№ 159
гр. Свиленград, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.а
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200669 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 43-0000354 от
03.06.2022 година на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” (РД „АА”) – Стара Загора, с което на И. П. Ж. с ЕГН
********** от град *****************************, със съдебен адрес: град
Харманли, пл.„Възраждане” № 13, област Хасково, чрез адвокат Г. М., за
нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
Жалбоподателят И. П. Ж. чрез процесуалния си представител - адвокат Г.
М., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и
неправилен – не бил извършил процесното нарушение и мястото на
нарушението в различните документи не било идентично. Претендират се
разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. За него
се явява адвокат Матенов, който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй
1
като не било налице извършено нарушение и тъй като мястото на
нарушението в различните документи не било идентично.
В съдебната фаза е ангажират гласни доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Директорът на РД „АА” – Стара Загора - А. Ставрев Ставрев, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. От Съда се иска да
потвърди обжалваното НП, тъй като било съобразено с материалните и
процесуалните правила при издаването му.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 07.04.2022 година около 16.20 часа в хода на проведена на
територията на град Симеоновград, област Хасково, специализирана
полицейска проверка, полицейски служители от Участък – Симеоновград при
РУ – Харманли, спират за проверка на улица „Димитър Благоев” лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с държавен регистрационен №
*********** – собственост на Ж. И. Ж. (по делото е налична Справка от АИС
- КАТ), управляван от жалбоподателя И. П. Ж.. В автомобила пътуват двама
възрастни – свидетелите Т. К. Д. и Д. П.а Г. и едно малолетно дете – детето на
двамата свидетели. Полицейските служители установяват, че се извършва
таксиметров превоз без водачът да притежава необходимите документи.
Предвид констатирания нерегламентиран превоз полицейските служители
искат съдействие от служителите на РД „АА” – Стара Загора.
На място пристигат свидетелите А. Д. У. и Г. Х. П. (служители на РД
„АА” – Стара Загора), пред които пътуващите в автомобила лица заявяват, че
са се уговорили с водача да ги превози до центъра на града срещу заплащане
на парична сума.
2
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят
А. Д. У. – Инспектор в отдел „Контрол” към РД „АА” – Стара Загора при
Изпълнителна агенция „АА”, съставя против жалбоподателя и в негово
присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с
бланков № 318593. Това процесуално действие извършва и с участието на Г.
Х. П.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с извършване на обществен превоз на
пътници без да притежаване на необходимите документи за извършване на
таксиметров превоз на пътници, като посочва за място на нарушението град
Симеоновград. А досежно квалификацията, нарушението правно
квалифицира с разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр, която вписва за
нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя, който не
вписва възражения против констатациите в Акта.
За случая са изготвени Докладна записка от полицейски служител на
Участък – Симеоновград при РУ – Харманли и Обяснения от двамата
пълнолетни пътника с процесния автамобил, а именно: свидетелите Т. К. Д. и
Д. Д. Г..
Срещу Акта в законоустановения седемдневен срок не постъпва
Възражение.
Преписката е изпратена в Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Харманли, която с Постановление на Прокурор Дельо Делев от
дата 13.05.2022 година отказва да образува Досъдебно производство (ДП) и
прекратява преписка вх.№ 1652/2022 година по описа на Районна прокуратура
– Хасково на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не съставлява
престъпление). Постановлението от дата 13.05.2022 година, ведно с
преписката, са изпратени на дата 17.05.2022 година от Районна прокуратура –
Хасково, Териториално отделение - Харманли на РД „АА” – Стара Загора по
компетентност за реализиране на административнонаказателна отговорност
на Ж..
Сезиран надлежно с така съставения АУАН с бланков № 318593 и след
получаване на Постановлението на Районна прокуратура – Хасково,
Териториално отделение - Харманли, Директорът на РД „АА”- Стара Загора,
издава процесното НП № 43-0000354 на 03.06.2022 година. В издадения
санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени
3
в АУАН, както и правната квалификация на нарушението: чл. 6, ал. 1 от
ЗАвПр, като посочва за място на нарушението град Свиленград. За
констатираното нарушение на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр на
нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2
000 лв. НП е редовно връчено на 16.06.2022 година по пощата с Обратна
разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и
подписано, се намира приложено в Административнонаказателната преписка
(АНП), с отбелязване че е получено лично от адресата, а именно:
жалбоподателя И. Ж.. Възражения относно начина и формата на връчване на
НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
В кориците на делото са приложени Заповед № РД–08-30 от 24.01.2020
година на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, в която са посочени длъжностните лица от Изпълнителна
агенция „АА”, които имат право да издадат НП за установени нарушения на
Регламенти на Европейския съюз, ЗАвПр, Закона за движението по пътищата
и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях, както и
Заповед № 1308 от 30.07.2020 година и Заповед № 268 от 21.07.2021 година,
двете на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „АА”, от която е
видно, че А. Ставрев Ставрев е назначен да изпълнява длъжността „Директор
на РД „АА” – Стара Загора”, считано от 04.08.2020 година за срок до 3
години, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му
в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр – Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията по надлежния ред с
административен акт - Заповед. Информацията за персоналното заемане на
посочената длъжност от А. Ставрев е и служебно известна на Съда.
По делото са разпитани в процесуалното качество на свидетели лицата Т.
К. Д. и Димитринка Пенева Г., които заявиха пред настоящия Съдебен състав,
че са помолили жалбоподателя, който е техен съсед и роднина да ги откара до
центъра на града като услуга без заплащане.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
4
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски районен съд (след изпращане на делото по компетентност от
Районен съд – Харманли). Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от Писмо с рег.№ 52-00-57-3871/8/ от 31.10.2022 година,
ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила
на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр, Актовете, с които
се установяват нарушенията във връзка с осъществен контрол при
извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства
(МПС) с българска или чуждестранна регистрация, се съставят от
длъжностните лица на Изпълнителна агенция „АА”. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 07.04.2022 година
актосъставителят А. Д. У. е заемал длъжността „Инспектор в отдел „Контрол”
при РД „АА” – Стара Загора към Изпълнителна агенция „АА””. В този смисъл
са и изявленията на свидетеля У., направени в открито съдебно заседание,
проведено на 14.11.2022 година. Предвид изложеното актосъставителят А. У.
безспорно се явява длъжностно лице от Изпълнителна агенция „АА”, което
има правомощията по чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр. Лицето, подписало НП – А.
Ставрев Ставрев, е заемало към момента на издаването му длъжността
„Директор на РД „АА” – Стара Загора”, считано от 04.08.2020 година за срок
от 3 години и деянието е извършено в зоната на отговорност на РД „АА” –
5
Стара Загора, която е с компетентност на територията на областите Стара
Загора, Хасково и Кърджали съгласно чл. 17, ал. 2, т. 8 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „АА”, приет с ПМС № 272 от 29.11.2013
година.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. Т.е. съобразени
са и приложимите давностни срокове, регламентирани в чл. 34 от ЗАНН за
всеки от актовете, съставени при спазване на съответния срок. Съгласно
разпоредба на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателно
производство се образува със съставяне на АУАН, като ал. 2 на същия член
въвежда забрана без приложен Акт АНП да не се образува освен в случаите,
когато производството е прекратено от Съда или Прокурора или Прокурорът
е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия
орган. Анализът на цитираната разпоредба обуславя извод, че не може да
бъде образувано административнонаказателно производство без издаване на
АУАН, като единствено изключение от това правило е образуването на
административнонаказателно производство когато производството е
прекратено от Съда или Прокурора или Прокурорът е отказал да образува
наказателно производство и е изпратено на наказващия орган.
Не е налице забрана органът да издаде НП въз основа на съставения
АУАН при наличие на отказ от страна на Прокурора да образува ДП.
В конкретния случай е процедирано именно така. Посоченото по-горе в
настоящото изложение Постановление, ведно с преписката, са изпратени по
компетентност на РД „АА” – Стара Загора с оглед произнасяне относно
наличието на административно нарушение. За пълнота следва да се посочи,
че пречката по чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, няма да е налице,
тъй като разпоредбата изрично изисква спрямо същото лице за същото деяние
да е налице Постановление за прекратяване на делото, т.е. на ДП, докато в
случая не е налице прекратяване на ДП, а отказ да се образува такова.
В случая не е нарушен принципът, залегнал в чл. 4, § 1 от Протокол № 7
към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи (ЕКЗПЧ). Преписката на Районна прокуратура – Хасково,
Териториално отделение – Харманли е образувана с оглед извършване на
проверка за извършено престъпление от общ характер, като безспорно
6
е налице наказателно производство по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧ и чл. 4
от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ, предвид признаците за преценка дали едно
производство е наказателно, които са известни като тест „Енгел” или
критерии „Енгел” – 1) квалификация на деянието по националното право; 2)
характер и естество на нарушението и 3) вид и тежест на предвиденото
наказание („суровост на възможното наказание”). Производството може да се
класифицира като наказателно и тогава, когато не е квалифицирано като
такова по вътрешното право, ако изследването на останалите критерии доведе
до извод за наказателен характер на обвинението и/или на предвидената
санкция. Споменатите принципи са дадени по
делото Engel and Others v. Netherland и понастоящем са стабилно
утвърдени в практиката на Европейския съд по правата на човека
(ЕСПЧ) като алгоритъм за проверка и неотклонно се изследват при
определянето на наказателния характер по всяко конкретно дело. Тестът
„Енгел” е възприет и от практиката на Съда на Европейския съюз, който се
позовава на приетите от ЕСПЧ Решения.
Самата разпоредба на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ гласи:
„Никой не може да бъде съден или наказан (никой не може да бъде
наказателно преследван, обвинен или наказван) от Съда на една и съща
Държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно
осъден съгласно закона и наказателното производство на тази Държава.”.
В същия смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 година на
ОС на НК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2015 година, според което
„Правилото ne bis in idem забранява окончателно осъденото или оправдано
лице не само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде
съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще. Чл. 4, § 1 от
Протокол № 7 съчетава три отделни гаранции: след приключване на
наказателната процедура с влязъл в сила акт никой не може да бъде: 1/
застрашен от наказателно преследване, 2/ съден или 3/ наказан за същото
нарушение.”.
Принципът ne bis in idem е залегнал като основно право и в Хартата на
основните права на Европейския съюз.
Следователно, ще е налице нарушение на забраната за повторно
осъждане или наказание по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ при
7
образувано впоследствие наказателно производство, когато първото дело е
приключило с влязъл в сила Съдебен акт - без значение вида на акта (НП,
Съдебно решение, Присъда, Разпореждане или Определение за прекратяване
на наказателно производство) и неговия характер (осъдителен, оправдателен,
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК и др.).
Именно воден от всички тези принципни положения, законодателят е
привел националното законодателство в съответствие с утвърдения
принцип ne bis in idem, като е въвел и съответна правна регламентация в
разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от НПК. В случая Постановлението на Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Харманли от дата
13.05.2022 година не е влязло в сила и няма как да влезе в законна сила, тъй
като същото не е обвързано с изтичането на срок за обжалване. Както е
известно актовете на Прокуратурата, които не са проверявани от Съда или не
подлежат на обжалване пред Съд, какъвто е настоящият случай, подлежат на
ревизия от по-горестоящ Прокурор. Прокурорският акт, постановен в случая,
няма характера на окончателен акт, с който е решен въпросът за виновността
и отговорността за извършеното деяние.
За да е нарушен принципът ne bis in idem трябва да е налице постановен
краен акт, който да е влязъл в законна сила.
Ето защо Съдът намира, че не е налице нарушение на
принципа ne bis in idem в конкретния случай.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е
имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на
контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая
свидетелите – служители РД „АА” – Стара Загора, са категорични, че именно
Ж. е бил водач на процесния лек автомобил, осъществяващ обществен превоз
на пътници срещу заплащане, тъй като именно той го е управлявал и на него
са състави АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е
посочил подобно възражение и в Жалбата си и в открито съдебно заседание.
8
В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и
Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните
съображения, идентични с част от тези, наведени от адвокат М.:
По делото е налице противоречие по отношение на един от основните
реквизити на АУАН и на НП, а именно: в АУАН е посочено, че деянието е
извършено в град Симеоновград (в този смисъл са и показанията на
разпитаните по делото свидетели), а в НП е посочено, че нарушението е
извършено в град Свиленград, т.е. издаденото НП не отговаря на
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в него е посочено място,
различно от това, където в действителност е извършено нарушението, което
представлява съществено процесуално нарушение, водещо до грубо
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от
възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при
какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си
срещу повдигнатото обвинение. От друга страна посоченото нарушение се
явява самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП, тъй като не
позволява и контролиращата съдебна инстанция да установи по несъмнен и
категоричен начин волята на АНО за какво точно административно
нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на
наказаното лице.
Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано
в НП. Последното представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за
Съда следва да бъде ясно къде точно е извършено нарушението. Неяснота
относно място на извършване на нарушението в НП не може да бъде
заместена от посочване на място в друг документ, респ. от показания на
свидетели, изслушани в съдебно заседание.
В посочения смисъл е и Решение от 30.04.2014 година на
Административен съд - Хасково по КАНД № 123/2014 година, докладчик
Съдията Василка Желева, където е посочено, че с оглед санкционния
характер на производството по ЗАНН, в тежест на АНО е да проведе
законосъобразна процедура, която да завърши със законосъобразни актове.
Предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в НП следва точно и ясно
9
да е описано нарушението с посочване на датата и мястото, където е
извършено, както и на обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. Погрешното посочване на мястото
на извършване на административното нарушение съставлява нарушение на
задължителен реквизит на НП съобразно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, довело до разминаване между Акта и НП по отношение мястото на
извършване на нарушението. Безспорно с погрешното посочване в НП на
мястото, където е извършено нарушението, се засяга правото на защита на
санкционираното лице. Следва да се отбележи, че коректното посочване на
мястото на нарушението е абсолютно необходим реквизит на НП, тъй като
чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета
на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в
процеса на обжалването на НП и води до ограничаване на правото на защита
на санкционираното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказан
по административноправен ред. Не може елемент от обективния фактически
състав на нарушението, каквото е мястото на извършването му, да се извлича
от данните по преписката, предвид правораздавателния характер на НП. Така
допуснатото процесуално нарушение е съществено и представлява
самостоятелно основание за отмяна на НП.
В случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна
инстанция за отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните
съображения:
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура и че са спазени предвидената форма и процесуален ред, поради
които биха липсвали предпоставки за отмяна на процесуално основание,
поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално
нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху
правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и
неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация
на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
10
доказване на спорните факти, което в настоящия случай Съдът би приел, че е
сторено.
Видно от събраните в хода на производството доказателства, Съдът би
приел, че към момента на проверката жалбоподателят е извършвал обществен
превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАвПр, без да
притежава необходимите документи за извършване на таксиметров превоз на
пътници. Фактът, че в автомобила е имало пътници (съгласно показанията на
свидетелите – служители на АНО), които са пътували срещу заплащане на
определена сума, би потвърдило изложеното от Съда. Т.е. Съдът би приел, че
изискващите се от закона документи за извършване на обществен превоз на
пътници не са били издадени въобще. Това обстоятелство би било потвърдено
и от извършените справки по различни идентификационни белези в Единния
таксиметров регистър. Ето затова Съдът би приел, че Ж. е извършил
инкриминираното деяние.
Действително не е посочена конкретната хипотеза (изречение) на чл. 6,
ал. 1 от ЗАвПр, отнасяща се до настоящия случай, но Съдът би приел, че
както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно ясно описание на това
нарушение и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради
което не би се стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го
санкционират, съответно не би било нарушено по никакъв начин правото на
лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. По изложените
съображения Съдът не би приел, че е допуснато съществено процесуално
нарушение предвид факта, че в АУАН и в НП актосъставителят е посочен с
различна длъжност – Инспектор и Старши инспектор, и тъй като това
обстоятелство бе изяснено в открито съдебно заседание.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено би било виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от
него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
е искал тяхното настъпване. Съдът би приел, че е бил напълно наясно, че
извършвайки обществен превоз на пътници следва да притежава
необходимите документи за тази дейност.
Ето защо Съдът не би възприел наведеното от адвокат М. възражение за
11
липса на извършено нарушение.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 година на ВКС по
тълк.н.д.№ 1/2007 година, ОСНК, преценката на АНО за „маловажност” на
случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол, като няма пречка, при установяване наличието на
съответните предпоставки, Съдът сам да приложи разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия
Съдебен състав не би разкрило характеристиките на маловажен случай по
смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и не би представлявало
такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства -
многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително
по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава.
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е формално - на
просто извършване, поради което за неговата съставомерност не се изисква да
са настъпили вредни последици. Съдът би приел, че липсват каквито и да
било доказателства, представени от оспорващата страна, които да сочат и да
обосновават наличие на смекчаващи вината обстоятелства. Ето защо Съдът би
приел, че нарушението не разкрива белези на по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. В този
смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1,
т. 4 от ДР на ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение.
Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр санкцията „Глоба” е в размер на 2
000 лв.
Съдът би приел, че административното наказание е правилно и
законосъобразно определено както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочения
размер. Правна възможност за намаляване на наложеното административно
наказание не би съществувала предвид фиксирания размер на санкцията,
поради което по пряк аргумент от закона би липсвало основание за
определянето му под този минимум. Така наложеното с обжалваното НП
административно наказание, Съдът би намерил за необходимо за постигане
на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
12
Изложената фактическа обстановка, обективирана в АУАН и възприета
от АНО в НП по отношение на посоченото нарушение, би се установила от
писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание, проведено на 14.11.2022 година свидетели А. Д. У. и Г. Х. П..
Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха
от страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания
на А. Д. У. и Г. Х. П.. С правна преценка за достоверност, Съдът би
кредитирал и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и
да е от страните в процеса (както вече бе посочено). Същите биха се ценили
по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични
по признак – авторство.
Съдът не би кредитирал показанията на свидетелите Т. К. Д. и Д. Д. Г.,
тъй като те са в пряко противоречие с другите събрани по делото
доказателства, на които се дава вяра. Поради това, Съдът не би ги кредитирал
с доверие, считайки ги за тенденциозни и неправдоподобни, както с оглед
тяхната противоречива насоченост спрямо останалите доказателства, така и
поради близките им съседски отношения, респ. роднинска връзка, от тук и
пряката им заинтересованост от изхода на делото. Доколкото показанията на
посочените свидетели сериозно се компрометират при съотнасяне с всички
останали доказателства, събрани в производството, наред с отчитане на
обстоятелството за тяхната заинтересованост от изхода на спора, биха дали
достатъчно основание на Съда да счита същите за недостоверни и
предубедени, ориентирани към прикрИ.е на обективната истина по делото, в
опит за изграждане и потвърждаване на защитната версия на жалбоподателя.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
13
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и роднини,
близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по делото.
В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за правна защита
и съдействие от 17.06.2022 година, сключен между И. П. Ж. и адвокат Г. М.,
изрично е посочено, че договорените правна защита и съдействие адвокатът
извършва на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, т.е. като безплатна за доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38,
ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатът,
оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от Съда, което възнаграждение се присъжда
на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да
представи сключен със страната Договор за правна защита и съдействие, в който
да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1
от ЗА, като наличието на конкретното основание от нормата не се нуждае от
доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано по
Жалба на санкционираното лице И. П. Ж., който е бил представляван по делото от
надлежно упълномощения адвокат Г. М., а оспореното от него НП е отменено от
Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало регламентираното от
нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на обжалвания акт,
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, да се
възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на
14
жалбоподателя адвокатско възнаграждение са налице, поради което следва да се
уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ.
На основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 2, вр.чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, Съдът определя размера на адвокатското възнаграждение на 500
лв. за въззивната инстанция.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Изпълнителна агенция „АА”, е
отговаряла Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е
юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди именно Изпълнителна
агенция „АА” да заплати сторените в настоящото производство разноски.
По отношение на Решението в частта за разноските процесуалният
представител на жалбоподателя не може да иска изменение, тъй като по
делото не бе представен Списък на разноските от негова страна.
В случай на потвърждаване на НП в полза на процесуалния представител
на жалбоподателя не биха се дължали разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 и
ал. 3, т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 43-0000354 от 03.06.2022 година на Директора на РД
„АА” – Стара Загора, с което на И. П. Ж. с ЕГН ********** от град
*****************************, за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от ЗА,
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” с адрес:
град София, ул.„Й.В.Гурко” № 5, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г. И. М. от
Адвокатска колегия - Хасково, сумата от 500 лв. (петстотин лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА адвокатска защита и съдействие на И. П. Ж. по АНД № 669 по
15
описа на Свиленградския Районен съд за 2022 година.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16