Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
Ловеч, 17.05.2019 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН
СЪД ЛОВЕЧ,гражданско отделение,
въззивен състав, в публичното заседание на деветнайсети април през две хиляди и
деветнайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ : ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА А.,
при секретаря ГАЛИНА
АВРАМОВА, като изслуша докладваното от чл.съдията А. в.гр.д.№ 129/2019г., за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК и чл.54,ал.2 от ЗКИР.
С Решение № 9/07.01.2019г.,постановено
по гр.д.№1224/2017г.РС-Троян е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявения
от К.Ц.Б. ***, иск за
признаването за установено по отношение на ответниците - И.А.Б. и
Н.А.Б.-М., че те и ищецът К.Ц.Б. са
съсобственици при права -1/2ид.ч. за него и по 1/4ид.ч. за всеки от
ответниците, на поземлен имот, възстановен с решение № 77/26.11.1992г. на ОСЗ –Троян,
като овощна градина от 3.0 декара в с. Ш., м. „Б.", кв. 12, имот 21 и 22
по per. план на с.Ш., Б. от 1932г., при граници: река, К.К.К., дол и път,
заснет в приложената скица-проект с проектен идентификатор № 83212.501.1584 с
площ от 3331 кв.м., представляващ западната част от поземлен имот с
идентификатор № 83212.501.1122, целият с площ от 6210 кв.м. Отхвърлен е и иска
на К.Ц.Б. за признаване за установено по отношение на ответниците - И.А.Б.
и Н.А.Б.-М., че е собственик
по давностно владение на поземлен имот с площ от 2879 кв.м., заснет в
приложената скица-проект с проектен идентификатор № 83212.501.1583,
представляващ източната част от поземлен имот с идентификатор № 83212.501.1122,
целият с площ от 6210 кв.м., които 2849 кв.м. владее от 1993
година, като неоснователен
и недоказан. Отхвърлен е и предявеният от К.Ц.Б. иск за признаване за установено по отношение на И.А.Б. и Н.А.Б.-М.,
че е налице грешка в
КККР относно заснемането и записването на собствениците на поземлен имот с
идентификатор № 83212.501.1122, в с.Ш., Ловешка област, който е
записан на името на ищеца и на ответниците
Н.А.Б., И.А.Б., Р.Г.Б.
и Ц.К.Б., без да са посочени
идеалните части и че целият имот е от 6210кв.м. е записан на името на
посочените лица,които са ответници и праводатели на ищеца и на ответниците, при
съответните квоти, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78,ал.3 от ГПК К.Ц.Б. е осъден да заплати на И.А.Б. сумата 1075лв.,
представляваща направените по делото разноски пред първа инстанция и на Н.А.Б.-М.
сумата от 1075лв., представляваща направените по делото разноски пред първа
инстанция.
Постъпила е жалба от К.Ц.Б. ***,чрез адв.В.А.-ЛАК,против решението,счита че е
незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени процесуални
нарушения. Моли да се отмени и делото се върне на РС-Троян за ново разглеждане
или въззивната инстанция да постанови ново решение,с което да уважат исковете
му и присъдят направените разноски. Развива,че за правилното решаване на спора
са от значение два факта, които РС-Троян не е установил правилно-владението
върху процесния имот и отделните проектни имоти в него и индивидуализацията
върху кадастралната карта на имота, представляващ овощна градина от около 3
дка, възстановена с Решение №77/1992г. на ОСЗ-Троян. Счита,че в нарушение на
процесуалните правила РС-Троян не е съобразил изразените становища и
постановения съдебен акт по в.гр.д.№
434/2014г. на ОС-Ловеч. Пояснява,че това е воденото между страните дело за
делба,в което искът е отхвърлен, тъй като съделителите, които са страни и в
настоящия процес, не са установили правото си на собственост върху целия имот с
идентификатор № 83212.501.1122 с площ от 6210 кв.м. Там ищците И. и Н.Б. са
претендирали правото на собственост върху 3.0 дек. на основание Нотариален акт
№163,т.I, дело № 408/07.04.1994г. на ТРС, а за останалата част са претендирали
собственост на основание давностно владение. По в.гр.д.№434/2014г. на ОС-Ловеч,
в съдебното заседание на 07.10.2014г., И. и Н.Б., след като изрично са
задължени от ЛОС да изразят становище по произхода на съсобствеността, са се
отказали от претенцията за собственост върху поземления имот на основание
давностно владение, тъй като не владеят и никога не са владеели имота.
По адм.д.№ 327/2016г. на АС-Ловеч,
образувано след цитираното по-горе дело за делба, предмет на което е изменение
на КККР с точното заснемане на имот с идентификатор № 83212.501.1122 чрез
разделянето му на две части, в приложения към исковата молба писмен отговор,
ответниците отново са изразили становище, че притежават право на собственост
върху 3.0 декара в имот с идентификатор № 83212.501.1122 съгласно Н.А. № 163,
т. 1, дело № 408/07.04.1994 г. на ТРС и нямат претенция за собственост върху
останалата част от терена.
В различните процеси никога
ответниците не са заявявали права на собственост върху земя, извън обема на
възстановената с решение на ОСЗ - Троян овощна градина около 3.0 декара в с. Ш.,
м. Банята, при граници: река, К.К.К., дол и път, за която има извършен въвод
във владение и е издаден цитираният Нотариален акт от 1994г.
Допълва,че заедно с ответниците са
водили няколко дела срещу други страни, но предметът по тези дела не е включвал
установяване право на собственост върху имота, а легитимацията на страните като
собственици, има значение за защитата на ответника, а не в отношенията между
самите ищци.
След официалното изявление в
съдебното заседание на 07.10.2014г. по в.гр.д.№434/2014г. на ЛОС, от
ответниците не са извършени никакви правни и фактически действия, не са
установени никакви факти, от които да е видно, че те упражняват фактическа
власт или поне претендират владение върху целия имот от 6210кв.м. Въпреки това
РС-Троян необосновано приема, че ответниците владеят целия имот от 6210кв.м. и
владението им не е отблъснато от ищеца. От този извод на съда следват и
неправилните изводи за неоснователност на исковите претенции.
Счита,че необосновано РС-Троян
приема, че наследственият характер на имота, без да е ясно кой имот има предвид
- целият имот с № 83212.501.1122 или само част от него, се установява от
приложения от ответниците Нот. акт т.IV, № 201, per. 3082, дело 882 от 1929г.
Твърди,че по никакъв начин не е установявана идентичността на имота по този
нотариален акт с процесния с идентификатор № 83212.501.1122. Такава задача не е
поставяна и на вещото лице. В Нотариалния акт от 1929г. като съсед е посочен „Ц.М.", а
съгласно свидетелските показания и заключението на вещото лице този съсед се
намира на запад от дола. Всички тези обстоятелства не са изследвани в хода на
процеса, за да извежда РС-Троян каквито и да било изводи за идентичност.
Съдът не приема твърдяната от
ищеца идентичност на овощната градина от 3 дка в западната част от имота, въпреки
наличието на три съществуващи трайни граници, частично и четвъртата граница,
както и извършен въвод във владение, а приема идентичност по твърденията на
ответниците в цитирания нотариален акт от 1929г. без никакви доказателства.
На следващо място изтъква,че съдът
приема по принцип правилен извод, че фактическото ползване на един имот не е
достатъчно един от съсобствениците да го придобие по давност, без да е доказал
отблъскване владението на останалите съсобственици. Но този правилен извод не е
относим към конкретния спор. Сочи,че на 07.10.2014г., в съдебно заседание по
гр.д.№ 434/2014г. на ЛОС, ответниците официално твърдят в съдебния процес за
делба, че не владеят имота и никога не са го владели, както и че притежават
само трите декара овощна градина. Също така са се отказали от претенцията за
придобиване на имота по давност. Напомня,че в същото съдебно заседание е заявил
претенциите си, че „Трите застроени декара аз ги поддържам". „Ние се бяхме
разделили преди да почине баща ми... През цялото време аз съм стопанисвал
имота". На основание тези твърдения ЛОС е приел, че имотът не е съсобствен
и е прекратил делото за делба. Поставя въпроса какво
владение следва да отблъсне ищецът при положение, че съсобствениците- ответниците
твърдят, че не са владелци? На практика след
прекратяването на делото за делба се получава ситуация, при която не се допуска
делба на имота, защото ответниците не владеят имот над три декара и нямат
претенции за такъв, не оспорват претенцията му за владение на застроената част
от имота, изразена в съдебното заседание, но отказват да се раздели имота чрез
изменение на КККР на две части - тази от 3 дка, за която имат претенция и има
нотариален акт, и останалата част от имота, за която нямат претенция. РС-Троян
не е дал отговор на въпроса за владението на имота на базата на всички
доказателства, а се позова само на показанията на свидетеля А.Л., син на една
от ответниците, който заявява, че ответниците не са се дезинтересирали от
имота. Смята,че в същата посока следва да се тълкува и фактът, че двамата
ответници са поискали 4 свидетели за установяване владението върху имота, а в
съдебно заседание успяват да доведат само един - сина на едната ответница.
За да отхвърли иска по чл.124 от ГПК за установяване правото на собственост в посочените квоти между ищеца и
ответниците, за установяване „пространствените предели" на имота от 3331
кв.м. в западната част от имот с идентификатор № 83212.501.1122, заснети като
имот с проектен идентификатор № 83212.501.1584, РС-Троян приема, че страните са
съсобственици на овощната градина от 3 дка, но липсват каквито и да било
доказателства, че тази овощна градина е идентична с процесния имот с проектен
идентификатор № 83212.501.1584. Счита този извод за необоснован. Обяснява,че
овощната градина граничи с трите трайни граници - река, дол и път, които са
установени безспорно. Налице е и четвърта граница - К.К.К.. Проектният имот
граничи с бившия имот на К.К.К., което установяват свидетелите и вещото лице.
Свидетелят М.заявява, че може да посочи местата на колчетата, поставени от
Поземлената комисия при трасирането на имотите. Той сочи, че е съсед на имота
от запад - от другата страна на дола. Всички свидетели заявяват, че овощната
градина е точно там, където е имотът с проектен идентификатор № 83212.501.1584.
В писмената защита на ответниците
за първи път се прави уточнение-признание,че овощната градина от 3 дка се
намира в западната част на имота,но РС-Троян не се е съобразил с това
признание. Освен това възстановеният имот е с площ около 3 дка, а не както
съдът приема точно 3 дка. Затова счита,че и по площ имотът отговаря на
възстановения с решение № 77/1992г. на ОС3 - Троян. Като се съобрази и факта,
че възстановената овощна градина от около 3 дка е незастроена, бунгалата са
били построени към 1992г.-моментът на възстановяване на собствеността върху
овощната градина и извършване на въвода във владение, то логично е да се
приеме, че застроената земя е извън възстановената, а възстановената земя е
точно там, където е проектният имот. Свидетелите категорично заявяват
местоположението на овощната градина на мястото на проектния имот, която в
момента е силно обрасла, но при пролетните цъфтежи на 2018г. са видели цъфнали
ябълки и сливи.
Заключава,че при наличието на три
трайни граници, дори и без четвърта определяема, същият състав на РС-Троян, по
други процеси, е приемал идентичност на имот, а сега приема, че няма никаква
идентичност, което определя за странно. Твърди,че е налице идентичност по : площ,
начин на трайно ползване-овощна градина, трайни граници и съседи.
Твърди,че при изследване въпроса
за идентичността РС-Троян е допуснал и процесуално нарушение. Свидетелят М.,
който е присъствал при обозначаване на границите на имотите на място от
поземлената комисия, е заявил, че може да посочи местата на колчетата, които в
момента на огледа са били обрасли с растителност. Счита,че съдът е следвало да
установи къде са именно местата на колчетата, тъй като тези колчета очертават
границата между двата имота, която е от особена важност за решението на съда по
всичките искове. Св. М.изрично посочи границата „ОТ ЗАПАД на ИЗТОК на
Не се съгласява и с извода на
съда,че не е налице грешка в КККР, тъй като нямало никакви данни за собственост
на източната част от имота с проектен идентификатор № 83212.501.1583 с площ от
2879 кв.м., както и че няма налична материализирана граница между двата
проектни имота, която да бъде нанасяна. Счита,че са налице достатъчно
доказателства, че ищецът упражнява фактическа власт върху източната част от
имота, в която се намират хотелът и бунгалата. Той поддържа тази земя,
включително хотела и бунгалата. Налице са доказателства, че застроената земя,
между хотела и бунгалата, не е овощната градина,която е реституирана с
Решение №77/1992г. на ОСЗ – Троян. Налице
са доказателства, че овощната градина се е намирала и сега се намира в
западната част от имота - до дола, а след дола - съседа Ц.М..
„Подаряването" на частите от хотела, собственост на ответниците, в полза
на ищеца К.Б. е без земята, защото земя около хотела не притежават. Твърди,че
ако хотелът не е „подарен" през 2004г. до днес вече би бил само купчина
срутени тухли и цигли. Съдът не е взел в предвид, че при оформяне на
„дарението" с Нотариален акт с вх. per. № 2359, акт № 179, том VIII, дело
№ 1763 от 03.09.2004г., дарителите не са се легитимирали с Нотариален акт №
163, т. I, н.д. № 408/07.04.1994г., от който единствено черпят права върху
земята-овощна градина от 3 дка и нямат претенции за земя извън този нотариален
акт, а са се легитимирали с други документи. Установената фактическа власт,
както и заявеното официално признание - твърдение по в.гр.д. №434/2014г. на ЛОС
на ответниците, че не владеят имота,приема за достатъчно основание за извод,че
ищецът е владелец на имота, включително и на частите на ответниците. Признанието
на ответниците че не владеят и никога не са владели не е последвано от нови
факти, че са започнали отново да владеят. Възразява,че ако някой трябва да
установява изменение на основанието, установяване на държане и превръщане на
държанието във владение -interversio possessions, то това са именно ответниците
след изявлението от 07.10.2014г. по в.гр.д. № 434/2014г. на ЛОС, а не ищецът,
както приема РС-Троян.
Възразява,че съдът неправилно
тълкува и молбата на ищеца до ответниците за съгласие за минаване на водопровод
през имота. Сочи,че не е оспорвал никога правата на ответниците върху ½
ид.ч. от овощната градина, което е около 1.5 дка от целия имот от 6210 кв.м.
След като имотът е един общ и записан на ищеца и ответниците, логично е всяка
инстанция да иска съгласие от всички съсобственици, независимо какъв дял имат
от съсобствеността. Ищецът ги кани да дадат съгласие за прекарване на
водопровода като съсобственици, а не е признал техни права върху 1/2 или
друга някаква част от целия имот от 6210 кв.м.
На следващо място твърди,че е
налице произнасяне по непредявен иск. По третия от исковете съдът се е
произнесъл с диспозитив, какъвто не е формулиран в исковата молба. Постановил е
: „Целият имот от
Сочи,че в исковата молба ищецът не
е въвеждал твърдение за записване имота на ответници,
които са праводатели на ищеца и на ответниците. Не са събирани доказателства в процеса за
установяване на такива факти. Единствено е установено дарение на хотелска
сграда от ответниците на ищеца, но искът се отнася за поземления имот, а не за
сградата. При това положение счита,че е налице произнасяне по непредявен иск,
което налага връщане на делото за ново разглеждане от РС - Троян и произнасяне
по предявения иск.
Тъй като исковете в процесите по
чл.54 от ЗКИР са взаимно обусловени, то моли да се върне цялото дело за ново
разглеждане от Районния съд.
По изложените съображения моли да
се приеме, че решението на РС-Троян е необосновано, незаконосъобразно и
постановено при нарушение на процесуални правила, като моли да се отмени и
постанови ново, с което да се уважат предявените искове, или да се върне делото
за ново разглеждане от Районен съд Троян.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил
отговор от адв.С.С.-ЛАК-като пълномощник на ответниците- И.А.Б. и Н.А.Б.-М.. Моли да се остави в сила Решение №9/07.01.2019г. по
гр.д.№1224/2017г. на РС-Троян, като правилно и законосъобразно и се отхвърли
подадената от К.Ц.Б. въззивна жалба. Моли да се съобразят изложените от тях
доводи в представената защита пред първоинстанционния съд. Излага, че още с
отговора на исковата молба ответниците заявяват ясно, недвусмислено и категорично,
че отношението им към имот с идентификатор № 83212.501.1122 по плана на с.Ш.,
Ловешка област, винаги е било като към съсобствен, сънаследствен имот, придобит
чрез реституции. Твърди,че имотът е владян винаги като сънаследствен-без ищецът
някога да е отблъсквал владението на ответниците. Напротив- те заедно са
бранили така посочения имот в съдебни процеси, като те винаги са изразявали
отношение на собственици.
Ответниците твърдят, че никога
застроената част от имот с идентификатор № 83212.501.1122 не е била собственост
само на К.Б., нито той е демонстрирал владение само за себе си върху тази част
на имота. Той винаги е имал съзнание, че е съсобственик- доказателство за което
е и писмото, изпратено от него до Н.Б. и И.Б., с което ги информира, че за да
се узакони тръбопровод за минерална вода,с който е захранен хотелът, е
необходимо и тяхното съгласие. Счита,че фактът, че ответниците са инициирали
иск за делба на имот с идентификатор № 83212.501.1122, доказва, че те се считат
за съсобственици с ищеца на целия процесен имот. Затова приемат за недоказани и
неверни твърденията на насрещната страна, че ответниците се считат за
собственици само на 3 дка овощна градина в имот с идентификатор №
83212.501.1122 и нямат претенции за собственост върху останалата част от
терена. Считат,че за да обосновава тезата си на изключителен собственик по
давностно владение на имот с проектен идентификатор № 83212.501.1583, ищецът е
направил избирателен прочит на изявления на настоящите ответници в делбения
процес без да акцентира върху своите изявления и върху изявленията, направени
от неговия процесуален представител адв. Станчева, както и без да съобрази
ролята си и на ищец и на ответник в делбения процес. В него той не е твърдял,че
е изключителен собственик на имота с горепосочения проектен идентификатор от
2879 кв.м., а напротив- пълномощникът му адв.Станчева в съдебно заседание на
07.10.2014г., в пледоарията си по съществото на спора, е заявила: „Считам за
недопустимо искането да се допуска делба върху 3 дка земя общо от 6211кв.м.,
тъй като разликата от 3211 кв.м. ние нямаме информация чия
собственост е.". В
този процес К.Б. не твърди,че е изключителен собственик по давностно владение
на 2879 кв.м., а само,че ги поддържа. Също и, че „ Останалите 3000 кв.м. не се владеят и са запустели.
Не знам кой е техният собственик. Не са мои. Трите застроени декара аз ги
поддържам. В останалите три декара не съм виждал хора. Няма ограда между
застроената част и незастроената.Няма никакви огради на място. Дори застроеният
имот не е ограден. Водили сме дело с братовчедката със съседите и тя пропусна
срока даден от РС-Троян и делото пропадна. Делото беше за граници. "
Сочат,че по делото са представени
и множество писмени доказателства, които установяват, че К.Б. има качеството на
владелец на своите части от процесния имот № 83212.501.1122 и на държател на
частите на ответниците. От подробно проследената фактология, изложена в
защитата им пред първоинстанционния съд, става ясно, че ищецът винаги е
афиширал отношение на съсобственик към целия имот с идентификатор №
83212.501.1122, както и че никога застроената част от имот № 83212.501.1122 по
КККР на с.Ш. не е била собственост само на К.Ц.Б., нито пък той е демонстрирал
владение само за себе си върху тази част от имота. Тази фактология е установена
и от събраните по делото гласни доказателства. Нещо повече: безспорно е
установено и от проведения оглед на имота,че границата между проектирания имот
с площ от 2879кв.м. и имота с площ от 3331кв.м., е имагинерна и никога не е съществувала
като реална и определяща границата на различно владение по отношение на
обособените две части на имота. Твърденията в обратен смисъл във въззивната
жалба определят като изцяло недоказани.
Съгласява се с извода на РС-Троян,
че „имотът, предмет на предявените искови претенции има наследствен произход,
придобит е по силата на наследяване и извършени реституции по реда на ЗСПЗЗ и
ЗВСОНИ."
Счита,че във въззивната жалба
необосновано се твърди,че от мотивите на съдебното решение не става ясно дали
съдът приема за наследствен целия имот № 83212.501.1122 по КККР на с.Ш. или
само този с проектния идентификатор № 83212.501.1583. Смята,че ако във
въззивната жалба са обсъдени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, както е направил съдът, то и
въззивникът щеше да стигне до извод като този в обжалваното от него решение, а
именно,че целият имот има наследствен произход и е реституиран по реда на
различни реституционни закони. Затова приема за неоснователни направените от
насрещната страна възражения, че не става ясно кой имот визира съда - дали
целия имот с № 83212.501.1122 или само част от него. Сочат, че от представената
от тях пред РС-Троян защита, както и от подробните мотиви на решението на
Троянски районен съд, става категорично ясно защо имотът не е изгубил
наследствения си характер, защо ищецът не го е придобил на основание давностно
владение и защо доводите относно владението върху процесния имот, наведени и
във въззивната жалба, са неоснователни и недоказани.
Потвърждава,че предявеният
положителен установителен иск е неоснователен и недоказан, както правилно е
приел първоинстанционния съд. Несъстоятелни са упреците на насрещната страна, че:
„при наличието на три трайни граници, дори и без четвърта определяема, същият
състав на ТРС по други процеси е приемал идентичност на имот, а сега приема,че
няма никаква идентичност".
Макар ищецът да намира това
решение на съда за „странно", всеки съдебен спор е различен, затова и
съдът извършва фактическа преценка за всеки отделен случай и постановява своето
решение, вземайки предвид събраните по делото доказателства и ръководейки се от
своето вътрешно убеждение за конкретния случай и предвид относимите към
конкретния казус правила и норми.
Показанията на единствения
свидетел М., на които ищецът държи, определят като неясни и че не доказват по
безспорен начин, че е извършен въвод във владение точно в очертания имот с
идентификатор № 83212.501.1584. Свидетелят Пенко М.сочи,че са поставяни колчета
покрай бунгалата, определящи четвъртата граница на процесния имот в отсъствието
на наследниците на Б., което е абсурден факт. Въпросът е риторичен- По какви
причини ще се идентифицират граници на имот,чиито собственици не присъстват при
идентификацията? Ако става въпрос за реални граници,както в случая, то кой ги е
посочвал на служителката на ПК,за да се поставят колчетата и др.? Затова
приемат,че св.М.не „ установява,че е извършен въвод във владение и са поставени
колчета до бунгалата" по начина, по който той го описва. По делото е
приложен протокол № 42/15.10.1993г. за въвод във владение на м. „Б."- имот
около .... / колко декара не се чете/ при граници : река, К.К.К.,дол и път,
като изрично е посочено, че въводът на собствениците е извършен в присъствието
на съседите и е съставен един екземпляр от протокола за собствениците,които са
именувани като наследници на К.Ц.Б.. Ясно е от съдържанието на този документ,че
въводът е извършен в присъствието на собствениците, а не в тяхно
отсъствие,както твърди М..
От друга страна в конкретния
случай вещото лице е категорично, че при наличието на трите реални граници
река, дол и път,които са общи за целия имот, не
може точно да се определи четвъртата, чрез която ищецът цели да раздели имот с
идентификатор № 83212.501.1122 на два имота. Следва да се вземе предвид и че по
време на огледа то не е установило трайни кадастрални елементи, можещи да
представляват стари реални граници,разделящи имот №83212.501.1122 на имоти с
идентификатори № 83212.501.1584 и № 83212.501.1583 по линията,показана на
скицата- проект, изготвена от ищеца.
Заключението на вещото лице
първоинстанционният съд възприема като компетентно и обосновано, като въз
основа на него и на целия събран по делото доказателствен материал, постановява
своето решение в частта по отношение на предявения на основание чл.124 от ГПК
иск. Заключението на вещото лице не е оспорено от ищеца и пред първата
инстанция не е правени искане за назначаване на повторна, допълнителна или
тройна експертиза. Напротив ищецът е заявил след приемане на заключението,че
делото е изяснено от фактическа страна и моли да се приключи съдебното дирене.
В тази връзка считат,че е изцяло неоснователно, несвоевременно и преклудирано
искането за назначаване на допълнителна експертиза от въззивната инстанция.
Вещото лице е категорично, че не може точно да бъде определена измислената от
ищеца четвърта граница, при все че е присъствала на огледа и чула неясните и
неточни показания на свидетеля М.,който единствен прави опит да я
индивидуализира. Молят в тази връзка да се съобразят изложените от тях доводи в
писмената защита защо не следва да се дава вяра на неговите показания и защо те
са неточни и неясни. Считат, че е изцяло необосновано искането за преразпит на
този свидетел по изложените съображения. Определят като безсмислено и абсурдно
да се назначава и допълнителна експертиза, която графично да отрази по
показанията само на един свидетел- М., при това вече разпитван за тази четвърта
граница. С неговите показания вещото лице е разполагало при изготвяне на
експертизата си, още повече че то е участвало по време на огледа, когато е
разпитан и св.М.. Допълват също,че с показанията само на един свидетел не може
да се установява толкова важен факт с правно значение - граница,която никога не
е била материализирана на място през последните 70-80 години.
Потвърждават съществуващата в
ОС-Ловеч практика, която е съобразена с тази на ВКС, за допускане на експертна
и във въззивната инстанция, когато съдът прецени,че спорът не е изяснен от
фактическа страна и че процесуалните права на страните са били ощетени от
първата инстанция. В случая е изготвена подробна и много професионална съдебно-
техническа експертиза,която е защитена блестящо пред съда с кратки, точни и
ясни отговори. Тя е приета от страните, като те не са правили каквито и да било
искания за нови експертизи.
Не споделят твърдението във
въззивната жалба, че установяването на фактическа власт и признание на
ответниците, че не владеят имота, е достатъчно основание да се приеме, че
ищецът е владелец на имота, включително и на частите на ответниците, е
определят като абсолютно невярно. По делото са представени множество писмени
документи, които установяват, че ищецът има качество на владелец на своите
части от процесния имот № 83212.501.1122 и на държател на частите на
ответниците. Не се доказва да има съзнанието, че владее процесния имот за себе
си, а още по-малко, че е довел до знанието на останалите сънаследници
намерението си да свои имота като го владее само за себе си. Дори напротив,
ищецът не твърди, че владее, а че поддържа застроената част от имота. Също така
не твърди, че сам защитава процесната част от имота като неин изключителен
собственик, а че е водил дела заедно с братовчедките си за границите на имота.
От събраните по делото
доказателства и от заключението на вещото лице по допуснатата по делото СТЕ, не
се установява по категоричен и безспорен начин, че ищецът е собственик на
източната част на имот с идентификатор № 83212.501.1122, в с.Ш., Община Троян.
Единствените налични доказателства за правото на собственост на ищеца се
отнасят за "двуетажна вилна сграда-хотел със застроена площ 176
кв.м"- това е представеният договор за дарение на тази сграда,която
ответниците,заедно със своята майка са направили на ищеца, като категорично в
нотариалния акт е подчертано, че се дарява жилищната сграда без терена. Въз
основа на заключението на вещото лице първоинстанционният съд правилно приема,
„че липсва грешка в кадастралната карта, тъй като тя е отразила вярно
съществуващите на място реални граници на имот с идентификатор №83212.501.1122
и същата е съобразена с извършените попълвания на кадастралния план на с. Ш.,
Община Троян преди изработването й".
При изложените аргументи молят да
се постанови решение, с което се отхвърли подадената въззивна жалба, ведно със
последици и им се присъдят и направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът се
явява лично и с пълномощник адв.В.А.-ЛАК.Поддържат въззивната жалба и
доказателствените искания. Въззивникът и пълномощникът му представят писмени
защити.
От въззиваемите се явява Нали Б..Заедно
с пълномощника им адв.С.-ЛАК поддържат отговора. Пълномощникът представя
писмена защита.
От доказателствата по гр.д.№1224/2017г.по
описа на РС-Троян и приложените към него гр.д.№688/2013г. на РС-Троян и адм.д.№
327/2016г.на АС-Ловеч,както и становищата на страните, преценени поотделно и в
съвкупност, въззивният състав приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се
произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната
жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на
чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не
открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост
на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по
реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори по делото,че страните имат
общ наследодател Ц.Кънчев Б.-***,поч.06.02.1961г. Негови наследници са К. Ц. Б.,
М.Ц.М.и П.Ц.Т.. Настоящите страни са наследници на К. Ц.Б.-***,поч.на
07.06.1981г. Ищецът К.Б.-е наследник на сина му-Ц.К.Б.-***,поч.на 27.03.2013г.
Ответниците И.Б. и Н.Б.-М. са наследници на А.К.Б.-б.ж.на с.П.,поч.на
24.06.1989г. В документите за собственост и съдебните производства като
наследник е споменавана и майката на ответниците-Р.Г.Б.-б.ж.на
гр.Тетевен,поч.на 31.03.2017г.
За обосноваване на собствеността
страните се позовават на Нотариален акт за
покупко-продажба № 201, т.IV, per. 3082, д.№ 882/10.12.1929г., с който К. Ц.Б.
е закупил „бахчия” от 2 дка в землището на с.Ш., „Банята", при граници:
собствена нива и ливада, река, Ц.М.и К.К.. Продавачи по договора са Ц.К., С.К.,
К.К., В.К. и М.К..
От приложените на л.32 и л.33 по гр.д.№688/2013г.на РС-Троян
Заявление –Декларация и Опис-декларация, се установява,че К. Ц.Б. е внесъл в
ТКЗС следния имот- „ов.гр. Б., при граници река, ..К, дол, път, от 3 дка”.
Страните се позовават на Решение №77/26.11.1992г. на ПК-Троян,постановено по реда на чл.10,ал 7 от ЗСПЗЗ, с което на
наследниците на К. Ц.Б. е възстановена в съществуващи или възстановими стари
реални граници, овощна градина с площ 3 дка в землището на с.Ш., местност „Б.",
представляващ имоти 21 и 22, в кв. 12 по
плана на с.Ш., Б. от 1932г., при граници: река, К.К.К., дол и път. Представен е
протокол № 42/15.10.1993г. на ПК-Троян за извършен въвод във владение на
недвижим имот, в който е отразено,че въводът е извършен в присъствието на
съседите. По гр.д.№688/2013г.(л.10) на РС-Троян е представен и Нотариален акт
за собственост върху земеделски земи с №163, т.I, д.№408/07.04.1994г., с който
за собственици по давностно владение и наследство са признати Ц.К.Б., Р.Г.Б.
(съпруга на А.Б.), И.А.Б. и Н.А.Б., на овощна градина от 3000 кв.м., в
землището на с.Ш., м. „Б.", представляващо част от парцели IV и V в кв. 15
по per. план на с.Ш. при граници: река, К.К.К., дол и път.
Представен
е Акт за държавна собственост с № 2288/16.05.1962г. за одържавяване по силата
на Постановление №2118/14.07.1950г. на имот бивша собственост на К. Ц.Б.,
представляващ двуетажна вила, със застроена площ от 176кв.м., стопански
постройки със застроена площ от 34кв.м. и дворно място от 900кв.м.,
съставляващо парцел II в кв. 12 по плана на Б. с.Ш. от 1932г. Със Заповед №
256/25.06.1992г. на Кмета на гр.Троян е отписан от актовите книги за държавни
имоти на АДС № 2288/16.05.1962г. и предаден на правоимащите наследници на К. Ц.Б.,
недвижим имот, състоящ се от двуетажна вила със застроена площ от 176кв.м. и
дворно място съгласно нормите по чл.54 от ППЗТСУ, намиращи се в парцел V в
кв.15 по плана на с.Ш. - Б.. С Протокол от 28.09.1992г. комисия предава на
наследниците на К. Ц.Б. вила „Иглика" намираща се в с.Ш., заедно с мястото
от 2000 кв.м. около нея (позовавайки се от Протокол от 31.12.1951г.).
Установява
се,че с Нотариален акт за дарение №141, т.VIII, per.№7615,
д.№1207/03.09.2004г., Ц.К.Б., Р.Г.Б., И.А.Б. и Н.А.Б., даряват на К.Ц.Б.
недвижим имот, представляващ двуетажна вилна сграда-хотел, със застроена площ
176кв.м. в парцел V-за почивни домове на ЦСПС в кв. 15 по плана на с. Ш., м. „Б.",
без терена.
С
Договор за покупко-продажба на наследствени права №27, т.II, per.№
2364/30.05.2013г., И. Ц. Б.-Д.продава на брат си К.Ц.Б. цялото си наследство,
като съвкупност от права и задължения, останало от покойния й баща Ц.К.Б..
По
делото от ответниците са представени вносни бележки и документи за заплащани от
тях данък за недвижимия имот в с.Ш.,за периода 2002-2018г.
Имотът, за който се спори, е ПИ с
ид.№83212.501.1122 по КККР на с.Ш.,одобрена със Заповед №КД-14-11-38 от
13.01.2014г.на Н-к на СГКК-Ловеч,с площ от 6210кв.м. От приложените административни
преписки се установява, че както ищецът, така и ответниците, са инициирали
административни процедури за извършване на промени в кадастралната карта на с.Ш.,
касаещи спорния имот-отв. Н.А.Б.-М..-със Заявление - КККР с вх.№01-7016/18.03.2015г.,а
К.Ц.Б. със Заявление - КККР с вх.№ 01-178410/15.06.2016г. Поради изразяваното несъгласие
от съсобствениците не се е стигнало до решаване на спора по административен
ред-видно и от приложеното адм.д.№ 327/2016г.на АС-Ловеч.
Установява се също,че страните
заедно са водили съдебни спорове за защита на правото им на собственост върху
спорния имот ПИ с ид.№83212.501.1122 по КККР на с.Ш.,позовавайки се на
извършена в тяхна полза реституция по ЗСПЗЗ и ЗВСОНИ. Така по гр.д.№951/1999г.на
РС-Троян (гр.д.№24/1996г.на ОС-Ловеч) е постановено решение,с което Община С.,
„***”ЕООД-Р., ”С.”АД-Р. и Опитна станция-С. са осъдени да премахнат незаконно
построени в реституирания имот (3 дка овощна градина) бунгала и да предадат
владението върху имота. Водено е и гр.д.№442/1999г.на РС-Троян,по което Община С.
е осъдена да заплати на страните обезщетение за бездействието по премахване на
посочените бунгала. По гр.д.№144/2007г.на РС-Троян страните са предявили иск с
правно основание чл.53,ал.2 от ЗКИР срещу В.С.Г., отново с твърдение,че са съсобственици
на реституирана овощна градина от 3 дка и бахчия от 2 дка,в м.”Б.”-с.Ш.,
попадащи в п.ІV и V,кв.15 по рег.план.
Между страните е воден и делбен
процес по гр.д.№688/2013г.на РС-Троян, отново за процесния имот-ПИ с ид.№
83212.501.1122 по КККР на с.Ш., одобрени със Заповед РД -18-33/07.04.2009г.на
ИД на АГКК,с трайно предназначение урбанизирана територия,начин на трайно ползване-друг
обществен обект, целият с площ от 6211 кв.м.,заедно с построените в имота без
строителни книжа 13 бр.сгради. Ответниците тук-там ищци,са твърдели,че имотът е
сънаследствен. К.Б.-там ответник, е потвърдил сънаследствения характер на имота
и е изразил възражения по отношение участието на сестра му И. Ц.Б.-Д.(с оглед
продажбата на наследството й) и по отношение на част от сградите-бунгала, с
оглед вече извършените продажби. С Решение №№111/30.04.2014г. РС-Троян е отхвърлил
иска за делба,тъй като не е установена идентичност между делбения имот и този,описан в нотариалния акт
от 1929г.на общия на страните наследодател К. Ц.Б.. По образуваното
в.гр.д.№434/2014г.на ОС-Ловеч К.Б. е заявил позиция,че сънаследствена е само
частта от ПИ до размера на 3 дка, представляваща възстановената овощна градина,като
няма данни за собственика на останалата площ до размера на 6 211кв.м. В
съдебното заседание на 07.10.2014г. е заявил – „ ….Останалите 3000 кв.м. не се
владеят и са запустели. Не знам кой е техният собственик. Не са мои. Трите
застроени декара аз ги поддържам. В останалите три декара не съм виждал хора.
Няма ограда между застроената част и незастроената. Няма никакви огради на
място. Дори застроеният имот не е
ограден. Водили сме дело с братовчедката със съседите и тя пропусна срока даден
от РС- Троян и делото пропадна. Делото беше за граници…” . С Решение
№272/07.11.2014г. ОС-Ловеч е обезсилил първоинстанционното решение, тъй като в
хода на процеса не е установен кой е другият съсобственик-необходим другар,с
чието участие може валидно да се извърши делбата на съсобствения ПИ с
№83212.501.1122 по КК на с.Ш..
По настоящето делото са разпитани
свидетели.
Ангажираните от К.Б. потвърждават,че
той поддържа и се грижи за местото около хотела и бунгалата- св.П.М.- ”.. „бунгалата ги поддържа К.Б.. Знам, че коси
мястото…Наследниците на А.Б. през 1994г. имаха кръчма тук, по-точно докараха
един автобус, който стоя 2 месеца. Повече не съм ги виждал тук..”. Свидетелят Ц.И.-
„К.Б. си чисти хотела, коси, ремонти прави, също и жена му и синът му помагат.
Други хора не съм виждал.Наследниците на А.Б. не ги познавам и не са извали
тук…След като обрасна овощната градина К.Б. не съм го виждал, само от Енергото
чистеха….”. Свидетелят М.С.- „..Тук на место съм виждал К. да го коси и да го
поддържа.След реституцията него съм виждал да поддържа бунгалата горе…Не съм
виждал други наследници на А.Б. да идват да косят, да правят нещо или да
подържат двора...Виждал съм,че К.Б. прави ремонти…Не знам дали всички бунгала
са на К.. Не знам дали са били разпределяни между наследниците тези бунгала….бунгалата
знам, че ги ползва К.Б.. Не знам дали всичките. Не знам точно от кога ги
ползва…При мен в Кметството от наследниците на А.Б. е идвала майката на св. А.Л.,
за да вземе удостоверения. Нейната сестра не съм виждал и не я познавам……никой
не е идвал да се оплаква, че К.Б. владее чужд имот. Не съм чувал някой да
оспорва правата му….”.
От ответниците е ангажиран св.А.Л.-син на отв.Н.Б.,
който твърди,че „..Имотът след реституцията,в началото на 1994г. започнахме
общо да го стопанисваме. Докарахме един автобус направен на ресторантче.
Започнахме леко да реставрираме хотела –
аз, брат ми, майка ми, леля ми, вуйчо К.….Вуйчо ми Б.никога не е стопанисвал
бунгалото. Вуйчо К. държи ключа от бунгалото от закупуването му. Ключът за това
бунгало му го даде вуйчо Б.с уговорката, че дава 1500 лева за тръби за ВиК за
хотела, а вуйчо К. да направи ремонт на бунгалото. Б.влага пари за тръбите за
хотела, а К. прави ремонта на бунгалото….Винаги съм знаел, че имота е от 6 дка
и че е общ. Никога не е имало реална граница между овощната градина и
застроената част. Не знам да има реална граница….Границите на имота са от
хотела до дола,който слиза към реката,до главния път за Р.,на 3м.от хотела
право нагоре се върви.. ”.
По отношение на границата между двата проектни имота
свидетелите на К.Б. сочат- св.П.М., обяснява „..от север границата е реката и
стига на юг до пътя,който е за Р.,на запад до дола стига…”. Свидетелят
твърди,че е присъствал при извършения през 1993г.въвод във владение от
Поземлена комисия и означаването на имота с колчета- ,,.насам набихме на 2-
Допусната е и съдебно-техническа експертиза с в.л.
инж.Снежана Кадиева.
След проверка за записванията по отношение на спорния
имот в действалите планове експертът е установила,че съгласно Кадастралния и
регулационен план на селото от 1932г., в Разписния лист за имот с пл.№21 е
записан собственик Ц.Б.,попада в кв.1,2,3,10, измерена графично площа на имота
е 3 844кв.м.,при граници по плана-от
север-река,изток пл.№22-К. Б.,юг-път,запад-пл.20-Ц.М.ски,като границата минава
по отразен дол. За имот 22 е записан собственик К. Б.,попада в кв.12,п.І и
п.ІІ-двор,ов.гр., с площ от 2 870кв.м.,при граници- север-река,
изток-пл.23-К.К., юг-път,запад-пл.21-Ц.Б.. По КЗП от 1977г. имотите с пл.№21 и
22 от плана от 1932г. попадат върху части от парцели ІV и V,в кв.15. С
Констативен акт за непълноти и грешки от 20.07.1994г.,в плана от 1977г. са
нанесени имоти с пл.№150-на наследници на К. Ц.Б. и №149-на наследници на К.К. П..
Като документи, обосноваващи собствеността върху имота,са описани Заповед
№256/1992г.(за реституция по ЗВСОНИ) и Решение №77/1992г.(реституция по ЗСПЗЗ).В
разписния лист към плана от 1977г.са нанесени корекции по отношение на пл.150 и
151,които са касаели само сградите на вилите. В Кадастралния план от 2002г.
номерацията на имотите запазва тази от плана от 1977г. В разписния лист имот с
пл.№150 са записани съсобственици Ц.К.Б., Р.Г.Б.,И.А.Б. и Н.А.Б.,с площ от
6 211кв.м. и документ за собственост Нотариален акт №163/1994г. Вещото
лице определя,че по този план границите на имот с пл.№150 са–север-река, изток-пл.№149-н-ци
на К.К., юг-път, и пл. №1088, запад-пл.№1089, като съобразно релефа границата
минава по съществуващия дол(дере). В одобрените със Заповед
№РД-18-33/07.04.2009г. Кадастрална карта и регистри данните съвпадат с тези от
плана от 2002г. Имот №150 тук придобива идентификатор №83212.501.1122, имот
№149- идентификатор 83212.501.1121, имот с пл.№1088-ид.№83212.501.1200 и имот с
№1089- ид.№83212.501.1201.
Експертът е разгледала предлаганите от К.Б. проектни
имоти. Установява,че Скица–проект за образуване на имот с ид.№83212.501.1584 с
площ от 3331кв.м.,представляващ западната част от спорния имот, е съобразена
със съществуващите 3 трайни граници-река, дол и път до толкова,че те са граници
на целия имот №83212.501.1122. По отношение на границите между двата
новопроектирани имота, при проследяване на старите планове, експертът е
установила,че по плана от 1977г. има нанесени граници на растителни видове.
Западната граница не е променяна и от 1932г. до 2002г.и е съществуващото дере(дол).
В предходните кадастрални и регулационни
планове няма данни за съществуването на два самостоятелни имота-такива се
откриват единствено през 1932г., но границата между съществувалите пл.21 и
пл.22 не съответства на предложения от К.Б. проект за разделяне. При извършения
оглед на место,в присъствие на страните и съда,вещото лице не е открило трайни
кадастрални елементи,които да представляват стари реални граници,така,както се
твърдят от ищеца. Изготвила е и скица съобразно показанията на св.М., като
заключава,че и тя не съвпада с предлагания от ищеца вариант. В случай, че
имотът бъде разделен по показанията на свидетеля имотите ще имат площи
2 724кв.м.в западната част и 3 486кв.м.в източната част. Вещото лице
е изготвила нарочни скици,за обективиране констатациите си за записванията и
отразяванията на имота в действалите планове на с.Ш.. В съдебно заседание при
представяне на заключението допълва,че реституираната овощна градина се намира
в западната част на спорния имот. Не е установила между хотела и бунгалата да е
имало градина, отразено е като празно,открито място. Сочи,че твърдяните четири
граници-на север-река,на запад-дол,на юг-път и на изток наследници на К. К.в
касаят целия голям имот,който с цитирания Акт за непълноти и грешки е отразен с
пл.№150. Този имот обхваща както възстановеното по реда на ЗСПЗЗ,така и
реституирания по реда на ЗВСОНИ имот. Допълва,че границата между двата проектни
имота,която св.М.сочи,не съвпада със съществувалата такава между имоти с №21 и
22 по плана от 1932г.Експертът е категорична,че по всички предходни планове не
е налична кадастрална граница във вида,в който се предлага в проекта на ищеца.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи:
Съобразявайки изложените в исковата
молба твърдения и становището на ответниците,настоящият състав приема,че е
сезиран с иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответниците И. и Н.Б.,че заедно с ищеца К.Б. са
съсобственици при права 1/2ид.ч.за ищеца и по 1/4ид.ч.за всяка от ответниците,
на ПИ,възстановен с Решение №77/26.11.1992г.на ПК-Троян, представляващ овощна
градина от 3 дка,в с.Ш.,м.”Б.”, кв.12, имот 21 и 22 по регулационния план на
селото от 1932г., при граници- река, К.К.К., дол и път, заснет по предложената
от ищеца скица-проект с проектен ид.№83212.501.1584,с площ от
3331кв.м.,представляващ западната част от
ПИ с ид.№83212.501.1122, целият с площ от 6210кв.м.
Предявен е
и иск с правно основание чл.79 от ЗС,с искане да се признае за установено по отношение на
ответниците И. и Н.Б.,че К.Б. е придобил по силата на упражнявано от 1993г.
давностно владение, собствеността върху имот с площ от 2879 кв.м., заснет в приложената от
него скица-проект с проектен идентификатор № 83212.501.1583, представляващ
източната част от поземлен имот с идентификатор № 83212.501.1122, целият с площ
от 6210 кв.м.
Предявен е и иск
с правно основание чл.54,ал.2
от ЗКИР,с който да се установи по
отношение на ответниците И. и Н.Б.,че е налице грешка в КККР при заснемането и записването на ПИ с идентификатор №
83212.501.1122,в с.Ш.,Ловешка област,изразяваща се в неотразяване
на притежаваните от всеки от съсобствениците идеални части в
съсобствеността.
Макар при хронологичното проучване на
спора и отношенията на страните да се установяват редица противоречия и
несъответствия в позицията им по отношение на спорния имот,дори и в настоящето
производство многократно са внасяли уточнения в твърденията си,което е налагало
съдът да представя доклад на два пъти, съставът да намира,че е задължен от
избрания по настоящето дело начин на защита и следва да се произнесе по
претенциите,така,както са заявени. Затруднение в установяване на действителните
твърдения и позиция на страните внася и изразената от тримата позиция за
наличие или не на наследствен произход на процесния имот в проведеното делбено
производство. Различия в позициите им внася и твърденията им в предходните съдебни
процеси за ситуирането на възстановената по реда на ЗСПЗЗ овощна градина в
съществуващия сега ПИ с №83212.501.1122 по КККР на с.Ш.. При съобразяване
уточненията на пълномощниците им в съдебното заседание от 08.05.2018г.,съставът
приема, че по настоящето дело страните са постигнали единодушие,че
възстановената овощна градина от 3дка е разположена в западната част на
съществуващия ПИ № 83212.501.1122 по КККР на с.Ш. и че трите й граници са от
север-река,от запад-дол и от юг –път. Не се спори и по отношение дяловете им в
този имот, а именно ½ ид.ч.за ищеца К.Б. и по ¼ ид.ч.за всяка от
ответниците И. и Н.Б.. Спори се имало ли е и до къде е била границата на този имот и
другият-реституиран на наследниците по реда на ЗВСОНИ имот. По отношение на
последния страните твърдят,че се разполага в източната част на имота,като се
спори налице ли е упражнявано от ищеца давностно владение, чрез което и на
основание чл.79 от ЗС,е придобил тази част на имота по давност. Като последица
от разрешаване на спора за собствеността ищецът е заявил и претенция за
корекция в КККР,с отразяване на решението по спора,при заявените от него пред
АГКК начини (скици-проект) за обособяване на два имота-конкретно на
притежаваните от съсобствениците идеални част.
Съставът намира за правилен подхода на
първоинстанционния съд първо да се разгледа иска с правно основание чл.79 от
ЗС. При липсата на спор по отношение наследствения произход на собствеността
върху ПИ с ид.83212.501.1122, тази претенция се явява обуславяща при преценката
дали и в какво съотношение съществува съсобствеността към момента на
предявяване на иска.
Ищецът твърди,че е упражнявал владение
върху имот с площ от
2879кв.м., заснет в приложената от него скица-проект с проектен идентификатор №
83212.501.1583, представляващ източната част от поземлен имот с идентификатор №
83212.501.1122, целият с площ от 6210 кв.м., от 1993г., въз основа на което го
е придобил в изключителна собственост по реда на чл.79 от ЗС.
Съставът не
се съгласява с тази теза.
На първо
място,за да се твърди упражнявано давностно владение, довело до легитимиране
като собственик,е нужно ищецът да установи ясните и конкретни пространствени
предели на това владение. Тук ищецът определя собствеността си с изготвен от
самия него проект за обособяване на нов имот-проектен с ид.№83212.501.1583,но
липсват каквито и да и конкретни и убедителни доказателства да е съществувал
преди имот с такава площ и най-вече граница от към западната му страна. При
проследяване хронологично записванията по отношение на спорния имот от
съдебно-техническата експертиза се установява,че не е съществувала ясно и
трайно положена граница между двата имота-този в западната част-твърдяната
овощна градина и този в източната-реституирания по реда на ЗВСОНИ. Единствено в
плана от 1932г. се открива прокарана граница между имотите 21 и 22,но тя не
съвпада с твърдяната от ищеца. В следващите планове-1977г., 2002г., 2009г.
имотът винаги е записван и отразяван като един общ,включително и след
извършената по инициатива на самите наследници процедура по попълване на
непълноти и грешки през 1994г.(видно от представения Акт за непълноти и
грешки).
На следващо
място,както и първоинстанционният съд подробно е мотивирал, предпоставка за
признаване на валидно упражнявано давностно владение,е претендентът да
докаже,че през целия период е манифестирал пред останалите наследници явно,
трайно и противопоставяно им владение. Собственическите си намерения следва да
е демонстрирал ясно, категорично и постоянно. С действията си следва по явен и
недвусмислен начин да е отричал правата на останалите съсобственици и да е
защитавал установеното си владение и върху техните дялове,които е започнал да
държи за себе си.
В случая не
се установява К.Б. да е упражнявал такова владение. Налице са редица
доказателства,които пряко,а и косвено показват,че през целия период, ищецът е
заявявал и поддържал позиция за наличие на съсобственост върху тази част от
имота с братовчедките му-настоящи ответници. Както се посочи по-горе през
годините след реституиране на имота страните са инициирали редица съдебни процеси,в
които са защитавали съсобствеността си заедно, вкл.и върху тази източна част. Навсякъде
са се легитимирали като сънаследници и в това им качество са участвали като
страна в процеса. Нещо повече-дори в проведеното пред 2013г. делбено
производство са поддържали тезата,че реституираният им по реда на ЗВСОНИ имот (където
ситуират настоящия), е техен съсобствен. Изключителна собственост е налице
единствено върху недвижимия имот, дарен на ищеца с Нотариален акт за дарение №141, т.VIII, per.№7615,
д.№1207/03.09.2004г.,не и върху земята.
Освен това от страна на
ответниците са представени доказателства за поддържан интерес и демонстрирани собственически
парва върху този имот. Приложени са редица документи за заплащаните от тях
данъци през периода от 2002г. до 2018г. Също разпитания свидетел А.Л.,а и
останалите ангажирани от ищеца свидетели,потвърждават,че през 1994г. са
започнали да развиват дейност-„..докарахме един автобус направен на ресторантче…”.
Установява се,че съпругът на отв.И.Б. е закупил бунгало от намиращите се в
имота такива. Фактът,че не са упражнявали правата си в имота с реални
действия-така както го е извършвал ищецът,не може да обоснове дезинтересиране
или отказ от собствеността им и съотв.изгубването на тези им права. Косвено
доказателство за легитимацията на имота като съсобствен е и отправеното от
страна на ищеца искане до ответниците за съдействие във връзка с прокарване на
водопровод за минерална вода през тази част от имота-отново възприеман като
съсобствен,а не придобит в индивидуална собственост.
Не може да се приеме като
доказателство за признание на твърдяното давностно владение заявяваната от
ответниците позиция в делбеното производство. И там и в настоящия процес,по
отношение на тази част от имота-източната,и тримата наследници са единодушни,че
това е реституиран им,сънаследствен и съсобствен имот. От страна на отв.Н.Б. е
налице изявление за неупражнявано владение върху бунгала,но не и върху имота като
цяло (л.104,съд.з-е от 20.12.2013г.). Също и от отв.И.Б.-л.130,съд.з-е от
22.01.2014г. Интерпретирането им избирателно в настоящето производство е
неточно и некоректно,а и манипулативно,с оглед игнорирането на заявяваната от
самия ищец позиция в делбения процес за наличие на съсобственост помежду им.
По изложените съображения следва
да се сподели извода на РС-Троян,че имотът-определен като проектен с
ид.№83212.501.1583 не е изгубил наследствения си характер. Ищецът не доказва по
категоричен и убедителен начин, че считано от 1993г. е установил и упражнявал
трайно, явно, необезспокоявано и демонстрирано пред останалите сънаследници
владение, въз основа на което е придобил имота в източната част по реда на
чл.79 от ЗС, което обосновава и отхвърляне
на тази претенция,като неоснователна и недоказана.
По предявения иск с правно
основание чл.124 от ГПК ответниците заявяват, че е недопустим. Съставът намира
възражението за неоснователно и споделя мотива на първоинстанционния съд,че
макар да няма спор по отношение на притежаваните от тях идеални части,нямат
съгласие за точното местоположение на четвъртата граница на реституирания им с
Решение
№77/26.11.1992г.на ПК-Троян, имот- овощна градина от 3 дка,в с.Ш., м.”Б.”,
кв.12, имот 21 и 22 по регулационния план на селото от 1932г., при граници-
река, К.К.К., дол и път, в съсобствения им ПИ с ид.№ 83212.501.2211 по КККР. (Заявена
по този начин претенцията съдържа и елементи на иск по чл.54,ал.2 от ЗКИР,но
при липсата на ясно и конкретно формулиран петитум за установяване правото
собственост и непълнота в кадастралната карта с липсата на отразяване на този
имот,съдът не би могъл да се произнася,макар да намира,че това е адекватният
ред за защита)
При
съобразяване на ангажираните от страните доказателства,съдът намира,че искът е
недоказан. От допусната съдебно-техническа експертиза категорично се
установи,че никога в спорния общ имот не е имало граница във вида,предлаган от
ищеца. Хронологичната проверка в съществуващите регулационни и кадастрални
планове на с.Ш. и записвания, установяват, че данни за съществуване на два
самостоятелни имота има само в плана от 1932г. Границата между тях,обаче,видно
и от изготвената от вещото лице скица-Приложение 1/1, е твърде различна от
сочената от ищеца. Дори и в плана от 1932г.няма отразени граници между двата
имота,обозначени с трайни елементи-огради, слогове, дол и т.н. Такива не се
откриват и в последвалите планове-в този от 1977г.,където имотите с №21 и 22 попадат
в п.ІV и V,в кв.15. Нещо повече-дори в инициираната от самите наследници,след
реституцията корекция на кадастралния план-представеният Акт за непълноти и
грешки от 1994г., имотът е вписан като общ,с площ от 6 211кв.м.Така е
отразен и в плана от 2002г.-пл.№150,при граници –север-река,изток-пл.149-н.ци
на К.К., юг-път и пл.№1088,запад-пл.№1089-при отчитане на релефа-представляваща
дере(дол). В същия вид е отразен и в действащата кадастрална карта и регистри
от 2009г.
Експертът е
категорична,че при извършения оглед на имота не е установила наличие на трайни
кадастрални елементи,които да може да се определят като стари реални граници и
по които да се определи четвъртата граница на възстановения по реда на ЗСПЗЗ
имот. Безспорно-налице са три трайни граници-река, дол и път и в други хипотези
биха били достатъчни за ситуирането на имота. Като ориентир,би могла да се
използва и площа,макар и да не е трайна характеристика на имота. В случая,обаче
четвъртата граница не може да се установи,защото не се откриват материализирани
елементи на такава на терена.Твърдяната от ищеца граница не съответства на
площа,в която са реституирани двата имота.
За
установяване на границата ищецът ангажира показанията на св.М.,които също не
потвърждават тезата на ищеца.Напротив-по неговите свидетелства границата би се
явила продължение на линията по чупката на имот с ид.№83212.501.1122 и ако се
извърши разделяне по нея,проектните имоти биха имали площи от
2 724кв.м.-за западната част и 3 486кв.м.-за източната. При тези
данни не би могло да се приемат за обективни и меродавни показанията на
свидетеля в тази част-за границата.
Експертът
също сочи,че представената от ищеца Скица-проект
на поземлен имот с проектен ид.№ 83212.501.1584 с площ от 3331 кв.м,
представляващ западната част от ПИ с ид.№ 83212.501.1122, е съобразена със
съществуващите трайни граници „река, дол и път", но „…до толкова, до
колкото това са северна, западна и южна граници, както на целия имот
83212.501.1122, така и респективно на проектния имот 83212.501.1584.”. Видно от
изготвените от експерта комбинирани скици,с пресъздаване на отразяването на
имота през годините, съседът К.К. се явява източната граница на общия имот. В
плана от 1932г.,където единствено се открива обособяване на два самостоятелни
имота,източната граница е имот с №22-записан в разписния лист на К. Ц. Б..
По изложените съображения
съставът намира,че ищецът не е доказал по категоричен и убедителен начин,че
между двата реституирани имота е имало граница във вида,в който предлага с
изготвената Скица-проект за проектен ПИ с ид.№83212.501.1584,поради което и
искът му за установяване на съсобствеността им при тези пространствени
предели,следва да се отхвърли,като неоснователен и недоказан,както мотивирано е
приел и първоинстанционния съд.
Като последица от неоснователността на
разгледаните два иска-за установяване съсобственост при твърдените граници в
западната част и на придобиване в изключителна собственост на източната част от
съществуващия ПИ с ид.№83212.501.1122, следва да се отхвърли като неоснователен
и искът с правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР-за установяване наличието на
грешка в КККР при заснемането и записването на имота, изразяваща се в неотразяване на притежаваните от всеки от съсобствениците идеални части в
съсобствеността. Известно е,че предпоставка за постановяване на исканата
промяна в КККР е да се реши спорът за правото на собственост, което в случая
беше отречено в твърдяните от ищеца пространствени предели. Освен елемент на
кадастралната карта,съгласно чл.29 от ЗКИР са поземлените имоти,сгради,самостоятелни
обекти и т.н.по текста. Съгласно чл.30,ал.2,т.2 от ЗКИР тези данни следва да се
отразят в кадастралния регистър,при предвидена процедура,с участие на
собственик /съсобственици в случая(чл.61,ал.1,т.9) и легитимиране с акт,
установяващ правото на съсобственост с всички меродавни елементи-персонални и
пространствени-предпоставка,която тук не е налице,при изхода по предходните два
иска.
Неоснователно
е и възражението на въззивника за произнасяне по непредявен иск,с оглед
включения в диспозитива текст,поясняващ отразяването в КККР и на праводателите
на страните. Съдът се е произнесъл в рамките на формулирания, уточняван
многократно петитум, заявен и в представения и приет от страните доклад по
чл.140 от ГПК(съд.з-е от 08.05.2018г.). Съответно в този вид е задължен и да
постанови отхвърлянето на претенцията.
По изложените
съображения съставът се съгласява с извода на първоинстанционния съд за
неоснователност и на трите предявени от К.Б. претенции.
При изхода в
настоящето производство въззиваемите имат право на възстановяване на
направените разноски. От пълномощника им е представен списък по чл.80 от ГПК,с
отразени разходи за адвокатски хонорар и представен съответен договор за
представителство. В него като реално изплатена е записана сумата от 600лв.за
всяка от въззивниците. С оглед на това въззивникът К.Ц.Б. следва да се осъди да
заплати на И.А. Б. 600лв. и на Н.А.Б.-М.-600лв.
По изложените съображения и на
основание чл.272 от ГПК, ОС-Ловеч
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9/07.01.2019г., пост.по гр.д.№ 1224/2017г.по
описа на РС-Троян,като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА К.Ц.Б. с
ЕГН **********,***, да заплати на И.А.Б. с ЕГН **********, с адрес ***
сумата 600 (шестстотин)лева,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА К.Ц.Б. с
ЕГН **********,***, да заплати на Н.А.Б.-М. с ЕГН ********** с адрес: ***,
сумата 600 (шестстотин)лева,
представляваща направени по делото разноски пред първа инстанция.
При наличие на предпоставките на чл.280
от ГПК решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.