РЕШЕНИЕ
№ 1714
гр. Пловдив, 07.09.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –ГРАД ПЛОВДИВ, ХXVІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две
хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като разгледа докладваното от председателя административно
дело №3327/2020год. по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 145
и сл. от АПК вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на И.С.Т., ЕГН********** *** срещу Решение № Ц2153-15-262
от 10.12.2020г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив, в частта в която е оставено
в сила Разпореждане №РНП-1-4-15-00833957/30.10.2020година на Ръководител „ПО“ при
ТП на НОИ-Пловдив за събиране на сумата от 5129.76 лева, от които 3554.38 лева
главница за периода 01.01.2015г. до 31.01.2018г. и лихви в размер на 1575.38
лева.
Жалбоподателят, в подадената до съда жалба счита, че атакуваното от него
Решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административно –
производствените правила. Излага подробни съображения защо счита за
неправомерни изводите на административният орган относно неговата недобросъвестност.
Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител
адв. Б., който поддържа жалбата и ангажира писмени доказателства. По същество
дава мнение за събрани достатъчно доказателства за незаконосъобразност на
издадения административен акт и моли за неговата отмяна. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ-Пловдив, редовно призован, се
представлява от процесуален представител - юрисконсулт В., която оспорва
жалбата и ангажира писмени доказателства, вкл. и провеждането на СГЕ. По
същество дава мнение, че атакувания административен акт е законосъобразен,
издаден съобразно доказателствата по административната преписка и затова счита,
че следва да бъде потвърден. Претендира направените в производството разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните, съобразно доказателствата по делото, приети по реда на съдебното
следствие, прие за установено следното от фактическа страна:
С Разпореждане №**********/1999г.
по заявление от 17.03.1999г., по реда на чл.2 от ЗП /отм./ на И.Т. е отпусната
лична пожизнена пенсия за ОСВ, считано от 01.01.1999година. Размерът на
пенсията е бил определен при осигурителен стаж III
категория труд от 27г, 10м и 03 дни, индивидуален коефициент 0.699, заявен най-
благоприятен доход за периода 01.01.1983г. до 31.12.1985г в размер на
7152.00лева и от 01.01.1997г до 31.12.1999г. с доход 1021970.00лева., като с
Разпореждане №**********/13.12.1999г., считано от 22.11.1999г. е бил определен
нов базисен тригодишен период от 01.01.1982г. до 31.112.1984г. в размер на
18926.00лева и индивидуален коефициент 1.690. В последствие с различни
разпореждания тя е била изменяна и осъвременявана. При преглед на пенсионните досиета
по Заповед №82/06.03.2013г. на Директор на ТП на НОИ-Пловдив, е направена
преценка на необходимостта от допълнителна проверка на осигурителния стаж и осигурителен
доход на жалбоподателя във връзка с отпусната му пенсия за ОСВ. Затова от него
са изискани отново в оригинал документи, свързани с удостоверяване на
осигурителния му стаж и доход. С декларация от 27.02.2014г и от 28.02.2014г. Т.
е посочила, че не съхранява необходими за това документи, като същевременно е
посочила осигурители и осигурителен период за положен при тях стаж: в периода
1961-1964г. в ДИБ „България“ като шивач, периода 1964-1967г. в „Балкантурист
Златни пясъци“ на длъжност „сервитьор“, периода 1968-1971г. в „Слънчев бряг“АД
на длъжност „сервитьор“, за периода 1971-1992г в „Балкантурист“-Пловдив в хотел
Тримонциум, хотел Лайпциг и хотел „България“ на длъжност „сервитьор“, за
периода 1992-1994г. в ЕТ“И.Тодоров“ на длъжност „продавач“ и за периода
1994-1998г. в частна фирма като
„работник“. В тази връзка от органите по пенсиониране била осъществена
проверка за установяване на действителния осигурителен стаж на И.Т. за
посочения период при посочените от нея осигурители. От събраните доказателства
по извършената проверка, органите по пенсиониране не установили обстоятелства,
доказващи осигурителен стаж на жалбоподателя, послужил за първоначалното
отпускане на личната му пенсия за ОСВ. На база новоприетия намален
осигурителен стаж на жалбоподателят и след различни произнасяния на
административни органи във връзка с обжалвания, с Разпореждане №**********/протокол
№2136—15-66/03.10.2018г./ на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ-Пловдив на И. Т. е формиран
извод за промяна в размера на отпусната лична пенсия за ОСВ, като е отпусната с
начална дата от 01.01.1999г., при осигурителен стаж при условията на трета
категория труд от 26г 03м 24дни, инд. коефициент 0.689, определен при доход за
период 01.01.1983г-31.12.1985г по УП2 №35лс/06.04.2017г на „Стария
Пловдив“АД-Пловдив в размер на 7183.00лева и с базисен период 01.01.1997г-31.12.1998г.
с осигурителен доход 1021970.00лева. Така постановеният административен акт за
отпускане на лична пенсия за ОСВ, потвърден с Решение №№2153-15-234 от
16.11.2018г на Дриектор на ТП на НОИ-Пловдив, след проведеното съдебно
обжалване по адм. дело №3615/2018г по опис на Административен съд-Пловдив, е
влязъл в сила след произнасянето по адм. дело №9244/2019г по опис на ВАС-Шесто
отд. с Решение №360 на 10.01.2020година. В тази връзка,
с оглед намаления размер на отпусната лична пенсия за ОСВ, е било издадено и
процесното Разпореждане № РНП-1-4-15-00833957/30.10.2020година на ръководител
ПО при ТП на НОИ-Пловдив, с което на осн. чл.98 ал.2, чл.113 и чл.114 ал.1 от КСО е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получени суми от Т. за
отпусната и лична пенсия за ОСВ в размер на 8948.63 лева за периода
01.01.2020г. до 30.10.2020г., в едно с дължимата лихва за забава в размер на
6598.01 лева. С така издаденият административен акт е било прието, че част от
подлежащата на възстановяване сума за периода от 01.01.1999г. до 31.12.2009г.
на осн. чл.115 ал.1 КСО е погасена по давност. След обжалване от Т. по
административен ред, горестоящият административен орган се е произнесъл с
Решение № Ц2153-15-262/10.12.2020г., с което
допълнително посочил, че е приложима разпоредбата на чл.115 ал.1 КСО за
приложение на давността и по отношение на подлежащи за възстановяване суми за
периода от 01.01.2010г. до 31.12.2014година, като потвърдил разпореждането в
останалата му част за подлежащи на възстановяване суми за периода 01.01.2015г.
до 31.01.2018година. Недоволен от това произнасяне, жалбоподателят инициирал и
настоящото съдебно производство.
В хода на
неговото провеждане бе издадено разпореждане жалбоподателят да се яви лично и
да даде обяснение по спорни обстоятелства като страна по реда на чл.176 ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК. Същата не се яви, без да посочи непреодолими пречки за
това или уважителна причина за неявяването си. Ето защо по отношение на
спорните обстоятелства, касаещи относно подаване от нея на заявление за
топускане на лична пенсия за ОСВ, получавала ли е заявление за преизчисление на
отпусната и пенсия, познава ли лице с имена А. Д. Г. и как е получавала през
годините личната си пенсия за ОСВ, съдът ще се ползва от възможността по чл.176
ал.3 ГПК, като тези обстоятелства да се приемат за доказани.
Горната
фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, касаещи
пълната административна преписка по обжалвания административен акт, както и
приобщените в хода на съдебното производство писмени доказателства: заключение
на проведената съдебно-графологична
експертиза с вещо лице С., от която се установява, че заявлението за отпускане
на лична пенсия за ОСВ (УП-1 с №41770/17.03.1999 г.) и декларация №39289/18.03.1999
г. са подписани от И.Т., а молби за преизчисление на пенсията с друг тригодишен
период с №110503/22.11.1999г. и
№15985/11.04.2000г. не са подписани от жалбоподателя. Установява се и от представените по искане на ответника заверени
копия от пенсионно досие на името на жалбоподателя, съдържащи се в досъдебно
производство №282/2020г. по опис на отдел "Икономическа полиция" при
ОД на МВР-Пловдив, както и протоколи от заявления до ТП на НОИ от жалбоподателя
за дати 17.03.1999г., 22.11.1999г. и 11.04.2000г., касаещи искания, свързани с
отпускане на лична пенсия и нейното изменение.
На база така изяснената фактическа обстановка и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи
следните правни изводи:
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е допустима, като е подадена в срока по
чл. 118, ал.1 от КСО и от лице, което има право на оспорване по смисъла на чл.
147, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:
Предмет
на проверка за законосъобразност в настоящото производство е Решение № Ц2153-15-262/10.12.2020г. на Директора на ТП на НОИ -
Пловдив в частта, с която е потвърдено разпореждане
№РНП-1-4-15-00833957/30.10.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ-Пловдив за събиране на подлежащата на възстановяване сума в
размер от 3554,38лева главница за периода от 01.01.2015г. до 31.01.2018г. и
лихва за забава в размер на 1575,38 лв., начислена към 30.10.2020г., общо сума
в размер на 5129,76 лева. Обжалваното
решение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.
1 от АПК. Същото е оспорено от страна с активна процесуална легитимация –
участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко
засегнати. Директорът на ТП на НОИ- Пловдив е компетентният административен
орган, притежаващ законовото правомощие да издава актове от вида на процесния
по силата на разпоредбата на чл. 117 ал.3 вр. ал.1 т.2 б.д от КСО. Оспореното
решение е издадено в предвидената от
закона писмена форма и съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 1 от АПК. Актът
формално е мотивиран, като за фактическо основание за издаването му са посочени и обсъдени всички налични доказателства,
поради което липсват основания, които да се приемат за съществени нарушения,
обуславящи неговата нищожност.
По отношение на преценката на съответствието на акта с административно
производствените правила и с материалноправните разпоредби, съдът възприе
следното:
Касае се за преценка
дали законосъобразно е определено да бъдат възстановени неоснователно получени от жалбоподателя суми
за плащания по държавното обществено осигуряване, за което е било издадено
разпореждане по чл.98 ал.2 т.2 КСО. Основанието, послужило за издаване на това
разпореждане е влязъл в сила
на 10.01.2020година след административно и съдебно обжалване административен
акт- Разпореждане №********** /Протокол
№ 2136-15-66/03.10.2018г./ на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив, с който се е установило, че по отношение на И.С.Т.
законосъобразно на основание чл.99 ал.1 т.2 б.г от КСО е изменена в по- нисък
размер отпусната и лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от
01.01.1999година при нов годишен базисен период и доход, като е определен и нов
индивидуален коефициент. С него е прието, че неоснователно първоначално е
отпусната в по- висок размер личната и пенсия за осигурителен стаж и възраст,
поради което е било отменено и Разпореждане №**********/1999година определящо
параметрите, при които е изчислен размера и е получавана от Т. през годините
завишена лична пенсия за ОСВ. Това се потвърждава и от осъществената от
контролния орган проверка. Същевременно от страна на жалбоподателят се излагат
възражения, че се касае за добросъвестно получени от него суми. Това негово
възражение е необосновано и неоснователно. Налице е само негово твърдение,
което не се подкрепя от събраните по делото доказателства. В тази връзка
съобразно чл.176 ал.3 ГПК, вр. чл.144 АПК съдът приема за
доказани обстоятелствата по първоначалното отпускане и последващо изменение на
личната и пенсия за ОСВ, респ. нейната недобросъвестност по отношение на
сумите, които подлежат на възстановяване като неоснователно получени, за
изясняването на които Т. без основателна причина не се яви в съдебно заседание
и не предостави отговори. Твърдението за нейна добросъвестност касае само и единствено една
защитна негова позиция, която не е обоснована с оглед получаваните от него суми
за отпуснатата и лична пенсия за ОСВ в по- висок, неправилен размер. В тази връзка съдът не кредитира възражението на лицето, че
не е съзнавало, че получава неоснователно пенсия в по-висок размер. Това
негово твърдение се явява изолирано с оглед събраните по делото доказателства,
касаещи представените извлечения от пенсионното досие на лицето, приложени по
досъдебно производство № 260/2019г. по описа на отдел „ИП“ – Пловдив, както и
приетото и кредитирано от съда заключението на проведената СГЕ, която изяснява
факта, че подписът на заявител в заявление вх.№41770/17.03.1999г. за отпускане
на лична пенсия за ОСВ е подписано от жалбоподателя. Така безспорно е налице
недобросъвестност във връзка с процесните неоснователно изплатени
суми за пенсии за периода 01.01.2015г. до
31.01.2018г..
Въпросът относно
правото и размера на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на И.Т., са
установени с влязлото в сила разпореждане № ********** /Протокол №
2136-15-66/03.10.2018г./ на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив, поради което нейната отговорност обосновано е ангажирана на
основание чл.114, ал.1 от КСО. Посочената разпоредба определя, че
недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се
възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. От своя страна, чл. 98, ал. 2 от КСО дава възможност на длъжностните лица
по чл. 98, ал. 1 от КСО да издават разпореждания и за възстановяване на
неправилно изплатените суми за пенсии. Съгласно цитираните разпоредби на КСО,
недобросъвестно получените суми подлежат на връщане от субекта, който ги е
получил. Съгласно чл. 113, ал. 1 от КСО вземанията за невнесени осигурителни
вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнително задължително
пенсионно осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи се събират
с лихвата в размер на законната лихва. Ето защо съставените в тази връзка
административни актове са постановени в съответствие с материалния закон, като
обжалваното Решение
№Ц2153-15-262/10.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ -Пловдив като
законосъобразно в обжалваната му част, следва да бъде оставено в сила, а
жалбата да бъде отхвърлена.
С оглед изхода
на настоящото производство и съобразно разпоредбата на чл.143 ал.4 от АПК, в
полза на ТП на НОИ – град Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, което следва да бъде определено на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредба за заплащане на правната помощ, в размер на 100,00 /сто/лева.
В предвид на
изложеното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.Т., ЕГН********** ***
против Решение №Ц2153-15-262/10.12.2020 г. на Директора на
ТП на НОИ -Пловдив, в частта, в която е оставено в сила Разпореждане №РНП-1-4-15-00833957/30.10.2020година
на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив за възстановяване на неоснователно
изплатени суми за пенсии за периода от 01.01.2015г. до 31.01.2018г. в общ размер от 5129.76 лева,
от които 3554.38лева главница и лихви в размер на 1575.38 лева.
ОСЪЖДА И.С.Т.,
с постоянен адрес *** да заплати на ТП на НОИ –гр. Пловдив, с адрес гр.Пловдив, ул."Любен Каравелов"№7 сумата от
100.00 /сто/ лeвa, представляващи разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния Административен съд в 14
дневен срок от получаване на съобщението до страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: