О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……….03.2020 год., гр. Варна
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.
МАЯ НЕДКОВА
сложи за разглеждане в. ч. гр. дело № 408 по описа на съда за 2020 год., докладвано от съдията К. И. и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ-ва ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Младост, ул. Н.
Симов № 3, подадена чрез пълномощник, срещу Разпореждане № 55766/13.12.2019
год., постановено по ч. гр. дело № 16701/2019 год. по описа на РС-Варна, с
което е отхвърлена молбата на заявителя „Агенция за закрила на потребителите“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна за издаване на изпълнителен лист
против длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, с ЕИК ********* за сумата от
325 лева – разноски за заповедното производство, определени със Заповед за
изпълнение № 7958/18.10.2019 год. на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 16701/2019 год. по описа на РС-Варна.
В жалбата са наведени оплаквания, че
определението е неправилно, като се настоява за отмяната му. Жалбоподателят
счита, че след като съдът е отказал да обезсили заповедта за изпълнение в
частта и́ за разноските по искането на насрещната страна „Енерго-Про
Продажби“ АД–Варна и разпореждането в тази част не е обжалвано и е влязло в
сила, то е налице редовно от външна страна изпълнително основание,
удостоверяващо подлежащо на принудително изпълнение парично вземане, поради
което и предпоставките за издаване на изпълнителен лист в негова полза са
налице, а изводът на РС-Варна в обратен смисъл е неправилен. Оспорени са и
изводите
на първоинстанционния съд, че с поведението си длъжникът не е
дал повод за предявяване на вземането, като се твърди, че те са изведени в
нарушение на процесуалноправни разпоредби на закона, както и на задължителната
съдебна практика – ППВС № 1/79; ТР № 4/2013 г. и ТР № 5/2017 год., двете на
ОСГТК на ВКС на РБ. Не е съобразено, че предявеното със заявлението за издаване
на заповед за изпълнение вземане произтича от неоснователно обогатяване
(подлежаща на връщане сума, получена при първоначална липса на основание в
хипотезата на чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД),
вземането е изискуемо от монетна на възникването му (плащането без основание) и
от този момент кредиторът може да иска изпълнение – както извънсъдебно, така и
да предяви вземането си по съдебен ред.
Отправено е искане за отмяна на
определението и за постановяване на друго, с което да се укаже на РС-Варна да
издаде изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение в
частта и́ за разноските за заповедното производство по ч. гр. дело № 16701/2019
год. на РС-Варна.
В писмен отговор насрещната страна „Енерго-про
продажби“ АД – Варна оспорва жалбата, счита, че е неоснователна. Излага
подробни съображения, който обобщено се свеждат до това, че с поведението си не
е станал повод за предявяване на вземането и не дължи разноски за заповедното
производство, при което и изводът на РС-Варна в този смисъл е правилен. Настоява
жалбата да се остави без уважение, претендира присъждане на разноски за
настоящото частно производство.
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 407, ал. 1 ГПК) и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Производството по ч. гр. дело № 16701/2019
год. по описа на РС-Варна е образувано по заявление с вх. № 75478/16.10.2019
год. по рег. на РС-Варна, подадено от „Агенция за закрила на потребителите“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
Младост, ул. Н. Симов № 3, за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „Енерго-про
продажби“ АД, със седалище гр. Варна за сумата от 19 лева – платена без
основание сума, съставляваща такса за възстановяване на преноса на
електроенергия по фактура № ТП **********/16.05.2018 год., заплатена от
потребителя на ел. енергия Паскал Паскалев Д. на дата 20.08.2018 год., което
вземане заявителят е придобил въз основа на договор за цесия от 24.09.2019 г.,
ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаването на
заявлението съда (16.10.2019 год.) до окончателното и́ изплащане, както и
за разноските за заповедното производство в общ размер на 325 лева, съответно:
25 лева заплатена държавна такса и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение
за един адвокат.
С
разпореждане от 18.10.2019 г. РС-Варна е разпоредил да се издаде заповед за
изпълнение за горните суми в полза на заявителя против длъжника; въз основа на
разпореждането е издадена и заповед № 7958/18.10.2019 год. за изпълнение на
парично задължение за посочената в заявлението сума – 19 лева главница; законна
лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението в съда (16.10.2019
год.) до окончателното и́ изплащане, както и за разноските за заповедното
производство в общ размер на 325 лева.
В
съответствие с чл. 411, ал. 3 ГПК, препис от заповедта за изпълнение е връчен
на длъжника на дата 29.10.2019 год. – 17 от делото на РС-Варна.
На 31.10.2019
год., т. е., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение по чл.
414а, ал. 1 ГПК, в което е навел твърдения, че е изпълнил задължението си по
заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК; към възражението е
приложил и писмени доказателства, установяващи извършеното плащане – платежно
нареждане от 24.10.2019 г., от което е видно, че сумата от 19, 06 лева (главница
и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.10.2019 год.
– 24.10.2019 г.) е внесена по сметката на заявителя, като е поискал обезсилване
на заповедта в частта и́ относно предявеното вземане – главница и лихва за
забава. С подаденото възражение длъжникът е възразил също, че не дължи разноски
за заповедното производството, тъй като с поведението си не е дал повод за
предявяване на вземането (т. е., направил е и възражение по чл. 414а, ал. 2 ГПК), като е изложил следното: бил уведомен от стария кредитор, чрез
пълномощник – заявителя, за извършената цесия на дата 14.10.2019 г., но в
уведомлението не била посочена банкова сметка, ***, не бил посочен и друг начин
на плащане. На 24.10.2019 г. длъжникът платил по б. път по сметка на заявителя
присъдената със заповедта за изпълнение сума, ведно със законната лихва. С
възражението по чл. 414а, ал. 2 ГПК е отправено искане за обезсилване на
заповедта за изпълнение и в частта и́ за разноските.
Препис от възражението на длъжника и от
приложенията, ведно с указа́ния за възможностите
и последиците по чл. 414а, ал. 3 и ал. 4 ГПК, са връчени на заявителя на дата 04.12.2019
год. - л. 40 от делото на РС-Варна.
В
срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК заявителят е подал становище, с което не оспорва, че
на 24.10.2019 год. е получил плащане на вземането по заповедта за изпълнение
(главница и лихва за забава). Заявява, че сумата за разноските за заповедното
производство, които са му присъдени с издадената заповед за изпълнение, не му е
заплатена и е поискал издаване на изпълнителен лист за разноските. Изложил е
подробни съображения срещу възражението на длъжника срещу разноските по чл. 414а, ал. 2 ГПК, които обобщено се свеждат до
това, че плащането на предявеното вземане е извършено от длъжника след
образуване на заповедното производство и след издаването на заповедта за
изпълнение и че с поведението си „граничещо с циничност“, длъжникът е дал повод
за предявяване на вземането. В обобщение счита възражението на длъжника, че не
дължи разноски за заповедното производство за неоснователно. Според становището
на заявителя, искането на длъжника за обезсилване на заповедта в частта относно
разноските за заповедното производство е неоснователно, тъй като чл. 414а, ал.
4 ГПК предвижда обезсилване на заповедта за изпълнение единствено в случаите, в
които заявителят не подаде становище в срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК, а
настоящият случай не е такъв.
С
обжалваното определение първоинстанционният съд е приел,
че при постъпило в срок становище от заявителя, съдът дължи произнасяне, съгласно
чл. 414а, ал. 4 ГПК, по възражението и по постъпилото становище. Изложил е
съображения, че „при уважаване на възражението следва да се отхвърли искането
на заявителя за издаване на изпълнителен лист“, а ако намери, че длъжникът е
дал повод за образуване на производството (респ. за предявяване на вземането)
следва да разпореди издаване на изпълнителен лист за присъдените със заповедта
за изпълнение разноски за заповедното производство.
Приел е също, че длъжникът е платил сумата по заповедта за изпълнение –
главница и лихва за забава, още преди да му бъде връчена заповедта за
изпълнение, т. е., още преди да започне да тече срока по чл. 412, т. 8 ГПК и че
извършеното плащане по заявеното вземане ведно със законната лихва е прието от
заявителя. Т. е., счел е възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 1 ГПК срещу
заповедта за изпълнение в частта и́ относно предявеното вземане (главница и
лихва за забава) за основателно, обсъждайки представените в подкрепа на
възражението по чл. 414а, ал. 1 ГПК доказателства за извършеното плащане и
становището на заявителя по това възражение.
Така формираната от първоинстанционния съд
воля – за основателност на възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 1 ГПК
срещу заповедта за изпълнение в частта и́ относно вземането – не е
намерила израз в диспозитива на неговия акт,
съобразно разпоредбата на чл. 414а, ал. 4, изр. второ ГПК, която предвижда, че
„ако становището е подадено в срок съдът се произнася по възражението и
постъпилото становище“ – напр. като обезсили заповедта за изпълнение в частта
и́ относно вземането и/или отхвърли искането на заявителя за издаване на изп. лист за вземането поради извършеното в срока по чл.
412, т. 8 ГПК плащане на дълга. При всички случаи обаче след като съдът е счел
възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 1 от ГПК за основателно (съответно
становището на заявителя срещу това възражение – за неоснователно), съдът дължи
произнасяне с диспозитив с акт, който да отнеме
окончателно възможността заповедта за изпълнение да придобие качеството на изпълнително
основание относно предявеното вземане. В противен случай – без наличието на
такъв акт, от който да е ясно, че заповедта за изпълнение в частта и́
относно предявеното вземане не може да придобие качеството на изпълнително
основание – тя остава да съществува в правната действителност. Горният пропуск
на заповедния съд следва да бъде отстранен в производство по чл. 247 ГПК.
С
разпореждането си първоинстанционният съд се е
произнесъл и по възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 2 ГПК – че не дължи
разноски за заповедното производство и по становището на заявителя срещу това
възражение. Приел е, че възражението по чл. 414а, ал. 2 от ГПК е основателно –
длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, поради което не дължи
разноски за заповедното производство и е отхвърлил искането на заявителя за
издаване на изпълнителен лист за разноските за заповедното производство. Изложил
е съображения, че по искането на длъжника за обезсилване на заповедта за
изпълнение не са налице предвидените в закона предпоставки, доколкото такава
възможност била предвидена единствено в хипотезата на чл. 414а, ал. 4, изр.
първо ГПК – когато заявителят не е подал становище в тридневния срок по чл.
414а, ал. 3 ГПК.
Разпореждането в обжалваната му част – с която е отхвърлено искането на
заявителя за издаване на изпълнителен лист против длъжника за
разноските за заповедното производство, определени със заповедта за изпълнение
№ 7958/18.10.2019 год. – е правилно, като съображенията за това са следните:
Според т. 10в от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС на РБ, ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и
на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението
и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за
съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска
издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за
разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане.
С ДВ, бр. 86/2017 г. е приет чл.
414а ГПК. Съгласно чл. 414а, ал. 1 ГПК длъжник, който е изпълнил задължението
си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, може да възрази писмено
срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично
задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на
задължението с препис за заявителя. Според чл. 414а, ал. 2 ГПК ако с
поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може
да възрази, че не дължи разноски за производството.
Отговорността за разноски е санкция
за неоснователно предизвикан правен спор. Разноските в заповедното производство
са последица от уважаване на заявлението, за което длъжникът бива уведомен с
връчване на заповедта за изпълнение. Поради това и едно от обстоятелствата,
които са от значение за ангажиране на отговорността на длъжника за разноските
за заповедното производство при подадено от него възражение по чл. 414а ГПК е
датата на връчване на заповедта за изпълнение на задълженото лице. Длъжникът
дължи разноски ако е заплатил след като е узнал за предприемането на съдебни действия
от заявителя –кредитор, респ. след като му е връчена заповедта за изпълнение.
В
случая анализът на доказателствата обосновава извода, че с поведението си „Енерго-про
продажби“ АД – Варна не е дал повод за предявяване на вземането: уведомлението
за извършената цесия е съобщено на длъжника на 11.10.2019 г. в 18, 47 часа
(петък, след края на работното време); уведомлението за цесията изхожда от
дружеството-заявител, в качеството му на пълномощник на цедента
да уведоми длъжника за извършената цесия (пълномощно с правата по чл. 99, ал. 3 ЗЗД), в съобщението за цесията не е посочена банкова сметка, ***, не е посочен
и друг начин на плащане; заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирано пред РС-Варна на 16.10.2019 год.; заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника на дата 29.10.2019 год., а длъжникът е платил на 24.10.2019 год.,
т. е., пет дни преди да му бъде връчена заповедта за изпълнение.
Като съобрази горното, настоящият състав приема, че с поведението си
длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, поради което и не дължи
разноски за заповедното производство.
Доводите
в частната жалба, че след като съдът е отказал да обезсили заповедта за
изпълнение в частта и́ за разноските по искането на насрещната страна
„Енерго-Про Продажби“ АД–Варна и разпореждането в тази му част не е обжалвано и
е влязло в сила, то е налице редовно от външна страна изпълнително основание,
удостоверяващо подлежащо на принудително изпълнение парично вземане, поради
което и предпоставките за издаване на изпълнителен лист в негова полза са
налице, настоящият състав счита за неоснователни.
Разпореждането в посочената част е
без правна стойност. В случая заповедният съд се е произнесъл по възражението
на длъжника по чл. 414а, ал. 2 ГПК и по становището на заявителя против това
възражение, в съответствие с чл. 414, ал. 4, изр. второ ГПК, като е отхвърлил
искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист за разноските за
заповедното производство. Именно това разпореждане е актът, който „парализира“
действието на заповедта за изпълнение в частта и́ за разноските и
влизането му в сила окончателно препятства възможността заповедта за изпълнение
да придобие качеството на изпълнително основание относно разноските за
заповедното производство, присъдени със заповедта за изпълнение.
В обобщение разпореждането в обжалваната част е правилно, а частната
жалба срещу него – неоснователна и същата следва да се остави без уважение.
Съобразно изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства, в полза на ответника по
жалбата следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на
240 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба
на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, район Младост, ул. Н. Симов № 3, срещу
Разпореждане № 55766/13.12.2019 год., постановено по ч. гр. дело № 16701/2019
год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлена молбата на заявителя „Агенция
за закрила на потребителите“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна за
издаване на изпълнителен лист против длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна,
с ЕИК ********* за сумата от 325 лева – разноски за заповедното производство,
определени със Заповед за изпълнение № 7958/18.10.2019 год. на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 16701/2019 год. по описа на
РС-Варна;
ОСЪЖДА „Агенция за закрила на
потребителите“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, район Младост, ул. Н. Симов № 3, да заплати на
„Енерго–Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
град Варна - бул. Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс – Г сумата от 240 лева (двеста и четиридесет лева) –
разноски за настоящото производство, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.