Решение по дело №353/2015 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 305
Дата: 21 октомври 2015 г. (в сила от 21 октомври 2015 г.)
Съдия: Албена Божидарова Пеева
Дело: 20153200500353
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2015 г.

Съдържание на акта

                                         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     305

                                    21 .10.2015г.гр.Д.

 

                                    В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание    на  двадесет  и  осми септември      през две хиляди и петнадесета  година   в състав :

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ  ХАНДЖИЕВА       

                                   ЧЛЕНОВЕ:       1.ДИАНА ДЯКОВА      

                                                             2.АЛБЕНА ПЕЕВА    

при секретаря  П.П.  в присъствието на  прокурора Р.Желева ,разгледа докладваното  от съдията Ал.Пеева  в.гр.д.353 по описа за 2015г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258  и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба  от Д.Т.Н. с ЕГН ********** ***8 срещу решение №19 т.ІV стр.23 от 03.04.2015г.  по гр.д.2569/2014г. ДРС ,с което е  отхвърлен предявеният й иск  срещу Р.Ж. Й. с ЕГН ********** *** за изменение на определения с решение № 32/03.07.2009г. по гр.д. 1807/2009г.ДРС  режим на лични контакти на бащата  с детето Ж.Р. Ж. с ЕГН ********** като бъде определено на бащата да  има право да вижда детето си  всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10 до 17ч.,както и за един ден през Коледните  и един ден през Великденските празници  в присъствието на майката  или социален работник до промяна в обстоятелствата .

Счита решението за неправилно и незаконосъобразно .

Съдът неправилно обсъдил доказателствата по делото,в решението липсвали мотиви   и неправилно приложил материалния закон.  Не била обсъдена психиатричната експертиза  и необосновано е приел мнението на детето.

Неправилно било и в частта за разноските .

Тази теза се поддържа в съдебно заседание от упълномощиния адвокат М.К. ДАК.

Въззиваемият не е представил отговор .В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Г.И. ДАК оспорва жалбата .

Претендирани са съдебните разноски .

         Дирекция „С.П. „Д. не заема становище .

Окръжна прокуратура –Д.  счита жалбата за неоснователна .

По повод жалбата Д.кият окръжен съд  разгледа, съдържащите се в нея оплаквания ,становището на  страните   и с оглед тях и  събраните по делото доказателства  провери обжалваното решение  и основателността на иска ,като приема за установено следното :

Производството  е образувано по искова молба  от Д.Т.Н. като законен представител на Ж.Р. Ж. с ЕГН ********** срещу Р.Ж. Й. за промяна на установения режим на лични контакти  на детето с бащата определен с решение № 32/03.07.2009г. по гр.д. 1807/2009г.ДРС.С него  режима бил определен както следва : всяка първа и трета събота  от 10-17ч. ,20 дни когато е във ваканция  3дни по Коледните празници без нощуване при бащата  и в присъствие на майката до навършване на 2 годишна възраст  на детето , а след това  без присъствие на майката  и с нощуване при бащата в съботния ден.

Сочи се ,че обстоятелствата били променени и настоява за ограничаването на режима .Така бащата формално осъществявал режима в угода на родителите си  и водил детето в дома им ,не общувал с детето  и то се отчуждило от него.  На 21.07.2013г. ищцата потърсила помощ от полицията  ,тъй като детето не било върнато в указания от съда час. Върнали го баба му и дядо му по бащина линия  и й нанесли побой пред детето . Била издадена заповед за незабавна защита  , а по късно заповед за защита ,като им било забранено да доближават детето  на по-малко от 100м.  в срок от 12 месеца. След този случай детето изживявало стрес  и шок.Разстроено не могло да се успокои с часове .Страхувало се да не изгуби майка си ,спяло неспокойно,стряскало се на сън, напикавало се  ,наложило се да посети клиничен психолог.При следващите два контакта бащата отново го оставил при родителите си като детето била заплашвано да не казва на майка си  под страх от физическа разправа.То станало отново нервно и агресивно.  Шест месеца не било потърсено от бащата ,но когато го взел го оставял сам пред телевизора ,а той се занимавал с ремонтни дейности по апартамента . Върнал го неглежирано от към храна и хигиена.Следващия път отново го завел при родителите си. На 19.09.2014г. ищцата със съдействие на полицията си взела детето от дома на дядото и бабата.

Настоява за определяне по-ограничен режим от съда  всяка първа и трета събота  от 10-17ч. ,1ден по Коледа , 1 ден по Великден  в присъствие на майката или социален работник.

В отговор  ответникът чрез пълномощника си адв. Г.И. оспорва иска . Счита ,че са налице предпоставки за разширяване на режима.  Прави насрещно искане  като личните контакти се осъществяват всяка събота  от 10-17ч.  в неделя  с приспиване при бащата ,  по 1ден по Коледа и 1ден по Великден и 20 дни през лятото ,когато майката не е в отпуск. Твърди ,че детето е манипулирано  .

Претендират се съдебните разноски .

В становище по отговора ищцата  оспорва като неоснователно искането за разширяване режима на лични контакти .

Дирекция „С.П. „Д.  заема становище за по-разширен режим на лични контакти .

Окръжна прокуратура –Д.  не заема становище .

От събраните по делото доказателства се установява следното : Не е спорно ,че страните са живели съвместно и от м. декември 2008г. е фактическата им раздяла . Установено е ,че с решение № 32/03.07.2009г. по гр.д. 1807/2009г.ДРС е  определен режим на лични контакти  между детето и бащата както следва : всяка първа и трета събота  от 10-17ч. ,20 дни когато е във ваканция  3дни по Коледните празници без нощуване при бащата  и в присъствие на майката до навършване на 2 годишна възраст  на детето , а след това  без присъствие на майката  и с нощуване при бащата в съботния ден.

Установено от заповед за незабавна защита /л.14/ и решение  по гр.д.3649/2013г.ДРС /л.15/,че по повод упражнено насилие от бабата и дядото над детето ,присъствало на нанесен побой над майка му спрямо него  им е забранено доближаването  на 100м. до жилището му , детската градина  и местата за социален отдих.

От разпитаните свидетели се установява следното :  

От показанията на св.Е.К. б.р. се установява ,че майката независимо от  желанието на детето го е предоставяла за свиждане на бащата  по постановения режим.Връщано било болно и мръсно .Детето споделяло ,че няма подаръци от бащата.В повечето случаи ,когато отива с баща си  е  настанявано при баба си и дядо си.Не знае бащата да е заплаха за детето.Св.Н.С. б.р.сочи ,че е придружавала ищцата по време на  вземане на детето от неговата баба  и дядо на 19.08.2014г.Водила детето в Центъра за обществена подкрепа.

От показанията на св.Д. К. б.р. социален работник в Центъра за обществена подкрепа  се установява ,че детето отказвало да  говори за всеки от родителите си в тяхно присъствие.Иначе детето било спокойно и  с добра връзка между него и бащата .Поведението му се дължало в резултата на лошите отношения между родителите.

Св. Ал.П. б.р.  социален работник  уточнява ,че майката и детето имали силна привързаност .Детето изградило синдром не разказва пред всеки от родителите си как е прекарвало времето си при другия родител . Психотравми не са установени и всички ситуации се дължат на лошите отношения между родителите. Отношенията на бащата и детето били много добри.Детето не се страхувало от него . Ходили на риба . Св.Я.Т. уточнява ,че детето се обгрижва много добре от бащата и неговите родители . Има много добри битови условия и приятели в близост до неговите баба и дядо .

От заключението на психиатрично психологичната експертиза се установява  психичното  обследване на майката , бащата и детето .Детето в по-голяма степен е привързано към майката ,а привързаността към бащата прикрива в присъствието на майката. Има начални моменти за формиране на синдром на родителско отчуждение  от майката спрямо бащата .Детето възприема майката като авторитетен източник  по отношение на бащата и неговите родители.Преживяната психотравма не е породена от родителите му, а от неговите баба и дядо .Той не се страхува от родителите си, а по-скоро таи гняв и агресия .Не е установено  насилствено действие на бащата спрямо детето .Усещането по отношение на неговите баба и дядо е като за  уредена собствена територия. Не са установени данни детето да  е водено против волята си при дядо си и баба си.Не е установено неглежирано поведение по отношение дрехи  и храна при бащата или неговите родители. В резултат на обследването ,не се установява да е дете в риск,както и не са налице причини контактите да се осъществяват в присъствие на трето лице.

Изслушано детето в съдебно заседание  споделя ,че когато е с единия родител не говорят за другия . Сочи, че не обича баба си и дядо си с оглед нанесения побой над майка му.Твърди ,че има таблет и при двамата родители  и приятелчета .Не,желае да ходи при баба си и дядо си . Желае да бъде при майката .  

Според  чл.59 ал.9 от СК  ако обстоятелствата, при които е  определено предоставянето на мерките  се изменят,  съдът по молба  на единия от съпрузите  може да измени постановените по-рано мерки  и да  определи нови.

Безспорно е ,че предоставяне упражняването на родителските права  и определяне личните отношения са деликатен момент  и приоритетно при определянето им е интересът на детето.

Предпоставка за изменение  е промяна на обстоятелствата,сведени до критериите :възпитателски качества на родителите,  полагане до момента грижи и отношение към детето, желание на родителите , привързаност на детето  ,пол,възраст, възможност за подпомагане от трети лица,влошаване на битови условия ,изпадане в невъзможност на родителя да упражнява родителски права ,лоши прояви на детето и невъзможност родителя да се справи с това ,очертани в ППЛВС № 1/1974г.

В  конкретния случай следва да се отчете ,че към датата на подаване на исковата молба не са  настъпили посочените по-горе  промени в обстоятелствата . Възникналия инцидент между майката и родителите на ответника  макар и травмиращ за детето  не касае  отношенията между бащата и детето . Видно от заключението на вещото лице  и свидетелите от Центъра за обществена подкрепа  то е  еднакво привързано и към двамата родители. Обича баща си , хубаво му е с него, когато е на риба . Факта ,че не споделя тези моменти с майката  е в резултат на  изградена у него защитна реакция с оглед сложните отношения между родителите.

Не се доказва  и неглежирането на  детето откъм храна и дрехи . Сочения от св. Е.К. е единичен  случай и може да се обясни с извършването на ремонт в жилището на родителя ,а нервността на детето може да се обясни с лошите отношения между родителите.

Определящо ,  от което се ръководи съда при определяне  упражняването на личните контакти  е интересът на детето.

Ритмичното им провеждане без манипулиране на детето и от двете страни би сихронизирало отношенията  и би довело за правилното психическо  и физическо развитие на детето .То вече  е голямо на 7 години , разбира ситуацията  и не е необходимо при осъществяване на  контакти с бащата да присъстват трети лица .

С оглед на това искът като недоказан следва да бъде отхвъърлен и решението на ДРС потвърдено ,включително и в частта за разноските , които правилно са  определени.

С оглед резултата от спора  на въззиваемия следва да се присъдят  съдебните разноски за въззивното производство в размер на 200лв. –адвокатско възнаграждение.

Водим от горното Д.кият окръжен съд

  

 

 

 

                                  Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №19 т.ІV стр.23 от 03.04.2015г.  по гр.д.2569/2014г. ДРС.

ОСЪЖДА Д.Т.Н. с ЕГН ********** ****  да заплати на  Р.Ж. Й. с ЕГН ********** ***  сторените съдебни разноски за въззивното производство в размер на 200лв. –адвокатско възнаграждение.

Решението  е окончателно  и не подлежи на обжалване  .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :                                 ЧЛЕНОВЕ  : 1.

                                                                                             2.