РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Добрич, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20233230102253 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. М. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. Добрич, ж.к. „***“, бл. 18, вх. Д, ет. 4, ап. 12, действаща чрез своята майка
и законен представител Д. К. Б., срещу М. Г. С., ЕГН **********, с адрес: с.
К., ул. „***“ № 12, с която се иска да бъде изменен размерът на издръжката,
определен със споразумение, одобрено с Определение № 109 от 10.04.2018 г.
по гр.д. № 3828/2017 г. по описа на Районен съд Добрич, като бъде увеличен
от 220, 00 лева на 450, 00 лева месечно, платима до петнадесето число от
месеца, считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска.
В исковата молба се твърди, че с Протоколно определение от
10.04.2018 г. по гр.д.№ 3828/2017 г. по описа на РС-Добрич е одобрено
постигнато между страните споразумение. По силата на споразумението
упражняването на родителските права на роденото от съвместното
съжителство между страните малолетното дете Б. М. С. е предоставено на
нейната майка и законен представител-Д. К. Б., а бащата М. Г. С. е осъден да
заплаща месечна издръжка на детето си в размер на 220 лева. Сочи се, че така
определената издръжка към настоящия момент се явява крайно недостатъчна,
като се изтъкват доводи за утежняващи промени в здравословното състояние
на детето и влошено здравословно състояние на майката. Заявява се, че бащата
разполага с финансова възможност да заплаща по-висок размер на издръжка,
поради неговата трудова ангажираност в Германия. Акцентира се на
1
закупуването на лек автомобил. Твърди се, че е изразил нежелание да заплаща
повече пари на детето си, поради липса на финансова възможност. Твърди се
също, че е изисквал майката да закупува на детето им маркови дрехи, но не
превеждал повече от договорените пари, с изключение на 50 лева за Нова
година и 50 лева за рождения ден на детето. Посочва се, че с порастването на
детето се нараснали и нуждите му за облекло и храна, а поради боледуването
се налагат и допълнителни средства за лечение.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адвокат П. П., която
пледира за уважаване на иска.
Ответникът е представил отговор чрез особения представител адвокат
Д. Ж.. В хода на производството особеният представител е освободен и
защитата е продължена от упълномощената от ответника адвокат М. М.. В
хода на устните състезания последната заявява, че искът е основателен за
сумата до 300, 00 лева.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното за установено от фактическа
страна:
От удостоверение за раждане № 0235 от 10.03.2016 г. се установява, че
Б. М. С., родена на 04.03.2016 г., произхожда от родители – Д. Б. и М. С. (л. 7).
Видно от удостоверение № 321/04.09.2023 г., детето е записано в 1б
клас за учебната 2023/2024 г. (л. 6).
С протоколно Определение от 10.04.2018 г. по гр.д. № 3828/2017 г. по
описа на Районен съд Добрич е одобрено споразумение, по силата на което М.
Г. С. се е задължил да заплаща месечна издръжка на детето си в размер на 220
лева (л. 12).
По делото са приложени заключения от 07.05.2021 г. и от 25.03.2021 г.
на доктор М.М. – алерголог, от които става ясно, че детето има алергия към
соя, ориз, малотраен колбас, лук, домашен прах и др. (л. 14 и 18).
Налична е епикриза от 25.03.2016 г. на доктор Й., с която за първи път
при детето е установен „Гастроезофагиален рефлукс III ст.“ (л. 15). При
преглед на 04.10.2018 г. отново е потвърдено, че детето страда от
„гастроезофагиална рефлуксна болест без езофагит“ – амбулаторен лист №
001905 от 04.10.2018 г. (л. 20 ).
Приети са амбулаторни листи от 30.07.2018 г., 31.07.2019 г., 06.08.2019
г., 05.09.2019 г., 02.01.2020 г., 13.01.2020 г., 01.06.2020 г., 22.07.2020 г.,
27.08.2020 г., 28.08.2020 г., 03.09.2020 г., 07.05.2021 г., 19.03.2018 г., 10.12.2018
г., 11.04.2019 г., 05.03.2020 г., 09.03.2020 г., 13.04.2019 г., 13.01.2020 г.,
16.11.2020 г., 19.02.2021 г., 25.03.2021 г., 07.05.2021 г., 12.05.2023 г., 09.06.2023
г. (л. 240 до 276). От същите става ясно, че детето Б. С. през процесния период
след определяне на първоначалната издръжка често е посещавала лекар
поради постоянни и неуточнени болки в областта на корема, камък в бъбрека,
гърчове при треска, отклонения на резултатите от нормата при теста за
2
толерантност към глюкозата, неуточнено увреждане на отделителната
система, гастроезофагиална рефлуксна болест с езофагит, вирусни инфекции,
атопичен дерматит, пневмония, остър назофарингит, вирусна чревна
инфекция, преждевременен пубертет, подостър и хроничен вагинит.
Представена е справка от доктор Д. К., която писмено е заявила, че е лекуващ
лекар на детето от тригодишна възраст (л. 253). Посочила е, че Б. често
боледувала от остри вирусни инфекции, за които е провеждано лечение с
хомеопатични средства, билкови продукти, шуслерова терапия и хранителни
добавки. Осъществено е лечение с витамини, шуслерови соли, Bryonia 30 CH,
Belladonna 30 CH, Arsenicum album 30 CH, Ipeca 15 CH.
Последните прегледи на детето от 14.10.2024 г., 24.10.2024 г. и
06.11.2024 г. са установили, че то продължава да страда от гастроезофагиална
рефлуксна болест без езофагит, преждевременен пубертет и атопичен
дерматит (амбулаторни листи на л. 383 до 385). Отразено е, че детето има
силно болезнено образувание на дясната китка, нарушаващо нормалните
ежедневни движения. Поставена е шина, но без ефект.
От план за лечение на д-р Д.Н. от 08.11.2024 г. се извежда, че Б. С. има
нужда от лечение за корекция на дълбока захапка поради неправилни
междучелюстни и зъбно-зъбни съотношения (л. 441). Необходимо е поставяне
на фабричен профилкатичен ортодонтски апарат за интерсептивно лечение на
стойност 450 лева.
С исковата молба са представени епикриза от 17.08.2023 г. на УМБАЛ
„Света Марина“ ЕАД – Варна; от 23.10.2023 г., от 19.12.2023 г. и от 06.02.2024
г. на МБАЛ „Сърце и мозък“, амбулаторен лист от 05.02.2019г. и от 11.02.2019
г. от които се установява, че Д. Б. е диагностицирана с „хронична миелогенна
левкемия“, „бронхиална астма“ „ендометриоза“ и „алергия, неуточнена“.
Налично е и експертно решение на ТЕЛК „МБАЛ – Добрич“ АД от
03.07.2024 г., с което е определена 85 % трайно намалена работоспособност (л.
197 до 260).
Установява се, че на 14.04.2022 г. Д. Б. е сключила предварителен
договор за покупко-продажба на апартамент на адрес: гр. Добрич, ж.к. „***“,
бл. 18, вх. Д, ет. 4, ап. 12 за сумата от 80 000, 00 лева (л. 251). За финансиране
на покупката е сключила договор за ипотечен кредит с „Банка ДСК“ АД на
29.04.2022 г. (л. 404). Получила е сумата от 47 625, 00 лева и се е задължила да
я върне заедно с лихвите на 360 вноски до 05.05.2052 г. Сключила е и договор
за потребителски кредит с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на 22.08.2023 г. за сумата от
5000 лева (л. 397) и договор за банков кредит с „Първа Инвестиционна Банка“
АД на 29.04.2022 г. за сумата от 57 500 лева (л. 409). С последния се
рефинансира заемът към „Банка ДСК“ АД.
Представила е удостоверение от Детска градина № ** „****“, от което
е видно, че за периода от януари 2023 г. до август 2024 г. е получавала нетно
трудово възнаграждение в размер, вариращ между 352, 12 лева и 988, 29 лева
(л. 366). Три пъти е получила сума надвишаваща с малко 1000 лева, а по един
3
път е получила 6296, 77 лева и 3619, 84 лева. Представила е и удостоверение
от Детска градина № ** „***“, от което се установява, че е работила там от
месец март 2024 г. (л. 367). Получавала е възнаграждение в размер между 843,
72 лева и 1368, 67 лева. За процесния период не е получавала възнаграждение
от „***“ ЕООД – удостоверение на л. 368. В извлечението от банковата сметка
на Д. Б. за периода от 01.09.2023 г. до 11.11.2024 г. фигурират именно
преводите от работодателите на майката (л. 377 до 380).
Получено е писмо от Областна дирекция „Земеделие“ Добрич, от
което се установява, че М. С. е бил регистриран като земеделски стопанин за
периода от 2018 г. до 2021 г. Същият е имал 338 бр. пчелни семейства (л. 71).
Представено е удостоверение за регистрация от 01.08.2020 г., в което е
отразено, че М. С. живее на адрес: град ****, Ващингтоналее 7, ет. 3 – при В.
С. (л. 225). Последната е удостоверила с разписка, че М. С. заплаща месечен
наем от 640, 00 лева (л. 311).
От представения договор на л. 313 се установява, че М. С. е сключил
договор за заем със „Сантандер Консюмер Банк“ АД за сумата от 36 025, 28
евро. Задължил се е да върне сумата на 96 вноски по 505, 50 евро. В договора
е посочил, че плаща наем от 733, 36 евро и получава нетен доход от 2276, 09
евро. Сумата от 30 490, 00 евро е използвана за закупуване на лек автомобил
„***“, модел „СХ 5“ от „Зайферт автомобили Пинеберг“ – обвързваща
поръчка от 06.06.2020 г. на л. 448.
По делото е прието като писмено доказателство „Донесение“ от
17.04.2024 г. на Полицейско управление в гр. Хамбург (л. 187). От същото
става ясно, че лекият автомобил на М. С. „Мазда“, модел „СХ 5“ е бил отнет
противозаконно от владението му на 16.04.2024 г. В същия документ е
отразено, че стойността на автомобила към момента на кражбата е 25 000
евро, а като нов е 38 000 евро. Закупен е от „Зайферт автомобили Пинеберг“
през месец май 2020 г. Отразено е също, че автомобилът е застрахован по
застраховка „Пълно каско“ и не е закупен на лизинг.
Ответникът представя и фишове за заплати за периода от 08.2023г. до
10.2024 г. (л. 331 до 365 и от 451 до 477). Установява се, че възнаграждението
на ответника веднъж е 1888, 49 евро – за месец октомври 2024 г. За останалия
период е в размер, вариращ между 2200 евро и 2919 евро. Приложен е трудов
договор между ответника и И.Н. от 08.02.2021 г., в който е уговорено брутно
трудово месечно възнаграждение от 2950, 00 евро (л. 443).
Изготвен е социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ –
Добрич, в който се сочи, че родителите на Б. са разделени. Единствено майката
полага грижи за детето на територията на Република България, а бащата
работи в Германия. Социалният работник е установил, че детето се отглежда в
безопасна, сигурна и спокойна среда. Майката на детето е споделила, че
бащата заплаща месечна издръжка в размер на 220 лева, но не дава
допълнителни средства. В тази връзка е заявила, че детето е диагностицирано
с „преждевременен пубертет“, което налага профилактични прегледи и
4
диетично хранене. Пред социалния работник майката е заявила също, че и тя
страда от тежко заболяване, за което са необходими допълнителни средства.
Посочила е, че с детето живеят на адрес: гр. Добрич, ж.к. „***“, бл. 18, вх. Д,
ет. 4, ап. 12. По думите апартаментът е закупен с ипотечен кредит, като
месечната вноска е 850, 00 лева.
От майката са представени множество касови бонове за покупка на
униформа дрехи и лекарства, както и квитанция за заплащане на лека атлетика
на Б. С. (л. 381 до 396). Бащата също е представил касови бонове за покупка
на дрехи. Принципно по-голямата част от касовите бонове не могат да бъдат
ползвани от съда при формиране на фактическите изводи, тъй като в тях
липсват отбелязвания, които да ги свързват с Б. С.. Боновете доказват
единствено извършена продажба – чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, но не легитимират
задължително приносителят им като купувач.
Не стои така въпросът с квитанцията и приложените касови бонове за
закупуване на лекарства. Заболяванията на Б. С., които се доказват от
представените по делото медицински документи, позволят да бъде направен
извод, че закупените медикаменти касаят лечение именно на тези заболявания.
Касовите бонове на „Хомеодинамис“ ЕООД също безспорно са свързани с
детето, защото касаят плащания, за които свидетелства и справката от доктор
Д. К.. Квитанцията за лека атлетика е разход за детето Б. С., предвид
посочването на имената в нея.
Видно от представената справка за движение по сметката на М. С. в
„Банка ДСК“ АД, бащата е превеждал дължимата издръжка по сметка на
майката Д. Б. (л. 102).
Изготвена е съдебна поръчка до Федерална република Германия за
събиране на доказателства по Регламент (ЕС) 2020/1783. Районен съд Хамбург
е отговорил, че М. С. не е адресно регистриран в Хамбург, поради което
поръчката не е изпълнена.
По делото бяха събрани и гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелите В.Т. – приятелка на Д. Б. и М. С.; С. Н.– майка на
ответника; Г. С. – баща на ответника; М.С. – приятелка на Д. Б.; Т. Г. – приятел
на М. С..
Свидетелката Т.разказа, че познава М., Д. и детето им. Заяви, че М.
живее и работи в Германия. Последно го е видяла през зимата на 2023 г./2024
г. Тогава се е похвалил, че получава месечно трудово възнаграждение в
размер на 2800 до 3000 евро. Купил си е и нов джип. Във фейсбук профила му
е видяла, че има доста снимки от дискотеки и барове. Свидетелката изрази
мнение, че бащата не е заинтересован от детето. Знае, че бащата не дава
допълнителни средства за детето. Вдигал скандал винаги, когато Д. му искала
допълнителни пари.
Свидетелката С. Н.обясни, че поддържа връзка със сина си по
телефона. Знае, че работи в Германия, но не е наясно с размера на
възнаграждението му. Н. заяви, че М. живее на квартира и е закупил
5
автомобил на лизинг. В България имат пчели с баща си, но не знае дали са на
негово име. Свидетелката разказа, че детето Б. има рефлукс от раждането си.
Затова се храни с био храни и приема лекарства. В тази връзка подчерта, че Д.
Б. намира храни, които са домашно производство. Готви на детето само за едно
хранене, защото то не трябва да се храни с престояла храна.
Свидетелят Г. С. разказа пред съда, че не знае каква заплата получава
сина му в Германия. При втория си разпит си спомни, че заплатата му е около
1600 – 1800 евро. Изрази мнение, че парите никога не му достигат. Обясни, че
пчелите вече са негови и М. няма общо със стопанската дейност. Потвърди, че
последният е взел автомобил на изплащане. Свидетелят акцентира на
обстоятелството, че е обзавел детската стая на Б.. По делото е налична
разписка за сумата от 2470, 00 лева, доказваща извършеният разход (л. 186).
Заяви, че след образуване на делото не е давал пари на Д..
Свидетелката С. разказа, че знае за здравословните проблеми на Б..
Сподели, че детето страда от тежък рефлукс. Поради тази причина Д.
купува само био храни и домашни плодове и зеленчуци. Детето има и
образувание на ръката, което трябва да се оперира. Обясни, че детето приема
добавки, които се поръчват от Турция и Румъния. Свидетелката заяви, че
извън издръжката бащата дава пари за детето само по изключение.
Свидетелят Т. Г. заяви пред съда, че М. работи в DHL като куриер.
Знае, че получава възнаграждение от 2000 евро, но плаща наем от 600 евро.
Разказа, че през 2024 г. М. се върнал в България и е купил на Б. дрехи за 1000
лева.
Показанията на свидетелите са еднопосочни, ясни и кореспондират
както помежду си, така и с останалата част от доказателствения материал.
Поради тази причина съдът ги възприема в цялост.
При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 150 от СК.
В тежест на ищцата е да докаже, че са настъпили промени в
обстоятелства, при които е присъдена първоначалната издръжка (не всяко
изменение дава основание за промяна, а само това, което има траен и
продължителен характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне и
по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди
настъпването на изменилите се обстоятелства); доходите и имуществото на
ответника и възможностите му да дава издръжка; нуждата от получаване на
издръжка в искания размер.
Разпоредбата на чл. 150 от СК гласи, че „При изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде
изменена или прекратена“. Същата предвижда възможност както в полза на
лицето, получаващо издръжка, така и в полза на лицето, което я дължи, да
иска изменение на размера или нейното прекратяване. Законодателят е
съобразил, че обстоятелствата, от които се е ръководил съдът при определяне
6
размера на дължимата издръжка, бързо се изменят в динамичната среда, в
която живеем.
В т. 8 от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г. на Пленума на ВС е
прието, че за да се уважи искът по чл. 150 от СК е необходимо трайно,
съществено изменение на нуждите на издържаните или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице. Трайна и съществена е
промяната, която е необратима. В случая такава промяна се установи.
Независимо от това, нуждите на детето са само част от основанието на
иска. Другата част са възможностите на ответника – чл. 142, ал. 1 от СК.
Работата на съда се свежда до това, след преценка на множество релевантни
обстоятелства нуждите на детето и възможностите на родителя да бъдат
обозначени числово, за да се намери допирната им точка.
При определяне размера на издръжката на детето съдът държи сметка
за обикновените условия на неговия живот, като взема предвид възрастта,
образованието и всички обстоятелства от значение за случая, а нуждите
винаги са конкретни. В този смисъл е и Решение № 9 от 29.05.2014г. на ВКС
по гр.д. № 4657/2013г., IV г.о., ГК.
В конкретния случай правото на изменение на размера на присъдена
издръжка се упражнява от малолетната, която я получава, с твърдения за
нараснали потребности. По делото по категоричен начин се установи, че от
влизане в сила на Определение от 10.04.2018 г. по гр.д. № 3828/2017 г. по
описа на Районен съд Добрич до настоящия момент нуждите на детето са
нараснали значително. Част от тях са последица от естествения ход на
събитията и порастването на детето. Към момента на влизане в сила на
съдебния акт малолетната е била на две години. Понастоящем е на девет
години и е ученичка във втори клас. През този период с порастване на детето
по необходимост се увеличават и потребностите му за закупуване на дрехи,
обувки и храна. Освен това се налага да му се купуват учебни пособия.
Бащата представи касови бонове за закупени дрехи на детето. По –
горе в изложението съдът се аргументира защо касовите бонове на двамата
родители за закупени дрехи не следва да бъдат ползвани при формиране на
фактическите изводи по делото. Поради тази причина не е необходимо да
бъдат повтаряни. Дори да бъдат ценени от съда, няколкото касови бона,
представени от бащата, на фона на множеството такива, представени от
майката, биха довели до извода, че бащата рядко и инцидентно купува дрехи
за дъщеря си.
В тази връзка се налага да бъдат коментирани и показанията на
бащата на ответника – свидетеля Г. С., който изложи твърдения за
предоставяни на детето малки суми пари на празници и по други поводи. Тези
разходи са единични и инцидентни. Когато преценява нуждите на детето,
съдът взема предвид само трайни, системни и постоянни разходи, които са
предвидими. Всякакви други разходи за закупени вещи, електронни
устройства, единични екскурзии не могат да бъдат съобразени при определяне
7
размера на издръжката.
По делото бе доказано, че в периода след определяне на издръжката
през 2018 г. детето е боледувало изключително често, а някои от
заболяванията се влошават. Наличието на атопичен дерматит и
гастроезофагиален рефлукс изискват всекидневна грижа и лечение с различни
медикаменти. Към настоящия момент Д. Б. сама осигурява средствата за
лечение на детето. В подкрепа на този извод са всички представени от майката
касови бонове за закупени лекарства и хомеопатични продукти. Установи се
също, че за предотвратяване на симптомите от рефлуксната болест детето се
храни само с био продукти, които се набавят от Д. Б.. Ноторно известно е, че
тези продукти са по-скъпи от широко предлаганите в магазините техни
алтернативи. Освен всичко, на детето предстои операция на ръката и дентална
интервенция, разходите по които надвишават сумата от 1000 лева.
Здравословното състояние на детето е фактор, който изисква ежемесечна
издръжка, надхвърляща обичайния размер за отглеждане на дете на
деветгодишна възраст.
На тази основа трябва да бъде отбелязано също, че от момента на
постановяване на Определение от 10.04.2018 г. по гр.д. № 3828/2017 г. по
описа на Районен съд Добрич са настъпили съществени изменения на
икономическите условия в страната. Размерът на минималната работна
заплата се увеличил повече от два пъти, от 510 лева на 1077, 00 лева. Ноторно
известно е също, че цените на стоките и услугите са се увеличили.
На следващо място следва да бъдат преценени възможностите и на
двамата родители да дават издръжка на детето си. Този извод следва от
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, където изрично е посочено, че
„Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си“.
В т. 8 от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г. на Пленума на ВС са
приети критериите, от които трябва да се ръководи съда в преценката за
възможностите на родителя: „Възможността на лицето, което дължи
издръжката, е основание за даване на издръжка и показател за размера .
Възможността е винаги обективна и конкретна. Тя се определя от доходите,
имуществото и квалификацията за задълженото лице“.
Именно поради тази причина за процеса е релевантно здравословното
състояние на майката и средствата необходими за лечение на заболяванията .
Те са необходими за оцеляването и затова трябва да бъдат отчетени при
определяне на финансовите възможности за осигуряване на издръжка на
детето.
В конкретния случай не се установи двамата родители да плащат
издръжка на други лица или да имат други деца. Майката разполага със
собствено жилище, чиято покупка е финансирала със заем. Установи се, че
месечният доход е между 1500 и 2500 лева. Ежемесечно погасява и заемите
8
към „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Първа Инвестиционна Банка“ АД, като
месечната вноска по първия заем възлиза на 270, 76 лева, а по втория на 586,
73 лева. Установи се, че Д. Б. страда от „хронична миелогенна левкемия“,
„бронхиална астма“ „ендометриоза“ и „алергия, неуточнена“. При това
положение майката по необходимост ще реализира разходи за лечението си,
свързани с пътуване и закупуване на медикаменти. Ето защо, съдът счита, че
здравословното състояние на Д. Б. е самостоятелно основание бащата да
поеме по-голямата част от издръжката на детето.
Събраните доказателства по категоричен начин опровергават
твърдението на ответника, че няма възможност да плаща издръжка
надвишаваща 300, 00 лева. Установи се, че месечното му трудово
възнаграждение варира между 2200 и 2900 евро. В контекста на изложеното
трябва да бъде подчертано също, че ответникът не изпълни дадените му
указания за представяне на извлечение от банковата му сметка. Тази му
процесуална пасивност може да бъде тълкувана единствено като нежелание
да бъдат разкривани наличностите по сметката му.
Установи се също, че е закупил автомобил на стойност от 36 025, 28
евро. Решението за закупуване на толкова скъп автомобил сам по себе си
говори за финансовите възможности на ответника и за финансовата му
обезпеченост. Съдът не споделя твърдението на процесуалния представител
на М. С., че покупката на конкретния автомобил е необходимост, защото се
касае не за обикновен автомобил, а за нов и луксозен автомобил от
реномирана марка. Кражбата на автомобила също не е факт, който се е
отразил неблагоприятно на финансовото положение на ответника. Стана ясно,
че автомобилът е бил застрахован с „Пълно каско“, което предполага и
изплащане на обезщетение в размер на стойността на автомобила. Всичко
изложено доказва, че М. С. успява да посрещне ежемесечните си разходи, в
това число месечната вноска по заема, месечния наем и месечната издръжка
от 220 лева, със заплатите, които получава по трудово правоотношение. При
това положение с положителност може да бъде направен извод, че
увеличението на размера на издръжката със 230 лева няма да окаже
съществено влияние върху поддържания от ответника стандарт на живот.
Съвкупният анализ на представените доказателствени средства води
до извода, че на Б. С. е необходима месечна издръжка от 900 лева. По-голямата
част от сумата – 550 лева, трябва да се осигурява от бащата, а останалата част
от 350 лева трябва да се плаща от Д. Б..
Ето защо претенцията на Б. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ж.к. „***“, бл. 18, вх. Д, ет. 4, ап. 12, действаща чрез своята майка и
законен представител Д. К. Б., срещу М. Г. С., ЕГН **********, с адрес: с. К.,
ул. „***“ № 12, с която се иска да бъде изменен размерът на издръжката,
определен със споразумение, одобрено с Определение № 109 от 10.04.2018 г.
по гр.д. № 3828/2017 г. по описа на Районен съд Добрич, като бъде увеличен
от 220, 00 лева на 450, 00 лева месечно, платима до петнадесето число от
9
месеца, считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, следва да бъде уважена в цялост.
На основание чл. 242, ал. 1, пр. 1 ГПК съдът е длъжен да постанови
служебно предварително изпълнение на решението, дори и без искане на
страните.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски.
Адвокат П. П. претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 вр. ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) в
полза на адвокат П. следва да бъде присъден адвокатския хонорар в размер на
1000, 00 лева.
По иска за издръжка ищците не дължат държавна такса – чл. 83, ал. 1,
т. 2 ГПК. Така, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
заплати държавна такса по сметка на съда върху присъдената издръжка в
размер на 331, 20 лв., определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК и чл. 1, пр. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати в
полза на Районен съд Добрич и сумата от 665, 00 лева (500, 00 лева за
възнаграждение на особен представител и 165, 00 лева разходи за извършен
превод от немски език).
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка, определен със
споразумение, одобрено с Определение № 109 от 10.04.2018 г. по гр.д. №
3828/2017 г. по описа на Районен съд Добрич, дължима от М. Г. С., ЕГН
**********, с адрес: с. К., ул. „***“ № 12 на малолетното дете Б. М. С., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител – Д. К. Б., ЕГН
**********, и двете с адрес: гр. Добрич, ж.к. „***“, бл. 18, вх. Д, ет. 4, ап. 12,
като УВЕЛИЧАВА същата от 220, 00 лева на 450, 00 лева месечно, платима
до петнадесето число от месеца, считано от датата на депозиране на исковата
молба - 04.09.2023 г., до настъпване на законни причини за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта
на присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Г. С., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „***“ № 12 да
заплати на адвокат П. П. сумата от 1000, 00 лева – адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, дължимо за процесуално представителство по гр.д.
№ 2253/2023 г. по описа на Районен съд Добрич
ОСЪЖДА М. Г. С., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „***“ № 12,
10
да заплати по сметка на Районен съд Добрич сумата от 331, 20 лева,
представляваща държавна такса по гр.д. № 2253/2023 г.
ОСЪЖДА М. Г. С., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „***“ № 12,
да заплати по сметка на Районен съд Добрич сумата от 665, 00 лева,
представляваща разноски по гр.д. № 2253/2023 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от обявяването му – 21.03.2025 г.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
11