Решение по т. дело №744/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1594
Дата: 10 ноември 2025 г.
Съдия: Милена Богданова
Дело: 20251100900744
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1594
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20251100900744 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „УСТОИ“ ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Дунав“ №101, вх.Б ет.1, обект 6,
представлявано от К. Е. П. чрез адв.С. Й. срещу „ЕКС ТРАНС 83“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Нови Искър, обл.София, община Столична, п.к.1280,
ул.“Димитър Иванов“ №2, представлявано от Т. К. П., Т. К. П. ЕГН ********** и П. Т. П.
ЕГН **********, последните с адрес гр.Нови Искър, обл.София, община Столична, п.к.1280,
ул.“Димитър Иванов“ №2, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 34 547,35лв., от
които 27 278,16лв. главница, 3 779,91лв. – договорна лихва за периода от 15.05.2024г. до
19.12.2024г., 997,33лв. – такса управление на рисков заем за периода от 15.05.2024г. до
19.12.2024г., 1234,28лв. – законна лихва за периода от 15.05.2024г. до 19.12.2024г. и
1257,67лв. – неустойка по чл.14 ал.5 ведно със законната лихва от датата на постъпване на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че на 18.08.2023г. между „УСТОИ“ ЕАД в качеството си на
Заемодател, „ЕКС ТРАНС 83“ ЕООД в качеството си на Заемател, Т. К. П. в качеството си на
Поръчител и П. Т. П. в качеството си на Поръчител е сключен Договор за паричен заем
№01727/18.08.2023г. По силата на който Заемодателят е предоставил на „ЕКС ТРАНС 83“
ЕООД в качеството си на Заемател паричен заем в размер на 15 338.76 EUR (петнадесет
хиляди триста тридесет и осем евро и седемдесет и шест евроцента), представляващи 30 000
лева (тридесет хиляди лева), изчислени по курс на БНБ към датата на сключване на договора
за срок от 36 месеца, разсрочено на 36 месечни вноски съгласно Погасителен план,
приложен към исковата молба. Заемът бил отпуснат с цел оборотни средства за
търговската/професионална дейност на Заемателя. Съгласно чл. 3, ал. 1 ГЛП по заема е в
размер на 12%, като общо дължимата сума възлиза на 20 860.71 EUR (двадесет хиляди
осемстотин и шестдесет лева и седемдесет и един евроцента), представляващи 40 800 лева
(четиридесет хиляди и осемстотин лева). Съгласно чл. 3, ал. 2 се дължи еднократна такса в
размер на 613.55 EUR (шестстотин и тринадесет евро и петдесет и пет евроцента),
представляващи 1 200 лева (хиляда и двеста лева), като по желание на Заемателя същата е
удържана от заемната сума. По силата на чл. 9, ал. 1 Т. К. П. и П. Т. П. се задължили да
1
отговарят солидарно за задълженията на Заемателя в качеството си на Поръчители.
Ищецът твърди, че поради продължилото просрочие на задълженията по договора
заемът бил обявен за предсрочно изискуем, като Заемателят бил уведомен на посоченият от
него мейл адрес съгласно чл. 26. На основание чл. 14, ал. 5 била начислена неустойка в
размер на 2245.67 лева. След обявяването на предсрочната изискуемост, Заемателят се
свързал с ищеца, изразявайки желанието си за извънсъдебно уреждане на
взаимоотношенията, като извършил плащане в размер на 1000 лева на 27.12.2024г. В тази
връзка било сключено споразумение между страните от 08.01.2025г., въз основа на което
задължението бе разсрочено на 18 месечни вноски, което Заемателят отново не спазил.
Ищецът поддържа, че исковата му претенция е основателна, подкрепена е с
убедителни доказателства и че за него е налице обезпечителна нужда, тъй като длъжниците
за дълъг период от време не изпълнявали задължението си.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците.
В законоустановения двуседмичен срок ответниците са упражнили правото си на
писмен отговор.
И тримата признават предявените искове.
Ищецът е поискал с оглед признанието на исковете да бъде приложена разпоредбата
на чл.237 ГПК в съдебно заседание.
Предявен е иск с правно основание Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1
вр.240 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД вр.чл.92 ЗЗД.
Ищецът е поискал с оглед признанието на исковете да бъде приложена разпоредбата
на чл.237 ГПК в съдебно заседание, чрез депозирано становище, и да бъде постановено
решение при признание на иска.
На първо място следва да се анализира наличието или липсата на основания съдът
да се произнесе по спора с решение при признание на иска.
Според разпоредбата на чл.237 ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. Приложното поле на тази разпоредба е изключено, според ал.3, когато:
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и е признато право, с което
страната не може да се разпорежда.
По делото се установяват следните правнозначими факти: че ответниците ясно и
недвусмислено са направили признание на исковете изцяло с депозираните писмени
отговори и че ищецът е поискал постановяване на решение при признание на иска. Тези
процесуални действия на страните по спора са изпълнили фактическия състав, при който
съдът да се произнесе с решение по реда на чл.237 от ГПК. Пречки за постановяване на
решение при признание на иска в случая не са налице. Признатото право не противоречи на
закона и добрите нрави, нито представлява такова, с което страната да не може да се
разпорежда.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че
се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, т.е. правното твърдение на
ищеца отговаря на действителното правно положение. Чрез това изявление ответникът
сочи, че няма да се брани срещу иска. Веднъж валидно направено, признанието на иска не
може да бъде оттеглено. В този смисъл е изричната разпоредба на чл.237 ал.4 от ГПК. Касае
се за неоттегляемо с извършването му процесуално действие на страната, произтичащо от
императивната законова разпоредба.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за
основателни, поради което ще следва да се уважат, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е
необходимо да се излагат мотиви за това.
По разноските.
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в
2
производството в размер на 2581.67лева съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

На основание изложеното и на осн.чл.237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 вр.240 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД вр.чл.92 ЗЗД „ЕКС
ТРАНС 83“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Нови Искър,
обл.София, община Столична, п.к.1280, ул.“Димитър Иванов“ №2, представлявано от Т. К.
П., Т. К. П. ЕГН ********** и П. Т. П. ЕГН **********, последните с адрес гр.Нови Искър,
обл.София, община Столична, п.к.1280, ул.“Димитър Иванов“ №2, да заплатят на УСТОИ“
ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Дунав“ №101,
вх.Б ет.1, обект 6, представлявано от К. Е. П. сумата от 34 547,35лв., от които 27 278,16лв.
главница, 3 779,91лв. – договорна лихва за периода от 15.05.2024г. до 19.12.2024г., 997,33лв.
– такса управление на рисков заем за периода от 15.05.2024г. до 19.12.2024г., 1234,28лв. –
законна лихва за периода от 15.05.2024г. до 19.12.2024г. и 1257,67лв. – неустойка по чл.14
ал.5 ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда 27.02.2025г.
до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „ЕКС ТРАНС 83“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Нови Искър, обл.София, община Столична, п.к.1280,
ул.“Димитър Иванов“ №2, представлявано от Т. К. П., Т. К. П. ЕГН ********** и П. Т. П.
ЕГН **********, последните с адрес гр.Нови Искър, обл.София, община Столична, п.к.1280,
ул.“Димитър Иванов“ №2, да заплатят на УСТОИ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Дунав“ №101, вх.Б ет.1, обект 6, представлявано от К.
Е. П. разноски в производството в размер на 2581.67лева /две хиляди петстотин осемдесет
и един лева и 67ст./ съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от връчването му на
страните пред Софийски апелативен съд.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3