Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана 01.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-гр. МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 25.09.2018г. в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ П.
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия П. гр.д.№ 724 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Правното основание на предявените искове е чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът- „Б. Д.Е.СОФИЯ, ЕИК xxxx със седалище и адрес на у. г. у. ". №., представлявано от Главния изпълнителен директор В. М. С. от гр. София, и Изпълнителния директор Д. Н. Н. от гр. София, чрез пълномощника им юрисконсулт на "Б. Д. Е. Регионален център Плевен В.В.Ц., съдебен адрес:xxx, е предявил иск против Т.П.К., с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.
В исковата молба се твърди, че на 03.11.2017 год. между „Б. Д. ЕАД, в качеството й на кредитор от една страна и Т.П.К., с ЕГН xxxxxxxxxx от друга страна в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева. Кредитът е изцяло усвоен на 06.11.2017 г. Срокът за погасяване на кредита е 120(сто и двадесет месеца), считано от неговото усвояване. Падежната дата на издължаване на месечните вноски е 15-то число на месеца. Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент 8,70 %,формиран от 6-месечен Софибор, който към дата на договора е 0.268%, който при отрицателна стойност се приема със стойност 0/нула/ и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8.432%. Поради забавата на плащанията по кредита, продължила повече от 90 дни, съгласно чл. 18.2. от Общите условия към Договора за кредит за текущо потребление, Кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем съгласно условията на чл. 19.1 и следващи от Общите Условия, подписани към Договора за текущо потребление от 06.11.2017г.
Към 30.03.2018г. непогасените задължения са от дължими месечни вноски по кредит 4 броя(съгласно приложеното извлечение от сметка, обслужваща кредита). Вследствие на гореизложеното поради наличие на забава в плащанията над 90 дни и на основание чл. 18.2 от Общитеусловия с депозирането на настоящата искова молба обявява същия за предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен остатък.
За това се обръща към съда с искане: да бъде осъден ответника да му заплати общо сумата 10 009,60 лв, от която: xxxx -главница; сумата 245,54 лв-договорна лихва от 15.12.2017г. до 29.03.2018г. година;3,30лв- наказателна лихва от 15.12.2017г. до 29.03.2018г, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба-30.03.2018г. до погасяване на дълга и направените разноски по водене на делото.
Моли в усл. на евентуалност в случай, че съдът счете, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила с депозиране на настоящата искова молба, да се счете за такава дата датата на връчване на преписа от исковата молба на ответника за отговор, като последният бъде осъден да заплати на ищеца дължимите към тази дата суми по кредитното правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата.
В открито съдебно заседание упълномощеният процесуален представител на ищеца- юриск. В.Ц. поддържа предявените искове. Претендира за присъждане на разноските по водене на делото. Представя по същество развити доводи в писмена защита.
От ответника Т.П.К., с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, не е подаден писмен отговор в рамките на указания срок по чл.131 ал.1 от ГПК. На осн.чл.47, ал. 6 от ГПК на ответника е назначен особен процесуален представител по делото, възнаграждението на който е за сметка на ищеца- в случая посочения от АК-Монтана с уведомително писмо адвокат К.С.К., вписан под № 1071 в НРПП. Същият изразява становище по предявените искове, като не ги оспорва исковете. Прави възражение относно допълнително заявеното искане от пълномощника на ищеца за увеличение на главния иск със сумата 120 лв- заемна такса за предсрочна изискуемост на кредита, уговорена в т.18 от Договора за кредит, във вр. Приложение № 3 от Тарифата на Банката, вписана към Общите условия на договора с ответника. Счита, че се предявява нов иск, което е недопустимо.
Доказателствата са писмени и гласни. Изслушано е заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобразно чл.235 от ГПК приема следното:
Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено изложеното в исковата молба относно това, че на 03.11.2017 год. между „Б. Д. ЕАД, в качеството й на кредитор от една страна и Т.П.К., с ЕГН xxxxxxxxxx от друга страна в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева. Кредитът е изцяло усвоен на 06.11.2017 г. Срокът за погасяване на кредита е 120(сто и двадесет месеца), считано от неговото усвояване. Падежната дата на издължаване на месечните вноски е 15-то число на месеца. Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент 8,70 %, формиран от 6-месечен Софибор, който към дата на договора е 0.268%, който при отрицателна стойност се приема със стойност 0/нула/ и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8.432%.
При забавата на плащанията по кредита, продължила повече от 90 дни, съгласно чл. 18.2. от Общите условия към Договора за кредит за текущо потребление, Кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем съгласно условията на чл. 19.1 и следващите от Общите Условия, подписани към Договора за текущо потребление от 06.11.2017г.
Към 30.03.2018г. непогасените задължения от кредитополучателя са от дължими месечни вноски по кредита- 4 броя(съгласно приложеното извлечение от сметка, обслужваща кредита). Поради наличие на забава в плащанията над 90 дни и на основание чл. 18.2 от Общите условия с депозирането на настоящата искова молба Банката-ищец обявява същия за предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен остатък. Съдът намира, че в случая предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила с депозиране на настоящата искова молба, а за такава следва да се приеме датата на връчване на преписа от исковата молба със съобщение по чл.131 ГПК на ответника за отговор. С Разпореждане/17.05.2018г. по делото това съобщение е приложено и се смята за връчено/л.29/.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице И.А.-първоначално и допълнително. В последното експертизата констатира, че общо непогасеното задължение по процесния договор за кредит е 1003,86 лв, в т.ч. по компоненти: главница- 9760.76 лв; договорна лихва от 15.12.2017г. до 29.03.2018г.- xxxx лв; наказателна лихва за същия период-2.32 лв. Съдът приема заключението като обективно и безпристрастно, както и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът намира исковата претенция по главния иск и по акцесорните за доказана и основателна, с изключение на на заявеното от пълномощника на ищеца увеличение на размера със сумата 120 лв- заемна такса, както по-горе е отбелязано. Това искане не попада в разпоредбата на чл. 214, ал.1 от ГПК за изменение размера на вече предявен иск, а представлява отделно искане на самостоятелно основание, различно от заявеното в исковата молба. За това съдът го оставя без разглеждане като недопустимо в настоящето производство.
С оглед очертания изход на спора разноските следва да бъдат присъдени съобр. чл.78, ал.1 от ГПК, като се вземе предвид представения Списък по чл.80 ГПК от ищеца. Ответникът следва да заплати на Банката-ищец сумите: 400.38 лв- държ.такса; 180 лв-депозит за вещо лице; 830 лв- депозит за назначения особен процесуален представител по чл. 47, ал .6 ГПК; 150 лв- юрисконсултско възнагражедние.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.П.К., с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx /с особен процесуален представител по чл.47, ал.6 ГПК/ да заплати на „Б. Д.Е.СОФИЯ, ЕИК xxxx със седалище и адрес на у. г. у. ". №., представлявано от Главния изпълнителен директор В. М. С. от гр. София, и Изпълнителния директор Д. Н. Н. от гр. София, чрез пълномощника им юрисконсулт на "Б. Д. Е. Регионален център Плевен В.В.Ц., съдебен адрес:xxx сумата xxxx -главница по Договор за кредит за текущо потребление от 06.11.2017г. в размер на 10 000,00 лв; сумата xxxx лв-договорна лихва от 15.12.2017г. до 29.03.2018г. година; 2.32лв- наказателна лихва от 15.12.2017г. до 29.03.2018г, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда- 30.03.2018г. до погасяване на дълга, както и сумата 1560.38 лв- разноски по водене на делото.
Отхвърля иска за договорна и наказателна лихва в частта над уважените размери до предявените, съответно от xxxx лв до 245.54 лв и от 2.32 лв до 3.30 лв, като неоснователни.
Оставя без разглеждане искането за увеличаване на главния иска със сумата 120 лв- заемна такса, като недопустимо.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: