№ 234
гр. Варна, 11.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно
гражданско дело № 20213100502671 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Въззивникът М. ЕМ. Б., редовно уведомен, се явява лично и с адв. Т. и с адв. А., редовно
упълномощени и приети от първа инстанция.
Въззиваемата страна М. Д. Н., редовно уведомена, се явява лично и с адв. П., редовно
упълномощена и приета от първа инстанция и с мл. адв. Ива Д., преупълномощена от адв.
П..
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ВАРНА,
редовно уведомена, не изпращат представител.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА
в доклада си към Определение № 4251/29.11.2021г., с което е извършен доклад на
въззивната жалба, на насрещната въззивна жалба, както и на депозираните писмени
отговори.
1
АДВ. Т.: Запознат съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам по
доклада. Поддържам въззивната си жалба изцяло, както и отговора на насрещната въззивна
жалба, съответно оспорвам насрещната въззивна жалба и отговора на ответната страна.
МЛ. АДВ. Д.: Запознати сме с определението в разпоредително заседание, не
възразявам по доклада. Поддържам насрещната въззивна жалба, оспорвам въззивната жалба
на М.Б.. Поддържам подадения отговор на въззивната жалба.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че след изискването от съдебния състав на справка от НАП е
депозирано писмо вх.д.№ 25733/10.12.2021г. с трудовите договори и реализираните доходи
от въззивника М.Б..
АДВ. Т.: Не възразявам да се приеме.
АДВ. А.: Не възразявам да се приеме.
АДВ. П.: Не възразявам да се приеме.
АДВ. Д.: Също не възразяваме да се приеме.
СЪДЪТ намира, че изисканите от НАП- Варна доказателства следва да бъдат приети
по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото писмо вх.д.№
25733/10.12.2021г., справка за актуално състояние на действащи трудови договори за М.Б. за
периода 01.01.2020г.- 10.12.2021г., справка – данни за осигуряването на М.Б. за периода
01.01.2020г.- 31.12.2021г.
АДВ. Т.: Имам възражение срещу определението ви, с което са ни отказани
направените от нас доказателствени искания. Обръщам внимание на уважаемия съд, първо,
че по отношение на искането за допускане на свидетели, същото е направено, за да се
установят факти и обстоятелства, настъпили след постановяване на съдебното решение, а не
преди него. Цели се и установяване на изложените от нас нови обстоятелства, които са:
какъв в действителност е режима на лични отношения на бащата с детето, доколко и
как се спазва той; колко време реално прекарват бащата и детето. В самото определение
беше записано, че в производството пред първата инстанция бе разпитан свидетеля Емил Б.
и неговите обяснения са доказали и са дали яснота какви са към настоящия момент тези
факти и обстоятелства, което мисля, че се касае по- скоро за някаква техническа грешка. По
отношение на искането ми за вайбър кореспонденция, ви обръщам внимание, че в
никакъв случай не е направено, за да установява факти и обстоятелства относно издръжката,
както е написано в определението, а поради същата причина- да се установи по още един
2
начин как действително се разпределя времето в ежедневието на М., като периода пак е от
постановяване на съдебното решение до настоящия момент. Твърдим, че реално погледнато
от момента на постановяване на съдебното решение до настоящия момент в голяма част от
времето детето е прекарвало много повече като време с баща си от това, което е по режим.
Считаме, че вкарването в рамките на един режим, който е като време по- малък по никакъв
начин не е полезен за детето и за неговото развитие. В тази връзка са направени нашите
доказателствени искания. Искаме да установим факта, че след постановяване на решението
детето прекарва много повече време с баща си, отколкото е определено в режима, както и
как точно се чувства детето.
АДВ. А.: Считам, че е стресиращо за детето и негативно в емоционално отношение
спрямо него ако има някакво решение, с което да се промени установеното към момента
фактическо положение. То си има вече установен един порядък.
МЛ. АДВ. Д.: Оспорваме обстоятелството, че детето прекарва много повече време с
баща си, извън режима.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА М.Н. : След постановяване на съдебното решение
детето осъществява само съобразно режима контактите със своя баща.
АДВ. П.: Само през летните месеци, за удобство на страните, не е бил спазен два
пъти по 15 дни, а е било разпокъсано няколко пъти по четири- пет дни, но това е било само
през лятото и то само по договорка така да бъде удобно както на детето, така и на
родителите. Но уговорката е била само за лятото. След това детето се среща само съобразно
режима. Освен това, ако се има предвид чуване по телефона, действително детето се чува с
баща си често по телефона, по вайбър също. Но самото му физическо присъствие в дома на
бащата е съобразно привременните мерки, които са определени по самото дело, те се спазват
стриктно и от двете страни. Аргумент на доверителката ми да се спазва този режим е, че
детето се чувства добре и комфортно, докато преди да са имали установения режим то е
имало притеснения.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА М.Н. : Да, това беше и причината да поискаме
регламентиране на режима, за да може детето да знае през кое време е при баща си и през
кое време е при мен, за да не се чуди къде му е багажа, къде са му вещите. Сега, след
определяне на режима, детето е много по- спокойно от преди. В рамките на последните две
години не намирам промяна в поведението на детето по отношение на бащата. Чувства се
както и преди, няма промяна в поведението.
АДВ. П.: Уточнявам, че доверителката ми е ползвала социална услуга от
предлаганите комплекс за социални услуги за деца и семейства, за което има и съответната
Оценка на потребностите както на детето, така и на майката и на бащата, каквито
доказателства ще представим. Доверителката ми е направила всичко, за да може да има
детето един нормален душевен комфорт и спокойствие и в семейството на доверителката ни.
От страна на доверителката ми се правят всички възможни опити да може да се спазва една
комуникация между бащата и детето, такава, че да не създава отчуждение, да има близост и
3
разбирателство, независимо от обстоятелството, че страните не са в добри отношения.
АДВ. Т. : Доколкото майката бе чута и моят доверител не е много съгласен с
направените от нея твърдения, както и за да спазим състезателното начало, моля ако може и
той да отговори с две изречения на същите въпроси.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Б.: Виждам детето съобразно режима. Лятото се виждахме повече.
Никога не сме се договаряли с нея, че това е за тези дни, които са присъдените 15 дена. Сега,
в последно време, виждам детето само съобразно режима, въпреки че детето иска да остава
при мен, когато дойде. Той е плакал вкъщи, не иска да ходи при майка си, пред нея е стоял и
я е питал дали може да остане. Когато детето трябва да си тръгне, не иска да си тръгва.
СЪДЪТ намира, че не са налице основания за преразглеждане на определението от
р.з., доколкото не е спорно между страните, че се изпълнява стриктно режима между бащата
и детето досежно физическото присъствие на детето при неговия баща. Не е спорно, че през
лятото режимът е бил по- разширен, за удобство на страните; не е спорно, че отношенията
между бащата и детето са такива, каквито са били и преди фактическата раздяла между
страните- добри отношения; не е спорно и че се осъществяват допълнително контакти по
телефон, по вайбър и детето не е възпрепятствано да осъществява такива контакти със своя
баща. Предвид изложеното съдът намира, че не следва да бъдат събирани доказателства
приемането на вайбър кореспонденция и да бъдат разпитвани свидетелите за установяване
на горните факти.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за преразглеждане на определението в р.з., с
което доказателствените искания на М.Б. са оставени без уважение.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА, като им разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество
пред спорното производство, на основание чл.140 от ГПК.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА М.Н.: Ние този разговор вече го водихме отвън, но не
сме съгласни с тяхното предложение за споразумение.
Съдът пристъпи към изслушване на въззивника, на основание чл.176 ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Б.: Имали сме много разговори за споразумение. Моето
предложение е това, което детето иска. То иска споделено родителство, при двамата.
Споделеното родителство за мен е най- доброто за едно дете, да се вижда с майка си и с
баща по един и същи начин. Те и двамата имат много голяма роля за неговото развитие,
което е безспорно. Желанието ми е една седмица може би при единия родител, една седмица
при другия родител, както беше преди да започне делото. Тогава детето се чувстваше добре.
4
Ако не се приеме споделеното родителство, съм готов да изслушам тяхното предложение.
Ние сме им предлагали три пъти. Единият път беше по инициатива на майка му, миналия
януари ми писа да дам някакво споразумение, да се разберем. Нека да предложат нещо и да
помислим.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на въззиваемата страна, на основание чл.176 ГПК.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА : Аз изхождам от начина, по който се чувства детето.
Преди да установим този режим на свиждане, който след това съдът разшири и в момента
бащата има разширени виждания с детето- първи, трети и пети уикенд, събират се дори
някога уикенд след уикенд. По мое мнение детето се чувства чудесно, вижда и чува баща си.
Когато детето е при мен, не иска да ходи при баща си, когато е при баща си, иска да е с баща
си. Това е съвсем нормално и е доказателство, че се чувства добре и при двамата родители.
Преди да установим този режим наистина детето беше на около три и половина може би
години, не се чувстваше комфортно да сменя постоянно къщи, да пренася багажи, да не знае
кое къде му е. Това доведе до много конфликтни ситуации и между нас двамата, като
родители, и между детето и родителите му. В момента то се чувства добре, ходи на
извънкласни дейности, знае режима си, спокойно е. За мен това е важно и аз от тази гледна
точка изхождам от желанието си режимът да остане такъв, какъвто е в момента. Според мен
не е уместен режима една седмица детето да е при мен, една седмица при въззивника.
Считам, че този режим, който е в момента, е достатъчно разширен. Не мога да предложа
друга отстъпка. Детето е от сутрин до вечер на училище. Докато детето е на училище трябва
да зная къде то ще се върне и къде ще подготвя домашните си. Той дори прекарва повече
уикенди при баща си, отколкото при мен. Не мога да си представя по- разширен режим от
този. Считам, че друго не е в интерес на детето. Всеки ден детето е на извънкласни
занимания- вторник, четвъртък и петък ходи на джудо от 18:30 до 19:30 часа; в сряда е на
математика два часа, след това на шах, след часовете- от 18:30ч. до 20:30 часа. В събота и
неделя също ходи на математика и на шах. Детето е ангажирано, харесва му. Бащата се
включва в тези занимания само когато е по режим детето при него. Реално погледнато
уикендите детето прекарва повече време с баща си, отколкото с мен и аз съм ощетения
родител.
АДВ. Т. : Чудесно е, че стана въпрос за извънкласните занимания на детето. В тази
връзка, моля преди последното доказателствено искане, което ще направи колегата А., да
упражним още едно процесуално право. Съобразно това, което току-що коментирахме,
молим да бъдат изменени действащите към момента привременни мерки, в следния смисъл:
към петъците на бащата да се добави по- ранно взимане на детето; да се добави преспиване в
неделя, за да може той да води детето направо в понеделник на училище, както и по един
ден с преспиване или два дни без преспиване през седмиците, когато М. не е при баща си.
При така действащите мерки режимът почти винаги се нарушава и обективно е почти
невъзможно да бъде упражняван по този начин, по който е записан. Детето когато е ред на
бащата да го води или да го взима, то практически не може да си отиде на тренировката по
5
джудо. Детето тръгва от училище с училищния автобус. В 18:00 часа пристига на ул. Девня,
на гарата, където го чака майка му. Оттам майка му го взима и го води в квартирата си в
„Бриз“, защото бащата трябвало да го вземе от дома на майката. Става 18:30-18:40 часа.
Уточнявам, че тренировката е в сграда до магазин Метро от 18:00 часа.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Б.: Вече е сменена тренировката в сграда на центъра. Последните
няколко седмици направо го вземам по- рано и го водя. По принцип в петък той свършва в
15:00ч. училище по принцип. В петък детето е в дома на майката, а детето в 18:00 часа
трябва да е на тренировка по джудо. В последно време не го взимам по- рано, за да може да
си отиде на тренировка. Предният петък бяхме на рожден ден. Искам да вземам детето в
петък от училище. Казвам, че е имало случаи да го заведе на тренировка, да го вземам по-
късно, към 19:00 часа.
АДВ. Т.: Към момента режимът се изпълнява така, както е. Желая да вземам детето в
петък по- рано, защото то е до 15:00 часа на училище, а не до 17:30 часа. До 15:30 часа има
хранене и после стои в двора, докато някой го вземе или в 17:30часа си тръгне с автобуса.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА Н. : Твърдя, че детето има уплътнени извънучилищни
занимания до времето на училищния автобус, така че не може да бъде взимано всеки петък
от баща си в 15:30 часа.
АДВ. А.: След като насрещната страна се счита ощетена от този режим и е
неблагоприятен за нея, знаем за житейския принцип, че трябва да постъпваш така, както
искаш да постъпват с теб. Този режим може да се замени и ние с готовност ще го
изпълняваме, като ще даваме детето на майката всеки първи, трети и пети уикенд на месеца
и няма да спорим. Моля да бъде допусната съдебнопсихологична експертиза със задача на
вещо лице: след като се запознае с материалите по делото и проведе срещи с детето и
страните по делото, да даде отговор на следните въпроси: каква е емоционалната връзка на
детето със всеки от двамата родители; налице ли са особености, които се наблюдават в
контакта с всеки един от тях. Второ, какви са качествата на двамата родители, разполага ли
всеки от тях с родителски капацитет да отглежда и възпитава детето и в състояние ли е да
взема самостоятелни решения за него. Трето, какво е общото психоемоционално състояние
на детето; да се изготви психологическа характеристика на детето. Четвърто, налице ли е
синдром на родителско отчуждение /СРО/ спрямо някой от двамата родители; ако е налице,
каква е причината? Какви могат да бъдат последиците от евентуално ограничаване на
режима на личен контакт между бащата и детето.
МЛ. АДВ. Д.: Направеното искане е недопустимо, тъй като по делото няма данни за
СРО, а напротив, има събрани множества доказателства, както в първата инстанция, така и
ние ще си направим своите доказтелствени искания, в които социални работници са
установили, че детето има емоционална връзка и с двамата родители. Съответно, абсолютно
е безпредметно назначаването на тази експертиза. В тази връзка, моля да отхвърлите
исканията на насрещната страна.
АДВ. П.: Представям и моля да приемете Индивидуална оценка на потребностите
6
изх. № 73/ 27.01.2022г., която е извършена по насочване за ползване на социална услуга от
ДСП. Направена е съответната оценка за родителския капацитет за факторите на социалната
среда и потребностите на самото дете, поради което и считам, че същата е относима и
допустима като доказателства по делото. Дава достатъчно информация и по повдигнатите
въпроси от колегата, с искането за назначаване на съответната експертиза. Считам, че тя е не
само недопустима, а и ненужна, тъй като с нищо исканата експертиза няма да допринесе за
разкриването на обективната истина, която считам, че съдът установи и от изслушването на
двамата родители.
АДВ. А.: Аз не мисля, че това искане е допустимо като доказателство. Все още
съществува принципа на непосредственост и ако искат да докажат някакви факти с този
доклад, не е това начина, така че моля да не го приемате.
АДВ. Т.: Има съответен процесуален способ, който не е спазен.
По направените доказателствени искания съдът намира, че както искането за
допускане на СПЕ, направено от въззивника, така и искането за приемане на писмено
доказателство Оценка на индивидуалните потребности на детето не следва да бъдат
уважени. Фактите и обстоятелствата, които се домогва въззивникът да установи със СПЕ, не
са спорни по делото нито отношенията между детето към неговия баща и към неговата
майка, нито качествата на родителите са поставени под съмнение. Не се и твърди да е
налице СРО, поради което и съдът намира, че не е оправдано, с оглед защита интереса на
детето, е същото да бъде подлагано на психологическо обследване за установяване на
безспорни в производството обстоятелства. Ето защо искането за назначаване на СПЕ
следва да бъде оставено без уважение.
Представеното писмено доказателство Индивидуална оценка на потребностите на
детето съдът намира за неотносимо към предмета на спора, доколкото, на първо място е
недопустимо посредством такова доказателство да бъдат установявани потребностите на
детето, а освен това и установяването на това, какви са потребностите на детето, следва да
бъде установено от настоящия състав посредством всички ангажирани по делото
доказателства. Заключението на експертите, изготвили Индивидуалната оценка, не могат да
заместят становище на специалист вещо лице, което би дало заключение при нужда на
поставените въпроси, което е и съответно процесуален ред.
Предвид горното и съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изготвяне на СПЕ, направено от
въззивника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане на Индивидуална оценка на
потребностите на детето, представено от въззиваемата страна.
7
АДВ. Т.: Няма да представям списък с разноски, не претендирам такива.
АДВ. А.: Няма да представяме списък с разноски, не претендирам такива.
АДВ. П.: Представям списък с разноски.
АДВ.Т.: Не правя възражение за прекомерност.
АДВ. А.: Не правя възражение за прекомерност.
СЪДЪТ намира, че представения от адв. П. списък с разноски следва да бъде приет
към делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от адв. П. списък с разноски.
ПОВТОРНО УКАЗВА на страните, че до постановяване на съдебното решение
могат да постигнат съгласие във връзка с упражняване на родителските права върху детето и
по- скоро режима на лични контакти.
Страните заявиха, че нямат доказателствени искания.
Предвид липсата на доказателствени искания съдът счита делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т. : За да открием заедно като юристи и като родители, най- вече в настоящия
случай кой най- добре ще изрази и ще защити най- добрия интерес на детето, се отклонявам
съвсем за кратко от конкретния случай.
Вече сме 2022г. Пожелавам на всички да сме здрави и да станем по- разбиращи, и по-
готови на компромиси и по- отговорни към децата си. Живеейки, обаче в 20-те години на
ХХІ век, не може да не ни направи впечатление една тенденция и да обърнем внимание, че
някои отношения относно разбирането за това, кой е по- пригодния родител в такива
спорове, например, не са се променили повече от петдесет години. Става дума за една
тенденция, която често съдебната практика отвежда фигурата на бащата в един омагьосан
кръг, с предизвестен край обикновено, което неминуемо дава отражението си върху
следващите поколения по един или друг начин, което за съжаление вече започва да става
видимо.
8
Когато детето е новородено, разбираемо за по- пригоден родител се счита майката,
няма как да споря за такова нещо. Много от майките започват да усещат как да бъдат
родители още от момента на раждането, да не кажа на зачеването, по един естествен,
природен начин, докато татковците се научаваме с времето. В следващите три до пет години
се счита, че детето е в много крехка възраст и се нуждае от непосредствена майчина грижа и
почти автоматично бащата получава един стандартен режим, който за съжаление много
често намалява времето на бащата с детето. Интересите до този момент, в който и съобразно
толкова цитираното от нас в настоящото производство Постановление № 1 на Пленума на
ВКС детето вече не е в такава крехка възраст и тук пригодността на двамата родители се
счита за изначално равна, особено що се касае за дете от мъжки пол. В този случай често
родителските права се предоставят отново на майката, с мотивите че детето е свикнало да
живее при нея, приспособено е вече към средата и една промяна в начина му на живот би
била травмираща. Какво тогава се очаква да направи един баща, за да бъде по- пригодния
родител, освен да се надява на някакво обстоятелство, което тежко да компрометира
родителския капацитет на майката. Не е ли травмиращо да не можеш да обясниш на детето
си, че оттук насетне ще го виждаш по- малко и това всъщност е добре за него.
За щастие Варненски окръжен съд представлява изключение от тази практика, като
цитирам сходен казус по в.гр.д.№ 526/2019г. по описа на ВОС, ІІІ състав се е произнесъл в
полза на бащата и вярвам, че в настоящия случай има поне толкова аргументи в полза на
родителските качества на бащата и на неговата пригодност да упражнява родителските
права.
Считам, че след съвкупен и подробен анализ на доказателствата по настоящия казус
се установи следното:
На първо място, детето е момче на почти седем години и за него фигурата на бащата
е особено важна в следващите години от неговото развитие и от съзряването му. Бащата е
осигурил много добри, дори бих казал безупречни битови условия за отглеждане на детето и
полага необходимите непосредствени и ежедневни грижи за възпитанието му, подпомаган
от своя баща и неговото семейство, което живее в съседната къща. Същият работи и
реализира доходи. Трудовата му ангажираност му предоставя възможност да упражнява
пряко родителските си права. На детето не се налага да отсъства от дома за кратки или
продължителни периоди от време по каквито и да е причини. Бащата има предимство пред
майката при преценката за най- добрия интерес на детето от гледна точка на възможността
да разчита на много по- сериозна помощ от близките си при неговото отглеждане. М. е
изградил силни емоционални връзки с тези близки. Когато е в дома на бащата детето се
отглежда в жилището, в което се е родило, в позната обстановка.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА Н.: Не, това сме го уточнявали и преди.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Б.: Детето се роди май месец в края и октомври се нанесохме.
АДВ. Т. : Моля да довърша. Детето има изградена среда, позната обстановка,
установени приятелски отношения. Майката живее в жилище под наем, работи на пълен
9
работен ден и твърдим че често търси съдействие от бащата, за да прибира детето от
училище, да го заведе някъде, тъй като понякога тя няма тази възможност. Не казваме, че не
е нормално, но е факт, който до момента се отрича. В дома на бащата детето ще бъде
заобиколено от подходящи примери за личностното му развитие, смея да твърдя много
сериозни примери. Неговата леля, сестрата на г-н Б. е двукратен шампион на България по
спортни танци, с призове от много международни състезания на 17 години и е 12-та в
световната ранглиста. Защо е относимо това? Защото детето също има много интереси и
желание да се развива. Още един пример, братовчедът на М., Е.Б.- един от най-
награждаваните млади музиканти у нас, удостоен с почетна грамота от президента П.. В
цялото семейство на г-н Б. личното израстване на децата е основен приоритет и ценност,
като всички заедно създават предпоставки то да бъде неизменна част от техния живот. Често
фактически детето е живяло при бащата, който е полагал ежедневни грижи за него. М. се е
чувствал изключително добре, не бихме си позволили нещо, което по- рано се беше
повдигнато като въпрос, никога не бихме си позволили да искаме М. да бъде разпитван.
Мисля, че е ясно защо, но ви уверявам, че неслучайно ответната страна нито веднъж не
възрази на твърденията ни в предходни съдебни заседания, че той сам неколкократно е
изявявал желание да живее при баща си или да прекарва поравно време и с двамата, „защото
така е честно“, това са негови думи. Детето е свикнало с обстановката при бащата, вписало
се е в неговата среда, следва да остане да живее при него и последният следва да упражнява
родителските права, защото смятаме, че така е честно.
Същевременно, обаче считаме, че е жизнено важно за детето който и да бъде другия
родител, който няма непосредствено да упражнява родителските права, по отношение на
същия да се определи максимално разширен режим на лични отношения, пак казвам който и
да е той, близък до споделеното упражняване на родителски права, за да не бъде променена
сегашната ситуация такава, каквато е в действителност относно времето, през което детето
прекарва с всеки от родителите си, а то е почти поравно, както и да не бъде изгубена
емоционалната връзка нито с единия, нито с другия родител.
Десетки пъти именно в интерес на детето, ако трябва да сме честни, и съобразно
действителната ситуация предлагахме споразумение, направихме го и пред вратата и
смятам, че детето не следва да бъде поставено пред избор с кого от родителите да общува,
нито че бащата се опитва да му влияе по такъв начин. Това е негово право, с което майката
следва да се съобразява и да даде възможност на детето да запази взаимоотношенията с
баща си. Считам, че изключително стресиращо за детето и негативно в емоционално
отношение ще бъде решение, с което да се промени фактическо установеното положение, а
то е че, както се надявам, се установи, че детето прекарва понякога дори повече време с
баща си. Всяка промяна на вече изградените привички и установения порядък в живота му,
още повече по принудителен за самото дете начин, биха му причинили вреда.
В евентуалност, ако предоставите родителските права на майката, моля на бащата да
предоставите максимално разширен режим, близък до споделеното родителство, защото
наистина вярвам, че в настоящия случай това би било най- подходящо.
10
АДВ. А.: Най – доброто за едно дете, след като родителите се разведат, е да се общува
доколкото е възможно, а най- добре с двамата си родители. Това е нашето желание за детето,
дори и двамата родители да не съвършени. Когато говорим за права на детето, всяко дете
има право на семейство, но когато говорим за нужди на детето, всяко дете има нужда и от
баща, и от майка. Първоинстанционният съд предостави упражняването на родителските
права на майката. Аз задавам един въпрос: означава ли, че с предоставянето на родителските
права на единия родител се отнемат родителските права на другия. Потърсих и видях, че
ВКС е дал отговор на този въпрос в ТР № 3, че „със съдебно решение, с което се
предоставят правата на единия родител, другият родител не се лишава от тези права, той
остава техен титуляр, но не може да ги упражнява в пълен обем. Не е нужно да си юрист, за
да стигнеш до извода, че като не можеш да си упражниш едно право в пълен обем, това
право или не съществува, или че е ограничено. Ние не искаме това нещо за детето. Искаме
то да общува поравно и с двамата. Искаме да дадете възможност на бащата да бъде баща,
който да участва в живота на детето, да го води на тези извънкласни занимания. В
решението на ВРС като прочетете, защото бащата го водил с колата, детето да ходело с
автобус на училище. Е, в интерес на детето е да ходи с автобус, с обществен транспорт или
бащата да го води с колата, когато има възможност. Аз познавам въззивника и баща му.
Дядото помага колкото може. Те говорят, че всичко правят в името на детето, но според мен
интересът на детето се оставя на последно място. Не, дайте за да се разбере, че това е само
една спирка, една стъпка от живота на това дете. Те трябват сами да намерят път един към
друг и детето да общува поравно с тях. Аз съм безкрайно убеден, че това е най- доброто,
защото и вие знаете, че детето не е обект на правото, а е субект на правото. И най- доброто
за детето е то да общува поравно. Не искаме да е постановено, че на нас да ни бъдат
предоставени родителските права, нека да са предоставени на тях, но да се определи един
режим, който да позволява детето да общува поравно с двамата си родители. Да се даде
възможност бащата да участва в живота на детето си. Установено е, че за момче в
израстването му като мъж има най- голямо значение бащата, и изобщо като самочувствие,
като емоционално, като интелектуално, всякакво развитие.
МЛ. АДВ. Д.: Моля да се произнесете с решение, с което да оставите без уважение
въззивната жалба на въззивника, като неоснователна и да уважите насрещната въззивна
жалба, подадена от доверителката ми.
От събраните по делото доказателства се установи, че основните грижи за М.н се
полагат от неговата майка. Както стана ясно в днешно съдебно заседание, бащата се среща
редовно с детето, имат изградена емоционална връзка, той участва в живота му. Неговата
фигура не е неглижирана или по някакъв начин изоставена. Напротив, майката се опитва
никак да не настройва детето срещу баща му. Доверителката ни също е осигурила много
добри жилищни условия за детето. Това, че живее под наем по никакъв не я прави по- лош
родител- нещо, което явно колегите искат да установят. Детето, както казах, се чувства
добре, след като има вече установен режим на лични отношения с баща си, знае кога ще
11
бъде при него. То има режим на живот, ходи на училище, на извънкласни занимания и се
чувства спокойно- нещо, което и доверителката ми каза в днешно с.з.
Във въззивната жалба и в днешно с.з. няма наведени нови твърдения, които да дават
основание за промяна на упражняването на родителските права. Единствено се правят
някакви морални оценки от колегите, свързани с това, че момченце следва да се отглежда от
неговия баща. Смятам, че стана ясно, че бащата се вижда повече уикенди с детето си, може
да му покаже своя пример и да израсне с мъжа, който той иска го направи.
По отношение на насрещната въззивна жалба, считам, че при определяне размера на
дължимата издръжка ВРС не е съобразил действителните доходи на лицето, като по делото е
представено пред ВРС трудов договор от 2013г. с посочено основно възнаграждение в
размер на 831 лева. От събраните по делото пред ВОС доказателства е видно, че
осигурителния доход на въззивника е двойно по- голям. Също и във въззивната жалба
самият г-н Б. е посочил, че майката следва да заплаща издръжка в размер на 500 лева, което
считам, че е индиция, че и двете страни считат, че издръжка в размер на 250 лева не покрива
нуждите на детето, съответно и предвид доходите на въззивника осъществяваната от него
трудова дейност, а и липсата на спор, считам, че М.Б. може да заплаща издръжка спокойно в
по- голям размер от 500 лева.
Моля да ни присъдите сторените съдебно деловодни разноски.
Моля да постановите решение в искания от нас смисъл.
АДВ. П.: Изцяло подкрепям пледоарията на младшия адвокат в днешно с.з. Считам,
че доверителката ми притежава съответните качества да упражнява родителските права така,
както е постановил районния съд и считам, че по никакъв начин родителския капацитет не
е дискредитиран с нито едно събрано по делото доказателство. Напротив, установи се и от
изслушването, че тя се стреми не само лично с възможностите, които притежава като
индивид и като личност да поддържа ежедневни контакти между детето и бащата по
телефона, да успява да се свърже с него, за да се договорят откъде да бъде взето детето, къде
да бъде заведено на извънкласни дейности. Тя самата сподели пред вас, че повечето уикенди
детето се вижда повече с бащата. Считам, че този режим е максимално разширен и
максимално ще създаде тези условия, тази връзка между детето и бащата да бъде
задълбочена, развита, но пък и няма да наруши връзката между майката и сина, защото има
един много съществен момент в това дело, който беше повдигнат от нас както пред ВРС,
сега ще го повдигна и пред вас.
Доверителката ми многократно е твърдяла, че въззивникът е отгледан от своя баща, с
отсъствието на неговата майка. Тя не желае този модел на отсъствие на фигурата на
майката, да отсъства от живота на нейния син. Напротив, упражнявайки по привременните
мерки титула на родителски права сме представили доказателства, че детето е шампион по
математика, в международен конкурс, продължава да развива тези си способности, има
съответните успехи. Следователно, всички успехи на семейството на въззивника няма по
12
никакъв начин да допринесат ако детето живее при него, а напротив, лично считам, че
доверителката ми разясни и пред ВРС, че желае нейният син да бъде отглеждан като всяко
българско дете, без да се чувства избран и специален, с шофьор, като човек, който да
отрасне при условията, че не може да ползва автобус или по някакъв начин стои сатусно над
другите. Тя желае детето да отрасне като един нормален, умен, здрав български гражданин,
без да се счита, че произхожда от семейство на изключителни шампиони и това му дава
приоритет пред нечие друго дете, което може да изхожда от едно семейство не с толкова
големи способности, но то да бъде съответния шампион. Лично считаме, че тази
изключителна амбиция, която бащата има по отношение на сина си, като твърди, че само и
единствено неговото семейство на шампиони, спортисти, музиканти, могат да го направят
изключителен такъв човек, доверителката ми смята, че това може да го направи и тя.
АДВ. Т.: Имахме искане за произнасяне по отношение на промяна на привременните
мерки. Повтарям искането си: желаем в неделя вечерта да е с преспиване и в седмиците,
когато е при майка си, един ден с преспиване или два дни без преспиване. Оттеглям
искането за петъчното взимане, тъй като се установи, че аз не съм бил прав в случая и че не
е такова препятствие. Второто ми искане е в седмиците, когато детето е при майка си бащата
да има един ден с преспиване с детето си или съответно два дни без преспиване, за да бъде
справедливо.
МЛ. АДВ. Д.: Считам, че искането е неоснователно. Както се установи, детето се
чувства добре и при сега установения режим. Считам, че ще се стигне до конфликтни
ситуации между двамата родители и детето ще бъде въвлечено в тях- вземане, връща и се
разширява изключително много режима на бащата, съответно ще бъдат ограничени
възможностите майката да комуникира с детето.
АДВ. П.: Това преспиване на детето в неделя пречи за подготовката на детето за
следващия ден, да се проверят съответно домашни, да му се приготви раница, дрехи,
необходими за спортни занимания, което ще затрудни изключително много живота на
детето. А по отношение нарежима през седмицата, разбирахте, че това дете се прибира
почти всеки ден от седмицата в осем вечерта.
МЛ.АДВ. Д.: Многократно беше посочено от въззивника, че не следва детето да бъде
допълнително стресирано чрез промяна на режима.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА : Становището ми е същото, не желая промяна на
мерките на лични отношения.
ВЪЗЗИВНИКЪТ: Първо, на детето домашните му са онлайн. Всичките му учебници
на детето са в чантата му от петъка. Така че няма как да не може да се подготви, тъй като в
момента ние пишем същите домашни, то се вижда. Не пише само при майката. Той е с три
тетрадки, той няма учебници. Това не би затруднило детето да отива на училище.
АДВ. П.: Режимът е занапред, това не е режим за назад.
АДВ. А.: Смисълът на привременните мерки е такъв, че могат да се променят, да
видим детето при такова нещо дали няма да се почувства по- добре. Сега се чувства добре,
13
може пък да се чувства и по- добре, ние не знаем.
По направеното искане за изменение на привременните мерки съдът намира
следното:
Пред настоящата инстанция не се събраха нови доказателства, не се и установиха
нови факти, които да обосноват основателност на искането за изменение на привременните
мерки. Безспорно е, че детето посещава множество извънкласни форми на занимания,
поради което както през уикендите, така и през седмицата същото е с изключително
натоварен график. Затова и към настоящия момент съставът не намира, че ще е в интерес на
детето същото да бъде вземано от бащата през седмицата при него, доколкото
приключването на заниманията на детето е в и без друго твърде късен час и за детето е
нужно същото да се прибере в дома си, където може съответно да си почива и да се подготви
за следващия ден. Изменението на мерките би нарушило установения режим на детето към
настоящия момент, което съдът намира, че не е в интерес на последното.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на определените с протоколно
определение от 26.03.2021г. привременни мерки.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14