Р Е Ш Е Н И Е
№ 260140 / 15.5.2022г.
гр. П., 15.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Маринела Маринова-Стоева
При секретаря Цветелина Малинова,
като разгледа гражданско дело № 06648 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.Д.М. срещу Й.Н.Й., Д.Й.Й. и Е.Д.Й., с която се иска извършване на делба на следния имот: недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****. по КККР на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с адрес гр. П., ул. **№ 18, ет. 2, ап. 2, предназначение жилище, апартамент с площ 86 кв.м., заемащ целия втори етаж от жилищна сграда с площ 94 кв.м. с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. П., ведно с прилежащите към него северно мазе на приземния етаж от 50 кв.м. и таванско помещение с площ 80 кв.м. от сградата, при делбени квоти от 1/3 идеална част за М.Д.М., Е.Д.Й. и общо за Й.Н.Й. и Д.Й.Й..
По реда на чл. 341, ал.2 ГПК в делбената маса са включени и гараж с идентификатор ***.2, разположен в ПИ с идентификатор *** и гараж с идентификатор ***.3, разположен в ПИ с идентификатор ***.
В исковата молба се посочва, че делбените имоти са придобити по наследствено правоприемство от общия им наследодател Л.С.И.. Пояснява се, че Д.Й. е наследник на своята майка Е. Д.Й., а съделителят Й.Й. преживял съпруг, поради което техните права са по 1/6 ид. част. Е. Й., Е.Й. и М.Д.М. са дъщери на ********.
Съделителката Е.Й. в подаден отговор изразява становище за основателност на предявения иск.
Съделителите Й.Й. и Д.Й. признават наличието на съсобственост върху спорните имоти при посочено основание и квоти.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото не спори, а и се установява от приложеното удостоверение за наследници на Л.С.И., че същата е оставила за наследници следните лица: М.Д.М. – дъщеря, Е.Д.Й. - дъщеря и Е. Д.Й. (починала на ******г.), чийто наследници са Й.Й. – съпруг и Д.Й.-дъщеря.
Видно от приложено удостоверение за наследници *********, починал на *********г. е оставил за свои наследници: Л.С.И., Е.Д.Й., М.Д.М. и Е. Д.Й. (починала на ******г.), чийто наследници са Й.Й. – съпруг и Д.Й.-дъщеря.
Съгласно представено удостоверение за наследници на М.М.М.., починала на ******г. нейни наследници са Р.Ц.Р-дъщеря, И.Ц.И - син, поч. на *****г., /чийто наследници са Н.И.Б.- дъщеря, К.И.Ц.– син, Е.И.И.- съпруга,поч. на *****г., с наследници Т.С.И., Т.С.З., поч. на *****г., с наследници Т.Т.З.и Р.Т.З./, ********* - син, поч. на *********г., с посочени вече наследници, Б.Ц.Д.- дъщеря, поч. на *****г., с наследници Е.Д.А.-дъщеря, и П.Д.Д.-син, Н.Ц.П.– дъщеря, поч. на *****г., с наследници Ц.П.Ц.– дъщеря, и В.П.Д.- син, Т.Ц.Д.- дъщеря, поч. на *****г., с наследници З.А.Д..-дъщеря, Е.А.К..-син, поч. на ******г., с наследник Ж.Е.К., З.Ц.Т.–дъщеря, поч. на ***** г., с наследници К.П.Т.-син и И.П.Д.-дъщеря, поч. на ******г., с наследници Б.Г.Д.-съпруг и Г.Б.Д.-син.
Представен е препис от нот. акт за собственост на недвижим имот по замяна № 117, дело 1133/1957, издаден на осн. чл. 83 ППЗПИНМ, с който М.М.М.. е призната за собственик на празно урегулирано дворно място от 400 кв.м., образуващо парцел I – 175 по плана на гр. Д..
Представен е протокол за дадената строителна линия и определено ниво от 1957 г. за строеж на масивна жилищна сграда. Представено е удостоверение за търпимост на строеж от 25.11.2019 г., удостоверяващо, че двуетажната масивна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П. е търпим строеж по смисъла на пар. 16 от ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване и забрана за ползване.
Представен е препис от нот. акт за дарение на право на строеж № 157, дело № 399 от 1966 г., който М.М.М.. дарява на сина си ********* правото да надстрои втори етаж и таванско помещение от жилищната й сграда, построена върху дворно място, съставляващо парцел I – 175 по плана на гр. П..
Представен е нот. акт № *** дело № 688/1992 г., с който наследниците на М.М.М.. – И.Ц.И, *********, Б.Ц.Д., Н.Ц.П., Т.Ц.Д., З.Ц.Т.и Р.Ц.Р продават на Е.С.Б.и М.П.Б.166/390 ид. части от дворно място, съставляващо парцел XVIII-4012, в кв. 55, заедно с първи етаж от жилищна сграда от 88 кв.м., при граници- отдолу мазета на Д.Ц., от горе – етаж на *********, от страни – улици и дворно място, както и двете южни мазета в приземния етаж на сградата от 25 кв.м. Представени са и нот. актове за последващи прехвърлителни сделки на този имот – първи етаж от процесната сграда със съответните идеални части от дворното място от 2002 г. и от 2007 г., като последните приобретатели са П.Т.А.и П.С.А..
Представен е препис на нотариален акт № 170, рег. № 5801,
дело № 306 от 18.12.2019 г., с който съделителите са признати за собственици по наследство на процесния
самостоятелен обект с идентификатор *****, по 1/3 ид. част за М.М. и Е.Й. и
общо 1/3 ид. част за Й.Й. и Д.Й..
Представено е строително
разрешение № 401 от 1970 г., изд.от ГНС –П., отдел „Архитектура и
Благоустройство“ за строене на масивен гараж, с което се позволява на Д.И.да
построи масивен гараж въз основа на арх. проект и декларация от 18 кв.м.
Представено е копие на
писмена декларация, с която М.М.М.. декларира, че е съгласна и дава разрешение
на сина й ********* да построи гараж в собственото й дворно място, представляващо
парцел I – 175 по плана на гр. П., като гаражът ще заема площ от 18
кв. метра. Декларацията е с нотариална заверка на подписа, извършена от районен
съдия при Пернишкия народен съд, като е посочен номер 3689 на вписване в
регистъра.
Представена е декларация
отново с нот. заверка от 1967 г., с която Ф.И.Г.и А.И.Г., собственици на парцел
XXIV – 176 в кв. 260 по плана на гр. П. и М.М.М.. –собственик
на парцел I – 175 по плана на гр. П. декларират, че са съгласни да се построят
гаражи на границата между двата парцела на уличната регулационна линия.
Представен е архитектурен
проект, утвърден от гл. архитект на 19.07.1967 г. за гараж на А.И.Г. и *********
с посочена квадратура 30 кв. м. и кубатура 72 кв.м.
Представена е и данъчна
декларация от 25.02.1998 г., подадена от Л.Ц.И., в която е деклариран гараж от
18 кв. м. с посочена година на построяване 1990 г., по която има следи от
поправка.Посочен е във втората част от декларацията гараж от 20 кв.м. с година
на построяване 1966 г.
Прието е по делото
заключение на СТЕ, според което при извършен оглед на място, вещото лице е
констатирало, че в процесния имот са изградени 2 гаража – в южния ъгъл на имота
със ЗП 28 кв. м., с едноскатен покрив, покрит с LT
ламарина и голяма дървена двойна врата, и гараж, долепен до северозападната
граница на имота от към ул. „К.“. Няма данни за годината на построяване на
гаражите. Според вещото лице строителното разрешение № 401, одобрения арх.
проект и декларация вероятно се отнасят за гаража в южния ъгъл на имота с ид. ***.3. Той е с по-големи размери и площ от
определените в проекта и строителното разрешение. Не са представени строителни
книжа за другия гараж. Според експерта процесните гаражи отговарят на
изискванията за търпимост по смисъла на пар. 16, ал.1 от ЗУТ. В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че
обектите отговарят външно на понятието за гараж. Посочва, че на
регулационната линия са построени два гаража, като съседният е изграден
съгласно проекта, а този на страните е малко по-голям. При предявяване на
архитектурния проект уточнява, че предвиждането е за една сграда с два гаража.
Пояснява, че в имота има два гаража –
един на регулационната линия и един между нея и жилищната сграда, което е
допустимо по ЗУТ. Сочи, че сградите са много стари, поне на 20 години.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, вр. чл. 341 ГПК. Съдебната
делба е специфичен способ
за ликвидиране състоянието на съсобственост, при което всеки от съсобствениците
получава собственост върху реална част от общата вещ или отделни права на
собственост върху всяка от отделните вещи в състава на досегашната собственост
върху множество обекти.
В настоящия случай съсобствеността е възникнала в резултат на наследяване.
По отношение на самостоятелния обект, представляващ втори етаж от процесната сграда общият наследодател на страните ********* е придобил по дарение правото на строеж върху етажа и таванското помещение, принадлежност към същия, като с построяването им е придобил правото на собственост върху тях. Установи се, че съделителите са наследници на Д.И., както и на преживялата го негова съпруга ********, чийто наследствен дял от имота е наследен от същите лица. С оглед разпоредбите на чл. 5, ал. 1 ЗН следва извод, че чрез наследяване страните са придобили правото на собственост върху този обект, както следва по 1/3 идеална част за М.Д.М. и Е.Д.Й. и общо за Й.Н.Й.Д.Й.Й. или М.Д.М. и Е.Д.Й. по 2/6 ид. части, а Й.Н.Й. и Д.Й.Й. по 1/6 ид.част.
По отношение на гаражите.
Съгласно Решение №
233/27.11.12 г., постановено по гр. д. № 195/12 г. на Второ г.о. на ВКС,
Решение № 56 от 3.02.1997г. по гр.д. № 1018/96г. на І г.о. и Решение № 234 от
18.03.1998г. по гр.д. № 1177/96г. на І г.о. незаконни строежи, подлежащи на
узаконяване, могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки, както и е
допустима делба на сграда, която е незаконна.
С решение № 600871 от 28.06.21 г., постановено по гр.д. № 3984/20 г. на ВКС, Второ г.о. е даден отговор на въпроса за значението на уредения в преходните разпоредби на ЗУТ режим на търпимост на незаконни строежи и на удостоверението за търпимост при спорове за собственост на незаконен строеж. Според дадените разяснения самостоятелен обект на вещни права е строеж, който съществува фактически /с погиването на вещта се погасява и правото на собственост върху нея/ и който отговаря на юридическите критерии за обособеност /съобразно вида и предназначението на построеното/.
Исторически, още от създаването на третата българска държава, приетата нормативна уредба въвежда разрешителен режим на строежите, предвижда премахване на незаконните строежи, но установява и режим на търпимост, ако за строежа е могло да бъде издадено строително разрешение /например чл.68 ЗБНМКБ от 1905 г./ или са налице многобройни други специфични условия /например чл.173 ЗТСУ, § 2 ПР ЗИД ЗТСУ от ДВ бр.102/1977 г./, както и режим на узаконяване на незаконните строежи. ЗУТ уеднаквява предпоставките за търпимост на незаконен строеж – да са били допустими по плановете, правилата и нормативите по време на изграждането им или по сега действащите – като с § 53 ЗИД ЗУТ, ДВ бр.101 от 22.12.2015 г., се разрешава същите да бъдат пристроявани и надстроявани или в тях да се извършват основни ремонти, реконструкции и преустройства, включително и промяна на предназначението /ако са с постоянен устройствен статут по действащия ПУП/, респ. да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание в хоризонтално или вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват носещи конструкции /ако нямат постоянен устройствен статут/.
Режимът
на търпимост по ЗУТ касае само строежите, извършени до влизането му в сила,
т.е. до 31.03.2001 г. Изградените след тази дата строежи са нетърпими.
Понастоящем /след изтичане срока по § 184, ал.2 ПР ЗИД ЗУТ, ДВ бр.65 от
22.07.2003 г. и § 127, ал.3 ПЗР ЗИД ЗУТ, ДВ бр.82 ат 26.10.2012 г./ липсва
възможност за узаконяване на незаконни строежи, независимо от времето на
построяването им и дали са се считали търпими по някои от специфичните условия
на отмененото законодателство или съобразно § 16 ПР ЗУТ. Незаконните строежи
подлежат на премахване съгласно глава ХХI ЗУТ.
Незаконен е всеки строеж, за който
собственикът не може да представи строителна документация и за който в общините
не се съхранява такава. Допустимо е, ако собственикът разполага с част от
строителна документация, по съдебен ред да възстанови строителните книжа
/чл.145, ал.5 ЗУТ/. Липсва възможност обаче за установяване, че са съществували
строителни книжа и сградата е законна. Доказването на законността се извършва
само със съответните строителни разрешения и документация. Строежът е незаконен
и ако е осъществен въз основа на строителни книжа, но строителното разрешение е
отменено. За строежите, изградени след 31.03.2001 г. критериите за определяне
строежа като незаконен са посочени в чл.225, ал.2 ЗУТ.
До
влизане в сила на ЗУТ не е имало изискване за установяване законността на
строеж при извършване на разпоредителни сделки, т.е. всеки самостоятелен обект
на вещни права е можел да бъде предмет на прехвърлителна сделка независимо дали
е законен или не. Изискването за установяване законността на строежа, респ. на
търпимостта на незаконен строеж, е въведено с § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР
ЗИДЗУТ /ДВ бр.82/2012 г./. и то с оглед на нотариалното производство. Липсва
изискване за установяване законността, респ. търпимостта на строежите за
държавните и общински имоти-частна собственост, които се прехвърлят с писмен
договор или в процеса на приватизация. Липсва подобно изискване при
индивидуалното принудително изпълнение или универсалното принудително
изпълнение в производство по несъстоятелност.
Издаването на удостоверение за търпимост не
гарантира, че строежът няма да бъде премахнат. В практиката на ВКС
преобладаващо се приема, че удостоверението за търпимост урежда правното
положение на незаконните строежи от гледна точка на благоустройствените закони
/установява, че няма да бъдат премахнати от държавата/, но е неотносим към
вещноправните последици от незаконното строителство. Налице е съдебна практика,
според която в производство по съдебна делба съдът дължи установяване дали
строежа е законен или незаконен в режим на търпимост, като е относима нормата
на § 16 ПР ЗУТ /гр.д. № 7365/2013 г., I гр.о. ВКС/. Налице е и тълкуване, че
незаконният строеж, дори в режим на нетърпимост, е годен обект на вещни права и
съответно на прехвърлителни сделки /решение № 280 от 6.12.2016 г. по гр.д. №
2394/2013 г., IV г.о./, както и практика на граждански съдилища, че нормата на
§ 16 ПР ЗУТ не е императивна и сделка с незаконен строеж без удостоверение за
търпимост е валидна, тъй като смисълът на уредената в § 16, ал.1 ПР ЗУТ забрана
за прехвърляне на строежи, за които няма строителни книжа, без да е представено
удостоверение за търпимост не е да извади тези строежи от гражданския оборот, а
единствено да обърне внимание на приобретателя, че ако строежът подлежи на
премахване като незаконен, той ще поеме разходите по премахването му. Тълкуването в практиката на административните
съдилища е, че единствената цел на издадено удостоверение за търпимост е да
позволи нотариалното прехвърляне на строежите, но удостоверенията не обвързват
органите на строителния контрол, когато те се стремят да определят дали даден
строеж е незаконен и като такъв подлежи на премахване, нито съдилищата, които
извършват контрол на техните заповеди. В такова производство органите на
строителния контрол и съдилищата трябва сами да се уверят в търпимостта на
строежа /т.е. придобиването на незаконен строеж с удостоверена от администрацията
търпимост, не е пречка държавата да премахне този строеж/.
При липсата на изрична правна норма и от
посоченото неизчерпателно изброяване на нормативната уредба и начина на
прилагането й от гражданските и административните съдилища, е видно, че законодателят
не е изключил незаконните строежи от обектите, върху които могат да съществуват
вещни права, нито ги е изключил от гражданския оборот. Изискването на § 16 ПР
ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ за удостоверяване търпимостта на незаконния строеж
в нотариалното производство цели уведомяване на приобретателя за риска, че
придобива незаконен строеж, който може да бъде премахнат от органите на
строителния контрол или който не би могъл да ползва по предназначението, за
което го придобива. Липсата на удостоверение за търпимост, както и статута на
нетърпимост на строеж не е пречка за прехвърлянето му по нотариален ред, но в
тази хипотеза нотариусът в изпълнение задължението по чл.25 ЗННД е длъжен да
провери в Единния публичен регистър за устройство на територията по чл.5а ЗУТ
дали има издадена заповед по чл.225 или чл.225а ЗУТ /след създаването на
регистъра съобразно срока по § 50 ПЗР ЗИД ЗУТ, ДВ бр.16 от 23.02.2021 г./,
както и да уведоми страните за последиците с оглед статута на незаконност,
респ. на нетърпимост на незаконния строеж.
След
като незаконният строеж е годен обект на вещни права, същият може да бъде
придобиван от субектите по всички уредени в закон придобивни способи.
По изложените съображения
процесните гаражи са годен обект на делба.
Относно възраженията, че същите
не съответстват като площ на посочената в представените декларации, следва да
се посочи следното. Разпоредбата на чл.92 ЗС въвежда правилото, че собственикът
на земята е и собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако не
е установено друго. Изключението е налице когато е било учредено право на
строеж и то е реализирано в рамките разрешеното - чл.63 ЗС. Когато е надхвърлен
обемът на правото на строеж вещноправният режим на допълнително построеното е
различен и се определя от неговата юридическа характеристика. Чл.92 ЗС ще
намери приложение когато постройката представлява самостоятелен обект по
строителните правила и норми. Когато обаче извършеното строителство не
представлява такъв обект, следва да се приложи чл. 97 ЗС. Тази хипотеза
възниква, когато при неспазване на учреденото право на строеж е увеличена
застроената площ на съществуваща сграда, както и на разрешена нова пристройка
или надстройка. Това тълкуване се основава на правилото, че собствеността не
може да възникне върху несамостоятелен обект. За такъв обект важат правилата на
чл.97 или 98 ЗС – той или следва режима на главната вещ, или се присъединява,
но не към земята, а чрез неделимото му свързване с друга главна вещ. В този
смисъл при надлежно учредено право на строеж за 18 кв. м., респ. 20 кв. м., а
при построени с 28 кв.м. и 32 кв.м. с оглед обема на превишението, то ще се
счита собственост на собственика на гаража, на кого е учредено право на строеж,
макар и в по-малък обем.
Представена по делото
декларация с нот. заверка от М.М. е с неясна година. Съдът разчита същата като
1970 г. Ясно се разчита датата и месеца на нот. заверка 14.XI. Представената декларация, подписана от М.М. и Ф.И.Г.и А.И.Г.,
собственици на парцел XXIV – 176 в кв. 260, за даване на съгласие за
построяване на гаражи на регулационната линия от 1967 г., от която година е
одобрен и архитектурния проект за изграждане на гараж от 30 м2 на А.И. и Д.И..
Строителното разрешение на името на Д.И.за изграждане на гараж от 18 кв.м. е от
1970 г. Видно от удостоверението за наследници М.М.М.. е починала на ******г..
Съдът дава вяра на отразеното в представената данъчна декларация, дотолкова
доколкото същото се подкрепя от останалите свидетелски показания. В същата е
заявено, че има изграден гараж от 18 кв. м. в имота през 1966 г., което
преценено съвкупно с останалите писмени доказателства формира извода, че
гаражът, построен на регулационната линия, с площ 28 кв. м. е построен
1966-1967 г.
Към 1967 г., когато е подписана декларацията съгласие за
изграждане на гаражи на регулационната граница на съседите имоти, в която не е
посочено правоимащо лице, и към 1970 г.,
когато е подписана декларацията – съгласие от М.М. в сила е бил Законът за
планово изграждане на населените места, който е бил обнародван
в ДВ, бр. 227 от 1.10.1949 г., в сила от 1.01.1950 г. и отм., бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 1.06.1973 г и
Правилникът за планово изграждане на населените места обнародван в ДВ, бр. 51,
на 2 март 1950 г.
При действието на тези два нормативни акта - ЗПИНМ
(отм.) и ППИНМ (отм.), е нямало законова разпоредба, която да предвижда
учредяване право на строеж с нотариално заверена декларация. Това вещно право е
могло да се учреди само с нотариален акт съгласно чл. 18 от ЗЗД (Обнародван,
ДВ, бр. 275 от 22 ноември 1950 г.). Подписаните декларации не са учредила
право на строеж.
За да може едно лице да придобие изключително право на
собственост по отношение на построеното от него в чужд или съсобствен имот, собственикът/
останалите съсобственици на терена трябва да му отстъпят своето право чрез
учредяване на суперфиция (чл. 63, ал. 1 ЗС), в противен случай ще намери
приложение института на приращението по чл. 92 ЗС. Облекчена процедура по
учредяване на право на строеж е въведена едва с приемането на разпоредбата на
чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ (Обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от
1.06.1973 г. и отм., бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.), която е
предвиждала, че право да строят в чужд имот имат съпругът (съпругата),
роднините на собственика по права линия неограничено, а по съребрена линия - до
втора степен включително, ако извършват строежа с негово съгласие, изразено в
нотариално заверено заявление до съответните специализирани органи на
общинската администрация, вписано и в нотариалните книги; по силата на така
даденото съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на
строителя. По този начин не се е изисквало учредяването да става с нотариален
акт по чл. 18 ЗЗД. Така, основанието, посочено от страните, че е било учредено
право на строеж в полза на наследодателя им Д.И.по силата на нотариално
заверената декларация не може да се възприеме, защото съгласно действащите по
време на подписване на декларацията нормативни актове - ЗПИНМ (отм.) и ППИНМ
(отм.), правото на строеж е могло да се учреди единствено в нотариална форма по
чл. 18 ЗЗД (Решение № 339 от 8.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1774/2007 г., I г.
о., ГК; Решение № 684 от 28.09.2000 г. на ВКС по гр. д. № 95/2000 г., I г. о.).
В допълнение съдът намира да посочи, че и приетият
Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места
(утвърден с ПМС № 194 от 22.08.1960 г., обн., Изв., бр. 76 от 20.11.1960 г., отм.,
бр. 62 от 7.08.1973 г.), който с § 311 е отменил Правилника за планово
изграждане на населените места, също не е предвиждал облекчена процедура по
учредяване на право на строеж. Уредената в § 189, ал. 2, т. 2 от ППЗПИНМ (отм.)
декларация също не е води до учредяване на право на строеж, тъй като е
предвидена в подзаконов нормативен акт и има само административно-технически
характер, а лицето, строило въз основа на такава декларация, става само
добросъвестен подобрител (Решение № 1139 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д. №
3397/2007 г., IV г. о., ГК; Решение № 762 от 25.III.1965 г. по гр. д. № 319/65
г., II г. о. Решение № 1340 от 23.V.1963 г. по гр. д. № 811/63 г., I г.
о., Решение № 1442 от 2.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 6274/2007 г., V г. о.,
ГК).
По изложените съображения се достига до извода, че общият
наследодател на страните не е придобил в индивидуална собственост въз основа на
надлежно упражнено право на строеж собствеността върху двата процесни гаража.
Същите по силата на чл. 92 ЗС като приращение са собственост на собствениците
на земята. Съгласно чл.92 ЗС собственикът на
земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е
установено друго. Прехвърлянето на правото на собственост върху земята
следователно прави приобретателя собственик и на всички постройки и насаждения,
освен ако не е уговорено нещо различно при сключването на договора, т.е. ако
изрично постройките не са изключени от предмета на разпореждане, в който случай
правото на собственост върху построеното се отделя от земята по установения в
чл.63 ЗС принцип като прехвърлителят го запазва за себе си. Без наличието на
изрично изявление правото на строеж не би могло да се отдели от общо
притежаваното право на собственост върху терена и постройките, които
собственикът му е изградил, тъй като същото може да съществува самостоятелно
отделно от правото на собственост върху терена само ако е надлежно учредено. В
същия смисъл е и разрешението, дадено в решение №529/09.07.2010г. по
гр.д.№1129/2009г. на І ГО на ВКС, в което е прието, че щом продавачът не е
изключил изрично от продажбата вещи /подобрения/, които се намират в мястото, то
купувачът придобива всичко, което се намира в мястото: сградата, посажденията, оградата
и др. като запазването на собствеността върху сградата отделно от мястото
трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена
презумпцията по чл.92 ЗС.
В случая собственик
на дворното място е била М.М.. С договора за дарение тя е учредила право на
строеж за втори етаж и таванско помещение, като е останала собственик на
дворното място и правото й на собственост върху него е наследено от децата й И.Ц.И,
*********, Б.Ц.Д., Н.Ц.П., Т.Ц.Д., З.Ц.Т.. С нот. акт № *** дело № 688/1992 г.,
наследниците на М.М.М.., продават на Е.С.Б.и М.П.Б.166/390 ид. части от дворно
място, съставляващо парцел XVIII-4012, в кв. 55, заедно с първи етаж от жилищна
сграда от 88 кв.м.. В случая няма изрично изключване на построените в дворното
място гаражи, поради което с придобиване правото на собственост върху идеални
части от същото, купувачите са придобили идеални части и от гаражите – 166/ 390
ид. част.
Настоящият съдебен състав намира, че правото на собственост
върху двата гаража принадлежи общо не само на наследниците на *********, а по
приращение на всички наследници на М.М., като собственици на земята и на
лицата, придобили идеални части от земята с договора от 1992 г., респективно с последващите от 2002 г.и 2007 г. В процеса не
е въведено като основание за собственост придобивна давност.
В случая е налице хипотезата на чл. 345 ГПК, която предвижда, че когато
е предявен иск за делба на имот, който наследодателят е притежавал в
съсобственост с трети лица, делбата се допуска, но ако до извършването й не
бъде прекратена съсобствеността с третите лица, този имот се изключва от
делбата като хипотезата е приложима и в случаите на обикновена съсобственост - решение
№ 713 от 11.III.1981 г. по гр. д. № 163/81 г., I г. о.
В този смисъл следва да се допусне делба на посочените
гаражи спрямо правата на страните,съответни на дела на *********-1/7 ид.ч. от
224/390 ид.части, останала наследствена или32/390 ид.части или 16/195 ид.части.
От гаражите
правото на собственост на страните е 16/195 ид. части или 16/585 ид. части за М.Д.М.,
16/585 ид. части за Е.Д.Й. , 8/585 ид. части за Й.Н.Й. и 8/585 ид. части за Д.Й.Й..
Мотивиран
от горното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ДОПУСКА
ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБА между М.Д.М., ЕГН **********, с делбена
квота 2/6 ид. части, Е.Д.Й., ЕГН **********,
с делбена квота 2/6 ид.части, Й.Н.Й., ЕГН **********, с делбена квота 1/
6 ид. част и Д.Й.Й., ЕГН
**********, с делбена квота 1/6 ид. част по отношение на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР за гр. П.,
одобрена със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, находящ
се в сграда с идентификатор № ***., с адрес гр. П., ул. „Б.“ № 18, ет. 2, ап.
2, предназначение жилище, апартамент с площ 86 кв.м., заемащ целия втори етаж
от жилищната сграда с площ 94 кв.м., разположена в поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр. П., ведно с прилежащите към него северно мазе
на приземния етаж от 50 кв.м. и таванско помещение с площ 80 кв.м. от сградата.
ДОПУСКА
да бъде извършена съдебна делба при условията на чл. 345 ГПК на гараж с
идентификатор ***.2, разположен в ПИ с идентификатор *** и гараж с
идентификатор ***.3, разположен в ПИ с идентификатор *** по КККР за гр. П., одобрена със заповед №
РД-18-91/13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, притежаван от наследодателя на
страните ********* в съсобственост с третите лица Р.Ц.Р, наследниците на И.Ц.И,
наследниците на Б.Ц.Д., наследниците на Н.Ц.П., наследниците на Т.Ц.Д.,
наследниците на З.Ц.Т., и приобретателите П.Т.А.и П.С.А., от който собственост
на наследодателя са 16/195 ид. част, между съделителите М.Д.М., ЕГН **********,
с делбена квота 16/585 ид. части, Е.Д.Й.,
ЕГН **********, с делбена квота 16/585 ид. части, Й.Н.Й., ЕГН **********, с делбена квота
8/585 ид. част и Д.Й.Й., ЕГН **********,
с делбена квота 8/585 ид. част от притежаваната от наследодателя им 16/195 ид.
част от имотите.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:
Вярно с оригинала :
Н. Н.