Р Е
Ш Е Н
И Е
№669
гр.
Хасково, 05.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Хасково в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова
и прокурора Елеонора
Иванова,
като разгледа докладваното
от съдия А.Митрушева
исково адм.д. № 1053 по
описа на Административен съд - Хасково за 2019 г.
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба, подадена от В.С.И. ***, чрез процесуалния му представител –
адв.М.З., против Министерство на вътрешните работи – гр.София, с която са
предявени обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди, както следва:
·
обезщетение за имуществени вреди в размер на
7 326.16 лева за периода от 24.10.2017г. до 04.04.2018г. - неполучено от
ищеца трудово възнаграждение, поради отстраняването му от длъжност със Заповед
№ 8121 К-7636/24.10.2017г. на Министъра на вътрешните работи.
·
обезщетение за имуществени вреди в размер на
5 580.40 лева за периода от 04.04.2018г. до 29.08.2019г. (датата на
предявяване на исковата претенция), представляваща разликата в реализираните от
същия трудови възнаграждения, които вреди са произтекли от Заповед № 8121
К-5527/04.04.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
·
обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 12 000.00 лева за периода от 24.10.2017г. до 04.04.2018г. поради
отстраняването му от длъжност със Заповед № 8121 К-7636/24.10.2017 г. на
Министъра на вътрешните работи.
·
обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 30 000.00 лева за периода от 04.04.2018г. до 29.08.2019г. (датата на
предявяване на исковата претенция), произтекли от Заповед № 8121
К-5527/04.04.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Фактите,
които се твърдят от страна на ищеца са, че със Заповед №
8121К-7636/24.10.2017г. на Министъра на вътрешните работи било заповядано да
бъде образувано дисциплинарно производство, определен бил съставът на
дисциплинарноразследващия орган и ищецът бил временно отстранен от длъжност. Във
връзка с подадената срещу тази заповед жалба от страна на В.С.И. пред ВАС било
образувано адм.дело № 14146/2017г., в което жалбата била отхвърлена. Впоследствие
била издадена Заповед № 8121К-5527/04.04.2018г. на Министъра на вътрешните
работи, с която на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и
било прекратено служебното му правоотношение като началник III степен на ГКПП „Капитан Петко войвода“
от ГПУ – Ново село, в РДГП – Смолян при ГДГП на МВР. С Решение №
6306/24.04.2019г., постановено по адм.д.№ 15063/2018г. по описа на ВАС, тази заповед била отменена.
Ищецът
останал без работа за срок от 14 месеца, като преди това бил отстранен от
длъжност за срок от пет месеца. Общо 19 месеца същият не получавал заплата от
МВР. След отмяната на заповедта за уволнението му, същият бил възстановен на
длъжност в МВР. Съгласно ЗМВР му било изплатено обезщетение само за шест от
общо 19 месеца.
Оставането
на ищеца без работа наложило да се премести заедно със семейството си в
гр.Кърджали, където съгласно Трудов договор № 14/10.04.2018г. бил назначен като
екскурзовод в ЕТ „Искра – Кулка Хаджийска“ с месечно възнаграждение от
1 066 лева. Трудовият му договор бил прекратен със Заповед №
1/30.04.2018г. Съответният период бил шестият месец след отстраняването му от
длъжност и тъй като за същия период ищецът вече бил получил заплата, МВР му
изплатила съответно разликата между получената заплата и тази за длъжността, от
която бил отстранен. След този период в продължение на 45 работни дни ищецът
получавал обезщетение за безработица от НОИ по силата на разпореждане №
261-00-1332-1/30.05.2018г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково. Впоследствие
съгласно Трудов договор № 562/06.07.2018г. ищецът бил назначен като продавач
във „Васмар“ ООД с месечно възнаграждение от 566 лева.
По
отношение на претендираните неимуществени вреди ищецът посочва, че претърпял
болки и страдания, неудобства, унижения и клевети, като неоснователно бил
набеждаван в извършването на дисциплинарно нарушение и дори в престъпления. С действията
на ответника бил нарушен авторитетът на ищеца, както и доброто име, с което се
ползвал. Появили се публикации в медиите, в които се твърдяло, че е уволнен
заради корупция. Тези публикации дискредитирали доброто му име на дългогодишен
служител в системата на МВР и снели доверието на хората към него. Същият се
почувствал обруган, изритан от обществото. Създаденото негативно отношение се
проявило и при кандидатствания за кредит, при които ищецът получавал откази и
срещал унизително отношение.
Крайно
тежко това се отразило и на семейните му отношения. Наложило се съпругата му да
напусне работа в гр.С. и да последва ищеца в гр.Кърджали, където започнала
работа със значително по-ниско възнаграждение от получаваното в гр.Свиленград.
Между съпрузите започнали дълги и неприятни спорове, конфликти, отчуждаване.
Силното притеснение се отразило и върху сексуалните им взаимоотношения,
започнали да говорят за развод.
С
оглед на всичко гореизложено, ищецът моли съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 7 326.16 лева -
обезщетение за имуществени вреди - неполучено от ищеца трудово възнаграждение,
поради отстраняването му от длъжност със Заповед № 8121 К-7636/24.10.2017г. на
Министъра на вътрешните работи за периода от 24.10.2017г. до 04.04.2018г.,
сумата от 5 580.40 лева -
обезщетение за имуществени вреди за периода от 04.04.2018г. до 29.08.2019г.,
представляваща разликата в реализираните от ищеца възнаграждения, които вреди
са произтекли от Заповед № 8121 К-5527/04.04.2018г. на Министъра на вътрешните
работи, сумата от 12 000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди за
периода от 24.10.2017г. до 04.04.2018г. поради отстраняването му от длъжност
със Заповед № 8121 К-7636/24.10.2017 г. на Министъра на вътрешните работи,
както и сумата от 30 000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди за
периода от 04.04.2018г. до 29.08.2019г., произтекли от Заповед № 8121
К-5527/04.04.2018г. на Министъра на вътрешните работи, ведно със законната
лихва върху тези суми от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното им изплащане. Претендира
присъждане на произтеклите от делото разноски.
Ответникът
по жалбата - Министерство на вътрешните работи, в представен по делото отговор
на исковата молба и в допълнителни писмени становища, оспорва исковите
претенции изцяло, като излага доводи за тяхната недопустимост и неоснователност.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково, пледира, че исковата претенция в частта
относно претендираното обезщетение за периода, в който ищецът е бил отстранен
от работа, е недопустима, тъй като не е налице отменен като незаконосъобразен
административен акт. По отношение на претенцията за неимуществени и имуществени
вреди за периода, през който ищецът е бил уволнен от работа, счита, че ЗОДОВ е
неприложим, доколкото специалният ред за обезщетение се съдържал в нормата на
чл. 237, ал. 1 от ЗМВР, който закон не предвиждал друго обезщетение за период
от време след регламентираните шест месеца.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
От
събраните по делото доказателства безспорно бе установено, че ищецът В.С.И. е
служител на Министерство на вътрешните работи от 23.08.2002г., като последната
заемана от него длъжност е началник III степен на ГКПП – Капитан Петко войвода
от ГПУ - Ново село ДДГП - Смолян при ГДГП – МВР, на която длъжност е назначен
със Заповед № 8121к-1252/09.04.2015г.
Със
Заповед № 8121К-7636/24.10.2017г. на Министъра на вътрешните работи срещу В.С.И.
е образувано дисциплинарно производство за извършено дисциплинарно нарушение по
чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2, т. 2 и т. 4 във вр. чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2
и т. 13 от Закона за Министерство на вътрешните работи, определен е съставът на
дисциплинарно разследващия орган и ищецът е отстранен от длъжност поради факта,
че служебното му положение ще затрудни разкриването на обективната истина. Тази
заповед е обжалвана от В.С.И., като с Решение № 7659/08.06.2018г., постановено
по адм.д.№ 14146/2017г. по описа на ВАС, пето отделение, жалбата му е
отхвърлена като неоснователна. С влязло в сила на 26.10.2018г. Решение №
13030/26.10.2018г. на петчленен състав на Върховния административен съд по
адм.дело № 9729/2018г. решението на тричленния състав е оставено в сила.
Междувременно,
със Заповед № 8121К-5527/04.04.2018г. на Министъра на вътрешните работи, на
основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 203, ал. 1,
т. 8, пр. 2 и т. 13 от ЗМВР във връзка с т. 50, т. 51 и т. 83 от Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР и във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 6,
чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на В.С.И. – началник III степен на
Граничен контролно-пропускателен пункт – Капитан Петко войвода (ГКПП) от
Гранично полицейско управление - Ново село (ГПУ) към Регионална дирекция
„Гранична полиция“ - Смолян (РДГП) при Главна дирекция „Гранична полиция“ –
МВР, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, съответно е прекратено
служебното му правоотношение с МВР. Наказанието е наложено за нарушения на чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. 2 от ЗМВР -
злоупотреба с доверие и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяние, несъвместимо с
етичните правила за поведение на държавните служител в МВР, уронващо престижа
на службата. От фактическа страна е прието, че на 31.07.2017г. на В.И. е било
докладвано устно за постъпило оплакване, че предходния ден при проверка на
документи служител на пункта е поискал и взел пари от водач на преминаващ
границата автомобил, при което В.И. не е докладвал по реда на субординацията за
получените данни за неправомерно поведение на негов подчинен служител. Относно дисциплинарното
нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е
приел, че с бездействието си В.И. е нарушил следните разпоредби на Етичния
кодекс: т. 50 - държавният служител проявява нетърпимост към корупционно
поведение; т. 51 - държавният служител е длъжен да информира своите началници
или съответните органи за всеки акт на корупция, достигнал до неговото знание;
т. 83 - държавният служител не прикрива доведено до знанието му правонарушение
или такова, на което е свидетел, като предприема необходимите действия за
неговото предотвратяване, пресичане и разкриване. Посочено е, че деянието е
станало известно на граждани извън системата на МВР и е уронило престижа на
службата, като е създало впечатление, че граничните полицаи изнудват гражданите
за даване на парични суми при преминаването им през границите на страната.
Самото корупционно поведение е отнесено към определението по чл. 17, б. „е“ от
ЕК – други действия, с които се цели получаването на облага и свързани с
нарушаване на служебните задължения. Нарушението на цитираните разпоредби на ЕК
е квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал.
1, т. 13 от ЗМВР - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата.
Тази
заповед е обжалвана от ищеца, като в тази връзка е образувано адм. дело №
5431/2018 г. по описа на Върховния административен съд. С постановеното по
делото решение оспорването на заповедта е отхвърлено. С влязло в сила на
24.04.2019г. Решение № 6306/24.04.2019г.на Върховен административен съд –
Петчленен състав по адм.дело № 15063/2018г. е отменено Решение № 12370 от
15.10.2018 г. по адм. дело № 5431/2018г. на тричленния състав на Върховния
административен съд, и вместо него е постановена отмяна на Заповед №
8121К-5527/04.04.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение
на длъжност началник III степен на ГКПП – Капитан Петко войвода от ГПУ - Ново
село ДДГП - Смолян при ГДГП – МВР.
От
писмените доказателства по делото се установява, че ищецът е женен и има едно
дете, родено през 2006г. – на 12 години към момента на уволнението.
След
отстраняването на ищеца от длъжност, на 10.04.2018г. същият сключва с ЕТ „Искра
– Кулка Хаджийска“ с.Опълченско, трудов договор, по силата на който приема да
изпълнява длъжността „екскурзовод“ с уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 566 лева и допълнително трудово възнаграждение в
размер на 500 лева. Със Заповед № 1/30.04.2018г. на работодателя този трудов
договор е прекратен поради завършване на определената с договора работа.
С
Разпореждане № 261-00-1332-1/30.05.2018г. на Ръководител на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – Хасково на В.С.И. е отпуснато парично обезщетение за
безработица, считано от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. в размер на 34.25 лева
дневно.
С
Трудов договор № 562/06.07.2018г. В.И. заема във „Васмар“ ООД длъжността
„продавач“ с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 566
лева.
От
писмените доказателства по делото се установява също, че ищецът е сключил
договор за наем по отношение на недвижим имот, находящ се в гр.Кърджали и
представляващ апартамент от 49.33 кв.м. Договорът е сключен безсрочно, считано
от 05.06.2018г., а уговорената наемна цена възлиза на 350 лева месечно.
На
05.06.2019г., след отмяната на заповедта за уволнение с горецитираното съдебно
решение, с Акт за встъпване в длъжност В.С.И. встъпва в длъжност началник III
степен на Граничен контролно-пропускателен пункт – Капитан Петко войвода (ГКПП)
от Гранично полицейско управление - Ново село (ГПУ) към Регионална дирекция
„Гранична полиция“ - Смолян (РДГП) при Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР.
Видно
от приложената по делото Справка за изплащане на парично обезщетение на
основание чл. 237 от ЗМВР при незаконно прекратяване на служебното
правоотношение рег.№ 4074р-10084/12.08.2019г. е, че на ищеца е изплатена сумата
от 6 433.34 лева – брутни месечни възнаграждения за м.ноември 2017г.,
м.декември 2017г., м.януари 2018г., м.февруари 2018г., м.март 2018г. и м.април
2018г.
По
делото бяха представени извлечения от публикации в интернет сайтове от дата - 13.04.2018г.
със заглавия: „Уволниха началника на ГКПП „Капитан Петко войвода“ заради
корупция“, „Министър Радев уволни началника на ГКПП „Капитан Петко войвода“
заради корупция“, „Шеф на ГКПП уволнен след проверка за корупция“, „Уволниха
шефа на ГКПП „Капитан Петко войвода“ заради корупция“, „Уволниха дисциплинарно
шефа на ГКПП „Капитан Петко войвода“, като в тези публикации фигурира името на В.И.,
а в една от тях – и снимката му.
С
оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бе
назначена съдебно-счетоводна експертиза, в чието заключение се посочва, че
размерът на последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение преди
отстраняването му от работа е за м.октомври 2017г. и възлиза на 1 344.20
лева. Последното получено брутно трудово възнаграждение преди датата на
уволнението – 04.04.2018г. възлиза на 1 510.90 лева, брутното месечно
възнаграждение към момента на признаване на уволнението му за незаконно –
24.04.2019г. възлиза на 1 533.30 лева, а брутното месечно възнаграждение
към момента на възстановяването му на работа – 05.06.2019г. – на 1 663.28
лева. Вещото лице посочва още, че ищецът
е бил отстранен от работа от 24.10.2017г. до 04.04.2018г. – пет месеца и девет
дни, през който период би следвало да получи брутно възнаграждение в размер на
7 326.16 лева. За периода от датата на уволнението му до възстановяването
му на работа – от 04.04.2018г. до 05.06.2019г. брутното му възнаграждение
възлизало на 12 728.14 лв. При изваждане от тази сума
на платеното обезщетение за незаконно уволнение, претърпените вреди за този
период възлизали на 5 580.14 лв.
По
делото по искане на ищеца бяха назначени и съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична
експертиза. В заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза се посочва, че след уволнението ищецът е получил нервно-психично
разстройство, което същият описвал с пристъпи на сърцебиене, несигурни
стойности на кръвното налягане, световъртеж, прояви на дерматит в тилната
област на главата. Вещото лице заявява, че било напълно възможно при психичен
стрес да се проявят някои соматични разстройства на здравето като тези,
описвани от ищеца. Тези разстройства налагали лечение с невролептици и
симптоматични средства, касаещи конкретните оплаквания. От медицинската
практика било известно, че заявените оплаквания могат да отзвучат при адекватно
лечение. От приложения към делото амбулаторен лист се установявало, че ищецът
провеждал лечение на дерматит с локално третиране с унгвент. В делото не се
съдържали доказателства за приемани от него лекарствени препарати по конкретни
позиции и цени, поради което вещото лице не може да отсъди дали е провеждал
някакво лечение и какво.
В
заключението на съдебнопсихиатричната експертиза се посочва, че към датата на
изследването не е установено психично разстройство на здравето на ищеца.
Установена била само повишена депресивност и спонтанна агресивност в личностния
профил на личността му. С оглед на травмиращо и стресиращо събитие, преживяно
от ищеца, се проявявали 80 % от индикации на посттравматичен стрес. В личността
на изследваното лице резилиънсът бил на високо ниво и това му помагало да се
справя успешно при големи трудности. При изследването не се установили нови рискови фактори в живота на В.И.
освен актовете на МВР и последвалите след това действия. След връчването на
заповедта на 04.04.2018г., В.И. бил объркан, притиснат от кредит, липса на
средства за семейството, отхвърлен от обществото и обруган. На въпроса
преживяло ли е лицето психотравми вещото лице посочва, че ищецът е преживял
най-тежката психотравма – унижението. Позитивните характеристики на личността
му му помогнали да се справи, за да възстанови донякъде стария си начин на
живот. Посочва още, че не се установявали негативни промени в личностните
характеристики на ищеца.
При
разпита си в съдебно заседание вещото лице допълва, че се установява наличие на
депресивност, повишено ниво на тревожност и повишено ниво на раздразнителност в
личния профил на ищеца. Именно уволнението му било травмиращото събитие, което
отключило всички негативни емоции. Касаело се за психотравма с унижение,
проявяваща се по-силно при мъжете, тъй като социалната им роля на „глава на
семейството“ изисквала от тях да са отговорни и винаги в кондиция да изпълняват
тази социална роля - затова разочарованията при тях били много по-очевидни и
по-дълбоки, отколкото при жените. Вещото лице посочва още, че възстановяването
на работа на ищеца допринесло за пълната мобилизация на личността му – у него
имало мотивация да докаже, че е бил неоснователно отстранен от работа.
С
оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бяха
събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели, посочени от ищеца. В
показанията си пред съда свид.А. М. Ц.заяви,
че познава В.И. от много години – били колеги, работили заедно и се познавали
доста добре. На 24.10.2017г. ищецът бил отстранен от служба, което той изживял
много трудно заради публикациите в медиите и заради това, че го отстраняват за
корупция. Споменавал на свидетеля, че е ползвал лекарства, срамувал се да
излезе пред хората – все пак имал дългогодишен стаж и опит. Останал без работа,
защото нямал право да работи по друг договор при отстраняването му, а имал
доста кредити и от там идвало по-голямото му притеснение - нямало как реално да
ги плаща. Налагало се да взима кредити, за да погасява съществуващи такива и за
да може да живее - той реално нямало от какво да се издържа. Затворил се в себе
си, не искал да говори почти с никого. Споменавал на свидетеля, че е ползвал
хапчета за успокоение с рецепти, които не са достъпни за свободно закупуване.
По врата му избили петна, за които също ползвал скъпи лекарства. Свидетелят не
знаел кой му е изписал тези медикаменти и на какъв лекар е ходил. От гр.С. цялото
семейство се преместило в гр.Кърджали, защото и жена му нямала работа.
Преместили се заради проблемите на ищеца с медиите, с хората. Според свидетеля,
уволнението се отразило на ищеца по същия начин - много трудно го преживял,
защото бил достоен човек, честен и това направо го сломило. Оплаквал се от
безсъние, високо кръвно, притеснение, тревожност. Не искал да се среща и да
говори с хора. Затворил се в себе си, като и до ден днешен ищецът имал тези
притеснения и тревоги.
Свид.Д.
Б. И., съпруга на ищеца, заяви при разпита си в съдебно заседание, че тъкмо си
били купили жилище в гр.Свиленград, когато ищецът бил отстранен от работа, без
право да работи. След четири месеца и свидетелката останала без работа. Това се
отразило и върху детето им, и върху нея. В. бил много изнервен, посегнал й,
дори веднъж го видяла да плаче, на което никога преди това не била ставала
свидетел. Съпругът й започнал да пие силни успокоителни. Най-много им се
отразили публикациите във вестниците, по радиото, защото в тях го изкарали
най-големия мафиот. Детето им било обиждано заради баща си, станало много
затворено, не искало да излиза, децата постоянно му се подигравали. Цялото
семейство било нападано отвсякъде с обиди, все едно ищецът бил най-големият
престъпник. Имал здравословни проблеми, пиел успокоителни, треперел постоянно,
избивала му пот, не спял по цели нощи. Стигнали почти до развод. Наложило се да
се преместят в гр.Кърджали, защото нямали избор - трябвало да търсят работа.
Това преместване се отразило на всички им, там ищецът се принудил да работи
като продавач-консултант, за да може по някакъв начин да спаси семейството си и
да има някакви доходи. Местили се от квартира на квартира. Веднъж дори ищецът
намекнал, че иска да посегне на живота си. Това се случило след уволнението.
Допреди това ищецът бил балансиран, здраво стъпил на краката си, силен мъж.
След това не искал да излиза в гр.Свиленград. От стрес отзад на врата получил
червени петна, които започнали да се разпространяват и към главата. Отделно от
това започнал да вдига и кръвно. От три години били в това положение и то продължавало.
През този период ищецът взимал успокоителни. Свидетелката му ги купувала -
валериан, ксанакс, не помнела всички лекарства, но били много.
Така
установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Съгласно
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. По силата на алинея втора от тази разпоредба, исковете по ал. 1 се
разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като
местната подсъдност се определя по реда на чл. 7, ал. 1 - искът за обезщетение
се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или
седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Съгласно чл.
8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на
обезщетение, този закон не се прилага.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Елемент от
фактическия състав на отговорността на държавата е установяване
незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган.
Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи
наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или
бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна
дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или
бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от този фактически
състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
В
случая исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно
легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, като същата е предявена пред родово и местно компетентния съд.
За
преценка на допустимостта и основателността на отделните искови претенции,
предмет на разглеждане в настоящото производство, на първо място, същите следва
да бъдат разграничени съобразно характера на претендираните вреди, а също и с
оглед незаконосъобразния акт, във връзка с които съответните вреди се претендират.
С оглед твърдените факти, по делото се разграничават четири отделни претенции –
две от тях за имуществени и две за неимуществени вреди, съответно обусловени от
две заповеди на Министъра на вътрешните работи – Заповед №
8121К-7636/24.10.2017г. и Заповед № 8121К-5527/04.04.2018г.
По
отношение на претенциите, които ищецът свързва с временното му отстраняване от
длъжност по силата на Заповед № 8121К-7636/24.10.2017г. на Министъра на
вътрешните работи, следва да бъде отбелязано следното:
Ищецът
претендира заплащане на обезщетение в размер на 7 326.16 лева – претърпени
от него имуществени вреди за периода от 24.10.2017г. до 04.04.2018г.,
произтекли от тази заповед, като предявява тази си претенция по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
В тази връзка следва да се има предвид, че Законът за Министерството на вътрешните работи изрично е определил случаите, в които се дължи
обезщетение за временно отстраняване на държавния служител от работа - съгласно чл. 237, ал. 1 от ЗМВР, при
незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР
имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 239 към момента на
прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече
от 6 месеца, като съгласно ал. 2 разпоредбата на ал. 1 се прилага и в случаите
на отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и
по чл. 214, ал. 3, когато наказателното производство спрямо отстранените
служители бъде прекратено или те бъдат оправдани, или при отпадане на основанието
за отстраняването им.
Ето
защо настоящата съдебна инстанция приема, че в случая приложим е тестът на чл.
8, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно
посочения текст, когато закон или указ е предвидил специален начин на
обезщетение, този закон не се прилага. В процесния случай специалният начин на
обезщетение е предвиден в Закона за Министерството на вътрешните работи.
Обезщетенията за държавните служители в Министерството на вътрешните работи са
регламентирани в Глава единадесета „Обезщетения“, като приложимата норма за
процесния случай, с оглед на осъществилите се факти, е именно цитираната
разпоредба на чл. 237 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
За разлика от Закона за държавния служител,
който в чл. 100, ал. 4 е предвидил възможността при временно отстраняване от
длъжност държавният служител да може да претендира обезщетение при условията и
по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди, Законът за Министерството на вътрешните работи предвижда възможността за обезщетение само при
наличието на предпоставките по чл. 237, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Липсата на непълнота при уреждането на правото на
обезщетение препятства приложимостта на разпоредбите на Закона за държавния служител и
обуславя неприложимостта на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, съгласно който, когато нормативният акт е непълен,
за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби
липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на
Република България. Ето защо съдът приема, че искът за обезщетение
на претендираните от ищеца имуществени вреди в размер на 7 326.16 лева за
периода от 24.10.2017г. до 04.04.2018г., произтекли от Заповед №
8121К-7636/24.10.2017г. на Министъра на вътрешните работи, е недопустим и
следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото в тази му
част следва да бъде прекратено.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано,
че в процесния случай отстраняването от длъжност на ищеца е било осъществено в хода
на образувано срещу него дисциплинарно производство и не се установява
отстраняването да е било осъществено по реда на чл. 214, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (съгласно чл. 214, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи държавен служител, на когото е наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“ по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, се
отстранява временно от длъжност с писмена заповед на съответния орган по чл.
158 и 159, докато съответната мярка бъде отменена или заменена с гаранция или
подписка). От съдържанието на заповедта за временно отстраняване от длъжност
несъмнено се установява обстоятелството, че ищецът е бил временно отстранен от
длъжност на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от
закона, като административният орган е направил преценката, че служебното му
положение би затруднило разкриването на обективната истина). Следователно, в
процесния случай не е било налице отстраняване от длъжност на държавния
служител по реда на НПК, не е било налице отстраняването му по реда на чл. 214, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и доколкото нормата на чл. 237, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, уреждаща обезщетението при незаконно отстраняване от
длъжност на държавния служител изисква за приложимостта й да е налице
прекратяване на наказателното производство или оправдаване на държавния
служител (при отстраняването му по реда на НПК), респективно отпадане на
основанието за отстраняване (при отстраняване по реда на чл. 214, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи), то дори и при предявяването й по реда на чл. 237, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, тази претенция би била неоснователна.
По
отношение на претенцията за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 12
000 лева за периода от 24.10.2017г. до 04.04.2018г., произтекли от Заповед № 8121К-7636/24.10.2017г. на
Министъра на вътрешните работи, следва да бъде отбелязано, че в случая не се обуславя приложимостта на чл. 8, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, доколкото Законът за Министерството на вътрешните работи не предвижда специален ред за обезщетение. Съгласно чл. 7 от Конституцията на
Република България, държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове
или действия на нейни органи и длъжностни лица. Нормата прогласява основен
принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Така
извъндоговорната деликтна отговорност на държавата и общините за вреди е
уредена в Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди, като именно това е приложимият
специален материален закон. Отговорността на държавата е пряка, увреденият се
обезщетява директно от съответното юридическо лице, към което принадлежи
органът или длъжностното лице. Тя е обективна – носи се независимо дали вредите
са причинени виновно. Обезщетението е за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице - чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. За да възникне правото на обезщетение, както вече бе
посочено, е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. вреда
- имуществена или морална (реално причинена или пропусната полза); 2.
незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата (или общината); 3. изпълнение на административна
дейност, тоест вредата да е настъпила от незаконосъобразния акт, действие или
бездействие на органа или длъжностното лице при или по повод изпълнение на
административна дейност и 4. пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. В случая
обаче безспорно бе установено, че посочената заповед за временно отстраняване
на ищеца от длъжност е потвърдена с влязло в сила съдебно решение. Тоест тази
заповед представлява индивидуален административен акт, който обаче не е отменен
по съответния ред, като този факт несъмнено се потвърждава от събраните по
делото доказателства, а по аргумент от разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, вреди от
незаконосъобразен акт могат да се претендират само след неговата отмяна. В
случая по
делото не се установява отмяната като незаконосъобразна на посочената заповед и
следва да се приеме, че липсва първият елемент от фактическия състав на
деликтната отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменен административен акт,
поради което искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 12 000 лева за периода от 24.10.2017г. до 04.04.2018г., се явява неоснователен
и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на претенциите, свързани със Заповед № 8121К-5527/04.04.2018г.,
следва да бъде отбелязано следното:
Следващата
претенция на ищеца се състои в искане да му бъде присъдено обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 5 580.40 лева, вследствие
отмяната по съдебен ред на Заповед № 8121К-5527/04.04.2018г. за периода от
датата на прекратяване на служебното му правоотношение до датата на влизане в
сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за уволнение.
В
тази връзка от доказателствата по делото бе установено, че след отмяната на
заповедта за уволнение на В.И. е изплатено обезщетение от шест месечни заплати в
общ размер от 6 433.34 лева на основание чл. 237 от ЗМВР. Това
обстоятелство не се оспорва от ищеца, но тъй като според ищеца, обезщетение се
дължи за целия период от незаконното уволнение до възстановяването му на работа,
то имуществените вреди в случая се изразяват в разликата между изплатеното му
обезщетение и размера на месечното му възнаграждение за периода от 04.04.2018г.
до 05.06.2019г.
Съгласно
вече цитираната, но в случая отново приложима, разпоредба на чл. 237, ал. 1 от ЗМВР, при незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните
служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 239
към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа,
но за не повече от шест месеца. Когато през това време са работили на
по-нископлатена работа, те имат право на разликата във възнагражденията.
В
съответствие с тази норма, обезщетенията по този закон се изплащат на базата на
месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното
правоотношение, на отстраняване от длъжност или на установяване на събитието по
чл. 237, което включва: 1. основното месечно възнаграждение; 2. допълнителни
възнаграждения за продължителна служба, за специфични служебни дейности, за
специфични условия на труд, за научна степен.
Тоест
в случая отново е налице специален ред за обезщетение, който изключва
приложението на ЗОДОВ и прави иска за обезщетение на претендираните от ищеца
имуществени вреди за периода от 04.04.2018г. до 05.06.2019г. - недопустим.
Уреденият в специалните закони ред изключва приложението на ЗОДОВ по силата на
чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ и предвижда, че, ако служителят остане без работа или
работи на по-ниско платена работа за по-дълъг срок, както в случая, същият има
право на обезщетение за претърпените за целия период до отмяната на
незаконосъобразната заповед за уволнение имуществени вреди в размер до шест
брутни възнаграждения. Тоест обезщетение при незаконно уволнение може да се
претендира само по реда на специалния закон и до шест брутни възнаграждения, още
повече в случая, че обезщетението е изплатено на ищеца.
С
оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че искът за обезщетяване
на претендираните имуществени вреди, произтекли от Заповед №
8121К-5527/04.04.2018г., е недопустим, съответно следва да бъде оставен без
разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
Що
касае иска за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди в размер на 30 000 лева, вследствие
на отмяната на заповедта за уволнение за периода от датата на прекратяване на
служебното му правоотношение – 04.04.2018г. до датата на отмяната на заповедта
за уволнение с влязло в сила съдебно решение – 05.06.2019г., настоящият съдебен
състав намира, че същият е допустим и частично основателен.
В
тази връзка от събраните по делото доказателства безспорно бе установено, че
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, издадена от
Министъра на вътрешните работи, чийто адресат е ищецът, е отменена като
незаконосъобразна по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение на Върховния
административен съд. Ето защо, съдът намира за доказана първата от визираните
по-горе предпоставки – отменен като незаконосъобразен административен акт.
Относно
предпоставката да е налице твърдяната вреда – в закона липсва легална дефиниция
за понятието неимуществени вреди. Обезщетения за такива се присъждат за
конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразните актове, действия или бездействия
на административния орган, тоест следва да бъде установено, че увреденото лице
не би претърпяло вредите, ако не бе издаден незаконосъобразният административен
акт. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, тоест да са
настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.
От
събраните в тази връзка по делото писмени и гласни доказателства безспорно бе
установено, че ищецът В.И. действително е претърпял през исковия период
негативно засягане на психиката и здравето си, резултат от незаконосъобразния
административен акт. В случая незаконното
уволнение е предизвикало у него чувства на обида и унижение, неудобство
и срам от това, че е публично обявен за престъпил служебните си задължения.
Това уволнение и настъпилия вследствие на него развой в досегашното му
обществено, служебно и материално състояние безспорно е довело до негативни
емоционални състояния - затваряне в себе си, обида и възмущение, стрес и притеснения.
Същото е лишило В.И. от средства и го е поставило в невъзможност да покрива
насъщни свои и на семейството си нужди, обусловило е промени в личния му и
семеен живот, предизвикало е съществен дискомфорт за него и близките му. В тази
връзка, съдът намира за доказани твърденията за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани срам, унижение, стрес, обида, притеснения
за бъдещето. Няма основание да се приеме, че В.И. би понесъл каквито и да е
страдания – стрес, безпокойство, напрежение, обида и прочие, в ситуация, в
която посочената заповед не би била издадена, а също така и че състоянието му
се дължи на други фактори. В случая не се установява вредите да са настъпили по
вина на ищеца или по вина на трети лица и доколкото издадената заповед от
министъра на вътрешните работи е отменена като незаконосъобразна, то претърпените
от ищеца следва да бъдат обезщетени съгласно чл. 4 от ЗОДОВ. По тези
съображения съдът приема иска за обезщетяване на тези неимуществени вреди за
доказан по основание.
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, а при преценката за справедливост на размера на неимуществените
вреди следва да се вземат предвид всички релевантни обстоятелства -
особеностите на всеки конкретен случай, характера и степента на увреждането,
начина и обстоятелства, при които е получено, последиците за ищеца, степента на
интензитет, възрастта на ищеца, общественото и социалното му положение. В тази
връзка, както вече бе посочено, събраните по делото гласни доказателства и
заключенията на назначените по делото съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична
експертизи безспорно установяват, че В.И. е претърпял в исковия период
негативно засягане на психиката, изразяващо се във факта, че същият е бил подтиснат,
силно притеснен, обиден на системата, затворил се е в себе си и не е искал да
се среща с хора. Това му състояние се е отразило и на семейните му отношения, а
липсата на средства са принудили цялото семейство да напусне дома си и да се
премести в гр.Кърджали. Установява се, че в този период се е влошило и
здравословното състояние на ищеца, което е намерило израз в нервно-психично
разстройство с пристъпи на сърцебиене, несигурни стойности на кръвното
налягане, световъртеж и прояви на дерматит в тилната област на главата.
От
друга страна, при определяне на размера на обезщетението, следва да се отчете и
продължителността на преживения дискомфорт от ищеца. В тази връзка съдът
съобрази, че времето, през което се е развило и приключило съдебното
производство по оспорване на незаконосъобразния административен акт с влязъл в
сила съдебен акт, е около 14 месеца, тоест не се установява някакъв
по-продължителен, надвишаващ значително обичайния период за разглеждане на
такъв род дела от две съдебни инстанции.
Освен
това твърдените от ищеца негативни преживявания са присъща последица на всяко
уволнение, особено в случаите, в които засегнатото лице е със съзнанието за
неговата незаконност и несправедливост, което впоследствие се потвърждава и от
резултата от оспорването му. Службата в МВР изисква емоционална стабилност и
устойчива психика, тъй като изпълнението й може да е свързано с чести стресови
ситуации. От своя страна, посочените психоемоционални качества предполагат по-висока
граница на търпимост в лицата, които ги притежават. Дисциплинарното уволнение
безспорно е съпроводено с изпитването на негативни емоции от засегнатото лице.
В настоящия случай обаче липсват доказателства те да са били с интензитет,
предизвикващ изключително сериозен емоционален дисбаланс в личността, който да
е надхвърлил границата на търпимост в него.
По
изложените съображения съдът намира, че исковата претенция за неимуществени
вреди е установена като основание, но завишена с оглед претендирания размер.
Справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди според съда
възлиза на сумата от 4 000 лв., която кореспондира на характера, интензитета и
продължителността на причинения дискомфорт. Претенциите за неимуществени вреди
над определената от съда сума до претендираните 30 000 лв. са недоказани и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
По
отношение на искането за присъждане на лихва, съдът намира, че същото следва да
се уважи, като се присъди законна лихва върху сумата от 4 000 лева от
датата на предявяване на исковата молба (както се иска от ищеца) – 29.08.2019г., до окончателното й
изплащане.
По разноските:
Съгласно
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските за производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената
част от иска.
Законът
за отговорността на държавата и общините за вреди съдържа специална
регламентация относно разноските в производството. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ,
ищецът дължи разноски само, ако искът бъде отхвърлен изцяло, както и при
оттегляне или отказ от иска изцяло. На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато
искът е уважен изцяло или частично (както
е в настоящия случай),
разноските се възлагат в тежест на ответника. На ищеца се дължи възстановяване
изцяло на внесената държавна такса и на другите заплатени от него
съдебно-деловодни разноски, а възнаграждението за един адвокат се присъжда
съразмерно на уважената част от иска. В този смисъл на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 710 лева, от които 10 лева – държавна такса и 700 лева –
възнаграждения за вещи лица по назначените по делото експертизи.
Останалите
претендирани суми по списъка на разноските за платени банкови такси не следва
да бъдат присъждани в полза на ищеца, тъй като, макар и реално заплатени, тези
суми нямат характер на разноски по смисъла на чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 78,
ал. 1 от ГПК. На присъждане подлежат разноските, които страната реално е
заплатила във връзка с извършването на определени правни действия в процеса, а
посочените и направени от ищеца разходи са за предоставени услуги от трети
лица, поради което те не представляват разноски по смисъла на горните
разпоредби и като такива са недължими за присъждане.
За
установяване на разходите за адвокатски хонорар по делото са представени три
договора за правна защита и съдействие – от 27.08.2019г. за сума в размер на
1 500 лева, от 07.05.2020г. – за сума в размер на 2 500 лева и от
15.09.2020г. – за сума в размер на 1 000 лева, или договореното адвокатско
възнаграждение по тях възлиза на сума в общ размер от 5 000 лева. В договора от
07.05.2020г. обаче не е отбелязано дали плащането на уговорения адвокатски
хонорар е извършено в брой или по сметка и в този смисъл настоящата инстанция
приема, че така попълненият договор не съставлява доказателство, че сумата е
реално заплатена. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на
Върховния касационен съд, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В
мотивите е прието, че в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на
плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да
се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В настоящия
случай в договора не се съдържа уговорка досежно начина на плащане, поради
което той не доказва това обстоятелство. Ето защо съдът приема, че по делото се
установява заплащане на адвокатски хонорар в общ размер от 2 500 лева по
договорите за правна защита и съдействие от 27.08.2019г. и 15.09.2020г.
С
оглед на това и изхождайки от правилото за съразмерност, при заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лева, то съобразно уважената част
от предявените искове, съдът намира, че с решението по делото следва да присъди
в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер
на 182.13 лева.
В
чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ ( в относимата редакция ), които се явяват
специални разпоредби по отношение на чл. 78 от ГПК и чл. 143 от АПК,
законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне на иска изцяло или
частично, на ответника да се дължат разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение или юрисконсултско възнаграждение, поради което такива не се
присъждат. Следва да се има предвид, че в случая не е приложима разпоредбата на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ (в редакцията съгласно изменението и допълнението, публ.
с ДВ. бр. 94 от 29.11.2019 г.),
доколкото съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за
исковите молби, предявени и подадени след влизането му в сила, какъвто
конкретният случай не е.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ВРЪЩА
исковата молба на В.С.И. с ЕГН : ********** *** против Министерство на вътрешните
работи - гр.София по отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 7 326.16 лева за периода от 24.10.2017г. до
04.04.2018г., поради отстраняването му от длъжност със Заповед № 8121
К-7636/24.10.2017г. на Министъра на вътрешните работи, и по отношение на
претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 580.40
лева за периода от 04.04.2018г. до 05.06.2019г., поради незаконното му
уволнение със Заповед № 8121 К-5527/04.04.2018г. на Министъра на вътрешните
работи.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело № 1053/2019г. по описа на Административен съд – Хасково
в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.С.И. с ЕГН : ********** ***, против Министерство на вътрешните
работи – гр.София иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сума в размер
на 12 000 лева – претенция за обезщетение
на неимуществени вреди за периода от 24.10.2017г. до 04.04.2018г. поради
отстраняването му от длъжност със Заповед № 8121 К-7636/24.10.2017 г. на
Министъра на вътрешните работи.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните
работи – гр.София да заплати на В.С.И. с ЕГН : ********** ***, сумата от 4 000
лева (четири хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в периода от 04.04.2018г. до 05.06.2019г., причинени му от
отменената като незаконосъобразна Заповед № 8121 К-5527/04.04.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 29.08.2019г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата
му част до пълния предявен размер от 30 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
Министерство на вътрешните работи – гр.София да заплати на В.С.И. с ЕГН : **********
***, сумата от 710 лв. (седемстотин и десет лева) - разноски по делото и сумата
от 182.13 лв. (сто осемдесет
и два лева и 13 ст.)
-
адвокатско възнаграждение, определено съобразно уважената част на исковите
претенции.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението,
а в прекратителната му част, имаща характер на определение – с частна жалба
пред ВАС на РБ в 7–дневен срок от съобщението.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ: