Номер IV-260087 Година 2021, 15 януари гр.Бургас
Бургаският окръжен съд,
четвърти въззивен граждански състав
на петнадесети януари година две
хиляди двадесет и първа,
в закритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия Даниела
Михова
частно гражданско дело № 2855 описа за 2020
година
Производството
е по чл.274 и сл. от ГПК, вр.чл.418, ал.4 ГПК и е образувано по частната жалба (вх. №
273538/26.11.2020 г. на БРС), подадена от "БАНКА ДСК" ЕАД гр. София,
ЕИК *********, против Разпореждането от 16.11.2020 г. по ч.гр.д.7200/2020 г. по
описа на Бургаски окръжен съд, с което съдът е отхвърлил заявлението на частния
жалбоподател, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Ц.И.Д.
от ***, за парични задължения съгласно извлечение от сметки от 13.11.2020 г. по
предсрочно изискуем договор за издаване и обслужване на кредитна карта от
18.02.2019 г.
Твърди
се, че са неправилни изложените в заповедта мотиви за недължимост на
претендираните суми. По-конкретно се твърди, че са неправилни и необосновани
изводите на съда, че заявителят не е уведомил длъжника за упражненото си право
да направи кредита предсрочно изискуем, тъй като липсват данни за извършена от
нотариуса справка за местоработата на
длъжника или мястото на стопанска дейност – чл.47, ал.3, изр.3 от ГПК, вр.чл.50
от ЗННД. Твърди се, че съгласно трайната съдебна практика, при връчването на
книжата, нотариусът следва да приложи нормата на чл.47 ГПК във всичките й
хипотези, като при необходимост следва да издири и постоянния или настоящ адрес
на длъжника съобразно нормата на чл.19 от ЗННД. Твърди се обаче, че след
изменението на чл.47 от ГПК с ДВ, бр.86/2017 г. и въвеждането на изискване за
връчване по месторабота, местослужене и място на осъществяване на стопанска
дейност, не са въведени изменения в съответните норми – чл.19 от ЗННД и чл.74,
ал.1, т.4 от ДОПК, които да дават възможност на нотариусите за достъп до данни,
представляващи данъчна и осигурителна информация. Твърди се, че така
допуснатото противоречие между разпоредбата на чл.47 ГПК, вр.чл.50 ЗННД от една
страна, и от друга страна – разпоредбите на – чл.19 от ЗННД и чл.74, ал.1, т.4
от ДОПК, нотариусите не могат да прилагат разпоредбите на чл.47, ал.5 ГПК. На
второ място се твърди, че при извършена справка в Търговския регистър и
Регистър БУЛСТАТ, се откриват същите данни за адреса на длъжника, съответстващ
напълно на предоставения адрес на Банката и този, на който е бил търсен за
връчване на поканата. На последно място се твърди, че съгласно Раздел ХVІ,
чл.62 от Общите условия, нелазделна част от договора за кредит, длъжницата като
клиент е била длъжна в 7-дневен срок писмено да информира Банката за настъпили
промени в първоначалните данни, представени от нея при подписване на договора,
в противен случай всички покани, увудомления и други съобщения, изпратени до
последния известен на Банката адрес, се считат за получени. С твърдението, че
Банката добросъвестно е изпълнила задълженията си съгласно закона и съдебната
практика, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и уведомяване на
кредитополучателя за това, се претендира отмяна на обжалваното разпореждане,
присъждане на претендираните суми, и издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Претендират се съдебни разноски за настоящото
производство.
Частната
жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, частната жалба е основателна.
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по заявлението на "БАНКА
ДСК" ЕАД гр. София, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжницата Ц.И.Д.
от ***, за заплащане на сумата 2498,06 лв, представляваща дължима главница;
ведно със законната лихва, считано от 13.11.2020 г. до окончателното плащане;
сумата 659,87 лв - възнаградителна лихва за периода от 10.07.2019 г. до 24.08.2020
г.; сумата 56,22 лв – обезщетение за забава след датата на обявяване на
предсрочната изискуемост - за периода от 24.08.2020 г. до 12.11.2020 г.; сумата
75,00 лв – дължими такси, или общо сумата от 3 289,15 лв, както и разноски
по делото за заплатена държавна такса в размер на 65,78 лв и юрисконсултско
възнаграждение, определено по преценка на съда в размер от 50 лв до 150 лв. В
т.12 от заявлението е посочено, че вземането произтича от Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
18.02.2019 г., сключен между Банката-заявител като кредитор и длъжницата като
кредитополучател. Като документо, от който произтича вземането е посочено
извлечение от счетоводните книги за кредит сметка 26552513 от 13.11.2020 г. В
т.14 от заявлението е пояснено, че четири поредни месеца кредитополучателката
не е револвирала кредита с минимални суми за револвиране, поради което правото
но ползване на кредита е спряно на основание чл.33, ал.1 от ОУ, поради което на
кредитополучателката е изпратена нотариална покана за обявяване предсрочната
изискуемост на кредита. Посочено е, че нотариалната покана е връчена на
кредитополучателката на 14.08.2020 г. по реда на чл. 47 от ГПК, вр.чл.50 ЗННД, от нотариус Ф.Иванова,
поради което предсрочната изискуемост на вземането е настъпила на 24.08.2020 г.
Като
доказателства към заявлението са приложени: цитираното като основание
Извлечение от счетоводните книги на Банката; Договор за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица; Общи условия по
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на Банка
ДСК; Нотариална покана за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане,
изпратено от Банката чрез Нотариус Феодора Иванова, рег. № 449 но НК, до длъжницата,
с отразяване от нотариуса, че е връчено на длъжника на основание чл. 47, ал. 1 от ГПК, с отразяване от нотариуса, че е
връчено лично на длъжника на 14.08.2020 г.
При
удостоверяване връчването на нотариалната покана на длъжницата, нотариусът е
посочил, че адресът на лицето, е посетен 3 пъти в продължение на един месец
(отразени са датите и часовете на посещение, едната от тях – в неделя), и
лицето не е открито. Извършено е залепване на таблото във фоайето на входа
поради невъзможност за достъп до етажа, тъй като няма надписана пощенска кутия.
Посочено е, че в двуседмичния срок след залепването на уведомлението на адреса,
длъжницата не се е явила в нотариалната кантора, за да получи книжата, поради
което нотариусът е приел редовно връчване на нотариалната покана по реда на чл.47 от ГПК.
При
така представените пред него доказателства, заповедният съд е приел, че
искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е отхвърлил заявлението против
кредитополучателката с мотив, че заявителят, не я е уведомил за упражненото си
право да направи кредита предсрочно изискуем, тъй като при връчване на уведомлението
до длъжницата за обявената предсрочна изискуемост не са спазени формалните
правила чл.47, ал.3, изр.3 от ГПК, тъй като няма доказателства
длъжностното лице да е изпълнило задължението си да извърши справка за местоработата на длъжника, за да се извърши
връчването.
Съдът
споделя така изложените от първоинстанционния съд съображения досежно липсата
на надлежно връчване на длъжницата Д. на нотариалната покана, с която
банката-заявител е обявила предсрочна изискуемост на вземането си за пълния
размер на кредита, вкл. за вноските с ненастъпил падеж, респ. изводите на съда,
че не е налице основание за издаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
Разпоредбата
на чл.50 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност
предвижда, че нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната
кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл.37-58 от ГПК. Разпоредбата намира приложение и при
връчване на нотариална покана, вкл. по реда на чл.47 от ГПК, независимо от обстоятелството, че не
се назначава особен представител, тъй като не се касае до исково производство.
Съгласно
постоянната съдебна практика на ВКС по приложение на разпоредбата на чл.50 от ЗННД (Определение по ч. т. д. 623/2011 г. на
ВКС, ТК, I т. о.; Определение № 517/05.07.2011 г. на ВКС по ч. т. д. 187/2011
г., II т. о.; Определение № 141/02.02.2010 г. по ч. т. д. 496/2009 г. на ВКС, I
т. о. и др., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК), при връчването от нотариуса следва да
бъде спазен реда по чл.47 от ГПК, съобразно изричното препращане на чл.50 от ЗННД, за да се счете, че длъжникът е
известен чрез залепване на уведомление не е достатъчно само отразяването от
страна на нотариуса, че лицето не е намерено на адреса, залепено е уведомление
и никой не се е явил, за да го получи. Необходимо е да бъдат приложени
доказателства, че процедурата по чл.47, ал.1-5 от ГПК е спазена изцяло, определеният от
нотариуса служител трябва да посочи къде е залепил уведомлението, дали е имал
достъп до пощенска кутия, пуснал ли е уведомление в нея, за установяването на
което следва да се приложи отрязък от самото уведомление, да бъде отразено кога
са извършени действията, да се извърши проверка за настоящия и постоянен адрес
на длъжника – физическо лице. Ето защо, съдът намира, че при връчване на
книжата нотариусът следва да приложи нормата на чл.47 от ГПК във всичките й хипотези, като при необходимост
следва да издири и постоянния или настоящ адрес на длъжника, съобразно
предоставения му достъп с нормата на чл. 19 от ЗННД.
При
изменението на разпоредбата на чл. 47 от ГПК с ДВ, бр. 86/2017 г., и въвеждането на
изискване за връчване по месторабота,
местослужене и място на осъществяване на стопанска дейност, не са въведени
изменения на съответните разпоредби на чл.19 от ЗННД, както и на чл.74, ал.1, т.4 от ДОПК, които да дават възможност на
нотариусите за достъп до данни представляващи данъчна и осигурителна
информация. Налице е разминаване между вменените с разпоредбата на чл.47, ал.3 от ГПК задължения за издирване на местоработата на адресатите и липсата на
предоставени правомощия на нотариусите за достъп до тази информация по реда на чл.74 от ДОПК, като противоречащите си разпоредби са
в нормативни актове от един и същи ранг. С оглед констатираното противоречие и
липсата на разписани правила за достъп до осигурителна информация, според
настоящия състав, нотариусите не могат да прилагат разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК, когато не е извършено връчване до
длъжника по месторабота, стига такава да
е съществувала към същия момент. Това означава, че когато извършва връчване по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, нотариусът разполага единствено с
правомощия, когато са налице условията за това, да извърши справка за
съответствие на постоянен и настоящ адрес, респ. да извърши връчване на тези
адреси, но не и да направи справка за местоработата
на лицата. Поради невъзможността на нотариуса да получи данни от регистрите на
НОИ за работодател на длъжника, съдът приема, че кредиторът следва да осигури
възможност и обезпечи връчване на изявлението си за предсрочна изискуемост,
така щото да достигне до длъжника лично, а при невъзможност- последното да се
удостовери след изчерпване на съответните способи по ГПК.
В
настоящия случай пред първоинстанционния съд не са били представени
доказателства за връчване на нотариалната покана с уведомлението за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита по месторабота,
местослужене и място на осъществяване на стопанска дейност, поради което и
съдът не е имал възможност да постанови нещо различно от отхвърляне на
заявлението. Пред настоящата инстанция обаче, жалбоподателят-заявител заяви
твърдения и представи доказателства за това, че длъжницата Ц.И.Д. е едноличен
собственик на капитала на „ЦВ ПРОФЕСИОНАЛ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.“Мария Луиза“ № 39, ет.5. След извършена служебна
справка в Търговския регистър, настоящият състав установи, че действително
длъжницата Д. е едноличен собственик на капитала на „ЦВ ПРОФЕСИОНАЛ“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Мария Луиза“ № 39,
ет.5. Адресът на управление на дружеството съвпада с обявените постоянен и
настоящ адрес на длъжницата в НБД „Население“, на който адрес служителят на
нотариус Феодора Иванова вече е извършил връчването по реда на чл.47 ГПК – чрез
залепване, т.е.връчването е осъществено и на мястото на осъществяване на
стопанска дейност от длъжницата. Ето защо съдът приема, че към настоящия
момент, уведомлението на Банката-заявител до длъжницата кредитополучател за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е извършено по надлежния ред,
поради което не е налице посоченото от първоинстанционния съд основание за
оставяне на заявлението без уважение.
По
изложените съображения съдът намира, че е изпълнен фактическият състав на чл.417, т.2 от ГПК и чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно
изпълнение на издадената заповед и за издаване на изпълнителен лист срещу
длъжницата.
Поради
несъвпадане на изводите на двете инстанции, макар – поради представени в
настоящото производство нови доказателства, обжалваното разпореждане следва да
бъде отменено и вместо него да се постанови издаване на исканата заповед за
незабавно изпълнение.
Предвид
изходът от спора, за въззивното производство на заявителя следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 82.89 лв, включващи 32.89 лв. държавна такса и
50.00 лв - юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.26 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждането от 16.11.2020 г. по ч.гр.д.7200/2020 г. по описа на Бургаски
окръжен съд, с което съдът е отхвърлил заявлението на "БАНКА ДСК" ЕАД
гр. София, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Ц.И.Д.
от ***, с ЕГН **********, за парични задължения съгласно извлечение от сметки
от 13.11.2020 г. по предсрочно изискуем договор за издаване и обслужване на
кредитна карта от 18.02.2019 г., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ
ИЗДАДЕ Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист в полза на
"БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. "Марковска" № 19 срещу срещу длъжника Ц.И.Д. от ***, с
ЕГН **********, за сумите: 2498,06 лв, представляваща дължима главница; ведно
със законната лихва, считано от 13.11.2020 г. до окончателното плащане; сумата
659,87 лв - възнаградителна лихва за периода от 10.07.2019 г. до 24.08.2020 г.;
сумата 56,22 лв – обезщетение за забава след датата на обявяване на
предсрочната изискуемост - за периода от 24.08.2020 г. до 12.11.2020 г.; сумата
75,00 лв – дължими такси, или общо сумата от 3 289,15 лв, както и разноски
за заповедното производство в размер на 165,78 лв (65,78 лв държавна такса и
100 лв – юрисконсултско възнаграждение), както и за сумата от 82.89 лв (32.89
лв държавна такса и 50.00 лв - юрисконсултско възнаграждение) - съдебни
разноски за въззивното производство, на основание чл.78 от ГПК, вр.чл.26 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
ПОСТАНОВЯВА
незабавно изпълнение на основание чл.418, ал.1 от ГПК.
ВРЪЩА
делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, както и за извършване на надлежно отбелязване върху
документа и заповедта.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.