Р Е
Ш Е Н
И Е
No 162
гр. Б., 03.08.2018
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Маринела Йончовска, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 162 по описа на съда
за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, чл. 344,
ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225 от КТ, чл. 219, ал. 2 от КТ, чл. 245, ал. 2 от КТ,
чл. 128 от КТ и чл. 128 от КТ във вр. чл. 11 и чл. 12 от НСОРЗ, чл. 224 от КТ,
чл. 285 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- М.Р.Й. *** твърди, че по силата на Трудов
договор No **/11.12.2015 г. е работил в ответното дружество на длъжност
“Ветеринарен лекар” за работа на 4-часов работен ден, като задълженията му били
свързани с обслужването на ферма в с. В., общ. Б., включително обработването на
документи и комуникация с компетентните административни органи. Твърди, че със
сключването на договора ответникът се е ангажирал да му осигури автомобил, с
който да се придвижва до фермата в с. В. от гр. С., където живее. Въпреки
обещанието, автомобил не му бил предоставен от ответника, като ищецът започнал
да ползва личния си такъв. Сочи, че изискал от работодателя изготвянето на
анекс към трудовия договор, в който да бъде изрично уредено полагащите му се и
обещани с подписването на договора служебен автомобил, телефон, компютър и
повишаване на трудовото възнаграждение (Допълнително споразумение от 01.04.2016
г.). Поддържа, че многократно повдигал въпроса за предоставянето на служебен
автомобил, а в противен случай прекратяване на трудовите взаимоотношения.
Твърди, че ответникът не му предоставил и служебен телефон.
Ищецът поддържа, че не са му напълно изплатени
основните месечни възнаграждения, дължими след подписване на допълнителното
споразумение и увеличаване на заплатата му на 01.04.2016 г. до отказа му да се
явява повече на работа на 20.08.2016 г., като за целия период на договора не са
му изплащани допълнителни трудови възнаграждения за прослужено време, както и
за придобита научна степен “доктор”.
Сочи, че след боледуване в периода 14.07-15.08.2016 г.
пътувал отново до работата си за собствена сметка в периода 16-19.08.2016 г.,
след което писал на дружеството, че отказва да продължи да посещава фермата до
предоставянето на служебен автомобил, но че остава на разположение да извършва
останалите си ангажименти, които не са свързани с ходенето му до с. В.. Излага,
че на 10.11.2016 г. получил имейл от страна на ответното дружество, по който му
било връчено искане за представяне на обяснения във връзка с процедура по
налагане на дисциплинарно наказание, а с втори получен имейл му била връчена
заповед за дисциплинарно уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от 05.12.2016 г. Оспорва уволнението като незаконно. Твърди, че
дисциплинарното наказание е наложено след срока по чл. 194, ал. 1 от КТ, тъй
като нарушението на трудовата дисциплина, за което се налага, е констатирано
съгласно твърдения на работодателя на 20.08.2016 г. Оспорва законността на
дисциплинарното наказание и по същество, като сочи, че неявяването му на работа
не може да му се вмени във вина, а същото е по вина на работодателя, който не
му е осигурил съществени за изпълнението на работата условия. На следващо място
действията му не съставляват тежко нарушение на трудовата дисциплина. Освен
това сочи, че имейлът не може да бъде ползван за връчване на документи във
връзка с трудовия договор.
Ищецът поддържа, че като не му е предоставил служебен
автомобил за придвижването му до работа, и което условие за него е било
съществено, работодателят не просто не му е осигурил необходимите условия за
изпълнение на договорената работа, а реално е изменил работата, за която
страните са се договорили, като ищецът не може да изпълнява работата при новите
условия. Отказът му да продължи да изпълнява работата е правомерен, като за
времето от 20.08.2016 г., когато спира да се явява във фермата, до датата на
прекратяване на правоотношението, му се дължи обезщетение по чл. 219, ал. 2 от КТ.
Твърди,
че по поръчка на дружеството-работодател е закупил и заплатил със собствени
средства лекарства, необходими за животните във фермата в общ размер от 744.78
лв., като сумата не му е възстановена от ответника.
Моли
съда да постанови решение, с което:
- признае уволнението му за незаконно, възстанови го
на заеманата преди уволнението длъжност и му присъди обезщетение за времето,
през което е останал без работа вследствие на уволнението за срок от 6 месеца,
в размер на 6506.04 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане;
- осъди ответника да му заплати обезщетение за
времето, през което правомерно е отказал да се явява на работа за периода от
20.08.2016 г. до 05.12.2016 г. в размер на сумата от 3 795.19 лв., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане;
- осъди ответника да му заплати дължимите му трудови
възнаграждения за периода от 01.04.2016 г. до 20.08.2016 г. в размер общо на
280.00 лв., ведно с мораторната лихва върху сумата за периода от 31.05.2016 г.
до 04.02.2017 г. в размер на 19.48 лв., както и законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане;
- осъди ответника да му заплати дължимите му
допълнителни трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален
опит и за придобита научна степен “доктор” за периода от м. декември 2015 г. до
м. август 2016 г. в размер общо на 495.05 лв., ведно с мораторната лихва върху
сумата за периода от 31.01.2016 г. до 04.02.2017 г. в размер на 50.98 лв.,
както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане;
- осъди ответника да му заплати обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за календарната 2015 г. и 2016 г. за общо 22
дни в размер на 1 157.89 лв., ведно с мораторната лихва върху сумата за
периода от 06.12.2016 г. до 04.02.2017 г. в размер на 19.34 лв., както и
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане;
- осъди ответника да му заплати направени от ищеца
разноски във връзка с работата и по разпореждане на работодателя за закупуване
на лекарства в общ размер на 744.78 лв., ведно с мораторната лихва върху сумата
за периода от 02.07.2016 г. до 04.02.2017 г. в размер на 45.19 лв., както и
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане и на направените по делото
разноски.
Ответникът- “Б.В.Т.” В., с. В. в депозиран в срока по
чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва изцяло исковете като неоснователни и моли
за отхвърлянето им. Сочи, че трудовото правоотношение с ответника е прекратено
с процесната заповед на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и му е наложено
дисциплинарно наказание “уволнение” поради неявяването му на работа от
17.08.2016 г. до 02.12.2016 г. – нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, като
заповедта е изпратена и получена от ищеца на 05.12.2016 г. по имейл адрес.
Заявява, че твърденията на ищеца относно причините за неявяване на работа са неоснователни
и неверни. Оспорва твърдението на ищеца, че с подписване на трудовия договор
дружеството се е ангажирало да му осигури автомобил, с който да се придвижва до
местоработата си. Оспорва истинността на представеното от ищеца Допълнително
споразумение от 01.04.2016 г., като заявява, че подписът за “работодател” в
него не е положен от управителя на “Б.В.Т.” В.. Твърди, че единствено е
увеличено трудовото възнаграждение на ищеца, но без сключване на допълнително
споразумение, а едностранно от работодателя, като същото е увеличено на 1020.54
лв. Сочи, че работодателят не е имал задължение и за предоставяне на телефон и
компютър на ищеца. Твърди, че неявяването на работа от страна на ищеца в
периода 17.08.2016 г. до 02.12.2016 г. е неправомерно и съставлява
дисциплинарно нарушение, което по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ е
достатъчно основание за налагане на дисциплинарно уволнение. Сочи, че
дисциплинарното уволнение е наложено в срока по чл. 194, ал. 1 от КТ, тъй като
нарушението е продължавано и моментът на извършването му е целият период до
прекратяването му, като наложеното дисциплинарно наказание съответства по
тежест на извършеното дисциплинарно нарушение – неявяване на ищца на работа в
периода от 17.08.2016 г. до 02.12.2016 г. – три месеца и половина. Излага, че
поканата за даване на обяснения от ищеца за извършеното дисциплинарно нарушение
е получено от него на имейл адреса му на 10.11.2016 г., като е отправена от
упълномощено от управителя на дружеството лице, а ищецът е дал обяснения. Във
връзка с връчване на заповедта на ищеца ответникът сочи, че връчването й срещу
подпис на ищеца е било невъзможно поради неявяване на същия на работа, а
работодателят е правил няколко опита да му връчи заповедта с препоръчани писма
с обратна разписка, което също се оказало невъзможно поради непълно посочен от
ищеца негов адрес. Поддържа, че волеизявлението на работодателя за налагане на
дисциплинарното наказание е достигнало до служителя – ищеца по делото,
най-късно на 07.12.2016 г., когато е отпечатано писмото, представено от
последния.
Ответникът твърди, че ищецът не е останал без работа
поради уволнението, а е работил при друг работодател.
Твърди, че за периода от 01.04.2016 г. до 20.08.2016
г. на ищеца е заплатено дължимото му се трудово възнаграждение, като същият е
престанал да престира труда си от 17.08.2016 г., от която дата не му се дължи
заплащане на възнаграждение. Оспорва и исковете за заплащане на допълнителни
трудови възнаграждения като неоснователни, недоказани, и по размер, като
оспорва ищецът да е придобил научна степен “доктор”, а при наличие на такава
заявява, че ищецът не е представял на работодателя си документи, от които да е
видно това обстоятелство.
По отношение на иска за обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск ответникът заявява, че ищецът няма право на такова за
периода, за който не се е явявал на работа. Ответникът оспорва и твърдението на
ищеца, че е правил разходи за лекарства по разпореждане на работодателя, които
не са му били възстановени. Претендира и разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
По делото не се спори между страните, че са били в
трудово правоотношение, по което ищецът е заемал сочената от него длъжност
“Ветеринарен лекар” за работа на 4-часов работен ден, като задълженията му били
свързани с обслужването на ферма в с. В., общ. Б.. Видно и от заверено копие на
Трудов договор No **/11.12.2015 г., между страните е съществувало безсрочно
трудово правоотношение (след превръщането на сключения като срочен трудов
договор в такъв за неопределено време на основание чл. 69 от КТ), по външно
съвместителство на основание чл. 111 от КТ, по силата на което ищецът е
изпълнявал длъжността “ветеринар” при 4- часово работно време на ден, с основно
месечно възнаграждение в размер на 830.00 лв. и с предвидено допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.6 % за всяка
година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност
или професия. Съгласно отразеното в сключения трудов договор, подписан от двете
страни по него, екземпляр от същия, както и от длъжностната характеристика са
връчени на ищеца на 11.12.2015 г.
Видно от
представената длъжностна характеристика на длъжността “Ветеринарен лекар”,
подписана от ищеца, основните предвидени длъжностни задължения са установяване
произход на заболявания при животните, диагностицирането и лекуването им,
консултиране на ръководството относно хигиенните изисквания към животните и
техния здравен статус, както и обработка на прилежаща документация, отчети,
справки, свързани с животните.
Представено е
Допълнително споразумение към Трудов договор No **/11.12.2015 г. от 01.04.2016
г., с което е предвидена промяна на основното месечно трудово възнаграждение на
1084.34 лв., както и в точка 2 – “Други условия на
трудовия договор” – ползване на служебен автомобил, служебен телефон и служебен
компютър за служебни нужди.
Относно така представения документ - Допълнително
споразумение към Трудов договор No **/11.12.2015 г. от 01.04.2016 г., е открито
производство по реда на чл. 193 от ГПК по оспорване истинността му предвид
направеното оспорване от страна на ответника на авторството на подписа, положен
за законния му представител Р. Ч.В. в документа като работодател. В
производството по оспорването е изслушано заключението на вещото лице Д.Н.Д. по
допуснатата съдебно-графическа експертиза, неоспорено от страните и прието от
съда като компетентно и обективно. Съгласно заключението подписът за
“работодател” в допълнително споразумение към Трудов договор No **/11.12.2015
г. от 01.04.2016 г. между Б.Ч.В. - ръководител и М.Р.Й.-работник не е положен
от Б.Ч.В.. Вещото лице е посочило, че подписът най-вероятно е положен чрез гледане на оригиналния подпис, а самият
договор е ксерокопие и на него не са положени подписите за работодател и
връчител.
Предвид така приетото заключение на вещото лице по
съдебно-графическата експертиза, съдът приема за доказано проведеното оспорване
на автентичността на подписа на законния представител на ответното дружество -Б.Ч.В.,
положен в посочения документ - допълнително споразумение към Трудов договор No
**/11.12.2015 г. от 01.04.2016 г. Последният се явява неистински в тази му
част, поради което на основание чл. 194, ал. 2, предл. 2 от ГПК следва да бъде
изключен от доказателствата по делото.
По делото като безспорно между страните е прието, че
ищецът не се е явявал на работа в периода от 20.08.2016 г. до прекратяване на
трудовото правоотношение на 05.12.2016 г. Безспорно е и обстоятелството, че от
страна на ответника са поискани обяснения на ищеца във връзка с дисциплинарното
производство, като искането е получено от него на имейл адреса му на 10.11.2016
г. Последното се установява и от приложените като заверени преписи на
възпроизведени на хартиен носител електронни документи – ел. писмо от
10.11.2016 г. до ищеца с приложена към него покана за представяне на обяснения
за нарушение на трудовата дисциплина от “Б.В.Т.” В.. С посочената покана на
ищеца е предоставен тридневен срок да предостави обяснения по повод извършеното
от него дисциплинарно нарушение в периода от 17.08.2016 г. до момента на
отправяне на поканата и изразяващо се в неявяване на работа. По делото е
представено и заверено копие на Писмени обяснения от ищеца относно така
получената от него покана по електронен път на 11.11.2016 г.
Видно от заверено копие на възпроизведен на хартиен
носител електронен документ – ел. писмо от Б.В. до ищеца с дата 05.12.2016 г.,
със същото ответникът е изпратил на ищеца като прикачен файл Заповед от
05.12.2016 г. по чл. 190 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание
уволнение. Видно от същата, заповедта е издадена от управителя на ответното
дружество Б.Ч.В. и с нея на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “
уволнение” на основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 192, ал. 1 и чл. 190, ал. 1,
т. 2 от КТ. Като причина за налагане на дисциплинарното наказание уволнение е
посочено следното извършено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина:
“служителят не идва на работа изобщо от 17.08.2016 г. като през това време,
което е повече от три месеца не може да се осъществи никакъв контакт с него.
Нарушението е извършено между 17.08.2016 г. до 02.12.2016 г. и е установено на
20.08.2016 г. по следния начин: чрез съставяне на протоколи от страна на
управителя на дружеството.” Със същата заповед на основание чл. 330, ал. 2, т.
6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните.
Видно от представените заверени копие на 2 бр.
Болнични листове, ищецът е бил в отпуск за временна неработоспособност в
периодите 14-15.07.2016 г. и 18.07 – 16.08.2016 г.
С протоколи от 17.08.2016 г. и от 18.08.2016 г. на “Б.В.Т.”
В., подписани от две лица, е констатирано, че ищецът М.Й., работещ като
ветеринарен лекар в дружеството, с работно място ТРК, с. В., изобщо не се е
явил на работа.
Приложени са заверени копия на 3 бр. пощенски пликове
за изпратени писма от “Б.В.Т.” В. до М.Р.Й. на адрес *** Б.***, No ***, ет. *м,
с клеймо от 07.09.2016 г., 19.09.2016 г. и 17.10.2016 г., неполучени от
адресата и с отбелязване, че пратката не е потърсена.
Съгласно представеното Удостоверение за настоящ адрес
от 18.02.2014 г., последният заявен настоящ адрес на ищеца към посочения момент
в гр. С., бул. Цар Борис III, No 209.
От Справка от НАП за актуално състояние на трудовите
договори към дата 02.10.2017 г. на ищеца М.Р.Й. се установява, че към посочения
момент същият е в трудови правоотношения по два трудови договори – с Институт
по животновъдни науки, сключен на 04.01.2010 г. на длъжност “асистент”, и с П.-
С., сключен на 04.01.2010 г., на длъжност “ветеринарен лекар”. В справката е
посочен и договорът му с ответника по настоящото дело – сключен на 11.12.2015
г. и прекратен на 05.12.2016 г., на длъжност “ветеринар”. Приложена е и Справка
от ТД- С. на НАП от 27.11.2016 г. за актуално състояние на всички трудови
договор на М.Р.Й., съдържаща същата информация относно наличие на двата трудови
договори на ищеца с посочените работодатели, непрекратени към този момент.
Съгласно представена Справка от НАП за осигурителния
доход на ищеца от 10.10.2016 г., осигурителният му доход при ответника за м.
04.2016 г., м. 05.2016 г. и м. 06.2016 г. е в размер на по 1020.54 лв., а за м.
07.2016 г. – 747.46 лв.
По делото е прието заверено копие на извадка от
трудова книжка на ищеца – до стр. 13, като
в съдебно заседание на 20.11.2017 г. съдът е извършил констатация по
представения оригинал и е приел, че копието пълно и точно съответства на
оригинала.
От страна на ищеца е представено и заверено копие на Диплома No ****/03.09.2013 г. от
Селскостопанска академия, Институт по животновъдни науки, К. за присъдена му
образователна и научна степен Доктор по хранене на селскостопанските животни и
технология на фуражите, като на основание чл. 183, изр. 2 от ГПК съдът изключва
същото от доказателствата по делото поради непредставяне на оригинала на
документа, за което ищецът е бил задължен от съда по искане на ответника.
От заверено копие на
Служебна бележка от 11.11.2016 г. от Селскостопанска академия, Институт по
животновъдни науки- К. се установява, че ищецът е назначен в института като
научен работник от 04.01.2010 г. и има трудов стаж 06 години, 10 месеца и 03
дни. Удостоверено е, че през 2013 г. на същия е присъдена образователна и
научна степен “доктор” по Хранене на селскостопанските животни и технология на
фуражите с диплом No ****/03.09.2013 г.
Представени са и заверени копия на удостоверение изх. No 415/24.09.2015 г. и
изх. No 416/24.09.2015 г.от “Зл- С.” OOД,
както и на удостоверение изх. No 1428/11.12.2015 г. от “P.*” В., удостоверяващи
осигурителния стаж на ищеца на длъжностите “ветеринарен лекар” и “ветеринар”
при съответните дружества.
Видно от заверени копия на Фактура от 01.07.2016 г. и
фискален бон от същата дата, на името на “Б.В.Т.” В. е издадена фактура на
стойност 552.00 лв. с ДДС за закупуване на посочени във фактурата стоки – с
получател М.Й., като която сума е изцяло изплатена в брой на тази дата. На
същата дата е издадена и фактура за закупени стоки от ответника на стойност
192.78 лв. с получател ищеца, като и тази сума е изплатена в брой на 01.07.2016
г. съгласно приложен към фактурата фискален бон.
По делото са събрани гласни доказателства, съдържащи
се в показанията на свидетелите Н.Г.Н. и А.И.С..
От показанията на свидетеля Н.Г.Н. се установява, че
работи по граждански договор при ответното дружество “Б.В.Т.” и познава ищеца М.Й.,
който е бил ветеринарен лекар във фермата, собственост на “Б.В.Т.” в ТРК “М.”
с. В.. Излага, че след като се върнал от отпуск август месец 2016 г. установил,
че ищецът е престанал да ходи на работа. Започнал да разпитва къде е и от колегите
си разбрал, че ищецът е казал, че няма да идва. Излага, че от август месец не е
виждал М.Й. да ходи повече на работа.
От показанията на свидетеля А.И.С. се установява, че е
служител - на длъжност “оперативен счетоводител” - във фирма “Б. АФ” В., чийто
управител и управителят на “Б.В.Т.” В. са сестри. Сочи, че трудовите договори
се изготвят от счетоводител на фирмата и тя не е участвала в създаването на
трудовия договор на ищеца с “Б.В.Т.” В.. Излага, че докато е работила в “Б. АФ”
В. е имало период, в който “Б.В.Т.” В. не е имало служител, който се занимава с
осчетоводяване, и тя е описвала фактурите, след което ги е изпращала в Б.. От
показанията й се установява, че ищецът е изпълнявал една и съща длъжност и в
двете дружества. Сочи, че била изготвила допълнително споразумение с “Б.” с
договорките, които имали Д. - консултант към “Б.” и ищеца, като впоследствие К.,
който е служител на “Б.В.Т.” и изпълнявал същата длъжност като нея, й се обадил
и я помолил да му изпрати допълнителното споразумение с “Б.”, за да види как е
изготвено и тя му го изпратила.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите при
отчитане наличието на фактора за заинтересованост по делото на свид. Н. с оглед
служебната му ангажираност в ответното дружество. Съдът намира показанията на
свидетелите за непосредствени, обективни и непротиворечиви, поради което и ги
кредитира.
По делото са изслушани и приети заключение на вещото лице
М.Б. по изготвената съдебно-счетоводна експертиза и допълнително такова,
неоспорени от страните. От основното заключение на вещото лице се установява,
че за периода от м. 04.2016 г. до 17.08.2016 г. на ищеца е начислена и
изплатена основна месечна заплата в размер на 1020.54 лв. На същия не са
изплащани допълнителни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит
(ТСПО), както и за научна степен “доктор”. За периода от м. 12.2015 г. до м.
08.2016 г. допълнителното възнаграждение за ТСПО на ищеца е в размер на 351.16
лв., а за научната степен “доктор” е в размер на 105.42 лв. Съгласно това
заключение, обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за 1 месец е в размер на
1020.60 лв., а за 6 месеца – 6123.60 лв. Размерът на обезщетението по чл. 219,
ал. 2 от КТ за 76 дни неявяване на работа – от 17.08.2016 г. до 05.12.2016 г.
възлиза на 3693.60 лв., а размерът на обезщетението по чл. 224 от КТ за
полагаемите на ищеца 13 дни платен годишен отпуск (за отработения от него
период – от 11.12.2015 г. до 17.08.2016 г.) е в размер на 603.07 лв. От същото
заключение се установява, че начислените на ищеца трудови възнаграждения са му
изцяло изплатени (допълнителните такива за ТПСО и научна степен не са
начислявани и съответно изплащани), като на 13.06.2016 г. на ищеца са преведени
допълнителни 1135.00 лв., която сума включва доплащане на трудово
възнаграждение за м. април 2016 г. в размер на 150.00 лв. (за посочения месец е
била преведена заплата в размер на 650.00 лв. вместо 800.00 лв. ЧСП), и с
останалите 985.00 лв. са му изплатени направени разходи по фактури на обща
стойност 931.63 лв. (приложени по делото от ищеца), т.е. с 53.37 лв. в повече,
и включващи и сумите от 552.00 лв. и 192.78 лв. по описаните по горе 2 бр. фактури
от 01.07.2016 г.
В допълнителното заключение към съдебно-счетоводната
експертиза вещото лице Б. е посочило размерите на претендираните от ищеца обезщетения,
изчислени на база трудовите му възнаграждения с включени допълнителни
възнаграждения за трудов стаж и професионален опит и за научна степен “доктор”.
Съгласно същото, обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за 1 месец е 1090.74
лв., а за 6 месеца – 6544.44 лв.; обезщетението по чл. 219, ал. 2 от КТ за 76
дни неявяване на работа е в размер на 3 947.44 лв.; обезщетението по чл.
224 от КТ за полагаемите 13 дни неизползван платен годишен отпуск (за 8 месеца)
е в размер на 644.54 лв. (изчислено на база *** за м. юни 2016 г. от 1090.65
лв. – включващо 1020.54 лв. ОМЗ + 55.11 лв. ДВТСПО + 15.00 лв. ДВ за научна
степен “доктор”, и разделено на 22 отр. дни, т.е. 49.58 лв. на ден). Съдът приема заключенията като компетентни и
обективни.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав намира от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Съдът намира, че обжалваната заповед за дисциплинарно
наказание “уволнение” е
законосъобразна, а искът за отмяната на дисциплинарното наказание е
неоснователен.
Дисциплинарното наказание “уволнение” се налага,
когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения- дисциплинарно
нарушение, при което с оглед тежестта на нарушението това наказание се явява
съответно. Преди да наложи дисциплинарно наказание, работодателят е длъжен да
проведе своеобразно дисциплинарно производство, изразяващо се в установяване
факта на нарушението, определяне вида на наказанието, издаване на заповед за
дисциплинарно наказание и накрая- връчването й на работника. Във фазата на
установяването на нарушението, работодателят следва да събере необходимите
доказателства и да изслуша обясненията на работника или да приеме писмените му
такива. Освен това, за да бъде законна заповедта за дисциплинарно наказание,
същата трябва да отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ относно
задължителните й реквизити, очертаващи фактическите и правните основания за
налагането й, а именно посочване на нарушителя, нарушението и наказанието,
както и законния текст, въз основа на който се налага.
В настоящият случай работодателят е провел
дисциплинарното производство, а заповедта за уволнение съдържа всички изискуеми
реквизити. Същата се явява законосъобразна, доколкото са налице както
процесуалните, така и материалноправните предпоставки за налагане на
наказанието. Спазено е изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ, като на работника
са искани обяснения от работодателя във връзка с извършеното от него
дисциплинарно нарушение, а именно неявяване на работа в посочен в заповедта
период,– дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ. По делото не е
спорно, а същото се установява и от събраните доказателства, че ищецът не се е
явявал на работа през целия период от 17.08.2016 г. до датата на прекратяване
на трудовото правоотношение на 05.12.2016 г.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че
работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193 от КТ, а дисциплинарното
производство е проведено по надлежния ред. Заповедта е законосъобразна, предвид
наличието и на всички изискуеми реквизити в нея. Същата е мотивирана по смисъла
на чл. 195, ал. 1 от КТ, като в нея е посочено конкретното нарушение на
трудовата дисциплина, станало основание за налагане на дисциплинарното
наказание- уволнение, а дадената му правна
квалификация- по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ. Касае се за нарушение на трудовите задължения на ищеца, предвидено от
законодателя като самостоятелно и достатъчно основание за налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание “дисциплинарно уволнение”, при което
работникът не изпълнява основаното си задължение по трудовото правоотношение за
престиране на труд в рамките на два последователни работни дни. В случая
е доказан фактическият състав на дисциплинарното нарушение, за което е наложено
наказанието, като нарушението на ищеца е с
продължителност целия период от 17.08.2016 г. до датата на прекратяване на
трудовото правоотношение, при което всеки два последователни работни дни в
посочения период съставляват самостоятелно основание за налагане на
дисциплинарното наказание на основание чл. 190, ал. 1. т. 2 от КТ. Процесната
заповед от 05.12.2016 г. на управителя на ответното дружество, с която на ищеца
е наложено дисциплинарното наказание, му е връчена по електронна поща на
05.12.2016 г., което се явява и моментът на налагане на наказанието. Разпоредбите
на гражданското право се прилагат субсидиарно и спрямо трудовите
правоотношения, когато специфичното им съдържание и цели не изключват такова
приложение. При непълнота на правната уредба на трудовите правоотношения се
прилагат субсидиарно правилата на гражданското право. Връчването на електронен
адрес е уреден способ за връчване на съдебни книжа съобразно гражданския
процесуален закон – чл. 42, ал. 4 от ГПК, поради което се явява и надлежен
начин за връчване на заповедта за уволнение при невъзможност за връчването й
лично на работника или служителя. Съгласно цитираната разпоредба, изпратеното
на електронния адрес съобщение се смята връчено с постъпването му в посочената
информационна система, в случая това е на 05.12.2016 г. В тази насока е и
последователната практика на ВКС, че изброяването
на начините на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение в разпоредбата
на чл. 195, ал. 2 от КТ не е изчерпателно и няма законова пречка заповедта да
се връчи и по друг начин, като единствено релевантно е да се установи фактът на
узнаването - достигането на волеизявлението на работодателя за уволнение до
ищеца (Решение No 35 от 07.05.2012 г. по гр. д. No 1877/2010 г. на ВКС,
IV г.о., Решение No 2171 от 07.05.2012 г. по гр. д. No 831/2004 г. на ВКС, III
г.о., Решение No 39 от 27.02.2012 г. по гр. д. No 410/2011 г. на ВКС, III г.о.
и др.). В случая по делото са представени доказателства, от които се
установява, че изпратените от ответника 3 броя писма до ищеца на единствения му
известен адрес в гр. С. не са получени от него – като непотърсени, следователно
въпреки положените усилия, работодателят не е могъл да изпрати заповедта с
писмо на ищеца, който да получи същото срещу разписка. Предвид това и с оглед изложеното
по-горе, съдът намира, че заповедта за уволнение е надлежно връчена на ищеца на
05.12.2016 г. на електронния му адрес.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца,
че дисциплинарното наказание му е наложено след срока по чл. 194, ал. 1 от КТ,
тъй като нарушението на трудовата дисциплина, за което се налага, е
констатирано съгласно твърдения на работодателя на 20.08.2016 г. Както съдът
посочи по-горе, всеки два последователни работни дни в рамките на цялото
времетраене на нарушението са достатъчно и самостоятелно основание за налагане
на дисциплинарното наказание, а същото в настоящия случай е продължило до
датата на издаване на заповедта за налагането му и получаването й от ищеца на
05.12.2016 г. В заповедта е посочен период на извършване на нарушението от
17.08.2016 г. до 02.12.2016 г., като нарушението през целия период от
05.10.2016 г. до 02.12.2016 г. се явява извършено в срока по чл. 194, ал. 1 от КТ. Наред с това следва да се посочи, че съгласно непротиворечивата практика на
ВКС, когато периодът на извършване на деянието, съставляващо дисциплинарно
нарушение, е продължителен, то срокът по чл. 194 от КТ се брои от края на
периода, а не от първия му ден.
Съдът намира за неоснователен и другото заявено от
ищеца възражение срещу законността на дисциплинарното му наказание, а именно
липсата на извършено от него дисциплинарно нарушение, тъй като неявяването му
на работа не може да му се вмени във вина, а същото е по вина на работодателя,
който не му е осигурил съществени за изпълнението на работата условия –
служебен автомобил и телефон. Видно от представения по делото Трудов договор No
**/11.12.2015 г., сключен между страните, в същия не е предвидено задължение на
работодателя да предостави на работника/служителя служебен автомобил и телефон за
изпълнение на задълженията му по договора. Същевременно със същия договор ищецът
се е съгласил с предвиденото в него съдържание, включващо и мястото на работа –
в с. В., ТРК М.. Поради това по никакъв начин не може да се приеме, че
неявяването на работа на ищеца поради липса на предоставен му от ответника
служебен автомобил и телефон е по вина на ответника. Същото се явява самоволно
– при липса на право на работника да откаже да се явява на работа, и
следователно по негова вина.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
дори да се приеме, че представеният и оспорен като неистински документ –
Допълнително споразумение към трудов договор от 01.04.2016 г., не е неистински
и същият се цени като доказателство по делото и като юридически факт, пораждащ
правни последици, то отново отказът на ищеца да се явява на работа не би могъл
да се приеме за правомерен. В посоченото допълнително споразумение е предвидено
като “други условия на трудовия договор” ползването на служебен автомобил за служебни нужди. Посочената формулировка не
е равнозначна на предвидено задължение на работодателя, респ. право на
работника, да му бъде предоставен служебен автомобил за предвижването му до и
от работното му място, нито съставлява част от задължението на работодателя за
осигуряване на работника на условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение по смисъла на чл. 127 от КТ
(като основно задължение на работодателя наред със задължението за плащане на
възнаграждение за извършената работа), при неизпълнение на което работникът би
бил в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по трудовото
правоотношение. Придвижването на ищеца от гр. С., където живее, до с. В.,
където е мястото на работата му, не е част от условията за изпълнение на работата
по процесното правоотношение, поради което и непредоставянето на служебен
автомобил от ответника за предвижването му не съставлява неизпълнение на
задължението му по трудовия договор, на което ищецът да противопостави свое
право да не изпълнява трудовите си задължения.
С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че
уволнението е извършено законосъобразно, като искът за отмяната му като
незаконно е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Искът за признаване уволнението за незаконно и
неговата отмяна е обуславящ по отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на предишната работа и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл.
225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставяне без работа поради
уволнението. При отхвърляне на обуславящия иск, акцесорните искове също се
явяват неоснователен и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По иска с правна квалификация чл. 219, ал. 2 от КТ.
Претенцията на ищеца е за заплащане на обезщетение в
размер на 3795.19 лв. при правомерен отказ от негова страна да се явява на работа
за периода от 20.08.2016 г. – 05.12.2016 г.
Съгласно чл. 219, ал. 2 от КТ, работник или служител, който откаже да изпълнява работа, възложена му
вън от допустимите от този кодекс случаи за едностранна промяна на мястото и
характера на работа, ако е възпрепятствуван да изпълнява работата си по
досегашните условия, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което не е работил. В случая, съобразно
изложеното по-горе, не е налице едностранна промяна от страна на
ответника-работодател на мястото или характера на работата на ищеца, като
липсата на служебен автомобил и телефон не представлява изменение на характера
на работа. От тук – не са налице и предпоставките за възникване на правото на
обезщетение при правомерен отказ от страна на работника да се явява на работа. Поради
това искът по чл. 219, ал. 2 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правна квалификация чл. 128 от КТ.
Претенцията на ищеца е за неизплатени трудови
възнаграждения за периода от 01.04.2016 г. до 20.08.2016 г. в размер общо на
280.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 128 от КТ работодателят е
длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното
трудово възнаграждение за извършена работа. От заключението на вещото лице Б.
по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че начисленото и
дължимо на ищеца трудово възнаграждение за исковия период в размер на 1020.54
лв. (брутна сума), или 800.00 лв. чиста сума за получаване месечно, му е
изплатено изцяло. Следователно работодателят е изпълнил задължението си за
плащане на трудовитв възнаграждения на ищеца за извършената от него работа през
исковия период. При това искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед становището на съда по отношение на иска по
чл. 128 от КТ, следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск по чл. 245, ал. 2 от КТ за обезщетение за забавено плащане на трудовите възнаграждения за периода от
31.05.2016 г. до 04.02.2017 г. в размер на 19.48 лв.
По исковете с правна квалификация чл. 128 от КТ във
вр. чл. 11 и чл. 12 от НСОРЗ.
Ищецът претендира заплащане на допълнителни трудови
възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит и за придобита
научна степен “доктор” за периода от м. декември 2015 г. до м. август 2016 г. в
размер общо на 495.05 лв.
Разпоредбата
на чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/ предвижда за придобит трудов стаж и професионален опит на
работниците и служителите да се заплаща допълнително месечно възнаграждение в
процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов
договор. Съгласно чл. 12, ал. 8 от НСОРЗ това допълнителното
трудово възнаграждение се заплаща за действително отработено време в рамките на
съответната месечна продължителност на работното време само по основното
трудово правоотношение. В случая основното трудово правоотношение на ищеца е с
друг работодател – с Институт по животновъдни науки- К., като трудовият договор
с ответника е сключен при т. нар. външно съвместителство на основание чл. 111
от КТ. Съгласно чл. 111 от КТ работникът може да сключва трудови
договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за
него работно време по основното трудово правоотношение (външно
съвместителство), освен ако в трудовия договор по основното трудово
правоотношение не е уговорено друго, а съгласно § 1, т. 12 от КТ “основно
трудово правоотношение” е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието,
на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за
допълнителен труд. По делото безспорно е установено, че трудовото
правоотношение на ищеца с Института по животновъдни науки – К., е възникнало на
04.01.2010 г., като същото не е прекратено и е съществувало през исковия
период, през който ищецът е работил и при ответника, и следователно същото се
явява основно трудово правоотношение на ищеца. Предвид това и с оглед правилото
на чл. 12, ал. 8 от НСОРЗ, то ответното дружество не дължи заплащане на допълнително трудово възнаграждение на ищеца за
придобит трудов стаж и професионален опит по
сключения между тях трудов договор от 11.12.2016 г.
Съдът намира, обаче, че ответникът дължи на ищеца заплащане на
допълнително трудово възнаграждение за придобита научна степен “доктор”
за исковия периода - от м. декември 2015 г. до м. август 2016 г.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от НСОРЗ за
образователна и научна степен “доктор” или за научна степен “доктор на
науките”, свързана с изпълняваната работа на работника или служителя, се
изплаща допълнително месечно възнаграждение в размер не по-малък от петнадесет
лева - за “доктор”. В случая наличието на присъдена на ищеца образователна и научна
степен “доктор” по Хранене на селскостопанските животни и технология на
фуражите с диплом No ****/03.09.2013 г. се установява от приетата по делото Служебна бележка от 11.11.2016 г. от
Селскостопанска академия, Институт по животновъдни науки- К., който е и издател
на диплома, независимо от изключването като доказателство по делото на
представеното заверено копие на самия диплом за придобита от ищеца научна и
образователна степен.
Не е спорно, че ответното
дружество не е начислявало и изплащало допълнителното месечно възнаграждение на
ищеца, поради което същото му се явява дължимо. От заключението на вещото лице Б.
се установява, че за периода от м. 12.2015 г. до м. 08.2016 г. това
допълнителното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 105.72 лв. До
посочения размер искът следва да бъде уважен като основателен, като за
разликата до пълния предявен размер от 495.05 лв., включващ и допълнителни трудови възнаграждения за придобит трудов
стаж и професионален опит за същия период, претенциите следва да бъдат
отхвърлени.
При горните изводи по главния иск, то на основание чл.
245, ал. 2 от КТ на ищеца следва да се присъди и мораторна лихва върху сумата
от 105.72 лв. за исковия период – от 31.01.2016 г. до 04.02.2017 г., чийто
размер съдът изчислява с помощта на програмен продукт за изчисляване на законна
лихва – а именно сумата от 10.92 лв. Над този размер до пълния предявен такъв
от 50.98 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. С факта на
прекратяването на трудовото правоотношение и при наличие другата предпоставка- неизползван платен годишен отпуск, за
работника възниква право да получи парично обезщетение за неизползвания до този
момент и полагащ му се платен годишен отпуск. В случая трудовото правоотношение
на страните е прекратено, считано от 05.12.2016 г. Тъй като ищецът е преустановил
без наличие на правно основание за това да се явява на работа, считано от
17.08.2016 г., то за времето от този момент до прекратяване на трудовото
правоотношение не му се полага платен годишен отпуск, а от тук – и обезщетение
при неползването му. Предвид това и съгласно заключението на вещото лице Б. по
приетата съдебно-счетоводна експертиза, то за периода от м. 12.2015 г. до
17.08.2016 г. полагаемият се на ищеца и неизползван от него платен годишен
отпуск е 13 дни. В основното заключение вещото лице е изчислило размер на това
обезщетение на стойност 603.07 лв. на база *** на ищеца без допълнителните
трудови възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и за
придобита научна степен “доктор”, а в допълнителното заключение – на стойност 644.54
лв. - с включване на допълнителните трудови възнаграждения в размер на 351.16
лв. за ТСПО и в размер на 105.72 лв. за научна степен. Съгласно приетото от
съда по-горе, то допълнително трудово възнаграждение за ТСПО не се дължи на
ищеца по трудовото му правоотношение с ответника, поради което и при изчисляване
на *** като основа за определяне на обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск следва да се включи единствено допълнителното възнаграждение за научна
степен. При това *** на ищеца за м. юни 2016 г., въз основа на което следва да
изчисли обезщетението, е в размер на 1035.54 лв. (1020.54 лв. ОМЗ и 15.00 лв.
ДТВ за научна степен), при което среднодневното *** (1035.54/ 22) е
47.07 лв., а от тук – обезщетението за 13 дена неизползван платен годишен
отпуск е в размер на 611.91 лв. Предвид изложеното искът по чл. 224, ал. 1 от КТ се явява основателен до посочения размер от 611.91 лв., а за разликата до
пълния му предявен такъв от 1157.89 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
За периода от 06.12.2016 г. (денят, следваща датата на
прекратяване на трудовото правоотношение) до 04.02.2017 г. (съгласно заявената
претенция) ответникът е в забава относно дължимото на ищеца обезщетение по чл.
224 от КТ в размер на 611.91 лв., което съдът изчислява на стойност 10.39 лв.
При това искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихвата за забава върху обезщетението
за платен годишен отпуск се явява основателен до размер на 10.39 лв., а до
пълния му предявен размер от 19.34 лв. следва да бъде отхвърлен.
По иска с правна квалификация чл. 285 от ЗЗД.
Претенцията на ищеца е за заплащане на направени от него
разноски във връзка с работата и по разпореждане на работодателя за закупуване
на лекарства в общ размер на 744.78 лв. Съгласно изложените от ищеца твърдения,
то претенцията му е за заплащане на разноски по изпълнение на договор за
поръчка с ищеца. Договорът за поръчка е консенсуален и неформален договор и се
сключва с постигане на съгласие между страните относно извършването на
определени правни действия от довереника за сметка на доверителя. В случая като доказателство за наличието му и
извършване на претендираните разходи ищецът е представил 2 броя фактури от
01.07.2016 г., издадени на името на ответното дружество и с получател ищецът на
стойност съответно от 552.00 лв. и 192.78 лв., или общо в размер на 744.78 лв.,
и 2 броя фискални бонове от същата дата за заплащане на посочените суми. От
заключението на вещото лице Б. се установява, че на 13.06.2016 г. ответникът е
превел на ищеца допълнителни 1135.00 лв. (извън преводите за трудово
възнаграждение), която сума включва освен доплащане на трудово възнаграждение
за м. април 2016 г. в размер на 150.00 лв., но и направени разходи от същия по
фактури на обща стойност 931.63 лв., и включващи и сумите от 552.00 лв. и
192.78 лв. по описаните по горе две фактури от 01.07.2016 г. Предвид това
вземането на ищеца за сумата от 744.78 лв. за направени от него разноски за
закупени лекарства по разпореждане на ответника се явява погасено чрез плащане.
Искът по чл. 285 от ЗЗД се явява поради това неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При този извод за главния иск, то и акцесорният иск по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забавено плащане на разноските за
лекарства за периода от 02.07.2016 г. до 04.02.2017 г. в размер на 45.19 лв.
подлежи на отхвърляне като неоснователен.
При този изход на делото по съществото на спора и с
оглед направеното искане и от двете страни за присъждане на деловодните им
разноски, съобразно уважената и отхвърлената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
в размер на 70.43 лв. за адвокатско възнаграждение, а на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 1103.65 лв.,
от които 943.65 лв. за адвокатско възнаграждение и 160.00 лв. за възнаграждение
за вещо лице по съдебно-графическата експертиза (последното е в пълен размер
съобразно изхода от производството по оспорване на истинността на документа).
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавни такси за уважените частично искове както
следва: за исковете по чл. 128 от КТ вр. чл. 11 и чл. 12 от НСОРЗ – 10.68 лв.,
по чл. 245, ал. 2 от КТ - 10.71 лв., по
чл. 224, ал. 1 от КТ – 26.42 лв., по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – 26.86 лв., или общо
държавни такси в размер на 74.67 лв., и разноски в производството за
възнаграждение на вещо лице за съдебно-счетоводни експертизи в размер на 9.01
лв., или общо такси и разноски в размер на 83.68 лв.
С оглед императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът е длъжен служебно да допусне предварително изпълнение на настоящото
решение в частта, с която в полза на ищеца е присъдено трудово възнаграждение.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
М.Р.Й., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу “Б.В.Т.” В., с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: с. В., ТРК- М., общ. Б., представлявано от управителя
Б.Ч.В., искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за
признаване на уволнението му за незаконно и отмяна на Заповед за дисциплинарно
уволнение от 05.12.2016 г. на Управителя на “Б.В.Т.” В.; за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност “ветеринар” и за заплащане на обезщетение
по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа вследствие
на уволнението за срок от 6 месеца в размер на 6506.04 лв., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Р.Й., с ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу “Б.В.Т.” В., с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: с. В.,
ТРК- М., общ. Б., представлявано от управителя Б.Ч.В., иск с правна
квалификация чл. 219, ал. 2 от КТ за заплащане на сумата
от 3795.19 лв., представляваща обезщетение за
времето от 20.08.2016 г. до 05.12.2016 г.,
през което не е работил поради отказ да изпълнява работа, възложена му вън от
допустимите от КТ случаи за едностранна промяна на мястото и характера на
работа, като е възпрепятствуван да изпълнява
работата си по досегашните условия, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
М.Р.Й., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу “Б.В.Т.” В., с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: с. В., ТРК- М., общ. Б., представлявано от
управителя Б.Ч.В., искове с правна квалификация чл. 128 от КТ за заплащане на сумата от 280.00 лв.,
представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.04.2016 г.
до 20.08.2016 г., и иск с правна квалификация чл. 245, ал. 2 от КТ за заплащане
на сумата от 19.48 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
трудовите възнаграждения за периода от 31.05.2016 г. до 04.02.2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА “Б.В.Т.” В., с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: с. В., ТРК- М., общ. Б., представлявано от управителя Б.Ч.В.,
на основание чл. 128 от КТ във вр. чл. 11 и чл. 12 от НСОРЗ да заплати на М.Р.Й.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 105.72 лв. /сто и пет лева и
седемдесет и две стотинки/, представляваща допълнителни
месечни възнаграждения за придобита образователна и научна степен “доктор”,
дължими за периода от м. декември 2015 г. до м. август 2016 г., ведно със
законната лихва върху горната сума, считано от 05.02.2017 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 245, ал. 2 от КТ сумата от 10.92 лв. /десет лева и
деветдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на
допълнителните месечни възнаграждения за периода от 31.01.2016 г. до 04.02.2017
г., като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 128 от КТ във вр. чл. 11 и чл. 12 от НСОРЗ
над сумата от 105.72 лв. до пълния им предявен размер от 495.05 лв. и за
претенцията за допълнителни месечни възнаграждения за придобит трудов стаж и
професионален опит, и иска по чл. 245, ал. 2 от КТ над сумата от 10.92 лв. до
пълния му предявен размер от 50.98 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА “Б.В.Т.” В., с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: с. В., ТРК- М., общ. Б., представлявано от управителя Б.Ч.В.,
на основание чл. 224, ал. 1 от КТ да заплати на М.Р.Й., с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 611.91 лв. /шестстотин и единадесет лева и деветдесет и
една стотинки/, представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2015 г. и 2016 г. за 13 дни, ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от 05.02.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 10.39 лв. /десет лева и тридесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено
плащане на обезщетението за платен годишен отпуск за периода от 06.12.2016 г.
до 04.02.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 224, ал. 1 от КТ над сумата от 611.91
лв. до пълния му предявен размер от 1157.89 лв. и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД над
сумата от 10.39 лв. до пълния му предявен размер от 19.34 лв., като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
М.Р.Й., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу “Б.В.Т.” В., с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: с. В., ТРК- М., общ. Б., представлявано от
управителя Б.Ч.В., иск с правна квалификация чл. 285 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 744.78 лв., представляваща направени от него разноски по разпореждане
на ответника за закупуване на лекарства, и иск с правна квалификация чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 45.19 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на разноските за лекарства за периода от 02.07.2016 г. до
04.02.2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА “Б.В.Т.” В., с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: с. В., ТРК- М., общ. Б., представлявано от управителя Б.Ч.В.,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на М.Р.Й., с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 70.43 лв. /седемдесет лева и четиридесет и три стотинки/
за направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.Р.Й., с ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на “Б.В.Т.” В., с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: с. В., ТРК- М., общ. Б., представлявано от
управителя Б.Ч.В., сумата от 1103.65 лв. /хиляда сто и три лева и шестдесет и пет стотинки/ за
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА “Б.В.Т.” В., с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: с. В., ТРК- М., общ. Б., представлявано от управителя Б.Ч.В.,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на Районен съд – Б. сумата
от 83.68 лв. /осемдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/ за държавни
такси и разноски за производството, както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в
частта, с която в полза на ищеца е присъдено дължимото му допълнително трудово
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :