Р Е
Ш Е Н
И Е №172
гр. Кюстендил, 25.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА МУХТИЙСКА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
секретаря М. С. след
като разгледа докладваното от съдия Костадинова в.гр.д.№ 240/2019 г. по описа на КнОС
и за да се произнесе взе предвид:
Адвокат Р.А., действаща като процесуален представител
на Л.С.Л., ЕГН ********** обжалва
решение №136/22.02.2019 г., постановено по гр.д. №1713/2018 г. по описа на ДнРС,
с което признато за установено по отношение на
Л.С.Л., че дължи на „* сумата от *лв., представляваща главница по
кредита, *лв., представляваща възнаградителна лихва по договора; *лв.,
представляваща законна лихва за периода 20.05.2017г. -11.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху главница от 30.05.2018 г. до окончателното изплащане на
сумите. Във въззивната жалба се твърди, че решението
на районен съд е нищожно, неправилно и
необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.
Конкретното твърдение е, че районен съд не е обсъдил направените в писмения
отговор възражения, а именно, че не е
настъпила предсрочна изискуемост на вземането, че договорът за потребителски
кредит е нищожен, че размерът на лихвения процент- 33.61% е неправомерно
завишен и уговорен в противоречие с добрите нрави, както и оспорването на
дължимостта на претендираните от ищцовото дружество „надбавка, покриваща
разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема”, както и
„определена надбавка, съставляваща печалба на кредитора”. Искането е за отмяна
изцяло на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
предявените искове като неоснователни.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който е
възразено срещу доводите във въззивната жалба и се иска отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното решение като
правилно.
Жалбата като подадена в законноустановения срок
срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт от лице, имащо право и интерес от обжалване и отговаряща на изискванията на закона се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
КнОС след като прецени становищата на страните,
събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт,
приема че въззивната жалба е частично основателна. Съображенията за това са
следните:
От приложеното ч.гр.д.№ 1060/18 по описа на ДнРС, се
установява, че въззиваемото дружество е подало заявление на 31.05.2018 г. и на
01.06.2018 г. е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, по силата
на която длъжникът Л.С.Л. е осъдена да
заплати на ищцовото дружество следните
суми: *лева- главница, *лева - възнаградителна лихва за периода 20.04.2017 г.-
20.04.2018 г., *лв. - мораторна лихва за периода от 20.05.2017 г. до 11.05.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2018г. до
изплащане на вземането, както и дължимите разноски, от които *лв.- държавна
такса и *лв. юрисконсултско възнаграждение. Възражението на длъжника е депозирано
по делото в срока по чл. 414, ал.2
от ГПК. Заявителят е бил уведомен за наличието на възражение на 23.07.2018
г., като в едномесечния срок е предявен иска./22.08.2018 г./
По делото е представен договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта *г., по силата на който страните са постигнали
съгласие на ответницата да бъде предоставен паричен заем в размер на *лв.,
както и кредит за покупка на застраховка
„Защита на плащането” в размер на * лв. Страните са се споразумели последната
да издължи кредита си на 25 месечни вноски от по *лева всяка от тях. В договора
са посочени и съответните падежни дати, както е посочена общата стойност на
плащанията- в размер на *лв. /представляваща общия сбор от всички месечни
погасителни вноски/. Годишен процент на разходите е 44.23 %, а лихвеният процент- 33.61%.
По делото е представен групов застрахователен договор за
застраховка „Защита на плащането”, сключен между ищеца и „*, в който са уредени
отношенията между страните във връзка със застраховането на кредитополучателите
на „*ЕАД.
По делото е представена
покана адресирана до ответницата, с която вземането на дружеството е обявено за предсрочно
изискуемо, тъй като са просрочени две или повече месечни вноски. От
представената товарителница се установява, че поканата е получена на 22.11.2017
г.
От заключението на
съдебно- счетоводната експертиза, изпълнена от вещото лице Н. Ш. се установява,
че кредитът е усвоен от длъжника на 26.02.2016 г., на 20.05.2017 г. е обявен за
предсрочно изискуем, съгласно договора за потребителски кредит дължимата
договорна възнаградителна лихва е в размер на *лв., въззивницата е погасила
част от задълженията си по договора- в размер на *лв., размерът на остатъка е
на както следва: *лв.- главница, *лв. остатък от договорна възнаградителна лихва, *лв. лихва за забава на плащането за
периода от 20.05.2017 г. до 11.05.2018 г.
При така установената фактическа обстановка,съдът
приема следното от правна страна:
Претендираните суми произтичат от договор за
потребителски паричен кредит. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
По силата на чл.9, ал.3 от ЗПК ответницата има качеството на потребител на финансова услуга по см. на пар.
13, т.12 от ДР на ЗЗП. Доколкото в случая се касая за защитими интереси на икономически по-слаби участници в оборота,
уреждащият тази материя Закон за потребителските кредити предвижда редица
императивни разпоредби за спазването на които съдът е задължен да следи
служебно /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013
г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед на
горното съдът констатира, че в договора за потребителски кредит се сдържат
клаузи, които водят до неговата недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра
– по един за всяка от страните по договора. Съдът констатира, че в настоящия
случай представеният по делото договорът
е с шрифт Garamond с размер 11.
Посоченото е в нарушение на изискването
относно размера на шрифта, което е основание за недействителност на договора по
силата на чл.22 от ЗПК.
Съдът установи,
че по делото не се съдържат общи условия към договорите за потребителски
кредит, подписани от страните на всяка страница. Следователно не е спазено
изискването на чл.11, ал.2 от ЗПК, което обстоятелство съгласно разпоредбата на
чл.22 от ЗПК също води до недействителност на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за заем
следва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 (към закона)
начин. Според разпоредбата начл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В представения по делото договор липсва
посочване на начина, по който е
формиран, не е ясно и какво включва. Единствено изрично е уговорен само годишен
лихвен процент 33, 61%. Несъобразяването на договора с посоченото изискване на
закона също представлява самостоятелно основание по чл.22 от ЗПК за
недействителност.
Нарушена е и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК., тъй като в договора са посочени
броя, размера и падежа на погасителните вноски, но липсва разпределение на
отделните суми във вноските, следователно липсва и яснота каква част от
дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски.
При това положение не може да бъде извършена преценка за погасяване на кои
вземания са отнесени направените от ответника плащания. Само посочването на
оставащата главница не е достатъчно, следователно договорът не отговаря и на изискването
на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, според която планът трябва да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи. Нарушението на цитираната разпоредба също е
основание по чл.22 от ЗПК за недействителност.
С оглед на установените нарушения при сключването на
договора, съдът счита, че същият съгласно чл. 22 от ЗПК е недействителен, тъй като не отговаря
на от изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.2 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.10 и
т.12 от ЗПК. В тези случай, съгласно нормата на
чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. В настоящия случай чистата стойност на заетата сума по смисъла
на посочената законова разпоредба е в размер на *лева, от които сумата *лв. е
преведена за погасяване задължение на ответницата по договор № * а
остатъка е преведен по нейна сметка в *
В чистата стойност на кредита не следва да се включва сумата *лв., представляваща „такса
ангажимент”, тъй като тази сума не е преведена на ответницата. Не следва да се е
включва и посочената в договора застрахователна премия в размер на *лв. Това е
така, тъй като с договора на ответницата не е предоставен кредит за покупка на
застраховка "Защита на плащанията", а е поето задължение за заплащане
на застрахователна премия, разделена на равен брой вноски и е част от месечната
погасителна вноска.
Предвид разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съдът счита, че
извършените от въззивницата плащания, с които според погасителния план са
платени лихви по кредита и такса събиране по кредита следва да бъдат отнесени
към погасяването на единствено дължимата от ответницата чиста стойност на
кредита. От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че
извършените плащания от въззивницата Л. са на стойност *лв. Следователно
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от * лв. Така дължимата
главница по договора за потребителски заем се получава като от подлежащата на
връщане чиста стойност на кредита в размер на *лева се извадят следните
извършени от ищцата плащания: сумата *лв., представляваща погасена част от
главницата; сумата *лв., представляваща недължимо платено задължение за лихва;
сумата *лв., представляваща недължимо платена такса събиране по кредита; сумата
*лв., представляваща прихващане с платено без основание задължение за застрахователна
премия.
При тези правни изводи, обжалваното решение следва да
бъде отменено в частта, в която искът с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗПК е уважен за сумата
над *лв. и вместо него следва да бъде постановено решение, с което претенцията
да бъде отхвърлена над този размер до уважения от районния съд размер на
главницата. Решението следва да се отмени и в частта, в която е уважен искът с
правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗПК за сумата *лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.04.2017 г.-
20.04.2018 г. и искът следва да се отхвърли , както следва да бъде отменено и в
частта, касаеща лихва за забава за сумата над *лв., за периода от 20.05.2017 г.
до 11.05.2018 г. Решението е незаконосъобразно и в частта, в която на
въззиваемото дружество са присъдени
разноски за разликата над * лв. и в тази част ще бъде отменено.
Мотивиран от горното,
Кюстендилски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 136/22.02.2019 г., постановено по гр.д. №1713/2018 г. по описа на ДнРС в частта, в която е признато за установено по
отношение на Л.С.Л., ЕГН *****,*** че дължи на „* със седалище и адрес на управление: гр.С. жк „**”, * ** сумата
над *до *лв., представляваща главница по кредита; сумата *лв., представляваща
възнаградителна лихва по договора; сумата над *лв. до *лв., представляваща
законна лихва за периода 20.05.2017г. -11.05.2018 г., както и в
частта за разноските /заповедно и исково производство/ за сумата над *лв. вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *ЕАД с
ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр.С., жк „*”, * сграда ** срещу на Л.С.Л., ЕГН **********,***
искове за признаване за установено по отношение на Л.Л., че дължи на „*ЕАД следните суми по издадена заповед за парично изпълнение по
ч.гр.д.№ 1060/18 ДнРС: сумата над * до *лв., представляваща главница по договор за потребителски
паричен кредит *г, сумата *лв., представляваща възнаградителна лихва по
договора и за сумата над *лв. до *лв., представляваща законна лихва за периода 20.05.2017г.
-11.05.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: