Определение по дело №408/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 836
Дата: 4 март 2020 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20203100500408
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……………/……….03.2020 год., гр. Варна

                                                                                       

               Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                  ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН  И.

                                                  МАЯ НЕДКОВА

 

сложи за разглеждане в. ч. гр. дело № 408 по описа на съда за 2020 год., докладвано от съдията К. И. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на глава ХХІ-ва ГПК.

           Образувано е по частна жалба на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Младост, ул. Н. Симов № 3, подадена чрез пълномощник, срещу Разпореждане № 55766/13.12.2019 год., постановено по ч. гр. дело № 16701/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлена молбата на заявителя „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна за издаване на изпълнителен лист против длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, с ЕИК ********* за сумата от 325 лева – разноски за заповедното производство, определени със Заповед за изпълнение № 7958/18.10.2019 год. на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 16701/2019 год. по описа на РС-Варна.

           В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно, като се настоява за отмяната му. Жалбоподателят счита, че след като съдът е отказал да обезсили заповедта за изпълнение в частта и́ за разноските по искането на насрещната страна „Енерго-Про Продажби“ АД–Варна и разпореждането в тази част не е обжалвано и е влязло в сила, то е налице редовно от външна страна изпълнително основание, удостоверяващо подлежащо на принудително изпълнение парично вземане, поради което и предпоставките за издаване на изпълнителен лист в негова полза са налице, а изводът на РС-Варна в обратен смисъл е неправилен. Оспорени са и изводите

на първоинстанционния съд, че с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, като се твърди, че те са изведени в нарушение на процесуалноправни разпоредби на закона, както и на задължителната съдебна практика – ППВС № 1/79; ТР № 4/2013 г. и ТР № 5/2017 год., двете на ОСГТК на ВКС на РБ. Не е съобразено, че предявеното със заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземане произтича от неоснователно обогатяване (подлежаща на връщане сума, получена при първоначална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД), вземането е изискуемо от монетна на възникването му (плащането без основание) и от този момент кредиторът може да иска изпълнение – както извънсъдебно, така и да предяви вземането си по съдебен ред.   

           Отправено е искане за отмяна на определението и за постановяване на друго, с което да се укаже на РС-Варна да издаде изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение в частта и́ за разноските за заповедното производство по ч. гр. дело № 16701/2019 год. на РС-Варна.

           В писмен отговор насрещната страна „Енерго-про продажби“ АД – Варна оспорва жалбата, счита, че е неоснователна. Излага подробни съображения, който обобщено се свеждат до това, че с поведението си не е станал повод за предявяване на вземането и не дължи разноски за заповедното производство, при което и изводът на РС-Варна в този смисъл е правилен. Настоява жалбата да се остави без уважение, претендира присъждане на разноски за настоящото частно производство.

           Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 407, ал. 1 ГПК) и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

           Производството по ч. гр. дело № 16701/2019 год. по описа на РС-Варна е образувано по заявление с вх. № 75478/16.10.2019 год. по рег. на РС-Варна, подадено от „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Младост, ул. Н. Симов № 3, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „Енерго-про продажби“ АД, със седалище гр. Варна за сумата от 19 лева – платена без основание сума, съставляваща такса за възстановяване на преноса на електроенергия по фактура № ТП **********/16.05.2018 год., заплатена от потребителя на ел. енергия Паскал Паскалев Д. на дата 20.08.2018 год., което вземане заявителят е придобил въз основа на договор за цесия от 24.09.2019 г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението съда (16.10.2019 год.) до окончателното и́ изплащане, както и за разноските за заповедното производство в общ размер на 325 лева, съответно: 25 лева заплатена държавна такса и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

           С разпореждане от 18.10.2019 г. РС-Варна е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за горните суми в полза на заявителя против длъжника; въз основа на разпореждането е издадена и заповед № 7958/18.10.2019 год. за изпълнение на парично задължение за посочената в заявлението сума – 19 лева главница; законна лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението в съда (16.10.2019 год.) до окончателното и́ изплащане, както и за разноските за заповедното производство в общ размер на 325 лева. 

           В съответствие с чл. 411, ал. 3 ГПК, препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника на дата 29.10.2019 год. – 17 от делото на РС-Варна.

          На 31.10.2019 год., т. е., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение по чл. 414а, ал. 1 ГПК, в което е навел твърдения, че е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК; към възражението е приложил и писмени доказателства, установяващи извършеното плащане – платежно нареждане от 24.10.2019 г., от което е видно, че сумата от 19, 06 лева (главница и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.10.2019 год. – 24.10.2019 г.) е внесена по сметката на заявителя, като е поискал обезсилване на заповедта в частта и́ относно предявеното вземане – главница и лихва за забава. С подаденото възражение длъжникът е възразил също, че не дължи разноски за заповедното производството, тъй като с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането (т. е., направил е и възражение по чл. 414а, ал. 2 ГПК), като е изложил следното: бил уведомен от стария кредитор, чрез пълномощник – заявителя, за извършената цесия на дата 14.10.2019 г., но в уведомлението не била посочена банкова сметка, ***, не бил посочен и друг начин на плащане. На 24.10.2019 г. длъжникът платил по б. път по сметка на заявителя присъдената със заповедта за изпълнение сума, ведно със законната лихва. С възражението по чл. 414а, ал. 2 ГПК е отправено искане за обезсилване на заповедта за изпълнение и в частта и́ за разноските.

           Препис от възражението на длъжника и от приложенията, ведно с указа́ния за възможностите и последиците по чл. 414а, ал. 3 и ал. 4 ГПК, са връчени на заявителя на дата 04.12.2019 год. - л. 40 от делото на РС-Варна.

          В срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК заявителят е подал становище, с което не оспорва, че на 24.10.2019 год. е получил плащане на вземането по заповедта за изпълнение (главница и лихва за забава). Заявява, че сумата за разноските за заповедното производство, които са му присъдени с издадената заповед за изпълнение, не му е заплатена и е поискал издаване на изпълнителен лист за разноските. Изложил е подробни съображения срещу възражението на длъжника срещу разноските по чл.  414а, ал. 2 ГПК, които обобщено се свеждат до това, че плащането на предявеното вземане е извършено от длъжника след образуване на заповедното производство и след издаването на заповедта за изпълнение и че с поведението си „граничещо с циничност“, длъжникът е дал повод за предявяване на вземането. В обобщение счита възражението на длъжника, че не дължи разноски за заповедното производство за неоснователно. Според становището на заявителя, искането на длъжника за обезсилване на заповедта в частта относно разноските за заповедното производство е неоснователно, тъй като чл. 414а, ал. 4 ГПК предвижда обезсилване на заповедта за изпълнение единствено в случаите, в които заявителят не подаде становище в срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК, а настоящият случай не е такъв. 

           С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че при постъпило в срок становище от заявителя, съдът дължи произнасяне, съгласно чл. 414а, ал. 4 ГПК, по възражението и по постъпилото становище. Изложил е съображения, че „при уважаване на възражението следва да се отхвърли искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист“, а ако намери, че длъжникът е дал повод за образуване на производството (респ. за предявяване на вземането) следва да разпореди издаване на изпълнителен лист за присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство.

          Приел е също, че длъжникът е платил сумата по заповедта за изпълнение – главница и лихва за забава, още преди да му бъде връчена заповедта за изпълнение, т. е., още преди да започне да тече срока по чл. 412, т. 8 ГПК и че извършеното плащане по заявеното вземане ведно със законната лихва е прието от заявителя. Т. е., счел е възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 1 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта и́ относно предявеното вземане (главница и лихва за забава) за основателно, обсъждайки представените в подкрепа на възражението по чл. 414а, ал. 1 ГПК доказателства за извършеното плащане и становището на заявителя по това възражение.

           Така формираната от първоинстанционния съд воля – за основателност на възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 1 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта и́ относно вземането – не е намерила израз в диспозитива на неговия акт, съобразно разпоредбата на чл. 414а, ал. 4, изр. второ ГПК, която предвижда, че „ако становището е подадено в срок съдът се произнася по възражението и постъпилото становище“ – напр. като обезсили заповедта за изпълнение в частта и́ относно вземането и/или отхвърли искането на заявителя за издаване на изп. лист за вземането поради извършеното в срока по чл. 412, т. 8 ГПК плащане на дълга. При всички случаи обаче след като съдът е счел възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 1 от ГПК за основателно (съответно становището на заявителя срещу това възражение – за неоснователно), съдът дължи произнасяне с диспозитив с акт, който да отнеме окончателно възможността заповедта за изпълнение да придобие качеството на изпълнително основание относно предявеното вземане. В противен случай – без наличието на такъв акт, от който да е ясно, че заповедта за изпълнение в частта и́ относно предявеното вземане не може да придобие качеството на изпълнително основание – тя остава да съществува в правната действителност. Горният пропуск на заповедния съд следва да бъде отстранен в производство по чл. 247 ГПК.  

           С разпореждането си първоинстанционният съд се е произнесъл и по възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 2 ГПК – че не дължи разноски за заповедното производство и по становището на заявителя срещу това възражение. Приел е, че възражението по чл. 414а, ал. 2 от ГПК е основателно – длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, поради което не дължи разноски за заповедното производство и е отхвърлил искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист за разноските за заповедното производство. Изложил е съображения, че по искането на длъжника за обезсилване на заповедта за изпълнение не са налице предвидените в закона предпоставки, доколкото такава възможност била предвидена единствено в хипотезата на чл. 414а, ал. 4, изр. първо ГПК – когато заявителят не е подал становище в тридневния срок по чл. 414а, ал. 3 ГПК. 

           Разпореждането в обжалваната му част – с която е отхвърлено искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист против длъжника за разноските за заповедното производство, определени със заповедта за изпълнение № 7958/18.10.2019 год. – е правилно, като съображенията за това са следните:

           Според т. 10в от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане.

           С ДВ, бр. 86/2017 г. е приет чл. 414а ГПК. Съгласно чл. 414а, ал. 1 ГПК длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя. Според чл. 414а, ал. 2 ГПК ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.

           Отговорността за разноски е санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Разноските в заповедното производство са последица от уважаване на заявлението, за което длъжникът бива уведомен с връчване на заповедта за изпълнение. Поради това и едно от обстоятелствата, които са от значение за ангажиране на отговорността на длъжника за разноските за заповедното производство при подадено от него възражение по чл. 414а ГПК е датата на връчване на заповедта за изпълнение на задълженото лице. Длъжникът дължи разноски ако е заплатил след като е узнал за предприемането на съдебни действия от заявителя –кредитор, респ. след като му е връчена заповедта за изпълнение.  

            В случая анализът на доказателствата обосновава извода, че с  поведението си „Енерго-про продажби“ АД – Варна не е дал повод за предявяване на вземането: уведомлението за извършената цесия е съобщено на длъжника на 11.10.2019 г. в 18, 47 часа (петък, след края на работното време); уведомлението за цесията изхожда от дружеството-заявител, в качеството му на пълномощник на цедента да уведоми длъжника за извършената цесия (пълномощно с правата по чл. 99, ал. 3 ЗЗД), в съобщението за цесията не е посочена банкова сметка, ***, не е посочен и друг начин на плащане; заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано пред РС-Варна на 16.10.2019 год.; заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на дата 29.10.2019 год., а длъжникът е платил на 24.10.2019 год., т. е., пет дни преди да му бъде връчена заповедта за изпълнение.

           Като съобрази горното, настоящият състав приема, че с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, поради което и не дължи разноски за заповедното производство.

           Доводите в частната жалба, че след като съдът е отказал да обезсили заповедта за изпълнение в частта и́ за разноските по искането на насрещната страна „Енерго-Про Продажби“ АД–Варна и разпореждането в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила, то е налице редовно от външна страна изпълнително основание, удостоверяващо подлежащо на принудително изпълнение парично вземане, поради което и предпоставките за издаване на изпълнителен лист в негова полза са налице, настоящият състав счита за неоснователни.

           Разпореждането в посочената част е без правна стойност. В случая заповедният съд се е произнесъл по възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 2 ГПК и по становището на заявителя против това възражение, в съответствие с чл. 414, ал. 4, изр. второ ГПК, като е отхвърлил искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист за разноските за заповедното производство. Именно това разпореждане е актът, който „парализира“ действието на заповедта за изпълнение в частта и́ за разноските и влизането му в сила окончателно препятства възможността заповедта за изпълнение да придобие качеството на изпълнително основание относно разноските за заповедното производство, присъдени със заповедта за изпълнение.

           В обобщение разпореждането в обжалваната част е правилно, а частната жалба срещу него – неоснователна и същата следва да се остави без уважение.

           Съобразно изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 240 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

           Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Младост, ул. Н. Симов № 3, срещу Разпореждане № 55766/13.12.2019 год., постановено по ч. гр. дело № 16701/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлена молбата на заявителя „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна за издаване на изпълнителен лист против длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, с ЕИК ********* за сумата от 325 лева – разноски за заповедното производство, определени със Заповед за изпълнение № 7958/18.10.2019 год. на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 16701/2019 год. по описа на РС-Варна;

           ОСЪЖДА „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Младост, ул. Н. Симов № 3, да заплати на „Енерго–Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс – Г сумата от 240 лева (двеста и четиридесет лева) – разноски за настоящото производство, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:

 

 

 

    Членове:1.    

 

 

 

                2.