Решение по дело №709/2009 на Районен съд - Несебър

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 152                                                              19.08.2010 г.                                            гр.Несебър

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                                              ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на осми юли                                                                                             две хиляди и десета година

в публично заседание в състав:

                                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Спасова

секретар К.Л.

като разгледа докладваното от съдия Таня Спасова гражданско дело № 709 по описа за 2009 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Т.А.А., с ЕГН **********,***, срещу Н.С.В., с ЕГН **********,***, с която е предявен иск с правно основание по чл. 45 от ЗЗД, като се присъждане на сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, извършено от ответника срещу ищеца на 04.07.2008 г., вследствие на което са му причинени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане  - 04.07.2008 г. до окончателното плащане.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от ответника по реда и във формата, изискуема в чл. 133 от ГПК. Първото съобщение до ответника, с което са връчени препис от исковата молба и приложенията, му е редовно връчено на осн. чл. 46, ал. 4 във вр. ал. 1 от ГПК чрез неговата майка Катя Вълчева. За първото съдебно заседание ответникът не е открит на адреса и не намерено лице от домашните, което да е съгласно да получи призовката. Тъй като в първото съобщение не са били указани последиците от промяната на адреса, предвидени в чл. 40, ал. 2 от ГПК, съдът е отказал да приложи цитираните разпоредба. Пристъпил е към връчване на призовката чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК, като след изтичане на срока по чл. 47, ал. 5 от ГПК, е назначил особен представител на разноски на ищеца в съответствие с изискванията на чл. 47, ал. 6 от ГПК - протоколно определение от с.з. от 17.05.2010 г.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема следното:

Предявеният иск е с правно основание по чл. 45 от ЗЗД.

С влязло в сила решение № 345 от 14.08.2009 г. по нахд № 240 по описа за 2009 г. на Несебърски районен съд, ответникът Н.С.В. е признат за виновен в това, че на 04.07.2008 г. около 16.30 часа в курортен комплекс “Слънчев бряг”, в района на хотел “Тунджа” е причинил на лице от състава на МВР- Т.А.А. ***, на длъжност „Разузнавач VІ степен” в група „Икономическа полиция” към сектор „Противодействие на престъпността” при РУ на МВР-Несебър към ОД на МВР-Бургас, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в отоци и охлузвания по лявата скула, довели до болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание “глоба” в размер на 1 200 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по отношение на въпросите: 1. извършено ли е деянието; 2. виновен ли е деецът и 3. наказуемо ли е деянието. Тази разпоредба, съгласно ал. 3 на същия текст, се прилага и за актовете на районния съд по глави 28 и 29 от НПК. В обхвата на тази разпоредба, като постановено по глава 28 от НПК, попада цитираното решение № 345 от 14.08.2009 г. по нахд № 240 по описа за 2009 г. на Несебърски районен съд.

В същия смисъл е разпоредбата на чл. 300 от ГПК, според която присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това тези въпроси не следва да се обсъждат отново в рамките на гражданското производство, образувано по предявен от пострадалия срещу виновния деец иск за обезщетяване за претърпените вреди, настъпили вследствие реализирания деликт.

Така от влязлото в сила решение се установява, че на 04.07.2008 г. около 16.30 часа в курортен комплекс “Слънчев бряг”, в района на хотел “Тунджа” ответникът е нанесъл с дясната ръка удар с юмрук в лявата част на лицето на Т.А.А., като по този начин му причинил болка и страдание без разстройство на здравето – лека телесна повреда. Деянието е било извършено по време на изпълнение на задължение, включващо се в службата на пострадалото лице, заемащо длъжността „Разузнавач VІ степен” в група „Икономическа полиция” към сектор „Противодействие на престъпността” при РУ на МВР-Несебър към ОД на МВР-Бургас.

За степента на понесените от ищеца болки и страдания са разпитани двама свидетели, които работят заедно с него Никлай Ташев и Н. Христов, чиито показания съдът възприема като пълни, ясни и безпротиворечиви. И двамата свидетели са в близки отношения със страната, имали са ежедневни контакти с нея и най - точно могат да опишат интензитета на физическите и психически болки, които тя е понесла. Свидетелите установяват, че охлузването, което получил ищеца вследствие нанесения удар, оставило видими белези за около две седмици след инциденти. Непосредствено след инцидента лицето от лявата страна под окото му било зачервено, а после се проявило като синина. Освен така описаните чисто физически болки и страдания, които неизменно съпътстват такова нараняване, той е понесъл и психически такива. Пострадалият се чувствал неудобно и изпитвал емоционален дискомфорт да се среща с граждани при изпълнение на служебните си задължения по време на оздравителния период. Като служител на реда, на които му се налага да осъществява и поддържа непрекъснати социални контакти, той не се чувствал добре. За известно време се затворил и започнал да отбягва контакти и с колегите си на работа, които същевременно били и негови приятели. Става ясно от изнесените данни в свидетелските показания, че инцидентът в крайна сметка повлиял на самочувствието му като личност и професионалист.

С оглед гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание.

Налице е противоправно поведение на ответника, претърпяна щета и причинна връзка между тях.

На обезщетяване подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, претърпени от деликта.

На ищеца безспорно, видно от събраните доказателства, са причинени неимуществени вреди изразяващи се както във физически болки, така и в душевни страдания, вследствие неприятните изживявания. За да се определи по справедливост размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да се съобрази от една страна характера на травмата – лека телесна повреда, изразяваща се в отоци и охлузвания по лявата скула, довели до болки и страдания без разстройство на здравето, които временно оставили видими белези за известно време. Възстановителният процес не продължил дълго  - около две седмици, след което синината отминала, а с нея очевидно са отшумели и болките. Следва да се има предвид, че не се касае до трайно или тежко увреждане, което да препятства нормалното ежедневие, а по – скоро до временен визуален дефект. Няма данни след изтичането на възстановителния период, това да е довело до други последици в здравословно отношение или изобщо да се е отразило по някакъв начин на физическото състояние на пострадалото лице. От друга страна, следва да се съобразят и негативните изживявания на пострадалото лице. Изживял с неудобство и понесъл с емоционален дискомфорт възстановителния период, по време на който се явявал на работа и продължавал да изпълнявал служебните си задължения. Налагало се непрекъснато да се среща с граждани, за които синините и отоците не оставали скрити. Очевидно е от изнесените данни по свидетелските показания, че инцидентът се отразил на психиката му и повлиял на самочувствието му като човек, индивид и професионалист. Останал затворен, ограничил социалните си контакти с колеги и приятели, което за известно променило и стереотипа му на живот.

С оглед горното и принципите на справедливостта, съдът счита, че сумата от 800 лева ще е достатъчна да го обезщети за претърпените неимуществени вреди. От една страна, характерът на нанесеното увреждане не обуславя нито висок интезитет на претърпените физически болки, нито дълъг и тежък оздравителен период, нито пък се отразява на здравословното състояние по начин, който да препятства нормалното ежедневие, а сами по себе си тези данни сочат завишеност на исковата претенция. От друга страна, службата, която заема пострадалото лице и обстоятелството, че инцидентът е станал именно по време на нейното изпълнение, в допълнителна степен са повлияли на емоционалното му състояние и психика и обуславят по – висок интезитет на преживените негативни емоции и дискомфорт, на което съответства и по – високо обезщетение от обичайно присъжданото за този вид нараняване. В останалата част, за сумата до претендирания размер от 2 000 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Ищецът е направил по делото разноски в общ размер на 300 лева /100 лева възнаграждение за особен представител и 200 лева за адв. възнаграждение/, като по съразмерност му се следват 120 лева.

Следва ответникът да бъде осъден да заплати 32 лева държавна такса по сметка на РС – Несебър съразмерно на уважената част на иска.

По изложените съображения, съдът

 

                 Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА Н.С.В., с ЕГН **********,*** да заплати на Т.А.А., с ЕГН **********,***, сумата от 800 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от непозволено увреждане от 04.07.2008 г., извършено от ответника срещу ищеца, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2008 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част.

            ОСЪЖДА Н.С.В., с ЕГН **********,*** да заплати на Т.А.А., с ЕГН **********,***, съразмерно на уважената част на иска сумата от 120 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Н.С.В., с ЕГН **********,*** да заплати 32 лева държавна такса по сметка на Районен съд – Несебър.

Решението може да се обжалва пред ОС – Бургас в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

                                                                                           Районен съдия……………………..