О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр. Ловеч, 18.01.2021г.
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, тричленен
касационен състав на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЙОНИТА ЦАНКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Христова к.а.д. № 8/2021г. по описа на Административен
съд Ловеч, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.229
и сл. от АПК.
Делото е образувано по частна
жалба от С.Б.Б. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода” в ***, срещу Определение № 1031 от 18.11.2020г., постановено по адм.
дело № 391/2020г. по описа на Административен съд Ловеч с доводи за
неправилност на същото поради постановяването му в противоречие с материалния
закон и преграждащо пътя му на защита. Иска се отмяната му и връщане на делото
на административния съд за разглеждане на жалбата по същество.
В срока по чл.232 от АПК от ответника
не е депозирано становище по частната жалба.
Административен съд Ловеч, тричленен
касационен състав намира
частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.230
от АПК.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение
Административен съд Ловеч е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на
С.Б., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ***, срещу Заповед № 65 от 08.06.2020
г. на Началника на ЗОЗТ „Атлант” гр. Троян, с която на основание чл.101, т.2 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство за поддържане
на чистотата и хигиената за срок от седем дни“ за извършено от него
дисциплинарно нарушение по чл.96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС, и е прекратил
производството по делото.
За да постанови този резултат,
административният съд е приел, че жалбата е недопустима, като се е позовал на
съдебна практика на ВАС и на специалните норми на ЗИНЗС, които не предвиждат
съдебен контрол на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания, с
изключение на тези, с които се налага наказанието „изолиране в наказателна
килия“. Първоинстанционният състав е констатирал, че Б. е обжалвал заповедта на
Началника на ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян пред Началника на Затвора Ловеч, който със
Заповед № 645/15.06.2020г. е отхвърлил жалбата и е потвърдил оспорената заповед.
Изводите на съда са, че по този начин регламентираният в чл.110, ал.4 и ал.5 от ЗИНЗС ред за оспорване на заповедта е изчерпан и същата е влязла в законна сила,
а жалбата на Б. е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на
съдебно обжалване акт.
Обжалваното определение е
правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.110,
ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, заповедите за дисциплинарно наказание подлежат на
обжалване по административен ред пред главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, а в случаите по чл.104, ал.3 от ЗИНЗС – пред
министъра на правосъдието, в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода
със заповедта, като жалбата се подава чрез органа, наложил дисциплинарното
наказание. Правомощието на компетентния орган е да се произнесе по жалбата с
мотивирано решение, с което да отмени заповедта, да отхвърли жалбата и потвърди
оспорената заповед или да отмени заповедта и върне преписката на органа, издал
заповедта, с допълнителни указания.
Настоящата инстанция споделя
изводите на първоинстанционния състав, че съгласно чл.111 от ЗИНЗС, съдебният
контрол по отношение на наложените дисциплинарни наказания по чл.101 от ЗИНЗС е
допустим единствено за наказанието „изолиране в наказателна килия“. Заповедта
за налагане на това най-тежко наказание подлежи на обжалване пред
административния съд по местонахождението на затвора или поправителния дом. За
останалите видове наказания, в това число и наложеното с оспорената заповед
дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство за поддържане на чистотата и
хигиената за срок от седем дни “, регламентирано в чл.101, т.2 от ЗИНЗС, се
предвижда единствено оспорване по административен ред. С тази разпоредба на
ЗИНЗС законодателят е изключил изрично общия ред за съдебен контрол за
законосъобразност на административните актове по чл.145 и следващите от АПК –
противно на доводите на частния жалбоподател. Видно от доказателствата по
делото, в случая процедурата по обжалване по административен ред е изпълнена,
като по жалба на Б. против заповедта, Началникът на Затвора Ловеч се е
произнесъл със Заповед №645/15.06.2020г., с която е отхвърлил жалбата против
заповедта на Началника на ЗОЗТ „Атлант”. С последното регламентираният в
чл.110, ал.4 и ал.5 от ЗИНЗС ред за оспорването й е изчерпан и същата е влязла
в сила, като не подлежи на оспорване по съдебен ред, както правилно е приел първоинстанционния
съд.
Противно на възраженията на
частния жалбоподател, различен от горния извод не се обективира и при
съобразяването на чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България, съгласно
който гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни
актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. С така посочената
норма възможността за изключване на съдебния контрол върху административните
актове е предоставена на законодателя. В практиката си Конституционният съд
нееднократно се е произнасял относно границите, в които може да бъде прилагано
изключението, предвидено в чл.120, ал.2 от Конституцията. В случая волята на законодателя е ясна и не
съществува нуждата от тълкуване на разпоредбата на чл.110 от ЗИНЗС –
по-леките по размер дисциплинарни наказания на лишени от свобода се обжалват
само по административен ред, докато най-тежкото (изолиране в наказателна килия)
като засягащо конституционно признати права и свободи на лицата, подлежи на
обжалване пред административния съд. Налице са специални норми на ЗИНЗС, които
ограничават съдебния контрол на заповедите за налагане на дисциплинарни
наказания, с изключение на тези, с които се налага наказанието „изолиране в
наказателна килия“.
В същия смисъл е формирана
константна практика на ВАС по аналогични случаи, преди подсъдността на този вид
дела да бъде предоставена на тричленни състави на административните съдилища – Определение
№ 12408/07.10.2020г. на ВАС по адм.д. № 10228/2020г., Определение №
3247/02.03.2020г. на ВАС по адм.д. № 2132/2020г., Определение № 1981/07.02.2020г.
на ВАС по адм.д.№ 111/2020г., Определение № 1475/29.01.2020г. на ВАС по адм.д.
№ 905/2020г. и др.
В тази връзка обосновано АС Ловеч
е приел, че в случая е налице хипотеза по чл.159, т.1 от АПК, поради което
правилно е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по
делото. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното определение на АС Ловеч като правилно следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, предл. първо във вр. с чл.236 от АПК, Ловешкият административен
съд в настоящия тричленен касационен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение № 1031 от 18.11.2020г., постановено по адм. дело № 391/2020г.
по описа на Административен съд Ловеч.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: