РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                                  №1976/4.11.2019г.2019г.

 

                                   Година 2019                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На двадесет и девети октомври                         Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА Х.-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 4152 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на   „М.В." ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** Михайловски №24, представлявано от управителите Я.Б.Г. и Г.М.В., против Наказателно постановление №425115-F474352/02.04.2019г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности" Варна    в    Централно    управление на Национална агенция за приходите, с което на горепосоченото дружество е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл. 185, ал.1  от ЗДДС за нарушение на чл. 25, ал.1, вр. с чл.3 ал.1  от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.  на Министъра на финансите вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

      

     В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, необосновано, съставено при несъответствие с целта на закона и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати в процедурата при установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление, поради което следва да бъде отменено.

    В конкретния случай липсвали каквито и да било основания и доказателства, от които може да бъде направен обоснован извод за извършено такова нарушение.

Твърди се, че било нарушено правото на защита на наказаното дружество, тъй като не му била предявена снимка при извършване на проверката.

   В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено на основанията посочени в жалбата, като навежда и други основания.

      Въззиваемата страна, чрез нейния процесуален представител счита жалбата за неоснователна, а НП за законосъобразно, поради което моли съда да го потвърди като правилно и законосъобразно.

 

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

        На 10.01.2019г. св.Т.Н.  и нейни приятели посетили снек-бар „Дъ Мартини Фууд енд Коктейлс", находящ се в гр. Варна, ул. „Никола Михайловски"№24, стопанисван от „М.В." ООД с ЕИК *********. Там те консумирали 1 бр. питка чабата, 1 бр. минерална вода „Девин", 1 бр. наливна бира"Хайникен", 3 бр. „Бушмилс", 4 бр.тарама хайвер, 2 бр. салата със сирена, 1 бр. гъши дроб с карамелизиран, 2 бр. вино „Пино гриджо деле Венеция" на обща стойност 108,09 лв. След поискване на сметката, на св.Н. й била донесена нефискална бележка - клиентска сметка №91785/10.01.2019г. за маса:15(22:57 ч.) на стойност 108,09 лв. След като се запознала със съдържанието на бележката, св.Н. констатирала, че консумираните продукти отговарят на посоченото в бележката. Направило й впечатление, че представената клиентска сметка няма надпис фискален бон, няма картичка на България, поради което преценила, че същата представлява обикновена компютърна бележка. След заплащане на сметката, св. Н. заснела бележката с телефона си. На следващия ден тя подала сигнал по имейл до ТД на НАП-Варна, като изпратила и заснетата компютърна бележка. В сигнала свидетелката посочила имената си, адрес и телефон за връзка. Впоследствие й бил върнат имейл, че сигналът й ще бъде разгледан.

     Сигналът на св.Н. бил заведен в ТД на НАП под №7084 и бил възложен за проверка на св.В.К.- инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна.

    На 16.02.2019г., около 18.50ч., св.К. и негов колега посетили снек-бар „Дъ Мартини Фууд енд Коктейлс", находящ се в гр. Варна, ул. „Никола Михайловски"№24, стопанисван от „М.В." ООД с ЕИК *********. Там те констатирали, че обекта работи на две нива, като на всяко ниво имало фискално устройство. Преди легитимация проверяващите извършили контролна покупка, като им бил издаден касов бон. Проверяващите сравнили артикулите в менюто на заведението с тези описани в клиентска сметка №91785/10.01.2019г. за маса:15(22:57 ч.) на стойност 108,09 лв., приложена към сигнала на св.Н. и установили, че артикулите и техните цени съвпадат с тези в менюто на заведението. Проверяващите органи извършили проверка и на двете фискални устройства въведени в експлоатация на обекта, а именно   ФУ модел Датекс DP-150 Т KL с Инд.№ DT726150 и ФП № 02726150, per. № 3921378/ 14.05.2018Г. и ФУ модел Датекс DP-150 Т KL с Инд.№ DT724861 и ФП № 02724861, per. № 3921408/14.05.2018г. От ФУ-ва били извлечени 2 бр. КЛЕН за периода от 10.01.2019г. до 11.01.2019Г. от фкб№0011916(18:57ч.) до №0011934(01:20ч.) и от №0017235(17:27ч.) до №0017250(01:28ч.), като било установено, че не е регистрирана продажба в размер на 108,09 лв., съставляваща стойността на извършената от клиент покупка на стоки в обекта на 10.01.2019г. в 22:57ч. Проверката била обективирана с Протокол за извършена проверка серия АА № 0280950/16.02.19г. Протоколът бил подписан от присъствалите  на проверката без възражения.

      Поради горното св.К. преценил, че при извършена от клиент покупка на стоки на 10.01.2019г., включваща 1 бр. питка чабата, 1 бр. минерална вода „Девин", 1 бр. наливна бира"Хайникен", 3 бр. „Бушмилс", 4 бр.тарама хайвер, 2 бр. салата със сирена, 1 бр. гъши дроб с карамелизиран, 2 бр. вино „Пино гриджо деле Венеция" на обща стойност 108,09 лв. при плащането й в брой, на клиента е предоставена клиентска сметка №91785/10.01.2019г. за маса:15(22:57 ч.) на стойност 108,09 лв.,  търговецът не е изпълнил задължението си да издаде ФКБ от въведените в експлоатация и регистрани в НАП фискални устройства в обекта: ФУ модел Датекс DP-150 Т KL с Инд.№ DT726150 и ФП № 02726150, per. № 3921378/ 14.05.2018Г. и ФУ модел Датекс DP-150 Т KL с Инд.№ DT724861 и ФП № 02724861, peг. № 3921408/14.05.2018г., или касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба№Н-18/13.12.2006г .

       Въз основа на констатираното, на дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № № F474352 от 27.02.2019 г, предявен и връчен на същата дата на управителя на дружеството Я.Г., който го подписал с отбелязване, че възразява, че покупката била извършена в стопанисвания от неговото дружество обект. В срокът по чл.44 от ЗАНН били депозирани и писмени възражения срещу АУАН.

       На 02.04.2019г. Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП издал атакуваното пред съда НП,  от съдържанието на което е видно, че наказващият орган изцяло е възприел описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. Приемайки, че е извършено административно нарушение по чл. 25, ал.1,  вр. с чл.3 ал.1  от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.  на Министъра на финансите вр. чл. 118, ал.1, т.4 от ЗДДС, той е дал идентична правна квалификация с посочената в АУАН. НП било връчено на 26.08.2019г., срещу разписка.

      Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, Протокол за извършена проверка АА № 0280950/16.02.19г., отчети от ФП, опис на парични средства, копие на клиентска сметка №91785/10.01.2019г. за маса:15(22:57 ч.), заверени копия на меню на заведението, заверено за вярност копие от НП с № 375190-F433724/12.11.2018г.

  и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

 

     Като непротиворечиви, конкретни , логични  и взаимнодопълващи се , съдът кредитира показанията на св.В.К. и св.Т.Н., депозирани в с.з..

    По отношение на св.Н. съдът не установи обстоятелства, поради които свидетелката да се счита предубедена или заинтересована от изхода на делото. Същата посочи логично и последователно какво е констатирала при заплащане на сметката в заведението. Посочи и че е подала сигнал в ТД на НАП , като е приложила заснетата от нея клиентска сметка. При предявяване на процесната сметка, св.Н. посочи с необходимата категоричност, че това е сметката изпратена в ТД на НАП-Варна. Нейните показания са в пълен унисон с показанията на св.К., за поводът за проверката и констатациите направени при тази проверка. Ето защо съдът кредитира в цялост показанията на св.Н..

 

        Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

     Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 02.09.2019г. /, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

      Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник отдел „Оперативни дейности „ –Варна при ЦУ НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП –гр.Варна, съобразно цитираната заповед , ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е издадена на основание чл.118,ал.2 и ал.4 от ЗДДС. В нея, в чл. 60 е посочено, че контролът за спазване на наредбата се осъществява от органите на НАП. Отделно от това в чл.193, ал.1 от ЗДДС е посочено, че установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания, а съгласно ал.2 на същия текст актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая АУАН е съставен от орган по приходите, който съгласно чл.193, ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС е компетентен да установява нарушения на нормативни актове по приложението на ЗДДС, какъвто е Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. НП пък е издадено от Началник отдел „Оперативни дейности „ –Варна при ЦУ НАП,  който е оправомощен от Изпълнителния директор на НАП съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г., приложена по преписката. Затова и съдът не споделя възражението, че АУАН и НП не са  съставени от компетентен орган.

      АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на представляващия  нарушителя и свидетел.  Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, чието ЕГН и адрес не са посочени в акта, но това нарушение не е съществено, тъй като не рефлектира пряко на правото на защита на наказания правен субект. Той е съставен в присъствието на представител на нарушителя, предявен и връчен, като срещу него нарушителят се е защитил чрез своя представител.

       Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. 

      В хода на административнонаказателното производство, настоящата инстанция не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, препятстващи адекватно упражняване на правото на защита от страна на дружеството, спрямо което е наложена имуществената санкция. Съставеният АУАН и издаденото НП притежават изискуемите реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, приложим на основание чл. 193, ал. 1 ЗДДС. Описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени са посочени пълно и ясно. Не съставлява съществено процесуално нарушение изписването в АУАН и НП на привръзката с чл.118, ал.4 от ЗДДС, който гласи, че условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност се уреждат с нарочна наредба, издадена от министъра на финансите. Напротив по такъв начин ясно е посочено, че АУАН е съставен за нарушение на наредба, издадена на основание ЗДДС. Отдавна в теорията и съдебната практика е утвърдено разбирането, че наказаният субект се защитава срещу фактите описани в АУАН и НП, а не срещу дадената им правна квалификация. А фактите в АУАН и НП ясно посочват каква е волята на АНО и за какво нарушение е санкциониран въззивникът.

     Не се споделят възраженията в жалбата, че в АУАН не било посочено мястото на нарушението и обстоятелствата при които е извършено. Напротив от съдържанието на двата акта е видно, че детайлно са посочени както мястото на нарушението- снек-бар „Дъ Мартини Фууд енд Коктейлс", находящ се в гр. Варна, ул. „Никола Михайловски"№24, стопанисван от „М.В." ООД с ЕИК *********, така и обстоятелствата при които е извършено. Не се налага никакво съмнение и по отношение на датата на нарушението, като от двата акта става безспорно ясно, че дружеството е санкционирано за нарушение извършено на 10.01.2019г., а проверката при която е констатирано това наршение е извършена на 16.02.2019г.

      Възражението, че липсвал опис на писмените материали е несъстоятелно, тъй като макар и това да е така, то не нарушава правото на наказания субект да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

      Обстоятелството, че не била предявена клиентската сметка по време на проверката също не съставлява съществено процесуално нарушение. Още по- малко би могло да се твърди, че нарушение било , че в протокола не били описани нарушения констатирани при проверката на 16.02.2019г. Тук е мястото да се напомни отново, че наказаният субект се защитава срещу констатациите в АУАН , а не срещу тези посочени в протокола изготвен от проверяващ орган, тъй като началото на АНП се поставя със съставяне на АУАН. Това дали проверяващите органи са получавали или не наставления по телефона в хода на проверката също е ирелевантно и с нищо не нарушава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен.

       Въззивното дружество е санкционирано по реда на 25, ал.1, вр.чл.3 ал.1  от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.  на Министъра на финансите, съгласно която разпоредба независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата  по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Видно от показанията на св. Н. такава продажба е била извършена в стопанисвания от дружеството обект на 10.01.2019г.,  като до легитимация от проверяващите на 16.02.2019г., дружеството не е регистрирало продажбата и не издало ФКБ. Съдът намира, че нарушението е безспорно доказано. Налице е верига от преки и косвени доказателства обосноваващи нарушението. На първо място св.Н. е категорична, че при заплащане на сметката от 108.09лв. на 10.01.2019г. в процесния обект не е била издадена ФКБ, а друг документ, който не притежавал реквизитите на фискална бележка. Същата е категорична, че е заплатила сметката, тъй като тя отговаряла на консумацията, но заснела представения й документ и подала сигнал в ТД на НАП-Варна. В хода на възложената му проверка път св.К. констатирал, че на двете ФУ в проверявания обект  в периода от 10.01.2019г. до 11.01.2019Г. от фкб№0011916(18:57ч.) до №0011934(01:20ч.) и от №0017235(17:27ч.) до №0017250(01:28ч.), не е регистрирана продажба в размер на 108.09лв. Горното води безспорно да единствения възможен извод, че за извършената продажба не е бил издаден ФКБ. Това, че не била установена разлика  в касовата наличност към дата 10.01.2019г. е ирелевантно за спора, тъй като дружеството е било санкционирано за неиздадена фискална касова бележка, а не за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. Несериозно е и твърдението, че приложената по преписката сметка не отговаряла на изискванията на т. III.3, буква а) от Приложение №1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. (липсва заглавна част, включваща: име, адрес и идентификационен номер по чл. 84 ДОПК и идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица, реализиращо продажбата, име и адрес на търговския обект), поради което било невъзможно да се идентифицира с категоричност търговския обект, от който е издаден. Всъщност ако съставеният документ притежаваше тези реквизити и беше издаден по предвидения за това ред безспорно и не би било констатирано нарушение. В случай обаче, както от показанията на св.Н., така косвено от показанията на св.К. и от приложените по преписката документи- копие от меню и други, безспорно е видна връзката на издадения документ с процесното заведение. Ето защо съдът прие, че нарушението е безспорно доказано.

     За вмененото нарушение ЮЛ жалбоподател е санкционирано по реда на чл.185, ал.1 от ЗДДС, съгласно която разпоредба на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, а именно не изпълни задължението си да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

     Съгласно чл.83 от ЗАНН,  в предвидените от закона случаи на ЮЛ и ЕТ се налагат имуществени санкции за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност, поради което и като е съобразил нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, административно-наказващият орган правилно е ангажирал  административно-наказателната отговорност на  ООД, представлявано от Г.В. и Я.Г..  Законодателят предвижда налагането на този вид наказание по отношение на  юридическите лица и ЕТ, поради което жалбоподателят се явява субект на  вменената му отговорност. Санкцията е наложена към средния предвиден в закона размер -1000 лева. Съдът намира, че размерът на санкцията е справедливо определен, като в НП са изложени конкретни мотиви за това. Действително, видно от материалите по АНП дружеството е било санкционирано и за друго идентично нарушение на Наредба Н-18/2006 г., а именно с НП  с № 375190-F433724/12.11.2018г. му е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева на основание, чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на  25, ал.1, вр.чл.3 ал.1  от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.  на Министъра на финансите. Това НП е  било връчено лично на управителя на дружеството на 11.12.2018г., т.е преди процесното нарушение. Макар същото да е влязло в сила едва на 26.04.2019г., видно от отбелязването в него, то към датата на процесното нарушение вече е било издадено спрямо въззивното дружество. Горното идва да покаже, че нито издаденото НП, нито размерът на наложената с него санкция-600 лв., над минималния размер, са имали възпиращо въздействие спрямо нарушителя. Горното разкрива завишена обществена опасност на конкретния нарушител, поради което и правилно е отмерен размерът на наложената му имуществена санкция. С конкретната имуществена санкция, към средния размер предвиден в нормата на чл.185 от ЗДДС-1000 лева, биха се постигнали целите на ЗАНН- да бъде превъзпитан нарушителя към спазване на закона.

        Съдът намира, че настоящия случай не попада под нормата на чл.28 от ЗАНН и в тази връзка преценката на наказващият орган е била правилна. При осъществяването на нарушението не е необходимо да са настъпили вредни последици. Стойността на продажбата, която прочие не е незначителна, не е определяща малозначителността на едно деяние, тъй като с факта на неиздаване на ФКБ се нарушава отчетността, което обосновава и високата обществена опасност на самото нарушение.  По гореизложените съображения, съдът намира, че не е оправдано спрямо конкретното нарушение да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

               

         Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                         Р  Е  Ш  И :

 

      

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 425115-F474352/02.04.2019г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности" Варна    в    Централно    управление на Национална агенция за приходите, с което на „М.В." ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** Михайловски №24, представлявано от управителите Я.Б.Г. и Г.М.В., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл. 185, ал.1  от ЗДДС за нарушение на чл. 25, ал.1, вр. с чл.3 ал.1  от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.  на Министъра на финансите вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: