РЕШЕНИЕ
№ 727
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20241110214156 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХОСТОПИЯ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
представлявано от управителя С. Е. Х. чрез процесуалния си представител,
срещу наказателно постановление № 92-02-138 /20.05.2024г. на Главния
секретар на Агенцията по вписванията, с което за нарушение на чл.63, ал.6 от
Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ вр. §9, ал.2 от ПЗР на
ЗМИП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв.,
на основание чл.118, ал.1, т.2 ЗМИП. Съгласно мотивите на наказателното
постановление „ХОСТОПИЯ БЪЛГАРИЯ” ЕООД не вписало в законния срок
в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
/ТРРЮЛНЦ/ промяната на едноличния собственик на капитала на
дружеството - действителния си собственик Х. Инк., Идентификация
**********, държава: САЩ.
Жалбоподателят твърди, че при издаване на наказателното
постановление били допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуален закон – фактите, сочени в наказателното постановление били
противоречиви както помежду си, така и с тези – по АУАН, обосновал
1
наказателното постановление /по отношение на датата на нарушение/, реално
не било извършено процесното нарушение, тъй като заявление Б7 за вписване
на действителния собственик на дружеството било депозирано преди датата
на съставяне на АУАН, била нарушена и разпоредбата на чл.34, ал.2 ЗАНН.
Прави възражение за маловажност на деянието, на основание чл.28 ЗАНН.
Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли съда
да отмени наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира за изплащане на направените по делото
разноски. Представя писмени бележки.
Въззиваемият Главният секретар на Агенцията по вписванията не се
явява в съдебно заседание и не изразява становище по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Видно от обратна разписка, наказателно постановление № 92-02-
138/20.05.2024г. на Главния секретар на Агенцията по вписванията е връчено
на „ХОСТОПИЯ БЪЛГАРИЯ” ЕООД на 04.10.2024г. Жалбата срещу
наказателното постановление е депозирана в законния срок, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана.
От фактическа страна:
На 29.06.2023г. по партидата на „ХОСТОПИЯ БЪЛГАРИЯ” ЕООД в
ТРРЮЛНЦ постъпило Заявление № 20230629114912 за вписване едноличният
собственик на капитала Х. Инк., Идентификация **********, държава: САЩ.
Заявление № 20230629114912 било вписано в ТРРЮЛНЦ на 05.07.2023г. с
вписване № 20230705145710.
На 15.02.2024г. била извършена проверка по сигнал от длъжностно
лице за нарушение от страна на „ХОСТОПИЯ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – проявено
бездействие за подаване на декларация по образец Б7 с отразените данни по
чл.63, ал.4 ЗМИП. След установяване на обстоятелствата по нарушението бил
съставен Констативен протокол № 92-02-138, с който било установено, че с
оглед разпоредбата на чл.63, ал.6, т.2 ЗМИП, „ХОСТОПИЯ БЪЛГАРИЯ”
2
ЕООД следвало да подаде декларация по образец Б7 в 7 дневен срок от датата
на вписване на обстоятелството, а именно до 12.07.2023г. Вместо на тази дата
заявлението било депозирано но 26.01.2024г. За констатираното нарушение
свидетелката Е. Г. Т. съставила акт за установяване на административно
нарушение № 92-02-138/27.02.2024г., надлежно връчен на нарушителя на
същата дата, като субсумирала нарушението под текста на чл.63, ал.3 ЗМИП
вр. чл.6, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ. Жалбоподателят се възползвал от правото си да
възрази в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН като представил писмено възражение
срещу констатациите по АУАН. Административнонаказващият орган не приел
за основателно депозираното възражение и издал наказателно постановление
№ 92-02-138 /20.05.2024г., с което наложил „ХОСТОПИЯ БЪЛГАРИЯ” ЕООД
имуществена санкция в размер на 1 000 лв., на основание чл.118, ал.1, т.2
ЗМИП.
От правна страна и доказателствата
Съдът приема, че е спазена процедурата по съставянето на акт за
установяване на административно нарушение № 92-02-138/27.02.2024г. и
наказателно постановление № 92-02-138/20.05.2024г., същите са издадени от
надлежен орган и в рамките на неговите пълномощия, нарушението е
подведено под относимата норма на материалния закон. Акт за установяване
на административно нарушение № 92-02-138/27.02.2024г. и наказателно
постановление № 92-02-138/20.05.2024г. са надлежно връчени на нарушителя
с оглед гарантиране на неговите права във всички фази на
административнонаказателния процес.
По отношение на твърденията за нарушение на материалния закон
съдът намира:
Съгласно чл.63, ал.6 ЗМИП учредените на територията на Република
България юридически лица и други правни образувания, с изключение на
едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал.1
действителните си собственици по § 2 от Допълнителните разпоредби, ако
същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на
капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични
собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни
образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1/Ако
действителните собственици по § 2 от Допълнителните разпоредби не са
3
вписани в регистрите по ал.1 като съдружници и/или като еднолични
собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на
собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на
територията на Република България, или 2/Ако тези юридически лица или
други правни образувания не са учредени на територията на Република
България.
Страните по делото не спорят по отношение на обстоятелството, че
новият притежател на акциите на „ХОСТОПИЯ БЪЛГАРИЯ” - Х. Инк.,
Идентификация **********, е регистриран в САЩ, който факт определя
задължението по чл.63, ал.6 ЗМИП.
Съгласно чл.63, ал.3 ЗМИП за производството, редът и сроковете за
вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се
прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и Законът за регистър БУЛСТАТ.
Съгласно § 9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП лицата, за които се прилага изискването за
вписване на данните по ал. 1 в съответния регистър по чл. 63, заявяват за вписване тези
данни в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1.
След извършеното вписване на 05.07.2023г. в ТРРЮЛНЦ на Заявление
№ 20230629114912 /за промяна на собственика на дружеството и прехвърляне
на дружествения дял/ е следвало в 7 дневен срок /т.е. до 12.07.2023г.
включително/ дружеството да заяви за вписване обстоятелството относно
действителния собственик Х. Инк., Идентификация **********, държава:
САЩ, с оглед разпоредбата на чл.6, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ.
Жалбоподателят „ХОСТОПИЯ БЪЛГАРИЯ” твърди, че АУАН № 92-
02-138/27.02.2024г. е съставен извън срока по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН.
Съгласно цитираната разпоредба за нарушения по ЗМИП не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на
нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на
нарушението. Законът прави разграничение между понятията "откриване" на
нарушението/нарушителя и "установяване" на нарушението, като последното
се извършва със съставянето на АУАН. Нарушението се счита за открито,
когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за
самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и
обстоятелства за наличие на поведение - било то действие или бездействие -
4
на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато
административно нарушение. Откриването на административното нарушение
и установяването на неговия извършител е резултат от извършване на
проверка, съпроводена със събиране на доказателства, въз основа на които се
прави извод за осъществяването на всички елементи от фактическия състав на
административно нарушение. Поради това срокът започва да тече от датата на
съставяне на Констативен протокол № 92-02-138 от длъжностното лице – от
15.02.2024г., който срок изтича на 15.08.2024г., а АУАН е съставен на
27.02.2024г., т.е. в законоустановения срок. Неправилно е възражението, че
още в момента на подаване на заявението с данни по чл.63, ал.4 от ЗМИП за
оганите на АВ е станало известно нарушението и неговият извършител.
Наличието на хипотетична възможност чрез справка в информационната
система да бъде установено подаването на заявлението след срока не е
равносилно на действителното констатиране на такова обстоятелство /арг.,
Решение № 5342 от 8.09.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 4896/2021г./.
Съдът намира, че в случая административнонаказващият орган е
допуснал съществено нарушение на материалния закон – чл.42, ал.1, т.3 и
чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на акт за установяване
на административно нарушение № 92-02-138/27.02.2024г. за дата на
нарушението е посочено 23.07.2023г. В обжалваното наказателно
постановление № 92-02-138/20.05.2024г. за дата на нарушението е посочено
03.06.2019г.
Независимо от това посоченото като дата на нарушението 03.06.2019г.
в обжалваното наказателно постановление е в противоречие с част от
мотивите на същото /абзац 3 и абзац 5 от стр.3 от НП/, поради което самото
наказателно постановление следва да се приеме за вътрешно противоречиво.
Поради тези причини съдът намира, че наказателно постановление №
92-02-138/20.05.2024г. на Главния секретар на Агенцията по вписванията като
неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, претенцията на „ХОСТОПИЯ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД за изплащане на направените по делото разноски и представените
доказателства в тази насока, съдът намира, че претенцията е основателна.
Агенцията по вписванията следва да заплати разноски по делото в размер на
400 лв.
5
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 92-02-138/20.05.2024г. на
Главния секретар на Агенцията по вписванията, с което на „ХОСТОПИЯ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„******”, бул.”Цариградско шосе“, № **, сграда 2, ет.6, представлявано от
управителя С. Е. Х., за нарушение на чл.63, ал.6 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари вр. §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП е наложена имуществена
санкция в размер на 1 000 лв., на основание чл.118, ал.1, т.2 Закона за мерките
срещу изпирането на пари.
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията да заплати на „ХОСТОПИЯ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„***”, бул.”Цариградско шосе“, № **, сграда 2, ет.6, представлявано от
управителя С. Е. Х., разноски по делото в размер на 400 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София – град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6