28, с
посока на движение от бул.”България” към бул.“Черни връх“, лек автомобил марка „Х“,
модел „Х”, с рег. №ХХХХ, управляван от неустановен водач, при ограничение на скоростта
от 80 км/ч в населено място, въведено с пътен знак „В26“, се движел със скорост от 134 kм/ч,
установена след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %. Извършено било
засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство (АТСС) Cordon -
M, с №MD1196. Радарният скоростомер от посочения тип бил регистриран като одобрен за
използване тип средство за измерване. Същият бил преминал първоначална и последваща
периодична проверка, като към датата на заснемане на нарушението - 26.05.2022 г.,
отговарял на метрологичните изисквания съобразно нормативните разпоредби и стандарти.
Заснетото нарушение е онагледено в клип, приложен към преписка №К-6-12965/2022 г.
Видно от протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта на дата 26.05.2022 г., в работна смяна 19:30 – 21:30 часа, средството за измерване
било монтирано към МПС с рег. № СВ 3600 ТА и измерването било извършено от
полицейския служител в ОПП - СДВР И. Л.. Отчетено било превишение от 54 km/h на
разрешената скорост за движение в процесния пътен участък.
В момента на констатиране на нарушението служителите на ОПП – СДВР не спрели
водача на място. След изискване на справка от автоматизираните системи, поддържани от
СДВР, бил установен собственикът на превозното средство – Г. Г. Г.. Същият бил призован
в сградата на ОПП – СДВР с призовка. В разписката към нея било отразено, че документът
бил връчен на въззивника на 27.10.2022 г. След като не се явил, била изпратена втора
призовка, с изричното указание да се яви и да посочи лицето, което е управлявало МПС.
Видно от обратната разписка, документът бил връчен на 11.05.2023 г. На 19.05.2023 г.
жалбоподателят се явил в сградата на ОПП – СДВР. Контролен орган при ОПП – СДВР, в
лицето на свид. И. П. Б., показал на жалбоподателя съхранения клип от мобилната система,
на който било заснето нарушението. Жалбоподателят попълнил декларация по реда на
чл.188 от ЗДвП, в която заявил, че не може да си спомни кой е управлявал превозното
средство на датата на заснемането 26.05.2022 г.
Предвид установеното, свид. Б. съставил срещу Г. Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) бл. №129395/19.05.2023 г., в който били отразени
обстоятелствата по констатираното нарушение и правната му квалификация, а именно по
чл.21, ал. 2 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетелите Митко П. П. и
И. Г. Л.. Същият бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, без да впише
възражения в съответната графа. Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление (НП) № 23-4332-010046/06.06.2023 г., от Даниела Димитрова Дескова -
Началник Сектор при ОПП - СДВР, с което на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП на
жалбоподателя били наложени наказания „Глоба“ в размер на 700,00 /седемстотин / лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал.
2
2 ЗДвП. Препис бил връчен лично на Г. на 07.07.2023 г., видно от разписката,
инкорпорирана в бланката на санкционния акт. Жалбата срещу него е подадена чрез
наказващия орган на 18.07.2023 г., поради което е спазен преклузивният срок, установен в
чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Възприетата фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Б. и Л.;
клип на заснетото нарушение, декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, протокол за използване
на техническо средство от 26.05.2022 г., извлечение от регистъра на Български институт по
метрология (БИМ) за вписване на одобрения тип средство за измерване, протокол от
периодична проверка №08-СГ-ИСИС/15.02.2022 г., ежедневна форма на отчет на наряда,
комуто било поверено техническото средство, снимка на уреда, заснел нарушението, снимка
на знака, въвеждащ ограничението на скоростта, справка-картон на водача Г., Заповеди на
министъра на вътрешните работи с №513з-5069/21.07.2015 г., № 8121к-13318/28.10.2019 г.,
№8121з-1632/02.12.2021 г., справка от ОПП – СДВР, с УРИ № 433200-91352/15.08.2023 г. с
приложения - инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение, справка за собственост на лек автомобил „Х Х“, с
рег.№ХХХХ, копие на декларация по чл.188 от ЗДвП, копие на писма за връчване на
призовки, справка изх. №57-00-143-1/16.08.2023 г. на Български институт по метрология с
приложения към нея –извлечение от регистър на одобрени за използване типове средства за
измерване, техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за
видеоконтрол на правилата за движение, справка от Столична община, изх. №СОА23-ДИ11-
3716/09.08.2023 г., с приложена схема за организация на движението, писмо от ОПП –
СДВР, вх.№333718/21.11.2023 г., с приложения копия на съпроводителни писма и отрязъци
от връчени призовки.
Съдът се позовава в правните си изводи върху показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели Б. и Л.. Предупредени за наказателната отговорност по чл.
290, ал. 1 НК полицейските служители потвърдиха, че изложените в АУАН фактически
констатации отговарят на обективната действителност. Актосъставителят Б. сподели спомен
относно реда, следван при извършване на проверката- отчитането и установяването на
процесното нарушение, както и неговия автор, респ. съставяне на АУАН. Категоричен бе
той, че макар измерването да не е извършено лично от него, е придобил непосредствени
впечатления за нарушението при преглед на съхранените в техническото устройство кадри,
отразили, както пътния участък, в който е извършен контрол върху скоростта -
недвусмислено подкрепено от приложения отговор на Агенция „Пътна инфраструктура“,
така и превозното средство, с което е извършено нарушението, ведно с параметрите на
превишената скорост. Б. заяви, че той е приел декларацията на жалбоподателя. С нея Г. не е
успял да посочи конкретен водач на моторното превозно средство към датата на
нарушението, което именно е предопределило решението да бъде ангажирана отговорността
му в качеството му на собственик на превозното средство.
Относно реда за призоваване на жалбоподателя, показанията на актосъставителя се
припокриват с тези, изхождащи от свид. Л.. Чрез тях бе изяснено, че актосъставителят е
положил усилия да осигури участието на Г. в административната процедура от нейното
начало, както и да изясни в пълнота въпросите относно субекта, чиято отговорност следва да
бъде ангажирана.
Показанията на полицейските служители са вътрешно непротиворечиви и
кореспондират с приложените по делото писмени доказателства – декларация по чл.188 от
ЗДвП, призовки и обратни разписки към тях, ежедневна форма на отчет на нарядите,
протокол за използване на АТСС, удостоверения за одобрен тип мобилна система,
протоколи за метрологична проверка и веществените доказателствени средства, съставени в
хода на контролната дейност – снимков материал – извлечение от заснетия с техническото
3
средство клип. Обсъжданите по- горе доказателствени източници отразяват фактите с
присъщата на съхранен спомен логическа последователност. Те не са самоцелни, нито
отразяват тенденция да се обслужва единствено набедяваща нарушителя версия. Липсват
данни, дискредитиращи тяхната достоверност, поради което съдът ги поставя в основата на
своите изводи по съществото на конкретния казус.
Съдът се доверява и на представените заповеди, касаещи компетентността на
контролните и на наказващия органи. В справката от Столична община и приложената към
нея схема за организация на движението е вписано, че в процесния участък от Околовръстен
път, до №28, ограничението на скоростта възлиза на 80 км/ч, въведено за населено място
посредством знак „В26“. От представените документи от Български институт по метрология
и ОПП - СДВР, в частност извлечения от регистъра на одобрените типове средства за
измерване, протоколи за проверка на техническо средство, часови график на нарядите, а така
също и приложените снимкови материали се извеждат характеристиките, респ. факта на
тариране на ползвания измервателен уред, зададените му параметри за работа, както и
разположението му към датата на извършения контрол върху скоростта с него, включително
спрямо знака, въвеждащ ограниченията на скоростта. Категорично установим е и
алгоритъмът, следван при фиксиране на превишената скорост, надлежно отразен и в
извлечения от паметта на техническото средство клип, при който е видно нейното
определяне именно след приспадане на толеранс от 3 км/ч допустимо отклонение при
измерването.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Спазени са императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН. Налице е съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на изложението и се
обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на
вмененото нарушение, които обезпечават в пълнота правото на нарушителя да разбере
фактическите параметри на предявената му отговорност. Не е нарушено логическото
единство на възпроизведените в АУАН и НП факти и не е препятствано възприемането на
всеки един от изискуемите признаци на съответния състав от материална страна. Отразени
са дата, място и конкретно поведение, които се отнасят към предявеното на жалбоподателя
нарушение, ведно с основанията за ангажиране именно неговата отговорност като
собственик на МПС, доколкото не е посочил кому е предоставил за управление своя лек
автомобил. В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че
краткото, но ясно отразяване на относимата фактология напълно удовлетворява
изискванията за достатъчно съдържание на акта за установяване на административно
нарушение и на наказателното постановление.
4
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от
открИ.е на нарушителя. Субектът, чиято отговорност е следвало да бъде ангажирана, е
установен категорично именно след съставената от жалбоподателя декларация по реда на
чл.188 от ЗДвП. Спрямо този момент датата на съставяне на АУАН не попада извън краткия
давностен срок, предвиден от закона (в този смисъл и решение №5520/05.09.2023 г.VII
състав, АССГ, по к.а.н.д.№2433/2023 г.) От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 – месечния давностен срок. Ето защо е спазен регламентът
на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Административно-наказателната отговорност на въззивника Г. Г. Г. е ангажирана на
основание чл. 182, ал. 1, т.6 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 700,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От писмените справки от ОПП – СДВР и Български институт по метрология се
установява, че процесният радар, с който е констатирано и заснето нарушението, е одобрен
и отговаря на нормативните изисквания. Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по
контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на
нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното
превозно средство. Следователно разпечатката от радара, с датата, часа и засечената скорост
на движение, би представлявала годно веществено доказателствено средство, в случай че са
спазени и другите изисквания на закона. В приложеното извлечение със снимков материал
от паметта на автоматизираното техническо средство, посредством което се твърди да е
установено нарушението, са налични данни за него. От доказателствената съвкупност по
делото се установява, че същото е от одобрен и вписан в регистъра тип под номер В-46,
нарушението е констатирано в срока на одобряване на типа, след като конкретното
техническо средство е преминало през надлежна проверка, документирана в протокол №08-
СГ-ИСИС/15.03.2022 г., съставен от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ -
БИМ. В този смисъл и възраженията на жалбоподателя за липса на проведен първоначален и
периодичен контрол за годност на техническото средство се явяват неоснователни.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". Към датата на деянието –
Приложените ежедневна форма на отчет за работа на нарядите и протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта поотделно и в
съвкупност отразяват правилно датата, мястото и часа на контролирания участък,
използваното за целта на осъществявания контрол техническо средство, точното му
разположение в служебен автомобил с рег. № СВ 3600 ТА, както и лицата, натоварени с
осъществяването на контрол по спазване на правилата за движение по пътищата съгласно
императива на чл. 165 ЗДвП.
Неоснователни са възраженията в жалбата за отчитане на скоростта извън зоната на
действие на знак В26, поради неспазване на изискуемото разстояние между знака и мястото,
на което е била поставена записващата система. Видно от приложения по делото протокол
за ползване на АТСС, разстоянието между мястото на монтиране на системата и знакът за
ограничение е 200 метра, което сочи, че е спазено изискването на чл. 6 от Наредба № 8121 3-
532 за условията и реда за ползване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, във връзка с указанията в инструкцията за
употреба на уреда (л.35 от съдебното дело), за разполагането му на не по- малко от 100
метра от началото на контролирания участък. Съобразено е и правилото на чл.10, ал.3 от
Наредба № 8121 3-532. Снимката на уреда се явява приложение към протокола, изискуем
съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от цитирания подзаконов нормативен акт, който в
5
конкретния случай е изготвен без допуснати пропуски. Протоколът е годно доказателствено
средство и позволява да се установи разположението на мобилното АТСС. В него
изчерпателно са посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван,
началото и края на работната смяна и броя на установените нарушения, като изрично е
отбелязано и че е изготвена дигитална снимка на монтираното АТСС – обстоятелства,
удостоверени и с подписа на длъжностното лице, съставило и проверило протокола, в чиято
достоверност съдът няма основание да се съмнява. Данните, вписани в обсъждания
документ, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС,
доказват, че нарушението е установено именно в границите на посочения като контролиран
участък. Същевременно, не без значение се явява обстоятелството, че при използването на
АТСС контролният орган не разполага с възможност да променя или да влияе върху
измерването и записа на нарушенията, регистрирани с мобилно автоматизирано техническо
средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения
видеоматериал се извършват напълно автоматично от системата радар-камера-компютър.
Процесното устройство разполага с GPS – приемник, чрез който се установяват
географските координати при поставяне на началото на работния процес. Те, впрочем, се
визуализират ясно върху извлечението от клипа на самото нарушение, доколкото се
отпечатват автоматично, а не се добавят впоследствие. Същевременно, като неразделна част
от протокола, снимката на позиционирането на използваната камера, поставена върху
тринога, е предназначена да позволи придобИ.ето на визуална представа къде точно е
мястото на монтиране на АТСС. Тази информация е необходима за извода, дали се разкрива
съответствие с мястото на заснемане, включително посоката, в която е било насочено
мобилното устройство, отразени от контролните органи в изготвения от тях протокол за
ползването на последното. В конкретния случай, върху приложеното изображение ясно се
визуализират отличителните белези на средата, заобикаляща мястото на позициониране на
камерата. Те съвпадат с описаните в протокола и отразени във фиша. С тези аргументи
съдът приема, че от събраните доказателства се установява съответствието между мястото
на нарушението, посочено в приложената снимка и мястото на нарушението, отразено в
издадения електронен фиш, както и с местоположението на използваното АТСС.
Нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол АТСС Cordon -M, с
№MD1196, представляваща одобрен тип средство за измерване, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър,
като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство,
като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че процесната система за контрол на
скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и
заснето нарушението да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Нарушението е безспорно установено от приложените показания на техническото
средство и снимковия материал. Няма съмнение, че скоростта, с която се е движил
автомобилът към момента на заснемането му, е била 134 km/h при ограничение в
конкретния пътен участък от 80 km/h, въведено за населено място със знак „В26“.
Реализиран е състав на нарушение по чл.182, ал. 1, т.6 ЗДвП, тъй като е налице превишаване
с над 50 km/h. Скоростта е фиксирана със система за видеоконтрол, която е одобрена в
съответствие с изискванията на Закона за измерванията от председателя на Българския
институт по метрология и е вписана в регистъра за одобрените типове средства за
измерване. Що се отнася до толеранса от „3%”, с който е преизчислена скоростта на
движение на засеченото от техническото средство МПС, същият е определен на база режима
за работа, регламентиран за процесното техническо средство, обективиран в приложение
към удостоверение за одобрен тип. Нарушението е констатирано при стационарно
положение на полицейския автомобил, според снимковите материали от клипа.
6
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В
случая собственик е Г. Г. Г., съгласно справка от ОПП – СДВР. В представената от него
декларация той изрично е посочил, че няма спомен кое лице е управлявало заснетия
автомобил, като не е споделил дори съмнение в тази насока. Поради това съдът намира, че
правилно жалбоподателят, в качеството му на собственик, е бил санкциониран за
извършеното нарушение.
От своя страна, административнонаказващият орган законосъобразно е приложил
санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т.6 от ЗДвП, предвиждаща отговорност за
физическо лице, което не изпълни задължението си да съобразява скоростта на движение на
управляваното превозно средство с максимално установената с пътен знак за населено
място, като я превиши над 50 км/ч. Налице е пълно съответствие между словесното
описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно
постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че
материалният закон също е приложен правилно.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като водачът е
съзнавал задължението си по ЗДвП и е възприемал скоростта на движение на автомобила,
респ. ограничението на скоростта, но се е движил с превишение на скоростта над 50 км/час.
По отношение на наложените кумулативно предвидени административни наказания
„глоба“ в размер на 700,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, препращаща към санкциите на ал.1,
настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предвидената от
законодателя санкция в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т.6 ЗДвП е била абсолютно
определена досежно величината на всяко от наказанията. Съгласно цитирания законов текст
водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както
следва: за превишаване над 50 км/ч - с глоба 700,00 лева и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50
км/ч глобата се увеличава с 50 лв. Установеното превишаване в конкретния случай е 54
км/ч, което означава, че размерът на наложената "Глоба" следва да бъде определен на 700,00
лева, както е изчислил и административнонаказващият орган. Що се отнася да наказанието
"Лишаване от право да се управлява МПС", същото е определено кумулативно в
абсолютния му размер по чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Наложена в този вид и размер, санкцията
съответства на принципите за законоустановеност и справедливост и на високата
обществена опасност на извършеното нарушение.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за приложение на
нормата на чл. 28 ЗАНН. Констатираното нарушение е свързано със значително по своята
величина превишение на разрешената скорост за движение, въведена със знак В26 за
населено място, а именно с 54 км/ч., поставяйки под угроза обществените отношения,
свързани с безопасността по пътищата (особено актуална тема). Непренебрежими са и
данните, изводими от приложената по делото справка – картон на водача, видно от които Г.
е бил санкциониран и за други нарушения на правилата за движение по пътищата. Поради
това не може да се заключи, че нарушението му се явява инцидентна проява, а неговата
обществена опасност се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да
приеме, че деянието представлява маловажен случай.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклите фази на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание не са опорочени
поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е
ангажирана правилно. Последното е от ключово значение за постигане на целите на
7
административнонаказателното производство - да се предупреди и превъзпита нарушителят
и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите граждани за строго
спазване на установения правен ред, както и за правилната оценка на обществената опасност
на административните нарушения, така Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС. Ето защо, този съдебен състав намира, че така издаденото наказателно постановление е
законосъобразно и като такова същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-010046/06.06.2023 г.,
издадено от Даниела Димитрова Дескова – Началник Сектор към ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя Г. Г. Г., ЕГН **********, са
наложени наказания „Глоба“ в размер на 700,00 /седемстотин/ лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като
правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-София град,
на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8