Номер 72524.09.2020 г.Град Ловеч
Окръжен съд – ЛовечI състав
На 24.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20204300500485 по описа за 2020 година
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание
на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря………………… като разгледа докладваното от съдия
М.Вълчева ч.гр.д. № 485 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от
„Ай Тръст“ ЕООД против разпореждане № 610/15.07.2020 г., по ч.гр.д. №
147/2020 г. на РС Луковит, с което е отхвърлено като противоречащо на
закона заявлението му издаване на заповед за изпълнение против М. М. Г. за
посочените в него суми, основаващо се на Договор за предоставяне на
поръчителство от 31.10.2018.
В частната жалба са изложени оплаквания за материална
незаконосъобразност на атакуваното разпореждане и постановяването му при
1
нарушение на съдопроизводствните правила. Според частния жалбоподател
заповедният съд неправилно възприел уговорката по чл. 4 от раздел IV от
договора като неравноправна клауза, като изводите на съда по фактите и
правото не съответствали и на логическите правила и правните норми.
Изтъква, че договорът между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен в
съответствие с установената в чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето и доколкото
е налице индивидуално договаряне, няма основание да се приеме извода на
съда, според който изборът на обезпечен чрез поръчителство кредит е бил
задължително условие за сключване на договора. Частния жалбоподател
счита, че уговорките в договора не са неравноправни и за тях не са
приложими разпоредбите на чл. 143-146 ЗЗП, доколкото в случая е налице
индивидуално договаряне. На следващо място се прави оплакване и от
доводите на съда за свръх обременителния размер на възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство. Изразява несъгласие и срещу
извода на съда за включване на същото възнаграждение в ГПР. Моли
въззивния съд да отмени на обжалваното разпореждане в атакуваната му част
и постанови издаване на заповед за изпълнение за отхвърлените по
заявлението суми.
Частната жалба е подадена в преклузивния срока по 275, ал.1 от ГПК,
против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима, но разгледана по
същество - неоснователна.
Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
по повод на което е образувано ч.гр.д. № 147/2020 г. по описа на РС Луковит,
е започнало по постъпило заявление от „Ай Тръст“ ЕООД против срещу длъжника
М. М. Г. за парично вземане в размер на сумата 1 557.67 лв., от които главница
в размер на 994.05 лв., 70.84 лв. административни разноски, 187.51 лв.
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 192.21 лв.
договорна лихва за периода 11.02.2019 г. до 10.12.2019 г., 113.06 лв.
наказателна лихва от 27.04.2019 г. до 04.03.2020 г., представляващи
задължение по Договор за кредит № 1159065, сключен на 31.10.2018 г. между
„Кредисимо“ ЕАД/заемодател/ и М. М. Г. /длъжник/ за сумата в размер на
1200.00 лв., обезпечение със сключен на 31.10.2018 г. договор за предоставяне
на поръчителство, сключен между М. М. Г. /потребител/ и „Ай Тръст“ ЕООД
/поръчител/. В т.12 /“Обстоятелства, от които произтича вземането“/ посочва,
че след като вземането на заемодателя станало изискуемо на 10.12.2019 г.,
когато е падежирала последната погасителна вноска, заемодателят е изпратил
до поръчителя искане за плащане на всички вземания по договора за кредит.
Твърди, че на 09.03.2020 г. като поръчител е платил всички задължения, с
оглед на което е встъпил в правата на удовлетворения кредитор, вкл. за
дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.
С обжалваното разпореждане районният съд е отказал издаването на
2
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. За да отхвърли заявлението на
частния жалбоподател, заповедният съд приел, че уговорката в чл. 4 от
договора за кредит е неравноправна клауза, с оглед лишаване на потребителя
от възможност да извърши реален избор дали да приеме сключването на
договора с предлагане на обезпечение. Изложени са и доводи, че
възнаграждението за поръчителя в размер на 928.98 лв. представлява повече
от ¾ от главното задължение по обезпечения кредит и същото не е включено
в ГПР. Поради очевидната нищожност на Договора за поръчителство,
заявлението е отхвърлено изцяло като противоречащо на закона.
Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд
правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК,
заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. С приетото съдържанието на уговорката в
чл.4 от Договора за кредит заемодателят предварително определя поръчителя
и върху нея кредитополучателят не може да въздейства. За него не
съществува възможност да посочи поръчител, различен от предварително
определения и одобрен от заемодателя. Следва да се изтъкне и факта, който
се установява от приложеното по делото извлечение от ТРРЮЛНЦ за
актуалното състояние на частния жалбоподател. От него е видно, че
заемодателят и предварително определеният и одобрен от него поръчител са
свързани лица, доколкото „Кредисимо“ ЕАД (заемодателят) е едноличен
собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД (поръчителят). Това съдържание
на уговорката установява значително неравновесие в правата между
потребителя и търговеца по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
На следващо място с начисляване на възнаграждението за поръчителство се
превишава максималния размер на годишния процент на разходите по чл. 19,
ал. 4 ЗПК, ограничен до петкратния размер на законната лихва. В случая с
договора за кредит е установен ГПР при установения законов максимум от 50
%, който обаче не включва възнаграждението по договора за поръчителство.
Независимо, че произтича от друга сделка (договор за предоставяне на
поръчителство), възнаграждението за поръчителство съставлява разход по
кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, защото икономическата тежест се
понася от кредитополучателя, който го плаща наред с другите парични
задължение по договора за кредит – главници, лихви, и пр. Възнаграждението
за поръчителство не попада в изключенията по чл. 19, ал. 3 ЗПК,
съставляващи изчерпателно изброяване на разходите, които не се включват
при изчисляване на ГПР, въпреки заплащането им от потребителя. Ето защо,
3
макар да не възниква от договора за кредит, настоящата инстанция също
счита, че възнаграждението за поръчителство съставлява част от ГПР. В
случая в Договора за кредит ГПР е определен на 50%, а уговореното
възнаграждение за поръчителя е в размер на 928.98 лв., т.е. налице е
превишаване на законовия максимум на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която има
задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 от
същата неравноправна е дадена клауза, когато въпреки изискването за
добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора.
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че са налице
пречките по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение досежно претендираните вземания. Тези клауза не поражда права
и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК правилно е
отхвърлено от районния съд като противоречащо на закона поради
очевидната нищожност на Договора за поръчителство.
Ето защо въззивният съд намира, че направените в частната жалба
възражения са неоснователни. Районен съд Луковит е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 610/15.07.2020 г. по ч.гр.д. №
147/2020 г. по описа на РС Луковит, с което е отхвърлено като противоречащо
на закона заявлението на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. “Витоша“ № 146, сграда А, Бизнес
център „България“, представлявано от управителя И.М.Ш. за издаване на
заповед за изпълнение против М. М. Г. от с.Бежаново, обл.Ловеч, ул.“Вит“ №
37 за посочените в него суми, основаващо се на Договор за предоставяне на
поръчителство от 31.10.2018.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5