Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр.Русе, 29.07.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                 Председател : Александър Станчев

 

при секретаря Олга Петрова и в присъствието на  прокурора…………………….

като разгледа  докладваното от съдията АН Дело №1012/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 38-0000410/16.04.2019г., издадено от Началник на ОО„АА“-гр.Русе, против Б.С.О., с ЕГН-**********, за нарушения по : п.1- на чл.37а, т.7 от Наредба №2/15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси му е наложена „глоба“ в размер на 700 лв., на основание чл.94, ал.1 от ЗАвП; п.2- на чл.33, т.3 от Наредба № 2/2002г. във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006г. му е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв. на основание чл. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП; п.3- на чл.2, ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008г. на МТ му е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв., на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП; п.4- на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП; п.5- на чл.150а, ал.1, предл.1 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл.177, ал.1, т.2, предл. 2 от ЗДвП.

Срещу издаденото наказателно постановление е подадена жалба от Б.С.О., чрез адв.В.С.-*** - упълномощена.

Жалбоподателя редовно призован, явява се упълномощения представител, който поддържа жалбата и моли съда да отмени НП.

Ответникът по жалбата, административно-наказващият орган, не изпраща представител.

Районна прокуратура-гр.Русе, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 27.03.2019г., около 20.20 часа в гр.Русе, в района на КПП“Русофили“, била извършена проверка на служители от ОО„АА“-гр.Русе на автобус марка и модел “Мерцедес Бенц 315 ЦДИ Спринтер КА43”, от категория „М2“,  с рег. № Р 9333 ВМ, собственост на фирма „***”ЕООД, БУЛСТАТ/ЕИК ***, като били установени пет нарушения извършени от водача-жалбоподател, а именно :

1.Не е издал документ за платена превозна цена на 6 бр. пътници /подробно посочени с три имена и ЕГН в АУАН и НП/.

2. Не представя и не притежава удостоверение за психологическа годност.

3. Не притежава карта за квалификация на водач.

4. Автобусът не е оборудван с пожарогасител – намиращия се в него е минал техническа проверка през 2015г.

5. Представя свидетелство за управление на МПС, което не съответства за правоспособност на управляваното от него по време на проверката МПС, а именно – представеното СУМПС е за правоспособност на МПС категория „В“, а управляваното от жалбоподателя МПС е от категория „М 2“.

По настоящото съдебно производство, в качеството на свидетел е разпитан актос.Ю.С.. В показанията си пред съда същия преразказва отразеното в АУАН.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е неоснователна.

При съставянето на АУАН и НП не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и изискванията на ЗАНН по отношение нарушенията по п.п.1,2,3,5 от НП. Правилно административният орган е констатирал и формулирал извършените нарушения от страна на жалбоподателя по п.п.1,2,3,5 от НП. АУАН е съставен в присъствието в жалбоподателя, подписан е от свидетел, предявен е на нарушителя да се запознае с него и му е връчен препис от същия. Не е нарушен както материалния, така и процесуалния закон, така както се сочи в жалбата по п.п.1,2,3,5 от НП.

По п.1 от НП

При съставянето на АУАН и НП е посочено, че водачът не е издал документ за платена превозна цена на 6 бр. пътници /подробно посочени с три имена и ЕГН/, двама от които били служители на НАП /проверяващи заедно със служителите на ОО“АА“-Русе на процесната дата и място/. По делото е безспорно установено, че преди извършването на проверката това нарушение /неиздаване на документи за платена превозна цена/ обективно е извършено от жалбоподателя /видно и от показанията на актос. Ю.С./ и не са налице сочените процесуални нарушения в жалбата по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

По п.5 от НП

При съставянето на НП е посочено, че водачът представя свидетелство за управление на МПС, което не съответства за правоспособност на управляваното от него по време на проверката МПС, а именно – представеното СУМПС е за правоспособност на МПС категория „В“, а управляваното от жалбоподателя МПС е от категория „М 2“. Нарушението е правилно констатирано по чл.150а, ал.1, предл.1 от ЗДвП /с редакцията в НП от АНО, на осн. чл.52, ал.4 от ЗАНН/, което не е оспорено от жалбоподателя, т.к. в жалбата се иска намаляване на наложената санкция към законоустановения минимум. Това е така, т.к. видно от приложеното по делото удостоверение за техническа изправност на МПС, управляваното от жалбоподателя такова към момента на проверката е именно от категория „М2“, съобразно разпоредбата на чл.149, т.2, б.“б“ от ЗДвП /МПС с 12+1 места за сядане/, респективно не следва да се управлява с притежаваното от жалбоподателя СУМПС категория „В“, съобразно разпоредбата на чл.150а, ал.2, б.“б“, т.6 от ЗДвП.

По п.2 от НП

При съставянето на АУАН е посочено, че водачът не притежава удостоверение за психологическа годност, а в НП е посочено, че не представя такова, което описание е оспорено от жалбоподателя с оглед определяне на санкцията – дали да е по чл.93, ал.1, т.1 или по чл.93, ал.2 от ЗАвП. Както бе посочено по-горе нарушението по т.5 е безспорно установено от АНО, поради което и в случая жалбоподателя, като притежател на СУМПС за водач на МПС кат.“В“ по време на проверката, издаването на АУАН, а в последствие и на НП, обективно е нямало как да притежава, а още по – малко да представя такова удостоверение, т.к. за правоспособност на водач на МПС кат.“В“ не се изисква от закона и подзаконовите нормативни актове изобщо да притежава или представя това удостоверение /видно и от приложената справка на л.7 гръб от делото/. Поради това, правилно е посочена в НП /с редакцията от АНО, на осн. чл.52, ал.4 от ЗАНН / квалификацията на нарушението по чл.33, т.3 от Наредба № 2/2002г., във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006г., въз основа на която законосъобразно е наложена санкция „глоба“ в размер на 2000лв., на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗДвП.  

По п.3 от НП

При съставянето на АУАН и НП е посочено, че водачът не притежава карта за квалификация на водач, което е квалифицирано като нарушение по чл.2, ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008г. на МТ, според който : „Водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача.“ Както бе посочено по-горе нарушението по т.5 е безспорно установено от АНО, поради което и в случая жалбоподателя, като притежател на СУМПС за водач на МПС кат.“В“ по време на проверката, издаването на АУАН, а в последствие и на НП, обективно е нямало как да притежава такава карта за квалификация, т.к. за неговата правоспособност на водач на МПС кат.“В“ не се изисква от закона и подзаконовите нормативни актове изобщо да притежава или представя такъв документ. Поради това, правилно е посочена в НП квалификацията на нарушението по чл.2, ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008г. на МТ, въз основа на която законосъобразно е наложена санкция „глоба“ в размер на 2000лв., на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗДвП.

По п.4 от НП

При съставянето на АУАН и НП е посочено, че автобусът не е оборудван с пожарогасител – намиращия се в него е минал техническа проверка през 2015г. В жалбата се оспорва, че в управляваното от жалбоподателя МПС по време на проверката физически се е намирало такова техн. средство /пожарогасител/, поради което и съдът счита за неправилна квалификацията на АНО по отношение на това нарушение. Съдът споделя тези съждения на жалбоподателя, т.к. санкционната норма на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП изисква МПС да е оборудвано изобщо с пожарогасител, а от АНО е посочено, че от една страна липсвал такъв, а от друга страна в процесното МПС имало наличен такъв, който бил минал техническа проверка през 2015г. /обстоятелство, което не е изискуемо съобразно чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП/. Поради това от АНО е допуснато съществено процесуално нарушение по  чл. 42, т.4 от ЗАНН /по отношение на АУАН/ и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН /по отношение на НП/, касаещо тази част от НП.

Съдът приема за несъстоятелни твърденията на жалбоподателя относно причината да управлява процесното МПС /кат.“М2“/ в деня на проверката, респ. че то не му било зачислено на него поради повреда на друго МПС и се наложило извънредно той да извърши обществения превоз на пътници на този ден и с това МПС. Като водач на МПС, който извършва междуобщински обществен превоз на пътници за дълъг период от време по едно и също маршрутно разписание /гр.Русе-с.Тетово/, той е бил длъжен да се съобразява с нормативните изисквания и служебните задължения и да се съобразява с тях при и по повод изпълняване на възложената му работа, а като не го е сторил е извършил нарушенията визирани  по п.п.1,2,3,5 от НП.

В посочените административно-наказателни разпоредби по п.п.1,2,3 от НП наказанията по ЗАвП са фиксирани и при положение, че съдът приема същите за безспорно извършени, то не е налице законова възможност да ги редуцира. За нарушението по п.4 от НП, в чл.177, ал.1, т.2, пр.2, ал.1, т.1 от ЗДвП е предвидено наказание „глоба“ в размер от 100 до 300 лева. В настоящия случай, правилно административно-наказващият орган е определил наказание в максимален размер, т.к. това нарушение е извършено в съвкупност с още три такива, като извършването му на практика е довело проверяващите да констатират и нарушенията по п.2 и п.3 от НП. 

 Въз основа на гореизложените мотиви, съдът намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление по отношение на п.п.1,2,3 и т.5 от НП, поради което следва да бъде потвърдено в този му част, а отменено досежно п.4 от НП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0000410/16.04.2019г., издадено от Началник на ОО„АА“-гр.Русе, против Б.С.О., с ЕГН-**********, с което за нарушения по : п.1- на чл. 37а, т.7 от Наредба №2/15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси му е наложена „глоба“ в размер на 700 лв., на основание чл. 94, ал.1 от ЗАвПр; п.2- на чл.33, т.3 от Наредба № 2/2002г. във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006г. ми е наложена глоба в размер на 2000 лв. на основание чл. чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвПр; п.3- на чл.2, ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008г. на МТ му е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв., на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр; п.5- на чл.150а, ал.1, предл.1 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл.177, ал.1, т.2, предл. 2 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ наказателното постановление в частта по п.4, касаеща нарушението по  на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП, за което е наложена „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                

                      Районен съдия :