Р Е
Ш Е Н
И Е №94
гр. Габрово, 10.10.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГАБРОВО в публично заседание на трети октомври
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа
докладваното от съдия КОСЕВ Адм. дело №179 по описа за 2023 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Производството е образувано по жалба на И.Х.К. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона
за движение по пътищата № 23-0341-000152 от 14.08.2023 година, издадена от Полицейски инспектор към ОД на МВР
Габрово, РУ Севлиево.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Жалбоподателката заявява,
че не била извършила посоченото в
Заповедта нарушение, послужило за основание за налагане на процесната ПАМ. Не
била предоставяла автомобила на А. К. Н.и не била допускала управляването му от него.
Според жалбоподателката неправилно била прекратена
регистрацията на МПС, без да се направи проверка по случая, като от това
неправомерно действие К. търпяла вреди. Ограничавало й се правото на
собственост. В жалбата се излагат мотиви за неспазване на предвидената в закона
форма при постановяване на процесната заповед. Същата била издадена от
некомпетентен орган, като липсвали данни за властнически правомощия в тази
насока.
Твърди се, че оспорената Заповед не била
мотивирана, като било нарушено правото на защита на жалбоподателката.
Прави се искане за отмяна на оспорената заповед, както и присъждане на сторените в производството
разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят И.Х.К. се явява, като заявява че поддържа подадената жалба и заявените в
нея искания.
Ответната страна Полицейски инспектор при ОД на МВР Габрово, РУ
Севлиево редовно призован не се явява
в открито съдебно заседание. Представлява се от надлежно упълномощен пр. представител, който оспорва
жалбата и моли същата да се остави без уважение, тъй като оспорената заповед е
правилна.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по
пътищата № 23-0341-000152 от 14.08.2023 година, издадена от Полицейски инспектор при ОД на МВР
Габрово, РУ Севлиево, на
жалбоподателя И.Х.К. на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена следната
мярка: прекратяване на
регистрацията на моторно превозно
средство за срок от 6 месеца,
считано от 14.08.2023г. В мотивите
на заповедта е посочено, че на 13.08.2023 година около 10:42 часа в община Севлиево, на път ТРЕТИ КЛАС №6072, местността ********* в с. *************като водач на МПС л.а.“************“ с рег. №************, собственост на И.Х.К., по
свидетелски показания на св. И. С. Х. от с. ********** е установено, че автомобилът се
управлява от А. К. Н., който не притежава СУМПС /неправоспособен/.
Предвид изложеното по-горе е прието, че И.К. е допуснала управление на
собственото й МПС от лице, което не е правоспособно.
Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна/наказателна отговорност.
По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.
За установяване на нарушението, извършено от лицето, управлявало процесното МПС А. Н., който е неправоспособен /не притежава СУМПС/, на И.Х.К. е съставен АУАН сер. GA№911618/13.08.2023г., а впоследствие и НП№23-0341-000341/25.09.2023г. на началник сектор в ОД на МВР Габрово, РУ Севлиево, в който е описана фактическа обстановка относно управлението на МПС без съответното СУМПС, като същата е идентична с тази от оспорената заповед, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН безспорно е
част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ
и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4,
предл. 1 от АПК, които не са оборени по надлежния ред в хода на производството
пред настоящата инстанция.
В хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП може да се приложи ПАМ „ прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство:
а) без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен
или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето
по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година;
Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са алтернативно и кумулативно дадени, но макар в оспорената пред настоящата съдебна инстанция заповед те да не са индивидуализирани като поредност на предложението в посочената разпоредба, от установените фактически основания е явно, че органът е имал предвид едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ, а именно управление на МПС при което е констатирано, че същото се управлява от неправоспособен водач, което представлява и административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, която разпоредба е посочена в представения като част от административната преписка и обсъден по-горе АУАН.
По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП.
Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 1, 1.3 са посочени областните дирекции на МВР, а със Заповед № 264з-894 от 06.04.2022 година на Директора на ОД на МВР Габрово за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР Габрово да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, включително Полицейски инспектор при ОД на МВР Габрово, РУ Севлиево, т. е. издателят на оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“.
Налагането на ПАМ няма целите и функциите на административното наказание и/или на наказание по НК, поради което към мерките не са приложими разпоредбите на ЗАНН и НК, свързани с общата и индивидуалната превенция на наказанието и маловажността/малозначителността. Във всички случаи, когато се установят предпоставките за приложение на ПАМ по ЗДвП, за компетентния орган е налице задължение за прилагането ѝ, независимо от вида и тежестта на нарушенията по ЗДвП. Целта на ПАМ е да осигури безопасността на движението, да преустанови административно нарушение и създаде обективни възможности за безопасно движение от всички участници, което в случая е съобразено точно от административния орган.
Възражението на оспорващия за това, че същата не предоставяла процесното МПС на водача А. Н. е неоснователно, тъй
като в посочената по- горе правна норма е предвидено, че същата ПАМ се налага и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице обстоятелствата, посочени в б. „а“ на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. В обстоятелствената част на оспорената заповед е посочено, че Ц. е собстевник на процесното МПС, както е че
водачът, който го е управлаявал по време на проверката, въз основа на
свидетелските показания А. Н. бил неправоспособен. Не се отрича, нито от Н., нито от И.к. че именно
той е управлявал процесното МПС.
Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 23-0341-000152 от 14.08.2023 година, издадена от Полицейски инспектор при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Габрово,
РУ Севлиево, е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона /чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП/ писмена форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на
закона. По изложените съображения
оспорването на И.К. като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорване на И.Х.К. *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по
пътищата № 23-0341-000152 от 14.08.2023 година, издадена от Полицейски инспектор в ОД на МВР
Габрово, РУ Севлиево.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: