РЕШЕНИЕ
№
182
гр. Русе, 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в публично
заседание на 16 юни през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ДИАНА
НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 177 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на А.С.С., чрез адв. С.М.,
против Решение № 260204 от 20.04.2021 г., постановено по АНД № 1768/2020г.
по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление №
20-1085-002834/17.09.2020 г. на Началник сектор ПП при ОД МВР Русе, с което на
жалбоподателката, на основание чл. 175, ал. 1, т.4 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 5 месеца. Като касационно основание се сочи неправилно приложение на
материалния закон и съществени
нарушения на процесуалните правила. По подробно изложените в жалбата оплаквания
се иска отмяната на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление,
а в условията на алтернативност – намаляване на наложената глоба.
Ответникът по касационната жалба, в писмено
възражение, взема становище за нейната основателност. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за
установено следното:
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл
в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета
Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото производство
решение Русенският районен съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не е допуснато нарушения на
процесуалните правила, а материалния закон е приложен правилно.
Решението е
правилно.
На
посочените в НП дата и място жалбоподателката С. управлявала л.а. Ауди А 3, с
рег.№СВ1142МХ. Екип от Второ РУ към ОД
МВР Русе, в състав ст. полицай Г. и полицай Николаев изпълнявали
задълженията си по контрол и превенция на нощната тишина и на водачи на МПС в
с.Николово, във връзка с провеждащ се в селото празник. Били спрели в близост
до кръстовището към Лесопарка. Служителите на МВР забелязали управлявания от С. автомобил, който
се движел от центъра на селото към Русе и подали сигнал със стоп палка за
спирането му. Автомобилът намалил скоростта си на движение, но вместо да спре,
направил ляв завой преди мястото, на
което били спрели служителите на МВР и поел към Лесопарка. Полицаите го
последвали със служебния си автомобил, с включени звуков и светлинен сигнал.
Автомобилът на жалбоподателката спрял до Гребната база. Тази фактическа
обстановка е безспорно установена от събраните писмени доказателства – справка,
обяснение, докладна записка, както и от разпита на свидетелите Генов и
Николаев.
Касационната инстанция намира, че изводите на
въззивния съд за съставомерност на нарушението са правилни. РРС е изложил
подробни и обосновани мотиви относно наличието от обективна и субективна страна
на състава на нарушението по чл.103 от ЗДвП, към които, на осн. чл.221, ал.2 от АПК, настоящата инстанция препраща.
В
касационната жалба и в съдебно заседание се навеждат възражения относно
компетентността на полицаите, подали сигнал за спиране. Твърди се, че проверката
все пак е извършена, поради което не е налице състав на нарушение. Излагат си е
доводи за неправилно индивидуализиране на наказанията глоба и лишаване от право
да управлява МПС, тъй като първото от наказанията е наложено в максимален
размер, а второто – към максимума; иска се намаляването им. Съдът намира касационните
възражения за неоснователни.
1.Подалите сигнал със стоп палка полицаи са
служители във Второ РУ към ОД МВР Русе и като такива и във връзка с издадената
на основание чл.165 от ЗМВР Заповед №81213-1524/09.12.2016г. на Министър на
МВР, имат компетентност да осъществяват контрол по ЗДвП. В изпълнение на тази
дейност, служителите имат редица правомощия,
включително и да
спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и
свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с
управляваното превозно средство /чл.165, ал.2, т.1 от ЗДвП/.
2. В
конкретния случай, полицаите, в качеството си на контролни органи, са подали
сигнал за спиране, но жалбоподателката не е спряла на посоченото място, а е сменила посоката на движение. Съдът намира,
че това е сторено не защото С. не е възприела подадения сигнал /каквито са
твърденията на адвоката й/, а защото е била употребила алкохол и се е
притеснила от изхода на проверката. Този извод се подкрепя от показанията на
свидетелите, които установяват, че след като са отишли до впоследствие спрелия
автомобил, на шофьорското място е нямало водач, всички са твърдели, че не знаят
кой е управлявал и едва впоследствие С. е признала, че е шофирала тя, както и
от показанията на техническото средство, видно от които С. е била с 0.57
промила алкохол. Следва и да се посочи, че административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката не е ангажирана за това, че е осуетила
проверка, а за това, че не е изпълнила подаденото със стоп палката разпореждане
на полицаите да спре.
3. И двете
наложени на жалбоподателката наказания са правилно индивидуализирани в горните
граници на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Правилен е изводът на районния съд, че
поведението на С. е проявление на правен нихилизъм, предвид многобройните
/седем/ наказания за превишена скорост за период, по малък от една година
/19.08.2019г.-26.06.2020г./ Очевидно продължаващото незачитане на разпоредбите
на ЗДвП сочи на липса на индивидуална превенция от предходните наказания и
следва да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство. Несъстоятелни
са доводите, че определените наказания вредят на социалния и делови живот на
жалбоподателката; целта на административните наказания, съгл. чл.12 от ЗАНН, е
да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред,
а не да са до такава степен незабележими за него, че той да не усети
последиците им.
При извършена, извън наведените в
касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение, съобразно
изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във връзка с
неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед на това и на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН искането на касационния ответник за присъждане на разноски в
настоящото производство се явява основателно. Съгласно чл. 65, ал. 5 от ЗАНН
във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя
размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на 80 лв., за заплащането на
които, следва да бъде осъден касаторът.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260204
от 20.04.2021 г.,
постановено по АНД № 1768/2020г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 20-1085-002834/17.09.2020 г. на Началник сектор ПП
при ОД МВР Русе.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН**********,***, да
заплати на ОД МВР Русе, сумата от 80,00 (осемдесет) лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.