РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Пловдив , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501324 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД - гр.София, представлявано от ИД Г. Т., чрез проц.си представител
юрк.М.К. против Решение № 260512/18.02.2021г. постановено по гр.д.№ 3851/ 2020г. по
описа на ПРС – ХVІІ гр.с., с което е осъден жалбоподателят да заплати на Д. Н. Г. от
*******сучата 242,70 лева, платена при начална липса на основание по клауза за неустойка
по договор за паричен заем № 2204523/11.12.2014г, ведно със законната лихва от
10.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 50 лева – разноски за
производството за платена ДТ, както и на основание чл.38 ЗА на адв.К.К. сумата 300 лева за
адв.възнаграждение. По изложени доводи и оплаквания в жалбата се иска отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Писмен отговор от въззиваемата страна Д. Н. Г. от ********, редовно
уведомен чрез адв.К.К., по въззивната жалба не е постъпил. В с.з. се явява адв.С. Г. заявява
становище, с което се иска въззивната жалба да се остави без уважение и в сила решението
на първоинстанционния съд, в мотивите на което решение са обсъдени всички възражения
на въззивника, поради което се иска уважаване на претенцията. Претендира се присъждане
1
на разноски по делото съобразно списък по чл.80 ГПК.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, на основание чл.269, ал.1 ГПК, намери
следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК
срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
С исковата молба от Д. Н. Г. от ******** против „Изи Асет Мениджмънт“
АД - гр.София се претендира на основание чл.55, ал.1, пр.І ЗЗД връщане на заплатена без
правно основание поради нищожност на неустойка в размер на 242,70 лева по сключен
между страните договор за паричен заем 2204526/11.12.2014г.
Ответникът е оспорил предявения иск като неоснователен с възражение за
изтекла петгодишна давност по чл.110 ЗЗД от датата на настъпване на изискуемостта на
претендираното право / чл.114 ЗЗД/, както и с довод за липса на основание за прогласяване
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави, дори и да се приеме
същата за прекомерна.
Не е спорно между страните, че между тях е съществувало облигационно
правоотношение по повод на сключен на 11.12.2014г. договор за паричен заем, видно от
представения по делото към договора Погасителен план ищецът е получил сума по кредита
400 лева, със срок на кредита от 5 месеца, с дата на първа вноска 10.01.2015г., с размер на
месечна вноска 88.17 лева, еднаква за целия период на срока на договора, с оскъпяване в
случай на непредставяне на обезпечение с ежемесечна дължима сума от 48.54 лева,
формиращ общ размер на погасителната вноска от 136,71 лева. Не се спори също между
страните, че включената дължима сума за оскъпяване на кредита е уговорена между
страните като неустойка за непредставяне на обезпечение и е формирала оскъпяване на
общата дължима сума по кредита със сумата 242,70 лева.
Съгласно трайно установеното виждане в теорията и задължителните указания
на ТР №1/ 15.06.2010г. по гр.д.№ 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС уговорена клауза за неустойка
е проявление на принципа на автономия на волята съгласно чл.9 ЗЗД, като с нея страните
уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна,
в случай на неизпълнение на поето задължение, без да е необходимо да се доказва размерът
на вредите, настъпили от неизпълнението. Фактическият състав за пораждане на вземане за
неустойка включва изискуемост на главното задължение и неговото пълно или забавено
изпълнение от страна на длъжника по договора. Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, с която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Като примерни критерии дали
2
неустойката излиза извън присъщите а три функции, в посоченото тълкувателно решение са
посочени: -естеството на им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението, на които се обезпечава с неустойка; - дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; - вид на
уговорената неустойка / компесаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на
задължението – съществено или незначителна негова част; - съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди.
От обективираните в представения Погасителен план към договора параметри
на същия може да се направи несъмнен извод, че предвиденото парично задължение в
общия му размер от 242, 70 лева, съотнасяйки я към общата сума на кредита / 400 лева/ не
преследва нито една от присъщите на неустойката функции, а напротив – представлява
скрита форма на допълнително възнаграждение на кредитополучателя за ползването на
предоставения от него финансов ресурс на кредитополучателя, поради което следва да се
приеме за нищожна като определена в противоречие с добрите нрави, по смисъла на
приетото в ТР №1/2010 по т.д.№/2009г. пна ОСГТК на ВКС.
С оглед нищожността на договора в частта относно договорената дължима
сума, представляваща по същността си неустоечно задължение, платеното от ищеца над
чистата сума на кредита, се явява платено при изначална липса на основание, с оглед на
което ответникът дължи връщане на процесната сума от 242, 70 лева на основание чл.55,
ал.1, пр.І ЗЗД, тъй като длъжникът е престирал посочената сума при начална липса на
основание.
Поддържаното от жалбоподателя възражение за изтекла в полза на същия като
кредитор обща пет годишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД по отношение на
претендираните от длъжника суми за връщане при изначална липса на правно основание по
чл.55, ал.1, пр.I ЗЗД, е неоснователно. В тази насока районният съд е изложил съображения,
а именно, че едва с прогласяването на нищожността на неустоечното задължение възниква
основанието за възстановяване на сумата, съответно нейната изискуемост. Правният извод
на районния съд е обоснован и правилен. В случая следва да се отчете, че не се касае за
вземане, произтичащо пряко от договорното правоотношение между страните, а чрез
проверка относно действителността на неустоечното съглашение на основание чл.26 , ал.1
във вр. с ал.4 ЗЗД, макар и проверката да касае момента на сключване на договора, като
основание за прогласяване на неговата нищожност . В резултат на последното се налага
извод за неоснователно разместване на имуществени блага като основание за неоснователно
обогатяване на едната страна по договора, поради което и това съставлява основанието за
връщане на сумата с цел възстановяване на имуществения баланс между страните и
възниква по силата на съдебното решение към настоящия момент.
С оглед изхода от правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл.38, ал.1 ЗА на явяващия се процесуален представител за въззиваемата страна следва да се
3
присъди адв.възнаграждение за въззивната инстанция минималното по чл.9 НМРАВ
адв.възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК , въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260512/ 18.02.2021г. постановено по
гр.д.№ 3851/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд – ХVII гр.с.
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: ********* да заплати на адвокат
**********, ЕГН: ********** сумата 300 лева / триста лева/ адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4