Решение по дело №801/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 936
Дата: 30 ноември 2023 г.
Съдия: Василка Желева
Дело: 20237260700801
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

936

Хасково, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - , в съдебно заседание на първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Членове:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 20237260700801 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.191 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Б.Г.Б., против: чл.72, ал.6 от Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград.

Жалбоподателят цитира оспорената от него разпоредба от Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград, приета с Решение №1015/23.03.2023 г. на Общински съвет Димитровград и заявява, че имал правен интерес от оспорването на същата, тъй като бил трайно обвързан с територията на община Димитровград, където бил жител по постоянен адрес и имал жилище – апартамент в гр.Д. и къща в с.Б., имал валидно СУМПС и управлявал, спирал и паркирал както собствения си автомобил Москвич ***** с рег.№*******, така и автомобила на неговия съсед Т. И., включително и в „Синя зона“. Твърди, че така оспорената част от Наредбата рефлектирала пряко върху правната му сфера, като го застрашавала с наказание за нарушение, което не бил извършил. Позовавайки се на чл.56 и чл.120, ал.2 от Конституцията на Р.България жалбоподателят считал, че разполага с правото на съдебна защита срещу всеки акт, който засяга и застрашава законните му интереси.

Жалбоподателят излага съображения, че оспорената част от Наредбата страдала от пороците по смисъла на чл.146, ал.1, т.3 и т.5 от АПК.

Твърди, че ответникът бил надхвърлил границите на нормотворческите правила, определени му с нормата на чл.8 от ЗНА, която не му разрешавала да издава наредби за уреждане на обществени отношения, които вече са уредени със закон. В случая ответникът бил сторил именно това с издаване на оспорената част от Наредбата, тъй като същите обществени отношения вече били уредени с по-висш по степен нормативен акт – чл.188, ал.1 от ЗДвП. Ответникът дословно бил преписал текста от закона в оспорената част от Наредбата, с което бил нарушил правилото на чл.44, ал.1 от Указ №883/1974 г. Не било налице предвиденото в последната норма изключение, и било налице отменително основание за нищожност на оспорената част от Наредбата.

В жалбата се твърди също, че ответникът бил нарушил правилото на чл.26, ал.4 от ЗНА, тъй като след постъпили възражения и предложения от общински съветник, Кметът на Община Димитровград, като вносител на Докладна записка вх.рег.индекс: ОбС-07-62/09.03.2023 г., бил издал Допълнение към Докладна записка, публикувана на общинския сайт на 22.03.2023 г., която била гласувана и приета от ответника на следващия ден с Решение №1015/23.03.2023 г., тоест не бил осигурен поне 30 дневен срок за подаване на възражения и предложения от заинтересованите лица. Така били нарушени принципите на откритост, стабилност, предвидимост, необходимост и съгласуваност. Липсвал анализ за съответствие с правото на Европейския съюз, липсвали мотиви за очакваните финансови резултати от прилагането на оспорената част от Наредбата, което било недопустимо нарушение на нормотворческите правила на чл.28, ал.2 и ал.4 от ЗНА. Налице бил порок за незаконосъобразност на оспорената част от Наредбата.

Претендира се съдът да постанови решение, с което да обезсили или да отмени оспорената разпоредба.

Ответникът, Общински съвет Димитровград, чрез своя Председател, в писмото с вх.№5672/24.07.2023 г. (л.22-30), с което изпраща в съда административната преписка, излага становище за неоснователност и недоказаност на жалбата, и моли същата да бъде оставена без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание излага становище за основателност на оспорването и предлага жалбата да бъде уважена.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят представя с жалбата си (л.7) заверени копия от лична карта на П.Т.З.,***; Свидетелство за управление на МПС на П.Т.З. и Свидетелство за регистрация – част II, на МПС – лек автомобил с регистрационен номер *******, марка Москвич *****, с вписан собственик П.Т.З..

Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград (Наредбата), част от която е обжалваната разпоредба, е приета с решение №402/27.11.2008 г. на Общински съвет Димитровград, в сила от 01.01.2009 г., многократно изменяна и допълвана.

Съгласно §1 от Допълнителните и заключителни й разпоредби, Наредбата се издава на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, и същата има характер на подзаконов нормативен акт.

Оспорената разпоредба на чл.72, ал.6 от Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград е нова, приета с Решение №1015/23.03.2023 г. на Общински съвет Димитровград и има следното съдържание:

„(6) (Нова с Решение №1015/23.3.2023 г.) Собственикът или този, на когото е предоставено пътното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил пътното превозно средство.“

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

На основание чл.187, ал.1, във вр. с чл.185 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени пред съд – изцяло, или в отделни техни разпоредби, без ограничение във времето. В случая предмет на оспорване е конкретна разпоредба от Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград, съдържаща подзаконова административноправна норма с многократно правно действие и отнасяща се за неопределен и неограничен брой адресати, т.е. притежаваща характеристиките на нормативен административен акт по смисъла на чл.75 от АПК.

Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.

В случая правният интерес на жалбоподателя да оспорва разпоредбата на чл.72, ал.6 от Наредбата се удостоверява с представените по делото писмени доказателства, според които същият има постоянен адрес *** и е собственик на регистрирано моторно превозно, както и има право да управлява МПС от определени категории, поради което е потенциален адресат на отговорността за извършено с пътно превозно средство нарушение и предвиденото в оспорената разпоредба би могло да засегне негови права и интереси.

След преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалваната част от подзаконовия нормативен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146, във вр. с чл.196 от АПК, съдът счита жалбата за неоснователна.

Съгласно чл.1 от разглежданата Наредба, същата урежда местните изисквания, ограничения и забрани, свързани с организацията на движението на пътни превозни средства на територията на община Димитровград, и с оглед разпоредбите на чл.76, ал.3 от АПК, чл.21, ал.1, т.13 и т.23 от ЗМСМА, и чл.21, ал.2 от ЗМСМА, Наредбата е приета от Общински съвет – Димитровград в качеството му на материално и териториално компетентен орган.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неспазване изискванията на чл.26 и чл.28 от ЗНА при издаване на оспорената част от Наредбата.

В чл.26 от ЗНА е предвидено, че (ал.1) изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност; (ал.2) в процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица; (ал.3) преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл.20. Когато съставителят на проекта е орган на местното самоуправление, публикуването се извършва на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет.

Според чл.26, ал.4 от ЗНА, срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал.3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни.

В чл.26, ал.5 от ЗНА се предвижда след приключването на обществената консултация по ал.3 и преди приемането, съответно издаването на нормативния акт, съставителят на проекта да публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения.

В чл.28 от ЗНА е регламентирано, че (ал.1) проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него и предварителната оценка на въздействието по чл.20, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган, като (ал.2) Мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

Видно от представените по делото доказателства, тези изисквания са спазени в пълнота от Общински съвет Димитровград.

Представена е (л.520-523) адресирана до Общински съвет Димитровград Докладна записка с Регистрационен индекс: ОбС-07-62/09.03.2023 г. (Регистрационен индекс: РД-28-124/2023 г.) от Кмета на Община Димитровград, относно: приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград, с основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА. В Докладната записка се съдържат изложени причини, които налагат приемане на предложения Проект; цели, които се поставят с предложения Проект и очаквани резултати, както и са посочени Финансови и други средства, необходими за прилагане на новата Наредба и Анализ за съответствието с правото на Европейския съюз.

С Докладната записка е предложен и проект за решение, с включен §13, според който „В чл.73, се създава нова ал.4 със следния текст: Собственикът или този, на когото е предоставено пътното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил пътното превозно средство.“

Видно от представената по делото (л.534-528) разпечатка от официалния уеб сайт на Община Димитровград, Докладната записка от Кмета на Община Димитровград, с идентично съдържание на Докладна записка с Регистрационен индекс: ОбС-07-62/09.03.2023 г., е публикувана на интернет страницата на дата 20 февруари 2023 г., в раздел Актуално/Административни актове/Проекти на нормативни актове/Проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград.

Невярно е твърдението на жалбоподателя, че публикуването на Докладната записка на интернет страницата е извършено без проект на оспорената част.

Неоснователно е и твърдението му за неспазване на срока от 30 дни, визиран в нормата на чл.26, ал.4 от ЗНА.

Като част от административната преписка по делото е представена Справка за постъпилите предложения по повод публикувания проект и доказателства за нейното публикуване на интернет страницата на общината (л.529-530), от която е видно, че са постъпили предложения от В. К., които са частично приети.

От Кмета на Община Димитровград е подписано и адресирано до Общински съвет Димитровград Допълнение към Докладна записка №РД-28-124/2023 г., с Регистрационен индекс: ОбС-07-62#1/21.03.2023 г. (Регистрационен индекс: РД-28-124#1/21.03.2023 г.), в което Допълнение (л.532-534) е посочено, че в рамките на определения в чл.26, ал.4 от ЗНА 30 дневен срок за обществени консултации са постъпили предложения от В. К., които са приети, с изключение на предложението за премахване от проекта на §9, §10 и §11, и се предлага проект за Решение. В предложения проект на решение е включен §13, според който „В чл.73, се създава нова ал.6 със следния текст: Собственикът или този, на когото е предоставено пътното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил пътното превозно средство.“

От писмените доказателства е видно, че изработеният проект на нормативен акт, касаещ оспорената част от Наредбата, е бил публикуван за обществени консултации, заедно с мотивите към него, на интернет страницата на общината в срок, не по-кратък от 30 дни преди приемането му от Общински съвет Димитровград на 23.03.2023 г., т.е. при спазване на изискването по чл.28, ал.1 от ЗНА. Спазено е и изискването след приключването на обществената консултация и преди приемането на нормативния акт, съставителят на проекта да публикува на интернет страницата на общината справка за постъпилите предложения, заедно с обосновка за неприетите предложения. Освен това съдът намира, че публикуваната на 20 февруари 2023 г. Докладна записка съдържа всички изискуеми от разпоредбата на чл.28, ал.2 от ЗНА реквизити. Представената в Общински съвет Димитровград Допълнение към Докладна записка в частта й на §13 не съдържа проект на решение със съдържание, различно от предложеното в публикуваната Докладна записка. Разликата, която се установява, е в номерирането на алинеите, и настоящият съдебен състав счита, че тя не е от значение за спазване на регламентираната в ЗНА процедура по приемане на подзаконовия нормативен акт. По аргумент за противното от чл.13, ал.1, т.3 на Указ №883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА, изготвяне на втори проект на нормативния акт не е изискуемо, когато не се налагат съществени изменения на първоначалния проект, както е в процесния случай за конкретната оспорена разпоредба. Независимо от датата на Допълнението към първоначалната Докладна записка на Кмета на общината, непромененият при приемането му текст на чл.72, ал.6 от Наредба №9 е бил поставен за обществено обсъждане в срок.

От представената извадка от Протокол №43 (л.532-534) и Присъствен лист (л.558-559) от заседание на Общински съвет Димитровград на 23.03.2023 г. е видно, че заседанието е приведено при изискуемия кворум. Като т.10 от Дневния ред на заседанието е разгледана Докладна записка вх.№ОбС-07-62/09.03.2023 г. (изх.№РД-28-124/2023 г.), по точката са направени обсъждания и е проведено поименно гласуване, при което от участвалите в гласуването 33 общински съветници, от общо 33, при гласували „за“ – 27; „против“ – 0 и „въздържали се“ – 6, е прието Решение №1015/23.03.2023 г., с което се приема Наредба за изменение и допълнение на Наредба №9, включително §13, с който в чл.72 се създава нова ал.6 със съдържанието на оспорената разпоредба.

Въз основа на изложеното съдът намира, че в процедурата по приемане на конкретната оспорена норма от подзаконовия нормативен акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват основание за нейната отмяна.

Не се споделя от настоящия съдебен състав и наведеното от жалбоподателя възражение за нищожност или незаконосъобразност на оспорената разпоредба по съображенията, че същите обществени отношения вече били уредени с по-висш по степен нормативен акт, а именно чл.188, ал.1 от ЗДвП.

Действително чл.188, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) гласи следното: „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство“, т.е. има идентично съдържание на оспорения текст на чл.72, ал.6 от Наредбата на Общински съвет Димитровград. Това обаче не означава, че с двете норми – законовата и подзаконовата, са уредени едни и същи обществени отношения. Систематичното място на оспорената разпоредба е в Глава десета „Контрол и санкции“ на Наредба, уреждаща, както вече беше посочено, местните изисквания, ограничения и забрани, свързани с организацията на движението на пътни превозни средства на територията на община Димитровград. В тази глава намира регламентация контролът и издаването на наказателни постановления при констатиране на нарушения на разпоредбите от тази Наредба, която е извън предметния обхват на ЗДвП, като нормативен акт, уреждащ правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове. Безспорно е, че Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград не е издадена въз основа на ЗДвП, съответно не доурегулира на местно ниво първично урегулирани с него обществени отношения. В случая визираната в жалбата разпоредба на чл.44, ал.1 от Указ №883 от 24.04.1974 г. не намира приложение, тъй като Наредба №9 на Общински съвет Димитровград не се явява акт по прилагането на ЗДвП.

Въвеждането на отговорност на собственика, или лицето, на което е предоставено моторно превозно средство, с разпоредбата на чл.72, ал.6 от Наредбата, е напълно самостоятелно от въведената с чл.188, ал.1 от ЗДвП такава, тъй като последната е относима към конкретните административни наказания, уредени в Глава седма „Административнонаказателна отговорност“ на ЗДвП. Ето защо, независимо, че е приел в общинската Наредба текст, идентичен с текст от закон, Общински съвет Димитровград не е излязъл от пределите на материалната си компетентност и няма основание за прогласяване нищожността на оспорения текст.

Оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от изложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.З. *** срещу чл.72, ал.6 от Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград, приета от Общински съвет Димитровград.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател:

Членове: