Р Е Ш Е Н И Е
№ 523
гр. Пловдив, 23 март 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от съдия
СТОЯНОВ адм. дело № 2599 по описа на
съда за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.226 от АПК във връзка с чл.215 и следващите от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на П.Н.И., ЕГН *********** ***,
чрез
адвокат З.Н. против
Заповед № РД-09-1148
от 02.09.2021 г. на Кмета на Община
„Марица“, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал.2 от ЗУТ, е наредено премахването
на незаконен строеж, представляващ: "масивна
постройка", находящ се в XV-413, кв.33 по плана ПИ 03839.501.413 по КК на
с.Бенковски, общ.Марица, обл.Пловдив, разположен в североизточната част на
имота, подробно
описан в Констативен акт № 3/28.07.2021 г., съставен от служители
в Община "Марица"
– Пловдив, с
извършител - П.Н.И..
В
жалбата се инвокират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваната заповед. Претендира
разноски в размер на минимално адвокатско възнаграждение и такса за вещо лице.
Ответникът
– Кметът на Община „Марица",
чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Претендира
се отхвърляне на жалбата и юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок /заповедта е
връчена на жалбоподателя на 13.09.2021.,
видно от известие за доставка
на л.7 по
делото, а жалбата е депозирана на 17.09.2021
г.
чрез органа издал акта
и от имаща правен интерес от оспорването страна.
Административен
съд - Пловдив, IX- ти състав, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Административното
производство е стартирало във връзка с извършена проверка от специалисти при
община "Марица": М.Т.на длъжност главен специалист отдел "КС" при община "Марица", Д.А.на длъжност
главен експерт отдел "ВиК" при община "Марица" и М.Т.на длъжност началник отдел "Чистота" при община "Марица". Проверката е извършена
в присъствието на П.И..
Установен
е незаконен строеж представляващ: "масивна постройка", изградена на
границата с ПИ 03839.501.517 и с ПИ 03839.501.414 находящ се в
XV-413, кв.33 по плана ПИ 03839.501.413 по КК на с.Бенковски, общ.Марица,
обл.Пловдив, разположен в североизточната част на имота.
Установено е, че строежът е извършен от П.Н.И.. Същият представлява "масивна
постройка ", с размери 4,00м./3,00м., височина 2,70м., с тухлени стени,
без основи. Покривът е
дървена покривна конструкция, покрита с ондулин. Навесът е с дървени греди, с
дървена покривна конструкция покрита
с ондулин, с размери 4,50м./3,00м. с височина 2,70м. В северната част на
сградата са изляти 3 брой стоманобетонови колони с размери около 0,25м./0,30м.,
с височина 2,70м., изцяло попадащи в ПИ 03839.501.414
Строежът
е VI-та (шеста)
категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ.
Съставена
е окомерна скица с отбелязани параметри.
Установено
е, че имотът е собственост на П.Н.И. съгласно Нотариален акт, №30, том 41, дело № 12012/1994 г.
Констатирано
е, че строежът е извършен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за
строеж. За
нарушени са посочени разпоредбата на чл. 148 във вр. с чл.
142 от ЗУТ
Констатациите
са обкетивирани в Констативен акт № 3 от
28.07.2021 г., подписан от
съставителите: М.Т.на длъжност главен специалист отдел "КС" при
община "Марица", Д.А.на длъжност главен експерт отдел "ВиК"
при община "Марица" и М.Т.на длъжност началник отдел
"Чистота" при община "Марица", установено от положени
подписи на същите на л. 14 по делото. Констативният
акт е съставен в присъствието на П.Н.И.
Последвало
е издаването на Заповед № № РД-09-1148 от 02.09.2021 г. на Кмета на Община Марица, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал.2 от ЗУТ е наредено премахването на
незаконен строеж, представляващ: "масивна постройка", находящ се в XV-413, кв.33
по плана ПИ 03839.501.413 по КК на с.Бенковски, общ.Марица, обл.Пловдив,
разположен в североизточната част на имота, подробно описан в Констативен акт №
3/28.07.2021 г.
Изрично е посочено, че не са налице данни за започнало и приключило
производство по реда на § 184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ в предвидените срокове.
Няма депозирано заявление за узаконяване по реда на § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ в предвидения срок. Не са налице условията за търпимост.
По
делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото
лице инж. Я.Р., неоспорена от страните.
Вещото
лице посочва, че строежът, за който е издадена обжалваната заповед, представлява масивна
постройка и дървен навес до нея, ситуирани в
северозападния ъгъл на ПИ с идентификатор 03839.501.413 /УПИ XV-413,
кв.ЗЗ по плана на сБенковски/. Северната им ограждаща стена е по имотната
граница с ПИ 501.121, а западната страна на навеса е по имотната граница с ПИ
501.412. Постройката е изградена от единични керамични тухли, като северната й
стена е с дебелина 25см., а
другите 3 стени са с дебелина 12,5см.
/15см. с мазилките/. За нея са изпълнени плитки ивични основи от камъни и тънка
бетонова заливка върху тях, видимо на дълбочина 20см. под нивото на терена. За
навеса не са изпълнявани единични фундаменти под дървените колони. За трите
колони, разположени в редица по южната страна на навеса е излят бетонов цокъл с
височина 40см. над терена, в който са замонолитени колоните. Другите колони са
монтирани към подовата настилка.
Постройката е с размери в план 3,30м./3,65м. с височини до стрехите 2,60м. от север и 2,70м. от юг. Навесът е с размери
3,45м. и 3,60м. за дължините на северната и южната му страна и 4,90м. за
дължина. Височината му до стрехите е 2,60м. от север
и 2,30м. от юг, с било с височина 2,70м. при двускатен покрив. Постройката е с
жилищно предназначение, има само една стая между четирите си стени и се ползва
като стая за почивка, обзаведена с легла и гардероб. Навесът се ползва като
лятна открита площ към външна камина.
Постройката и навесът имът обща северна стена, изпълнена
от тухлена зидария с дебелина 25см., със стоманобетонов пояс в горния край.
Покривът е от дървена конструкция. Трите стени на постройката са от единични
плътни тухли и дебелината на тези зидове е 12,5см. Навесът е изпълнен изцяло от
дървен материал - колони, греди, обшивка. Покритието на постройката и навеса е
общо и то е от битумни керемиди. Постройката
е стара, отразена в кадастралната основа на регулационния план от 1987г. с
местоположение, размери и площ съответстващи на заснетите от експертизата на
място, както и отговарящи на отразяването в кадастралната карта за сграда с
идентификатор 03839.501.413.1. Навес е показан в кадастър от същия план и той е
с местоположение както в настоящия момент. Разлика има в размера за неговата
дължина. В кадастрълния план дължината му в посока север-юг е еднаква с
дължината на постройката - 3,30м., а в момента той е удължен навътре към имота
до 4,90м. На място вещото лице е констатирало, че старата дървена греда, която
е била негов южен край е използвана за монтирането на нови греди с цел
удължаване, като на това място е оформено било, след което се сменя наклона на
покрива. Това удължаване е 1,60м., с монтаж на 3 нови дървени колони в южния
край.
В резултат от огледа, експертизата е установила, че
масивната постройка и навеса до нея за частта му до линията на нейната южна
фасада са стари, строени преди 1987г. Нови са трите колони от юг за навеса и
удължаването на покрива му с 1,60м. с наклон към двора. Покривът на двата
обекта - постройка и навес е общ, като видимо е извършен ремонт на покривното
му покритие, но без подмяна на носещи елементи. Може да се направи извода, че
стари, съществуващи от преди 1987г. са масивната постройка и частта от навеса
до линията на южната фасада на постройката, а нова е само конструкцията на
навеса, изнесена на 1,60м. на юг, навътре в двора, с което той е удължен.
Покривът и на двата обекта е със стари носещи елементи, като подновено е само
покритието.
Експертът посочва, че масивната постройка е изпълнена от
тухлена зидария и не представлява преместваем обект. Навесът е монтиран към
стена от постройката, стъпва върху стоманобетоновия пояс на северната ограждаща
стена по имотната граница и върху плътната ограда по имотната граница от запад,
където е изпълнен надзид върху нея. Навесът е отворен изцяло само от юг. Нови
са трите колони по южния му край, монтирани изцяло за неговото построяване. Той
не представлява самостоятелен преместваем обект, а обект, който е изпълнен на
място от отделни елементи, оразмерени за конкретното място.
Масивната постройка и дървения навес могат да се
определят като "допълващо застрояване" по смисъла на чл.41 и
следващите от ЗУТ. Съгласно класификацията на строежите по чл.137, ал.1 от ЗУТ,
те могат да се определят като строежи от Шеста категория, попадащи в разпоредбата
на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ.
Масивната постройка е отразена в кадастралната карта на с.Бенковски,
Община "Марица" като сграда с идентификатор 03839.501.413.1. Навесът
не е отразен в кадастралната карта. За процесния имот действащ ПУП -
Регулационен план е одобреният със Заповед №РД-09-498/03.10.1998г. Действащ
застроителен план е одобрен със Заповед №ИК-1003/31.07.1987г. Първо отразяване
на масивната постройка и навеса до нея има в кадастралната основа на ЗРП,
одобрен със Заповед № ИК-1003/31.07.1987г. Постройката е показана като
съществуваща с размерите и местоположението си както в кадастралната карта и
както тя беше заснета от експертизата на място. Навесът е показан с по-малка
дължина от установената на място от експертизата, при същото местоположение
както е кадастралната основа на регулационния план от 1987г.
Масивна постройка и навеса до нея се намират в
северозападния ъгъл на имота, където по действащия застроителен план не е
предвидено допълващо застрояване. Такова може да бъде допуснато по реда на
чл.42, ал.2 от ЗУТ за западната страна на двата обекта, тъй като на това място
съществува пълтна ограда, към която е изпълнен навеса. По северната
регулационна граница няма отделно изпълнена плътна ограда, а се намира
ограждащата стена на постройката и навеса. По времето на изпълнение на
процесиите обекти - преди 1987г., действащи са били ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ
/отм./. Съгласно чл.119, ал.З от ППЗТСУ /отм./ в редакцията му от 1985г., ДВ,
бр.48 от 21.06.1985Г., второстепенни постройки могат да се изграждат само въз
основа на Квартално застроителна разработка, каквато за процесния имот не е
одобрявана.
Между имота на жалбоподателя и съседния имот от север
няма плътна ограда, а по границата е разположена стената на процесната
постройка, продължаваща и като ограждаща стена на навеса от север. Общата
дължина на тази стена е 7,10м., изпълнена от тухлена зидария, имаща дебелина
25см., укрепена със стоманобетонов пояс по горния край. Плътна ограда е
изпълнена по тази граница след края на масивната постройка в посока на изток.
Тя е от бетонови тухли, има дебелина 15см., с бетонов цокъл 40см. и
стоманобетонов пояс по горния край. Навесът е изпълнен до плътна ограда в
съседния имот от запад. Тази ограда е с височина 1,85м.
Процесните обекти не са преместваеми. Масивната постройка
е от тухлена зидария и не би могла да бъде демонтирана и монтирана на друго
място. Навесът е изпълнен изцяло от дървени елементи и би могло да бъде
разглобен. Всички съединения между дървените елементи са с пирони и винтове.
Монтажът му на друго място е възможен, но трудно би изпълнявал същото
предназначение, тъй като елементите са оразмерени по точни мерки от място и
стъпват върху съществуващи стени и ограда.
Съдът
кредитира заключението на
СТЕ като компетентно, безпристрастно и обективно изпълнена.
По делото, в съдебно заседание на 15.12.2021г., е
разпитан свидетелят И.Н.Т., съсед на П.Н.И..
Свидетелят заявява, че познавам добре имота на П.И. в с.
Бенковски, който е ъглов на улицата. Имотът
на Т.и този на И. ***. Сочи, че в имота на И. има едноетажна къща с изба и малко
навесче, с една стая. Навесчето и малката постройка са разположени на северната
страна на двора, най-левият ъгъл, плътно вляво.
Според свидетеля жилищната сграда, навесът и постройката са
построени някъде след 1972 г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като ги счита
за логични, обективни и взаимно кореспондиращи си.
С
оглед на установеното от фактическа страна Съдът намира следното от правна
страна:
Атакуваната
заповед представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 от ЗУТ. Жалбата е депозирана от
надлежна страна, притежаваща право и интерес от оспорване. Подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и е процесуално допустима.
При
преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е длъжен да
осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за
издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Съгласно
чл. 225 а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на
части от тях. В конкретния случай процесният строеж е от шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, следователно заповедта е
издадена от компетентен административен орган-кметът на Община „Марица“. Фактът, че в
атакуванта заповед строежът е посочен цифром и словом като пета категория, а е
субсумиран към правната норма на чл. 137, ал.1, т. 6 от ЗУТ, която се отнася за
строежи шеста категория, какъвто е процесния, не представлява съществено
процесуално нарущение. Атакуваната заповед е
издадена в предвидената в чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава
визираните в ал. 2 на същия законов текст реквизити. При издаването на
обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, дадена е пълна възможност на оспорващата страна да участва пълноценно
в административното производство. Жалбоподателят е присъствал на извършената на място проверка.
Лично е присъствал при съставянето на констативният акт, за което се е
подписал.
Проведената
процедура от администрацията на Община "Марица" е изцяло в съгласие с
предписанията на закона - извършени са всички действия за събиране необходимия
за произнасяне по същество доказателствен материал – извършена е проверка на
място, съставен е констативен акт в режима на чл. 225а, ал. ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е
предвидено от специалния закон на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ доказателство /огледен
протокол/ за съществуването и вида на строежа. В случая актът е редовно
съставен, подписан е от извършилите проверката и от жалбоподателя. Констативният акт е
императивна процесуална предпоставка за законосъобразен фактически състав на
крайния акт на процедурата по ЗУТ - заповедта за премахване на строеж, която в
случая е изпълнена. Констатациите по КА следва да се оборят от жалбоподателя в
хода на съдебното производство. Съдът намира, че констатациите на
административния орган не се обориха в хода на съдебното производство.
Съгласно
изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт
следва да съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта, т. е.
да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е
направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви
доказателства. Изискването за мотивиране на акта, изведена от конкретни
доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта,
които законът е установил за защита на правата на страните в административното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки: с излагане на мотиви се
довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният
орган е издал или отказал да издаде административния акт, което подпомага
страните в избора им на защита, а от друга страна, улеснява контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва, разкрива и възможност
за контрол над административните актове, в които въпросът е решен от
административния орган по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на
оперативна самостоятелност.
Във
всички случаи органът следва да посочи обстоятелствата, мотивирали го да издаде
административния акт, като е допустимо мотивите да се съдържат в друг документ,
предхождащ издаването на акта. (в този смисъл са разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 16 от 31. III. 1975 г., ОСГК).
Процесната масивна
постройка и навеса до нея, които могат да се
определят като допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 и сл. от ЗУТ, са ситуирани в северозападния ъгъл на имота, където по
действащия застроителен план не е предвидено допълващо застрояване. Такова може
да бъде допуснато по реда на чл.42, ал.2 от ЗУТ за западната страна на двата
обекта, тъй като на това място съществува плътна
ограда, към която е изпълнен навеса. По северната регулационна граница няма
отделно изпълнена плътна ограда, а се намира ограждащата стена на постройката и
навеса.
На следващо място, нормата на чл.42, ал.2 от ЗУТ изисква наличието на плътна ограда по границата,
към която да се предвиди допълващо застрояване или наличие на съществуващо или
бъдещо допълващо застрояване в съседния имот. По времето на изпълнение на
процесиите обекти - преди 1987г., действащи са били ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ
/отм./. Съгласно чл.119, ал.З от ППЗТСУ /отм./ в редакцията му от 1985г., ДВ,
бр.48 от 21.06.1985Г., второстепенни постройки могат да се изграждат само въз
основа на Квартално застроителна разработка, каквато за процесния имот не е
одобрявана.
Следователно
строежът не е търпим съгласно разпоредбата, съдържаща се в §16, ал.1 ПР на ЗУТ, която предвижда
търпимост на строежи изпълнени до 07.04.1987г., които са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или на действащите
градоустройствени планове и правилата и нормативите, съгласно ЗУТ.
Безспорно
се установи от приетите по делото писмени доказателства и СТЕ, че процесният
строеж: "масивна постройка", находящ се в XV-413, кв.33 по плана ПИ
03839.501.413 по КК на с.Бенковски, общ.Марица, обл.Пловдив, разположен в
североизточната част на имота,
описан подробно в Констативен акт № 3/28.07.2021г., представлява строеж шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и е изпълнен без одобрени
строителни книжа и издадено разрешение за строеж.
Разпоредбата
на чл. 225, ал. 2 ЗУТ посочва, че строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва: в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен
проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4; 4. със строителни продукти,
несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1, или в нарушение на
правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се
отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е
невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл
в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8; 6. в нарушение на
изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена
защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3.
От
събранирте
по делото доказателства се установява, че процесните масивна постройка
и навес не са допустими по действащ ПУП и предходни планове и по нормите и
правилата на ЗУТ и действалата нормативна уредба към годината на изпълнението
им.
Съдът, след извършена служебната преценка на принципа на съразмерност на оспорената
заповед по критериите на чл. 6, ал. 5 АПК, намира, че същият
е спазен.
При
така установените факти, правилно административният орган е приел, че е налице
незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на
премахване.
С
оглед на горните мотиви и след като се установи, че обжалваният акт е валиден,
издаден в установената форма, при съобразяване с
административно-производствените правила и с материалния закон, то същият е
законосъобразен, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С
оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответника сумата от 100 лева
определена по реда на на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Н.И.,
ЕГН *********** *** срещу Заповед №
РД-09-1148 от 02.09.2021 г. на Кмета на Община „Марица“.
ОСЪЖДА П.Н.И., ЕГН ***********
***, да заплати на Община
„Марица“ разноски по делото в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: