ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1353
гр. Пловдив, 30.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501075 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. № 10069/14.04.2022 год., подадена от Х.
Н. Х., чрез адв. К.К., срещу Определение № 263673/01.10.2021 год.,
постановено по гражданско дело № 17479/2019 год., по описа на Районен съд
– Пловдив, IХ граждански състав. С обжалвания акт е оставена без уважение
молба с вх. № 285203/05.08.2021 год. относно изменение на Решение №
262143/02.08.2021 год. в частта за разноските.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на
обжалваното определение с довода, че следва да бъде присъдено
възнаграждение за всеки от предявените искове. Посочва се, че
първостепенният съд е уважил предявените два осъдителни иска за връщане
на недължимо платени суми по нищожни клаузи за възнаградителна лихва и
неустойка по договор за паричен заем. Позовава се на нормата на чл.2 ал.5 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според която за процесуално представителство по
граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
В срока за отговор не е постъпил такъв от ответното дружество.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в
производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо същата
е допустима. По същество съдът намира следното:
В производството по гражданско дело № 17479/2019 год., по описа на
Районен съд – Пловдив, IХ граждански състав са разгледани два предявени
иска от Х. Н. Х., чрез пълномощника и адвокат Д. Б., както следва:
осъдителен иск за заплащането на сумата от 53,92 лв., представляваща
1
възнаградителна лихва, платена при начална липса на основание и
осъдителен иск за заплащането на сумата от 147,89 лв.- неустойка, платена
при начална липса на основание. Исковете са уважени с решение № 262143
от 02.08.2021 г. постановено по гр.дело, с което решение районният съд също
така е осъдил ответникът „Кредит тайм” ЕООД да заплати на адвокат Д. Б.
сумата от 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на осн.чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата.
С обжалваното определение първостепенният съд е оставил без
уважение молбата на ищеца по реда на чл.248 от ГПК за изменение на
решението в частта на разноските, след като е приел, че възнаграждение по
реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА следва да бъде определено за един иск с оглед
материалния интерес на правния спор, а разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба
№ 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
неприложима за конкретния казус.
Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението, че
възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателката следва
да бъде определено, като се съобрази разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
която се предвижда при определяне на възнаграждението да се вземе предвид
броя на предявените искове, като за всеки един от тях се определя отделно
възнаграждение. В настоящия случай се касае за два обективно кумулативно
съединени иска, независимо, че исковете произтичат от едно и също
правоотношение.
Цената на всеки от предявените искове поотделно е в размер по-малък
от 1000 лева, следователно за всеки от тях минималният размер на
възнаграждението съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в
размер от 300 лева. Следователно на процесуалния представител на Х. Н. Х.
следва да бъде определено възнаграждение, както следва по 300 лв. за всеки
от уважените искове, или общо възнаграждение в размер на 600 лв. и на
основание § 2 а от Наредбата следва да се начисли данък добавена стойност
или следва да се присъди 360 лв. за всеки от уважените искове или общо 720
лв.
Ето защо, определението в обжалваната част следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено изменение на Решение № 262143 от
02.08.2021 г., постановено по гр. дело № 17479/ 2019 г. на ПРС, IX-ти гр.
състав, в частта за разноските относно определените по реда на чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата разноски за адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ищеца, като ответникът бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца сумата, представляваща разликата над
присъдената с решението сума в размер на 480 лв. до 840 лева (или
допълнително сумата от още 360 лв.).
Ето защо, въз основа на изложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 263673 от 01.10.2021г., постановено по гр.
д. № 17479/ 2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта, с която е
оставена без уважение молбата на адв. К.К., като пълномощник на ищцата Х.
Н. Х., за изменение на Решение № 262143 от 02.08.2021 г., постановено по гр.
дело № 17479/ 2019 г. на Районен съд – гр. Пловдив, IX-ти гр. състав, в частта
за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 262143 от 02.08.2021 г. постановено по гр. дело
№ 17479/ 2019 г. на Районен съд – гр. Пловдив, IX-ти гр. състав, в частта за
разноските, като ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Г. Б., адвокат към АК- гр. Пловдив, с личен № ., със
съдебен адрес гр. *, ул. „*“ № *, разликата над присъдената с решението сума
в размер на 480 лева до 840 лева, или сумата от още 360 лв. /триста и
шестдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищцата Р. Н. Х. в производството по гр. дело № 17479/
2019 г. на Районен съд – гр. Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3