Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
07.10.2021 |
град |
Кърджали |
|||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
На |
26.09.2021 |
година |
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ
ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Секретар |
Павлина Петрова |
|
||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева
от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
като разгледа
докладваното
от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
82 |
по
описа за |
2021 |
година |
|||||||||
|
|
||||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „НУКЕ” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя му Т. Р. Т., с
постоянен адрес ***, подадена чрез пълномощника му – адв.С.Ф.М. от АК-***, с
адрес за призоваване - ***, против Решение №260114 от 19.04.2021 год.,
постановено по АНД №1346/2020 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №09-002472 от 12.11.2020 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – Кърджали.
В жалбата касаторът заявява, че счита обжалваното решение за
незаконосъобразно и неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните
изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че от доказателствата по делото не се
установява
дружеството да е осъществило административно нарушение, за което е издадено наказателно постановление №09-002472 от 12.11.2020 год. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали. Сочи, че управителят на дружеството „НУКЕ” ЕООД, с ЕИК ***, до
23.10.2020 год. бил Т. Б., гражданин
на ***, роден на *** год. в ***, с национален паспорт
№***, издаден в *** на 20.01.2011 год., валиден до 20.01.2021 год., с ***
граждански №***, живущ на адрес: ***, ***/***, който не владее български език. Сочи също, че в чл.43, ал.1 от ЗАНН било предвидено, АУАН
да бъде предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и за подпис и че предявяването на акта се извършва на български език за
лицата, които го владеят, а по отношение на тези, които са чужденци и заявят
изрично езика, на който желаят превод, се назначавал преводач, съгласно чл.21, ал.2 от НПК. Излага и довод, че тези нормативно установени изисквания
гарантират и обезпечават правото на защита на лицето, спрямо което е образувано
административнонаказателното производство, включващо и възможността да разбере
ясно, какво е нарушението, което се твърди да е
извършил. Твърди, че
в случая, АУАН не е предявен в
присъствието на преводач, каквото е изискването на закона и следва да се
приравни на непредявяване на акта за установяване на административно нарушение и че при тези факти и предвид текста на чл.52, ал.2 от ЗАНН, наказващият орган, когато констатира, че актът
не е бил предявен на нарушителя, е следвало да го върне за предявяване по
предвидения в закона ред, което в конкретния случай не е било направено. Твърди, че разпитаният свидетел А. С., който твърди, че
превеждал на управителя на дружество, не могъл да отговори на редица въпроси,
като напр.: как е превел на *** език „наказателно постановление”, „АУАН”,
„нарушение на разпоредбата на КТ” и др., като този свидетелят, на поставените
въпроси отговорил с мълчание, поради което касаторът счита, че същият не е
запознал нарушителя с АУАН. В жалбата се твърди съкщо, че като не е обсъдил всички тези обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, съдът
е формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК и по този
начин допуснал съществено процесуално нарушение, което било основание за отмяна на постановения съдебен акт. С оглед на изложеното, с жалбата моли настоящата инстанция да отмени обжалваното Решение №260114 от 19.04.2021 год., постановено по АНД №1346/2020 год. по описа на Районен съд - Кърджали
и да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателно постановление №09-002472 от 12.11.2020 год.,
издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали.
Редовно призован за
съдебно заседание, касаторът – „НУКЕ” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, не се представлява. От редовно упълномощения му
процесуален представител - адв.С.М. от АК-***, преди съдебното заседание е депозирана молба, в която заявява, че поддържа подадената касационна жалба по
изложените в нея съображения. български език. Сочи, че с чл.43, ал.1 от ЗАНН е предвидено АУАН да
бъде предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и за подпис и че предявяването на акта се извършва на български език за
лицата, които го владеят, а по отношение на тези, които са чужденци и заявят
изрично езика, на който желаят превод, се назначава преводач, съгласно чл.21,
ал.2 от НПК, както и
че тези нормативно установени
изисквания гарантират и обезпечават правото на защита на лицето, спрямо което е
образувано административнонаказателното производство, включващо и възможността
да разбере ясно какво е нарушението, което се твърди да е извършил. Излага довод, че в случая, АУАН не е предявен в присъствието
на преводач, каквото е изискването на закона и следва да се приравни на
непредявяване на акта за установяване на административно нарушение и че при тези факти и предвид текста на чл.52, ал.2 от ЗАНН, наказващият орган, когато констатира, че актът
не е бил предявен на нарушителя, е следвало да го върне за предявяване по
предвидения в закона ред, което в конкретния случай не било направено. Счита, че непредявяването
на АУАН по съответния ред е съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, водещо до ограничаване правото на защита на нарушителя и обуславя
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Сочи, че разпитания свидетел А., който твърди, че
превеждал на управителя на дружеството, не
могъл да отговори на редица въпроси, като как е превел на *** език „наказателно постановление”, „АУАН”, „нарушение на разпоредбата
на КТ” и др., а осмвен тхова, свидетелят - „обикновен
преводач”, на поставените въпроси отговорил с мълчание, поради което счита, че същият не е
запознал нарушителя с АУАН. Твърди се в жалбата, че като
не обсъдил всички тези обстоятелства, имащи
значение за правилното решаване на делото, съдът
е формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК и по този
начин е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна
на постановения съдебен акт. С оглед
на изложеното, с
жалбата моли съда да отмени обжалваното Решение №260114 от 19.04.2021 год., постановено по АНД №1346/2020 год. по описа на Районен съд – Кърджали, както и моли да бъден осъден ответникът, да
заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски от касатора.
Редовно призован за
съдебно заседание, ответникът по жалбата – Директорът
на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали,
не се явява и не се представлява. От упълномощения му процесуален
представител – ст.юрк. Н. К., преди съдебното заседание е депозирана
молба-становище, в която заявява, че счита подадената жалба за допустима, като подадена
от заинтересовано лице и в 14-дневния срок, но за неоснователна, като развива
подробни доводи в подкрепа на обжалваното решение. Твърди, че в конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства,
безспорно е доказано, че жалбоподателят е разбрал в какво се изразява
нарушението, за което му е бил съставен акта, както и е разбрал и защо му е
издадено НП, т.е. в конкретното административнонаказателно производство е било
гарантирано правото на защита на нарушителя, включващо съответно и правото му
да разбере за извършването на какво деяние е обвинен. Твърди също, че относно
този факт разпитаните по делото свидетели не оставили никакво съмнение и били
категорични, че съставеният за процесното нарушение АУАН е бил преведен на
разбираем език на управителя на „НУКЕ” ЕООД ***, от свидетеля А. С., като последният
обяснил на *** език на представителя на дружеството, за какво е съставен АУАН и
какво нарушение му се вменява. Сочи, че действително няма данни свидетелят С.,
извършил превода, да има специално образование, но според константната съдебна
практика законът не изисква преводачът да има такова, в това число
филологическо, а да владее чуждия език в степен, позволяваща му да извърши
верен превод, а отделно от това, самият Т. Б., който към 16.10.2020 год. е бил
управител на санкционираното дружество и всъщност е получил акта, заявил в
съдебно заседание, че още същият ден посетил адвокат и той му разяснил за какво
е съставен АУАН. Счита, че при това положение съдът правилно е приел, че жалбоподателят
е бил информиран за нарушението, което е допуснал, поради което правото му на
защита не е препятствано, а именно последното обстоятелство било задължително
условие, за да бъде преценено нарушението като съществено, а в случая такова не
било налице. Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да остави в сила Решение
№260114/19.04.2021 год., постановено по АНД №1346/2020 год. по описа на Pайонен
съд - Кърджали, като правилно и обосновано, както и моли, с оглед изхода на
спора, на основание чл.63, ал.3, във вр. с ал.5 от ЗАНН и във вр. с чл.143,
ал.4 от АПК, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” - София. Съща така, прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което
счита, че същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, като предлага да бъде оставено в сила обжалваното решение на Районен съд – Кърджали,
като правилно и законосъобразно. Намира, че твърденията,
развити в жалбата, са най-вече за нарушения от процесуален характер, но същите не почиват на правните норми, посочени в
ЗАНН. Счита, че решението съдържа подробни мотиви, като правилно е посочено, че
липсата на писмен превод не е съществено процесуално нарушение, като сочи, че в разпоредбата на чл.21 от НПК не е
посочено, дали назначаването на преводач трябва да е устно или писмено.
Административен съд – Кърджали, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в
рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл.218 от АПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационна жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която решението е
неблагоприятно, поради което е допустима
за разглеждане.
В касационната жалба се
сочи, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния закон, което съответства на касационното основание по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК – нарушение на закона.
Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №260114
от 19.04.2021 год., постановено по АНД
№1346/2020 год.,
Районен съд – Кърджали
е потвърдил наказателно постановление
№09-002472 от 12.11.2020 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – град Кърджали, с което, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415,
ал.1 от КТ, на „НУКЕ” ЕООД *** ***, с ЕИК ***, в качеството му на работодател, е
наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500
лева, за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Със същото решение, Районен
съд е осъдил „НУКЕ” ЕООД *** ***, с ЕИК ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София, сумата от 100.00 лева, представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови оспорения в настоящото
производство съдебен акт, от фактическа страна Районен съд – Кърджали е приел за установено, че на 01.10.2020 год., около 12:00
часа, свидетелите И. С. и А. П. – *** в Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали,
извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство по работни места в обект на контрол: ресторант „НУКЕ” (***), находящ се в ***, стопанисван
от „НУКЕ” ЕООД *** По време на проверката било установено, че в обекта работи
лицето С. Г. Д., с ЕГН **********, на длъжност „***”, която полагала труд в
деня на проверката. На основание чл.402, ал.1 от КТ, Д. декларирала писмено
факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната от нея трудова дейност, а
именно: че работи като *** от 27.09.2020 год., с работно време от 08:00 до
16:00 часа, че има сключен трудов договор, с почивни дни през седмицата по
график, че ще получава възнаграждение в размер на *** лева, че още не е
получила копие от уведомление от ТД на НАП, както и екземпляр от сключен писмен
трудов договор. На 06.10.2020 год. било представено трудовото досие на Д.,
наета от дружеството на длъжността „***”, от което било установено, че на
01.10.2020 год., между нея и работодателя „НУКЕ” ЕООД е сключен трудов договор
№**, връчен срещу подпис на Д. на 02.10.2020 год., като трудовият договор бил
регистриран в ТД НАП на 02.10.2020 год., в 06:11:30 часа. По повод установеното
нарушение, на 16.10.2020 год. срещу „НУКЕ” ЕООД *** бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Актът бил
съставен в Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали в присъствието на
управителя на дружеството към тази дата – Т. Б., както и на св.К. С. При
предявяване на акта присъствал и свидетелят А. С., който бил служител в Дирекция
„Инспекция по труда” – град Кърджали и владеел *** език. Той превел на
управителя съдържанието на АУАН на разбираем за него език, като му обяснил за
какво е съставен, а Т. Б. подписал и получил акта, като още същия ден посетил
счетоводителя и адвоката си, които също му разяснил съдържанието на акта. На
12.11.2020 год. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с
което, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, наложил на „НУКЕ”
ЕООД *** административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500 лева,
за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.
Изложената фактическа обстановка
се районният съд е приел за установена след събиране в съдебно заседание на наличните гласни
и писмени доказателства, за които е приел, че се характеризират със своята еднопосочност
и непротиворечивост, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка и анализ на доказателствата, от правна страна съдът е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва
да бъде разгледана по същество.
Районният съд е посочил, че според
разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска
до работа работника или служителя, преди да му е предоставил документите по
ал.1 от посочения текст и че чл.63, ал.1 от КТ
изисква от работодателя да представи на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на
НАП. Съдът е приел,
че от приобщените по делото гласни и
писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е
осъществил състава на административното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, тъй
като на 01.10.2020 год., около 12:00 часа, като
работодател е допуснал до работа лицето С. Д., преди да й връчи копие от уведомление за сключения
трудов договор, заверено от
териториалната дирекция на НАП, като е посочил, че такова
уведомление не й е било предоставено, защото все още не е било и подадено от
работодателя. Съдът
е приел за установи
по делото, че уведомлението за сключения трудов договор е регистрирано
в НАП на 02.10.2020 год., в 06:17:05 часа, т.е. след
извършената проверка от служителите на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали по
работни места, при която е било констатирано
престиране на работна сила от страна на *** Д.
С оглед на констатираното
нарушение, районният съд е извел извод, че законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на „НУКЕ”
ЕООД *** на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ
наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лева за
работодател, който наруши разпоредбите на чл.63, ал.2 от КТ, като е посочил, че
наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я
намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка
първоинстантционният съд не е констатирал да са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното
производство, като е приел, че актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42
и чл.57 от ЗАНН, че нарушението е описано пълно, с всички относими към
конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при
които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. Приел е също,
че от изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация и че не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава
атакувания акт до степен, налагаща отмяната му, както и даденото описание на
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма. Районният съд е намерил
за неоснователно възражението за допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като тогавашният управител на
дружеството-жалбоподател, не владеел български език, а не му бил назначен
преводач, като е посочил, че действително, съгласно субсидиарно приложимата
разпоредба на чл.21, ал.2 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, лицата, които не владеят български език,
могат да се ползват от родния си или от друг език, като тогава им се назначава преводач. По този повод съдът е намерил за
нужно да отбележи, че преценката, дали
неучастието на преводач при предявяването на АУАН представлява съществено
процесуално нарушение, не следва да се прави формално и да се основава
единствено на факта на липсата на назначен преводач, като е посочил, че от решаващо
значение е обстоятелството, дали в конкретното административнонаказателно
производство е било гарантирано правото на защита на нарушителя, включващо
съответно и правото му да разбере, за извършването на какво деяние е обвинен и
че относно този факт, разпитаните по делото свидетели не оставяли никакво
съмнение и били категорични, че съставения за процесното нарушение АУАН е бил
преведен на разбираем език на управителя на „НУКЕ” ЕООД *** от свидетеля С.,
като този свидетел обяснил на *** език на представителя на дружеството, за
какво е съставен АУАН и какво нарушение му се вменява. Съдът е посочил също, че
отделно от това, самият Т. Б., който към 16.10.2020 год. бил управител на
санкционираното дружество и всъщност е получил акта, заявил в съдебно
заседание, че още същият ден е посетил адвокат и той му разяснил, за какво е
съставен АУАН. При това положение районният съд е приел, че жалбоподателят е
бил информиран за нарушението, което е допуснал, поради което правото му на
защита не е било препятствано, като е посочил, че именно последното
обстоятелство е задължително условие, за да бъде преценено нарушението като
съществено, а в случая такова не било налице. Първоинстанционният съд е
отбелязъл, че визираната от защитата норма на чл.43, ал.1 от ЗАНН предвижда, че
актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него
и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише
със задължение, да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си и че както
вече било посочено, събраните по делото доказателства водели до извод, че
нарушителят е бил запознат със съдържанието на акта, т.е. горното изискване било
спазено, като в ЗАНН липсвала разпоредба, която да задължава съответния
контролен орган да връчва АУАН в писмен превод на съответния, разбираем за
нарушителя, език.
С оглед изхода на делото и направената претенция за
разноски, районният съд е приел, че на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП, като съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съдът е
посочил, че по силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева и че в
случая по
делото са проведени две съдебни
заседания, в които е взел
участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и
депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100
лева. Съдът е отбелязъл, че доколкото издателят на наказателното постановление
се намира в структурата на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище ***, именно в полза на същата, в качеството й на юридическо
лице, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в
надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.
Решението на Районен съд – Кърджали, също така, е
допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в
законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи
допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице
основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящата инстанция намира, че районният
съд, след като е обсъдил доказателствата по делото, правилно е установил
фактическата обстановка, както и намира, че правилно първоинстанционният съд е оценил
всички събрани по делото доказателства, правилно е установил фактите - предмет
на установяване и доказване и на основата на свободната си вътрешна преценка, е
формирал обоснован извод, който в пълна степен се споделя от настоящия
касационен състав и на чиято база е приел за доказано вмененото на търговското
дружество, в качеството му на работодател, нарушение на трудовото
законодателство, а именно - на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ.
Основното, а всъщност
и единственото оплакване в касационната жалба е, че е било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила в извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство – при
предявяването на съставения АУАН,
което довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице и че като не е обсъдил всички тези обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, районният съд формирал вътрешното си убеждение в
противоречие с принципите на АПК и постановил незаконосъобразно решение. Настоящата съдебна инстанция намира, противно на твърденията в касационната жалба, че не е налице такова нарушаване на правото на защита на наказаното лице в
извънсъдебната фаза на проведеното административнонаказателно производство. В жалбата до Районен съд - Кърджали, с която се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, с което е санкциониран касаторът в настоящото
производство, единственото посочено оплакване е, че съставеният АУАН не е бил
предявен в присъствието на преводач и това следвало да се приравни на
непредявяване на акта, като това съставлявало съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, водещо до ограничаване правото на защита на нарушителя и обуславящо
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като това основно оплакване
се поддържа и в касационната жалба.
Безспорно е, че към момента на предявяване на
съставения АУАН, управителят на дружеството, сочено за нарушител, е *** гражданин, който
не разбирал български език или поне не го е разбирал добре. В тази връзка, предвид оплакванията в жалбата, следва да се посочи, че правото на безплатен превод на разбираем за
обвиняемия език в наказателното производство е регламентирано в чл.6, §3, б.„е” на ЕКПЧ, като това право, на
национално ниво е защитено с нормата на чл.21, ал.2 от Наказателно-процесуалния
кодекс чрез принципното правило, че лицата, които не владеят български език,
могат да се ползват от родния си или от друг език, и чрез нормата на чл.55,
ал.3 от НПК, съгласно която, обвиняемият има право да
му се предостави писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на
определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт,
на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението
на касационната инстанция. Настоящото производство обаче, не представлява същинско наказателно производство,
т.е. няма за предмет извършване на престъпление и предвид това, настоящият съдебен състав
споделя разбирането,
че в Закона за
административните нарушения и наказания, който регламентира производството по
установяване и санкциониране на административните нарушения, каквото е
процесното, санкционирано с оспореното пред Кърджалийския районен съд наказателно постановление,
не се предвижда задължително участие на преводач във фазата на установяване на
нарушението. Субсидиарното
прилагане на нормите на НПК по тези въпроси принципно не
може да стане на основание чл.84 от ЗАНН, тъй като неговите препращане към нормите на НПК е приложимо
за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда, т.е. в съдебната фаза на обжалване. В тази връзка,
неприложима е и нормата на чл.55, ал.3 от НПК,
с която в българското законодателство е транспонирана Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 20 октомври 2010 год., относно правото на
устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата
не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда
налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с
компетентност по наказателно-правни въпроси и когато налагането на такава
санкция може да бъде обжалвано пред съд. Споделя се обаче извода, че при установяване на нарушението и респ. съставянето и предявяването на акта,
както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български
език, имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице следва да
се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване или не на преводач. В случая
преценката, дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява
съществено процесуално нарушение обаче, не следва да се прави формално и да се
основава единствено на факта на липсата на преводач, което автоматично да
обосновава засягане правото на защита на наказаното лице, макар че в случая, от събраните
по делото гласни доказателства да става безспорно ясно, че такъв преводач,
макар и не заклет, е имало и че същият е превеждал и обяснявал на *** език на
управителя на соченото за нарушител дружество, за какво нарушение е съставен
акта и какви ще са евентуалните последици от това.
На следващо място, вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват
в повечето случаи наказателните постановления за административни нарушения на „наказателно обвинение”
по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и че правят разграничение с оглед спецификите на
всеки казус (Решение на ЕСПЧ по делото K. and I. v. Bulgaria mf
16137/04). Следва да се има предвид и че правото на лицето да
бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с
акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и на зачитане на
правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния
процес пред съда. Освен това, следва да се съобрази и
факта, че в две директиви, а именно Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от
20.10.2010 год.
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива
2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично
е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например
пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка,
изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за
производството по обжалване пред съд, т.е.
преценката за нарушено право на защита в случая следва да се направи след
задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив
съдебен процес.
В конкретния случай, с оглед събраните по делото
доказателства може да се направи извода, че бившият управител на дружеството – касатор, на когото е бил предявен съставения АУАН, макар и *** гражданин,
е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен акта, както е
разбрал и защо му е издадено наказателно постановление. Извод затова настоящата
касационна инстанция прави, като взе предвид показанията на разпитаните в съдебно заседание пред районния
съд свидетели И. С., А. П. и К. С., първата от
които актосъставител, втората – присъствала лично при установяване на
нарушението и съставянето и предявяването на акта, а третата - присъствала
лично при предявяването на акта,
които свидетели категорично и без колебание в показанията си сочат,
съставеният АУАН е бил преведен устно, на *** език, на управителя на соченото
за нарушител дружество, от техен колега - А. С., който владеел *** език, като в
показанията си свидетелката С. е посочила, че на управителя на дружеството е
бил преведен целия акт, последният се съгласил с констатациите, след което дори
благодарил. В абсолютно същия смисъл са и показанията на свидетеля А. С. С.,
който е бил помолен да извърши устния превод и да съдейства на колегите си при
връчването на акта, като в показанията си същият категорично заявява, че е
превел текста на съставения АУАН на управителя на дружеството „НУКЕ” ЕООД, като
подробно му е обяснил, за какво е съставен акта, както и че му е обяснил, че
преди наемане на работник на работа, трябва предварително да се сключи трудов
договор с него и да му се връчи този трудов договор, както и уведомление,
респ., че няма право да допуска до работа лице без сключен трудов договор. В
показанията си и този свидетел е заявил, че след като е превел на *** език
съдържанието на акта и след като провел разговор с управителя на дружеството,
сочено за нарушител и му е обаяснил за какво налрушедсие става дума, последният
му казал, че почти същата била пректиката и в *** и дори му благодарил.
Обстоятелството, че този свидетел - А. С. С. е извършил устния превод на съставения
АУАН се установява и от показанията на самия бивш управител на санкциониранато
дружество „НУКЕ” ЕООД, а именно – Т. Б., дадени в съдебно заседание, проведено
на 25.02.2021 год. В тази
връзка, неоснователно е твърдението на
процесуалния представител на нарушителя, че АУАН не е предявен в присъствието на преводач и че по
този начин било накърнено правото на защита на наказаното лице, в случая на дружеството „НУКЕ” ЕООД
*** Нарушението, което е било извършено от дружеството, според
настоящия касационен състав, е станало съвсем ясно на управителя на същото дружество
още в момента на съставяне и предявяване на акта за нарушение, тъй като същият му е бил разяснен на
разбираем за него език, а именно – на *** език, от свидетеля А. С. С.
На следващо място, от страна на соченото за
нарушител дружество своевременно
е бил упълномощен правоспособен адвокат, за
защита на интересите му чрез обжалване на наказателното постановление пред съда, който адвокат е подал жалба срещу издаденото НП в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Следователно, дори хипотетично
да се приеме липса на надлежен превод на съставения АУАН, това по
никакъв начин не е попречило на наказаното лице да реализира в пълна
степен правото си на защита срещу наказателното
постановление, защото съгласно чл.84, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.314, ал.1 от НПК, в качеството си на
въззивна инстанция районният
съд проверява изцяло
законосъобразността и правилността на наказателното постановление, независимо
от основанията, посочени от страните, от една страна, а от друга, в рамките на съдебното
производство наказаното лице е могло да представя доказателства за оборване
констатациите на акта за нарушение и в защита на своите права, което на практика не е било сторено. Освен
това, настоящото производство не представлява същинско наказателно производство.
В тази връзка следва да се има предвид и чл.1, §3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския паярламент и на Съвета от 20 октомври 2010 год. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането
на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд, с компетентност по наказателно-правни въпроси и
когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд,
какъвто е настоящия случай, настоящата директива се прилага единствено за
производството по обжалване пред този съд. В случая, жалбоподателят не е бил
възпрепятстван да ангажира
адвокат, да подаде своевременно жалбата до съда и да се яви в съдебно
заседание, за да реализира лично защитата си, като в тази връзка да поиска назначаване на преводач, което обаче в конкретния случай
не е било необходимо, тъй като още към момента на подаването на жалбата против
издаденото наказателно постановление до районния съд, едноличен собственик и
управител на наказаното дружество вече е било друго лице – български гражданин,
който за който няма твърдения да не
владее и да не разбира български език и което своевременно е упълномощило
адвокат, който надлежно да защитава интересите му.
Така, с оглед всичко изложено по-горе, настоящата съдебна инстанция намира, че в рамките на проведеното административнонаказателно
производство в
неговата извънсъдебна фаза е
бил осигурен надлежен превод на съставения акт за нарушение, на разбираем за управителя на
соченото за нарушител търговско дружество,
език – *** език и по такъв начин,
че наказаното лице е разбрало какви административно-наказателни обвинения му се вменяват и на второ място - на
това основание
намира, че не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, които да са накърнили правото му на защита. Като е достигнал до същите изводи и с
обжалваното решение Кърджалийският районен съд е изменил процесното наказателно
постановление, то той е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт,
като следва да се добави в тази връзка, че при извършената служебна проверка
настоящата инстанция не констатира от районния съд да са допуснати и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, каквото съвсем голословно оплакване,
се съдържа в касационата жалба.
По отношение другото оплакване в
касационната жалба - за необоснованост на правните изводи, за пълнота на
настоящото изложение, съдът намира за нужно да разясни за пореден път следното:
Съгласно чл.63, ал.1, предл.2/второ/ от ЗАНН, решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела подлежат на касационно обжалване
на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, а това са основанията, изброени в чл.348 от НПК и по реда на глава ХІІ от АПК. Тези основания са изброени конкретно и изчерпателно в
нормата на чл.348, ал.1 от НПК и сред тях не се съдържа основанието „необоснованост” на съдебния акт, респ. „необоснованост на правните изводи”, поради което това оплакване не следва да се обсъжда от касационния съд.
Независимо от това,
настоящият състав намира за нужно да отбележи, че необосноваността на решението, респ. на правните изводи на
съда, се изразява в опорочени фактически констатации на съда не поради
допуснати от него процесуални нарушения, а поради допуснати от него грешки при
формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от
закона. Такива са грешките на съда при прилагане на правилата на логиката, на
опитните правила, на каузалните връзки между явленията или събитията, на данните на науката, като тези грешки неизбежно водят до неистински фактически
констатации, а оттам и до неправилни правни изводи. В случая, настоящият състав
намира, че такива грешки районният съд категорично не е допуснал при
постановяване на атакуваното решение, като въз основа на приобщените по делото
писмени и гласни доказателства, е направил верни и логични фактически
констатации, въз основа на които е извел и правилни и законосъобразни правни
изводи. При това положение,
след като Кърджалийският районен съд е установил и съобразил всички описани
по-горе факти и обстоятелства и е изменил процесното
наказателно постановление, като е приложил чл.415в, ал.1 от КТ, е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което освен всичко друго, е и
обосновано. Отново следва да се отбележи за
пълнота на изложението, че от настоящата съдебна инстанция не са констатирани
допуснати нарушения на съдопроизведствените правила в хода на производстото пред
районния съд, които да обосновават незаконосъобразност на обжалваното в
настоящото касационно производство съдебно решение.
Ето защо и на основание чл.218, ал.1 от АПК, настоящият съдебен
състав намира, че твърдяните от касационния жалбодател в жалбата пороци на атакуваното решение на Районен съд - Кърджали, не са налице и съответно не са налице
твърдяните касационни основания за отмяната му. Обжалваното решение на Районен съд – Кърджали е
валидно, допустимо, постановено при точен анализ и правилна преценка на събраните доказателства и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона, без съществени нарушения на
съдопроизведствените правила, поради
което и като такова, с решението по настоящото дело същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и
предвид своевременното направената от процесуалния представител на ответника по
касация претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, следва в полза на административнонаказващия орган/АНО/ да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от Закона за правната
помощ, съгласно който, заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и който размер се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по
ЗАНН е от 80 до 120 лева. В случая, по настоящото КАНД е проведено само едно
съдебно заседание, в което не се е явил процесуалния представител на АНО, но
същият е изготвил и своевременно е депозирал преди съдебното заседание писмена
защита. Поради това съдът намира, че следва да се уважи претенцията за
юрисконсултско възнаграждение, в минимално предидения размер от 80.00 лева,
като същото следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, със седалище ***, в качеството й на юридическо лице,
съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”.
По изложените съображения
и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във вр. с ал.1
от АПК и във връзка с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260114 от 19.04.2021 год., постановено по АНД №1346/2020 год. по описа на Районен
съд – Кърджали.
ОСЪЖДА „НУКЕ” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя му Т. Р. Т., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София, ***, с ЕИК ***, сумата
в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.