Р Е Ш Е Н И Е № 77
гр. Силистра, 02.03.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СИЛИСТРА, наказателен състав, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИНА ЙОВЧЕВА
при
участието на секретаря П. Т., като разгледа докладваното от съдия Силвина
Йовчева АНД № 894 по описа на съда
за 2017 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от
Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила е жалба от П.В.П. с ЕГН-********** *** срещу
Наказателно постановление № 17-1099-000860, издадено на 20.11.2017 г. от Д. Т.В.
в качеството му на началник сектор към ОДМВР – С., РУ – С., с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 638, ал. 3
от Кодекса за застраховане (КЗ) глоба в размер на 400 лева за извършено
нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Жалбоподателят моли съда да отмени процесното НП.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно
легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.
Жалбоподателят се явява в с.з. и поддържа жалбата. В хода на съдебните прения моли съда да отмени НП,
тъй като е налице застраховка, направена в чужбина.
За въззиваемата страна се явява юрисконсулт А., която оспорва жалбата. В
хода на съдебните прения изразява становище за неоснователност и недоказаност
на посоченото в жалбата. Посочва, че след като се е запознала с полицата,
установила че същата важи от 09:15 ч., но следва да се вземе предвид, че доколкото
същата е сключена в А. би следвало да е сключена в 07:15 ч., за да е валидна
към момента на проверката.
Жалбоподателят репликира, че застраховката е сключена в 09:15 ч., но не е
носил полицата в момента на проверката.
В осигуреното му право на последна дума моли за отмяна на НП.
Районна прокуратура – Силистра - редовно призовани, не
изпращат представител и не заявяват становище.
СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената
преписка, прие за установено следното от фактическа страна:
На 20.10.2017 г. актосъставителят К.К. и свид. В.З., и
двамата работещи като мл. полицейски инспектори в Участък с. А. при РУ – С.,
осъществявали задълженията си по график. След 10:00 ч. те спрели за проверка
водача на л.а. „СУЗУКИ“ с регистрационна табела, поставена в А. с номер P919XNP и ремарке с регистрационна табела по
стар образец. Именно последното дало повод на свид. З. да спре за проверка
водача. В хода на извършваната проверка се установило, че водач на автомобила е
жалбоподателя П.. Последният не представил свидетелство за управление на МПС и
застрахователна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“. При
съставянето на акта синът на жалбоподателя донесъл някакъв лист, изписан на а.,
посочвайки че за автомобила има сключена застраховка. От съдържанието на
документите проверяващите направили извод, че застраховката е валидна само за
един ден. Актосъставителят приел, че не може да установи дали е налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ и по тази причина съставил АУАН срещу
жалбоподателя.
В съставения акт той вписал, че около 10:40 ч. на
20.10.2017 г. на ул. „Т.“ в гр. С. жалбоподателят управлява лек автомобил
„СУЗУКИ ВИТАРА“ с регистрационен № Р919 XNP, собственост на Г. П.В., като в
качеството си на ползвател няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за 2017 г. Актосъставителят посочил, че с
действията си жалбоподателят е нарушил виновно чл. 638, ал. 3 от КЗ. При
предявяването жалбоподателят посочил, че има застраховка.
Въз основа на съставения АУАН наказващият
орган издал процесното НП. В
обстоятелствената част били преповторени фактите, отразени в акта. Наказващият
орган приел при така установената фактическа обстановка, че описаното представлява
нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ и наложил административно наказание на
основания чл. 638, ал. 3 от КЗ глоба в размер на 400,00 (четиристотин) лева.
По делото е приложен документ на английски език,
придружен от превод на български, съгласно изискванията на НПК. Документът не е
озаглавен. Посочено е, че е изготвен в 09:20 ч. на 20.10.2017 г. от
Застрахователно дружество „А. И. Л.“. Отразено е, че полицата представлява
краткосрочна застраховка с валидност от 09:15 ч. на 20.10.2017 г. до 09:15 ч.
на 21.10.2017 г. Като притежател на полицата е посочен Г. В.. Впрочем именно
същият е посочен в акта като собственик на л.а. „СУЗУКИ ВИТАРА“ с
регистрационен № Р919 XNP. Това обстоятелство не е оспорено от
жалбоподателя. Очевидно е, че застраховката е направена онлайн. Това е отразено
и в приложения документ на л. 12. Именно този документ е разглеждал и
актосъставителя. Не е ясно какво покрива като риск направената застраховка.
Освен това съдът е съгласен с процесуалния представител на въззиваемата страна,
че договора е сключен в 09:15 ч. местно време за Застрахователно дружество „А.
И. Л.“. По същото време обаче в България е 11:15 ч. В този смисъл към момента
на спирането му жалбоподателят е управлявал МПС без сключен и действащ договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за 2017 г.
Горната фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства, както и събраните гласни такива, непосредствено в
съдебно заседание, а именно: обясненията на жалбоподателя, разпитите на актосъставителя К. свидетеля З.. Съдът кредитира
показанията на свидетелите, доколкото същите не се опровергават от събраните по
делото писмени доказателства.
СЪДЪТ намира, че депозираната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и
НП:
Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Датата и мястото на извършване на нарушението са посочени, посочено е
собственото, бащино и фамилно име и възрастта на нарушителя, данните за
актосъставителя и данните, визирани в т. 2, 4, 5, 7 и 8 от чл. 42 от ЗАНН.
Налице е и изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата,
при които е било извършено. Разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН изисква да се
посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната
правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно
нарушение. Наказателното постановление е издадено в предвидената от закона
форма и при спазване на материално-правните и процесуални разпоредби. В
издаденото НП въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, и длъжността на
лицето, което го е издало, датата и мястото на извършване на нарушението, кой е
нарушителя, данните относно
актосъставителя, както и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН. Налице е фактическа обосновка. Посочена е законовата разпоредба,
която жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера на
административното наказание. Наказващият орган е приел при описанието на тези
факти, че е налице нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, доколкото жалбоподателят
като лице, което не е собственик, е управлявал МПС, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно чл. 647, ал. 1 от КЗ
актовете за установяване
на административно нарушение се съставят от оправомощени от
заместник-председателя длъжностни лица, а в случаите по чл. 638, ал. 1 – 3 и 5
и чл. 639 - от длъжностните лица на
службите за контрол по ЗДП. Актът е съставен от служител, който е оправомощен
да работи като контролен орган по ЗДП и да съставя актове, както по ЗДП, така и
по КЗ. Последното е служебно известен факт на съда.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 647, ал. 2 от КЗ и
чл. 47 от ЗАНН и приложените по делото: заповед, подписана от Директора на ОДМВР С., както и Служебна бележка за длъжността на
АНО.
Съдът намира, че образуваното и водено
административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при
спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на нарушителя.
С оглед материално-правната законосъобразност и
обоснованост на съставения АУАН и оспорваното НП:
Както бе посочено по-горе с текста на чл. 638, ал. 3 от КЗ
е предвидена административно наказателна отговорност за лицата, които не са
собственици, но управляват МПС, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
От събраните доказателства се установява, че
жалбоподателя е управлявал автомобил, който не е негова собственост и за който
няма сключен и действащ договор „Гражданска отговорност“ към 10:40 ч. на 20.10.2017
г.
Поради изложеното, съдът прецени, че АНО правилно е
приел, че жалбоподателя е извършил съставомерно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН предвижда за маловажни
случаи на административни нарушения възможността наказващият орган да не наложи
наказание, като предупреди устно или писмено нарушителя, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС,
преценката “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват
се включва и проверка за законосъобразността на преценката на чл. 28 от ЗАНН,
т.е. дали тя е извършена от АНО, а тълкувателните решения и тълкувателните
постановления съгласно ЗСВ са задължителни на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ
за прилагане от съдебните органи.
Гореизложеното налага задължение за
съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са
предвидени критерии за определяне кое деяние се счита маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да
изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при
които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на
Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл.
93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в
обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена
опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.
По делото не са представени или
събрани доказателства, които да сочат по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид. Деянието е формално и със самото му
извършване се предвижда ангажиране на административно наказателна отговорност
на нарушителя. Не се изисква настъпване на никакви вредни последици. Сключването
на застраховка след извършената проверка не е достатъчно, за да се приеме, че
случая е маловажен.
Наказващият орган е определил
законоустановеното наказание, поради това съдът прецени като безпредметно
обсъждането на справедливостта на наказанието.
С оглед изложеното, съдът намира, че издаденото НП е
законосъобразно и правилно и като такова – то следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд
- Силистра
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 17-1099-000860, издадено на 20.11.2017 г. от Д. Т.В. в
качеството му на началник сектор към ОДМВР – С., РУ – С., с което на П.В.П. с
ЕГН-********** ***, е наложено административно наказание на основание чл. 638,
ал. 3 от Кодекса за застраховането – глоба в размер на 400 лева за извършено
нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Силистра в 14-дневен срок, считано от деня
на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Силвина
Йовчева