РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. Карлово, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Асима К. ВА.ова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. ВА.ова-Петрова Гражданско дело №
20235320102126 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание чл. 200 от КТ.
Ищцата - Т. К. К. твърди, че в резултат на злополука била причинена
смъртта на К.Д.Д., на 27г. Пострадалият е работил при работодател „***“
ЕАД. На 26.07.2022г., около 06:30 часа, Д. в утвърденото с трудов договор
работно време, при изпълнение на трудовите си задължения, при почистване
на конденза върху „телфер“ от изпаренията на ваните е ударен от ток, което
причинява смъртта му. Загиналият е работил в цех на завода като
„галванизатор цианови вани“. По думите на прекия му ръководител е бил
добър работник, който бързо навлязъл в спецификата на работата.
Териториално поделение - П. (НОИ) съвместно с Инспекцията по труда
провели разследване на инцидента, при който е настъпила смъртта на К. Д..
Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ, работодателят отговаря имуществено за
претърпените от работника вреди, които са причинна връзка с настъпилата
трудова злополука, която е правопораждащият юридически факт.
Отговорността на работодателя е обективна, безвиновна, независимо от това,
дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването на вредите. В
случая било налице валидно трудово-правно правоотношение към датата на
1
трудовата злополука, същата била причинена при извършване на възложена
от работодателя работа, наличие на причинна връзка между трудовата
злополука и настъпилата смърт. Съгласно разпоредбите на КТ, ответникът
следва да плати обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени и
имуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
претърпяната трудова злополука, при която е починал семейният й партньор.
Твърди, че в резултат на инцидента е загинал К. Д., на 27г. Същият е
получил тежки несъвместими с живота телесни увреждания, довели до
смъртта му. Загиналият е бил млад мъж в работоспособна възраст, деен,
активен и в добро здравословно състояние. Бил е отговорен и трудолюбив,
който се е грижил всеотдайно за своето семейство. Ищцата била съпруга (на
семейни начала) на починалия Д.. Тя изключително тежко приемала смъртта
на своя съпруг. Връзката между Т. и К. била изключително силна, разбирали
са се и взаимно са си помагали. Двамата живеели във фактическо
съжителство от около година и половина преди датата на трудовата
злополука. Живеели са в много обич и разбирателство, подкрепяли са се
много, били са винаги заедно. Т. загубва човека, с когото е изградила
хармонична връзка в най-хубавите и щастливи години от съвместния им
живот, когато най-много се нуждаела от неговата подкрепа и опора,
починалият й липсвал много, той е бил нейният най-близък човек. Имали са
общи планове, не е допускала, че нещо може да ги раздели. С причинената
загуба Т. оставала без опората, подкрепата и любовта на мъжа до себе си. И
до настоящия момент, покрусата и мъката от внезапната загуба на любимия
човек предизвиквали силни емоционални изживявания, които тормозели
ищцата. Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба
били огромни и неописуеми и ще я съпътстват през целия й живот.
Независимо от изминалото време болката от загубата не утихвала, в резултат
на което ищцата продължавала да страда и скърби.
Посочва, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
причинени неимуществени вреди е посочен в ППВС № 4/61г. и ППВС №
5/69г., като с Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС кръга на
лицата, имащи право да получат обезщетение за смъртта на близък бил
разширен. Това може да бъде „всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания“. Между тях била създадена „трайна и
2
дълбока емоционална връзка“, характеризираща се с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост, по смисъла на Тълкувателно
решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. От смъртта на своя любим (с когото
е живеела на семейни начала) ищцата търпи продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай било справедливо да бъдат
обезщетени. Твърди, че причинените болки, страдания и психически стрес на
следвало да й бъдат компенсирани. Паричното обезщетение, разбира се, не
можело да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално,
заличаване на неблагоприятните последици от злополука.
МОЛИ съда, да постанови решение, в което да приеме, че вследствие на
претърпяна от К. Д. трудова злополука на 26.07.2022г. е причинена неговата
смърт и да осъди ответника „***“ ЕАД, да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 5 000 лв., частичен иск от 120
000 лв., за причинените й неимуществени вреди от смъртта на съпруга й (на
семейни начала) К. Д., ведно със законна лихва върху сумата от датата на
злополуката – 26.07.2022г. до окончателно изплащане. Претендира
направените по делото разноски и адвокатски хонорар, на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА.
В ХОДА на делото, на основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение
в размера на иска, като същият се счита предявен в размер на 80 000 лева,
частичен от 120 000 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания на ищцата, в следствие на настъпилата смърт
на К. Д. при процесната трудова злополука на 26.07.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата.
Ответникът „***“ ЕАД намира иска за недопустим, като в тази връзка
оспорва процесуалната легитимация на ищцата за предявяването на този иск.
В случай, че съдът намери иска за допустим, намира същият за неоснователен
и завишен по размер. Оспорва иска по основание и по размер. Признава за
установен фактът, че К.Д.Д. е работил в ответното дружество на длъжност
„******, находящ се на територията на „***“ ЕАД в гр. С..
На 26.07.2022г. около 06:30 часа, в 240 цех възникнала трудова
злополука, довела до смъртта на К.Д.Д.. В деня на злополуката К. Д.
3
изпълнявал служебните си задължения на работното му място (съгласно
Оценка на риска работно място № 13, изд. от ИС А Милениум). От
изпаренията, които са се генерирали при потапянето на съответните детайли в
пригодените за това вани, инцидентно се е образувал конденз по телферната
линия, която служила за транспортиране на детайлите от едната до другата
вана. Същият конденз обаче не е бил част от нормалния производствен
процес, като е следвало при поява на такъв да бъде отстранен от
оправомощените за това лица. К. Д. решил сам да отстрани натрупалия се по
релсовия път воден конденз, като се е качил на платформата за профилактика
и ремонт на телфера, след което се е допрял до електропроводимите шини,
които били част от телфера, при което се получил токов удар, довел до
неговата смърт. За случилото се от „***“ ЕАД е бил издаден Протокол за
трудова злополука № 2 от 29.07.2022г., в който било посочено, че починалия
не е спазил изискванията въведени с чл. 47 ал.2 и чл. 200 ал.2 от Наредба №
7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване. Своевременно било уведомено ТП на НОИ П., като била
подадена декларация за трудова злополука. ТП на НОИ П. извършило
разследване за настъпилата злополука, за което били уведомени
наследниците на починалия. Резултатите от разследването били обективирани
в Протокол № 5103-15-23/09.09.2023г. В него било отразено, че К. Д. е
допуснал нарушение на чл. 33 от Закона за здравословните и безопасни
условия на труд, който вменявал в задължение на всеки работещ да се грижи
за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на
другите лица пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с
квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. Въз основа на
извършилото се разследване било издадено Разпореждане № 5104-15-211 от
23.09.2022г. от ТП на НОИ П., с което се приело, че злополуката е трудова по
смисъла на чл. 55 ал.1 от КСО. Към момента на възникване на трудовата
злополука вентилацията на цеха е била в пълна изправност. Образувалия се
конденз е имал изцяло инцидентен характер и за това е следвало да бъдат
уведомени органите, които обслужвали телфера. По никакъв начин не е
следвало да бъдат предприемани действия насочени към отстраняването на
кондеза от лице, което не е притежавало необходимите правомощия, да
извърши тази дейност. От протокол № 6 за проведено обучение и инструктаж
4
съгласно чл. 55 т. 3 и чл. 58 ал. 1 от НАРЕДБА за безопасната експлоатация и
техническия надзор на повдигателни съоръжения (НБЕТНПС) било видно, че
на 07.06.2022г. е бил проведен периодичен инструктаж на К. Д., като
работник във „***“ ЕАД, който изпълнявал длъжността прикачвач и оператор
на телфери и конзолни кранове, по отношение на правилата за безопасност
при работа с повдигателни съоръжения. Освен това в изпълнение на
законовите изисквания, „***“ ЕАД е провело начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа, който К. Д. бил преминал, което се
установявало от Служебна бележка № 77 от 03.05.2022г. Д. успешно положил
изпит по усвояване на правилата за безопасна работа, който изпит се полагал
след провеждането на двудневен курс, съгласно изискванията на Наредба за
инструктаж и обучение РД 07-02/16.12.2009г., което се установявало от
изготвен протокол (приложение В) от 05.05.2022г. в изпълнение на Заповед
№ БУТ-22-17/11.01.2022г. Твърди, че К. Д. бил запознат с правата си,
регламентиращи дейността му свързана с работата с телфера както и как
следва да реагира в случай на забелязана от него нередност на телферното
съоръжение, от което следва извода, че неправомерните си действия е
извършил под формата на евентуален умисъл, поради което искът е
неоснователен, тъй като са налице предпоставките чл.201 ал.1 от КТ, а
именно, че работодателят не отговаря за вреди от трудова злополука, при
която е настъпила смърт на пострадалия, ако последният е причинил
умишлено увреждането.
В случай, че съдът уважи иска, прави възражение за съпричиняване на
настъпилия вредоносен резултат от страна на К. Д., тъй като той не е положил
дължимата грижа за безопасност, която и най-небрежният би положил, т.е.
допуснал е груба небрежност. Моли да бъде приложен чл. 201 ал.2 от КТ,
съгласно който отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност.
Посочва, че в исковата молба било посочено: „доверителката ми Т. К. е
съпруга (на семейни начала) на починалия Д.. Двамата са живели във
фактическо съжителство от около година и половина преди датата на
трудовата злополука. Живеели са в много обич и разбирателство, подкрепяли
са се много, били са винаги заедно“. Твърди, че това били едни твърдения, без
фактически данни които да ги подкрепят. Оспорва тези твърдения.
5
Възразява срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават,
доколкото в самия иск няма изложени никакви обстоятелства, на който той се
основава - какво означава, че ищцата и починалия Д. живели във фактическо
съжителство и са били винаги заедно. Заедно ли са работили, заедно ли са
почивали, кога и къде са се срещали, ищцата къде е работила, на какви смени,
какви почивки, кога са имали възможността да се виждат. Липсата на
описани в искова молба на конкретни обстоятелства, на които се основава
искът водело до невъзможност да направи конкретни възражения във връзка с
основанията на които се обосновава искът.
Претендира за направените по делото разноски, включително и за
възнаграждение за представляващия дружеството юрисконсулт, в размери
съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно протоколно определение от 06.03.2024г., съдът е приел за
безспорно, ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че в ответното
дружество е настъпила трудова злополука, в резултат на която е настъпила
смъртта на К. Д., което се установява и от представеното копие на Препис-
извлечени от акт за смърт, видно от което К.Д.Д. е починал на 26.07.2022г.
Видно от представените удостоверения за постоянен и настоящ адрес
(л. 88-91 от делото), последният постоянен и настоящ адрес на К.Д.Д. бил в
гр. С., ул. ******. Последният постоянен и настоящ адрес на ищцата Т. К. К. е
в гр. С., ул. ******
По делото е прието като доказателство досие, относно трудовата
злополука станала на 26.07.2022г. с К.Д.Д.. Страните не спорят и се
установява от представените писмени доказателства - Трудов договор № 3945
от 29.04.2022г. и длъжностна характеристика, че К.Д.Д. и ответното
дружество са били в трудово правоотношение, Д. е заемал длъжността
„******“, с място на работа: ******, ******.
Съгласно приложената длъжностна характеристика, част от
задълженията на К. Д. са включвали работа с повдигателни съоръжения, и в
конкретния случай - с телфер, като част от производствения процес по
изпълнение на преките му задължения на ******. От писмените доказателства
6
се установява, че на К. Д. са били проведени всички изискуеми инструктажи -
първоначален, периодичен и ежедневен, включително инструктаж по
отношение правилата за безопасност при работа с повдигателни съоръжения.
На 26.07.2022 г. пострадалият бил на работното си място, през този ден
изпълнявал служебните си задължения, заедно с колегите си. По време на
работата си, К. Д. се качил по стълбата до платформата, която служи за
профилактика, поддръжка и ремонт на телфера и неволно се допрял до
тоководещите шини, захранващи телфера. Вследствие на съприкосновението
с необезопасените шини възникнала волтова дъга и К. Д. претърпял токов
удар, който причинил смъртта му. Около 6:30 часа колегите му И. Д. и Р.М.,
които работили на фосфатните вани, забелязали, че К. Д. не е на работното си
място и тръгнали да го търсят. Открили пострадалия на платформата на
телфера, качили се на нея, открили, че Д. лежи по гръб на нея, все още дишал,
но бил в безсъзнание. Колегите на Д. започнали да му оказват първа помощ. В
последствие пристигнал и екип на спешна помощ, като медиците само
констатирали смъртта на Д., като отразили в съобщението за смърт: дата
26.07.2022г., час: 6:47 ч., място на настъпването - „месторабота“; причина:
електротравма (промишлено електричество). Посочено е, че смъртта е
установена от съдебен лекар.
В протокола за разследване на злополуката, съставен от служители на
НОИ, разследващите са приели, че при изваждането на детайли след
галванична обработка и получаващите се изпарения се е образувал конденз по
релсовия път на телфера, който е падал (капел) върху галванизираните
детайли и нарушавал (увреждал) полученото покритие. При разследването е
прието, че К. Д. е починал в резултат на волтова дъга, като при качването си
на платформата с цел да почисти конденза, несъзнателно е докоснал до
тоководещите шини, захранващи телфера. В обясненията си пред
разследващите Ц.М. е посочил, че две седмици преди инцидента се е качвал
да забърше телфера, като електрозахранването преди това е било изключено.
При установяване и разследване на злополуката, работодателят е представил
всички изискуеми документи във връзка с разследване на злополуката,
включително инструкции по здравословно и безопасни условия на труд,
заповеди, книги за проведен инструктаж, констативен протокол за проверка
изправност на ел. табло, захранващо електротелферни линии и шинопровод в
участъка, съставен в дена на злополуката. Представени са протоколите от
7
направените измервания, съставени в електротехническата лаборатория. В
представената от ответника, утвърдена инструкция № 309-214 за
здравословни и безопасни условия на труд при работа в галванични цехове, в
чл. 2.1 е прието, че най-голямо влияние върху здравето на работниците в
галваничните цехове оказват повишената влажност на въздуха, поради
разположението на открити вани с водни разтвори на киселини, основи, соли,
електролити, промивни води, вкл. и подгрети до опредЕ. технологична
температура. Прието е, че за здравословни и безопасни условия на труд в
галваничните цехове, в местата, където се отделят вредните газове,
изпарения, прах, отоплителната, вентилационната и осветителната системи
следва да осигуряват максимално удобни условия за работа. В инструкцията
са отделени нагнетателно- всмукателната вентилация и начинът и на работа в
т.2.2 и общата и местната вентилация в т. 2.3, като за последните е посочено,
че следва да се включват 15 минути преди започване и да се изключват 15
минути след приключване на работа. С разпореждане № 5104-15-
211/23.09.2022 г. на ТП на НОИ-П., декларираната злополука № 5101-15-
164/02.08.2022 г. е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за
социално осигуряване. Няма данни разпореждането да е обжалвано (и такива
доводи не се навеждат от ответника), поради което съдът го приема за влязло
в законна сила. Не се спори, че работодателят е сключил застраховка по риска
„Трудова злополука“, като не се твърди и установява ищците да са се
възползвали от правото си да потърсят обезщетение от застрахователя.
Във връзка с фактите и възраженията, заявени от страните, съдът е
изслушал свидетели.
Свидетелката П. Т. П. твърди, че познавала К. Д.. Същият последно
живеел с братовчедката си при баба му. Преди смъртта си, К. Д. живеел в
апартамента на баба си в гр. С. и доколкото знае, същият си имал приятелка,
която от време на време оставала да спи при него, в един апартамента.
Неговата приятелка не я познавала, за първи път я видяла след инцидента.
Това, което знаела е, че К. си имал приятелка и бил щастлив. Уточнява, че К.
го познавала от малък, а апартаментът на баба му бил в нейния квартал, в
долната улица, съседна на нейната, където е домът й, на около 200-300 м.
Домът, в който живеела братовчедка му и апартаментът на баба му били
близо един от друг и той прехождал - ту у баба му, ту у братовчедка му.
8
Посочва, че посещавала дома на братовчедка му и рядко е ходила в
апартамента на баба му. Бабата имала две дъщери – майката на К. и лелята на
К.. Къщата останала за лелята, а пък апартаментът за майката на К.. Към
момента в този апартаментът живеела само бабата, защото майката била в К..
Последните няколко години, преди инцидента, К. живеел в къщата с
братовчедка си, но те ходили по чужбина и се връщали. Последните няколко
месеца, може би два или три месеца, К. живеел при баба си, защото до
последно живеел с братовчедка си, но два, три месеца преди инцидента
същата си заминала за П. и тогава той се преместил в апартамента при баба
си. Твърди, че от К. и от братовчедката Е. е чувала, че той живеел заедно с
приятелката му, но не постоянно.
Свидетелят А. К. К., брат на ищцата твърди, че познавал К., който
сестра му в началото на лятото на 2021г. го представила като неин приятел.
Инцидента с К. се случил един ден след рождения ден на свидетеля. Вечерта
родителите му със сестра му били на рождения му ден в гр. П.. На сутринта,
отваряйки рано собствения си магазин, една позната му съобщила за
инцидента. Твърди, че К. бил гадже на неговата сестра, интимен приятел.
Имали планове за бъдещето. Малко след като станали гаджета - интимни
приятели, двамата заживели заедно, като година, година и половина живеели
заедно в апартамента на бабата на К., която също живеела там. Този
апартамент се намирал до гимназията в гр. С., ул. ******. Лично не у влизал
вътре в апартамента, но знаел, че двамата живеели там, защото е карал и
оставял сестра му на този адрес. Твърди, че се събирали заедно с К. и сестра
му, а отделно и в дома на свидетеля, когато е имало поводи по отношение на
баща му или майка му за рожден ден или имен ден, К. е идвал, присъствал е,
събирали са се. Твърди, че сестра му и К. били в много близки отношения,
много се обичали, тя била много съкрушена след този инцидент. Един месец
след инцидента не можело да се разговаря с нея, същата много се затворила в
себе си. Двамата с К. имали планове за бъдеще да живеят заедно. Твърди, че
К. направил много романтичен жест, като със скоба от маркуч за колите,
предложил брак, вместо пръстен. Загубата се отразила много тежко за сестра
му. Двамата искали да създадат семейство, като по тази причина, сестра му
работела в заведение, а К. започнал работа в завода, за да събират средства, с
които да развиват живота си занапред, да имат собствено жилище. Тя имала
идея да изкара курсове за маникюрист и да отвори собствен салон, но поради
9
инцидента не я реализира. Посочва, че тъй като живеел и работел в гр. П. се
прибирал в гр. С. само събота и неделя и тогава се виждал и събирал с тях,
т.е. веднъж в седмицата или през седмица. Излизали заедно и по заведения.
Не му било известно К. и сестра му да са имали проблеми помежду си,
двамата не са се разделяли. К. главно поддържал отношения с баба си, тъй
като родителите му отсъствали. С братовчедка му също поддържал по-близка
връзка. К. и сестра му не са живели на друго място. През цялото това време
били в апартамента на баба му. Твърди, че имало една къща, която ползвали
само за рождени дни и такива събирания по поводи, тъй като била по-голяма
и за да не пречат на бабата. След инцидента определено сестра му се
променила, станала много по-затворена, по-мрачна, вече не била това
щастливо дете, като преди. Твърди, че същата ходела на гробищата, на
неговия гроб, присъствала е на погребението, ходела на Задушници, 40 дни,
посещавала и към момента. След инцидента сестра му посещавала
апартамента, в който двамата с К. постоянно живеели заедно, за да се виждала
с негови близки. Дори родители й казвали да спре да ходи там, тъй като й
припомняло за миналото, но тя продължавала да бъде разстроена през цялото
време.
Свидетелката - М.А.Т. твърди, че познавала Т. К., от както били
съученички в ******, т.е. над 12 години, а К. го познавала посредством нея.
Известно й е за инцидента с К. във връзка с трудовата злополука във *** – С..
Твърди, че Т. и К. били в много мили отношения, романтични, добри
отношения, не ги е видяла да се карат. Двамата били интимни приятели може
би над година, година и половина. През това време те живеели при баба му в
гр. С.. Твърди, че гостувала в този апартамент, който бил на 2-ия етаж,
отляво. Ходила там поне 5-6 пъти, но повечето пъти се срещали навън.
Твърди, че К. предложил на Т. неформално брак, с метална скоба за затягане
на маркуч през месец февруари – март 2022г. В този апартамент, Т. си имала
нещо като гардероб, защото те пребивавали в хола, а бабата си имала отделна
стая. Разпъвали холовата гарнитура, която ставала на спалня. Твърди, че
двамата имали планове за бъдеще, искали да създадат семейство, мечтаели да
имат деца, като цяло планирали да ходят по почивки, обаче плановете им се
развалили. В този момент Т. работела в заведение, като сервитьор, но тя
винаги е искала да си отвори салон за красота. Двамата искали да съберат
пари, да направят заедно салона и като цяло до ден днешен това й било мечта.
10
Твърди, че живота на Т. се променил след смъртта на К.. Същата станала
много по-затворена. Посочва, че по време на инцидента била в чужбина, в А..
Разбирайки за това от нейна колежа се обадила на Т., но тя не можела да
говори. Двете се разплакали се. В деня на погребението се прибрала от А. и се
срещнала с Т. в нейния дом. Тя не била на себе си, опитвала се да я успокои,
да й каже, че животът трябва да продължи, че млада е, че нищо не загубила,
но въпреки това трябвало някак си да се събере. Т. обаче казвала, че животът
й е приключил. Родителите й се притеснявали тя да не се самоубие. Т.
започнала да се затваря, вече не й споделяла, както преди, не я виждала така
лъчезарна. Често се срещали, тъй като си били много близки, но тя като цяло
не била същият човек. Няколко месеца след инцидента, Т. започнала да ходи
по купони, все едно да не е сред нейните близки, все едно да се отчуждава, в
смисъл не искала да си стои в къщи, не искала да се вижда с нея. Намеренията
им с К. били абсолютно взаимно. Той имал идея да й вземе пръстен, даже
заради това той започнал работа, защото вече искал да се установят, да могат
да се изнесат от бабата, да си вземат жилище под наем. Той й казал лично:
„Знаеш ли, Мила, това момиче го обичам, искам да взема пръстен “. Той
много я обичал и искал да живее с нея. Когато двамата живеели заедно, тя се
прибирала в собствения си дом единствено, когато той карал нощна смяна. Тя
постоянно живеела в този апартамента. Неговата братовчедка имала къща и
ходели там, защото правили купони, оставали да спят и там, в смисъл -
сменяли и двете места, но винаги двамата. К. ходел да я чака след работа,
когато имал възможност. Към момента почти всеки път, когато двете се
виждали, все си говорели за него. Т. ходела на гробища, а нейният баща
направил надгробния камък на гроба. Като говорела за него, Т. почти винаги
започвала да плаче. К. и братовчедка му Е., която живеела в П. си били
близки. С Е. повече се чувал по телефона, тъй като къщата, в която ходели
била нейна. Той й се обаждал, за да каже кога ще останат в къщата й. С майка
си К. изобщо не бил близък, дори двамата били в лоши отношения, също и с
баща му. Т. се запознала с майка му на неговото погребение, тя изобщо не
участвала в неговия живот по никакъв начин през последните няколко години
от живота му. К. бил близък с баба си, те живеели под един покрив.
Други доказателства от значене по делото не са представени.
При така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
11
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.1 от КТ за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт
на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител
има вина за настъпването им. Понятието „трудова злополука” е дефинирано в
чл.55 от КСО като внезапно увреждане на здравето, станало през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена неработоспособност или смърт.
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е обективна и безвиновна, с
гаранционно-обезпечителен характер. Без значение за отговорността на
работодателя по чл. 200 от КТ е причината за трудовата злополука, дали
други негови служители са действали виновно и дали са създадени безопасни
условия на труд или не. До отпадане на имуществената отговорност на
работодателя би се стигнало само в случаите на умишлено самонараняване по
чл. 201, ал.1 от КТ. В конкретния случай, съдът е обвързан от разпореждането
на НОИ, с което злополуката е била приета за трудова, което е безспорно от
страните.
По отношение възражението на ответника, че иска е недопустим, като в
тази връзка страната оспорва процесуалната легитимация на ищцата за
предявяването на този иск, възразява, че К. Д. и ищцата са живеели във
фактическо съжителство, съдът намира следното:
С Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на
ВКС по тълк. д. № 1/2016г., което има задължителен характер, съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.05.1961г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. С оглед посоченото се извежда извода, че
в действителност претенцията по чл. 200, ал. 1 от КТ не се основава на
наследствени права, съгласно правилата за наследяване по Закона за
12
наследството, а на лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на
пострадал при трудова злополука, а както вече бе посочено в т. 2 от
Постановление № 4 от 25.05.1961г. на Пленума на Върховния съд на
Република България, при смърт на пострадалия при непозволено увреждане,
каквото безспорно е трудовата злополука, кръгът на лицата, които имат право
на обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда по
справедливост, без оглед наследствените им права, а лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, от което съжителство е родено и дете,
като най-близък негов родственик има право на обезщетение за преживените
морални страдания от смъртта му.
Ето защо съдът приема, че искът на Т. К. К. е допустим, като лице
живяло на съпружески начала около година и половина с починалия при
трудовото злополука К. Д., което безспорно се установи от приетите гласни
доказателства чрез разпит на свидетели, които не се оспориха и опровергаха
от ответната страна в хода на делото. Ирелевантно в случая е на кой
административен адрес - постоянен и настоящ е регистрирана ищцата или К.
Д.. Административно задължение е на всяко лице да декларира и регистрира
настоящия си адрес. В случай на промяна на същия и липсата на нова
регистрация, единствената последица от това е извършването на
административно нарушение, което влече налагане на административно
наказание. По делото не се установи регистрация на нов адрес на ищцата по
време на съжителството й с К. Д., но от приетите категорични гласни
доказателства се установи, че същата е съжителствала с последния, в неговия
дом, съвместно с баба му. В контекста на така изложеното се явява
неоснователно възражението на ответника за недопустимост на иска,
предявен от Т. К. К., поради липса на активна материално-правна
легитимация.
При установените в производството факти, всички предпоставки за
ангажиране отговорността на работодателя за налице - налице е злополука,
приета за трудова по надлежния ред, причинена е вреда - телесни увреждания,
вследствие на които е настъпила смърт на работника, т.е. налице са
неблагоприятни последици, установена е причинната връзка между
злополуката и вредите.
13
При наличието на доказана трудова злополука, релевантно определяне
на размера на обезщетението е наличието на евентуално съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на работника при проявена груба небрежност,
каквото възражение се поддържа в настоящия процес. Съгласно разпоредбата
на чл. 201, ал. 2 от КТ, отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалия е допринесъл за злополуката, като е допуснал груба небрежност.
Като субективно отношение тази форма на вина се изразява в знанието на
пострадалия за вредоносния резултат и неправилната му преценка, че може да
го предотврати. Работникът проявява груба небрежност само в случаите,
когато не е положил грижа, каквато и най-небрежния би положил в подобна
обстановка.
Според практиката на ВКС, когато работодателят не е обезпечил
конкретния технологичен процес с всички възможни и необходими мерки за
обезопасяване, а е разчитал главно на инструкции и механизми, зависещи
единствено от дисциплината, самоконтрола, уменията и опита на работника
степента на съпричиняване от пострадалия следва да се намали. Когато
според действащ регламент за гарантиране безопасността на конкретен
производствен процес е съществувал избор на възможности, оптималното им
съчетаване е в тежест на работодателя. В конкретния случай самият
работодател е предвидил в инструкцията си за здравословни и безопасни
условия на труд при работа с галванични вани два вида вентилационни
системи, едната представляваща част от технологичния процес и втората -
обща, с определен режим на работа. Не се спори, че общо обменна
вентилационна система няма в галваничния участък, че наличието на такава
би препятствала образуването на конденз. Това е установено и по гр.д. №
1365/2022г. по описа на КрлРС, приложено към настоящото дело, касаещо
производство по чл. 200 от КТ, предявен от наследниците на К.Д.Д.. От
материалите по делото се установи, че около две седмици преди инцидента
друг работник е почиствал телферното съоръжение от конденз, от което може
да се направи заключение, че кондезът е създавал проблем за работата в
предприятието. При това положение, съдът намира, че въпреки грубата
небрежност, проявена от работника - да вземе решение да извърши дейност,
за която не е бил оторизиран да върши, на опасно съоръжение, следва
приносът му в злополуката да бъде разпределен между него и работодателя.
Този извод съдът прави, като взема предвид, че работодателят е могъл да
14
предприеме съответни мерки за техническо обезопасяване на работното
оборудване, които да избегнат конкретен риск, но вместо това ги е
компенсирал с организационни такива - инструктажи, обучения, възложени в
тежест основно на лицата, изложени на риска. Във всеки конкретен случай
това е от значение за степента на неговата отговорност при допусната от
пострадалия груба небрежност, изразила се в явно пренебрегване на
правилата, отнасящи се пряко до работата му.
По изложеното съдът намира иска за доказан по своето основание и
следва да го уважи. При определяне размера на обезщетението съдът следва
да прецени степента на съпричиняване и размера на обезщетението, което да
присъди.
При определяне на размера на обезщетението, съдът се съобрази с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и отчете обстоятелството, че ищцата е изгубила
своя приятел, който е приемала като съпруг, доколкото двамата са
съжителствали на съпружески начала, създали са трайна и дълбока
емоционална връзка продължила около година и половина до смъртта на
К.Д.Д.. От приетите гласно доказателства, неоспорени от ответната страна се
установи, че двамата са били особено близки, привързани и разчитащи на
взаимната си подкрепа един на друг. Със смъртта на К. Д. ищцата е изгубила
морална подкрепа и опора. Същата изключително тежко е понесла загубата
му и продължава да изживява мъката от загубата му. Степента и интензитета
на претърпените от ищците болки и страдания е обусловен и от внезапния и
трагичен начин, по който е настъпила смъртта на К. Д., пострадалият е бил в
активна и трудоспособна възраст, без данни за здравословни проблеми. Съдът
отчита и възрастта на починалия - 26 годишен към момента на смъртта му,
т.е. млад мъж, на когото тепърва е предстояло развитие в различни житейски
планове – професионален и семеен. Обезщетението за неимуществени вреди
има за цел да репарира болките, страданията, неудобствата и другите
нематериални последици, като следва да се има предвид, че те обикновено не
се ограничават само до изживените в момента на самата злополука болки и
страдания, а продължават във времето. Смъртта на близък човек, няма
паричен еквивалент, по изложеното съдът приема, че сумата от 80 000 лева би
била справедливо обезщетение. Така определеното обезщетение съдът
намира, че следва да намали с 15%, като в такъв размер съдът преценява
15
извършеното от страна на пострадалия съпричиняване на вредоносния
резултат. При това положение, следва да се осъди ответника да заплати на
ищцата сумата от 68 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени, изразяващи се в психически и душевни болки и страдания,
получени в резултат на трудова злополука, довела до смъртта на приятел, с
който съжителствали на съпружески начала, настъпила на 26.07.2022г., ведно
със законната лихва от датата на възникване на трудовата злополука -
26.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата. За разликите над 68 000
до пълно претендирания размер от 80 000 лева, частично претендиран от
120000 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
Ищцата претендира разноски и такива й се следват, съразмерно с
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Ищцата претендира
възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА. Следва съдът да
осъди ответника да заплати на адвокат П. Каранова адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на Т. К. К. в размер
на 6090.00 лева, като съдът изчислява възнагражденията съобразно уважената
част от иска и съобразно чл. 7, ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде осъдена ищцата да
заплати на ответното дружество направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ответникът претендира разноски за възнаграждение на юрисконсулт, като
съдът го определя в размер на 540 лева, на основание чл. 25 ал.1 и ал.2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Съразмерно с отхвърлената част
от иска на ответното дружество се следват разноски в размер на 81.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати по сметка на Районен съд Карлово сумата 2720.00 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважения размер от иска.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 200 от КТ, „***“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ****** № 1, представлявано от И.
16
А. С. да заплати на Т. К. К. от гр. С., ул. ****** с ЕГН **********, сумата от
68 000.00 (шестдесет и осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени, изразяващи се в психически и душевни болки и
страдания, получени в резултат на трудова злополука, довела до смъртта на
нейния приятел, с който съжителствали на съпружески начала - К.Д.Д.,
настъпила на 26.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на възникване
на трудовата злополука - 26.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата,
като за разликата над 68 000 лева до пълния претендиран размер от 80 000
лева, предявен като частичен от 120 000 лева, отхвърля иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ****** № 1, представлявано от И. А. С. да заплати на
АДВОКАТ П. К. от САК, адрес на кантората: гр. С., ул. ******, адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, за предоставена
безплатна правна помощ на Т. К. К. от гр. С., ул. ****** с ЕГН ********** в
размер на 6 090.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Т. К. К. от гр. С., ул.
****** с ЕГН ********** да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ****** № 1, представлявано от И.
А. С., разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 81.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „***“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ****** № 1, представлявано
от И. А. С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд Карлово, държавна такса в размер на 2720.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
17