РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Варна, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110100697 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление *, действащ чрез адв. Л. П. – *АК, срещу „Д.- О. З.“ ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, първоначално обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 409 от КЗ, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 250.00 лева, представляваща частичен
иск от общо 30 000.00 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
повод настъпило застрахователно събитие на 26.11.2023 г., довело до увреждането на
автомобил марка „М.“ модел – „*“ с държавен peг. номер * рама № *, застрахован по договор
- застраховка/комбинирана застрахователна полица „К.+“ № *, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 19.01.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 0.91 лева,
представляваща мораторна лихва върху сумата за главница от 1250.00 лева за периода от
20.12.2023 г. до 18.01.2024 г.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен договор -
застраховка/комбинирана застрахователна полица „К. +“ под № *, клауза за покрити рискове
„ПЪЛНО К.“, по отношение на лек автомобил „ М.“, модел „*“ с държавен peг. номер *,
рама № *, със срок на валидност 0:00 ч. на 11.08.2023 г. до 23:59 ч. на 10.08.2024 г.
Ищецът твърди, че на 26.11.2023 г. е настъпило застрахователното събитие, като
движейки се по бул. „П.“ в гр. В., процесният автомобил изгася поради наводняване,
причинено от проливен дъжд и покачване нивото на водата на посочения булевард.
Застрахователят бил уведомен за застрахователното събитие и настъпилите
увреждания, като бил изготвен Опис-заключение по щета № */28.11.2023 г. от
застрахователя, съгласно който уврежданията по процесния лек автомобил се изразяват в
следното: цялостно наводнен под и пространството около него, вкл. електрониката му, вкл.
двигателя, интеркулера и турбокомпресора, модул за горивна помпа, допълнителна батерия,
ел. блок драйф, ел. блок за подаване контакт, модул за амбиентно осветление, модул предна
дясна седалка, модул лява седалка.
Ищецът обосновава правния си интерес от настоящото производство с
неоснователния отказ от страна на застрахователя да изплати съответстващото обезщетение,
което да покрие ремонта.
1
По същество се моли съдът да уважи предявения иск като основателен, както и да
присъди сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Д.- О. З.“ ЕАД е подал писмен отговор, с
който oспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по размер.
Не се оспорва, че към момента на застрахователното събитието между ищеца и
ответника има валидно облигационно отношение, учредено по силата на сключен договор за
застраховка „К.+“, обективиран в застрахователна полица № *, сключена на 10.08.2023 г., по
отношение на лек автомобил „М. *“, с рег. № * и че на 28.11.2023 г. от ищеца е подадено
уведомление за настъпило застрахователно събитие, като за същото е образувана щета № *.
Ответникът оспорва механизма на настъпване на вредите по процесния лек
автомобил, обстоятелствата около настъпването им, както и причинно-следствената връзка
между твърдяното събитие и настъпилите вреди.
Според ответната страна, страните по застрахователното правоотношение са
договорили, че застрахователят не покрива повреди по двигателя от навлизане на вода, кал
и други в цилиндрите на двигателя, съгласно т. 9.1.17 от Общите условия, които са
неразделна част от застрахователна полица № *, сключена на 10.08.2023 г. Излага, че
описаното в исковата молба застрахователно събитие е вследствие на груба небрежност,
изразяваща се в несъобразяване от страна на водача с правилата за техническа експлоатация
на МПС, поради което тези вреди не се покриват от застраховката.
Поради изложеното моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, представлява
се от адв. Л. П., чрез който поддържа предявените искове, като на основание чл. 214 от ГПК
увеличава размера им от 1 250.00 лева до сумата от 13 195.39 лева, частично от общо
30 000.00 лева – главница и от 0.91 лева до сумата от 153.50 лева – мораторна лихва,
начислена за периода от 20.12.2023 г до 18.01.2024 г.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, представлява се от юрк.
П. Н., чрез която поддържа отговора на исковата молба и в условията на евентуалност
обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора, като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
Районен съд – Варна е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове, с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 409 от КЗ вр. чл. 86 ЗЗД. За да бъде
ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да установи по несъмнен
начин в условията на пълно и главно доказване следните елементи от фактическия състав на
исковете: 1.) наличието на облигационна връзка, учредена по силата на договор за
застраховка "К."; 2.) настъпилото застрахователно събитие по време на действие на
договора; 3.) причинно-следствената връзка между застрахователното събитие и щетите и 4.)
размера на претендираните суми.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че
е погасил претендираните суми.
В конкретиката на казуса не се спори между страните, че лекият автомобил марка
„М.“, модел „*“ с peг. № *, е застрахован по застраховка „Пълно К.", клаузи „Премиум“ и
„Чужбина“ със застрахователна полица № *, валидна от 11.08.2023 г. до 10.08.2024 г., при
ответника - застрахователна компания „Д.-О.“ ЕАД, което обуславя извода за възникването
на облигационноправната връзка между страните и че същият е собственост на ищцовото
дружество, които обстоятелства се установяват по несъмнен начин и от представените
писмени доказателства – договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица № *
/л. 5/ и заверен препис от свидетелство за регистрация част I № ********* /л. 53/.
Сключването на процесния договор при изготвените от застрахователя и представени
по делото Общи условия не е оспорено от ищеца, поради което следва да се приеме, че
същите са станали част от договорното съдържание и са обвързващи за страните.
Не се спори също, че в срока на действие на сключения помежду им договор за
2
застраховка, процесният автомобил на 26.11.2023 г. е претърпял пътно-транспортно
произшествие, за което обстоятелство от ищеца на 28.11.2023 г. е подадено уведомление за
настъпило застрахователно събитие, като за същото е образувана щета № *, който факт се
установява и от представеното на л. 9 писмо, изходящо от ответния застраховател.
За доказване механизма на застрахователното събитие към доказателствения
материал са приобщени две експертни заключения на вещите лица по назначените Съдебно-
автотехническа експертиза /САвТЕ/ и Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. Съдът
кредитира същите, тъй като са компетентно дадени, достатъчно пълни, ясни, обективни,
обосновани и неоспорени от страните. От същите се установява, че на 26.11.2023 г. е паднал
валеж с интензивност 14 мм за 3 ч. Средното количество за района през м. ноември е 49
л/мес. В участъка на бул. „П.“ до Л. т. има подадени 3 сигнала от 26.11.2023 г. за образуване
на голяма локва в района и аварии с автомобили. Образуването на локвата е резултат от
това, че всичките дъждоприемни и ревизионни шахти в района са запушени с паднали от
клоните на дърветата листа, поради кеото не могат да поемат максималните повърхностни
есенни води. Процесният лек автомобил марка „М.“, модел „*“ е с рама № *. При дълбочина
над 0.42 м на локвата, от техническа гледна точка, конкретната марка и модел, може да
засмуче вода през смукателния колектор на въздушния филтър. Това от своя страна,
технически довежда до „воден удар“ или „воден стълб“ в двигателя на автомобила. При най-
ниската точка 628, на 4-5 м североизточно от пожарния хидрант ПХ 70/80 се образува локва
с дълбочина около 40 см. Денивелацията между високата точка 20,86 и ниската точка 20,45 е
0,41 м. При дъжд 12 л/м дълбочината на локвата е 0.41 м, а при 14 л/м интерполирано
дълбочината на локвата е 0.47 м.
Механизмът на настъпване на застрахователното събитие от 26.11.2023 г., посочен в
СТЕ и САвТЕ, е съответен на гласните доказателства, ангажирани по делото чрез разпита на
свид. С. К. Д. и свид. Н. Р. М., на които съдът дава вяра, тъй като са логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви, взаимно допълващи се и преки. Свид. Д. сочи
в показанията си, че се е возил в процесното МПС на 26.11.2023 г., като инцидентът е
настъпил в района на Л. т. - в частност на завоя, където имала образувана голяма локва.
Изведнъж, движейки се по улицата, колата попаднала в локвата, която била като „язовир“.
Тъй като било тъмно и валяло, по никакъв начин не си личало, че локвата е толкова дълбока.
Попадайки в локвата, колата угаснала, в купето започнало да влиза вода, таблото светнало,
чистачките работили сами. Колата била транспортирана с пътна помощ. Свид. Д. сочи още,
че шофьорът е управлявал МПС с нормална скорост – 50/60 км/ч. Автомобилът бил
управляван от свид. М., чиито показания са идентични на тези на свид. Д.. Свид. М. допълва
още, че два часа преди инцидента е минал по същия път посока М. г., имало е образувана
локва, но не срещнал никакъв проблем и затова е решил да се върне по същия маршрут, но
навръщане просто се било покачило нивото на локвата, което нямало как да разбере през
нощта. Свид. М. допълва още, че след него са закъсали на същото място още два
автомобила.
Както двете експертни заключения, така и показанията на свид. Д. и свид. М. са в
унисон и с приобщените писмени доказателства – опис заключение по щета № */28.11.2023
г.; препис-извлечение от месечни обобщения на валежите; справка от Дирекция
„Национална система 112-МВР“, Районен център 112-В., справка от Националния институт
по метереология и хидрология.
От изложеното следва, че са несъстоятелни доводите на ответника, че проникването
на водата в купето и двигателя е резултат от неправомерно управление на МПС в
недопустимо високи водни нива. За пълнота следва да се отбележи, че по делото не са
представени доказателства, от които да се установи, че свид. М. е управлявал застрахования
лек автомобил в нарушение на правилата за движение по пътищата, обективирани в ЗДвП.
На същия нито му е съставен акт за установяване на административно нарушение, нито му е
реализирана административнонаказателната отговонорст чрез налагане на наказание с
влязло в законна сила Наказателно постановление. Изложеното опровергава и твърдението,
че застрахованият не е положил грижата на добрия стопанин, доколкото когато става въпрос
за управление на МПС, груба небрежност /неполагане на грижата, която би положил и най-
немърливият стопанин/ е виновно противоправно поведение на застрахования, изразяващо
се в нарушаване на правилата за движение по пътищата, което да е довело до настъпване на
увреждането по застрахованото МПС.
Видно от опис-заключението по щета */28.11.2023 г. /л. 10/ след извършен оглед на
автомобила са установени следните щети - наводнен автомобил и електрониак, модул за
3
горивна помпа, допълнителна батерия, ел. блок драйф, ел. блок за подаване на контакт,
модул за амбиентно осветление, модул предна седалка, модудал лява седалка, проверка
масла, разлика във височината на буталата на 1-ви и 4-ти цилиндър, следи от вода в
интеркулера и турбокомпресора. Констатираните от застрахователя увреждания са в унисон
със заключението на вещото лице по САвТЕ. Посредством последното се установява, че е
налице сериозно увреждане на двигателя, купето в частта му на вътрешен интериор и ел.
управляващи блокове в резултат на настъпилия пътен инцидент. Вещото лице инж. А. Н. Я.
поддържа, че напълно възможно е настъпилите по процесния лек автомобил гореописани
щети, да са резултат от описания в исковата молба механизъм – навлизане на вода в купето
на автомобила и в двигателя с вътрешно горене. Констатира се още от заключението, че
цената на ремонта на процесния автомобил е 13 195.39 лева с ДДС, което е в унисон и с
представената фактура № ********** от 01.02.2024 г. /л. 50/ и платежно нареждане от
01.02.2024 г. /л. 52/, като пазарната стойност на увреденото МПС възлиза на 48 000.00 лева.
Т.е. в конкретния случай не е налице т. нар. „тотална щета“, доколкото възстановителната
стойност не надвишава със 70% действителната стойност на МПС.
При изслушването и на двете експертни заключения и трите вещи лица – инж. Я.,
инж. К. и инж. Г. поддържат, че щетите по увредения автомобил, могат да бъдат нанесени
при констатирания механизъм на настъпване на ПТП, което обуславя извода и за наличието
на причинно-следствена връзка между вредите и застрахователното събитие.
Предвид изложеното предявеният иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ се явява доказан по
основание.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност
на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество – арг. от чл. 400 от КЗ, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Размерът на исковата претенция се установява по несъмнен начин посредством
заключението на вещото лице по САвТЕ, като възстановителната пазарна стойност на
нанесените вреди на застрахования автомобил е в общ размер на 13 195.39 лева.
В конкретния случай, релевираното от ответника твърдение за отказ за изплащане на
застрахователното обезщетение, видно от депозирания от него писмен отговор в срока по чл.
131 от ГПК, поддържано и в о.с.з., е наличието на хипотезата на т. 9.1.13 и т. 9.1.17 от
Раздел I „Общи положения“, Подраздел 9 „Общи изключения“ от ОУ към застрахователната
полица. Доколкото обаче отказът за плащане на застрахователно обезщетение е предвиден
само като правна възможност, а не безусловно, всякога трябва да е налице причинна връзка
между неизпълнението на задължението, което е изключително с оглед интереса на
застрахователя, и настъпилото застрахователно събитие – арг. от решение № 86 от
18.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2230/2013 г., II т. о., ТК. Тази причинна връзка следва да е
налице и в случаите, когато неизпълненото задължение, произтича не от закона, а от
договора и същата не може да бъде презюмирана по договорен път. Същата следва да се
докаже в процеса, съгласно общите правила за доказване по чл. 154 от ГПК, от
застрахователя.
В настоящия казус наводненият пътен участък, ситуиран до Л. т. в гр. В., на
26.11.2023 г. не е бил затворен за движението и обезопасен чрез поставените
светлоотразителни конуси и/или предупредителни ленти от органите на МВР. За
установяване на този факт в хода на съдебното дирене пред настоящия съдебен състав са
събрани гласни доказателства – показанията на свид. Д. и свид. М., които сочат, че те са били
първите, които са закъсали в локвата поради нейната дълбочина, а след тях са закъсали още
две коли, което е в унисон и с изисканата справка от Дирекция „Национална система 112-
МВР“, Районен център 112-В..
Ето защо, съдът приема за установено от фактическа страна, че на 26.11.2023 г. около
04.00 часа /непосредствено преди инцидента/ пътният участък на завоя на Л. т., гр. В. не е
бил отцепен и обезопасен чрез поставяне на светлоотразителни конуси и ленти поради
натрупано сериозно количесвто дъждовна вода, вследствие на запушените дъждоприемни
4
шахти, както и това че полицейските служители не са предприели съответните мерки и не са
въвели временни промени в организацията на движението по арг. от чл. 165, ал. 1, т. 9 от
ЗДвП. Застрахованият, от една страна, не е бил длъжен да предвижда, че участъкът на завоя
на Л. т. е наводнен, от друга – не е могъл да предвиди, поради обективни, независещи от
него обстоятелства – било е тъмно, не е спирало да вали дъжд, отделно шофьорът на
автомобила два часа по-рано е минал по същия участък безпроблемно. За пътната
осбтановка той не е предупреден непосредствено преди навлизане в участъка, в който е
настъпил инцидентът. Пътният участък към този момент не е бил затворен за движение,
същия е част от пътната мрежа на Община В., поради което не може да бъде прието, че е
участък, който не е подходящ за движение за увреденото МПС. Това обуславя извода за
невиновността на шофьорът на автомобила, доколкото е налице случайно събитие.
Последното, от своя страна, налага крайното заключение, че застрахованият не е в
неизпълнение на задължението по застрахователния договор, обективирано в клауза т.9.1.13.
от ОУ към застрахователната полица, което да е значително с оглед интереса на
застрахователя и да е довело до възникване на застрахователното събитие.
Наред с изложеното, твърдението, че застрахователят не следва да изплати
процесното обезщетение поради наличие на хипотезата на т. 9.1.17 от ОУ към автомобилна
застраховка „К.+“, е несъстоятелно. В тази връзка вещите лица сочат, че при дълбочина над
0.42м на локвата, от техническа гледна точка процесното МПС може да засмуче вода през
смукателния колектор на въздушния филтър, като това технически довежда до „воден удар“.
В конркетния случай на 26.11.2023 г. е паднал валеж с интензивност 14 мм за 3 часа, което
интерполирано е 0.47м дълбочина на локвата, т.е. над технически допустимата дълбочина.
Наред с това изрично се подчерта, че няма как водачът да констатира наличното водно
препятствие пред себе си при движение в този часови пояс, а още по-малко дълбочината на
водата. Тази разпоредба на ОУ следва да бъде тълкувана по правилата на чл. 20 от ЗЗД.
Хипотезата тълкувана с останалите разпоредби на т. 9 от ОУ предполага активни виновни
действия било то на водача на застрахованото МПС, било то на трети лица, с които си
действия се допринася за увреждане на застрахованото имущество. В тази точка се
включват, също така и други обстоятелства, като проявленията на природни явления и
дейност на надлежни държавни органи, които обаче не се относими към казуса. Виновни
действия у водача на застрахованото МПС не се установяват от събраните по делото
доказателства, като повредата на имуществото е в резултат от незаконното бездействие на
Община В. да поддържа дъждоприемните шахти в състояние, което да ги прави годни да
поемат максималните повърхностни есенни води. В настоящия казус занемарените
дъждоприемни шахти в района на завоя на Л. т. са довели до натрупването на огромно
количество вода в този учатсък и образуването на дълбока локва. Причината за увреждането
на застрахованото имущество не умишлено действие от трето лице насочено към увреда на
автомобила, която от своя страна, като случайно, вредоносно събитие е възникнала на
отворен за движение участък от пътната мрежа на Община В.. При липса на конкретни
факти за поведение на водача, управлявал застрахования от ответника автомобил, които биха
могли да се преценят като действия или бездействия на несъобразяване с конкретни пътни и
метеорологични условия, не следва да бъде изключен рискът, който се носи от
застрахователя.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че не са налице
предпоставките, обективирани в разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, поради което
застрахователят неправомерно е отказал на застрахованото лице изплащането на
застрахователното обезщетение.
Доказани са в тяхната кумулативност елементите от фактическия състав на
договорната отговорност на застрахователя по чл. 405, ал. 1 от КЗ, като липсват данни
дължимата сума по обезщетението в размер на 13 195.39 лева, предмет на иска след
изменението по чл. 214 от ГПК, да е заплатена на увредения собственик.
Основателността на главния иск, обуславя дължимостта и на произтичащите от него
акцесорни задължения за мораторна лихва в размер на 153.50 лева, начислена за периода от
20.12.2023 г. до 18.01.2024 г., чийто начален момент е определен съобразно разпоредбите на
чл. 409, вр. чл. 405, ал. 1, вр. чл. 108, ал. 1 от КЗ, както и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда – 19.01.2024 г. до
окончателното погасяване на задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Предвид изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
5
съразмерно с уважената част от иска следва да се присъдят сторените по делото разноски,
чийто общ размер възлиза на 4 377.82 лева, от която сума: 577.82 лева – държавна такса;
1 300.00 лева – депозит за вещи лица и 2 500.00 лева – хонорар за един адвокат.
Обективираното искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК от страна на ответника е частично
основателно. Имайки предвид нормативно установения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. – 1 601.40 лева, претендираният хонорар в размер на 3 400.00
лева се явява прекомерен, което обуславя присъждането на 2 500.00 лева, който съдът намира
за съответен на действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на
оказаното професионално съдействие от процесуалния представител на ищеца.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 405 и чл. 409 от КЗ, „Д.- О. З.“ ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: * да заплати в полза на „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление * сумата в размер от 13 195.39 лева, частично от общо 30 000.00 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по повод настъпило застрахователно
събитие на 26.11.2023 г., довело до увреждането на автомобил марка „М.“ модел – „*“ с
държавен peг. номер * рама № *, застрахован по договор - застраховка/комбинирана
застрахователна полица „К.+“ № *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 19.01.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата в размер на 153.50 лева, представляваща мораторна лихва
върху сумата за главница от 13 195.39 лева за периода от 20.12.2023 г. до 18.01.2024 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Д.- О. З.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: * да заплати в полза на „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление * сумата в общ размер от 4 377.82 лева, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщението пред Окръжен съд - Варна.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6