Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260001
гр. Ботевград, 23.01.2025 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****
при участието на секретаря *****, като разгледа
докладваното от съдия *****гражданско дело No 602 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 240 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и предявени при условията на евентуалност осъдителни искове с правна
квалификация чл. 240 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- “*****” ЕАД, гр. София чрез процесуалния си
представител твърди, че със Заповед No 7912 за незабавно изпълнение на парично
задължение от 01.12.2017 г. и Изпълнителен лист от 15.12.2017 г., издадени по
ч.гр.д. No 2559/2017 г. по описа на PC Ботевград, въз основа на представено
Извлечение от счетоводните книги на “*****” ЕАД, ответникът П.К.П. е осъден да
заплати на “*****” ЕАД следните суми по Договор за кредит за текущо потребление
от 18.04.2017 г.: 24504.37 лева - главница, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 01.12.2017 г. до изплащане на вземането; 605.27 лв. - договорна
лихва за периода от 26.07.2017 г. до 30.11.2017 г.; 62.10 лв. - санкционна
лихва за периода от 20.11.2017 г. до 30.11.2017 г., 120.00 лв. - заемни такси,
555.83 лв. - разноски по ч. гр. д. No 2559/2017 г. по описа на Районен съд -
Ботевград. Твърди, че на 10.05.2019 г., след снабдяване със заповедта за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. No 2559/2017
г. по описа на Районен съд – Ботевград, “*****” ЕАД, по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания (“Договор за цесия”), е прехвърлило на ищцовото
дружество пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и изтекли лихви, включително вземането, възникнало
от сключения между “*****” ЕАД като кредитор и П.К.П., ЕГН **********, като
кредитополучател Договор за кредит за текущо потребление от 18.04.2017 г.
Ищецът поддържа, че качеството му на
кредитор, като цесионер и частен правоприемник на заявителя “*****” ЕАД,
обуславя правния му интерес на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви
иск за установяване на вземането по Договор за кредит за текущо потребление от
18.04.2017 г. срещу длъжника.
Ищецът твърди, че 18.04.2017 г. между “*****” ЕАД,
като кредитор и ответника П.К.П., като кредитополучател, е сключен Договор за
кредит за текущо потребление, съгласно който банката е отпуснала на ответника,
в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 25 000.00 лв. за
текущо потребление със срок за издължаване от 120 месеца, считано от датата на
неговото усвояване, като кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка No
BG77STSA93000020836535 и се погасява по същата разплащателна сметка с месечни
вноски, дължими на всяко 06-то число от месеца съгласно погасителен план към
Договора. Крайният падеж по кредита е 18.04.2027 г. съгласно Погасителния план,
неразделна част от Договора. Сочи, че съгласно чл. 8 от Договора кредитът се
олихвява с преференциален променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора за кредит е 6,95 % или 0,02% на ден, формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.326% и фиксирана преференциална надбавка в
размер на 6,624%, при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж плюс, а
при нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава,
чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията. Максималният размер, който
може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията по
програма ДСК Престиж плюс е променливият лихвен процент, приложим по стандартни
потребителски кредити, в размер на 6-месечния SOFIBOR към съответната дата и
фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,124%. Сочи, че неразделна част от
договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на
физически лица, които кредитополучателят е получил и приел с подписването на
Договора. Поддържа, че съгласно чл. 17 от Договора кредитополучателят заплаща
такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които ***** прилага
при извършвани услуги на клиента (Тарифата), която представлява неразделна част
от Договора. Ответникът дължи такса за
изискуемост на кредита в размер на 120.00 лева съгласно т. 5 от Тарифата -
Приложение No 3 към Договора за кредит. Излага, че съгласно чл. 18.2. от Общите
условия към Договора за кредит при допусната забава в плащанията на главница
и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и
се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен
ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта, а след тази дата -
с надбавка за забава, равна на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Съгласно чл.
19.2 във връзка с чл. 19.1 от Общите условия, неразделна част от Договора за
кредит, кредиторът има право да превърне кредитът в предсрочно изискуем при неплащане
в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница като изискуемият кредит
се отнася в просрочие и се олихвява по реда на чл. 18.2 от Общите условия.
Поради преустановяване на погасяването на задължението по договора за кредит,
считано от месечна вноска с падеж 06.08.2017 г., на 04.10.2017 г. кредиторът “*****”
ЕАД е приложил санкциите, предвидени в Глава VII “Отговорности и санкции” от
Общите условия към Договора за кредит и е обявил на кредитополучателя
предсрочната изискуемост на вземането, като на ответника е връчена нотариална
покана на 04.10.2017 г. По подадено от “*****” ЕАД заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя е
образувано ч. гр. д. No 2559/2017 г. по описа на Районен съд - Ботевград, по
което съдът се е разпоредил да се издадат в полза на “*****” ЕАД заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за процесните суми.
Ищецът твърди, че въз основа на изрично пълномощно,
предоставено му от “*****” ЕАД, е изпратил от името на цедента уведомително
писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя, изпратено му на адреса,
деклариран в договора за кредит. Препис от уведомителното писмо е приложено и и
с преписа от исковата молба за връчване на ответника.
Моли съда да постановите решение, с което да
установи по отношение на ответника П.К.П. съществуването на вземания на ищеца,
за които са издадени Заповед No 7912 за незабавно изпълнение на парично
задължение от 01.12.2017 г., и изпълнителен лист от 15.12.2017 г. по ч. гр. д.
No 2559/2017 г. по описа на PC- Ботевград, произтичащи от Договор за кредит за
текущо потребление от 18.04.2017 г., както следва: за сумата от 24 504.37
лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.12.2017 г.
до изплащане на вземането; сумата от 605.27 лв. - договорна лихва за периода от
26.07.2017 г. до 30.11.2017 г.; сумата от 62.10 лв. - санкционна лихва за
периода от 20.11.2017 г. до 30.11.2017 г.; сумата от 120.00 лв. - заемни такси.
При условията на евентуалност, в
случай, че производството по установителния иск по чл. 422 от ГПК бъде
прекратено недопустимо, моли съда да осъди ответника следните суми, произтичащи
от неизпълнението на Договор за кредит за текущо потребление от 18.04.2017г., и
включващи: сумата от 24 504.37 лв. - главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до
изплащане на вземането; сумата от 282.99 лв. - неизплатена възнаградителна
лихва, като част от падежирали неплатени вноски по Погасителен план с падежи от
06.08.2017 г. вкл. до 06.09.2017 г. вкл.; сумата от 5424.99 лева - санкционна
лихва по чл. 18.2. от Общите условия върху главницата от 24 504.37 лв. за
периода от датата на обявяване на предсрочната изискуемост - 04.10.2017 г. до
09.12.2019 г.; сумата от 120.00 лв. - заемна такса изискуемост на основание чл.
17 от Договора за кредит и т. 5 от Тарифата, представляваща Приложение No 3 към
Договора за кредит.
Претендира разноски.
Ответникът- П.К.П. *** в
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез назначения му особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. С.Х., оспорва исковете като
недопустими, неоснователни и недоказани. Твърди, че в исковата молба не се съдържат
конкретни твърдения относно това кога ответникът е забавил/спрял изплащането на
дължимите плащания за погасяване на кредита, поради което и за него е
невъзможно да организира пълноценно защитата си, прави невъзможна преценката
относно неговата забава, евентуалната й продължителност, съответно настъпването
на основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Счита, че
прехвърлянето на вземането на Банката към ответника по силата на договор за
цесия е непротивопоставимо на ответника, предвид липсата на надлежното й
съобщаване на последния, в качеството му на длъжник, съобразно законовото
правило на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Оспорва и размера на претендираните от
вземания. Възразява относно дължимостта на възнаградителна лихва за периода
след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, в случай от страна на
ответника е получено уведомление от Банката за обявяване на банковия кредит за
предсрочно изискуем.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Видно
от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 2559/2017 г. на Районен
съд – Ботевград, че по заявление на ищеца за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от 01.12.2017 г. е образувано ч. гр. д. No 2559/2017
г., като по същото съдът е издал Заповед No 7912 от 01.12.2017 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ. С последната съдът е разпоредил
длъжникът П.К.П. да заплати на кредитора “*****” ЕАД сумата от 24 504.37 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 18.04.2017
г., сумата от 605.27 лв., представляваща договорна лихва за периода от 26.07.2017
г. до 30.11.2017 г., сумата от 62.10 лв. – санкционна лихва за периода от 20.11.2017
г. до 30.11.2017 г., сумата от 120.00 лв. - заемни такси, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.12.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и направените разноски в размер на 505.83 лв., от които
284.37 лв. за платена държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед връчване на заповедта за
изпълнение на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца възможността в едномесечен срок от
съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на част
от вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение по чл.
417 от ГПК.
Видно
от заверено копие на Договор за кредит за текущо потребление от 18.04.2017 г.,
със същия между “*****” ЕАД, в качеството на кредитор, и ответника П.К.П., в
качеството му на кредитополучател, е сключен договор за кредит, по силата на
който банката е отпуснала на ответника кредит за текущо потребление в размер на
25 000.00 лв., със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на
усвояването му, с падежна дата за издължаване на месечните вноски на 6-то число
на месеца, съгласно погасителен план към договора. В чл. 8 от договора е
предвидено олихвяване на кредита с променлив лихвен процент в размер на 6.95%
годишно или 0.02% на ден, формиран по посочения в същия начин. В чл. 9 е
предвиден ГПР по кредита в размер на 8.36%, който може да бъде променен при
предпоставките, предвидени в Общите условия. По силата на чл. 15 от договора
страните са се съгласили, че всички съобщения, уведомления и покани във връзка
с договора ще се считат за получени от кредитополучателя, ако са изпратени от
кредитора на посочения от кредитополучателя адрес за кореспонденция, ако
кредитополучателят не е уведомил кредитора за промяна на адреса за кореспонденция или ако опитът за
доставяне на съобщението/уведомлението/поканата е удостоверен от
пощенска/куриерска служба. Съгласно чл. 17 от договора, кредитополучателят
заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които *****
прилага по извършвани услуги на клиента (Тарифата). По силата на чл. 18 от
договора, неразделна част от същия са Общите условия за предоставяне на кредити
за текущо потребление на физически лица и извлечение от Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиента,
които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.
Посочено е, че кредитополучателят е запознат с Тарифата, действаща към деня на
сключване на споразумението, както и с дължимите от него такси във връзка с
обезпеченията по договора, съгласно действащите към същата дата нормативни
актове. Приложено е заверено копие от Общите условия.
Видно
от заверено копие на Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление всяка страница от които е подписана от ответника, съгласно чл. 8 от
същите кредитополучателят заплаща на кредитора такси и комисионни, съгласно
действащата към датата на събиране на съответното плащане Тарифа на ***** за
такси и комисионните, както и всички други разходи по обслужване на
задължението и принудителното събиране на вземането, а когато кредитополучателят
не внесе дължимите суми, с размера им се увеличава дългът. По силата на чл.
18.1 от Общите условия, при забава на плащането на месечната вноска от деня,
следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 пункта. В чл. 18.2 от същите е предвидена
предсрочна изискуемост на кредита при допусната забава в плащанията на главница
и/или на лихва над 90 дни, а в чл. 19.1 е предвидено право на кредитора да
превърне кредита в предсрочно изискуем и в други случаи – като при всяко
неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница (т.1), или
при всяко друго неизпълнение от страна на кредитополучателя на клаузите на договора
или общите условия (т.5). Видно от заверено копие на Такси по кредити за текущо
потребление, в т. 5 е предвидена такса за разходи при изискуем кредит в размер
на 120.00 лв.
Видно
от заверено копие на Нотариална покана от “*****” от 02.10.2017 г. до ответника
П.К.П., на адрес ***, *****, а
именно посочения в договора адрес на кредитополучателя и негов адрес за
кореспонденция, със същата последният е уведомен за обявяване на кредита по
Договор за банков кредит от 18.04.2017 г., отпуснат размер на 25 000.00 лв., за
предсрочно изискуем - поради забава в погасяването на задълженията му и на
основание предвидените в него условия. Посочено е, че от датата на получаване
на писмото с уведомлението цялата непогасена главница по договора за кредит
става дължима и върху нея се начислява законна лихва. Нотариалната покана,
съдържаща уведомлението на ищеца за предсрочна изискуемост на кредита, е
връчена на ответника на 04.10.2017 г.
Видно
от заверено копие на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 10.05.2019
г., по силата на същия “*****” ЕАД е прехвърлила на “*****” ЕАД вземанията,
посочения в приемо-предавателен протокол, включително вземането, произтичащо от
договор за кредит с ответника П.К.П., срещу договорената покупна цена. Предвидено
е, че на датата на прехвърляне купувачът придобива всички права върху
вземанията, а продавачът се съгласява да упълномощи изрично купувача от негово
име да изпраща писмени уведомления до длъжниците за прехвърлените вземания,
като за целта в 3-дневен срок от датата на прехвърляне снабди купувача с
пълномощно. Видно от приложеното извлечение от приемо-предавателен протокол от
11.06.2019 г., в същия е посочено вземането по процесния договор за кредит,
сключен с ответника по делото.
Към договора е представено
потвърждение за сключена цесия от “*****” ЕАД до “*****”
ЕАД, с което на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и Договор за покупко-продажба
на вземания (цесия), сключен между
тях, е потвърдило настъпилото прехвърляне на вземанията по договора, с дата на
прехвърляне 11.06.2019 г.
Видно
от заверено копие на пълномощно, издадено от изпълнителните директори на “*****”
ЕАД, със същото банката е упълномощила “*****” ЕАД да уведоми от името на “*****”
ЕАД всички длъжници (кредитополучатели, съдлъжници и поръчители) по вземанията
по кредити, които банката е цедирала (прехвърлила) с Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия), сключен на 10.05.2019 г. между “*****”
ЕАД като продавач (цедент) и “*****” ЕАД като купувач (цесионер) за извършената
цесия като пълномощникът има право да подпише писмените съобщения по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД от името на банката до длъжниците по прехвърлените вземания, описания
в приемо-предавателния протокол към Договора за цесия.
С исковата молба е приложено и уведомително писмо до ответника за
извършено прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит от
18.04.2017 г., изпратено от “*****” ЕАД като пълномощник на “*****” ЕАД, по силата на
договора за покупко-продажба на вземания от сключен на 10.05.2019 г. между “*****”
ЕАД и “*****” ЕАД, като уведомлението е връчено на последния с получаване на исковата
молба. Така изпратеното уведомление, съдържащо и покана за доброволно
изпълнение до ответника не е получено от него преди подаване на исковата молба,
видно от представените заверено копие на обратна разписка, съгласно която
адресатът не е намерен.
По
делото е изслушано заключението на вещото лице В.Л. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като
компетентно и обективно, от което се установява, че кредитът по процесния
договор за кредит от 18.04.2017 г., сключен между “*****” ЕАД и ответника П.К.П.,
е усвоен от него на 18.04.2017 г. по посочена разплащателна сметка, както и че
плащането на суми за погасяването на кредита е преустановено от 06.07.2017 г.,
като не са платени главница за месеците 07, 08, 09, 10 и 11.2017 г., а от
дължимите за периода лихви не са платени лихви за месеците 07, 08, 10 и 11.2017
г. (за м. 09.2017 г. е платена частична лихва. От заключението се установява,
че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист на 01.12.2017 г., непогасените и изискуеми задължения по
кредита са в общ размер на 25 328.92 лв., от които остатък по главница -
24 504.37 лв.; просрочена лихва – 643.26 лв.; просрочена лихва за забава –
61.29 лв.; дължима такса изискуемост - 120.00 лв. От страна на длъжника е
платена сума по кредита общо в размер на 979.78 лв., от която 495.63 лв. е
платената за погасяване на главница, 469.70 лв. е платената за погасяване на
лихвата и 14.45 лв. е платена за погасяване на санкционната лихва. След дата
01.12.2017 г. по кредита няма извършено плащане. От същото заключение се
установява, че неиздължените вноски с настъпил падеж към 04.10.2017 г. /датата
на обявяване предсрочна изискуемост/, са 6 броя, от които 4 броя неиздължени
вноски по главницата на стойност 585.40 лв. и договорни лихви на стойност 526.02
лв.; към дата 01.12.2017 г. са 8 броя, от които 6 броя неиздължени вноски по
главницата на стойност 582.74 лв. и договорни лихви на стойност 643.26 лв.; към
дата 09.12.2019 г. са 32 броя, от които 30 броя неиздължени вноски по
главницата и договорни лихви, и към 16.02.2023 г. са 80 броя, от които 78 броя
неиздължени вноски по главницата и договорни лихви. Съгласно заключението, размерът
на неиздължената възнаградителна лихва, като част от падежирали неплатени
вноски по погасителен план до 06.09. 2017 г. вкл., съгласно Общите условия, към
датата на обявяване на предсрочна изискуемост на 04.10.2017 г., е 282.99 лв.
Размерът на санкционната лихва по чл. 18.2 от ОУ върху главницата от 24504.37
лв. за периода от 04.10.2017 г. до датата на предявяване на иска /09.12.2019
г./ е 5424.99 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 240 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване на вземания на ищеца към ответника, за които вземания е
издадена заповед No 7912/01.12.2017 г. за незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д.
No 2559/2017 г. по описа на РС- Ботевград в полза на “*****”. Съдът
намира, че така предявените искове са частично основателни.
Съгласно
чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да я върне след изтичане на срока, като по
силата на чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят плаща лихва по кредита, уговорен с
банката.
По делото
няма спор, а същото се установява и от събраните по делото доказателства, че
между “*****” и ответника е налице валидно сключен Договор
за кредит за текущо потребление от 18.04.2017 г., по силата на който кредиторът
“*****” е отпуснал на ответника, в
качеството му на кредитополучател, потребителски кредит в размер на 25 000.00 лв.,
а ответникът се е задължил да погаси отпуснатия му кредит на 120 месечни
вноски, включващи главница и договорна лихва в уговорен в договора размер. Неразделна
част от договора са Общите условия за кредити за текущо потребление лица, които
кредитополучателят е получил и приел с подписването на договора. Съгласно чл. 8
от договора, кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, които “*****” прилага по извършвани услуги на клиента
(Тарифата), която е в сила към деня на съответното плащане.
В чл.
18.1 от Общите условия, неразделна част от договора, е предвидено дължимост на
санкционираща лихва при забава на плащането на месечната вноска- върху частта
от вноската, представляваща главница, в размер на договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта. В чл. 18.2 от същите е
регламентирано правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем при
допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, а в чл.
19.1 е предвидено право на кредитора да превърне кредита в предсрочно изискуем
и в други случаи – като при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по
лихва и/или главница (т.1), или при всяко друго неизпълнение от страна на
кредитополучателя на клаузите на договора или общите условия (т.5).
Ответникът
не оспорва обстоятелството, че е преустановил плащането на дължимите по
договора погасителни вноски на 06.07.2017 г., като непогасените или частично
погасени вноски по главница и/или лихва са за месеците 07, 08, 09, 10 и 11.2017
г. – изцяло неплатени главници и
частично платени лихви в размер на 48.01 лв. при дължими 136.86 лв., което се
установява и от заключението на вещото лице В.Л.. От същото заключение се
установява, че непогасената от ответника главница по процесния договор е в
размер на 24 504.37 лв., дължимата редовна договорна лихва към 01.12.2017 г. е
в размер на 643.26 лв., а към датата на предсрочната изискуемост на 04.10.2017
г. падежиралата и непогасена договорна лихва е в размер на 282.99 лв., дължимата
просрочена лихва за забава до 01.12.2017 г. е в размер на 62.29 лв., както и че
дължимата такса изискуемост е в размер на 120.00 лв. Ответникът не ангажира по
делото доказателства за плащане на исковите суми - както към посочения период,
така и в по-късен момент, които обстоятелства подлежат на установяване в негова
тежест.
Категорично
се установява, че с Нотариална покана, връчена на ответника на 04.10.2017 г., кредиторът
“*****” го е уведомил, че обявява кредита за
предсрочно изискуем – от датата на получаването й, с което е упражнил
предвиденото си в чл. 18.2 и чл. 19.1 от Общите условия към договора им право
да обяви кредита изцяло за предсрочно изискуем при допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, както и при всяко неплащане в
срок на уговорените погашения по лихва и/или главница. В случая към момента на
обявяване на предсрочната изискуемост просрочените вноски са били 3 броя.
Категорично се установява и
обстоятелството, че на 10.05.2019 г., след издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ и изпълнителен лист в полза на заявителя “*****”, между
“*****” и ищцовото дружество е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, произтичащи от договори за потребителски кредити, сключени от
продавача, и които вземания са посочени и определени от цедента “*****” в приемо-предавателен
протокол към този договор, като в представено по делото извлечение от приемо-предавателен
протокол от 11.06.2019 г. фигурира вземането по процесния договор за кредит с
ответника.
По силата на чл. 99 от ЗЗД
кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице, като прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии, обезпечения и
другите му принадлежности, освен при изрична уговорка между страните. Договорът
за прехвърляне на вземане- цесия, става перфектен в отношенията между цедента и
цесионера от момента на постигане на съгласието. Това е двустранен договор,
който не е формален, тъй като представлява продажба на вземане. Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор – цедентът, е длъжен
да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, като по силата на
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД при перфектно сключен договор за цесия, прехвърлянето има
действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор.
От датата на получаване на съобщението до длъжника цесията разпростира
действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект
може да направи единствено на цесионера.
В случая съдът приема, че
ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането от цедента “*****”,
като уведомлението за това е получено от него, тъй като същото, приложено към
исковата молба от ищеца, е получено от ответника в хода на производството по
делото чрез назначения му особен представител, подадено е от ищеца, но от името
на цедента. Съгласно съдебната практика, връчването на ответника по делото на
препис от исковата молба, включително и от уведомлението, изходящо от цедента,
е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и
поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на
чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на
същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото
вземане следва да се съобрази. В този смисъл е практиката на ВКС, отразена в
Решение No 123 от 24.06.2009 г. по т. д. No 12/2009г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.
Поради това и възражението на ответника за непротивопоставимост на договор за
цесия предвид липсата на надлежното й съобщаване на последния, в качеството му
на длъжник, се явява неоснователно.
С
обявяване на кредита за предсрочно изискуем от страна на кредита на 04.10.2017
г. задължението по него е трансформирано в изцяло изискуемо, като е отпадало
занапред действието на погасителния план, с който страните са уговорили
кредитът да се връща на вноски. При това за ответника е възникнало задължение
за плащане на целия размер на непогасената главница по кредита в размер на 24 504.37 лв., както и начислените санкционна
лихва за периода от 20.11.2017 г. до 30.11.2017 г., която съгласно заключението
на вещото лице Л. е в размер на 61.29 лв., и заемни такси в размер на 120.00
лв., както и падежиралата до датата на предсрочната изискуемост договорна
лихва.
Съгласно
т. 2 от ТР No 3/2017 г. по т.д. No 3/2017 г. на ОСГТК, размерът на вземането на
кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се определи
в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. В мотивите на тълкувателното решение е
посочено, че упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди
първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период – след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи. Поради това и в случая ответникът дължи
възнаградителна лихва само за вноските с настъпил падеж към датата на обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита на 04.10.2017 г., чийто размер съгласно
заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза е 282.99
лв.
Предвид всичко изложено по-горе
съдът приема за
установено, че ответникът, в качеството му на кредитополучател, дължи на ищеца,
в качеството му цесионер на вземанията на кредитора “*****” по сключения с ответника Договор за кредит за текущо потребление от 18.04.2017
г., следните вземания, установени със заключението на вещото лице, а именно
главница в размер на 24 504.37 лв., договорна лихва в размер на 282.99 лв. за
периода от 26.07.2017 г. до 04.10.2017 г. /датата на обявяване на предсрочната
изискуемост/, санкционна лихва в размер на 61.29 лв. за
периода от 20.11.2017 г. до 30.11.2017 г., и заемни такси в размер на 120.00
лв., и за които вземания е издадена заповед No 7912/01.12.2017
г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. No 2559/2017 г. по описа на РС- Ботевград, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане. Предявените искове се явяват основателни до
така посочените размери и следва да бъдат уважени.
Искът
за възнаградителна лихва в частта му за разликата над посочения размер от
282.99 лв. до пълния му предявен размер от 605.27 лв. и за периода от
04.10.2017 г. до 30.11.2017 г., както и искът за санкционна лихва за разликата
над установения размер от 61.29 лв. до пълния му предявен такъв
от 62.10 лв., се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По
предявените при условията на евентуалност осъдителни искове съдът не дължи
произнасяне поради несбъдване на вътрешношроцесуалното условие за това,
съгласно заявения от ищеца начин на предявяването им, а именно при прекратяване
на производството по установителните искове по чл. 422 от ГПК като недопустимо.
С оглед
изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати и направените от него разноски по
настоящото дело съобразно уважената част от исковете в размер на 2 484.44 лв.,
от които 562.81 лв. за държавна такса, 296.17 лв. за възнаграждение за вещо
лице, 1546.74 лв. за адвокатско възнаграждение за особен представител на
ответника и 98.72 лв. за юрисконсултско възнаграждение (изчислено при основа 100.00 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ).
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство,
като предвид изхода на спора по исковото производство, то направените от ищеца
разноски в заповедното производство, които се явяват дължими от ответника
съразмерно с уважената част от исковете,
са за държавна такса в размер на 499.37 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 49.36 лв., или общо разноски по заповедното производство в размер на 548.73 лв.
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД съществуването на вземанията на “*****” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: ***** - в качеството на цесионер по договор
с “*****” АД, към П.К.П., с ЕГН **********,***,
*****No 7, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 18.04.2017
г., сключен с “*****” AД, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с No 7912/01.12.2017
г. по ч. гр. д. No 2559/2017 г. по
описа на РС- Ботевград, както следва: за сумата от 24 504.37 лв. /двадесет и четири хиляди петстотин и четири лева и
тридесет и седем стотинки/, представляваща главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 18.04.2017 г.; сумата от 282.99
лв. /двеста осемдесет
и два лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща договорна лихва за
периода от 26.07.2017 г. до 04.10.2017 г.; сумата от 61.29 лв. /шестдесет и един лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща санкционна лихва за периода от 20.11.2017
г. до 30.11.2017 г., и сумата от 120.00 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2017 г. /датата на подаване на заявлението
в съда/ до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането за договорна лихва над уважения
размер от 282.99 лв. до пълния му предявен размер от 605.27 лв. и за периода от 04.10.2017 г. до 30.11.2017 г., както и иска за санкционна лихва над уважения размер от
61.29 лв. до пълния му предявен размер
от 62.10 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА П.К.П., с ЕГН **********,***, *****No 7, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “*****” ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *****, сумата от 2 484.44 лв. /две хиляда
четиристотин осемдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 548.73 лв. /петстотин четиридесет и осем лева и седемдесет и три стотинки/,
представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No 2559/2017
г. по описа на РС- Ботевград.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :