МОТИВИ към Присъда № 58 от 29.03.2018г., постановена по НОХД
№ 628/2018г. по описа на Плевенски районен съд, ХІV-ти н.с.
Плевенска районна прокуратура е повдигнала обвинение
против продсъдимите:1.) Н.В.Д. ***, понастоящем в Затвора – София с ЕГН ********** за това, че на 20.02.2017 год. в гр. Плевен, в съучастие с П.Й.К. с ЕГН **********
***, като помагачи с неустановено лице, действащо като извършител, с цел да
набавят за себе си и за неустановеното лице имотна облага, умишлено улеснил
неустановения извършител да възбуди и поддържа у П.К.У. *** заблуждение чрез
телефонни разговори, че ще съдейства при провеждане на полицейска операция във
връзка със залавяне на телефонни измамници и за да могат те да бъдат задържани
на местопрестъплението е необходимо тя да остави паричната сума от 10 000 евра
/с левова равностойност 19 958 лева/ под пейка, която се намира в
непосредствена близост до магазин „***“, находящ се в *** и с това причинил на П.К.У.
*** имотна вреда в размер на 19 958 лева, като взел оставената от У. сума в
размер от 10 000 евро с левова равностойност 19 958 лева - престъпление по чл.
209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК и 2.) П.Й.К. *** с ЕГН ********** за това, че на 20.02.2017 год. в гр. Плевен, в съучастие с Н.В.Д. с ЕГН **********
***, като помагачи с неустановено лице, действащо като извършител, с цел да
набавят за себе си и за неустановеното лице имотна облага, умишлено улеснил
неустановения извършител да възбуди и поддържа у П.К.У. *** заблуждение чрез
телефонни разговори, че ще съдейства при провеждане на полицейска операция във
връзка със залавяне на телефонни измамници и за да могат те да бъдат задържани
на местопрестъплението е необходимо тя да остави паричната сума от 10 000 евра
/с левова равностойност 19 958 лева/ под пейка, която се намира в
непосредствена близост до магазин „***“, находящ се в *** и с това причинил на П.К.У.
*** имотна вреда в размер на 19 958 лева, като взел оставената от У. сума в
размер от 10 000 евро с левова равностойност 19 958 лева - престъпление по чл.
209, ал. 1, вр. чл. 20. ал. 4. вр. ал. 1 от НК.
До
откриване на съдебното следствие по делото е предявен и приет за съвместно
разглеждане в настоящото производство граждански иск с правно основание чл. 45
от ЗЗД от П.К.У. с ЕГН ********** против подсъдимите Н.В.Д. и П.Й.К. за сумата от 19958,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на инкриминираното
деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 20.02.2017г.
до окончателното изплащане на сумата.
Представителят
на РП – Плевен поддържа изцяло повдигнатите срещу подсъдимите Д. и К. обвинения за извършено
престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20. ал. 4. вр. ал. 1 от НК. Счита същите
за доказани по несъмнен начин въз основа на всички събрани по делото
доказателства. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, като предлага на
подсъдимия Д. да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на 2
години, като след редуциране на същото съобразно чл. 58а, ал. І от НК да му
бъде наложено наказание в размер на 1 година и четири месеца лишаване от
свобода, като на осн. чл. 66, ал. І от НК изтърпяването да му да бъде отложено
с тригодишен изпитателен срок. По отношение на подсъдимия К. предлага на съда
да приложи същия алгоритъм за определяне на наказанието, като счита, че същото
по вид и размер наказание съответства на степента на обществена опасност на
деянието и дееца, като постанови ефективното му изтърпяване при съответния
режим.
Гражданският ищец – П.К.У. моли съда да уважи предявения
граждански иск в претендирания размер.
В
досъдебната фаза на наказателното производство, подсъдимият Д. се признава за
виновен и дава подробни обяснения относно авторството и механизма на
извършеното престъпно деяние, а в подсъдимият К. не признава вината си и се
възползва от процесуално уредената възможност да не дава обяснения.
Защитникът на подсъдимия П.Й.К. – адв. С.П. ***
пледира за
постановяване на осъдителна присъда по отношение на подзащитния му, като взема
становище, че размера на наказанието предложен от представителя на РП-Плевен се
явява чувствително завишен. Моли съда при определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия К. да съобрази младата му възраст и обстоятелството,
че формата на участие е помагач и лично не се е облагодетелствал от
инкриминираната сума. Предлагана съда да определи на подсъдимия К. наказание
лишаване от свобода към минимума предвиден от законодателя от 1 година и след
като редуцира същото съобразно правилото на чл. 58а от НК да му наложи
наказание 8 месеца лишаване от свобода. Взема становище, че гражданският иск е
основателен по основание и размер и следва да бъде уважен.
Защитникът на подсъдимия Н.В.Д. – адв. Д.Д. ***
пледира за
постановяване на осъдителна присъда по отношение на подзащитния му. Моли съда да
определи на подзащитния му наказание лишаване от свобода в минимално
предвидения размер от 1 година и намали същото с 1/3 на основание чл. 58а, ал.
І от НК. Моли съда да огложи изтърпяването на на така определеното и наложено
наказание на осн. чл. 66, ал. І от НК с тригодишен изпитателен срок. Моли гражданският иск да бъде уважен изцяло.
Подсъдимите реализираха правата си, произтичащи от
разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК. Същите се признаха за виновни в извършване на престъпленията, за които са им повдигнати обвинения, като признаха изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласиха да не се събират доказателства за
тези факти. Поддържат изразените от защитниците им становища. При осигуреното им от съда право на последна дума и двамата заявяват, че се
признават за виновни, като подсъдимият К. допълва, че моли за по-леко
наказание.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
Н.В.Д. е роден на *** ***, живее в същия
град, понастоящем в Затвора – София, *, български гражданин, със средно
образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият П.Й.К.
е роден на *** ***, живее в същия
град, *, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, осъждан,
ЕГН **********.
Сутринта
на 20.02.2017г. подсъдимите К. и Д. пристигнали в гр.Плевен с лекия автомобил
на Д. – марка „Ауди A3" с рег.№ ***.
Пострадалата
П.К.У. ***. Родена е през 1940 година. На 20.02.2017г., към 10,00 часа по мобилния
й телефон с № *** се обадило неустановено по делото лице от мъжки пол, с
убедителен акцент. Представил се като майор Д.и че е полицейски служител.
Разяснил на П.У., че след известно време ще й се обадят по стационарния телефон
с № *** телефонни измамници. Помолил У. да не затваря телефона, да задържи
връзката по-дълго време, за да бъдат засечени престъпниците. Заявил, че в
полицията е заловен телефонен измамник и в него са открили бележка с номера на
стационарния телефон на П.У.. В следващият момент позвънил стационарния телефон
на У. - № ***. П.У. вдигнала телефонната слушалка и мъжки глас й обяснил, че на
неин близък е направена операция, която струва
20 000 лв. и тя трябва да ги предаде. П.У. заявила, че няма посочената
парична сума. Мъжкият глас започнал да я заплашва с физическа разправа, заявил,
че знае къде живее. П.У. държала отворен мобилния си телефон и по него друг
мъжки глас й разпоредил да затвори стационарния телефон, тъй като измамниците
били вече засечени. Лицето, с което свидетелката П.У. контактувала последством
мобилния си телефон й заявило, че синът й е в полицейската кола и съдейства за
провеждане на операцията. Така нареченият „полицейски служител *Д.“ разяснил на
П.У., че следва бързо да изтегли сумата от 20 000 лв. от ***, тъй като има
вероятност телефонните измамници да ги изтеглят с чуждестранно участие (на
руснаци) от банката. Свидетелката П.У. повярвала на телефонните измамници.
Тръгнала към сградата на „***“ като през цялото време държала мобилния си
телефон отворен и получавала указания по него. Влязла в сградата на *** и
изтеглила 10 000 евро с левова равностойност на 19 958,00 лв., като обяснила
на банковата служителка, че парите са й необходими за очна операция в Германия.
Свидетелката П.У. получила паричната сума и я прибрала в найлонова чанта,
червена на цвят. Отново чрез директни указания от неизвестното лице, с което
водела разговор по мобилния телефон, занесла парите до магазин „***“, намиращ
се в района на ЖП гара Плевен. Свидетелката П.У. установила, че през цялото
време лицата, които я напътствали, знаели къде се намира. По мобилния телефон и
било разпоредено да постави паричната сума под пейка, близо до магазина. Свидетелката
П.У. изпълнила указанията и бързо напуснала района, тъй като била предупредена,
че ще има стрелба. В момента на прибирането си в жилищния блок, свидетелката П.У.
отново провела телефонен разговор по мобилния телефон при провеждане на който
била запитана с кого е разговаряла преди влизане в блока. Това обстоятелство
отново я навело на мисълта, че през цялото й движение в гр. Плевен, тя е била
наблюдавана.
След като
се прибрала в дома си, свидетелката П.У. установила, че синът й не знае за
проведената „Операция“ и че е измамена.
Подала сигнал във Второ РУ - Плевен.
По същото
време, след като свидетелката У. оставила паричната сума и си тръгнала, подсъдимите
К. и Д. били насочени по мобилен телефон от неустановено по делото лице да
вземат чантата с парите, оставени под пейката до магазин „***“ от пострадалата
възрастна жена. Взели паричната сума, като знаели, че тя е оставена от измамена
възрастна жена. Двамата подсъдими се отправили с автомобила на Д. в посока на
гр.Русе. Няколко часа след това пристигнали в гр.Русе, като в 18,21 часа същия
ден Д. прекосил границата на Република България и през ГКПП-Русе Дунав мост
влязъл в Румъния, където предал парите на неустановено лице. Подсъдимият П.К.
останал в гр.Русе, където изчакал завръщането на подсъдимия Н.Д.. В 19,52 часа подсъдимият
Н.Д. се завърнал в България и двамата с П.К. ***.
В хода на
разследването е отправено искане до РС-Плевен, на основание чл.159а от НПК, за
предоставяне на данни от предприятия, предоставящи обществени електронни
съобщителни мрежи и/или услуги. Такива данни са дадени от „Теленор България“,
„М-Тел“ и „Виваком“ с оглед разпореждания на РС-Плевен. Извършен бил подробен
анализ (л.33 – л.41 от досъдебното производство), според който телефонните
мобилни апарати и СИМ картите за тях, използвани от двамата подсъдими, по време
на извършване на престъпното деяние са се намирали в гр.Плевен, по пътя от
гр.Плевен за гр.Русе, в гр.Русе и в Република Румъния.
Данните,
получени от стационарните камери на Агенция „Пътна инфраструктура“, също
посочват движението на автомобила с двамата подсъдими по трасето гр.Плевен –
гр.Русе.
Било установено,
че обажданията чрез които свидетелката П.К.У.
е въведена в заблуждение са реализирани на стационарен телефонен номер ***и СИМ
карта с номер за разговори ***. На стационарния телефонен номер обажданията са
реализирани от СИМ карта с номер за разговори ***и ***, които са на румънски
мобилен оператор. На мобилния телефонен номер обажданията са реализирани от СИМ
карта с номер за разговори *** и ***, които са румънски мобилен оператор.
Подсъдимият
Н.В.Д. е използвал следните комуникатори:
-работен
мобилен телефонен апарат с ИМЕЙ № ***;
-лични
мобилни телефонни апарати с ИМЕЙ №***и ИМЕЙ № ***;
-СИМ карта
с номер за разговори ***.
П.Й.К.
притежава мобилни телефонни апарати, както следва:
-ИМЕЙ № ***и
СИМ карта с номер за разговори ***;
-ИМЕЙ № ***и
СИМ карта с номер за разговори ***;
-ИМЕЙ № ***и
СИМ карта с номер за разговори ***.
Подсъдимият
Н.В.Д. единствен от засечените лица е комуникирал по мобилен телефон апарат с
ИМЕЙ № *** с лицето, което се е представило за „С.“, който му е давал указания
в кой град и на кой адрес да отиде.
По повод
горното било образувано и проведено досъдебно производство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се подкрепя от
направените от подсъдимите самопризнания, които изцяло кореспондират със
събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, приобщен
към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно:
протокол за разпит на свидетеля П.К.У., протокол за разпит на свидетеля Г.Я.М.,
протокол за разпит на свидетеля Х.Б.Т., протокол за разпит на свидетеля Г.С.Т.,
Справка за наличните в мрежата на Виваком данни за собственост и трафична
информация за телефонен номер ***за периода от 02.02.2017г. до 31.03.2017г.,
Справка изх. № 6506/20.04.2017г. на „Теленор България“ ЕАД, Детайлна справка,
съдържаща информация за клетките, проведените овиквания в IMEI на апарата, с който е
работил номер *** – „Мтел Прима“ Н.Х. У., Дправка рег. № 8681/01.06.2017г. на
„БТК“ ЕАД – Дирекция „Сигурност“, Справка изх. №8865/02.06.2017г. на „Теленор
България“ ЕАД, Справка рег. № 10518/01.06.2017г. на „МТЕЛ“ЕАД-София, Справки за
съдимост на П.Й.К. и Н.В.Д..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Настоящият съдебен състав счита, че фактите,
твърдяни от обвинението, са доказани по безспорен и категоричен начин. Приетите
от обвинението фактически положения се потвърждават от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, които изцяло кореспондират с
направените от подсъдимите самопризнания.
По несъмнен и категоричен начин от събраните в
хода на разследването и проверени на съдебно следствие доказателства се
установява, че: І.) Подсъдимият Н.В.Д. *** с ЕГН ********** на 20.02.2017 год. в гр.
Плевен, в съучастие с П.Й.К. с ЕГН ********** ***, като помагачи с неустановено
лице, действащо като извършител, с цел да набавят за себе си и за
неустановеното лице имотна облага, умишлено улеснил неустановения извършител да
възбуди и поддържа у П.К.У. *** заблуждение чрез телефонни разговори, че ще
съдейства при провеждане на полицейска операция във връзка със залавяне на
телефонни измамници и за да могат те да бъдат задържани на местопрестъплението
е необходимо тя да остави паричната сума от 10 000 евра /с левова равностойност
19 958 лева/ под пейка, която се намира в непосредствена близост до магазин „***“,
находящ се в *** и с това причинил на П.К.У. *** имотна вреда в размер на 19
958 лева, като взел оставената от У. сума в размер от 10 000 евро с левова
равностойност 19 958 лева - престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4,
вр. ал. 1 от НК и 2.) П.Й.К. *** с ЕГН ********** на 20.02.2017 год. в гр.
Плевен, в съучастие с Н.В.Д. с ЕГН ********** ***, като помагачи с неустановено
лице, действащо като извършител, с цел да набавят за себе си и за
неустановеното лице имотна облага, умишлено улеснил неустановения извършител да
възбуди и поддържа у П.К.У. *** заблуждение чрез телефонни разговори, че ще
съдейства при провеждане на полицейска операция във връзка със залавяне на
телефонни измамници и за да могат те да бъдат задържани на местопрестъплението
е необходимо тя да остави паричната сума от 10 000 евра /с левова равностойност
19 958 лева/ под пейка, която се намира в непосредствена близост до магазин „***“,
находящ се в *** и с това причинил на П.К.У. *** имотна вреда в размер на 19
958 лева, като взел оставената от У. сума в размер от 10 000 евро с левова
равностойност 19 958 лева - престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20. ал. 4.
вр. ал. 1 от НК.
От
субективна страна подсъдимите Д. и К. са действали при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. ІІ от НК. Съзнавали са обществената опасност
на деянията, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са
искали тяхното настъпване.
При тази установеност на фактите, съдът приема, че
всеки от подсъдимите Н.В.Д. и П.Й.К. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна елементите на престъпния състав по 209, ал. 1, вр. чл. 20.
ал. 4. вр. ал. 1 от НК.
Общността на умисъла при съставните престъпления,
каквото е "измамата", е субективният обединяващ признак, като
съставомерността на деянието по отношение на всеки от дейците се обуславя от
извършването на отделен елемент на изпълнителната дейност. Подсъдимите са
съзнавали, че при осъществяване на своята проява участвуват в изпълнението на
престъплението и са допускали, че от така съчетаната дейност ще се осъществяват
посочените по-горе обективни признаци на престъпните състави. Качеството на
всеки отделен съучастник се определя от ролята, която всеки изпълнява - в
конкретния случай - съучастие под формата на помагачество. Всеки един от
подсъдимите поотделно има обективен принос към осъществяване на престъплението.
Това е така, защото всеки от тях е осъзнавал резултата от действията на
съучастника си.
Изпълнителното деяние на престъплението е
осъществено чрез действие - подсъдимите са взели оставената от У. парична сума
като по този начин са причинли имотна вреда на пострадалата и са спомогнали за
набавяне на имотна облага за себе си и за неустановено по делото лице.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЯТА:
І.) При определяне на наказанието на подсъдимия
Н.В.Д. съдът съобрази обстоятелството, че настоящото
съдебно производство е проведено по реда на глава ХХVІІ-ма от НПК. За деянието
по чл. 209,
ал. 1, вр. чл. 20. ал. 4. вр. ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до шест
години. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие: младата възраст на
подсъдимия Д., чистото му съдебно минало (към датата на извършване на
деянието), доброто процесуално поведение в хода на проведеното досъдебно
производство и изразеното съжаление към извършеното, а като отегчаващи такива:
високата степен на обществена опасност на деянието и високият размер на
причинената щета, след което намери, че наказанието следва да бъде определено
при условията на чл. чл. 58а, ал. І вр. с чл. 54 от НК при превес на
смекчаващите вината обстоятелства. Съдът съобрази също така характера и
степента на лично участие на Д., които не са по-малко важни и значими от тези
на останалите съучастници за реализиране на престъпния състав, след което
намери, че подходящо и адекватно се явява наказание лишаване от свобода в
размер на две години. След като намали същото с 1/3 по правилото на чл. 58а,
ал. І от НК съдът му наложи наказание в размер на една година и четири месеца
месеца лишаване от свобода. Съдът, след като съобрази, че подсъдимият Д. е
неосъждан към момента на извършване на деянието, както и че така определеното и
наложено наказание ще способства за постигане на установените в чл. 36 от НК
цели на наказанието и без да бъде изтърпяно ефективно и на осн. чл. 66, ал. І
от НК отложи изтърпяването му с тригодишен изпитателен срок.
ІІ.) При определяне на наказанието на подсъдимия П.Й.К.
съдът съобрази обстоятелството, че настоящото съдебно производство е проведено
по реда на глава ХХVІІ-ма от НПК. За деянието по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20.
ал. 4. вр. ал. 1 от НК законодателят
е предвидил наказание лишаване от свобода от една до шест години. Съдът отчете
смекчаващите вината обстоятелства, а именно младата възраст на подсъдимия К. и
трудовата му ангажираност. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът прие: 1.)
високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена, както от размера
на предвидената от законодателя санкция, така и от обстоятелството на
зачестяване в последно време на престъпни деяния от този вид, жертва на които са
предимно уязвими членове на обществото ни
- възрастни хора с
чиято съвест и жертвоготовност се злоупотребява целенасочено,
високият размер на причинената щета, както и преживените от пострадалата
притеснения, шок и страдания, които въпреки, че не са елемент от фактичския
състав на престъплението разкриват непоколебимостта и дързостта на подсъдимия
при осъществяване на изпълнителното деяние и 2.) предишните осъждания, които не
са оказали необходимото поправително въздействие. Предвид изложеното и след
като съобрази, че характера и степента на лично участие на подсъдимия К. са не
по-малко важни и значими за осъществяване на престъпното намерение на
съучастниците, намери, че на подсъдимия К. следва да бъде определено наказание
лишаване от свобода в размер, клонящ към средния предвиден от законодателя, а
именно три години „лишаване от свобода“. След като редуцира така определеното
наказание с 1/3 съобразно правилото, установено в чл. 58а, ал. І от НК съдът
наложи на подсъдимия К. наказание две години лишаване от свобода, като на
основание чл. 57, ал. І, т.3 от ЗИНЗС постанови същото да бъде изтърпяно при
първоначален „общ“ режим. Съдът намери, че така определеното и наложено
наказание се явява най-подходящо по вид и размер предвид осъщественото деяние, личността
на подсъдимия и редът, по който е проведено производството по делото.
Съдът намери, че това по вид и размер наказание ще
способства за постигането на установените в чл. 36 от НК цели на наказанието.
Съдът счита, че ирелеватно обстоятелство при
определяне на наказанието на подсъдимите е с каква конкретна сума лично се е
облагодетелствал всеки от тях, доколкото фактическия състав на престъплението е
завършен с причиняване на имотна облага било за своя или за чужда сметка.
Поради изложеното, съдът не споделя доводите на защитата в тази им част.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Относно предявения за разглеждане в наказателния
процес граждански иск, съдът счита, че доколкото от събраните по делото
доказателства се доказа авторството на деянието, неговия противоправен
характер, вината на подсъдимите Д. и К., настъпилата вреда за П.К.У. в размер
на 19 958,00 лева, която е вследствие на пряка причинно – следствена
връзка с поведението на подсъдимите, то предявеният граждански иск за
обезщетяване на имуществените вреди на П.К.У. е основателен и следва да бъде
уважен в претендирания размер, ведно със законна лихва, считано от датата на
увреждането – 20.02.2017 година до окончателното изплащане на сумата.
Поради изложеното съдът осъди на основание чл.
45 от ЗЗД подсъдимите Н.В.Д.
и П.Й.К., със снета по-горе самоличност да заплатят на П.К.У. с ЕГН ********** сумата
от 19 958 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат от инкриминираното деяние ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането 20.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПО НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ:
При този изход на делото и на
основание чл.189, ал.ІІІ от НПК, съдът осъди всеки от пъдсъдимите Н.В.Д. и П.Й.К. да заплати сумата от 399,16 лева, представляваща държавна
такса върху уважения граждански иск в полза на РС-Плевен.
При тези
доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.