РЕШЕНИЕ
№ 743
гр. Благоевград, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.а
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210100357 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. *******, представлявано от управителя Р.И.М.-Т., чрез
пълномощника си адв. П. В. против С. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б.****.
Ищецът твърди, че между "БАНКА ДСК" ЕАД, действащ в качеството му на заемодател,
и ответника С. С. Г., като кредитополучател, е бил сключен Договор за стоков кредит №
17867 от 28.03.2014г. Сочи, че по силата на посочения договор заемодателят е предал на
кредитополучателя сумата от 769 лв. Поддържа, че след усвояване на кредита
кредитополучателят е бил изпаднал в забава на поетите си договорни задължения, поради
което "БАНКА ДСК" ЕАД била депозирала заявление по чл. 417 ГПК, като на 11.12.2015г.
била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 9747 по ч. гр. д. №
2650/2015г. на РС – Благоевград. Заявява, че съгласно Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 13.05.2016г. "БАНКА ДСК" ЕАД (цедент) е прехвърлило на „ОТП
Факторинг България“ ЕООД (цесионер) вземанията си към ответника С. С. Г., произтичащи
от горепосочения договор за стоков кредит. Излага, че съгласно Договор за цесия от
16.12.2020г. от своя страна „ОТП Факторинг България“ ЕООД (цедент) е прехвърлило на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД (цесионер) вземанията си към ответника, произтичащи от
процесния договор за стоков кредит. Навежда, че ответникът бил уведомен за извършените
цесии. Заявява, че задълженията на ответника към настоящия момент били както следва:
главница в размер на 518,80 лв., редовна лихва за периода от 20.08.2014г. до 07.12.2015г. в
размер на 212,62 лв., лихвена надбавка за забава за периода от 21.08.2014г. до 07.12.2015г. в
размер на 46,99 лв. и 120 лв. - такси и разноски. Смята, че задълженията на ответника по
договора за стоков кредит били изцяло падежирали. Поддържа, че за посочените вземания
на 11.12.2015г. по ч. гр. д. № 2650/2015г. по описа на РС-Благоевград е била издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която ответникът подал възражение
по чл. 414 ГПК.
Ответникът изразява становище за неоснователност на ищцовите претенции. Тази си
процесуална позиция обосновава с доводи, че процесният договор за стоков кредит бил
1
нищожен, тъй като не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20
ЗПК, както и че размерът на шрифта бил по-малък от 12. Заявява, че не бил уведомен по
предвидения в ГПК ред, че процесният кредит бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем
преди крайния срок на погасяване. Поддържа, че клаузите в процесния договор за
потребителски кредит били неравноправни и нищожни. Смята, че не бил конкретизиран
ГПР, поради което договорните клаузи били неравноправни. Прави възражение, че
претендираните вземания били погасени по давност.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – относно вземането за сумата от 518,80 лв. /петстотин и
осемнадесет лева и осемдесет стотинки/ – главница по извлечение от счетоводните книги по
Договор за стоков кредит № 17867 от 28.03.2014г., сключен с "БАНКА ДСК" ЕАД,
вземанията по който са били прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия, ведно
със законната лихва, считано от 10.12.2015г. до окончателното погасяване.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно
вземането за сумата от 212,62 лв. /двеста и дванадесет лева и шестдесет и две стотинки/ –
неплатена редовна лихва за периода от 20.08.2014г. до 07.12.2015г.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 86, изр. 1 ЗЗД – относно
вземането за сумата от 46,99 лв. /четиридесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки/ –
лихвена надбавка за забава за периода от 21.08.2014г. до 07.12.2015г.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с вр. с чл. 9 ЗЗД. - относно
вземането за сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща дължими такси и
разноски.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с № 9747 от 11.12.2025г. по ч.
гр. д. № 2650/2015г. на Районен съд – гр. Благоевград.
Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило
възражение от страна на настоящия ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното
производство.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
За доказване сключването на процесната сделка между "БАНКА ДСК" ЕАД (като
заемодател) и С. С. Г. (като кредитополучател) ищецът представи с исковата молба копия от
Договор за стоков кредит № 17867 от 28.03.2014г., декларация за гражданско и имуществено
състояние и за свързани лица, погасителен план и ГПР от 28.03.2014г., Общи условия по
договори за стокови кредити, декларация за предоставена информация от С. С. Г. от
28.03.2014г., искане за стоков кредит от С. С. Г. от 28.03.2014г., декларация в съответствие с
чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД от С. С. Г. от 28.03.2014г., фактура № ********** от 28.03.2014г.,
извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК" ЕАД за сметка № 11/21647773 от
08.12.2015г. по договор за кредит от 28.03.2014 година. Процесуалният представител на
ответника оспори автентичността на положените от ответника подписи върху процесния
договор, като по реда на чл. 183 ГПК бяха изискани и оригиналите на горепосочените
документи. Ищецът, в указания му от съда срок, представи оригиналите на гореизброените
документи. Съдът с протоколно определение от 17.10.2022г. констатира наличието на
идентичност между представените от ищеца оригинали на документите, а именно: от
Договор за стоков кредит № 17867 от 28.03.2014г., декларация за гражданско и имуществено
2
състояние и за свързани лица, погасителен план и ГПР от 28.03.2014г., общи условия по
договори за стокови кредити, декларация за предоставена информация от С. С. Г. от
28.03.2014г., искане за стоков кредит от С. С. Г. от 28.03.2014г., декларация в съответствие с
чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД от С. С. Г. от 28.03.2014г., фактура № ********** от 28.03.2014г.,
извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК" ЕАД за сметка № 11/21647773 от
08.12.2015г. по договор за кредит от 28.03.2014 година, с копията приложени към исковата
молба.
С оглед изложеното се доказва сключването на процесния договор за стоков кредит между
"БАНКА ДСК" ЕАД (като заемодател) и С. С. Г. (като кредитополучател).
В срока за отговор процесуалният представител на ответника релевира възражение за
неспазване на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, а именно, че процесният договор е изготвен
в размер с шрифт по-малък от 12. Това възражение е неоснователно. В тази връзка съдът
съобрази, че към датата на сключване на процесния договор за потребителски кредит
(28.03.2014г.) редакцията на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК не е предвиждала
задължението размерът на шрифт да е не по-малък от 12. Това е въведено след сключване на
процесния договор, а именно с изменение на чл. 10, ал. 1 ЗПК в ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила
от 23.07.2014 г. Освен това следва да се отбележи, че текстът на договор е с такъв шрифт,
който позволява без използване на технически средства да се разчете и възприеме същият.
Погасителният план към договора и Общите условия към него също са с шрифт, който
позволява без затруднения да бъде прочетен и разбран текстът им.
От съдържанието на визирания договор е видно, че размерът на главницата е 769 лв. –
предоставена в заем на кредитополучателя. Усвояването на главницата не се оспорва от
ответника. Усвояването на главницата се установява и от заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза (ССч.Е.), като същата е била преведена по сметка
на „Техномаркет България” ЕАД еднократно и безкасово. От съдържанието на договора
става ясна и неговата цел, а именно закупуване на стока, за която се разрешава стоковият
кредит - мобилен телефон Самсунг, 1 брой за 819,00 лева с ДДС, за което е издадена от
„Техномаркет България” ЕАД и фактура № **********/28.03.2014г. Като от фактурата се
установява, че освен отпуснатата от кредитодателя сума в размер на 769 лв., остатъкът на
продажната цена в размер на 50 лв. е заплатен в брой от кредитополучателя.
Срокът на кредитния договор е 12 месеца (до 28.03.2015г.), като към него бил изготвен
погасителен план. Съгласно този погасителен план кредитополучателят следвало да погасил
задълженията си по кредита на 12 месечни погасителни вноски, единадесет, от които в
размер на 74,85 лв. и последната 12-та в размер на 68,66 лв. Падежната дата на дължимите
вноски е 20-то число на месеца. Погасителният план към процесния договор за стоков
кредит№ 17867/28.03.2014г. е бил подписан двустранно от страните.
В чл. 6 от договора било уговорено между кредитодателя и кредитополучателя, че за
предоставения паричен кредит се дължи лихва във фиксиран лихвен процент от 29,69 %
годишно.
Съгласно Общите Условия по договори за стокови кредити за физически лица, които
съгласно чл. 12 от процесния договор са неразделна негова част, е предвидена и наказателна
лихва, както следва: в т. 12 - при забава на плащането на месечната вноска, от деня следващ
падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 %.
Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната
дата, надбавката за забава не се прилага; в т. 12.1 - при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно
изискуем. Последицата по предходното изречение настъпва автоматично, а ако законът го
изисква - след уведомление до кредитополучателя, изпратено до последния посочен от него
адрес за кореспонденция. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред,
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
3
забава в размер на 10 %.
От съдържанието на договора се изяснява и че годишният процент на разходите /ГПР/ по
същия е 33,96 %.
С оглед така установеното съдържание на процесното заемно правоотношение не могат да
се споделят доводите на ответника за противоречие на процесния договор с чл. 11, ал. 1, т. 7-
12 и т. 20 ЗПК. В тази връзка следва да се има предвид следното:
Съгласно действащата към момента на сключване на процесната кредитна сделка редакция
на чл. 10, ал. 1 ЗПК /Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител по
ясен и разбираем начин, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Това изискване е спазено. Договорът е сключен в писмена форма и е в два екземпляра.
Следва да се посочи, че правата и задълженията на страните са изложени по ясен и
разбираем начин, както изисква разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като по своето
съдържание договорът отговоря на изискванията на закона, въведени с нормата на чл. 11, ал.
1, т. 10. Изрично е отразен и Годишният процент на разходите по кредита, който е в размер
от 33,96 %. Към процесния договор за потребителски кредит е изготвен погасителен план,
като същият е подписан от кредитополучателя, като в същия са посочени по разбираем за
кредитополучателя начин броят на вноските, размерът на всяка вноска, включваща
главницата и договорната лихва по договора за кредит. В условията по договора са описани
по ясен и достъпен начин задълженията на кредитополучателя. Следователно законовите
изисквания са спазени и не е налице твърдяната недействителност на целия договор на
посоченото от ответника основание – чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК.
От представения по делото Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
13.05.2016г. и Приемно-предавателен протокол към него, се установява, че "БАНКА ДСК"
ЕАД (цедент) е прехвърлила на „ОТП Факторинг България“ ЕООД (цесионер) вземанията си
към ответника С. С. Г., произтичащи от процесния договор за потребителски кредит.
Става ясно по делото от приетия Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
16.12.2020г. и Приложение № 1 към него, че впоследствие „ОТП Факторинг България“
ЕООД (цедент) е прехвърлило на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД (цесионер) вземанията си към
ответника С. С. Г., произтичащи от процесния договор за потребителски кредит.
От представеното по делото пълномощно е видно, че предишният кредитор „ОТП
Факторинг България“ ЕООД е упълномощил новия кредитор - ищеца „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД да уведоми длъжника - ответника С. Г. за извършената цесия.
По делото се установява, че ищецът е приложил към исковата си молба уведомлението,
изходящо от цедента за извършената цесия.
С оглед изложеното съдът намира, че процесните цесии са произвели действие спрямо
длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на
изготвилата я вещо лице, се изясняват всички плащания, осъществени по процесния договор
за стоков кредит. Установява се от заключението на вещото лице, че от страна на ответника,
във връзка с вземанията по процесния договор, са били извършени плащания в общ размер
на 350 лв., като с тази сума са били погасени, както следва: 226,02 лв. от главницата, 97,08
лв. от договорната лихва, 26,90 лв. от наказателната лихва за забава. Последното и
единствено плащане по кредита е извършено на 20.10.2014г. След 20.10.2014г.
кредитополучателят не е бил заплащал вноски по процесния договор за стоков кредит.
Крайният срок на кредита е изтекъл на 28.03.2015г. Според вещото лице, непогасената
главница се равнява на 542,98 лв.; размерът на договорната лихва за периода от 20.08.2014г.
до 07.12.2015г. е 25,93 лв.; размерът на наказателната лихва за периода 21.08.2014г. -
07.12.2015г. е 50,78 лв. и размерът на непогасените такси и разноски е 120 лв. Съдът изцяло
приема заключението на вещото лице, като при определяне на дължимите от ответника суми
се ръководи от изчисленията на вещото лице.
4
За пълнота трябва да се отбележи, че релевираното от ответника възражение, че липсвало
уведомяване за предсрочната изисуемост на кредита, е неоснователно. В настоящия случай
ищецът основава исковата си претенция на основание изтекъл краен срок по процесния
договор за кредит, вземанията, по които са му били цедирани. В самата искова молба
ищецът не се е позовавал на настъпила предсрочна изискуемост на процесния договор за
кредит. Тъкмо обратното, ищецът се позовава на настъпил краен падеж.
Ответникът е релевирал и възражение за погасяване по давност на вземането за главница.
Това възражение е неоснователно. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл.
114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като тя
се прекъсва при предявяване на иск (чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД) и не тече в хода на самото
съдебно производство (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД). В принципен план искът се смята за
предявен с постъпване на исковата молба в съда (чл. 125 ГПК). Съобразно разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на предявяване на иск, имащ за предмет установяване
съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение, искът се счита предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, когато е спазен
срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Такъв е и настоящият случай. Посоченият нормативен
регламент е изключение от общото правило на цитирания чл. 125 ГПК и като законодателно
разрешение е създадено в интерес на кредитора, тъй като свързва материалноправните
последици от предявяването на иска с момент, предхождащ депозирането на исковата
молба. Към тези последици несъмнено се включва и прекъсване течението на погасителната
давност, спиране на давността и правото на законна лихва (вж. в този смисъл мотивите към
т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на
ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД вземанията за главница се погасяват с петгодишната
давност. В разглеждания казус падежът на първата погасителна вноска по кредитния
договор е 20.04.2014г., а заявлението по чл. 417 ГПК е депозирано в съда на 10.12.2015г., от
който момент се счита за предявен и искът по чл. 422 ГПК, тъй като кредиторът в случая е
спазил 1-месечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. При това положение е очевидно, че 5-
годишната давност, с която се погасяват задълженията по главницата, не е изтекла към
датата, на която се счита за предявен искът (10.12.2015г.). А след този момент и до
приключване на исковото производство, както стана ясно, давност не тече.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Налице е валидно облигационно отношение, породено от процесния договор за
потребителски кредит, по силата на който първият цедент "БАНКА ДСК" ЕАД има
качеството на кредитодател, а ответникът на кредитополучател.
Първият цедент "БАНКА ДСК" ЕАД е изпълнил основното си задължение по кредитната
сделка, а именно реално е предоставил на ответника главницата по договора в размер на 769
лв.
Процесният договор за потребителски кредит не е сключен в нарушение на чл. 10, ал. 1
ЗПК, като клаузите на същия не са и неравноправни по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.
20 ЗПК.
Прехвърлянето на вземанията по процесния кредитен договор е произвело действие
спрямо длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
Общият размер на плащанията, сторени от ответника (350 лв.) погасява следните негови
задължения по кредитната сделка: 226,02 лв. от главницата, 97,08 лв. от възнаградителната
лихва и 26,90 лв. от лихвата за забава.
Налага се изводът на съда за частична основателност на предявените искове, за чиито
размери съдът съобрази заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза.
При това положение ответникът дължи непогасената част от главницата в размер на
542,98 лв. Ищецът претендира главница в размер на 518,80 лв. С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес /чл. 6 ГПК/ на ищеца следва да се присъди само
5
претендирания от него размер на главницата.
Ответникът дължи договорната лихва за периода 20.08.2014г. – 07.12.2015г. в размер на
25,93 лв., като за остатъка от 25,93 лв. до пълния претендиран размер от 212,62 лв. искът за
договорна лихва трябва да се отхвърли като неоснователен.
Ответната страна дължи лихва за забава за периода 21.08.2014г. – 07.12.2015г., която е в
размер на 50,78 лв. Ищецът претендира лихва за забава в размер на 46,99 лв. С оглед
диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6 ГПК/ на ищеца следва да се присъди
само претендирания от него размер на лихвата за забава.
Ответникът следва да заплати на ищеца и дължимите такси и разноски по кредита в
размер на 120 лв.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено както от ищеца, така и от ответника
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г.
на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по
разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото
исково дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на
предявените искове, се дължат разноски в заповедното производство в общ размер на 253,66
лв. и в исковото производство в общ размер на 409,76 лв. На ответника следва на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК да се присъдят разноски в размер на 131,71 лв. (съобразно отхвърлената
част от исковете).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че С. С. Г., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Б.****, дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление гр. *******, представлявано от управителя Р.И.М.-Т., следните суми,
които са били предмет на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 9747 от
11.12.2015г., издадена по ч. гр. д. № 2650/2015г. на Районен съд – гр. Благоевград, а
именно:
- 518,80 лв. /петстотин и осемнадесет лева и осемдесет стотинки/ – главница по
извлечение от счетоводните книги по Договор за стоков кредит № 17867 от 28.03.2014г.,
сключен с "БАНКА ДСК" ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени на ищцовото
дружество с договор за цесия, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 10.12.2015г., до окончателното
погасяване.
- 25,93 лв. /двадесет и пет лева и деветдесет и три стотинки/ – неплатена редовна лихва за
период от 20.08.2014г. до 07.12.2015г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над
уважената част до пълния претендиран размер от 212,62 лв. /двеста и дванадесет лева и
шестдесет и две стотинки/.
- 46,99 лв. /четиридесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки/ – лихвена надбавка
за забава за периода от 21.08.2014г. до 07.12.2015г.
- 120 лв. /сто и двадесет лева/ – представляваща дължими такси и разноски.
ОСЪЖДА, С. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б.**** да заплати на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. *******,
представлявано от управителя Р.И.М.-Т., следните суми:
- сумата от 253,66 лв. /двеста петдесет и три лева и шестдесет и шест стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д.
6
№ 2650/2015г. на РС – гр. Благоевград) съобразно уважената част от исковете и
- сумата от 409,76 лв. /четиристотин и девет лева и седемдесет и шест стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. №
357/2022г. на РС – гр. Благоевград) съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. *******, представлявано от управителя Р.И.М.-Т., да
заплати на С. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б.****, сумата от 131,71 лв.
/сто тридесет и един лева и седемдесет и една стотинки/ – представляваща общ размер на
дължимите разноски, съобразно отхвърлената част на предявените искове.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7