№ 6
гр. Крумовград , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на двадесет и
трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван И. Йорданов
при участието на секретаря Емилия В. Василева
като разгледа докладваното от Иван И. Йорданов Административно
наказателно дело № 20205130200121 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002460 от 04.11.2020 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416,
ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 500 лв. на „******* ЕООД, с ЕИК *****, г**********, в качеството
му на работодател, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят „******* ЕООД гр. ****** намира наказателното постановление за
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че било постановено при нарушения на
материалния и процесуалния закон и било необосновано. Моли съдът да отмени
атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощения адв.С.М.,
който поддържа жалбата. Твърди, че лицето М. М. М. установено на строителната площадка
не извършвало трудова дейност, а техническия ръководител на обекта му показвал
дейността, която трябвало да извършва от следващия ден. Нарушена била и разпоредбата на
чл.42, т.4 от ЗАНН. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като
претендира и за присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител юрк.
Карагеоргиев оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Депозирал е и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност
на атакувания акт. Моли на основание чл.63, ал.3, във връзка с ал.5 от ЗАНН, във връзка с
1
чл.143, ал.4 от АПК да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на
наказващия орган.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 02.09.2020 г. в 13.00 часа свидетелите Е.Ю. и Т.С. извършили проверка за
спазване на трудовото законодателство и условията за безопасност и здраве при работа по
работни места в обект на контрол: „Укрепване чрез подпорна стена в ПИ с ИД
№66716.27.20, намиращ се в землището на с.Скалак, общ.Крумовград, обл.Кърджали“, с
възложител „******* ЕООД гр. ******. В хода на проверката свидетелите установили на
обекта да работи арматурни работи и декофрирарне на кофража на подпорната стена лицето
М. М. М., с ЕГН **********. Той бил облечен с работни дрехи и извършвал арматурни
работи и декофрирарне на кофража на подпорната стена, заедно с други работещи на обекта.
В декларация, която контролните органи му предоставили, М. М. М. декларирал писмено, че
от 01.09.2020 г. работел като общ работник за фирма „******* ЕООД, с работно време от
08.00 до 17.00 часа, при месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лв., почивни дни и
почивка в работния ден. В декларацията отразил също, че имал сключен трудов договор, но
не е получил заверено в ТД на НАП уведомление. На 04.09.2020 г. проверката продължила
и по документи в Д„ИТ” гр.Кърджали. Там бил представен трудов договор №58 от
02.09.2020 г., с който М. М. М. бил назначен на длъжност „общ работник“ при работодателя
„******* ЕООД гр. ******. Според справката по чл.62, ал.5 от КТ, трудовият договор бил
регистриран на 03.09.2020 г. в 02.57 часа, което следвало часа на проверката по работни
места в обекта на жалбоподателя. За констатираното нарушение на 30.09.2020 г. срещу
дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.63, ал.2
от КТ. Същият бил връчен на управителя на „******* ЕООД гр. ******, който го подписал
без възражение. На 04.11.2020 г. наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ наложил на жалбоподателя
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение на
чл.63, ал.2 от КТ.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните
свидетели Е.Ю. и Т.С., на които съдът дава вяра изцяло; от Акт за установяване на
административно нарушение от 30.09.2020 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно
чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2025120/29.09.2020 г., връчен
на санкционираното дружество и неоспорен; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от
КТ, попълнена и подписана на 02.09.2020 г. от М. М. М. ; Трудов договор №58 от 02.09.2020
г.; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№
04388203032809/02.09.2020 г.; Служебна бележка от №58 от 02.09.2020 г. за проведен
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на лицето М. М. М. ; Справка от ТР
относно актуалното състояние на „******* ЕООД; Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ;
длъжностна характеристика на длъжността „общ работник"; Регистър за уведомления за
2
трудови договори; Известие за доставяне на НП.
При анализа на гласните доказателства съдът възприе изцяло като достоверни
показанията на свидетелите Е.Ю. и Т.С., които са очевидци, извършили проверката по
работни места и установили лицето М. М. М. да извършва трудова дейност в обекта на
жалбоподателя. Те не само са възприели непосредствено лицето да работи и изпълнява
трудовите си задължения на общ работник, но и са събрали писмено данни в тази насока от
работника, който декларирал, че работи в проверявания обект, описвайки и основните
елементи на трудовото правоотношение. Показанията на Е.Ю. и Т.С. са последователни,
логични и кореспондиращи помежду си, не се установи и по някакъв начин т е да са
пристрастни или заинтересовани от изхода на настоящия спор. Същите се потвърждават
напълно и от всички приложени по делото писмени доказателства. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Ю.И.Х., тъй като е служебно заинтересуван и същите не се
подкрепят от събраните по делото доказателства и освен това твърди, че свидетеля М. М. М.
не е попълвал декларацията, а само я подписал. Затова настоящата инстанция приема, че
ангажирания от жалбоподателя свидетел не успя да обори доказателствената сила, с която се
ползва акта за установяване на административно нарушение като редовно съставен такъв по
КТ.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
Според разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му е предоставил документите по ал.1 от
посочения текст. Чл.63, ал.1 от КТ изисква от работодателя да представи на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на
НАП. Цитираната норма на чл.62, ал.3 предвижда, че работодателя или упълномощено от
него лице в тридневен срок от сключване на договора трябва да изпрати уведомление за това
до съответната ТД на НАП. От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се
установи, че жалбоподателя е осъществил състав на административно нарушение по чл.63,
ал.2 от КТ, тъй като на 02.09.2020 г. е допуснал до работа М. М. М. , преди да му връчи
копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. Такова уведомление не му е било предоставено, защото
видно от приложената справка, все още не е било подадено от работодателя. Безспорно е, че
уведомлението за сключения трудов договор е подадено до ТД на НАП на 03.09.2020 г. в
02.57 часа и е заверено, а това следва часа на проверката по работни места, при която лицето
вече е било установено да работи. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е
3
ангажирана административнонаказателната отговорност на „******* ЕООД гр. ****** на
основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1,
чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Наложената санкция е минималната по размер и
съда няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати твърдените от жалбоподателя
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени
правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е било
извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя.
От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние
е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация,
като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща
отмяната му. Административното нарушение се явява и доказано, за което вече бяха
изложени съображения. Правилна е дадената правна квалификация на деянието, тъй като
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват
на посочената като нарушена правна норма на чл.63, ал.2 от КТ, както и на санкционната
такава по чл.414, ал.3 от КТ. Процесното деяние не представлява маловажен случай,
обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени
отношения с нарушената материалноправна разпоредба. Обект на защита са обществените
отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права, а именно трудовите
права на гражданите. Освен това, деянието е формално, на просто извършване, за
съставомерността му вредни последици не са необходими, а й конкретното извършеното не
се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения.
Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от З ПП. Съгласно чл.37, ал.1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени четири
съдебни заседания, на едно от които е взел участие процесуалният представител на
наказващия орган, изготвил и депозирал писмена защита, поради което с л е д в а да се
4
присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо
лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002460 от 04.11.2020 г., издадено
от директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416,
ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1 500 лв. на „******* ЕООД , с ЕИК *****, гр. ****** в качеството му на
работодател, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „******* ЕООД, с ЕИК *****, гр. ******, да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда “ гр.София, сумата от 100 лв., представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Кърджали в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за страните.
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
5