Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№…………………… /……………………….2018г. 

гр.Варна

 

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            

     Административен съд Варна, ХХХІV-ти състав, в публичното заседание на деветнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

                      

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

                       

      при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Е.Янакиева адм.дело № 3239/2016 по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

     Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

     Образувано е по жалба на „К.“ АД, ЕИК *********,чрез представляващия Б.Д.Д. срещу Ревизионен акт  № Р-03-1300444-091-001/03.08.2016г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, частично отменен, изменен и потвърден с Решение № 372/04.11.2016г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна. Ревизионният акт се обжалва частично, съобразно уточненията в молба вх.№ 3123/28.02.2017г. /л.41/.

В жалбата са изложени твърдения, че оспореният РА е постановен при съществени нарушения на административно производствените правила, на материалните закони-ЗДДС и ЗКПО, както и на съдебната практика на ВАС и СЕС. Релевирани са следните доводи: не са обсъдени възраженията срещу РА; не са обсъдени в съвкупност представените от РЛ в хода на РП доказателства; нарушени са основни принципи, прокламирани в ДОПК-чл.37 ал.1 и ал.4, чл.120 ал.2;  в хода на ревизионното производство са представени достатъчно доказателства, сочещи на реалност на доставките; оспорва изводите на органите по приходите, че фактурите не са издадени във връзка с действителни доставки на стоки; навежда доводи, че стоките, предмет на доставките, са натоварени и извозени с нает от жалбоподателя транспорт, за което са представени съответните транспортни документи; сочи, че са налице изискуемите документи, удостоверяващи прехвърлянето на собствеността, транспортирането и заплащането на стоките от единия от доставчиците ЕМОТА ООД по процесните доставки, както и последваща им реализация. Поради изложените съображения моли съда да отмени РА в обжалваните части.

В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане направените по делото разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно част от РА, която е обжалвана по административен ред и не е отменена; жалбата отговаря на изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.

С Решение № 707/24.01.2013г. е отменен РА № *********/11.04.2012г., издаден на дружеството в предходна ревизия, а преписката е върната за провеждане на ревизия, съобразно дадените указания.

Производството по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-03-1300444-01/04.02.2013г., изменена със ЗВР №Р-103-1301970-02/15.05.2013г., спряна със Заповед № 03-1300267/20.06.2013г., възобновена със Заповед № Р-03-1300444-143-001/21.04.2016г.  Извършената ревизия е приключила със съставен Ревизионен доклад № Р-03-1300444-092-001/30.05.2016г.,  на основание чл.117 от ДОПК от ревизиращите органи по приходи, съдържащ предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и периоди, както и лихвите за просрочие към тях. Срещу РД на основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК е подадено възражение вх.№ 21446/21.07.2016г. /л.660-665/.  Въз основа на ревизионния доклад, на основание чл.119 ал.3 т.1 от ДОПК е издаден Ревизионен акт № Р-03-1300444-092-001/03.08.2016г., с който на „К.“АД  за ревизираните данъчни периоди са определени данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО и лихви за забава.

Ревизираното лице е обжалвал ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред Директора на Дирекция ”ОДОП” при ЦУ на НАП - гр.Варна, който се е произнесъл с Решение № 372/04.11.2016г., с което частично го е потвърдил, изменил, установил нови задължения и отменил.  

В хода на ревизията на дружеството-жалбоподател е връчено ИПДПОЗЛ № 28677/13.05.2013г., с което е информирано, че доставчикът „К." ООД не е открит за извършване на насрещна проверка, относно извършени доставки към К." АД по издадени фактури и е поискано съдействие от страна на ревизираното дружество/л.596-598/.

В отговор от ревизираното дружество са представени документи, писмени обяснения и справки както следва вх. № 35777/11.06.2013г. /л. 403-431/, в т.ч. справка за извършени транспортни услуги по маршрут от с. К. , обл. Русе, до с. Гълъбово, обл. Стара Загора /л. 403- 405/ по дати, peг. № на превозното средство, стойност на транспортната услуга, дестинации/км/, цена на 1 км., копия на фактури с товарителници за международен транспорт/ЧМР/, лиценз № 8529 за международен автомобилен превоз на товари, издаден на „К." ООД с валидност от 23.01.2007 г. до 22.01.2012 г./л.431гръб/.

     Към вх.№ 37535/19.06.201Зг./л. 432-517/ са приложени  ведомости за заплати на „К." ООД от м. 03/2007 г. до м. 10/2009г. /л.432-457гръб/, свидетелство за регистрация на фискално устройство /л. 458/, Нотариален акт № 5/21.01.2007г. за извършена от „К." ООД покупка на имот в гр. София, ул. „В.", № 39-41, офис № 7 /л.459/, Договор за наем от 01.06.2009 г., с наемодател „К." ООД и наемател „К." АД на офис № 7 в гр. София, ул. „В.", № 39-41 /л. 460/, Договор за наем на ПС от 03.01.2008г. с наемодател „К." ООД и наемател „К."АД на Ван Хол с peг № ЗБ**** и полуремарке Кроне /л. 461-462/, Договор за наем на ПС от 01.07.2009г. с наемодател „К." ООД и наемател „К."АД на Ван Хол peг № ЗБ****/л. 462-463/, копия на фактури от доставчик „Шел България" ЕАД и получател „К." ООД за горива и др. консумативи за ППС,  копия на фактури от доставчик „Дизелор" ЕООД и получател „К." ООД за горива/л.,473-474/, копия на фактури от доставчик „К." ООД и получател „К."АД за транспортни услуги /л.475-515/.

 

Към вх. № 45847/29.07.2013г./л. 518-594/ са приложени фактури за транспортни услуги, извършени от предходен доставчик „ТЕМИС-ЮГ" ЕООД и копия от фактури издадени от „К."ООД на „К."АД /л.518-546/; копия на фактури за горива от доставчици „Дизелор" ЕООД, „Лукойл България" ЕООД, „Мек Строй" ЕООД, „Шел България" ЕАД, „Мариойл" ЕООД и получател „К." ООД /л.547-564 гръб/; Договори за финансов лизинг на употребявани товарни МПС /л.564-589/, Извлечения от банкова сметка *** „К." ООД в ПИБ само от определени дати - 13.04.2007г./л.592/, 02.07.2008г. /л.592гръб/, 05.08.2007г./л.591/, 05.09.2008г., Ю.09.2008г., 11.09.2008г., 12.09.2008г. /л.591гръб/, 19.09.2008г., 24.09.2008г., 09.10.2008г./л.590/, 28.12.2008г./л.590 гръб/.

Извършени са две насрещни проверки на „К." ЕООД, ЕИК ********* от орган по приходите в ТД на ΗАП София-офис „Оборище".

 За първата проверка е съставен Протокол за извършена насрещна проверка № 03-14-1300444-1/02.04.2013г. На адреса за кореспонденция и на адреса по чл. 8 от ДОПК не е открито лице за контакт с приходната администрация, поради което ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. От „К." ООД не са представени доказателства.

За втората проверка е съставен Протокол за извършена насрещна проверка № 03-14-1300444-3/19.06.2013г., от който се установява, че освен адреса за кореспонденция и адреса по чл. 8 от ДОПК са посетени и адреса в гр. София, ул. „В.", № 39-41, ет.1, офис 7 и адреса в гр. София, ул. „А.", № 8, ет. 6, ап. 11, на които не е открит представляващия К. А.Д., нито упълномощено лице на „К." ООД. След връчено по реда на чл. 32 от ДОПК ИПДПОЗЛ, от „К." ООД не са представени доказателства/л. 368-388/

На основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК са изпратени искания за представяне на документи до специализирани органи и трети лица:

-    До АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" и получен отговор с писмо вх. № 9800/ 28.06.2013г. /л. 336-367/

-       До АГЕНЦИЯ МИТНИЦИ изх. № 37223/17.06.2013г. /л.319-320 гръб/ и получен отговор с писмо вх. № 42823/12.07.2013г. /л.320/, 42406/10.07.2013г. /л. 321- 323/, 44520/ 22.07.201 Зг. /л.324/, 47848/11.07.2013г. /л. 325гръб/, 44517/22.07.2013г. /л.325/, 44522/ 22.07.2013г. /л.326-327/, 47452/06.08.2013г. /л.328/.

- До СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ изх. 7224/17.06.2013г. /л.288/ и получен отговор с писмо вх. № 46277/30.07.2013 г. /л. 289- 318/.

Събраните доказателства подробно са обсъдени от стр. 14 до стр. 29 в раздел V-ПО ЗДДС на РД и въз основа на същите са направени изводи за липса на реално извършени доставки на услуги по см. на чл. 9 и на стоки по см. на чл. 6 от ЗДДС от доставчик „К." ООД с получател „К."АД.

В хода на възникналото второ ревизионно производство, до жалбоподателя е изпратено  ИПДПОЗЛ № 28677/13.05.201Зг., с което е уведомен, че на известните адреси не е намерен доставчикът „К." ООД.  В отговор от ревизираното дружество са представени документи, изходящи от счетоводството на „К." ООД, без обяснения по какъв начин са събрани. Представени са счетоводни регистри, търговски документи, фактури, ведомости за РЗ, банкови документи от определени дати и други, но отново не са открити представляващ или пълномощник на доставчика, за да се проверят счетоводните документи и други съпътстващи доставките и услугите документи и да се потвърди реалността на същите.

Отново във второто ревизионно производство, след като е приобщена преписката и от първото РП, е констатирано, че част от фактурите са без приложени товарителници или други съпроводителни документи, доказващи тяхното извършване от „К."ООД. Представен е договор за транспорт от 31.07.2007г. между „К." АД възложител и „К." ООД, изпълнител за извършване на „вътрешен транспорт" по цена 1,30 лв. без ДДС на изминат 1 км./л. 95-96 от преписката/. Относно издадените фактури на „К." АД за транспорт на територията на страната от задълженото дружество са изготвени справки по дестинации/маршрут/ на транспорта и посочени регистрационни номера на транспортни средства. Същите не са представени при предходното производство с писмо с вх. № Вх Κ 7865-20/07.04.2011г., приобщено с Протокол за приобщаване на доказателства № 0749715/12.05.2016г. /л. 287/. За всички справки за извършени транспортни услуги в Решението на горестоящия орган е посочено, че са подписани за „К." ООД със сгрешен ЕИК *********, а не действителния ЕИК ********* от К.П. Х.. При извършена от ревизиращите справка в TP и направено сравнение на положения подпис и подписа на лицето върху документи, публикувани в TP е установена визуална разлика. Това е послужило като основание за формиране на извод, че представените като доказателства справки са новосъздадени и не могат да бъдат кредитирани като доказателства, заместващи изискуемите документи при транспорт в страната. Съгласно справките, транспортните услуги на територията на страната са извършени с автомобили със следните регистрационни номера: СА **** МА; СА **** МА; СА ****; СА **** и СА ****.

Установено в хода на първото РП е, че „К." АД разполага с товарни автомобили/влекачи/ с peг. номера Ρ **** ΡΑ, Ρ ****РМ, Ρ ****АК, Ρ ****РВ, Ρ ****PC, Ρ ****РВ и товарни ремаркета и полуремаркета към тях, както и хладилни товарни автомобили с хладилни ремаркета към тях. Дружеството притежава лиценз за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане, валиден от 31.10.2007 г. до 03.11.2012г., т.е. ревизираното лице е притежавало собствен автомобилен транспорт за процесните периоди. А в хода на второто ревизионното производство е изпратено Искане за извършване на действия от други контролни органи до Столична дирекция на вътрешните работи с изх. № 37244/17.06.2013г., с което е изискана цялата информация за придобиване и прехвърляне на собствеността на МПС. С Писмо с вх. № 46277/30.07.201Зг. е получена информация за МПС на територията на СДВР - София, съгласно която собственици на МПС са следните лица: Ρ ****РВ влекач и полуремарке Р5019 ЕХ, собственост на „К." АД; С **** MX влекач, собственост на „ДЗИ КОНСУЛТ ЛИЗИНГ" ЕООД;  С **** ЕМ полуремарке, собственост на „ХЕБРОС ЛИЗИНГ" ЕАД; С **** ХА влекач ДАФ към 19.08.2004г., собственост на „ДЗИ КОНСУЛТ ЛИЗИНГ" ЕООД, към 14.03.2007г. собственост на „СОФИЯ МОБАЙЛ БРОКЕРС" ЕООД;  С **** ХВ, влекач собственост на „ДЗИ КОНСУЛТ ЛИЗИНГ" ЕООД;  С **** ЕМ полуремарке, собственост на „К." ООД;- С **** ЕМ полуремарке, собственост към 25.03.2005г. на   „ПАБКО ЛИЗИНГ И ТЪРГОВИЯ".

     Извършена е справка в TP, от която ревизиращите са установили, че „К." ООД  не е обслужвало лизинговите си договори и срещу него са образувани търговски и изпълнителни дела за удовлетворяване на кредиторите. Поради публичността на регистъра е формиран извод, че вписванията там  са известни на дружеството-жалбоподател, предвид което ревизиращите са приели, че по фактурите за транспорт на територията на страната, без придружителни документи за тяхното извършване, е налице участие в данъчна измама. Подкрепили са този извод и със справката в имотния регистър по партидата на „К." ООД, от която е видно, че е направен опит за прехвърляне на офис 7д в гр. София, ул. „В.", № 39-41 на един от директорите в Съвета на директорите на „К." АД, а именно Л.К.Л., но имота в крайна сметка е продаден на публична продан от съдия-изпълнител.

Констатирано е, че както от доставчика „К." ООД, ЕИК *********, така и от ревизираното дружество не са представени в пълнота изисканите документи, а именно заявки, изрично изискани от доставчика и ревизираното дружество, към представения договор за транспорт. Представени са фактури за закупено гориво от „К." ООД/л. 464-474/, описани в таблица на стр. 22 от РД, от които ревизиращите са установили, че периодите на закупеното гориво не съвпадат с периодите на извършените доставки на гориво към „К." АД. Не са представени доказателства за наличие на складове/съдове за съхранение на горивото от закупуването до продажбата му, предвид спецификата на предмета на доставките. Липсват доказателства за отделянето и предаването на гориво от прекия доставчик на ревизираното дружество. Нито доставчика, нито ревизираното дружество са представили транспортни и други специфични по чл. 4, ал. 3 и чл. 10, ал. 2 от Наредбата за изискванията и качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, приета с ПМС № 156/15.07.2003 г., които да удостоверяват доставки в количества и качество на посочено във фактурите гориво.

Представените фактури от „Шел България" ЕАД са от системата за услуги на ШЕЛ euroshell Card. Видно от подробни справки към фактурите от „Шел България" ЕАД, същите са издадени по множество зареждания от различни дата, час и бензиностанции на определени автомобили и в ограничени количества до вместимостта на автомобилите/л. 464-473 гръб/, т.е. констатирано е ,че предмет на доставка е зареждане на автомобилни резервоари и горивото е изразходвано, а не цистерни за специализиран транспорт на горива, с които да се извършва търговия на едро на горива.

Относно фактури № **********/30.07.2009г., **********/15.08.2009г. и **********/15.09.2009г., с предмет „наем на персонал" до издаване на РД не е представен договор. Възприет е извод, че фактурите не съдържат конкретни параметри на доставката. При преглед на доказателствата приложени към Възражение вх. № 21446/21.07.2016 г. срещу РД в хода на производството пред горестоящия орган е установено, че е приложен Договор за предоставяне на персонал от 25.06.2009г. срещу месечно възнаграждение от 2000,00лв. /л. 17-18 към възражението/ и приложение № 1 със списък на служителя под наем - К.В.М. -ръководител отдел транспорт и 3 бр. отчети за положен труд м. 07/2009 г., м.08/2009 г. и м. 09/2009 г. /л.15-16 към възражението/.

При извършена справка на данните за осигуряване на К.В.М. по ЕГН е констатирано, че лицето е осигурявано по трудов договор в „К." ООД от м. 06/2006 г. до началото на м.12/2009 г. За периода от 01/2009 г. до м.11/2009 г. е осигуряван върху месечен осигурителен доход в размер на 643,20 лв. Лицето е работило от м.09/2007 г. до м. 5/2008 г. в „К." АД на 4 часов работен ден срещу възнаграждение от 160 до 195 лв. на месец. Формирано е становище, че  горепосочените фактури са с многократно завишена цена и очевидно са съставени с цел неправомерно начисляване на ДДС.

Относно фактури, с предмет „наем на транспортни средства, ремаркета", подробно описани в таблицата на стр. 14-18 от РД при ревизията са представени договори от 03.01.2008 г. /л.461-462/ и от 01.07.2009 г. /л. 462-463/. Възприет е извод, че фактурите не съдържат конкретни параметри на доставката, а посочените в договорите ремаркета са с неясен статут по отношение собствеността им. Във фактурите се констатирала липса на индивидуализация на предмета на доставките. Описанията „транспорт", „наем ремаркета", „наем персонал" били твърде общи, несъобразени с изискването на  чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС фактурата задължително да съдържа количеството и вида на стоката, вида на услугата. Едновременно с това са съобразени и договорите за наем на ПС /л. 461-463/, от които се  установява, че наемната цена е в размер на 2416.67лв., а същевременно покупната цена  е в размер на 592.83лв. и  ДДС в размер на 118.57лв.

Като са анализирани в съвкупност гореизложените факти, ревизиращия екип е възприел извод, че независимо, че са налице издадени фактури от „К.“ ООД, то същите не отразяват фактическото извършване на доставка на стоки по см. на чл. 6 от с.з., поради което за получателя не е налице право на данъчен кредит за всички данъчни периоди.

В хода на ревизионното производство е установено, че „К." АД е упражнило право на данъчен кредит по 22 бр. фактури, с предмет „захар", издадени от „ЕМОНА 02" ООД, ЕИК ********* през периоди м. 05/2010 г., 06/2010 г., 07/2010 г. , 08/2010 г., 09/2010 г. и м. 10/2010г., подробно описани на стр.30 от РД.  С протокол № 0513676/13.05.2016 г./л.43/ са приобщени ревизионни актове от извършени ревизии по ЗДДС на „ЕМОНА 02" ООД, както следва: Ревизионен акт № Р-03-1300809-091-001/28.03.2016г. за периода 01.04.2010г. - 30.06.2010г./л. 28-42 от преписката/ и Ревизионен акт № Р-ОЗОООЗ 15008045-091-001/13.04.2016 г., ведно с РД за периода 01.07.2010-31.12.2010г./л. 13-26 от преписката/.     Установено е, че предходен доставчик на захар по фактурите, издадени от „Емона 02" ООД е „ЗАР ИМ ЕКС" ООД, ЕЖ *********. С оглед събраните доказателства от извършените насрещни проверки на превозвачи в хода на извършени ревизии на „ЗАР ИМ ЕКС" ООД, ЕИК ********* е установено, че захарта е транспортирана до склада на „ЕМОНА 02" ООД.  

По горепосочените доставки при извършване ревизията на „ЕМОНА 02" ООД са събирани доказателства както по реда на ДОПК, така и са анализирани и доказателствата от разпити на шофьори и превозвачи в хода на разследване на ОД на МВР Пловдив и документи, събрани и приложени към съдебно производство № 214/2013 на V състав на Специализирания съд, видно от констатациите в абзац първи на стр. 9 от РД № Р-ОЗОООЗ 15008045-092-001/18.03.2016 г. /л. 31 гръб от преписката/.

В хода на ревизиите на „ЕМОНА 02" ООД след извършена съпоставка и анализ на всички събрани доказателства е установено, че липсват доказателства за транспорт до клиенти на „ЕМОНА 02" ООД, в т.ч. и на „К." АД по следните доставки, по които получател е ревизираното дружество:  

Фактура /№ дата/     ДДС/         предмет на доставката

45329/04.06.2010 г.              4541,00лв.     22,80т. захар/няма тр. фирма/

45550/08.06.2010 г.              4541,00лв.     22,80т. захар/няма тр. фирма/

45627/09.06.2010 г.              4541,00лв.     22,80т. захар/няма тр. фирма/

46795/28.06.2010 г.              4541,00лв.     22,80т. захар /няма тр. фирма/

47593/09.07.2010 г.              4598,00лв.     22,80г. захар

.

Предвид това, не е признато право на данъчен кредит поради липса на доставка на стоки по 4 бр. фактури, издадени от „ЕМОНА 02" ООД на „К." АД м.06/2010 г. в общ размер на 18164,00лв. за д.п. 06/2010г. и в размер на 4598,00лв. по 1 бр. фактура за д.п. 07/2010 г.

     В обобщение, с издадения РА са потвърдени констатациите на РД и допълнително са определени задължения за внасяне  на ДДС в общ размер на 184623,41 лв., ведно с лихви от 152937,51 лв. за периоди м. 03, 05, 06, 07Д)8, 09, 10, 11, 12/2007г.; 01, 02, 03, 04, 07, 09, 10, 12/2008 г.; 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11, 12/2009г. и 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 10, 11, 12/2010 г., вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит на дружеството.  

     В хода на административния контрол са събрани, а в решението са обсъдени, представените от жалбоподателя към възражението срещу РА писмени доказателства, като сред тях са  Договор от 12.03.2007 г. за извършване на международен транспорт, сключен между „К."АД като възложител и „К." ООД, както и анекси към него, с които са прибавени предоставени МПС; Приемо-предавателни протоколи за предаване на същите автомобили от К." АД на „К." ООД/л. 692/;Главна книга на с/ки 444,445 и 446, справки за получени транспортни услуги,  Споразумение от 03.10.2009 г. между „К." АД и „К." ООД за прихващане на задължения на „К." АД по 25 бр. фактури, издадени от „К." ООД; Справка за извършени плащания от „К." АД по фактури, издадени от „К." ООД/л.676-679/;Договори  за лизинг на МПС; Договор за предоставяне на персонал от 25.06.2009 г. сключен, между „К." ООД, наемодател и „К." АД, наемател срещу месечно възнаграждение от 2000,00лв. /л. 686-688/ и протоколи към договора за отчитане на положен труд/л. 682- 685/ и др.

При извършената проверка досежно установявания по ЗКПО, органите са установили следното:

За д.п. 2007г.:

След частичната отмяна на РА в хода на административния контрол, предмет на оспорване са фактурите, по които според ревизиращите не са налице доказателства за реални доставки, т.е. не отразяват вярно стопанските операции и не е налице документална обоснованост по см. на чл. 10, ал.1 от ЗКПО за 2007г.  Видно от констатациите на стр. 82 от РД /л.1400 от преписката/ относно установения корпоративен данък за 2007 г., органите по приходите са преобразували декларирания данъчен финансов резултат от ревизираното дружество със сума в размер на 182074,53 лв., която е сбор от 156007,00 лв. - разходите за услуги по фактури, издадени от доставчик „К." ООД , които са квалифицирани като разходи, които не са документално обосновани по смисъла на чл.10 ал.1 от ЗКПО и 26067,53 лв. – извършено приспадане на данъчна загуба от минали  години без да е налице остатък от данъчни загуби за приспадане по реда на чл. 70 и 71, ал. 1 от ЗКПО. Предвид гореизложеното, преобразуването в размер на 156007,00 лв. - разходите за услуги по фактури, издадени от доставчик „К." ООД, за които при ревизията е установено, че не документират реално извършени услуги в хода на административния контрол са намалени на 102337,00 лв.

С възражението срещу РД на стр. 22 от приложенията е представена справка за определяне на корекцията на данъчния резултат по чл. 75 за 2007г., в която са посочени за 2003 г. сума на неначислен наем в размер на 17703,93 лв., за 2004г. в размер на 28248,00лв. и за 2005 г. в размер на 3482,06 лв. Приложени са копия от: Решение № 65/26.10.2004г. на Русенски окръжен съд, съгласно което „К." АД е осъден да заплати на „Дунавия" АД гр. Русе /в несъстоятелност/ наема за помещение от 2496кв.м. за периода от 20.05.2003 г. до 20.11.2003 г. в размер на 5988лв. и за помещение от 3339 кв.м. в размер на 8136,00лв. или общо 14124,00лв. Задължението е платено по банков път по ИД 2214/2005г. на 01.08.2005г. от Сибанк АД кл. Русе, а по Решение № 67/20.07.2006 г. за наеми в размер на 35310лв. до м. 02/2005 г. е платено през 2007 г. по ИД 2044, видно от Главна книга на доставчик Дунавия" АД за периода от 01.01.2003г. до 31.12.2007г. Видно от извършените осчетоводявания на тези разчети в дружеството е използвана сметка 444- Вземания по съдебни спорове и 445 „Присъдени вземания".

Като е съобразено, че посочените сметки са предназначени за отчитане на вземания, предадени за решаване от съда, е констатирано, че чрез тази сметка не трябва да се отчитат изплатени суми по съдебни спорове. Според ревизиращите, не са налице първични счетоводни документи като фактури за наеми или други първични счетоводни документи, издадени от Дунавия" АД на „К." АД, които документално да обосноват разходи за наеми по см. на т.34 на §1 от ДР на ЗКПО/отм./, съответно за 2003г., 2004г. и 2005 г. в посочените в справката размери. Същите са изведени по косвен път от задълженото дружество на база съдебни решения, уреждащи неуредени разчети между страните, но не са документално обосновани с документи по чл. 3 и чл.7 от ЗСч/отм./, поради което жалбата относно непризнатата корекция на данъчния резултат по чл. 75 за 2007г. е счетена за неоснователна.  

С оглед изложеното в хода на административния контрол  счетоводния финансов резултат /СФР/ за 2007 г. е преобразуван както следва:

Деклариран СФР за преобразуване /данъчна загуба - 60434,23лв.

Увеличения извършени от задълженото дружество - 361141,20лв.

Увеличения след ревизията, в т.ч. по чл. 26, т. 2 от ЗКПО в размер на 102337,00лв.,

26067,53 лв. - извършено приспадане на данъчна загуба от минали години от ревизираното дружество, без да е налице остатък от данъчни загуби за приспадане по реда на чл.70 и 71, ал. 1 от ЗКПО.   

Намаления извършени от задълженото лице - 300706,97лв.

Данъчна печалба 128404,53 лв.      

Полагащ се КД -12840,45лв.

Със същото решение PA е изменен и е  установен корпоративен данък за внасяне в размер на 12840,45 лв., ведно с лихви за периода 01.04.2008г.-03.08.2016г. на основание чл.175, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл. 93 от ЗКПО и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за периода в размер на 11775,71лв.

 

За д.п.2008г.

На осн.чл.26 т.2 от ЗКПО вр.чл.10 ал.1 ЗКПО, ревизията е коригирала в увеличение финансовия резултат със сума в размер на 231788.86лв., представляваща общата сума разходи за услуги, документирани с фактури, издадени от доставчика „К.“ООД. Ревизията също така е коригирала в увеличение ФР със сумата от 3384.68лв., която сума е остатъчна след приспадането на загубата от 2007г. Това увеличение е мотивирано с извършената ревизия, приключила с предходен РА № 1800330/18.06.2007г. и приобщен в това производство. Посредством него се установява, че дружеството за 2004г. и 2005г. е декларирало положителен финансов резултат за данъчно преобразуване. Финансовият резултат е увеличен и със сумата от 3739.37лв., която според органа е неправомерно приспадната от декларирания за 2008г. корпоративен данък за внасяне. Неправилно според ревизиращите дружеството е коригирало годишния КД за текущата година с разликата между данъчното задължение преди и след корекцията в резултат на счетоводна грешка.  

В хода на административния контрол е намалено извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2008 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО от сума в размер на 231788,86 лв.,  на сума в размер на 163956,69 лв. по изложените в решението доводи, в резултат на което е установена данъчна печалба в размер на 544413,72лв. и полагащ се корпоративен данък за 2008 г. в размер на 54441,37лв. Внесени от задълженото дружество са 33967,78 лв., а установеният данък за внасяне е съответно 20473,59лв., ведно с лихви за периода 01.04.2009г.-03.08.2016г. на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 93 от ЗКПО и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ в размер на 15665,50лв.

За 2009г. е  начислен допълнително корпоративен данък, установен в резултат на преобразуването на счетоводния финансов резултат за 2009г. с осчетоводените фактури за услуги, издадени от „К.“ООД в разходите за външни услуги за 2009г. в размер на 195464.40лв. При административния контрол това установяване е оставено в сила, съответно начисленият данък е 19546.44лв. и съответната лихва 12349.49лв.

 

В хода на съдебното производство, по искане на жалбоподателя, с оглед установяване на наведените възражения, е допусната СИЕ със задача да установи какви са пазарните цени по доставките, свързани с наемането на транспортни средства от “К.”ООД, както и какъв е наемът на специализиран персонал за осъществяваната от лицето дейност, а именно: „ Ръководител отдел Транспорт“. В заключението си, експертът установява, че през 2008-2009г. е имало „голямо предлагане на полуремаркета“, цените им били високи, а опцията да бъдат закупени чрез кредит или лизинг- не толкова достъпна. Твърди, че е събрал информация / в заключението не уточнява каква/, която обективира извода му, че  наемът на полуремарке с еднакви или сходни технически характеристики  на процесните е от порядъка на 1100-1500лв./месец без ДДС, тоест средната цена е 1300.00лв. без ДДС. По вторият въпрос уточнява, че еднозначен отговор е невъзможен, предвид обстоятелството, че наемната цена се определя от страните с оглед личностните и професионални качества на наетото лице.

Това заключение не е оспорено от страните. В с.з. вещото лице също не уточнява какъв пазарен аналог е използвал за отговора на въпрос №1.

 

По искане на жалбоподателя са събрани основно и допълнително заключения по ССЕ. Експертът уточнява, че доставките от „К.“ООД са отразявани точно в счетоводството на РЛ, спазен е принципа на текущо начисляване, документално обосновани са, всяка стопанска операция е отразена в счетоводството възоснова на документ, отговарящ на ЗСч. Извършваните плащания са отразявани своевременно. Експертизата е установила, че закупената от „ЕМОНА-02“ООД захар в процесния период и конкретно по фактурите, по които РО не е признал право на преотстъпване на кредит, са реализирани, отчетена е продажба. На стр. пет от заключението /л.407/ в таблица №3 подробно са упоменати и анализирани последващите доставки. Формиран е извод, почиващ и на справката за движението по сч.см.304, аналитична **********- Захар, че процесните количества са напълно реализирани, тоест „К.“АД е отчел приход и е изписал по отчетна стойност продажбите, която по фактури възлиза на 113810.00лв. Експертизата е установила и, че размерът на непризнатото право на данъчен кредит по фактури с основание покупка гориво е 108043.94лв. След като е проследено осчетоводяването  по см.7097/други продажби/горива/ и дебита на см. 601 /разходи за материали/, изразходвани от К. АД , е направен извод, че по отношение на закупеното и изразходвано/реализирано гориво има съпоставимост между приходи и отчетени разходи за същото. Прави впечатление, че такъв извод не е възпроизведен по отношение на фактурите, издадени от същия доставчик с основание транспортни разходи за доставки на стоки/т.2.4 от закл./, както и за фактурите, отчетени по сч.сметка 302/12/основни материали за гъбопроизводството-слама и пепелина/. Възоснова на представените доказателства по преписката е формиран извод, че стоката е описана в достатъчна степен, има подписи и печати на предал, приел, дата на доставката и номер на автомобила, доставил захарта. Отчетени са продажби и са изписани стоки, платен е ДДС. Вещото лице е поискала справки от К. ООД , представени са справки на сметки 703, 7026 и 7097, като след проверката им е установено, че всички издадени фактури на К. АД са отчетени като приход при К. ООД и е начислен ДДС продажби на същите. В съответствие с декларираните от дружеството-жалбоподател данни по ГДД, установеното преобразуване от РО по отношение увеличението по години, след като са взети предвид установяванията, направени от експертизата, е направено в заключението преобразуване на декларирания СФР  и установен ДФР и дължим данък по ЗКПО по години.

В представеното допълнително заключение са ревизирани някои технически грешки  при изготвяне на Таблица номер едно от основното заключение, които водят до промени в определените суми, с които е преобразуван ФР .

В съдебно заседание /л.424/, експертът уточнява, че в таблица номер едно от основното заключение  в колона 14 е оставила без отбелязване за извършено плащане фактурите, по които не е намерила доказателства за такова.

Двете заключения са приети без оспорване.

По искане на жалбоподателя са изслушани заключенията по основна, повторна и тройна почеркови експертизи. Искането за изслушване на вещи лица-графолози е обосновано от откритото производство по чл.193 от ГПК , в което е допуснато оспорване на автентичността на справките , изготвени от К. ООД   и находящи се в административната преписка на стр. 515 (гръб), стр. 512 (гръб), стр. 502 (гръб), стр. 501 (гръб), стр. 500 (гръб), стр. 499 (гръб), стр. 498 (гръб), стр. 497, стр. 496 (гръб).  В първото заключение е формиран извод, че подписът, положен срещу „ за К. ООД“ в справки за извършени транспортни услуги от 14.09.2007г.; 28.09.2007г.; 13.02.2008г.; 21.02.2008г.; 07.03.2008г.;14.03.2008г.;21.03.2008г. и 28.03.2008г. най-вероятно не са изпълнени от К.П. Х.. В идентичен смисъл е и заключението по повторната СПЕ, изготвено от друго вещо лице. С оглед обстоятелството , че и това заключение е оспорено от представителя по пълномощие на жалбоподателя, е допуснато изслушването на тройна СПЕ. В заключението си трите вещи лица установяват, че подписите от името на К.П. Х. в справки за извършени транспортни услуги от 14.09.2007г. и 28.09.2007г. са изпълнени от К. П.Х.. В останалите гореупоменати справки , подписите не са изпълнени от него.

Жалбоподателят ангажира и по делото се прие Декларация с нотариално заверено заявление от К.П. Х., в която заявява, че подписите, положени за К. ООД в гореописаните справки са негови /л.691 от делото/.

В хода на производството, по искане на страните бяха приети като относими и допустими както следва: електронно съобщение, доказващо връчване на Решение № 372/04.11.2016 г. ;  представените от жалбоподателя ведно с жалбата- обяснение вх. № 15720/30.08.2012 г. и приложение № 1 за размера на оспорените задължения ; удостоверение № 4002/27.12.2006 г. за професионална компетентност за международен автомобилен превоз на товари на лицето К.В.М., издадено от ИА „АА”, и удостоверение №4002/27.12.2006 г. за професионална компетентност за международен автомобилен превоз на товари на лицето К.В.М., издадено на 19.11.2010г. , от ИА „АА” – София; Заповед № 1597/01.11.2012г.; Заповед № Д-1599/01.11.2012г.; справка – данни за осигуряването по ЕГН за периода 01.01.2006г – 31.12.2015г. на К.В.М.;  електронен носител /CD/, съдържащ  електронни документи, свързани с електронните подписи на компетентните органи и удостоверение по чл.24, вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЕДЕП както следва: 1.Заповеди за възлагане на ревизия № Р-03-1300444-143-001; 2. Ревизионен доклад: Р-03-1300444-092-001; 3. Ревизионен акт: Р-03-1300444-091-001; ЗВР № 1300444/04.02.2013г., с която е възложено ревизионното производство,  подписана на хартия и приложена на стр.З от адм.преписка; ЗВР № 1301970/15.05.2013г.,  подписана на хартия и приложена на стр.6 от адм.преписка; Заповед № 03-1300267/20.06.2013г.

 

Анализът на гореизложената фактическа установеност, обосновава неоснователност на жалбата, поради следните съборажения:

 

По валидността на акта:

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, сочещи на неговата нищожност.

 

     По процесуалната законосъобразност на акта:

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, представляващи необсъждане на възражението против РД в ревизионния акт, както и некоментирани доказателства, представени от него. По аргумент на чл.160 ДОПК, съдът не разполага с правомощие да върне преписката за ново разглеждане на органа по приходите, а следва да реши спора по същество. От това ограничение на правомощията на съда следва, че процесуалните нарушения на органа по приходите, издал обжалвания пред съда ревизионен акт, не са съществени, щом не съставляват самостоятелно отменително основание по чл. 160 ДОПК. / Така Решение № 5429 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8881/2011 г., I о./   Предложеното от жалбоподателя различно тълкуване, обосновано с ТР №4/22.04.2004г. на ОС на ВАС, не се споделя от съда, именно предвид гореизложената регламентация, която обуславя отпаднало правно действие на тълкувателното решение. Още повече, че с него се тълкуват норми от регламентация, предхождаща обнародването на АПК и ДОПК.

Всички развити от жалбоподателя други доводи изразяват по същество оспорване на материалната законосъобразност на РА, а при извършената от съда служебна проверка не се установяват допуснати от приходните органи съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да послужат като основание за отмяна на оспорения акт.               

 

     По материалната законосъобразност на акта:

 

Предмет на контрол за законосъобразност, предвид отбелязванията от представителя по пълномощие на жалбоподателя в молба вх.№3123/28.02.2017г./л.41/ са както следва:

За данъчен период 01.07.2007-31.07.2007г.- непризнат данъчен кредит по: фактура **********-30.07.2007г., издадена от К. ООД в размер на 2320,00 лв. и съответната лихва;

 За данъчен период 01.08.2007-31.08.2007- непризнат данъчен кредит по фактура **********-31.08.2007, издадена от К. ООД в размер на 10454,60 лв. и съответната лихва;

 За данъчен период 01.09.2007-30.09.2007- непризнат данъчен кредит в размер на 17693,79 лв. и съответната лихва, които са разпределени по следните фактури:

 

Доставчик К. ООД - **********-03.09.2007 - 3690,02 лв.

Доставчик К. ООД - **********-10.09.2007 - 4330.43 лв.

Доставчик К. ООД - **********-14.09.2007 - 1560,00 лв.

Доставчик К. ООД - **********-17.09.2007 - 3368,28 лв.

Доставчик К. ООД - **********-24.09.2007 - 3385,06 лв.

Доставчик К. ООД - **********-28.09.2007 - 1360,00 лв.

 

За данъчен период 01.10.2007-31.10.2007- непризнат данъчен кредит в размер на 2282,80 лв. и съответната лихва, които са разпределени по следните фактури:

 

Доставчик К. ООД - **********-05.10.2007 - 741,00 лв.

Доставчик К. ООД-**********-09.10.2007- 83,20 лв.

Доставчик К. ООД - **********-19.10.2007- 743,60 лв.

Доставчик К. ООД - **********-31.10,2007 - 715,00 лв.

 

За данъчен период 01.11.2007-30.11.2007- непризнат данъчен кредит в размер на 3472,00 лв. и съответната лихва, които са разпределени по следните фактури:

 

Доставчик К. ООД - **********-29.11.2007 - 1456,00 лв.

Доставчик К. ООД - **********-30.11.2007-2016,00 лв.

 

За данъчен период 01.12.2007-31.12.2007 – според жалбоподателя- в  процедура по приспадане ДДС,като в молбата е отбелязано, че  точният резултат ще се определи с експертизата- непризнат данъчен кредит в размер на 2490,00 лв. и съответната лихва, които са разпределени по следните фактури:

 

Доставчик К. ООД - **********-29.11.2007 - 240,00 лв.

Доставчик К. ООД - **********-07.12.2007 - 750,00 лв.

Доставчик К. ООД - **********-10.12.2007 - 750,00 лв.

Доставчик К. ООД - **********-21.12.2007 - 750,00 лв.

За данъчен период 01.01.2008-31.01.2008- непризнат данъчен кредит в размер на 280,00 лв. и съответната лихва, които са разпределени по следните фактури:

 

Доставчик К. ООД - **********-19.12.2007-280,00 лв.

 

За данъчен период 01.02.2008-29.02.2008- непризнат данъчен кредит в размер на 1599,00 лв. и съответната лихва, които са разпределени по следните фактури:

 

Доставчик К. ООД - 100000****-07.02.2008 - 397,00 лв.

Доставчик К. ООД - **********-14.02.2008 - 438,00 лв.

Доставчик К. ООД - **********-21.02.2008 - 404,00 лв.

Доставчик К. ООД - **********-28.02.2008 - 360,00 лв.

 

За данъчен период 01.03.2008-29.03.2008- непризнат данъчен кредит в размер на 1500,00 лв. и съответната лихва, които са разпределени по следните фактури:

 

Доставчик К. ООД - **********-07.03.2008 - 375,00 лв.

Доставчик К. ООД - **********-14.03.2008 - 375,00 лв.

Доставчик К. ООД - **********-21.03.2008 - 375,00 лв.

Доставчик К. ООД - **********-28.03.2008 - 375,00 лв.

 

За данъчен период 01,07.2008-31.07.2008- епризнат данъчен кредит в размер на 4166,67 лв. и съответната лихва, които са разпределени по следните фактури:

 

Доставчик К. ООД - **********-03.07.2008 - 4166,67 лв.

 

За данъчен период 01,09.2008-30.09.2008- непризнат данъчен кредит в размер на 7134,00 лв. и съответната лихва, които са разпределени по следните фактури:

 

Доставчик К. ООД - **********-05.09.2008 - 6900,00 лв.

Доставчик К. ООД - **********-18.09.2008 - 234,00 лв.

 

За данъчен период 01.12.2008-31.12.2008- непризнат данъчен кредит в размер на 6900,00 лв. и съответната лихва, които са разпределени по следните фактури:

 

Доставчик К. ООД - **********-23.12.2008 - 5800,00 лв.

Доставчик К. ООД - **********-29.12.2008 - 500,00 лв.

Доставчик К. ООД - 100000000746-10.12.2008-600,00 лв.

 

За данъчен период 01.01.2009-31,01,2009- непризнат данъчен кредит в размер на 7688,98 лв. и съответната лихва, които са разпределени по следните фактури:

Доставчик К. ООД - **********-09.01.2009 - 1921,40 лв.

Доставчик К. ООД - **********-16.01.2009 - 1859,00 лв.

Доставчик К. ООД - **********-23.01.2009 - 1866,80 лв.

Доставчик К. ООД - **********-30.01.2009 - 2041,78 лв.

 

За данъчен период 01.02.2009-28.02.2009- непризнат данъчен кредит в размер на 3407,82 лв. и съответната лихва, които са разпределени по следните фактури:

 

Доставчик К. ООД - **********-20.02.2009 - 1804,14 лв.

Доставчик К. ООД - **********-27.02.2009 - 1603,68 лв.

 

За данъчен период 01.03.2009-31.03.2009- непризнат данъчен кредит в размер на 6180,66 лв. и съответната лихва, които са разпределени по следните фактури:

 

Доставчик К. ООД - **********-05.03.2009 - 420,86 лв.

Доставчик К. ООД - **********-09.03.2009 - 518,00 лв.

Доставчик К. ООД - **********-13.03.2009 - 2002,00 лв.

Доставчик К. ООД - **********-14.03.2009 - 518,00 лв.

Доставчик К. ООД - **********-18.03.2009 - 777,00 лв.

Доставчик К. ООД - **********-27.03.2009 - 1944,80 лв.

 

За данъчен период 01.06.2009-30.06.2009- непризнат данъчен кредит в размер на 2970,00 лв. и съответната лихва, които са разпределени по следните фактури:

 

Доставчик К. ООД - **********-22.06.2009 - 990,00 лв.

 Доставчик К. ООД - **********-22.06.2009 - 320,00 лв.

 Доставчик К. ООД - **********-30.06.2009 - 1660,00 лв.

 

За данъчен период 01.07.2009-31.07.2009- непризнат данъчен кредит в размер на 1000,00 лв. и съответната лихва, които са разпределени по следните фактури:

 

Доставчик К. ООД - **********-30.07.2009 - 320,00 лв.

Доставчик К. ООД - **********-30.07.2009 - 280,00 лв.

Доставчик К. ООД - **********-30.07.2009 - 400,00 лв.

 

За данъчен период 01.08.2009-31.08.2009- непризнат данъчен кредит в размер на 3787,97 лв. и съответната лихва, които са разпределени по следните фактури:

 

Доставчик К. ООД - **********-14.08.2009 - 1376,95 лв.

Доставчик К. ООД - **********-15.08.2009 - 320,00 лв.

Доставчик К. ООД - **********-15.08.2009 - 280,00 лв.

Доставчик К. ООД - **********-15.08.2009 - 400,00 лв.

Доставчик К. ООД - **********-28.08.2009 - 1411,02 лв.

 

За данъчен период 01.09.2009-30.09.200- непризнат данъчен кредит в размер на 2123,00 лв. и съответната лихва, които са разпределени по следните фактури:

Доставчик К. ООД - **********-11.09.2009 - 1123,00 лв.

Доставчик К. ООД - **********-15.09.2009 - 320,00 лв.

Доставчик К. ООД - **********-15.09.2009 - 280,00 лв.

Доставчик К. ООД - **********-15.09.2009 - 400,00 лв.

 

За данъчен период 01,06,2010-30.06.2010- непризнат данъчен кредит в размер на 18164,00 лв. и съответната лихва, които са разпределени по следните фактури:

 

Доставчик Емона 02 ООД - 000****329-04.06.2010 - 4541,00 лв.

Доставчик Емона 02 ООД - 000****550-08.06.2010 - 4541,00 лв.

Доставчик Емона 02 ООД - 000****627-09.06.2010 - 4541,00 лв.

Доставчик Емона 02 ООД - **********-09.06.2010 - 4541,00 лв.

 

За данъчен период 01.07,2010-31.07.2010- непризнат данъчен кредит в размер на 4598,00 лв. и съответната лихва, които са разпределени по следните фактури:

Доставчик Емона 02 ООД - **********-09.07.2010 - 4598,00 лв.

 

По Закона за корпоративното подоходно облагане

За период 01.01.2007 - 31.12.2007 г.

Оспорва размерът на установеното задължение за корпоративен данък 12 840,45 лв. заедно със съответната лихва от 11 775,71 лв., определена в Решение №372/04,11,2016 на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика-  стр. 19. Уточнява, че размерът на обжалвания данък е резултат от корекцията в увеличение финансовия резултат със сумата в размер на 102 337,00 лв. - разходите за услуги документирани с фактури, издадени от доставчик К. ООД:

Оспорва непризнато приспадане на данъчна загуба от минали години в размер на 26 067,53 лв., в следствие на отчитане на съдебните решения по делата, с Дунавия АД - в несъстоятелност.

За период 01.01.2008 - 31.12.2008 г.

Оспорва корекцията на корпоративен данък в размер на 16 852,42 лв. и съответните лихви. Уточнява, че размерът на обжалвания данък е резултат от корекцията в увеличение финансовия резултат със сумата в размер на 16 895,00 лв. - разходите за услуги документирани с фактури, издадени от доставчик

 

 

 

 

 

Оспорва корекцията в увеличение на финансовия резултат със сума в размер на 110 850,86 лв,, посочени на стр. 20 от Решение №372/04.11.2016 на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Варна. Уточнява, че такава корекция е извършвана с РА.

Оспорва непризнаването на приспадната данъчна загуба в размер на 3 384,68 лв., която е формирана в резултат на декларирана счетоводна грешка в ГДД за 2007 година.

Оспорва непризнатият надвнесен корпоративен данък от минали години в размер на 3 739,37 лв., който е формиран в резултат на декларирана счетоводна грешка в ГДД за 2007 година.

За период 01.01.2009 - 31.12.2009 г.

Обжалва корпоративен данък в размер на 12 267,29 лв, и съответните лихви, получен при извършената корекцията в увеличение на финансовия резултат със сумата в размер на 122 672,89 лв. - разходите за услуги документирани с фактури, издадени от доставчик К. ООД:

Фактура №	дата	Данъчна основа	ДДС	Обжалвана основа
10000000746	10.12.2008	3 000,00	600,00	3 000,00
**********	09.01.2009	9 607.00	1 921.40	9 607.00
**********	16.01.2009	9 295.00	1 859.00	9 295,00
**********	23,01.2009	9 334,00	1 866.80	9 334.00
**********	30.01.2009	10 208.90	2 041.78	10 208.90
**********	20.02.2009	9 020.70	1 804.14	9 020.70
**********	27.02.2009	8 018.40	1 603.68	8 018.40
**********	13.03.2009	10 010.00	2 002.00	10 010.00
**********	27.03,2009	9 724,00	1 944,80	9 724.00
**********	22.06.2009	1 600.00	320.00	1 600.00
**********	30.06.2009	8 300.00	1 660.00	8 300.00
**********	30.07.2009	1 600.00	320.00	1 600.00
**********	30.07.2009	1 400.00	280.00	1 400.00
**********	30.07,2009	2 000,00	400.00	2 000.00
**********	14.08.2009	6 884.77	1 376.95	6 884.77
**********	15.08.2009	1 600.00	320,00	1 600.00
**********	15,08.2009	1 400.00	280,00	1 400.00
**********	15.08.2009	2 000.00	400.00	2 000.00
**********	28.08.2009	7 055.12	1 411.02	7 055.12
**********	11.09.2009	5 615.00	1 123.00	5 615.00
**********	15.09.2009	1 600.00	320.00	1 600.00
**********	15.09.2009	1 400.00	280.00	1 400,00
**********	15.09.2009	2 000.00	400,00	2 000,00
			Общо	122 672.89

 

 

 

При предходно развилата се ревизия, административният орган с Решение № 707/24.01.2013г. е отменил изцяло РА № *********/11.04.2012г., с който са установени задължения за КД  за д.п. 2007г., 2008г. и 2009г., както и за задължения по ЗДДС. Дадени са поредица от указания, както следва: да се установи последващата реализация на стоките; да се установи местонахождението на стоката към датата на доставката; начина на транспортиране-фирма-превозвач, превозно средство, водач на МПС; материално отговорни лица, назначени в дружеството; кантарни, пътно прехвърлителни и експедиционни бележки, с цел да се проследи документооборота; при необходимост да се извърши проверка в складовите бази на РЛ, като се установи капацитета им  и се изискат обяснения от МОЛ,  относно мястото на съхранение на стоката; да се извърши съпоставка между получените доставки и извършените от ревизираното дружество доставки. Да се извърши насрещна проверка на К. ООД,  при която да се съберат доказателства за мястото на съхранение на стоката, начина на транспортирането й, да се изискат пътни листи и данни за материално отговорните лица, свързани с доставката.

Указанията на горестоящият орган са задължителни, по аргумент на чл.155 ал.4 от ДОПК и неизпълнението им влече съществено нарушение на административно производствените правила

При повторно развилата се ревизия, видно от изпратените ИПДПОЗЛ и проведените насрещни проверки, ревизиращите органи са изпълнили указанията на горестоящият орган.

 ПО оспорените установявания за задължения по ЗДДС съдът приема следното:

 Спорът между страните в това производство се свежда до следното: Според жалбоподателя, в хода на ревизията са представени достатъчно доказателства, сочещи на извода за реално извършени доставки по посочените в молба вх.№3123/28.02.2017г./л.41/ фактури, съответно за достоверност на всички документи, доказващи извършените доставки. Мотивирал се е, че представените писмени доказателства и събраните заключения по експертизи, безспорно доказвали предпоставките, визирани в релевантните материални разпоредби от ЗДДС, поради което изводът на административния орган, че не са доказани реално извършени доставки, е немотивиран и противоречащ на доказателствата, събрани още в хода на ревизията. Решаващият орган не е възприел тези доводи, а е оставил в сила обжалвания пред него РА с мотиви, идентични в потвърдената и обжалвана  част на РА, а именно – не е доказана по безспорен и категоричен начин реалността на доставките по гореописаните фактури. Този извод се подкрепял от извършените насрещни проверки при доставчиците, респективно не се опровергал  от представените от жалбоподателя доказателства в хода на административното производство. На гореизложените мотиви е приел, че не е доказана доставка на стоки и услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1 от ЗДДС, данъчният кредит се определя като сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1/ получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; 2/ извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; 3/ осъществен от него внос; 4/ изискуемия от него данък като платец по глава осма. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл.25 ал.2 и ал.3 ЗДДС. Разпоредбата на чл.25 ал.2 и ал.3 от ЗДДС сочи, че данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, както и в специфичните случаи описани в чл.25 ал.3 ЗДДС. т.е., извършването на доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС е абсолютна предпоставка за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит, поради което само при наличието на доставка, данъкът се явява начислен от доставчика правомерно. Съгласно чл.70 ал.5 ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

От горното следва, че единственото основание, въз основа на което данъчният орган може да откаже признаване на данъчен кредит е да се установи, че липсва реална доставка на стоката, по повод на която жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит по реда на чл. 71, ал. 1, вр. чл. 72, ал. 1 и 2 от ЗДДС.

Тъй като вече се изясни, че спорът се състои в действителното реализиране на доставките по процесните фактури, следва да бъдат обсъдени и съвкупно оценени събраните в тази насока доказателства. Доказателствата за реалното осъществяване на доставката на стоката могат условно да бъдат разделени на две групи: установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката, в която следва да се включат материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика, и такива, сочещи прякото й реализиране, към които следва да се причислят всякакви документи, касаещи плащане, натоварване, транспортиране и приемане на стоката и услугата.

По първата група доказателства ревизията се е позовала на констатацията за липса на икономическа логика да се наемат транспортни средства, след като К. АД притежава такива, както и на влошеното материално състояние на доставчика К. ООД, установено след извършена справка в ТР и констатацията , че К. ООД  не е обслужвало лизинговите си договори и срещу него са образувани търговски и изпълнителни дела за удовлетворяване на кредиторите. Съобразено е и, че в хода и на двете ревизии не е намерен представител на доставчика, въпреки това доказателства от неговото счетоводство се представят от дружеството-жалбоподател.   Безуспешни бяха и не еднократните опити на съда да намери лицето К.П. Х., подписало се за К. ООД, с цел да бъде изслушано непосредствено в съдебно заседание. Едновременно с това, жалбоподателят го е намерил, щом представя в последното по делото заседание нотариално заверена декларация от негово име. Не са представени доказателства за наличие на складове/съдове за съхранение на горивото от закупуването до продажбата му, предвид спецификата на предмета на доставките.

По втората група доказателства ревизията се е позовала на констатациите, че част от фактурите са без приложени товарителници или други съпроводителни документи, доказващи тяхното извършване от „К."ООД . Липсват доказателства за отделянето и предаването на гориво от прекия доставчик на ревизираното дружество. Нито доставчика-К. ООД, нито ревизираното дружество са представили транспортни и други специфични по чл. 4, ал. 3 и чл. 10, ал. 2 от Наредбата за изискванията и качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, приета с ПМС № 156/15.07.2003 г., които да удостоверяват доставки в количества и качество на посочено във фактурите гориво.

На посочените доводи, жалбоподателят в противовес представя фактури, договори, сключени между него и К. ООД за извършване на транспортни услуги, справки за дестинацията на маршрутите, нотариално заверена декларация от К.П. Х. за това, че подписът в справките е негов, банкови извлечения , главна книга.  

Анализът на гореизложената фактическа установеност мотивира съда да приеме недоказаност на твърдението на жалбоподателя за законосъобразно ползване на правото на упражняване на данъчен кредит по фактурите, издадени от К. ООД с основание-транспортни услуги.

На първо място, на всички справки за извършени транспортни услуги е посочено, че са подписани за „К." ООД със сгрешен ЕИК *********, а не както е правилно ЕИК *********. При извършена от ревизиращите справка в TP и направено сравнение на положения подпис и подписа на лицето върху документи, публикувани в TP е установена визуална разлика. Това е обусловило извода, че представените като доказателства справки са новосъздадени и не могат да бъдат кредитирани като доказателства, заместващи изискуемите документи при транспорт в страната.

В тази връзка и по искане на ответника е открито производство по реда на чл.193 от ГПК по оспорване автентичността на представените към фактурите, издадени от К. ООД справки по дестинации/маршрут/ на транспорта и посочени регистрационни номера на транспортни средства. Както бе описано по –горе в първото заключение по съдебно почерковата експертиза е формиран извод, че нито една от справките не е подписана от представляващия К. ООД. В повторното заключение извода е идентичен. Така също и в заключението по тройната СПЕ , с изключение на две от справките.

Същевременно, в последното заседание жалбоподателят ангажира нотариално заверена декларация от К.П. Х., в която е въведено изявление, че той е подписал всички справки. Предвид откритото производство по оспорване, съдът дължи произнасяне чрез извод, досежно тяхната доказателствената стойност.

Формалната доказателствена сила при частните документи задължава съда да счита лицето, подписало документа, за автор на направеното изявление. Това положение произтича от разпоредбата на чл. 180 ГПК, която въвежда оборима презумпция, че до доказване на противното подписаното лице е действителният автор на съдържанието на документа. Следователно подписаният частен документ представлява пълно доказателствено средство за авторство на материализираното изявление и съдът е обвързан в извода си относно факта на авторството, докато то не бъде оспорено успешно в хода на процеса. Частните документи нямат материална доказателствена сила. Законът не предвижда изявленията, които са материализирани в частен документ да имат задължително обвързващо за съда действие. Съдържанието им се преценява по вътрешно убеждение, във връзка с останалите обстоятелства по делото съгласно принципа на чл. 12 ГПК. При свидетелстващите частни документи – тези, които съдържат изявление за знание на факти, доказателствената стойност на удостоверената информация се определя от това дали документът съдържа изгодни за автора му факти, или не. До колкото справките свидетелстват за дестинациите/маршрута/ на транспорта, осъществяван от К. ООД, като изпълнител и регистрационните номера на транспортните средства, съдът възприема извод, че те съдържат изгодни за автора им факти. Така също, съдържат изгодни факти и за жалбоподателя, тъй като той се позовава на тях, с цел да докаже извършването на транспортните услуги от К. ООД.

Съобразно чл.202 от ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В аспекта на конкретния спор, заключенията по почерковите експертизи се събраха с оглед липсата на възможност за изслушване на представляващия К. ООД. След изслушването им бе представена  нотариално заверена декларация, в която се съдържа волеизявление от Х., че той е подписал справките и която оборва констатациите на вещите лица. Предвид това, съдът приема, че доказателствената стойност на заключенията по съдебно почерковите експертизи е разколебана в достатъчна степен, така че съдът не може да се позове на тях при изграждане на правният извод по делото. С оглед гореизложеното и на осн.чл.194 ал.2 от ГПК, съдът приема, че оспорването на автентичността на справките, изготвени от К. ООД и находящи се в административната преписка на стр. 515 (гръб), стр. 512 (гръб), стр. 502 (гръб), стр. 501 (гръб), стр. 500 (гръб), стр. 499 (гръб), стр. 498 (гръб), стр. 497, стр. 496 (гръб), не е доказано. 

 

Същевременно с това, съдът преценява и следното: Видно от чл.1 от сключеният от страните Договор за транспорт от 31.07.2007г. /л.96 гръб от преписката/, предпоставка изпълнителят да осъществява задълженията си, е възложителят да подпише първо заявка. Съобразно чл.2 от договора, фактурирането на транспорта е следвало да се извършва на база изминати километри в края на всеки месец. В ал.3, страните са постигнали споразумение стоките, които ще бъдат транспортирани и останалите реквизити, да бъдат указани отново в подадените от възложителя заявки.  Въпреки нееднократното изискване от органите по приходи на заявките, които според съконтрахентите са предпоставка за извършване на услугите и съответното им счетоводно фактуриране, такива не са представени от жалбоподателя и доставчика му К. ООД. Не представянето на заявките възпрепятства проверката по възникване на необходимата предпоставка за изпълнение на задължението за К. ООД изобщо да осъществява задълженията си по договора. Очевидно, въпреки липсата на настъпването на юридическия факт, предпоставящ фактуриране на услуги, фактури са издадени, в противоречие на съглашението на страните в договора. Липсата на заявките обаче, като ангажирани по делото доказателства, сочи на липса на основание за фактуриране, оттам за липса на основание за плащане, съответно и за ползване на правото на преотстъпване на данъчен кредит от жалбоподателя.

 Напълно в унисон с разпоредбата на чл.37 ал.4 от ДОПК, предполагаща оперативна самостоятелност на органите по приходи в случаите, когато не са представени изискани релевантни доказателства и тълкувайки само представените доказателства, органите по приходи са формирали правилен извод за нереалност на доставките на услуги по транспорт. Ненамирането на представител на доставчика е възпрепятствало възможността за извършване на пълноценна насрещна проверка така, както законодателят е предположил в разпоредбата на чл.37 от ДОПК, а представените доказателства са недостатъчни, за да подкрепят тезата на жалбоподателя.

Споделяемо е твърдението на ответника, че по делото не се ангажираха регламентираните от закона преки доказателства за осъществяване на превоз, а именно товарителници към всяка фактура и съпроводителни документи- пътни листи, ведомости за назначен персонал у доставчика, с цел да се извърши проверка колко лица, правоспособни да осъществяват транспорт, са назначени при доставчика на услугата.  Дори и частичното представяне на товарителници не е достатъчно в конкретния случай, поради липсата на други релевантни доказателства, които в своята съвкупност на потвърдят твърденията в жалбата.

Изолирана остава преценката в такъв случай, досежно собствеността на МПС, след като ако и К. ООД да притежава съответните МПС, с които може да осъществи транспорт, при липсата на товарителници и пътни листи не може да бъде проверено дали със същите МПС изобщо е осъществяван транспорта. В съчетание и с липсата на заявките по чл.първи от договора , твърдението за извършен транспорт остава изцяло недоказано.  Доказателствената стойност на справките за маршрута и дестинациите, не замества доказателствената стойност характерните за осъществяването на транспорт специфични документи- товарителници и пътни листи.

Относно фактури № **********/30.07.2009г., **********/15.08.2009г. и **********/15.09.2009г., с предмет „наем на персонал", съдът приема следното:

Установената фактическа рамка е следната: фактурите не съдържат конкретни параметри на доставката, като основание е посочено „ наем на персонал“; приложен е Договор за предоставяне на персонал от 25.06.2009г. срещу месечно възнаграждение от 2000,00лв. /л. 17-18 към възражението/ и приложение № 1 със списък на служителя под наем - К.В.М. -ръководител отдел транспорт и 3 бр. отчети за положен труд м. 07/2009 г., м.08/2009 г. и м. 09/2009 г. /л.15-16 към възражението/. К.В.М. е осигуряван по трудов договор в „К." ООД от м. 06/2006 г. до началото на м.12/2009 г. За периода от 01/2009 г. до м.11/2009 г. е осигуряван върху месечен осигурителен доход в размер на 643,20 лв. Лицето е работило от м.09/2007 г. до м. 5/2008 г. в „К." АД на 4 часов работен ден срещу възнаграждение от 160 до 195 лв. на месец.

От правна страна- регламентацията в КТ позволява „ наем на персонал“, но при ограничени правила. До колкото договорът за предоставяне на персонал е датиран от 25.06.2009г., съдът ще съобрази действащата към този момент регламентация.

Съгласно § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд в релевантната редакция , предприятие, което осигурява временна заетост, е юридическо или физическо лице. което наема работещи с оглед предоставянето им на други физически или юридически лица за извършване на възложена от тях работа. С други думи законът допуска един работодател да сключи трудови договори с работници или служители, които няма да полагат труд за него, а ще извършват работа, възложена им от другиго, като се допуска особен начин на уреждане на правоотношенията относно мястото на полагане на труда, възлагането на работата и нейния характер. В разпоредбата на  чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 5/ 2006 г. на Министерството на труда и социалната политика /ДВ, бр.43/2006 г./, приета по законова делегация от ЗЗБУТ, изрично е въведено задължение за предприятието, осигуряващо временна заетост, при сключването на трудовия договор с лице, което ще работи за другиго, в договора да фигурира клауза за работното място и неговата специфична характеристика, професионалните рискове и необходимата професионална квалификация на работника. Включването на такава изрична клауза е задължително условие, свързано с реквизитите на трудовия договор, представляващи неговата форма, императивно определена от КТ /чл. 66, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ/.

Очевидно конкретната хипотеза е различна от тази регламентация, тъй като по делото не се съдържат данни изпращащото предприятие да осигурява временна работа. При това установяване, предоставянето „под наем на персонал“ в конкретния казус не се покрива от релевантното законодателство.

При това положение и за целите на данъчното облагане, при преценката относно наличието на хипотеза на предоставянето на персонал следва да се съобразяват всички факти и обстоятелства на конкретния случай, а именно представени доказателства, сочещи на поставяне на ежедневни задачи, определяне на конкретния характер на работата в рамките на длъжностната характеристика, отчетност и т. н. от лицето, на което се предоставя персонал и от друга страна настъпване на непосредствения резултат от престираната работна сила на предоставения персонал в патримониума също така на лицето, на което е предоставен персонал. Иначе казано чрез така предоставения персонал получателят извършва своята собствена дейност. В този смисъл извършените чрез предоставения персонал дейности се считат за извършени от лицето, което е получател по услугата за предоставяне па персонал.

В конкретния случай,  жалбоподателят е ангажирал единствено договор за наем на персонал, а в жалбата си се е ограничил до отричането на извода на органите по приходите, че цената на договора не е нереално висока.

В обобщение, ако посочените по-горе критерии не са изпълнени не следва да се приема, че е налице хипотеза на предоставяне на персонал. Последното предпоставя и липса на основание за възприемане на извод, че доставката на услуга „наем на персонал“ е реално състояла се.  Косвен довод са и мотивите на ответника, че действително е необяснимо от една страна възнаграждението на работника К.В.М. да варира от 160лв. до 195лв. за четири часов работен ден на месец, а цената на договора на неговия наем да е 2000.00 на основния му работодател. Извън гореизложеното, с К.В.М. е сключен трудов договор, поради което твърдението на К. АД в жалбата, че „наемът на персонал“ е различен от полагането на труд  по трудово правоотношение, противоречи на гореизложеното безспорно установяване за наличие на сключен трудов договор.

На гореизложените основания, съдът приема за правилно установяването на липса на основание за упражняване на право на данъчен кредит, по фактурите, издадени от К. ООД с основание

„ наем на персонал“.

Относно фактури, с предмет „наем на транспортни средства, ремаркета", подробно описани в таблицата на стр. 14-18 от РД при ревизията са представени договори от 03.01.2008 г. /л.461-462/ и от 01.07.2009 г. /л. 462-463/. Възприет е извод, че фактурите не съдържат конкретни параметри на доставката, а посочените в договорите ремаркета са с неясен статут по отношение собствеността им. Във фактурите се констатирала липса на индивидуализация на предмета на доставките. Описанията „транспорт" и „наем ремаркета", били твърде общи, несъобразени с изискването на  чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС фактурата задължително да съдържа количеството и вида на стоката, вида на услугата. Едновременно с това са съобразени и договорите за наем на ПС /л. 461-463/, от които се  установява, че наемната цена е в размер на 2416.67лв., а същевременно покупната цена  е в размер на 592.83лв. и  ДДС в размер на 118.57лв.

От протоколите за извършени насрещни проверки при К. ООД се установява, че исканията за представяне на документи и писмени обяснения от проверяваното лице са връчени, но такива не са представени. Не са представени и счетоводни регистри , по които да се провери начина на осчетоводяване на предоставените услуги.

Експертът по назначената счетоводна експертиза е  дала заключение без да извърши проверка в счетоводството на доставчика, а събраните от нея допълнително писмени доказателства- аналитична хронологична справка на К. ООД са представени от жалбоподателя. Не може да бъде извършена и проверка чрез годишните финансови отчети на дружеството, до колкото такива не са публикувани за 2007г., 2008г. и 2009г.  

За да обоснове нуждата от наем на МПС въпреки, че не оспорва притежанието на такива, жалбоподателят в жалбата уточнява, че „е очевидна икономическата логика от наемането на допълнителни превозни средства за периода, а именно за осигуряване на необходимите превозни средства за осъществяване на производствената и търговска дейност на дружеството“.   За да бъде възприета състоятелността на подобна теза, следва твърдението за подобна необходимост да бъде обосновано. В конкретния случай защитната теза е ограничена до простото твърдение за необходимост от наем на МПС, без да са ангажирани доказателства за производствена и търговска дейност, чийто обем да надхвърля възможностите на притежаваните вече МПС и да предполага допълнителният наем на МПС. Приемо-предавателните протоколи по част от фактурите не са достатъчни да обосноват тезата на жалбоподателя, тъй като остават изолирани и неподкрепени с други доказателства.

Съдът приема, че изслушаното заключение по СИЕ не може да бъде възприето при формиране на правния извод по делото. Така, защото не са упоменати пазарните аналози при изготвянето му както в частта за наема на персонал, така и в частта за наема на МПС. Последните са необходими, с оглед необходимостта от сравнение и проверка на формирания в заключението извод.

Поради недоказаност на твърдението за възникнало основание за преотстъпване на право на данъчен кредит по фактурите, издадени от К. ООД  за наем на транспортни средства, ремаркета, съдът приема, че жалбата в тази част е неоснователна.

Твърдението за реалност на доставка по фактури, с основание- закупено гориво от К. ООД , съдът приема също за недоказано, на следните основания: Видно от фактурите, периодите на закупено гориво не съвпадат с периодите на извършените доставки на гориво до К. АД. Не бяха ангажирани доказателства за наличие на складове/съдове за съхранение на горивото  от закупуването до продажбата му, предвид спецификата на предмета на доставките. Не бяха ангажирани доказателства и за отделянето и предаването на гориво от К. ООД на К. АД. Видът на товара изисква снабдяването със специфични документи по арг. чл.4 ал.3 и чл.10 ал.2 от Наредбата за изискванията и качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, които не бяха представени. При това установяване, възоснова само на фактурите не може да се изгради извод за реалност на доставките. В допълнение-посоченото основание –ПОКУПКА гориво, не идентифицира изцяло основанието за съставяне на фактура. Не е посочено количество, поради което стойността на твърдяната за извършена стопанска операция, не може да бъде проверена. Ангажираното обяснение на „Кеш Ауто“ ООД ведно с доказателства за собственост на негови резервоари, не променя този извод, защото без доказателства, сочещи на фактическото складиране на горивото, обяснението на КЕШ АУТО ООД остава недоказано.

Според Решение на СЕС по дело С-271/12, разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки.

На гореизложените мотиви съдът приема, че жалбата в частта, в която се твърди реалност на доставките по фактури, издадени от К. ООД с основание доставка гориво, е неоснователна.

Неправилно е осчетоводяването и на ф-ра № 100…96/05.03.2009г. с основание за издаване-покупка на лаптоп и с данъчна основа 214.30лв. и ДДС 420.86лв, направено по см.3046-транспортни разходи за доставка на стоки.Не са представени безспорни доказателства, за доставка на стоката.

Идентичен е правният резултат, който съдът приема относно обжалването на РА в частта, в която се отказва право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕМОНА-02 ООД.

Според работилата по делото ССЕ, закупената от ЕМОНА 02 ООД стока-захар, е последващо реализирана. Отчетена е продажба от дружеството-жалбоподател- отчетен е приход, а продажбите са изписани по отчетната стойност, като в заключението са описани търговците-купувачи.

Същевременно, в заключението не е обяснено по какъв начин експертът стига до извода, че именно стоката, закупена от ЕМОНА 02 ООД, е реализирана на описаните в заключението търговци. От този доставчик, предмет на разглеждане в това производство са пет фактури, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Действително и съдът констатира, че  в доказателство за доставка на стока –захар, не са представени доказателства, сочещи на извършен транспорт.  Не са ангажирани прехвърлителни разписки, товарителници, пътните листове и кантарни бележки, доказателства за съхранение на стоката. По отношение на последното обстоятелство, следва да бъде отбелязано, че заключението по ССЕ в тази част е разколебано от събраните писмени доказателства. Видно от спорните пет фактури, всяка една от тях е издадена за количество в размер от 22.80тона захар, тоест общо в размер от 114000кг. Едновременно с това, в описаните от експерта фактури, по които захарта е препродадена на клиенти на жалбоподателя, се установява, че продаденото количество захар от К. АД е в размер на 145524.82 кг., тоест превишава количеството закупена от ЕМОНА 02 ООД захар. Последното е възможно да произхожда от доставките на захар и от други доставчици, което не е изследвано в съдебно счетоводната експертиза. Поради това изводът, че продаденото количество захар е закупено именно от ЕМОНА 02 ООД, е разколебан от липсата на установяване, дали К. АД доставя тази стока и от други доставчици, освен от ЕМОНА 02 ООД. Предвид това, извършеното установяване за последваща реализация на стоката остава също изолирано, щом не е доказан произхода й да е конкретно от ЕМОНА 02 ООД.

     За целите на данъчното облагане по ЗДДС, съответно за признаване на правото на данъчен кредит, определящо е да се установи придобиването на конкретната стока и то именно от лицето, посочено като доставчик в издадената фактура, което в конкретния случай, не е безспорно доказано от фактурите, по които не е признат данъчен кредит. Количеството на закупената захар предполага осъществен транспорт, съответно в съдебното производство  е необходимо да се установи по какъв начин е натоварена, съответно транспортирана, респективно да се снабди с надлежно оформени документи, независимо дали е уговорено превоза да е за негова сметка, в които ясно да е посочен изпращач, превозвач и получател.

Цитираната от жалбоподателя европейска практика, не премахва необходимостта от безспорно доказване на реално осъществена доставка. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставка на стоки. Правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила при преценката настъпило ли е данъчно събитие по фактурата. За да е налице право на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно издаването на данъчни фактури. В тази връзка, СЕС в т.13 на Решението по Genius Holding С-342/87 приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. Предвид характера на процесната стока, съдът намира, че за доказване реалността на доставките, следва най-малко да бъдат установени фактите на нейното транспортиране и предаване, респективно – прехвърляне на собствеността, между доставчика и ревизираното лице. С оглед извършеното от приходната администрация оспорване и общия принцип за разпределяне на доказателствената тежест, въпросните обстоятелства следва да бъдат безспорно установени от ревизираното лице при условията на главно пълно доказване.

Към фактурите, издадени с основание наем-офис, освен самите тях не са представени други доказателства, както и в жалбата не са изложени доводи. Не става ясно дали всяка от фактурите с това основание за издаване, кореспондира с договор за наем, както и с разписка за предадена сума. От неоспореното заключение по ССЕ се установява и, че по тези фактури не е извършено плащане, респективно не е било налице основание за издаването им.

По изложените съображения, съдът намира, че направеният от приходната администрация извод за недостоверност на доставките, по които е отказано приспадането на данъчен кредит в обжалваната част, е правилен. Признаването на това материално право е свързано с установяване по несъмнен начин реалността на доставката. Ако последната не е доказана по безспорен и категоричен начин, съобразно доказателствената тежест, не следва да се признава приспадане на данъчен кредит. При липса на реално осъществена доставка на стока  не е налице условието по чл.68 ЗДДС, определящ данъчния кредит като сума, която регистрираното лице има право да приспадне и респективно не възниква и право на данъчен кредит за получател на такава доставка, която съществува само документално, но не е реална. Жалбата на ревизираното лице се явява неоснователна в тази част.

 

В ЧАСТТА ПО ЗКПО:

Видно от РД, разходите за услуги по фактури, издадени от доставчик К. ООД са квалифицирани като разходи, които не са документално обосновани по см. на чл.10 ал.1 ЗКПО. Поради това, е извършено увеличение на ФР на осн.чл.26 т.2 от ЗКПО вр.чл.10 ал.1 от с.з.

Предвид приетото по – горе в частта по ЗДДС, увеличаването на финансовия резултат се явява правилно и обосновано за всички данъчни периоди по ЗКПО. Условие за признаване на счетоводен разход за данъчни цели е същият да е документално обоснован, чрез първичен счетоводен документ, който обаче следва да отразява вярно стопанската операция - чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Съответно - разходи, които не са документално обосновани, не се признават за данъчни цели, по аргумент на разпоредбата на чл. 26, т. 2 от същия закон.

Относно установения корпоративен данък за 2007 г., органите по приходите са преобразували декларирания данъчен финансов резултат от ревизираното дружество със сума в размер на 182074,53 лв., която е сбор от 156007,00 лв. - разходите за услуги по фактури, издадени от доставчик „К." ООД, за които по-горе съдът формира извод, както и 26067,53 лв. - извършено

приспадане на данъчна загуба от минали години без да е налице остатък от данъчни загуби за приспадане по реда на чл. 70 и 71 ал. 1 от ЗКПО.

По отношение на втората сума, съдът констатира, че тя е упомената едва в допълнителната молба /л.41/, като обжалвана. Същата не е предмет на разглеждане от горестоящия административен орган в хода на административното производство. Така също не е посочена и в жалбата, с която съдът е сезиран. Обжалването по административен ред е положителна процесуална предпоставка и когато не се констатира, съдът не дължи произнасяне по същество. Предвид гореизложеното, в тази част производството следва да бъде прекратено.

По отношение на  непризнатата корекция на корпоративния данък за внасяне през 2007 г. в намаление със сума в размер на 3739,37 лв., съдът приема следното:

 В ГДД за 2007 г. от задълженото дружество е декларирана корекция на корпоративния данък съгласно чл. 75, ал. 3 от ЗКПО - коригира годишния корпоративен данък за текущата година с разликата между данъчното задължение преди и след корекцията в резултат на счетоводна грешка, свързана с минали години. Корекцията е в намаление с 3739,37лв, която сума след извършената корекция се явява като сума за възстановяване. Декларирано е допускане на грешката за 2003г., 2004г. и 2005г., а като причина са посочени - неначислени разходи за наем, произхождащи от Решение № 65/26.10.2004г. на Русенски окръжен съд, съгласно което „К." АД е осъден да заплати на „Дунавия" АД гр. Русе в несъстоятелност наема за помещение от 2496кв.м. за периода от 20.05.2003г. до 20.11.2003г. в размер на 5988лв. и за помещение от 3339кв.м. в размер на 8136,00лв. или общо 14124,00лв. Задължението е платено по банков път по ИД 2214/2005 г. на 01.08.2005г. от Сибанк АД клон Русе, а по Решение № 67/20.07.2006г. за наеми в размер на 35310лв. до м. 02/2005 г. е платено през 2007г. по ИД 2044, видно от Главна книга на доставчик Дунавия" АД  за периода от 01.01.2003г. до 31.12.2007г. За осчетоводяване РЛ  е използвало сметка 444- Вземания по съдебни спорове  и см.445 Присъдени вземания.

Правилно е съобразено, че посочените сметки са предназначени за отчитане на вземания, предадени за решаване от съда, както и че чрез тази сметка на трябва да се отчитат изплатени суми по съдебни спорове. Извън това   не се констатират  първични счетоводни документи като фактури за наеми или други първични счетоводни документи, издадени от „Дунавия" АД , които документално да обосноват разходи за наеми , съответно за 2003г., 2004г. и 2005 г. в посочените в справката размери. С оглед тези установявания, съдът приема, че жалбата относно непризнатата корекция на данъчния резултат по чл. 75 за 2007г. е неоснователна и с РА законосъобразно не е приета извършената корекция в намаление на дължимият корпоративен данък за 2007 г. с 3739,37лв.

Жалбоподателят оспорва извършеното увеличение на финансовия резултат и за 2008 г. по 8 бр. фактури за авансови плащания, издадени на „К." АД от „К." ООД,  в размер 169345,86 лв. Твърди, че с данъчната основа на тези фактури не са увеличени разходите за 2008 г., тъй като същите са отчетени само по разчетна сметка 402 - доставчици по аванси, която не е приключена в разходна сметка. Неоснователно е изложеното в жалбата твърдение за наличие на авансови плащания по посочените фактури, които не са осчетоводени на разход. От заключението по ССЕ се установява липса на плащане по издадени фактури, както и е установено, че за извършените услуги-транспортни, наеми-автомобили и персонал, са осчетоводени по дебита на см.602, тоест безспорно са осчетоводени на разход и са оказали въздействие на финансовия резултат, поради което извършеното увеличение на ФР е законосъобразно.

В частта, в която се обжалва установеният корпоративен данък за 2009г., са релеватни мотивите, изложени в частта за установения КД за 2007г. и 2008г., до колкото извършеното увеличение е проекция на възприетият извод и в хода на РП за разходи, които не са документално обосновани, поради това не се признават за данъчни цели, по аргумент на разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата се явява изцяло неоснователна.

С оглед изхода на спора, направеното от ответника искане за присъждане на разноски се явява основателно, като жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати възнаграждение за юрисконсулт в размер на 5413.25лв.,определено съгласно чл.8 ал.1 т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

 

                   Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „К.“ АД, ЕИК *********,чрез представляващия Б.Д.Д. срещу Ревизионен акт  № Р-03-1300444-091-001/03.08.2016г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, частично отменен, изменен и потвърден с Решение № 372/04.11.2016г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна. 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 3239/2016г. в частта , в която се обжалва Ревизионен акт  № Р-03-1300444-091-001/03.08.2016г., в частта на установяванията по ЗКПО, в която не е признато приспадане на данъчна загуба от минали години в размер на 26067,53 лв.

ОСЪЖДА „К.“ АД, ЕИК *********,чрез представляващия Б.Д.Д. да заплати на Дирекция „ОДОП” – Варна сумата от 5413.25лв./ пет хиляди четиристотин и тринадесет лева и 25ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

     Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.

 

 

                                Административен съдия: