РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. гр. Хасково, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20235640101762 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ от К. Ю. Н., ЕГН **********, с адрес: ***********, съдебен адрес:
***********, Адвокатско дружество ***********, представлявано от адв. К. К. Г. –
управител, против Община Хасково, Булстат: *********, пл. „Общински“ № 1,
представлявана от кмета Станислав Насков Дечев за заплащане на сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от инцидент с
нахапване от бездомно куче, настъпил на 08.05.2023 г. в гр.Хасково, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 08.05.2023 г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че на 08.05.2023 г., в района на бившата бензиностанция „Шел" в гр.
Хасково, в ж.к. ***********, си тръгвал от работното си място, когато преминавайки до
контейнери за смет, изневиделица бил нападнат от глутница от 3 бр.
бездомни/безстопанствени кучета. Въпросните бездомни животни започнали непровокирано
да лаят и ръмжат към ищеца като едното от тях се спуснало към него и захапало същия по
десния крак, на свивката зад коляното. Тъй като изпитал изключително силна болка и стрес,
ищецът се развикал и успял да прогони кучетата, като същите преустановили атаката си и
избягали в междублоковите пространства. Непосредствен очевидец на инцидента станала
приятелката на ищеца - Я. Д. С., която го чакала в непосредствена близост с лекият си
автомобил, за да го вземе от работа и да се приберат вкъщи.
Поддържа се в исковата молба, че след инцидентът ищецът К. Н. потърсил
1
медицинска помощ като бил прегледан в спешното отделение на „МБАЛ-Хасково" АД. В
болничното заведение лекарите констатирали, че в областта на дясната подбедрица на
ищеца има рана от ухапване от куче. Въпросната рана била обработена и била сложена
стерилна превръзка като на ищеца била поставена и противобясна ваксина.
Възстановителният и оздравителен период продължил за срок от около 1 месец като
първите няколко седмици след инцидента ищецът изпитвал изключително силни и
непрестанни болки в областта на десния си крак, поради което му се налагало да приема
болкоуспокоителни и седативни медикаменти. Преживеният инцидент с нападението от
безстопанственото куче, освен на здравословното състояние на ищеца, се отразил
изключително тежко и на психиката му. И към настоящия момент същият изпитвал
панически страх и напрежение при вида на бездомни кучета, както и на такива които се
разхождат свободно и не са вързани на каишка от техния собственик. След инцидента и за
продължителен период от време ищецът се чувствал безпричинно тревожен и напрегнат,
изпитвал нарушения на съня и вниманието. Също така редовно сънувал кошмари, свързани
с нападения от кучета и животни и се будел нощем, облян от студена пот и след това не
можел отново да заспи спокоен сън.
Предвид гореизложеното и съгласно нормите на чл. 50, т. 2 вр. чл. 49; чл. 40, ал. 1, ал.
3 и ал. 4; чл. 41, ал. 1- ал. 3; чл. 47, ал. 1 и ал. 3 и чл. 48 от Закона за защита на животните
(ЗЗЖ) като задължения на длъжностни лица (служители на общината) били възложени
действия за предотвратяване агресивното поведение на безстопанствените кучета, за
настаняване на безстопанствените животни в приюти и осъществяване на надзор и грижи за
върнатите по места след маркиране животни. Общинските власти били длъжни да вземат
под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето им, кастрирането,
обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и
стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ). В чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ изрично било
предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общината, което означавало, че чрез
взетите от тях мерки същите следвало да гарантират безопасното им поведение спрямо
хората, независимо от вида на тези мерки. Следователно, бездействието на тези длъжностни
лица по изпълнение на възложените им със закон задължения било противоправно. Когато
общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме без да положи
необходимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължала обезщетение за същите. Така за
ищеца бил налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди пряко от Община Хасково.
По изложените съображения, се иска от съда да постанови решение, с което
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3000,00 лева, представляващи
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат от инцидент с
нахапване от бездомно куче, настъпил на 08.05.2023 г. в гр. Хасково, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане - 08.05.2023 г., до
окончателното й изплащане.
Претендират се и направените разноски по делото, в това число и за адвокатско
2
възнаграждение за оказаната безплатна правна защита и съдействие по чл.38 ал.2 ЗАдв.
Ответникът счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. Поддържа се от
ответника, че искът бил изцяло недоказан, както по основание, така и по размер, поради
което бил неоснователен. Излага следните съображения в тази връзка:
За да се ангажира деликтната отговорност на Община Хасково, било необходимо да
са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, от което
произтичала претенцията на ищцата за обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди, които били: 1. деяние (действие или бездействие), извършено противоправно и
виновно, 2. причинена вреда, 3. причинна връзка между извършеното деяние и настъпилата
вреда и 4. размер на вредата. Тези елементи трябвало да са в кумулативна наличност.
В исковата молба ищецът твърдял, че на 08.05.2023 г. в гр. Хасково, в близост до
бившата бензиностанция „Шел" в ж. к. „***********" бил нападнат от три
бездомни/безстопанствени кучета и бил ухапан от едно от тях в областта на дясната
подбедрица, без да е предизвикал агресия от страна на кучетата, вследствие на което е
претърпял неимуществени вреди. При справка в регистъра с подадени сигнали, който се
водел в общината, както и от извадка на сигналите, подадени в Общинско предприятие
„Екопрогрес", се установявало, че на горепосочената дата, както и в преходните и
следващите я дни, нямало подаден сигнал за ухапан човек в местоположението на
инцидента.
Исковата претенция била изцяло недоказана. От описаните в исковата молба
обстоятелства и приложените към нея документи, на които се базирали претенциите на
ищеца, не се установявало същите да отговарят на действителното положение между
страните и не обосновавали наличието на гореописаните елементи на деликта.
По отношение на елемента наличие на животно, ухапало ищеца, което да е под
надзора на Община Хасково ответникът сочи, че съгласно Решение № 308 от 3.01.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 1068/2017 г. по иск за вреди от нараняване от куче в тежест на пострадалия
е да докаже дали то има собственик и кой е той, защото за вреди от питомно животно
отговарял неговият собственик, на основание чл. 50 ЗЗД; или кучето да е безстопанствено,
съответно за същото ще отговаря общината, на основание чл. 49 ЗЗД, поради неизпълнение
на дължимите мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета. Никъде в
исковата молба не се съдържали доказателства, че ищецът бил ухапан именно от
бездомно/безстопанствено куче. Законово изискване било безстопанствени кучета да са
надлежно маркирани по някой от следните начини- чрез татуиран на едното ухо
идентификационен номер или електронен чип и V- образно купиране на другото ухо или
друга видима ушна маркировка. Подобни данни не се споменавали в исковата молба.
Липсата на стопанин на конкретното животно бил отрицателен факт, който се твърдял от
ищеца и който следвало да бъде безспорно доказан от него. От исковата молба и
приложенията й този факт не бил доказан по никакъв начин. В ЗЗЖ и ЗВМД липсвала
легална дефиниция на понятието „безстопанствени животни", поради което тя следвало да
бъде изведена по метода на изключението, т.е. безстопанствените кучета били кучетата,
3
които не са домашни, в това число домашни любимци, кучета за служебни, ловни и други
цели по смисъла на чл. 172 - чл. 178 от ЗВМД и не представляват диви животни по смисъла
на т.6 от § 1 от ДР на ЗЗЖ. Така не можело да се установи по безспорен начин, че ищецът
бил ухапан точно от бездомно/безстопанствено куче, за което следвало Община Хасково да
носи отговорност.
По отношение на деянието (действие или бездействие) от страна на Община Хасково,
поведение на неин служител, извършено противоправно и виновно- категорично такова не
било налице. В исковата си молба ищецът твърдял, че е претъпял описаните в нея
неимуществени вреди в следствие на това, че Община Хасково не била изпълнила
задължението си да вземе мерки за предотвратяване на агресивното поведение на
безстопанствени кучета към гражданите. Вярно било, че на Община Хасково във връзка със
Закона за защита на животните били вменени задължения за упражняване на надзор и
полагане на грижи за безстопанствените кучета на територията й, изразяващи се в:
залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането срещу бяс, временното им
настаняване в приюти и връщането им в последствие на местата, от които са заловени (при
някои ограничения уредени в ЗЗЖ- не се допускало връщането на обработените кучета в
дворове на детски ясли и градини, училища, болници и в близост до площадки за игра на
деца, автомагистрали и летища). Към настоящия момент на територията на общината
функционирал кастрационен център към Общинско предприятие „Екопрогрес",
представляващ ветеринарна амбулатория. Същият бил на адрес: ***********. В него се
извършвали прегледи, диагностика, лечебна дейност и различни хирургични интервенции,
сред които: кастрация, ампутиране на крайници, отстраняване на тумори. Към същия
нямало функциониращ стационар и след обработката им, животните се връщали на свобода.
Освен това Общински съвет- Хасково взел Решение № 270/29.01.2021г. за откриване на
процедура по изграждане на общински приют за безстопанствени животни в село
Узунджово, Община Хасково. Предвиждало се да бъде увеличен капацитетът на кучешкия
приют в бившето летище „Узунджово“, за което щели да бъдат преустроени две сгради в ПИ
с идентификатор № 75085.194.1.
В тази връзка ответникът счита, че Община Хасково стриктно изпълнява нормативно
вменените й задължения, като постоянно и своевременно осъществява предписаните в
закона действия за овладяване на популацията на безстопанствените кучета с дължимата
грижа. Понастоящем при постъпване на сигнали за безстопанствени или агресивни кучета,
същите се обработвали и се насочвали екипи, които залавяли животните. Същите бивали
въвеждани в приюта, където се кастрират, чипират, ваксинират и след съответния престой,
биват връщани на местата, от където били заловени, с изключенията по чл. 48 ЗЗЖ. Това
били и предписаните от закона мерки за овладяване популацията на безстопанствените
кучета и за предотвратяване на агресивното им поведение. Същите се явявали адекватни на
проблема и съответствали на финансовите, организационните и други възможности на
ответната община.
В изпълнение си задължението си чл. 40, ал.1 и 2 ЗЗЖ и въз основа на приетата от
4
Министерски съвет с Решение № 136/14,03.2019г. Национална програма за овладяване
популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България, с Решение
№ 515/17.12.2021г. на Общински съвет- Хасково била приета и Общинска програма за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2021 - 2025г. на Община Хасково.
Основните цели на същата били: 1. Установяването на контрол върху популацията от
домашни и безстопанствени кучета, като се гарантира хуманното отношение към тях,
здравето на хората, безопасността на градската среда и европейския имидж на гр. Хасково и
2. Редуцирането броя на безстопанствените кучета до трайно намаляване на популацията,
съгласно разпоредбите на действащото законодателство.
С решение № 386/24.02.2017г. на Общински съвет- Хасково била приета Наредба за
дейността на приют за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията
на община Хасково. В глава V на същата били разписани мерките, които трябвало да се
предприемат при агресивно поведение от страна на безстопанствено куче. Чл. 12, ал. 1
предвиждал, че при подаден писмен сигнал или регистриран сигнал на телефон, обявен от
Община Хасково за случай на куче с агресивно поведение, представляващо непосредствена
опасност за живота и здравето на хора и животни, се изпращал незабавно специализиран
екип за неговото залавяне и настаняване в приют. От приложеното към отговора писмо с
peг. индекс: 11-03-01-296 #3/08.09.2023г. на Директора на ОП „Екопрогрес" било видно, че
за 2022 година през приюта за овладяване популацията на безстопанствените кучета били
преминали и обработени съгласно законовите изисквания 55 броя кучета. Средствата,
изразходвани за реализиране на дейностите по приетата общинска програма за овладяване
на популацията на безстопанствените кучета (в това число за: ветеринарномедицински
препарати и консумативи, изследвани и изхранване на животните, заплащане на
консумативи и ремонтни дейности на сградния фонд) били в размер на 143 045 лева. Ето
защо в случая не било налице бездействие от страна на Община Хасково, тъй като в
изпълнение на задълженията, вменени й с разпоредбите на ЗВМД и ЗЗЖ, общината
предприема поредица от мерки за овладяване и контрол на популацията на
безстопанствените кучета и вложила значителен финансов ресурс. Тоест от страна на
общината била предприета дължимата грижа, при което, дори и да настъпят вреди, не
следвало да се търси тяхното обезщетяване, поради обективната невъзможност да се
предотврати инцидентно настъпило събитие.
По отношение на елемента вредата да е произлязла от вътрешните свойства на
соченото животно- не били посочени доказателства, подкрепящи твърдението на ищеца, че
описания от него в исковата молба механизъм на осъществяване на инцидента е идентичен с
механизма, по който реално се е развил той. Описаните в исковата молба вреди (ако такива
наистина били настъпили) не били получени по описания начин. Не било доказано и че
ищецът с поведението си (евентуално: подвикване, размахване на ръце, притичване покрай
животното, замерване с предмет и други) не бил провокирал агресията на кучето.
Ответникът счита, че било налице съпричиняване на увреждането от страна на ищеца (волно
или неволно). Вредите настъпили следствие на изключителна вина на пострадалия.
5
Съпричиняването на вредите от пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД имало обективен
характер, като вината не била елемент от фактическия му състав, а за съпричиняването се
преценявало наличието на причинна връзка между поведението на пострадалото лице и
настъпилия вредоносен резултат (т. 7 на ППВС № 17/63 г.). Принос по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД бил налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. За да било налице
съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, било необходимо увреденият да е допринесъл за
настъпване на вредите, като този принос трябвало да е конкретен- т. е. да се изразява в
извършването на определени действия от страна на увреденото лице, както и е да е налице
причинната връзка между поведението му и настъпилата вреда.
Не била налице и причинно- следствена връзка между действието/бездействието на
Община Хасково и настъпилата вреда.
Относно твърдените от ищеца в исковата молба вреди, настъпили вследствие на
инцидента е изразено становище, че съгласно чл. 51 от ЗЗД при деликта се дължало
обезщетение за всички преки и непосредствени вреди, които са последица от увреждането.
Предявеният иск за неимуществени вреди бил изцяло неоснователен и недоказан- не били
посочени конкретни факти и обстоятелства, които да ги обосновават и да определят размера
му.
По отношение на предявената претенция, с оглед неизпълнения състав за ангажиране
на деликтната отговорност на ответната общината, то тя била неоснователна, тъй като
вредоносният резултат, ако бил налице такъв, настъпил за ищеца в следствие на
извънделиктна хипотеза.
В обобщение ответникът възразява срещу иска и обстоятелствата, на които се
основава; срещу твърдението, че на 08.05.2023 г. ищецът е била ухапан от безстопанствено
куче, намиращо се под надзора на Община Хасково, без предизвикана от негова страна
агресия; против твърдението на ищеца, че е претърпял посочените в исковата молба вреди
(обем, характер, интензитет и продължителност), както и срещу претендираният им размер
(същият се явявал прекомерен); срещу твърдението на ищеца, че претендираните в исковата
молба вреди са произлезли от посоченото животно, както и че са настъпили в резултат на
виновно и противоправно поведение (действие или бездействие) от страна на Община
Хасково.
С оглед на всичко гореизложено ответникът счита предявения иск за изцяло
недоказан, поради което и неоснователен. Ищецът не подкрепил твърденията си в исковата
молба с доказателства, установяващи по безспорен начин, че претендираните от него
неимуществени вреди са настъпили вследствие на противоправното поведение на Община
Хасково. Моли съдът да постанови решение, с което предявеният от ищеца иск да бъде
отхвърлен.
Алтернативно се възразява срещу размера на предявения иск за обезщетение.
6
Ответникът счита същият за прекомерен по размер и неотговарящ на действително
причинените вреди. Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определяло по справедливост от съда. При определяне размера на
неимуществените вреди следвало да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги
обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на деянието,
обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и пр. Следвало да
се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства като в този смисъл се иска значително да бъде намален размера на
обезщетението.
Претендира се присъждане в полза на Община Хасково на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Направено е възражение за
прекомерност на разноските на ответната страна за възнаграждение за адвокат.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл.12 ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представения по делото Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
006785/08.05.2023 г., издаден от МБАЛ - Хасково, че на 08.05.2023 г. в 20.00 часа е
извършен преглед на ищцеца от д-р П. Ж.. Поставена е основна диагноза по МКБ: W54:
ухапване или удар от куче.Снета е анамнеза: ищецът е съобщил за ухапване от куче в
областта на дясна подбедрица. Предписана е терапия „ТАТ 1 АМП“.
Според Писмо с рег. Индекс 11-03-01-162 #3/12.06.2023г. на Община Хасково, при
извършена проверка на водените дневници за постъпили сигнали от граждани на дежурния
телефон при Община Хасково не е открит на 08.05.2018 г. регистриран сигнал за
безстопанствени кучета или за агресивни техни прояви.
Представени са от ответната община, във връзка с изпълнение на нормативно
вменените й задължения от ЗЗЖ, Решение № 386 от Протокол № 18 от заседание на
Общински съвет гр. Хасково, проведено на 24.02.2017г.; Наредба за дейността на приют за
овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на Община Хасково;
Решение № 515 от Протокол № 24 от заседание на Общински съвет гр. Хасково, проведено
на 17.12.2021г.; Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените
кучета 2021г.-2025г. на Община Хасково; Лиценз за превоз на животни за кратки пътувания
№ 1222 на ОП „Екопрогрес“, издаден от Министерство на земеделието, храните и горите;
Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 316/04.01.2019г., издадено от
Областна дирекция по безопасност на храните гр. Хасково; Приложение към удостоверение
№ 0118/18.12.2018г. за регистрация на ветеринарно лечебно заведение; Удостоверение №
0118/18.12.2018г. за регистрация на ветеринарно лечебно заведение, издадено от Областна
дирекция по безопасност на храните гр. Хасково; Месечна справка за заловени и обработени
бездомни кучета за 2022 г. и писмо с рег. индекс 11-03-01-296#3/08.09.2023г. от ОП
„Екопрогрес“ до Община Хасково;
7
Съгласно писмо с рег. индекс 11-03-01-296#4/08.09.2023г. от ОП „Екопрогрес“ до
Община Хасково, при извършена проверка на водените дневници за постъпили сигнали на
граждани на дежурния телефон при Община Хасково за периода от 01.04.2023 г. –
01.06.2023 г., се установява че са постъпили 3 сигнала за наличие на безстопанствени кучета
и агресивни техни прояви, а именно два от сигналите са от 09.05.2023 г. за пуснат агресивен
питбул в кв. „***********“ и за дете, ухапано от куче в ***********, а сигнала от
31.05.2023 г. касае агресивни домашни кучета в ***********.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелката Я.
Д. С., която към датата на инцидента е съжителсвала с ищеца на семейни начала. От
показанията й се установява, че на 08.05.2023г., в сутрешните часове, е била пряк очевидец
на това как ищецът при приближаването си към автомобила й е бил нападнат от глутница
кучета, 6-7 на брой като три от тях са се приближили към ищеца лаейки. Ищецът се движел
спокойно, не тичал, не говорил и не правил жестове. Свидетелката не забелязала да има
други хора наоколо. Нямало и стопани на кучетата като те били видимо бездомни, по нейни
спомени имали ушни марки. Едното от кучетата захапало ищеца в задната част на десния
крак, в областта на свивката на коляното.Кракът му започнал да кърви и двамата посетили
Спешно отделение, където му била направена превръзка и раната била промита. Свид. Я. С.
посочва, че ищецът се изплашил, тъй като имал изгорени участъци по краката, вкл. и на
мястото на ухапването поради което зарастването било затруднено. След това в
продължение на един месец се наложило да бъдат правени промивки на раната и в този
период ищецът изпитвал болка и имал проблеми с това да стъпва добре, да си свива
коляното и сгъвката на крака. След инцидента ищецът изпитвал страх от кучета, какъвто
преди това нямал. Случвало се и да се стряска насън.
Съдът, съобразявайки възможната заинтересованост на свидетелката Я. Д. С.,
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, кредитира показанията й като достоверни, логични
и последователни, тъй като кореспондират на останалите събрани по делото писмени
доказателства, вкл. на заключението на назначената по делото СМЕ, а и отразяват
непосредствени и лични възприятия.
За изясняване на делото от фактическа страна и по искане на ищцата съдът назначи и
изслуша съдебномедицинска експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. Съгласно заключението на СМЕ по писмени данни № 306/2023 г., при
преглед на ищеца на 17.11.2023 г. е установен белег от зараснала разкъсно-контузна рана и
пигментация на кожата, разположени в областта на дясната подбедрица като белегът е с
морав цвят и размери 1,5/1 см., а пигментацията е с диаметър 5 мм. като изводът на вещото
лице д-р Е. е, че тези изменения на кожата може да са последица от рани, причинени
вследствие на ухапване от куче. Проведена е профилактика за Тетанус като е поставен ТАП.
По отношение на медико-биологичният характер на получените увреждания е посочено, че
рана от ухапване от куче би причинила временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Съдебният лекар е изяснил в заключението си, че раните от ухапване от куче са с
характеристика на разкъсно-контузна рана, която обичайно зараства за срок, който не
8
превишава 20-25 дни, при липса на вторични усложнения, но след ухапване от куче е
възможно да настъпят усложнения от възпалителен или инфекциозен характер. По делото
обаче няма данни ищецът да е ваксиниран против бяс, каквато била обичайната практика.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 49, вр. чл.45 ал.1 от Закона за задълженията
и договорите /ЗЗД/ за претърпени от страна на ищеца неимуществени вреди в размер на
3000 лева е процесуално допустим, а разгледан по същество - изцяло основателен, като
съображенията за това са следните:
Фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща кумулативното наличие
на следните елементи: деяние, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
Налице са в случая предпоставките за ангажиране отговорността на ответната община за
противоправното й бездействие, доколкото на нея е възложено от закона задължението за
надзор над безстопанствените кучета. В глава 5 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ са
предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на
безстопанствените кучета, като целта на закона е, животните да не се намират в свободно
състояние в населените места, тъй като могат да бъдат заплаха за живота и здравето на
хората. С оглед на това законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под
надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването,
ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти
/чл. 47, ал. 1, вр. чл. 41, ал. 1 – 4 ЗЗЖ/. Анализът на цитираната законовата уредба сочи по
недвусмислен начин, че основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в
приюти или временни приюти, като само по изключение се допуска те да бъдат връщани на
местата, от които са взети – чл. 47, ал. 3 изр. 1 пр. посл. ЗЗЖ. В чл. 47, ал. 3 изр. 2 пр. първо
ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което
означава, че чрез взетите от тях мерки, те следва да гарантират безопасното им поведение
спрямо хората, независимо от вида на тези мерки /дали чрез настаняване в приюти,
временни приюти или чрез връщане по места/. В този смисъл е и нормата на чл. 50, т. 2
ЗЗЖ, изрично предвиждаща задължение на общината, да взема мерки за предотвратяване на
агресивно поведение на кучетата към хора или животни. В случая, ответникът не ангажира
доказателства за това, да е изпълнил успешно нормативните си задължения по ограничаване
и контрол на популацията на безстопанствените кучета към датата на процесния инцидент,
въпреки предприемане на мерки в тази насока и приетата общинска програма за овладяване
на популацията на безстопанствените кучета за периода 2021 г.-2025 г.
Установява се категорично по делото, че ищецът е пострадал от ухапване от
безстопанствено куче на 08.05.2023 г. в гр.Хасково. Според ЗЗЖ, безстопанствено куче е
такова, което не е в определено за това място или в дом и няма стопанин с него, както е било
и в случая. Описаното се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства
посредством разпита на свид. Я. Д. С., вкл. и от заявеното от нея, че кучетата са били
глутница от шест или седем на брой и е нямало стопанин в близост до тях. Макар да липсва
9
сигнал до ответната Община за този инцидент, хронологията на развилите се събития води
до извода, че действително се касае до безстопанствено животно, от където произтича и
отговорността на ответната община, а след като не се установява наличието на конкретен
собственик на кучето, то следва изводът, че същото е безстопанствено.
Ето защо съдът приема, че именно ответната община е следвало да упражнява
ефективен надзор над кучето, ухапало ищеца, респ. нейна следва да е отговорността за
неосъществения такъв, довел до процесния инцидент, Общото правило на чл.45 ал.1 ЗЗД за
това, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, в
настоящия случай обуславя гаранционно-обезпечителната отговорност на общината, която
отговаря за вреди, причинени от ухапвания от безстопанствени кучета, тъй като деянието е
осъществено на нейна територия. В случая следва да се приеме, че ответникът е проявил
бездействие, като не е изпълнил свои задължения по нормативната уредба, свързани със
залавяне на безстопанствени кучета, настаняването им в определените за целта приюти,
неполагане на дължимата грижа и надзор над тези животни, отсъствие на взети мерки за
предотвратяване на агресивното им поведение спрямо хората. Достатъчно е в случая
предвид и чл.49 ал.1 ЗЗД е да се установи, че увреждането е извършено поради бездействие
на служител на общината, тъй като тя е отговорна за вредите, които са причинени от нейни
служители, дори и когато не е установено от кои служители конкретно са причинени същите
вреди. В случая е допусната ситуация, при която безстопанствено куче ухапва случаен
човек, независимо от наличието или липсата на създадена организация в общината по
предотвратяване на подобни инциденти, резултат не е постигнат и в тази връзка е налице
бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, общината следва да носи
отговорност.
Неоснователни в тази връзка се явяват и ответните възражения за това, че не било
доказано ищецът с поведението си (евентуално: подвикване, размахване на ръце,
притичване покрай животното, замерване с предмет и други) да не е провокирал агресията
на кучето, респ. наличие е съпричиняване от негова страна, доколкото липсват ангажирани
каквито и да е било доказателства в подкрепа на това твърдение. Напротив, установява се от
коментираните вече гласни доказателства /показанията на свид. Я. С./, която е бил пряк
свидетел на инцидента, че ищецът не е предизвикал по какъвто и да е било начин агресията
на животното с посочените по-горе волни или неволни действия - подвикване, размахване
на ръце, притичване покрай животното, замерване с предмет и други. Освен това самото
разположение на раната – в областта на дясната подбедрица, сочат на достоверност на
изложеното от него в исковата молба по отношение на механизма на причиняване на
уврежданията.
Както бе посочено вече, от събраните по делото доказателства безспорно се установи,
че на 08.05.2023 г. в гр.Хасково ищецът е ухапан от безстопанствено куче. От приетата
медицинска документация и изслушаната съдебномедицинска експертиза категорично се
доказа, че ухапването от кучето е причинило на ищеца рана в областта на дясната
подбедрица. Раната е била обработена в Спешно отделение на МБАЛ - Хасково, като е
10
направена превръзка и промиване, била е поставена и инжекция против тетанус
Оздравителният процес продължил 20-25 дни дни и същият е бил съпроводен с болка.
Наложило се е в същия период да бъдат извършвани промивки на раната, налице са и белег
и пигментация на кожата. В този период с продължителност от около месец ищецът е
изпитвал болка и е имал проблеми с това да стъпва добре, да си свива коляното и сгъвката
на крака. Без съмнение и според кредитираните гласни доказателства ищецът е преживял
стрес от случилото, и към настоящия момент същият изпитва страх и напрежение при вида
на бездомни кучета, сънят му е бил нарушен. При това положение, според настоящия
съдебен състав, всичко това го е поставило в положение на физически и психически
/емоционален/ дискомфорт, който следва да бъде адекватно овъзмезден. Причиненото
увреждане по гореизложените причини се намира в пряка причинна връзка с неупражнения
ефективен надзор на ответната община по ограничаването и контрола на популацията на
безстопанствените кучета на територията на град Хасково.
В случая може да се направи обоснован извод за претърпените от ищеца болки и
страдания в степен, която налага парично обезщетяване на предявения иск в пълния му
претендиран размер, който не е прекалено завишен, противно на ответното становище.
Съдебномедицинската експертиза и останалите писмени доказателства - Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО № 006785/08.05.2023 г., издаден от МБАЛ - Хасково, както и събраните
гласни доказателства /показанията на свид. Я. Д. С./ установяват механизма на
уврежданията, който съвпада с описания от ищеца. Посочените по-горе стрес и страх, както
и неприятният спомен от инцидента, макар да се явяват обичайна реакция от преживяното и
нормално да са от естество да предизвикат изпитването на подобен дискомфорт от
случилото се, следва да бъдат също отчетени при определяне размера на обезщетението.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че вредите по вид, интензитет и
продължителност са безспорно установени от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, подкрепени от експертното заключение по съдебно-медицинската
експертиза. Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания от ищеца да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968г., понятието
„справедливост“ е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на
настъпването, обстоятелства, при които е станало, допълнителното влошаване на здравето,
причинените морални страдания и др. Предвид възрастта на пострадалия – 22 години, вида и
характера на причинените увреждания, продължителността и интензивността на
претърпените болки и страдания, както и с оглед социално-икономическите условия в
страната към релевантния момент, съдът приема, че за справедливото овъзмездяване на
неблагоприятното засягане на здравето му следва да бъде престирана сума в претендирания
размер от 3000 лева. Съдът съобрази при това освен наличието и характеристиките на
раната, също и фактът, че се е наложила обработка на раната като преди това на същото
място ищецът е имал и друго нараняване, поставянето на инжекция против тетанус,
11
продължителността на болката, съпровождаща оздравителния процес в рамките на около 25
дни, необходимостта да се извършват периодично превръзки и промивки в посочения
период, наличието на белег и пигментация на кожата, разположени в областта на дясната
подбедрица. Взеха се предвид и болките и страданията при непосредственото претърпяване
на увреждането от страна на ищеца – неочаквано и непредизвикано ухапване от
безстопанствено куче в градска среда, в светлата част на денонощието, причинили му освен
болки и неудобства от засягането на телесния му интегритет на публично място, така също
и предизвикания непосредствен страх от настъпването и на по-сериозни увреждания от
непредвидимите действия на животното, което е било част от глутница кучета, както и
негативното отражение на всички посочени по-горе обстоятелства върху ежедневието на
пострадалия, безспорното им негативно отражение върху психиката му и в личен и
социален план. Съобрази се и обстоятелството, че увреждането е в резултат от
бездействието на ответника, който не е упражнил ефективен надзор по ограничаването и
контрола на популацията на безстопанствените кучета на територията на град Хасково, по
начин че да се предотврати агресивно поведение на кучетата към хора. По тези съображения
съдът счита, че искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за горепосочената
сума от 3000 лева, т.е. в пълния му предявен размер. Тази сума е дължима ведно с
поисканата законна лихва върху нея от 08.05.2023 г. - датата на увреждането, съгласно чл.
86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД, до окончателното й изплащане.
При този изход на спора, единствено ищецът има право на разноски съобразно чл. 78,
ал. 1 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да му заплати деловодни разноски, съобразно
изцяло уважения размер на иска, а именно – сумата от общо 370,00 лева, включваща 120,00
лева за държавна такса и 250,00 лева за възнаграждение на вещо лице.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и на адвокатското дружество,
представлявало ищеца, сумата от 720,00 лева (с включен ДДС), представляваща
възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство, защита и съдействие
по настоящото дело, определено по правилата на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Хасково, Булстат: *********, пл. „Общински“ № 1,
представлявана от кмета Станислав Насков Дечев, да заплати на К. Ю. Н., ЕГН **********,
с адрес: ***********, съдебен адрес: ***********, Адвокатско дружество ***********,
представлявано от адв. К. К. Г. – управител, сумата от 3000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на инцидент от
ухапване от бездомно куче на 08.05.2023 г. в гр. Хасково, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на увреждането – 08.05.2023 г. до окончателното й изплащане.
12
ОСЪЖДА Община Хасково, Булстат: *********, пл. „Общински“ № 1,
представлявана от кмета Станислав Насков Дечев, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на К. Ю. Н., ЕГН **********, с адрес: ***********, съдебен адрес: ***********,
Адвокатско дружество ***********, представлявано от адв. К. К. Г. – управител, сумата от
370,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Хасково, Булстат: *********, пл. „Общински“ № 1,
представлявана от кмета Станислав Насков Дечев, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., да
заплати на адвокатско дружество „Генев и Марков“, код по Булстат *********, със
седалище и адрес на управление – град София, район Красно село, бул.“Македония“ № 10,
вх.2, ет.1, ап.12, сумата в размер на 720,00 лева (с включен ДДС), представляваща
възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство.
Посочената от ищеца, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, банкова сметка по която да се
преведат присъдените суми е: IBAN: BG24UBBS80021098724840, при „Обединена
Българска Банка“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
13