Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
Normal;За да се произнесе, съобрази: С определение от 28.05.2014г., постановено по гр.д. № 3384/2013г. Великотърновският Районен съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд С.. Против това определение е постъпила въззивна частна жалба от ищците по делото- Е. А. А., Б. С. А., С. А. С. Н. А., А. Е. А. и В. Й. Ч., чрез техния пълномощник. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на определението на ВТРС. Твърди се, че с това определение е нарушена разпоредбата на чл. 113 от ГПК, тъй като по силата на пар1 т.1 от ДР на КЗ ищците се явяват потребител на застрахователни услуги . Касае се за иск за вреди, който е предявен против сдружение „Н. Б. на Б. А. З.”, което сдружение в случая е пасивно легитимирано по силата на сключена застраховка „гражданска отговорност” с притежаван сертификат „Зелена карта” от страна на турска застрахователна компания. Тъй като националното Б. замества изцяло чуждестранния застраховател пред съдилищата в Република България, приложими според жалбоподателите са правилата на чл. 113 от ГПК. Развиват се подробни доводи по същество, претÕндира се да бъде отменено първоинстанционното определение и делото да се върне за разглеждане на ВТРС. В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Твърди, че ищците в настоящия случай не може да бъдат третирани като потребители на застрахователна услуга, като се развиват подробни доводи в тази насока. Моли съда да потвърди обжалваното определение. Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Първоинстанционното производство е образувано по иск на Е. А. А., Б. С. А., С. Н. А., С. А. А. Е. А. и В. Й. Ч. против Н. Б. НА Б. А. З. – гр. С. и гражданина на Република Турция Ю В, като се претендират вреди от настъпило ПТП на територията на град Д., причинено от виновното поведение на ответника Вар. Твърди се, че виновният водач е притежавал сертификати „Зелена карта” по международна застраховка „гражданска отговорност ”, поради което ответното сдружение се явява пасивно легитимирано да отговаря за обезщетяване на вредите, настъпили от описаното в исковата молба ПТП. Предявените от ищците обективно и субективно съединени искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 226,ал. 1 вр. с чл. 2820ал. 5 от КЗ. След размяна на исковата молба и приложенията й, ответникът с отговора на исковата молба е депозирал отвод за местна подсъдност, като моли съда да изпрати делото по подсъдност на съда по седалището му. Настоящият състав счита, че неправилно първоинстанционният съд с обжалваното определение е уважил отвода за местна подсъдност. Ищците се явяват потребители на застрахователна услуга, с оглед разпоредбата на пар. 1 от ДР на КЗ. Настоящата инстанция споделя становището, че изборната подсъдност по чл. 113 от ГПК не се отнася само до исковете на потребители, уредени в ЗЗП, а и до всички останали искове, с които разполага потребителят на дадена услуга. Конкретно относно приложимостта на чл.113 от ГПК към исковете по чл. 226,ал.1 от КЗ е налице константна съдебна практика, че тя е приложима и в посочения случай. Цитираната от ответника по жалба съдебна практика е изолирана. Що се касае до това дали самият ответник Н. Б. НА Б. А. З. – гр. С. има качеството на застраховател, съдът намира, че в случая самият закон урежда неговата отговорност за вреди, причинени от ПТП на територията на Република България, чието обезщетяване се следва въз основа на международна застраховка „Гражданска отговорност”. В този смисъл, след като ищците черпят правата си от конкретно застрахователно правоотношение и се явяват потребители на застрахователни услуги, спрямо тях е приложима разпоредбата на чл. 113 от ГПК и те могат да изберат пред кой съд да предявят исковете си. Великотърновският Районен съд е местно компетентен да разгледа тяхната претенция, с оглед факта, че местожителството им е в района на този съд. Гореизложените фактически и правни констатации обосновават извода за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно определение, поради което същото следва да се отмени и делото да се върне за разглеждане на ВТРС. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, О П Р Е Д Е Л И: Отменя определение от 28.05.2014г., постановено по гр.д. № 3384/2013г. г. на Великотърновския РайонеÝ съд. Връща делото на ВТРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |