Решение по дело №1459/2020 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  260084

гр. Пловдив, 27.08.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесети юли, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

                                                                                         

при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1459/2020г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 97 от 29.01.2020г. издадено от Заместник кмет ОР в Община Пловдив, с което на Г.А.К., на основание чл. 43, ал. 5 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътните превозни средства на територията на гр. Пловдив /НРСППППСНТГП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. за извършено нарушение на  чл. 4, ал. 1, т. 4 от НРСППППСНТГП.

Жалбоподателят желае да бъде отменено обжалваното НП като не излага конкретни съображения в жалбата. Редовно и своевременно призован в съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител.

Въззиваемата страна редовно и своевременно призована не изпраща представител като взема отношение по подадената жалба в нарочна молба-становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

На 03.01.2020г. от свидетеля Д.С. – п. в 01 РУ при ОДМВР Пловдив, бил съставен фиш № **********, от същата дата, на жалбоподателя Г.А.К., за неправилно паркиране на лек автомобил „Опел“ с рег. №  …  в гр. Пловдив, ул. „Д. Талев“ № 144, върху пешеходна пътека, с което нарушил чл. 4, ал. 1, т. 4 от НРСППППСНТГП. Тъй като жалбоподателя оспорил извършването на нарушението, на същия бил съставен АУАН с № КТ 040517 на 07.01.2020г. от свидетеля актосъставител Д.С..  

В акта било отразено посоченото и в съставения на Левашки фиш, а именно че жалбоподателя на 03.01.2020г. в гр. Пловдив, ул. „Д. Талев“ № 144, върху пешеходна пътека.  В съставения АУАН нарушението било квалифицирано като такова по чл. 4, ал. 1, т. 4 от НРСППППСНТГП.  Било записано че нарушението било извършено около 02.00  часа. Акта бил съставен в присъствието на нарушителя, като в графата за възражения, същия отразил че бил направил такива в стореното от него обяснение.  В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпило писмено възражение срещу акта.

Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното НП в което твърдяното за извършено от жалбоподателя нарушение е описано по сходен начин и отново е квалифицирано като нарушение на чл. 4б от НРСППППСНТГП.

По делото като писмени доказателства са приети писмо от ОП „Организация и контрол на транспорта“ и приложена към него схема на вартикална и хоризонтална сигнализация относно гр. Пловдив, ул. „Д. Талев“ № 144, в която е отразено че на посочения административен адрес има пешеходна пътека.

По делото като свидетел е разпитан актосъставителя С.. Същия потвърждава че той е съставил фиш против жалбоподателя в негово отсъствие, а в последствие и АУАН. Заявява че поддържа описаното в акта който съставил и нарушението на жалбоподателя се състояло в това че той бил паркирал върху пешеходната пътека.  Заявява че свидетеля по съставения АУАН не е свидетел на установеното нарушение.

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, като логични и непротиворечиви и съответни на събраните по делото писмени доказателства.

Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени доказателства - АУАН, разписки, писма, фиш № **********, заповеди, писмо от ОП „Организация и контрол на транспорта“ и приложена към него схема на вартикална и хоризонтална сигнализация относно гр. Пловдив, ул. „Д. Талев“ № 144.

Предвид изложената фактическа обстановка Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде ОТМЕНЕНО като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

На първо място следва да се отбележи че съдът разпоредбата на чл. 41 от  НРСППППСНТГП гласи че при констатирани и/или установени нарушения на правилата за паркиране, за които няма изрично и конкретно определена санкция в Закона за движение по пътищата на лицата, извършили или допуснали нарушението, се налагат санкциите предвидени в наредбата. Посоченото безспорно означава че наредбата намира приложение само в случаите в които е извършено нарушение за което не е предвидена санкция по ЗДвП. В настоящия случай на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 4 от НРСППППСНТГП който гласи  че за престой и паркиране са забранени на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. В издаденото НП се твърди че жалбоподателя е паркирал лек автомобил „Опел“ с рег. №  …,  в гр. Пловдив, ул. „Д. Талев“ № 144, върху пешеходна пътека. Посоченото словно описание на нарушението попада в хипотезата на нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП който задължава водачите на пътни превозни средство да не престояват и паркират  на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. За посоченото нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП се предвижда и санкционна норма в  чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП, съгласно която на водачи които неправилно престояват или паркират в зоната на пешеходна пътека се налага глоба в размер на 50 лв. Видно е че нарушението за което е санкциониран жалбоподателя е такова за което е предвидена съответната разпоредба по ЗДвП, следователно разпоредбите на НРСППППСНТГП стават неприложими в съответствие с чл. 41 от нея. С изложеното административнонаказващия орган е допуснал съществено процесуално нарушение изразяващо се в неправилно приложение на закона.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя че административно наказващия орган не е доказал че автомобила му бил паркиран точно върху пешеходната пътека. От разпита на актосъставителя се установи че той лично е възприел нарушението и това че автомобила е бил паркиран именно върху пешеходна пътека. Жалбоподателя не отрича че той е водач на посочения в НП автомобил. Съгласно чл. 39, ал. 2 от НРСППППСНТГП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не  посочи лице, на което е предоставил ползването на моторното превозно средство.

Поради горните мотиви, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно от процесуална страна и следва да се отмени и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, ПРС, ХХV н.с.

С оглед изхода на делото и претенцията на Община Пловдив за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение.

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 97 от 29.01.2020г. издадено от Заместник кмет ОР в Община Пловдив, с което на Г.А.К., на основание чл. 43, ал. 5 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътните превозни средства на територията на гр. Пловдив /НРСППППСНТГП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. за извършено нарушение на  чл. 4, ал. 1, т. 4 от НРСППППСНТГП.

 

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.