Р Е Ш
Е Н И Е
№ 43
гр. Перник,
14.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд - гражданска колегия, в публичното
заседание на 14.11.2017 г. в състав:
Председател: Красимир Маринов
Членове:
Методи Величков
Петя Георгиева
при
секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Маринов в. гр. дело
№604 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава двадесета от ГПК.
С решение
№109/07.07.2016 г., постановено по гр.д. №1045/2015 г. по описа на Радомирския
районен съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на ищцата А.Г.Т. ***,
с ЕГН:**********, чрез адв.А.Л. от САК, със съдебен адрес:***, против
ответниците А. Б. М. ***, М.С.С. ***, с ЕГН:**********, С.С.С. ***, с ЕГН:**********
и П.Д.П. ***, с ЕГН:**********, с който моли съда да постанови решение, с което
да бъде признато по отношение на ищцата А.Г.Т., че ответниците А. Б. М., М.С.С.,
С.С.С. и П.Д.П., не са собственици на имот с площ от 5.727 дка, ограничени от
букви АБВГ по скица, неразделна част от решение №44/30.04.2009 г., по гр. д.
№856 по описа за 2008 г. на Пернишкия окръжен съд, представляващи част от незастроен
и неурегулиран поземлен имот /бивша земеделска земя трета категория, находяща
се в терен по §4 ЗСПЗЗ с площ от 13.840 кв. м. „***", ***, общ.Ковачевци,
при граници и съседи: полски път, почивна станция, язовир, наследници на Г. и Е.Й.,
наследници на И.П., наследници на Г. и Е.Й., наследници на И.П., наследници на И.
и Я. П., за който съгласно решението на ОС Перник по гр. д. № 856/2008 г. се
приема, че се припокрива частично с имот №003041, ливада, находяща се в
землището на с.***, ЕККАТЕ 35434, общ.Ковачевци, местност „Присоето", с
площ от 10.245 дка, трета категория.
Със същото решение А.Г.Т.
е осъдена да заплати на А. Б. М. и П.Д.П. сумата от 300 лв., както и на С.С.С.
също сумата от 300 лв., които суми представляват направени разноски по делото.
А.Г.Т. е подала
въззивна жалба с рег.№3797/29.07.2016 г. срещу така постановеното решение като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което и по изложените
съображения моли съда да го отмени и постанови ново, с което да уважи
предявения иск, както и присъди в полза на ищцата направените от нея разноски
по делото.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК С.С.С. и П.Д.П. са подали отговори на въззивната жалба, с които я
оспорват като неоснователна и по изложените в тях съображения молят съда да я
остави без уважение като потвърди обжалваното решение. Претендират присъжадане
на разноски във въззивното производство.
Другите страни – М.С.С.
и А. Б. М. в срока по чл.263, ал.1 ГПК не са подали отговор на въззивната
жалба.
В съдебно заседание
пред въззивния съд:
Жалбоподателката А.Г.Т.
чрез адвокат Л. поддържа жалбата и по изложените в нея и пред районния съд
съображения моли съда да отмени първоинстанционното решение и постанови ново, с
което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноски по делото.
Въззиваемият М.С.С.
чрез адвокат Д. оспорва жалбата като неоснователна и по изложени доводи за
правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение моли съда да го
потвърди. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство.
Въззиваемите А. Б. М.
и П.Д.П. чрез адвокат А. оспорват като неоснователна и по изложени доводи за
правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение молят съда да го
потвърди. Претендират присъждане на разноски във въззивното производство.
Въззиваемият С.С.С.
чрез адвокат А. е подал молба, с която моли съда да отхвърли въззивната жалба и
потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски във
въззивното производство.
Пернишкият окръжен
съд, в настоящият си съдебен състав, преценявайки доводите на страните с оглед
оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен
интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява неоснователна.
Производството пред
Радомирския районен съд е образувано по искова молба на А.Г.Т. срещу А. Б. М., М.С.С.
и П.Д.П. /впоследствие, в съдебно заседание на 12.04.2016 г. като ответник по
делото е конституиран и С.С.С./, с която се иска да бъде постановено решение, с
което да се признае за установено по отношение на ищцата, че ответниците не са
собственици на имот с площ от 5.727 дка, ограничени от букви АБВГ по скица,
неразделна част от решение №44/30.04.2009 г., по гр. дело №856/2008 г. по описа
на Окръжен съд – Перник, представляващи част от незастроен и неурегулиран
поземлен имот /бивша земеделска земя трета категория, находяща се в терен по §4
ЗСПЗЗ, с площ от 13.840 кв. м. „***", с. ***, общ. Ковачевци, при граници
и съседи: полски път, почивна станция, язовир, наследници на Г. и Е.Й.,
наследници на И.П., наследници на Г. и Е.Й., наследници на И.П., наследници на И.
и Я. П., за който съгласно цитираното решение се приема, че се припокрива
частично с имот №003041, ливада, находяща се в землището на с. ***, EKKATE
35434, общ. Ковачевци, местност „Присоето", с площ от 10.245 дка, трета
категория, както и да й бъдат присъдени разноски по делото.
Ищцата твърди, че с
нотариален акт №120, том I, peг. № 334, дело №120/2014 г., на нотариус М. Д.,***
с район на действие РРС, е закупила от Р. Б. И. следния имот: ливада, находяща
се в местността „Присоето", в землището на с. ***, трета категория,
съставляваща имот №003041. Като правен интерес от предявяване на иска се
изтъква обстоятелството, че поради претенциите на различни лица спрямо имота, П.
П. и Ц.В. са завели дело срещу Р. И. за разваляне на договор за покупко-продажба
на процесния имот, сключен под формата на нотариален акт, като е образувано гр.
дело №169/2012 г. на Районен съд – Радомир, което е приключило със съдебна
спогодба, одобрена от съда с определение и съгласно тази спогодба имотът е върнат
на Р. И., като му е предадено владението върху същия и спогодбата има характер
на приемо-предавателен протокол. Ищцата е придобила имота чрез покупко-продажба
от Р. И. С решение №44/30.04.2009 г., по гр. дело №856/2008 г. по описа на Окръжен
съд – Перник е постановено, че между имота с площ от 13.840 дка, претендиран от
А.М. и П.П. и имот 003041, собственост на П. П. и Ц.В. има частично припокриване.
Макар праводателят на ищцата Р. И. да не е бил страна по делото, същата е
предявила настоящия иск, за да осигури безпрепятствено ползване на имота си.
Ответниците са
оспорили иска като недопустим, алтернативно и като неоснователен.
Ответниците А.М. и П.П.
чрез адвокат П.А. от САК, оспорват изцяло основателността на иска. Твърдят, че
с решение № 44/30.04.2009 г., по гр. дело №856 по описа за 2008 г. на Окръжен
съд – Перник, същите са признати за собственици на процесния недвижим имот, в
който влизат и претендираните 5.727 дка, ограничени по скицата, която е
неразделна част от това решение. Ищцата не е страна по това производство.
Решението е влязло в сила като двамата са признати за собственици по отношение
на праводателя на ищцата П. Ц. П. на незастроен неурегулиран поземлен имот с
площ от 13.840 дка. Според ответниците в случай, че се приеме, че ищцата е
придобила този имот от праводателя Р. Б. И., се налага извода, че самото й
твърдение изключва придобиване правото на собственост, тъй като се касае за
придобиване от несобственик. Ответниците се позовават на осъществявано от тях
на непрекъснато владение в продължение на повече от пет години, което води до
извода, че същият е придобит при условията на кратката давност като
същевременно твърдят, че е налице владение и в срока на дългата придобивна
давност, а именно – повече от 10 години. Това според тях води единствено до
извода, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена. Твърди се, че
ответниците са придобили имота от праводателя си "Стемиса„ ООД, като
същото се е легитимирало като собственик по силата на нотариален акт №100, том
I, дело 249/1996 г. на нотариус при РРС.
Според
представителката на ответника М.С., ищцата не е могла да придобие
собственически права върху този имот въз основа на покупко-продажба сключена с Р.
И. и оформена с нотариален акт №120, том I, рег.№334, дело №120/2014 г. на
Нотариус М. Д.,***с район на действие РРС. Това е така, тъй като Р. Б. И. не е
трето лице по смисъла на закона, необвързан от последиците на решение
№44/30.04.2009г. на ПОС, постановено по въз. гр.д.№ 856/2008 г. Спогодбата
между него и П. П. и Ц.В. за разваляне на договора за покупко- продажба на
недвижим имот, оформен в нотариален акт №79, том IV, дело №618/2005 г. на
Нотариус Б.К., с район на действие РРС, е сключена по образуваното дело №
169/2013 г. на РРС, и в съдебно заседание състояло се на 08.05.2013 г., което е
след влизане в сила на съдебния акт, с който правата на П. П. и Ц.В. по
отношение на процесния недвижим имот са отречени. Последните не са могли да
възстановят права, които нямат, следователно сключената спогодба, в частта за
правото на собственост върху процесния имот, не може и не е могла да произведе
транслативно - вещен ефект. Р. Б. се явява частен правоприемник на оспореното
право, след като развалянето на договора, по който е бил продавач е предприето
след влизане в сила на решение №44/30.04.2009 г. на ПОС и той е обвързан от
неговата сила на пресъдено нещо. Към момента на сключване на спогодбата-
08.05.2013 г., съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 ЗЗД, страните от договора
са целели да върнат обратно това, което са дали. Обратното действие на договора
означава връщане на обстоятелствата по него към началния момент преди
сключването му, но развалящите договора -П. П. и Ц.В. не са били собственици на
спорното право, а за такива са признати А.М., М.С. и П.П.. От това според
представителя на ответника спогодбата в частта относно процесния имот, не е
произвела търсените от страните последици.
Според
представителката на ответника С.С. ответниците са признати на основание чл.79
от ЗС за собственици на 5.757 дка от незастроен урегулиран поземлен имот във
връзка с осъществяване от тях владение в кратка и дълга давност, като същата е
осъществявана от А.М., П.П. и М.С., а в последствие и от С.С., който е придобил
1/3 идеална част от имота, с нотариален акт за покупко-продажба №92, том VI,
peг. № 2444, дело № 1055 от 2007 г., на Нотариус № *** М. Д.,*** с район на действие
РРС. След влизане в сила на решението същите не са преустановили владението, а
напротив – продължили са да владеят имота си със съзнанието за единствени
собственици, като С.С. е присъединил към своето владение и владението на
„Стемиса" ООД. В тази връзка се твърди, че ответниците се легитимират като
собственици от „Стемиса„ ООД, като същият се е легитимирал като собственик по
силата на обективирана в нотариален акт № 100, том I, дело 249/1996 година
сделка.
В подкрепа на
твърденията си по исковата молба ищцата е ангажирала писмени доказателства, от
които се установява, че с нотариален акт №120 от 22.04.2014 г., том I, peг. №
334, дело №120/2014 г., на нотариус М. Д.,*** с район на действие РРС, същата е
закупила от Р. Б. И. следния недвижим имот: ливада, находяща се в местността „***",
в землището на с. ***, трета категория, съставляваща имот №003041. Нейният
праводател се легитимира като собственик на имота въз основа на успешно
проведена земеделска реституция, наследство и договор за покупко-продажба,
видно от решение №РГ-33 от 15.06.2005 г., влязло в сила на 27.05.2005 г. и вписано
в службата по вписвания към РРС на 17.10.2005 г.; удостоверения за наследници
№419/29.08.2013 г. и №754/14.12.2005 г., двете издадени от Община *** и
нотариален акт за покупко-продажба №169 от 18.10.2005 г., том ІІІ, рег. №1645,
дело №549/2005 г. на нотариус М. Д. *** с район на действие РРС. Ищцата е
представила и приложената по делото като доказателство скица на този имот
№К02619/19.05.2015 г., издадена от Общинска служба по земеделия – с. Ковачевци,
в която А.Г.Т. е вписана като собственик.
Преди сделката с
ищцата, Р. Б. И. с нотариален акт №79 от 16.12.2005 г., том IV, дело №618/2005
г. на Нотариус Б.К., с район на действие РРС продава на П. П. и Ц.В. въпросния
имот.
Впоследствие, с
решение №44/30.04.2009 г., по гр. дело №856/2008 г. на Окръжен съд – Перник,
влязло в сила на 11.11.2009 г., ответниците по настоящото дело А. Б. М., М.С.С.
и П.Д.П. са признати за собственици по отношение на П. Ц. П. и Ц.Н.В. на
незастроен неурегулиран поземлен имот, бивша земеделска земя, III категория, находяща
се в терен по параграф 4 от ЗСПЗЗ, с площ от 13.840 дка, в местността „***"
на с. ***, община Ковачевци, за който съгласно одобрения със заповед №
РД-0214156 от 1991 г. околовръстен полигон е отреден неурегулиран поземлен имот
с площ от 13840 дка и върху който попада претендирания от ищцата имот.
Със съдебна
спогодба, сключена на 08.05.2013 г. по гр. дело №169/2013 г. по описа на
Районен съд – Радомир, на основание чл. 87, ал.3 вр. чл.87, ал.2 ЗЗД е развален
договора за продажба, сключен между Р. Б. И. от една страна и П. Ц. П. и Ц.Н.В.,
от друга, обективиран във формата на нотариален акт за покупко-продажба №79 от
16.12.2005 г., том IV, дело №618/2005 г. на Нотариус Б.К., с район на действие
РРС.
От своя страна,
ответниците в подкрепа на твърденията си, че са собственици на поземления имот
с площ от 13840 дка и върху който попада претендирания от ищцата имот,
придобивайки го от „Стемиса“ ООД чрез покупко-продажба, са представили 2 бр. заявления до ПК –
Ковачевци от 26.02.1992 г., удостоверение за наследници №840/09.02.1991 г. за
наследниците на починалия И. В.Р., нотариален акт №146, том ІІІ, рег. №1584,
дело №527/2005 г. на нотариус при РРС, нотариален акт № 100, том I, дело
249/1996 г. на нотариус при РРС, нотариален акт №92 от 19.12.1997 г., том VІ, рег.
№2444, дело №1055/2007 г., скици №82 и 83 от 18.05.2005 г., издадени от Община
Ковачевци, скици №1 и 2 от 05.09.1995 г., издадени от ПК – Ковачевци, решение
№15 от 24.03.1995 г. на ПК – Ковачевци, решение №РГ-33 от 15.06.2005 г. на ОСГК
– Ковачевци и акт за общинска собственост №662/01.02.1995 г., скица
№334/06.12.2007 г. и скица от 24.03.2010 г., издадени от Община Ковачевци.
Ответниците се
позовават и на осъществявано от тях непрекъснато владение в продължение на
повече от пет години, което води до извода, че същият е придобит при условията
на кратката давност като същевременно твърдят, че е налице владение и в срока
на дългата придобивна давност, а именно – повече от 10 години.
В тази връзка, по
делото са разпитани свидетелите Д. П. /баща на ответника П.П./ и И. Б.. Според
първия свидетел, мястото е закупено от община Ковачевци и владението е
продължило повече от 10 години. Твърди,
че с влязло в сила решение на Пернишки окръжен съд, ответниците са признати по
отношение на Р. П. за собственици на процесния имот. Според свидетеля Д. Н.,
който познава отлично имота, същият е закупен през 1996-1997 година.
Ответниците го поддържат, на място са поправяли сграда и са започнали да
подготвят терен. От това време ответниците постоянно владеят имота. В същия смисъл
са и показанията на другия свидетел, според който имотът е закупен през 1996
година и се намира на брега на язовира. Свидетелят има място в близост до този
имот и има преки впечатления, че ответниците са владяли имота непрекъснато от
тогава.
В настоящото
въззивно производство са изслушани и приети единична и тричленна технически
експертизи, съгласно които се установява, че партидата по КВС за имот 003041 е
открита на 21.06.2005г. Имотът е получен от обединяване на имот 003036 и имот
003039. Имот 003036 е образуван от разделяне на бивш имот 003002, а имот 003039
е образуван при разделяне на имот 003026. Бивши имоти 003036, 003039, 003002,
003026 в КВС са отразени като земеделски земи по чл.19, стопанисвани от Община
Ковачевци. Разделянето на имотите е извършено поради възстановяване на части от
тези имоти на бивши собственици – физически лица след 2000 г. Имот 003041 не
попада в обхвата на околовръстен полигон на с. ***. Имотът не попада и в
територии по параграф 4 ЗСПЗЗ. Предназначението на имота не е променяно от
земеделско в друго или обратното.
Тези обстоятелства
се потвърждават и от представените пред първа инстанция доказателства: Пълна
история на имот №003041 от Регистър на земеделските земи, гори и земи в ГФ,
издадена от ОСЗ Ковачевци и писмо с изх. №П-2010/06.06.2016 г. от Община
Ковачевци.
С оглед на така
установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че така предявения
отрицателен установителен иск се явява процесуално допустим.
За ищцата е налице
правен интерес от водене на иска – за установяване, че ответниците не са
собственици на спорната част от имот №003041, доколкото цитираното по-горе
решение на Окръжен съд – Перник е вписано в Службата по вписванията – Радомир,
като по този начин правото й на собственост върху имота е публично оспорена.
Неоснователно е
възражението на ответниците, че въпросът за собствеността върху процесния имот
е бил разрешен с това решение и е недопустимо да бъде преразглеждан. Решението
не може да обвърже лица извън субективните предели, очертани в чл.298 ГПК – решението
влиза в сила между страните по делото, като обвързва техните наследници и
правоприемници, а в настоящия случай Р. Б. И. не е участвал като страна по
делото, а и като праводател на ответниците П. Ц. П. и Ц.Н.В. не е обвързан от
силата на пресъдено нещо, в какъвто смисъл е константната съдебна практика,
което не се променя и от обстоятелството, че впоследствие Р. Б. И. от една
страна и от друга – П. Ц. П. и Ц.Н.В. са развалили сделката помежду си.
Неоснователно е и
възражението на ответниците по допустимостта на иска, поради предявяването му
като отрицателен. Относно този въпрос са дадени задължителни разяснения с
тълкувателно решение №8/2012 г. по т.д. №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
които диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че
участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да
търси. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от
конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от
спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Видът на иска е призван да
гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на
материалните права. Такава защита в случаите на отрицателен установителен иск
за собственост или друго вещно право би се постигнала чрез отричане със сила на
пресъдено нещо на претендираното от ответника право.
Разглеждайки го по
същество, въззивният съд намира иска за основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен.
От представените от
ищцата и приети като писмени доказателства по делото документи съдът приема, че
същата се легитимира като собственик на имот, представляващ ливада, находяща се
в землището на с. ***, ЕККАТЕ 35434, община Ковачевци, местност Присоето, с
площ от 10.245 дка /десет декара двеста четиридесет и пет квадратни метра/,
трета категория, съставляваща имот №003041 /три хиляди четиридесет и първи/ по
картата на землището, при граници /съседи/ по скица: имот № 000059- язовир на
МЗГ- ХМС, имот № 003037- ливада на М. М. и др., имот № 003001- полски път на
Община Ковачевци, имот № 003038-ливада на наследниците на Е.Й. и имот № 003035 -
ливада на наследниците на Е.Й., който имот напълно съответства на действащата
Карта на възстановената собственост, поддържана от ОСЗ Ковачевци.
Същевременно,
ответниците не доказват наличието на право на собственост върху спорния имот. От
така представените от тях писмени доказателства не може да се направи извод, че
са били налице предпоставките за възстановяване
на собствеността на Община Ковачевци върху спорния имот. В разпоредбата на
чл.12 ЗСПЗЗ изрично са посочени документите, въз основа на които може да бъде
признато правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи,
отнети по някой от описаните в чл.10 ЗСПЗЗ начини. Възстановяването на имоти в
стари реални граници изисква допълнително наличието на топографски елементи, които
да бележат тези граници, а при възстановимите граници следва да са налице
кадастрален, комасационен или частичен земеустройствен план отпреди образуване
на ТКЗС или аеро или фотоснимки. По делото такива доказателства не са
представени.
Ответниците не са
придобили спорния имот и въз основа на придобивна давност, тъй като същият
представлява земя по чл.19 ЗСПЗЗ и като такава не може да бъде придобит по
давност. Общинска земя също не може да бъде придобита по давност, предвид
неколкократните изменения на правната регламентация на възможността за придобиване
на общинска земя по давност / §1 ЗР на ЗДЗС/, при което заради законодателните
изменения и наложения мораториум за придобиване на общинска земя по давност, в
периода 1995-2015г. няма 10 годишен период, в който общинската земя да е можела
да бъде придобита по давност.
Освен това, ответниците
не доказват противопоставимо валидно правно основание за установяването на
твърдяното от тях владение и че са владели имота спокойно и безпроблемно в
период на 10 години. Дори напротив, от представените писмени доказателства, а и
от разпита на свидетелите се установява, че ответниците са в постоянен спор с
някои други собственици или администрация. Подавани са жалби до прокуратурата,
водени са дела, подавани са многократно молби за скици и нанасяне в КВС, на
които молби са получавали откази. Представеният проект за заснемане на имота
показва единствено желанието на ответниците да владеят, но не и спокойно
владение. Представения от ответниците протокол от 29.06.2006 г. показва, че и
Националната гребна база е имала претенции към същия имот, но обсъжданото
искане за преразглеждане на постановени решения за възстановяване, включително
на И. Р., не е довело до отмяна на решенията. Този протокол установява, че към
2006 г. ответникът А.М. е бил напълно наясно с наличието на различни претенции
от страна на общински и държавни структури по отношение на имота.
Предвид
гореизложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК обжалваното решение
следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта му за разноските и
вместо него постановено ново, с което се уважи така предявения иск като
основателен и доказан.
С оглед изхода на
делото, въззиваемите А. Б. М., М.С.С., С.С.С. и П.Д.П. следва да бъдат осъдени
да заплатят на жалбоподателката А.Г.Т. ***, с ЕГН:********** сумата от 1425
лв. /хиляда четиристотин двадесет и пет лева/, представляваща направени по
делото разноски – за двете съдебни инстанции.
Водим от горното,
окръжният съд
Р Е
Ш И :
Отменя решение решение №109/07.07.2016 г.,
постановено по гр.д. №1045/2015 г. по описа на Радомирския районен съд и вместо него постановява:
Признава за установено по отношение на
ищцата А.Г.Т. ***, с ЕГН:**********, че ответниците А. Б. М. ***, М.С.С. ***, с
ЕГН:**********, С.С.С. ***, с ЕГН:********** и П.Д.П. ***, с ЕГН:********** не са собственици на имот с площ от
5.727 дка, ограничени от букви АБВГ по скица, неразделна част от решение
№44/30.04.2009 г., по гр. д. №856 по описа за 2008 г. на Пернишкия окръжен съд,
представляващи част от незастроен и неурегулиран поземлен имот /бивша
земеделска земя трета категория, находяща се в терен по §4 ЗСПЗЗ с площ от
13.840 кв. м. „***", ***, общ.Ковачевци, при граници и съседи: полски път,
почивна станция, язовир, наследници на Г. и Е.Й., наследници на И.П.,
наследници на Г. и Е.Й., наследници на И.П., наследници на И. и Я. П., за който
съгласно решението на ОС Перник по гр. д. № 856/2008 г. се приема, че се
припокрива частично с имот №003041, ливада, находяща се в землището на с.***,
ЕККАТЕ 35434, общ.Ковачевци, местност „Присоето", с площ от 10.245 дка,
трета категория.
Осъжда А. Б. М. ***, М.С.С. ***, с ЕГН:**********,
С.С.С. ***, с ЕГН:********** и П.Д.П. ***, с ЕГН:********** да заплатят на А.Г.Т. ***, с ЕГН:**********
сумата от 1425 лв. /хиляда
четиристотин двадесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски – за двете съдебни
инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.