№ 2397
гр. Бургас, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20222120102704 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Алианц Банк България“ АД срещу Й. Д. А., искове за
установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните
суми: сумата от 1543,53 лева, представляваща главница по сключен между страните Договор
за кредит за заплащане на такси за обучение на студент или докторант № RS-001-
782/09.09.2013 г., ведно със законна лихва, считано от 20.01.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 1271,34 лева, представляваща възнаградителна лихва
за периода от 20.11.2019 г. до 20.05.2021 г. и сумата от 426,78 лева, представляваща лихва за
забава по чл. 3.2 от договора за периода от 20.10.2019 г. до 09.12.2021 г., за които суми е
издадена Заповед за незабавно изпълнение № 3703/14.12.2021 г. по ч. гр. д. № 8746/2021 г.
на РС - Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от
ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че между страните е сключен Договор за кредит за заплащане на такси за
обучение на студент или докторант № RS-001-782/09.09.2013 г. по силата на който ищецът е
предоставил на ответницата паричен кредит в размер от 9600 лева /усвояван на части по
1200 лева на следните дати: 10.09.2013 г., 25.02.2014 г., 06.10.2014 г., 05.02.2015 г.,
17.09.2015 г., 03.02.2016 г., 07.09.2016 г. и 15.02.2017 г./, а ответницата се е задължила да
върне предоставената сума съобразно подписания от страните погасителен план към
договора за кредит. Сочи се, че страните са договорили възнаградителна лихва в размер от 7
процентни пункта годишно и лихва за забава в размер от 10 процентни пункта годишно
върху просрочената сума. Излага се, че страните са договорили гратисен период от
сключване на договора до изтичане на една година от първата дата за провеждане на
държавен изпит или защита на дипломна работа, през който е начислявана възнаградителна
лихва в размер от 2796,30 лева, капитализирана годишно и прибавена към главницата.
Поддържа се, че срока за полагане на последния държавен изпит е изтекъл през м.02.2018 г.,
гратисния период е изтекъл през м.02.2019 г., като считано от 20.10.2019 г.
1
кредитополучателката дължи погасителни вноски и от същия момент е изпаднала в забава.
Твърди се, че предвид забавата на ответницата за 23 вноски по кредита, до същата е
изпратено уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, получено на
14.09.2021 г. Сочи се, че ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение за сумата
от 11852,16 лева – главница, сумата от 1477,07 лева – възнаградителна лихва и сумата от
426,78 лева – лихва за забава. Излага се, че с писмо № 03-138/23.02.2022 г. на МОН до НАП
част от задължението в размер от 10553,92 лева е опростено, на основание чл. 27 ал. 1 т. 3 от
ЗКСД, вследствие на което дължими от ответницата са останали сумите предмет на
настоящите искове. Сочи се, че срещу издадената заповед за незабавно изпълнение
длъжницата е подала възражение по чл. 414 от ГПК и дадените от съда указания за
предявяване на иск относно вземането са обусловили правен интерес от предявяване на
настоящите искове.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата е депозирала отговор
на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените
искове. Твърди се, че държавата с два превода към кредитодателя на обща стойност 13887,65
лева изцяло е погасила задълженията по процесния договор за кредит, поради което към
настоящия момент ответницата няма задължения към ищеца по този договор.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски по чл. 38 ал. 1 т. 3 от
Закона за адвокатурата.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
предявените искове. Въз основа на дадената от съда възможност е направено уточнение, че
предявената с исковата молба сума от 1790,20 лева за лихва е формирана от следните суми:
сумата от 1271,34 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.11.2019 г.
до 20.05.2021 г. и сумата от 426,78 лева, представляваща лихва за забава по чл. 3.2 от
договора за периода от 20.10.2019 г. до 09.12.2021 г.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 8746 по описа за 2021 г. на РС - Бургас, че в
полза на ищеца срещу ответницата е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист за сумите, предмет на установителните искове, срещу която
длъжницата е подала възражение по чл. 414 от ГПК и дадените от съда указания за
предявяване на иск относно вземането са обусловили правен интерес от предявяване на
настоящите искове.
Ангажирани са като писмени доказателства Договор за кредит за заплащане на такси
за обучение на студенти и докторанти № RS-001-000782 от 09.09.2013 г., сключен между
страните по делото, със следните параметри: сума по кредита 9600 лева, усвоявана чрез
частични преводи равни на семестриалната такса по сметка на кредитополучателя и
впоследствие превеждана към учебното заведение; срок на кредита от 37 месеца и краен
падеж 20.02.2029 г.; размер на вноската по кредита 143,93 лева и ГЛП 7 %; дата на
погасяване – 30 ден от месеца. С договора е ппредставен погасителния план, а в чл. 3.2. от
същия страните са договорили при забава кредитополучателя да дължи обезщетение за
забава в размер на 10 процентни пункта на годишна база върху просрочената сума.
Договорът е придружен с ОУ към него и като част от досието по кредита, са приети по
делото и извлечение от сметка на ответницата.
2
По делото е представено връчено на ответницата чрез пълномощник уведомление за
обявяване на вземанията по договора за кредит за предсрочно изискуеми.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза се
установява, че усвоената от кредитополучателя сума е в общ размер от 9600 лева. От
констативно – съобразителната част на заключението се установява, че към датата на
изготвяне на заключението, от МОН са осъществени в полза на ищеца два превода,
съответно за сумата от 10553,92 лева на 01.02.2022 г. и за сумата от 3333,73 лева на
08.02.2022 г., при което незаплатени са останали главница в размер от 0,04 лева и
обезщетение за забава в размер от 39,23 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл.
430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответницата е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумите, предмет на
установителните искове, срещу която длъжницата е подала възражение по чл. 414 от ГПК и
в изпълнение на указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е
предявил иск за установяване на вземанията, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост в частта по предявените
установителни искове.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в
процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи
за дължимост на главница и лихви, по силата на който сумата по заема е усвоена от
ответницата и за нея е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на иска в
претендираните размери. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
задълженията си да заплати процесната сума или направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения.
От описаните по-горе във фактическата обстановка писмени доказателства,
представени по делото, ищецът именно чрез пълно и главно докаване установи, че между
него и ответницата е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски
кредит, по силата на който на ответницата е реално предоставена сумата 9600 лева.
По изложените съображения и при установеност на предоставения кредитен ресурс,
съда приема, че за ответницата валидно по процесния договор за потребителски кредит са
възникнали задължения за погасяване на главница и лихви.
Не се спори, а и от представеното заключение на вещото лице по възложената
съдебно – счетоводна експертиза се установи, че ответницата не е изпълнила задължението
си да погаси 23 вноски съобразно погасителния план към договора, поради което на
ответницата чрез пълномощник, чиято представителна власт не е оспорена, е връчено
уведомление, с което на 14.09.2021 г. вземанията по кредита са обявени за предсрочно
изискуеми.
От неоспореното от страните заключение на вещото лице се установи, че към датата
на изготвяне на заключението, от МОН са осъществени в полза на ищеца два превода,
съответно за сумата от 10553,92 лева на 01.02.2022 г. и за сумата от 3333,73 лева на
08.02.2022 г., при което незаплатени са останали главница в размер от 0,04 лева и
обезщетение за забава в размер от 39,23 лева.
Горното води до извод за основателност на предявените искове за главница и лихви,
поради което предявените искове следва да бъдат уважени до непогасените след двата
превода на МОН размери, като главницата следва да бъде присъдена ведно със законната
3
лихва, считано от 20.01.2022, до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и
съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски. Доколкото към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение –
13.12.2021 г. претендираните със същото суми не са били погасени /погашението им е
осъществено 2022 г./, то съдът приема, че разноските в заповедното производство следва да
бъдат присъдени на ищеца в пълен размер или общо 275,12 лева. За исковото производство
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в общ размер от
4,40 лева, от които сумата от 0,80 стотинки за заплатена държавна такса и сумата от 3,60
лева за депозит за експертиза, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
В производството ответницата е представлявана от адвокат, на основание чл. 38 ал. 1
т. 3 от ЗАдв., поради което в полза на последния следва да бъде присъдено възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Осъществена е защита срещу три иска,
поради което съдът определя като справедливо възнаграждение в размер от 463 лева, на
основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът следва
да бъде осъден да заплати в полза на процесуалния представител на ответницата сумата от
457,40 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата Й. Д.
А. - Н.а, ЕГН ********** с адрес гр. Б. *** дължи на ищеца „Алианц Банк България“ АД,
ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, следните суми: сумата от 0,04
лева /четири стотинки/, представляваща главница по сключен между страните Договор за
кредит за заплащане на такси за обучение на студент или докторант № RS-001-
782/09.09.2013 г., ведно със законна лихва, считано от 20.01.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 39,23 лева /тридесет и девет лева и двадесет и три
стотинки/, представляваща лихва за забава по чл. 3.2 от договора за периода от 20.10.2019 г.
до 09.12.2021 г., за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение №
3703/14.12.2021 г. по ч. гр. д. № 8746/2021 г. на РС - Бургас, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за сумата от 1271,34 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
20.11.2019 г. до 20.05.2021 г. и лихва за забава лихва за забава по чл. 3.2 за разликата над
уважените 39,23 лева до предявените 426,78 лева, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422
от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
ОСЪЖДА Й. Д. А. - Н.а, ЕГН ********** с адрес гр. Б. *** да заплати на „Алианц
Банк България“ АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, сумата от
275,12 лева /двеста седемдесет и пет лева и дванадесет стотинки/, представляваща съдебно -
деловодни разноски, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 8746 по описа за
2021 г. на РС - Бургас, както и сумата от 4,40 лева /четири лева и четиридесет стотинки/,
представляваща направени в исковото производство съдебно - деловодни разноски, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Алианц Банк България“ АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: гр. С., *** да заплати на адв. И. Л. Н. с л.н. ********** сумата от 457,40 лева
/четиристотин петдесет и седем лева и четиридесет стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл. чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5