№ 16
гр. гр.Дулово , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на четвърти февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емил В. Николаев
като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело №
20203410100457 по описа за 2020 година
Предявени са искове по чл.344, ал.1, т. 1 и т. 2, чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1
от КТ.
Ищцата Н. Е. Д., с ЕГН **********, твърди, че e работила като медицинска сестра
във вътрешно отделение на „МБАЛ – Дулово“ ЕООД гр. Дулово повече 30 години. Във
връзка с епидемията от COVID-19 от работодателя през месец април 2020 г. била издадена
Заповед за заместване № ****** г., съгласно която тя, още три медицински сестри, двама
санитари и един лекар били определени да дават дежурства в новосформирания „COVID –
19 сектор“. До месец август нямало постъпили болни в този сектор, като на ****** г. бил
приет един пациент, който впоследствие починал. След него постъпили още две лица за
лечение. Всички, изпратени да заместват в този сектор, давали 24-часови смени. На
******** г. медицинските сестри от „COVID – 19 сектор“ решили да подадат молби до
управителя на „МБАЛ – Дулово“ ЕООД за освобождаването им това отделение и да бъдат
сформирани още екипи от медицински сестри и лекари, които да помагат. Желанието на
всички, включително и на ищцата, било да се върнат отново на работа във Вътрешно
отделение на „МБАЛ – Дулово“ ЕООД. След подаване на молбата за освобождаване от
„COVID – 19 сектора“ и желанието да се върне на работа във Вътрешно отделение тя била
извикана от управителя на „МБАЛ – Дулово“ ЕООД, за да подпише декларация, че е
съгласна да работи в „COVID –19 сектора“ и да обслужва болни пациенти. След отказа
била извикана, за да бъде връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
В заповедта като основания за прекратяване на трудовия договор с ответното дружество
било посочено чл. 326, т.1 от КТ /подадена молба/, считано от ****** г. Н. Е. Д. отказала да
подпише заповедта, поради което екземпляр от същата не бил връчен. Впоследствие
установила, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение било променено
1
правното основание на чл. 326, т.1 от КТ – „прекратяване от работника и служителя с
писмено предизвестие“. На ******* г. ищцата и нейните колеги подали молби да бъдат
възстановени на работа, считано от 01.10.2020 г. Всички медицински сестри били
възстановени и назначени отново на работа, с изключение на ищцата. Видно от
хронологията, изложена по-горе и представените от Н. Е. Д. документи, не са били налице
никакви фактически и правни основания по чл. 326, т.1 от КТ, съгласно който бил прекратен
трудовия договор. Молбата се отнасяла за преместване от „COVID –19 сектора“ във
Вътрешно отделение на МБАЛ – Дулово“ ЕООД, а не за прекратяване на трудовото
правоотношение поради подаване от нейна страна на писмено предизвестие до
работодателя.
С оглед на изложеното, искането е, на основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ да се
признае уволнението за незаконно, да се отмени същото и ищцата да бъде възстановена на
предишната си работа - на длъжността „Медицинска сестра“ във Вътрешно отделение на
„МБАЛ – Дулово“ ЕООД гр. Дулово, а на основание чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1
от КТ, да се осъди ответника да заплати обезщетение за времето, през което е останала без
работа поради уволнението в размер на 5 580 лева /изменен в съдебно заседание на *******
г./, ведно със законната лихва, считано от ****** г. до окончателното изплащане.
Претендирани са направените по делото разноски за адвокатски хонорар.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, съдът е счел, че
същият не следва да бъде разглеждан в настоящия трудово-правен спор, поради което с
Определение № 401/09.10.2020 г., не е приел същият за разглеждане и е прекратил
производството по делото в тази част като недопустимо.
В срока по чл.***1, ал.1 от ГПК, ответникът „МБАЛ - Дулово” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Дулово, ул. „Розова долина”, № 37,
представлявано от К. В. П. – управител, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявените искове.
Акцентира, че управителят на „МБАЛ-Дулово” ЕООД К. В. П. се е съобразил изцяло
със Заповед № ******** г. на Министъра на здравеопазването, чрез която са определени
лечебни заведения за лечение и наблюдение на пациенти с „COVID - 19”. Поради тази
причина е издал Заповед № ****** г., чрез която е определен персонал за обслужване на
пациенти с това заболяване във Вътрешно отделение на ЛЗ - един лекар, четири медицински
сестри, сред които е и ищцата, както и двама санитари. В края на месец август 2020 г.
четирите медицински сестри са изявили желание да не работят с пациенти, заразени или
болни с „COVID- 19” и това станало достояние на цялата общественост, чрез излъчване по
медиите. Тази е причината за подадени от тях молби/заявления до управителя на ЛЗ по този
повод. Такава е и молбата на ищцата, подадена на ******* г., чрез която тя заявява: „Моля
да бъда освободена от длъжността медицинска сестра в COVID-отделението. Желая да
работя във Вътрешно отделение наред с други медицински сестри”. Управителят на
2
„МБАЛ-Дулово” ЕООД К. В. П. е уважил това желание, като го е счел като 30-дневно
предизвестие за напускане, на основание чл.326, ал.2 от КТ, така е отбелязал и на самата
молба. Подчертава се, че ищцата реално никога не е преназначавана от „Вътрешно
отделение” в друго, тъй като т. нар. „COVID- сектор” е именно в това отделение и поради
тази причина няма как да бъде „върната” някъде, където вече се намира. Във връзка с
горното, поради допусната техническа грешка, първоначално заповедта за освобождаване е
била, на основание чл.325, ал.1 от КТ, но тя не е връчена на лицето. Такава е връчена, на
основание чл.326, ал.1 от КТ, на *** г., като в заповедта е отбелязано, на лицето да се
изплатят обезщетения, на основание чл.224 и 220 от КТ. Те са изплатени - видно от
представения фиш - по чл.220 - 487,50 лв. и по чл.224-797,14 лв. Ответникът подчертава, че
Управителят на МБАЛ - Дулово не е бил в болничен на ****** г. - датата на подписване на
заповедта за освобождаване. Болничният му е бил във времето ******* г. - ****** г., видно
от болничен лист № Е20201587861 от ****** г., т. е. заповедта е подписана от него като
действащ управител и подписът му не е подправен, на каквито съмнения навежда ищцата.
На следващо място ответникът посочва, че трудовото право допуска безвиновно
прекратяване на трудово правоотношение по икономически, технически или
организационни причини, налагащи промени в работната сила. Това следва и от чл. 4.1, изр.
2 на Директива 2001/23/EQ от 2001 г. приета с оглед гарантиране правата на
работниците/служителите при реорганизиране или прехвърляне на предприятия, стопански
дейности или части от такива. Ответникът се позовава на правото на работодателя да
променя изискванията за лечение и обгрижване на пациенти, тъй като тези преценка се
извършва по целесъобразност, още повече че е съобразена с конкретно разпореждане - това
на Министъра на здравеопазването. В тази връзка е и направената реорганизация във
„Вътрешно отделение” на Дуловската болница и е напълно съобразена с правомощията на
управителя. В случая е без значение дали ищцата е следвало да работи в „COVID- сектора”
или не. Факт е, че този момент не я е устроил и тя е пожелала да напусне, т. е. тя самата е
изявила воля за това. Иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Представя писмени
доказателства и заверено копие на трудовото досие.
След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:
Не се спори между страните, че ищцата Н. Е. Д., ЕГН **********, е работила при
ответника „Многопрофилна болница за активно лечение - Дулово” ЕООД гр. Дулово по
трудово правоотношение на длъжност „медицинска сестра“, с код по НКП 22215001,
съгласно трудов договор № ******** г. и допълнително споразумение № ******* г., и че
със Заповед № ***/****** г., на основание чл.326, ал.1 от КТ, е прекратено трудовото
правоотношение между страните.
Ищцата оспорва законосъобразността на издадената заповед за уволнение, тъй като
3
не е депозирала при работодателя молба за прекратяване на трудовото правоотношение и
не е отправяла предизвестие. Ответникът твърди, че обжалваната от ищцата заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразно и че е налице отправено от
нея предизвестие.
При лежаща върху ответника – работодател доказателствена тежест да установи
спазване на изискванията по чл.326, ал.1 КТ, същият следва да ангажира доказателства в
тази насока.
От личното трудово досие на ищцата, приложено към материалите по делото, е
безспорно установено, че ищцата Н. Е. Д. е работила при ответника „МБАЛ - Дулово”
ЕООД по трудово правоотношение на длъжността „медицинска сестра”, с уговорено място
на работа Вътрешно отделение.
Ищцата депозирала молба, постъпило при работодателя на ******* г. /лист 101 от
делото/, с която е заявила желание да бъде освободена от длъжността „медицинска сестра”
в „COVID –отделението“ и да работи във вътрешно отделение наред с другите медицински
сестри.
Работодателят издал Заповед № ***/****** г. за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата на основание чл.326, ал.1 КТ – считано от ****** г. /подадена
молба/. Именно това основание вписал и в трудовата книжка на ищцата като основание за
прекратяване на трудовия ѝ договор.
Съгласно чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда работникът или служителят може да
прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Правото
на работника/служителя да прекрати трудовия си договор с предизвестие е субективно
потестативно право – т. е. такова, че с едностранните си правни действия
служителят/работникът има право да упражнява влияние в чужда правна сфера. Преценката
за прекратяване принадлежи само и единствено на работника и само от него зависи кога и
дали да го стори. При формиране на волеизявлението за прекратяване на трудов договор с
предизвестие работникът не е длъжен да излага мотиви, поради които упражнява това
законно право.
Волята на работника да прекрати индивидуалното си трудово правоотношение се
обективира в писмена форма – това е т. нар. в закона „предизвестие”. Законът изисква за
действителността на волеизявлението, облечено в предизвестие, простата писмена форма.
Писменото предизвестие се отправя до другата страна по договора – работодателя, т. е.
лицето, с което е сключен договора. Тъй като от името и за сметка на работодателя действа
неговият управител, то и предизвестието обикновено е отправено до управителя на
работодателя.
Ако при формиране на волята на служителя същата е опорочена, това ще направи и
самото волеизявление за прекратяване на трудовия договор недействително.
4
В случая преценката на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на осн.
чл.326, ал.1 от КТ е неоправдана, тъй като ищцата въобще не е отправяла молба да бъде
прекратено трудовото правоотношение на това основание. Поискала е да бъде освободена
от длъжността „медицинска сестра” в „COVID –отделение“, където е била командирована
със заповед на работодателя и да работи във вътрешно отделение, където е обичайното
работно място.
Писмено предизвестие не е отправяно от ищцата до работодателят, доказателства в
тази насока не бяха събрани по делото, поради което прекратяване на трудовия договор,
на основание чл. 326, ал.1 от КТ, е недействително.
По тези съображения предявените искове се явяват основателни и като такива следва
да бъдат уважени. Уволнението на ищцата следва да бъде признато за незаконно.
Следва да се уважат и обусловения от него искове за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение.
Размерът на последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение, според
представените доказателства е 930.00 лева. Следователно дължимото обезщетение е в
размер на 5 580.00 лева.
В случая, съдът има предвид, че ответникът не оспорва, както размера на брутното
трудово възнаграждение на ищцата, така и обстоятелството, че последната е останала без
работа вследствие на уволнението, а и тези факти се установяват от представените по делото
доказателства.
Обезщетението се дължи заедно със обезщетение за забава в размер на законната
лихва от предявяването на исковете - 08.10.2020 г. до окончателно изплащане на
задължението.
На основание чл. 64, ал. 1 от КТ ищецът има право да получи от ответника
разноските, които е направил в производството - 610.00 лв. (шестстотин и десет) лева за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 359, от КТ, работникът е освободен от заплащане на държавна такса
по производство, но същата се дължи от работодателя, при уважаване на исковете. Същия
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Дулово сумата от 323.20 лева – дължима
държавна такса по трите обективно съединени иска /по 50.00 лева за исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и 223.20 лева по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ/.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЕМА за установено, че трудовото правоотношение между Н. Е. Д., ЕГН
**********, от *******, и „МБАЛ-Дулово“ ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Дулово, ул. „Розова долина“, № 37, обл. Силистра, е било
прекратено, без да е било отправяно от ищеца писмено предизвестие, на основание чл.326,
ал.1 КТ, до работодателя МБАЛ-Дулово“ ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Дулово, ул. „Розова долина“, № 37, обл. Силистра.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Н. Е. Д., ЕГН **********, от
*******, извършено със заповед № ***/****** г. на управителя на „МБАЛ-Дулово“ ЕООД с
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дулово, ул. „Розова долина“,
№ 37, обл. Силистра, и го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н. Е. Д., ЕГН **********, от *******, на предишната заемана
преди уволнението длъжност – „медицинска сестра ” във Вътрешно отделение на „МБАЛ-
Дулово“ ЕООД гр.Дулово.
ОСЪЖДА „МБАЛ-Дулово“ ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Дулово, ул. „Розова долина“, № 37, обл. Силистра, да заплати на Н. Е. Д.,
ЕГН **********, от *******, обезщетение за времето, през което е останала без работа
поради уволнение в периода ****** г. до *** г. в размер на 5 580.00 лв. /пет хиляди
петстотин и осемдесет лева/, заедно със законната лихва, считано от 08.10.2020 г. до
окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „МБАЛ-Дулово“ ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Дулово, ул. „Розова долина“, № 37, обл. Силистра, да заплати на Н. Е. Д.,
ЕГН **********, от *******, сумата от 610.00 лв. (шестстотин и десет) лева – деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „МБАЛ-Дулово“ ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Дулово, ул. „Розова долина“, № 37, обл. Силистра, да заплати по сметката на
Районен съд – Дулово, сумата от 323.20 лв. /триста двадесет и три лева и двадесет стотинки/
- държавна такса за производството.
6
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му, пред
Силистренски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
7