РЕШЕНИЕ
№ ......
гр.Средец, 23.12.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Средецки
районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 08 декември през две
хиляди и петнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на секретаря К.Л.,
като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 63 по описа на съда за 2015г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е исково и се провежда по общия ред на
чл.103 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Делото първоначално е образувано в АРС, но в последствие,
поради отводи на всички съдии от този съд, с определение №799/26.03.2015г. по
ч.г.д. № 517/2015г. на БОС, е изпратено по подсъдност за разглеждане от СРС.
Ищец е Р.В. ***, който действа лично и с упълномощен
процесуален представител, адвокат Андон Андонов от АК Бургас.
Ответник е А. ***. Същият извършва действията си чрез
упълномощен адвокат – Е.Т. ***.
Трето лице помагач на ответника и ответник по обратния му
иск е Застрахователна компания Олимпик АД с адрес в гр.Никозия, Кипър,
действаща по делото чрез Застрахователна компания Олимпик – клон България КЧТ.
Клонът на дружеството е с управител Венелин Манев, а по делото извършва
действията си чрез пълномощник – юрисконсулт Николай Кожухаров.
В исковата молба се твърди, че на 27.03.2014г. около
17.30 часа на главен път I-6, след разклона за с.Съдиево, в следствие на допуснато
от ответника ПТП ищецът получил средна телесна повреда – счупване на лява
подбедрица. Деянието било установено по наказателноправен ред в рамките на АНД
№ 490/2014г. на АРС. В исковата молба и уточнение на нея, представляващо л.5 от
настоящото дело, се описват обстоятелства, които обосновават според ищеца
настъпване на имуществени и неимуществени вреди от деянието на ответника.
Претенцията е за заплащане на 10 000лв., представляващи обезщетение за
причинените от ответника на ищеца неимуществени вреди и на 8 279.90лв.,
представляващи обезщетение за причинените със същото деяние имуществени вреди на
ищеца. Върху обезщетението за неимуществени вреди се претендира присъждане на
лихви за забава в размер 1 027.31лв. за периода от увреждането до
предявяването на иска и законната лихва върху главницата от предявяването на
иска до окончателното и изплащане. Претенцията за имуществени вреди е уточнена
с допълнителна молба, представляваща л.5 от настоящото дело. Иска се и
присъждане на разноски. Представят се доказателства.
Правното основание на предявените главни искове е чл.45 ЗЗД.
Правното основание на претенциите за присъждане на лихви
за забава е чл.86 ЗЗД.
Правното основание на искането за присъждане на разноски
е чл.78 ал.1 ГПК.
Ответникът А. освен обсъдените по-горе възражения за
недопустимост на производството, оспорва и основателността на предявените
искове. В тази връзка прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца.
Наред с това счита, че претенцията за обезщетение на неимуществени вреди е
крайно завишена. По обратния си иск спрямо застрахователя претендира ако бъдат
уважени претенциите на ищеца, Застрахователна компания Олимпик – клон България
КЧТ да бъде осъден да му заплати присъдените суми, заедно с лихви за забава от
деня на плащането им от ответника на ищеца, заедно с разноските по делото.
Представят се доказателства.
Третото лице помагач на ответника и ответник по обратния
иск, в представения отговор на искова молба, оспорва предявените искове изцяло
както по основание, така и по размер. Неоснователността на предявените спрямо
него претенции застрахователят извежда от обстоятелството, че А. е избягал от
местопроизшествието и така се е отклонил от проверка за наличие на алкохол в
кръвта. Обосновават се правни доводи в тази връзка. Счита, че застрахователят
не отговаря за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования. Прави се
евентуално възражение за прихващане, тъй като исковете по чл.229 и чл.274 КЗ са
с предмет насрещни притезания на едно и също право, чиято ликвидност ще настъпи
с постановяване на решението по настоящото дело.
На следващо място третото лице твърди, че ищецът В. не е
доказал възникване на отговорност на застрахователя. В тази връзка се твърди,
че В. също има вина за настъпването на щетите (не е ползвал предпазен колан) и
се иска намаляване на обезщетенията поради съпричиняване с 50%. Претенциите са
за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Представят се
доказателства.
За да се произнесе по така поставения за разрешаване
правен спор съдът се запозна подробно със становищата на страните и
представените по делото доказателства и като съобрази приложимите законови
разпоредби, прие следното.
Като доказателство по настоящото дело е приложено АНД №
490/2014г. на АРС. Същото е приключило с влязло в сила решение № 4/15.01.2015г.
с което А. Мухарем А. ЕГН:********** е признат за виновен в това, че на
27.03.2014г. около 17.30ч. на главен път I-6, на около 2 км. след кръстовището за с.Съдиево, при
управление на собствения си лек автомобил Опел Астра с ДК№ А 1457 ВК, с посока
на движение към гр.Айтос, предприел маневра изпреварване в нарушение на законовите
правила за извършването и, в следствие на което допуснал пътнотранспортно
произшествие и по непредпазливост причинил на ищеца Р.В. *** средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лява подбедрица, довело до трайно затруднение
на движението на крака, след което избягал от местопроизшествието –
престъпление по чл.343 ал.3, предл.4 и 5, б.А, предл.2, вр. с чл.342 ал.1 от
Наказателния кодекс. Относно доказателствената стойност на това решение е
приложима разпоредбата на чл.300 ГПК, според която влязла в сила присъда
(съответно и решение по чл.78а НК) на наказателен съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Представена е епикриза, издадена от Отделение по
ортопедия и травматология към МБАЛ – Бургас АД. От епикризата се установи, че
ищецът В. е бил на лечение в отделението за периода от 27.03.2014г. до
14.04.2014г. за лечение на фрактура на лява подбедрица. Проведено е оперативно
лечение с поставяне на метална остеосинтеза. Изписан е с указания за домашно
амбулаторно лечение. Дадено е указание да се придвижва с патерици и да не
натоварва крака.
Представена е епикриза, издадена от Отделение за
физикална и рехабилитационна медицина към Специализирана болница за
рехабилитация – Бургаски минерални бани ЕАД, на 17.06.2014г. От епикризата се
установи, че ищецът В. е бил на лечение в отделението за периода от
10.06.2014г. до 17.06.2014г. за лечение на последици от счупване на долен
крайник. Конкретните причини за наложилото се лечение са посочени като болка и
ограничени движения в лява подбедрица. Констатирано е, че подбедрицата е с
наличие на изразена контрактура, деформирана и леко оточна. С палпаторна болка
в медиална повърхност и наличие на ставни шумове. Походката – накуцваща.
Кинезиологичния статус е бил болков синдром и синдром на двигателен дефицит.
След проведеното лечение е установено повлиян болков синдром и увеличение в
обема на движение на подбедрицата. При изписването е посочена необходимост от
рехабилитация и наблюдение от специалист по ФРМ и невролог.
Представена е фактура за закупени от В. пирон и два
заключващи винта на обща стойност 1 290лв., с доставчик ЕКОС Медика ЕООД.
Представени са документи за заплатена от В. *** от
27.03.2014г. потребителска такса 58лв.
Представени са документи за заплатена от В. на СБР
Бургаски минерални бани от 10.06.2014г. потребителска такса 56лв.
Представени са документи за заплатени от В. санитарни
материали на стойност 12.90лв.
Във връзка с претенцията за заплащане на стойността на
автомобила Ауди не са представени доказателства. По делото се установи, че
спрямо този автомобил е налице тотална щета, тъй като стойността на ремонта му
надвишава остатъчната стойност на вещта. Претенцията обаче е за заплащане на 6 863лв.,
което според ищеца е стойността на автомобила. (Вероятно ищецът изхожда от
заключението на вещото лице по приложеното наказателно производство, но следва да
се отбележи, че това според експерта е стойността на ремонта, а не остатъчната
стойност на автомобила.) Тъй като доказателства в тази насока не са събрани, на
основание чл.162 ГПК съдът приема, че стойността на автомобила към момента на
унищожаването му от ответника е била 800лв.
Не се спори между страните, а се установи и от събраните
доказателства, че застрахователното дружество е заплатило на В. 502.48лв. като
обезщетение за щетата върху автомобила му.
Представена е застрахователна полица № 28113002694525/12.11.2013г.
на Застрахователна компания Олимпик – клон България КЧТ, с която е сключена
застраховка Гражданска отговорност в полза на ответника А. Мухарем А., лек
автомобил Опел Астра с ДК№ А 1457 ВК, за периода от м.ноември 2013г. до м.ноември
2014г.
По делото е назначена автотехническа експертиза,
заключението по която е прието от съда. От подробните разяснения и изчисления
на вещото лице, както и от приложената скица, се установяват детайли от
механизма на процесното ПТП, но в рамките на установеното с цитираното по-горе
решение по АНД № 490/2014г. на АРС.
Като свидетел по делото е разпитана Тодорка Връбчева.
Тази свидетелка е майка на ищеца, но същевременно има преки и непосредствени
наблюдения върху последиците за сина и от процесното ПТП. Затова съдът не
намира основание да игнорира показанията и, доколкото те, в отделните си части,
не са в противоречие с останалия доказателствен материал. Връбчева сочи, че по
време на престой си в болницата ищецът не желаел да се вижда с никого. Преди операцията
вдигал висока температура. След катастрофата напълнял. Оказало се, че и големия
пръст на крака му е счупен, но лекарите не са го видели. Сега стъпвал накриво,
куцал. Оплаквал се, че като стъпва го боли. След изписването си от болницата
ищецът мислил, че ще остане инвалид и не искал да вижда никой. Не можел да ходи
на работа. Преди това работил като пълнач в близка газостанция.
Като свидетел е разпитан Дамян Стоянов, приятел на ищеца
от с.Съдиево. Познавали се от малки. Ходил на свиждане на ищеца в болницата 2-3
пъти. След изписването говорил с жена му и тя го уведомила, че ищецът не желае
да се вижда с никого. Въпреки това Стоянов отишъл да го види, а ищецът се
разплакал. Свидетелят видял ищеца на легло, с болки в крака. Взимал „една шепа“
хапчета болкоуспокояващи и „за нерви“. Свидетелят казал на ищеца, че ще се
оправи, но В. бил отчаян и отвърнал, че ще остане инвалид за цял живот, нямало
да има кой да се грижи за жена му и детето му. На моменти при разговора ставал
необичайно агресивен. Млъквал и започвал да плаче. Сега вече бил в по-добро
състояние. Продължавал да куца, ходейки без патерица. Оплаква се, че при ходене
изпитва болка. Не можел да си намери обувки, тъй като болния му крак е надут.
Бил трудоустроен.
Във връзка с възраженията на подпомагащата страна и въз
основа на изявленията на страните, с протоколно определение от 26.10.2015г.
съдът е обявил за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че управлявания
от В. автомобил е имал фабрично монтиран предпазен колан към седалката на
водача.
При така събраните доказателства и установените с тях
факти съдът прие следните правни изводи.
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
По делото се установи, че на посочената в исковата молба
дата ответникът А., при управление на автомобила си Опел Астра, нарушавайки
закона, е причинил ПТП с управлявания от ищеца автомобил Ауди, в следствие на
което В. катастрофирал и е получил описаните по-горе наранявания на крака си.
Затова в тежест на А. е възникнало облигационно задължение да обезщети В. за
всички негови имуществени и неимуществени вреди, които се явяват пряка и
непосредствена последица от допуснатото ПТП.
Претенцията за неимуществени щети е в размер
10 000лв. Съгласно чл.52 ЗЗД това обезщетение следва да се определи по
справедливост. Това означава, че съдът следва да вземе предвид всички
установени по делото обстоятелства, които стоят в тази връзка. Съдът взема
предвид физическите страдания на ищеца, произтекли от нараняването на крака му,
необходимостта от специфично оперативно и допълнително лечение, голямата
продължителност на последиците (продължаващи и към настоящия момент),
настъпилата инвалидност, страховете и другите психически страдания, които са
съпътствали последвалия катастрофата период, другите обстоятелства около самото
произшествие. Затова съдът прие, че справедливото обезщетение в случая е в
размер на поисканото, а именно 10 000лв. Искът е основателен.
Основателни са претенциите за заплащане на лихви за
забава върху тази сума до изплащането и. Изтеклите лихви до предявяване на
иска, т.е. за периода от 27.03.2014г. до 12.02.2015г., са в размер 899.40лв. В
останалата част до 1027.31лв. претенцията за изтекли лихви за забава до
предявяването на иска е неоснователна и следва да се отхвърли. Претенцията за
лихви след предявяването на иска е основателна.
Отчасти основателна е претенцията за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди. По делото се събраха доказателства, описани
по-горе, че във връзка с лечението си В. и направил документирани разходи в
размер 1 416.90лв. Също така колата му е била унищожена, а стойността и е
била 800лв. Следва също така да се приспадне и получената от В. сума от
502.48лв. за обезщетяване на щетата по автомобила, т.е. искът е основателен до
размер 1 714.42 лв. В останалата му част до 8 279.90лв. искът
следва да се отхвърли.
Основателна е претенцията за лихви за забава върху
присъдената сума от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.
Възраженията на ответника, че процесното ПТП е настъпило
по вина на двамата водачи не е подкрепено от доказателствата по делото, които
не дават основание за подобен фактически извод.
Основателни са до посочените по-горе размери обратните
искове на ответника А. срещу застрахователя му и ответник по обратния иск. С
валидното сключване на застрахователния договор гражданска отговорност и осъществяването
в рамките на договорения срок на виновното поведение на А., като водач на МПС,
от което са произтекли процесните имуществени и неимуществени вреди за ищеца, в
тежест на застрахователя е възникнало задължението да обезщети вредите за
сметка на увреждащия. Следва, при условие, че А. заплати главниците по уважените
искове, застрахователното дружество да бъде осъдено да му възстанови тези суми,
заедно с претендираните лихви за забава от датата, на която А. е заплатил на В.
вредите.
Неоснователно е възражението на застрахователното
дружество за прихващане с евентуални негови вземания в същите размери спрямо А.,
произтичащи от реализиране на предпоставките по чл.274 ал.1 т.1 предл.последно КЗ. По делото е установено с цитираното по-горе решение по чл.78а НК, че А. е
напуснал местопроизшествието след реализиране на ПТП. Това обаче не води до
изводите, предлагани от застрахователя. Съгласно правораздавателната практика на
ВКС по тълкуване на този законов текст (решение № 16/02.02.2011г. по т.д. №
374/2010г. и решение № 183/22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г.), постановени по
реда на чл.290 ГПК с цел уеднаквяване практиката на съдилищата, напускането на
местопроизшествието от застрахования водач, причинител на вредите, може да се
квалифицира като виновно отклонение от проверка за алкохол или наркотично вещество
в кръвта му, само ако такава е била предприета. По делото липсват данни и
твърдения за предприети действия по извършване на такава проверка.
Неоснователни са възраженията за съпричиняване на вредите
от В., поради съвина за настъпването на ПТП и отделно за вреди, произтичащи от
липсата на поставен предпазен колан. По делото липсват събрани доказателства за
подобни изводи, т.е. същите са необосновани.
По повод направеното от ищците искане на страните, следва
да се присъдят разноските им, както следва.
Според представения списък разноските на ищеца В. са 1000лв.
Съобразно уважената част от претенциите му А. следва да му заплати 653.30лв.
Неоснователно е възражението на А. за освобождаване на разноски на основание
чл.224 ал.3 ГПК, тъй като в процесния случай не е налице такава хипотеза.
Процедурата е била проведена, съобразно спецификата на материалните отношения
между страните, чрез разглеждане на обратен иск по чл.219 ал.3 ГПК.
Според представения списък разноските на ответника А.,
във връзка с обратния му иск, са 1100лв. Същите следва да му се заплатят от
застрахователното дружество, поради основателността на обратния иск.
Неоснователно е възражението на представляващият застрахователя юрисконсулт за
намаляване на дължимите разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, поради
надвишаването му на установения за това минимум по наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Подобно отклонение не е основание за
корекцията по чл.78 ал.5 ГПК. Тази разпоредба предвижда намаляване в случаите,
когато изплатеното възнаграждение на адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, но в случая не са
направени такива оплаквания.
Мотивиран от изложеното Средецки районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответника А. Мухарем А. ЕГН:********** с адрес ***, да
заплати на ищеца Р.В.В. ЕГН:********** с адрес ***, 10 000лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от допуснато от
ответника ПТП, установено с влязло в сила решение по чл.78а НК № 4/15.01.2015г.
по АНД № 490/2014г. на АРС, заедно със законната лихва за забава върху тази
сума от 13.02.2015г. до окончателното и изплащане. Искът е разгледан при
участие на трето лице помагач на ответника Застрахователна компания Олимпик АД
с адрес в гр.Никозия, Кипър, действаща по делото чрез Застрахователна компания
Олимпик – клон България КЧТ, с управител Венелин Манев, а по делото чрез
пълномощник – юрисконсулт Николай Кожухаров, с посочен адрес гр.София бул.Гоце
Делчев 142-142а.
ОСЪЖДА ответника А.А. да заплати на ищеца Р.В. 899.41лв.,
представляващи изтекли лихви за забава върху горното обезщетение за
неимуществени вреди, за периода от увреждането до предявяването на иска, а
именно от 27.03.2014г. до 12.02.2015г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за изтекли лихви за забава до предявяването на
иска в останалата и част до 1 027.31лв. Искът е разгледан при участие на
трето лице помагач на ответника Застрахователна компания Олимпик АД с адрес в
гр.Никозия, Кипър, действаща по делото чрез Застрахователна компания Олимпик –
клон България КЧТ.
ОСЪЖДА ответника А.А. да заплати на ищеца Р.В. 1 714.42 лв.,
представляващи обезщетение за имуществени вреди, произтекли от допуснато от
ответника ПТП, установено с влязло в сила решение по чл.78а НК № 4/15.01.2015г.
по АНД № 490/2014г. на АРС, заедно със законната лихва за забава върху тази
сума от 13.02.2015г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в
останалата му част до 8 279.90лв. Искът е разгледан при участие на трето
лице помагач на ответника Застрахователна компания Олимпик АД с адрес в
гр.Никозия, Кипър, действаща по делото чрез Застрахователна компания Олимпик –
клон България КЧТ.
ОСЪЖДА ответника по обратния иск Застрахователна компания
Олимпик АД с адрес в гр.Никозия, Кипър, действаща по делото чрез
Застрахователна компания Олимпик – клон България КЧТ, да заплати на ищеца по
обратния иск А.А. 10 000лв., при условие, че последния заплати на Р.В.
посоченото по-горе обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната
лихва за забава от датата на плащането в полза на В. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА ответника по обратния иск Застрахователна компания
Олимпик АД с адрес в гр.Никозия, Кипър, действаща по делото чрез
Застрахователна компания Олимпик – клон България КЧТ, да заплати на ищеца по
обратния иск А.А. 1 714.42 лв., при условие, че последния заплати на Р.В.
посоченото по-горе обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва
за забава от датата на плащането в полза на В. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА А.А. да заплати на Р.В. 653.30лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания Олимпик АД с адрес в гр.Никозия, Кипър, действаща по делото чрез
Застрахователна компания Олимпик – клон България КЧТ, да заплати на А.А.
1 100лв. разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен
срок от връчване на преписа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :