РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Благоевград, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210102493 по описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№2493/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по искова молба вх.
№23741/21.11.2023г. на С. Б. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес Бчрез адв.А. Д., срещу „А, със седалище и адрес на управление гр.С
представлявано от изпълнителния директор Светослав Ю, с която е предявен иск за прогласяване нищожност на Договор за
потребителски кредит №572011 от 06.06.2023г. поради противоречие със закона с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с
чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 във вр. с чл.146 от ЗЗП във вр. с чл.143, т.5 от ЗЗП във вр. с чл.68д от ЗЗП, съединен в
условията на евентуалност с иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.4 от Приложение №1 от договора за кредит поради
противоречие със закона /ЗПК/ и накърняване на добрите нрави с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.16 от
ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на 06.06.2023г. между ищцата С. Б. Р. /кредитополучател/ и „Ай /кредитодател/, е сключен Договор за
потребителски кредит №572011, придружен от Приложение №1 към него - Погасителния план, Приложение №5 към Договора и
Декларация по ЗМИП.
Сочи се, че съгласно чл.2.1. от Договора за потребителски кредит кредитодателят предоставя на кредитополучателя в пълен размер
одобрената от Кредитодателя сума на кредит, която е определена по размер в Приложение №1 към договора, а именно – сумата от 2 500
лв. Съгласно чл.4 от Договора за потребителски кредит размерите на годишната фиксирА. лихва, както и на годишния процент на
разходите /ГПР/ се определят не в самия договор, а в Приложение №1 към него - годишната лихва е в размер от 37.45 %, а ГПР - 49.00
%.
Сочи се, че в Приложение №5 е посочена и неустойка за предоставяне на обезпечение във вид на поне двама поръчители физически
лица или банкова гаранция в срок до края на следващия ден след предаване/превеждане на сумата по кредита от кредитодателя на
кредитополучателя, която се равнява съгласно чл.4 от Приложение №5 на „5.49 лв. средно на ден, като неустойката на ден не трябва да
надвишава 1% /един процент/ от главницата по кредита“. Общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида
и съгласно изискванията на кредитодателя възлиза на 4012.96 лв. за целия срок на договора за потребителски кредит, видно от
погасителния план.
Твърди се, че от А.лиза на Договора за потребителски кредит, Приложения №1 и №5 към него, както и на погасителния план следвало,
че ищцата следва да върне сумата от 7702.02 лв., която включва: 1) 2500.00 лв. - главница; 2) 1089.22 лв. - лихва; 3) 99.84 лв. - такса по
Приложение №4 ; 4) 4012.96 лв. - неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. Срокът на кредита е 06.06.2025г., като размерът
на всяка погасителна вноска е 320.92 лв., без последната, която е в размер от 320.86 лв.
В исковата молба се навежда, че нито в Погасителния план, нито в Договора за потребителски кредит, нито в Приложение №1 към него
е посочено какво точно се включва в ГПР, като в ГПР не била включена и посочената неустойка за непредоставяне на обезпечение в
посочения срок, вид и размер от кредитодателя.
Ищцата твърди, че до подаването на исковата молба е заплатила сума в размер от 1 283.68 лв. по процесния Договор за кредит,
представляващи общо четири погасителни вноски.
От правна стрА. се твърди, че сключеният Договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД
във връзка с чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.
На първо място, се твърди, че неустойката за непредставяне на обезпечение имала характера на скрито възнаграждение за
кредитодателя, което следвало да бъде включено в ГПР. Неправилно посоченият размер на ГПР обуславял нарушение на чл.11, ал.1, т.9
и т.10 от ГПК и обуславял недействителност на целия договор. Сочи се, че в погасителния план към Договора за потребителски кредит
е включена и Такса по Приложение №4, която също не била посочена като част от ГПР.
Според ищцата в процесния договор е нарушено изискването на закона относно правилното и пълно посочване на ГПР, като никъде не е
посочено кои разходи формират ГПР. Невключването в ГПР на неустойката и таксата имало за цел заобикаляне изискването на чл.19,
ал.4 от ЗПК.
На второ място, се сочи, че с клаузата, изискваща представяне на обезпечение, се поставяли твърде високи изисквания към физическите
лица – поръчители, кредитополучателят на практика бил поставен в невъзможност да осигури подобно обезпечение. Неустоечната
клауза била нищожна поради противоречие с добрите нрави и също така представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.5 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като била необосновано висока.
Посочването в Договора на ГПР, който не е реално прилаганият между страните, представлявал заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП.
Сочи се, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г, ал.4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал.1 от ЗЗП,
подвеждаща потребителя относно спазването на забрА.та на чл.19, ал.4 от ЗПК и не му позволяваща да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора.
Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане на основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК във вр. с чл.22
от ЗПК да прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит №572011/16.06.2023г.
В условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване недействителността на клаузата на чл.4 от Приложение №5 към договор за
потребителски кредит №572011/16.06.2023г., поради противоречие със закона и нарушаване на добрите нрави, на основание чл.26, ал.4
във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД.
Сочи се, че изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция на цялата дължима сума по
1
договора - главница, лихви, неустойки и пр. /чл.1 от Приложение №5/, съдържа множество изначално поставени ограничения и
конкретно определени параметри, които - предвид броя им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят - еднодневен
срок от сключването на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Навежда се, че изначалното предвиждане на
неустойката при непредоставяне на обезпечение /гаранция/ да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води
единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не
водило до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при
предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този
начин към погасителните вноски, неустойката се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за
заемодателя. Твърди се, че клаузата за дължимостта й в чл.4 от Приложение №5 е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй
като излизала извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
На следващо място се твърди, че неустоечната клауза е недействителна на основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.8, пар.1 от Директива
2008/48/ЕО във вр. с чл.16 от ЗПК.
В отговора на исковата молба ответното дружество „А оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорват се доводите на ищеца за недействителност на договора поради нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Твърди се, в
договора за кредит размерът на лихвения процент по кредита е изрично и ясно посочен, както и размерът на ГПР, като същевременно
тези размери били съобразени със законовите ограничения за този вид договори по чл.19 от ЗПК. Оспорва да е налице скрито
оскъпяване на кредита чрез включване в погасителните вноски на задължения за разходи, неустойки и други. Ответникът счита, че
единственият разход, който формира ГРП е възнаградителната лихва. Задължението за неустойка не било разход по кредита, който
следвало да се сключва в ГПР, а по своята същност представлявал обезщетение за неизпълнение, поради което на основание чл.19, ал.3,
т.1 от ЗПК не се включвал в разходите по кредита. Сочи се, че клаузата за неустойка била индивидуално уговорена между страните.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД е подал насрещен иск срещу ищцата С. Б. Р., с която е предявен
осъдителен иск по чл.240 във вр. с чл.79 от ЗЗД.
В насрещната искова молба ищецът „Ай Ти Еф Груп“ АД /ответник по първоначалния иск/ твърди, че на 06.06.2023г. между „Ай Ти Еф
Груп“ АД, в качеството на кредитодател, и С. Б. Р., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит
№572011, като договарянето между страните е осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт
и телефон), като договорът за кредит е сключен във формата на електронен документ и правоотношението е реализирано при спазване
на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „А
Твърди се, че съгласно сключения между страните Договор за потребителски кредит №572011, кредитополучателят е получил от ищеца
паричен заем в размер на 2500 лв., като се е задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски. Кредитополучателят
се е съгласил да погаси кредита си с двадесет и четири 30-дневни вноски, като общият срок за погасяване на кредита е от 06.06.2023г. до
06.06.2025г. и при условията, договорени между страните.
Сочи се, че в изпълнение на задължението по договора за кредит на дата 06.06.2023г. кредитодателят е превел сумата по кредита.
Твърди се, че кредитополучателят е направил следните плащания по кредита: На дата 07.07.2023г. е заплатена сума в размер на 321 лв.;
На дата 06.09.2023г. е заплатена сума в размер на 330 лв.; На дата 08.09.2023г. е заплатена сума в размер на 20 лв. или общо погасената
сума по Договор за потребителски кредит №572011 е в размер на 671 лв., която е отнесена както следва: за погасяване на главница в
размер на 303.90 лв.; възнаградителна лихва в размер на 367.10 лв. Сочи се, че от 07.09.2023г. до настоящия момент няма други
заплатени суми от кредитополучателя по процесния договор, с което С. Б. Р. е в неизпълнение на задълженията си по вноски от 5-та до
8-ма, за които падежиралата главница се равнява на 334.85 лв. Дължимата и непогасена договорна лихва за периода от 07.12.2023г. до
07.02.2024г. е в размер на 190.55 лв.
Твърди се, че неизпълнението на задълженията на кредитополучателя представлява основание по чл.12, б.“а“ от ОУ за обявяване на
кредита за изцяло предсрочно изискуем, като предсрочно изискуемата главница възлиза на сумата от 1861.25 лв.
Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: падежирала главница по
кредита в размер на 334.85 лв., представляваща главница по вноски от 5та до 8ма; предсрочно изискуема главница по кредита – в
размер на 1861.25 лв.; договорна лихва в размер на 190.55 лв. за периода от 07.12.2023г. до 07.02.2024г.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи главния иск за прогласяване нищожността на договора за кредит, е отправено
искане съдът да осъди ответника да заплати сумата от 1829 лв., представляваща чистата стойност на кредита, след приспадане на
извършените погашения в размер на 671 лв.
В отговора на насрещния иск същият е оспорен като неоснователен.
Твърди се, че ищцата е заплатила по договора сума в размер на 1 283.68 лв., като поради нищожността на договора за кредит, на
основание чл.23 от ЗПК не дължи договорна лихва, а искът за главница е основателен до размер от 1 216.32 лв.
Направено е искане за разсрочване/отсрочване на дълга, в случай, че насрещният иск бъде уважен.
Страните, редовно призовани, не се явяват и не изпращат свои представители в съдебно заседание. В писмен вид изразяват становища
по съществото на спора.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Между С. Б. Р. в качеството й на кредитополучател и „А в качеството на кредитодател е сключен Договор за потребителски кредит
№572011/06.06.2023г. при следните параметри на отпуснатия кредит, съгласно Приложение №1 към Договора: кредитен продукт –
кредит на вноски; сума на кредита – 2 500 лв.; срок за погасяване – 06.06.2025г.; размер на погасителна вноска с одобрено обезпечение
– 153.71 лв.; размер на погасителна вноска без одобрено обезпечение – 321 лв.; брой на погасителните вноски – 24; годишна лихва за
ползване на кредита – 37.45%; общо дължима сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита – 3 689.04 лв.;
ГПР – 49%.
Съгласно Приложение №4 от Договора за потребителски кредит страните декларират и се съгласяват, че преди сключването на
договора за кредит кредитодателят е разгледал и оценил заявката за отпускане на кредит, вкл. е извършил детайлна проверка на
кредитоспособността на клиента. С оглед на горепосоченото страните се съгласяват, че клиентът следва да заплати на кредитодателя
такса в размер на 99.84 лв. за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и представената от клиента преддоговорна
информация, подготовка на договора за кредит и допълнителните приложения към него, оценка на кредитоспособността на
финансовите възможности на клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита. Горепосочената такса се заплаща от
клиента на равни вноски заедно с всяка вноска по кредита.
Съгласно Приложение №5 към Договора за потребителски кредит страните се споразумяват, че срок до края на следващия ден,
считано от деня на сключване на договора за кредит, кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения: 1.Поръчителство
на две физически лица, или; 2: Банкова гаранция в размер на 3689.04 лв., представляваща сбор на дължимата главница и лихва за
ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора /чл.1/. В чл.2
са посочени изискванията, на които трябва да отговарят поръчителите-физически лица: да имат нетен размер на осигурителен доход в
размер на 1500 лв.; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от пет години
трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит вкл. и такъв с кредитодателя; да
нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако
има – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“. Съгласно чл.4 в
случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по
някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е
предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в размер на 5.49% средно
на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% от главницата по кредита. Горепосочената неустойка се начислява в
2
началото на периода на всяка вноска и се заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.
Видно от изготвения Погасителния план общата дължима сума по кредита е 7702.02 лв., която включва: 1) 2500.00 лв. - главница; 2)
1089.22 лв. - лихва; 3) 99.84 лв. - такса; 4) 4012.96 лв. - неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. Срокът на кредита е
06.06.2025г., като размерът на всяка погасителна вноска е 320.92 лв., без последната, която е в размер от 320.86 лв.
По делото са представени Стандартен европейски формуляр и Общи условия на „А приложими към договори за потребителски кредит.
От заключението на вещото лице С. Т. по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява следното: Кредитът в размер на
2500 лв. е усвоен по банков път в деня на сключване на договора – 06.06.2023г., като са преведени по банкова сметка с титуляр С. Б. Р. с
посочено основание на превода „Договор за кредит №572011“. По договора кредитополучателят е направил следните плащания: На
дата 07.07.2023г. е заплатена сума в размер на 321 лв.; На дата 06.09.2023г. е заплатена сума в размер на 330 лв.; На дата 08.09.2023г. е
заплатена сума в размер на 20 лв. или общо погасената сума по Договор за потребителски кредит №572011 е в размер на 671 лв., която
е отнесена както следва: за погасяване на главница в размер на 303.90 лв.; възнаградителна лихва в размер на 367.10 лв. Към
08.09.2023г. – датата на последното плащане, общо дължимата сума по договора за кредит е в размер на 2 948.25 лв., от които –
главница – 2078.50 лв.; договорна лихва – 802.39 лв., такса кредитоспособност – 87.36 лв. Вещото лице е посочило, че посоченият в
Договора ГПР от 49% включва следните разходи по кредита – договорна лихва в размер на 1089.22 лв. и такса оценка на
кредитоспособността в размер на 99.84 лв. При включване в ГПР на неустойката за липса на обезпечение – ГПР се променя от 49% на
289.14%, който по изчисления на вещото лице надхвърля 4.46 пъти петкратния размер на законовата лихва към датата на сключване на
договора.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По главния иск за прогласяване нищожността на договора за кредит:
Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. По силата на чл.22 от
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит противоречи на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
поради което е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение №1 начин. С въвеждането
на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора потребителят е наясно с
финансовата тежест, която ще понесе. Горните законови изисквания не са спазени.
Съдът намира, че посоченият в договора ГПР от 49.00% не отговаря на действително прилаганият в отношенията между страните.
Видно е от представения Погасителен план, че месечните погасителни вноски включват вноска за неустойка по Приложение №5 от
договора. Според съда начислената неустойка по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирА. при
изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:
Според съда уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който задължението за
предоставяне на обезпечение е уговорено, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел
начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. Съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗПК преди сключване на договора за
кредит кредиторът има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч.
информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга
база данни, използвА. в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Неустоечна клауза по чл.11 от
Договора прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно
обезпечение, той не би трябвало да отпуска кредита, преди да се предостави обезпечение /чл.18 от ЗПК/. Недобросъвестно е
поведението на кредитора, с което черпи права за себе си от неизпълнение на собственото си задължение да направи предварителна
оценка, с оглед недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Отделно от това, с тази неустойка се търси
обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Тези вреди обаче по силата на чл.33, ал.1 от ЗПК
се обезпечават с начисляването на законна лихва за забава.
Посочената клауза в договора следва да се окачестви като неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му
да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на
практика кредитът му се оскъпява многократно. Очевидно е, че уговорената неустойка се отклоняват от присъщите й функции и цели
единствено обогатяването на кредитора.
Ето защо съдът приема, че предвидената неустойка, съобразно начина, по който е договорена, няма за цел да санкционира
потребителя за неизпълнение на негово същинско задължение по кредита, а представлява скрита възнаградителна лихва и със същата
се цели единствено обогатяването на кредитора, тъй като е видно, че посочената клауза позволява същият да получи сигурно завишено
плащане и то в размер равен на над 160% от сумата по кредита, като това оскъпяване не е било надлежно обявено на потребителя чрез
включването му в ГПР.
При включването на неустойката, ежемесечно начислявА. в погасителните вноски и представляваща скрито възнаграждение за
кредитодателя, реалният ГПР според заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, възлиза на
289.14%, който надвишава повече от 4.46 пъти допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и
ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не
съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК
му признава и гарантира. Формално посоченият в договора размер на ГПР от 49.00% не отговаря на действително приложимия между
страните ГПР, равняващ се на 289.14%. Нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит
на основание чл.22 от ЗПК.
Поради уважаването на главния иск за прогласяване нищожността на договора за кредит, съдът не разглежда предявения в условията
на евентуалност иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.4 от Приложение №1 от договора за кредит.
По насрещния иск:
С насрещната искова молба кредитодателят претендира заплащане на сумата от 2 196.10 лв. за главница по договора за кредит
/включваща падежирала главница по кредита в размер на 334.85 лв., представляваща главница по вноски от 5та до 8ма; и предсрочно
изискуема главница по кредита – в размер на 1861.25 лв./, както и договорна лихва в размер на 190.55 лв. за периода от 07.12.2023г. до
3
07.02.2024г. /датата на предсрочната изискуемост/.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че кредитополучателят е в забава от
08.09.2023г. В хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост,
следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т. е. това е и моментът
на настъпване на предсрочната изискуемост. С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила
с получаване на препис от насрещната искова молба от ответника по насрещния иск /26.03.2024г./.
Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на основание чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължи само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. Поради това претенцията за договорна лихва е неоснователна.
Направените плащания, които кредитодателят е отнесъл като погасявания за договорна лихва следва да бъдат отнесени като погашения
към главницата. В случая след приспадане на извършените плащания в общ размер от 671 лв., непогасената главница по договора
възлиза на сумата от 1829 лв., до който размер предявеният иск за главница следва да се уважи. Ответницата по насрещния иск не
ангажира доказателства, че е направила погашения в твърдения по-голям размер.
Основателно е искането по чл.241 от ГПК, като подкрепено с доказателства за затрудненото материално положение на
кредитополучателя, поради което следва да се уважи и изпълнението да се разсрочи на 10 равни месечни вноски за главница, считано от
влизане в сила на решението.
По разноските:
Ищцовата стрА. претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. по отделно за първоначалния и насрещния иск.
При определянето на размера на адвокатското възнаграждение, предвид приетото с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по
преюдициално запитване, че посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения минимални размери не обвързват съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС,
настоящият състав съобразявайки предмета на делото, материалния интерес, вида и количеството на извършената от адвоката правна
дейност, правната и фактическа сложност на делото, както и че се касае за искове, по които има формирА. трайна съдебна практика,
намира, че обоснован и справедлив съобразно критериите по чл.36, ал.2 от ЗАДв е адвокатски хонорар от общо 500 лв. по изцяло
уважения първоначален иск, при отчитане на извършената работа и по насрещния иск, съобразно отхвърлената част от същия.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът „А следва да бъде осъдено да заплати държавна такса по първоначалния иск за
прогласяване нищожността на договора за кредит, равняваща се на сумата от 308.08 лв., доколкото ищцата е била освободена от
заплащането й.
Предвид частичното уважаване на наасрещния иск, ответната стрА. „А също има право на разноски – по насрещния иск са направени
следните разноски: държавни такси 115.18 лв., адвокатско възнаграждение по насрещния иск– 960 лв., 500 лв. за експертиза. Ищцата е
направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение /в отговора по насрещния иск/. Съдът намира
същото за основателно, като съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото, обема на извършената от
адвоката работа, материалния интерес по делото, намира че обоснован и справедлив е адвокатски хонорар от 450 лв. От общия размер
на разноските от 1065.18 лв., по съразмерност се следват 887.16 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.22 от ЗПК Договор за потребителски кредит от 06.06.2023г.,
сключен между С. Б. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес Б като кредитополучател, и „А със седалище и адрес на управление гр.С,
представлявано от изпълнителния директор С, като кредитодател.
ОСЪЖДА С. Б. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес Б, да заплати на „А, със седалище и адрес на управление гр.С, представлявано
от изпълнителния директор С, сумата от 1829 лв. /хиляда осемстотин двадесет и девет лева/ - главница по Договор за потребителски
кредит №572011 от 06.06.2023г., като на основание чл.241, ал.1 от ГПК РАЗСРОЧВА изпълнението на дължимата сума за главница на
10 равни месечни вноски, всяка в размер на 182.90 лв., с падеж 6-то число на месеца, следващ този на влизане в сила на решението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „А, със седалище и адрес на управление гр.Спредставлявано от изпълнителния
директор С, срещу С. Б. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес Б... иск за осъждане на С. Б. Р. да заплати на „А следните суми: - главница
за разликата над уважения размер от 1829 лв. /хиляда осемстотин двадесет и девет лева/ до пълния предявен размер от 2 196.10 лв. /две
хиляди сто деветдесет и шест лева и десет стотинки/; договорна лихва в размер на 190.55 лв. за периода от 07.12.2023г. до 07.02.2024г.
/датата на предсрочната изискуемост/ по Договор за потребителски кредит №572011 от 06.06.2023г.
ОСЪЖДА С. Б. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес Б да заплати на „Асъс седалище и адрес на управление гр.С представлявано
от изпълнителния директор сумата от 887.16 лв. /осемстотин осемдесет и седем лева и шестнадесет стотинки/ за разноски по делото.
ОСЪЖДА „А, със седалище и адрес на управление гр.С представлявано от изпълнителния директор С да заплати да заплати на
адв.А. Д., член на САК, личен №сумата от 500 лв. /пестстотин лева/ за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „, със седалище и адрес на управление гр.С представлявано от изпълнителния директор
С, да заплати по сметка на Районен съд-Благоевград дължима държавна такса в размер на 308.08 лв. /триста и осем лева и осем
стотинки/.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок о връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4